4.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 295/33

A.

като има предвид, че член 195 от Договора за ЕО дава правомощия на Европейския омбудсман да приема жалби от граждани на Съюза относно случаи на лошо администриране в действията на институциите или органите на Общността;

Б.

като има предвид, че внесените от гражданите жалби представляват важен източник на информация за възможни нарушения на правото на Общността;

В.

като има предвид, че съгласно член 211 от Договора за ЕО Комисията, в ролята си на „пазител на договорите“, отговаря за прилагането и спазването на разпоредбите на Договора и на мерките, взети от институциите в съответствие с него;

Г.

като има предвид, че съгласно параграф 1 от член 226 от Договора за ЕО, ако Комисията счете, че държава-членка е в неизпълнение на задължение по Договора, тя трябва да предостави обосновано становище по въпроса, след като даде на съответната държава възможност да представи своите забележки, и като има предвид, че съгласно параграф 2 от същия член, ако съответната държава не се съобрази със становището в рамките на определения от Комисията срок, последната „може“ да образува съдебно производство пред Съда на Европейските общности;

Д.

като има предвид, че омбудсманът е подчертал в своето решение относно жалба 995/98/OV, че въпреки оперативната самостоятелност, с която се ползва Комисията по отношение на процедурите за нарушение, тя все пак има правни ограничения, „установени от съдебната практика на Съда на Европейските общности, която изисква например административните органи да действат последователно и добросъвестно, като избягват дискриминация, спазват принципите на пропорционалност, равенство и законни очаквания, както и зачитането на правата на човека и основните свободи“;

Е.

като има предвид, че Комисията е подчертавала, че тази нейна роля е съществена за интересите на европейските граждани и е признала важността на принципите на правовата държава в този контекст (3);

Ж.

като има предвид, че Комисията потвърди, че в гореспоменатото ѝ съобщение от 20 март 2002 г. относно отношенията с вносителите на жалби за нарушения на правото на Общността се излагат административни мерки в полза на вносителите на жалби, които Комисията смята да спазва, когато разглежда съответната жалба и когато прави оценка на въпросното нарушение;

З.

като има предвид, че омбудсманът разглежда неспособността на Комисията да заеме конкретна позиция относно жалбата на вносителя за нарушение като случай на лошо администриране;

И.

като има предвид, че омбудсманът препоръчва на Комисията да разгледа жалбата на вносителя във възможно най-кратки срокове и възможно най-старателно;

1.

Одобрява препоръката на Европейския омбудсман към Комисията;

2.

Подчертава, че начинът, по който Комисията разглежда жалбите, внесени от граждани и отнасящи се до предполагаеми нарушения на правото на Общността от страна на някоя държава-членка, винаги трябва да бъде в съответствие с принципите на доброто администриране;

3.

Изтъква, че в своето съобщение от 20 март 2002 г. относно отношенията с вносителите на жалби за нарушения на правото на Общността Комисията е поела определени задължения по отношение на разглеждането на жалби за нарушения;

4.

Изтъква, че в своето съобщение Комисията е посочила като общо правило, че ще взема решение относно това дали да започне производство за нарушение или да прекрати разглеждането в рамките на една година от датата на регистриране на жалбата и ще информира вносителя в писмен вид, когато този срок се очаква да бъде по-дълъг;

5.

Приема, че в трудни и комплексни случаи проучванията на Комисията могат да отнемат повече от една година; счита все пак, че превишаването на срока от една година е оправдано само, ако проучванията действително още продължават;

6.

Отбелязва, че в настоящия случай, отнасящ се до неправилното прилагане от страна на правителството на Германия на директивата за работното време (4), Комисията смята да разгледа жалбата в светлината на своето предложение за изменение на въпросната директива и е решила да изчака резултата от разискванията по своето предложение с другите институции на Общността;

7.

Припомня, че това предложение е внесено през септември 2004 г. и че няма доказателства, че Комисията е предприела някакви стъпки оттогава насам, за да продължи с проучването си;

8.

