14.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/22

A.

като има предвид, че в името на качеството на законодателството, става все по-необходимо на Комисията да се делегира изработването на несъществените и по-технически аспекти на законодателството, както и неговото бързо приспособяване към технологичния напредък и икономическите промени; като има предвид, че подобно делегиране на правомощия трябва да се улеснява като на законодателя се предоставят институционални средства за контрол на упражняването на тези правомощия;

Б.

като има предвид, че досега законодателят на Съюза нямаше друга възможност, освен да използва член 202 от Договора за ЕО, за да делегира на правомощия; като има предвид, че прибягването до тази разпоредба не е задоволително, тъй като тя се отнася до изпълнителните правомощия на Комисията и процедурите за контрол, на които подлежат тези правомощия, а по тези процедури Съветът решава с единодушие след обикновена консултация с Парламента; като има предвид, че тези процедури за контрол се основават най-вече на действията на комитети, съставени от държавни служители в държавите-членки и че преди приемането на Решението на Съвета от 28 юни 1999 г., изменено с Решение 2006/512/ЕО, Европейският парламент беше изключен от всички тези процедури;

В.

като има предвид, че член 2, параграф 2 от Решението за комитология въвежда мерки, в случаите когато основен правен акт, приет в съответствие с процедурата за съвместно вземане на решения предвижда приемането на мерки от общ характер, предназначени да изменят несъществени елементи от този акт, включително чрез заличаването на някои от тези елементи или чрез допълването на акта с нови, несъществени елементи; като има предвид, че законодателят на Съюза определя за всеки отделен случай съществените елементи на всеки законодателен акт, които могат да се изменят само чрез законодателна процедура;

Г.

като има предвид, че Решението за комитология подчинява „квази-законодателните“ мерки на процедурата по регулиране с контрол, съгласно която Парламентът участва изцяло в контрола на тези мерки и може да се противопостави на проекти на мерки, предложени от Комисията, които надхвърлят изпълнителните правомощия, предвидени в основния акт или да се противопостави на проект, който не е съвместим с целта или съдържанието на основния акт, или не зачита принципите на субсидиарност или пропорционалност;

Д.

като има предвид, че новата процедура гарантира демократичен контрол на мерките за прилагане, когато те по характер са квази-законодателни, като поставя двамата съзаконодатели, Парламента и Съвета, на равна основа и така слага край на един от най-сериозните аспекти на демократичния дефицит в Съюза; като има предвид, че Решението за комитология ще даде възможност най-техническите аспекти на законодателството и неговото приспособяване да бъдат делегирани на Комисията, като по този начин се гарантира, че законодателят се концентрира върху съществените аспекти и върху подобряване на качеството на общностното право;

Е.

като има предвид, че когато мерките за прилагане имат характеристиките, посочени в член 2, параграф 2 от Решението за комитология, новата процедура по регулиране с контрол не е факултативна, а задължителна;

Ж.

като има предвид, че настоящото привеждане в съответствие на acquis с Решението за комитология все още не е приключило, тъй като все още са налице правни актове, които предвиждат мерки за прилагане, за които новата процедура по регулиране с контрол следва да се прилага;

З.

като има предвид, че не само мерките за прилагане, които досега са предмет на процедурата по регулиране с контрол, но и някои от мерките, предмет на процедурите по управление или консултация, могат да попаднат в обсега на изискванията по член 2, параграф 2 от Решението за комитология;

И.

като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда йерархия на нормите и създава понятието за „делегиран акт“, което означава, че „законодателен акт … делегира на Комисията правомощието да приема незаконодателни актове с общо приложение, за да допълва или изменя определени несъществени елементи от законодателния акт“; като има предвид, че Договорът от Лисабон разглежда също актовете за изпълнение по нов начин и в частност предвижда процедурата на съвместното вземане на решения от Парламента и Съвета като приложима за приемането на регламент, който ще съдържа механизмите за контрол на актовете за изпълнение, упражняван от страна на държавите-членки;

Й.

като има предвид, че изпълнението на съответните разпоредби от Договора от Лисабон ще изисква интензивен и сложен процес на междуинституционални преговори и като има предвид, че това означава, че настоящият процес на привеждане в съответствие следва да бъде приключен възможно най-скоро и във всички случаи преди влизането в сила на Договора от Лисабон;

К.

като има предвид, че ако Договорът от Лисабон влезе в сила, ще бъде необходимо извършването на едно ново, по-сложно привеждане в съответствие на acquis спрямо разпоредбите на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно делегирането на законодателство; като има предвид, че независимо от това, че определението за термина „делегиран акт“ в Договора от Лисабон е сходно с понятието за „квази-законодателни“ мерки, въведено с последното решение за комитология, двете понятия не са идентични и процедурните режими, предвидени в двата акта са напълно различни; следователно настоящото привеждане в съответствие не може да се счита за основа на прецизен прецедент в бъдеще;

Л.

като има предвид, че по същата причина, резултатите от текущото привеждане в съответствие във връзка с всеки един правен акт не могат да се считат за прецедент за в бъдеще;

М.

като има предвид, че изглежда полезно институциите да се споразумеят относно стандартен пасаж за делегираните актове, който редовно да бъде включван от Комисията в проекта на законодателен акт, въпреки че законодателите ще запазят правото си да го изменят; като има предвид необходимостта да се продължи в посока приемане чрез процедурата на съвместно вземане на решения на регламент, който ще съдържа механизмите за контрол на актовете за изпълнение, упражняван от страна на държавите-членки, в съответствие с член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

1.

Изисква от Комисията да представи на Парламента, въз основа на съответните членове от Договора за ЕО, законодателни предложения за завършване на комитологичното привеждане в съответствие; призовава тези предложения да бъдат изготвени в контекста на междуинституционалните обсъждания и в частност да се отнасят до списъка със законодателни актове от приложението;

2.

Призовава Комисията да представи съответните законодателни предложения, с оглед привеждане на останалите законодателни актове в съответствие с Решението за комитология и по-специално включените в приложението;

3.

Изисква от Комисията, в случай че настоящите процедури за привеждане в съответствие не приключат преди влизането в сила на Договора от Лисабон, да представи релевантните законодателни предложения, необходими за адаптирането на правните актове, които към момента все още не са били приведени в съответствие, към новия режим по член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.

Изисква Комисията след влизане в сила на Договора от Лисабон, във всички случаи да представи съответните законодателни предложения, необходими за привеждане в съответствие с този нов режим на цялото acquis communautaire;

5.

Изисква от Комисията да представи възможно най-скоро проекта на законодателно предложение за регламент, с който се установяват предварително правилата и общите принципи относно механизма за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълните правомощия от страна на Комисията, в съответствие с член 291, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

6.

Изисква предоставянето на допълнителни средства на самия Европейски парламент за всички процедури на комитология, а не само през настоящия преходен период, но също така и за подготовка, в случай, че Договорът от Лисабон влезе в сила, за да се гарантира задоволителното функциониране на всяка процедура на комитология между трите институции;

7.

Потвърждава, че исканията зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;

8.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващия я списък на Комисията, Съвета и на правителствата и парламентите на държавите-членки.