Отбелязва, че вместо да вземе едно от двете възможни решения — или да започне формална процедура за нарушение или да прекрати разглеждането — Комисията се е въздържала да предприеме каквито и да било действия по отношение на своето проучване;

9.

Счита, че правото на Общността не допуска възможността за неспазване на съществуващите правни разпоредби и съдебни решения на основание, че се обсъждат нови разпоредби; изтъква, че Комисията също така не е разгледала и онези въпроси от жалбата, които не се отнасят до предложените промени в приложимата директива;

10.

Признава, че Комисията има оперативна самостоятелност по отношение на управлението на жалби и процедури за нарушение, особено що се отнася до сезирането на Съда на Европейските общности, но изтъква, че член 226 от Договора за ЕО посочва, че Комисията може да започне предсъдебната фаза, ако счита, че държава-членка не е изпълнила задължение по Договора;

11.

Изразява становището, че оперативната самостоятелност също подлежи на правни ограничения, определени от общите административноправни принципи, както са установени в съдебната практика на Съда на Европейските общности, и не следва да излиза извън тези ограничения, посочени от Комисията в нейното съобщение от 20 март 2002 г.;

12.

Потвърждава загрижеността си за неоправдано и прекомерно дългия срок — често пъти няколко години — който е необходим на Комисията за откриване и завършване на процедура за нарушение и изразява недоволството си от честите случаи на неспазване на решения на Съда на Европейските общности от страна на държавите-членки; счита, че това подкопава доверието във формулировките и последователното прилагане на правото на Общността и води до дискредитиране на целите на ЕС;

13.

Подчертава още веднъж ключовата роля на държавите-членки за правилното прилагане на законодателството на Общността и изтъква, че прилагането му на практика е решаващо за увеличаване на значението на Европейския съюз за неговите граждани;

14.

Приканва Комисията да предостави списък с държавите-членки, чието законодателство не е в съответствие с всички разпоредби на директивата за работното време като уточни действията, които предприема във връзка с това; настоява Комисията да предприеме незабавни действия в съответствие с прерогативите си във всички случаи и във всички държави-членки, в които въвеждането в националното законодателство или прилагането на директивата не отговаря на изискванията на законодателя и Съда на Европейските общности;

15.

Настоятелно приканва Комисията да анализира незабавно новия германски закон, приет на 1 януари 2004 г. и влязъл в сила на 1 януари 2007 г., с цел да установи, дали е в съответствие с всички разпоредби на директивата за работното време и всички приложими решения на Съда на Европейските общности; подчертава необходимостта Комисията да провери детайлите по прилагането на посочената директива;

16.

Отбелязва, че Комисията наскоро преразгледа своите насоки за процедурата за нарушение; разбира от този документ, че списък с решенията ще бъде предоставен предварително на постоянните представители и на държавите-членки, а също и че ще бъдат публикувани съобщения за пресата относно решенията по процедури за нарушение в деня на формалното издаване на решението; отбелязва обаче, че не е предвидено информиране на Парламента или неговите отговорни комисии;

17.

Повтаря настояването си към Комисията да държи Парламента и по-специално неговата комисия по петициите в течение на решенията по процедурите за нарушение на всички етапи от процедурата;

18.

Подчертава, че съгласно член 230 от Договора за ЕО Парламентът има правото да завежда дела в Съда на Европейските общности при същите условия както Съвета и Комисията и че Парламентът, по силата на член 201 от Договора, има правомощието да упражнява контрол над дейностите на Комисията;

19.

Като има предвид горепосоченото, призовава също така държавите-членки да прилагат изцяло нормите за здравословни и безопасни условия на труд според принципа, че в случай на съмнение ще се предпочете тълкуването, което е най-благоприятно за здравето и сигурността на работещите (in dubio pro operario);

20.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на Европейския омбудсман.