19.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/77

—

като взе предвид членове 2, 6, 24 и 29 от Договора за Европейския съюз и членове 62, 63, 286 и 300 от Договора за Европейската общност, които представляват правната основа за Европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие, както и за преговорите на международно равнище с трети държави и организации,

—

като взе предвид декларациите на Съвета и Комисията от 6 март 2008 г. и 21 април 2008 г. до своята Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—

като взе предвид членове 83 и 103, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Амстердам през 1999 г. Съветът отговаря за създаването на правилата относно визите, включително списъка с трети държави, чиито граждани трябва да разполагат с виза или са освободени от изискването за виза (член 62, параграф 2, буква б), подточка (i) от Договора за Европейската общност);

Б.

като има предвид, че компетенциите на Общността по визовите въпроси включват условията, при които граждани на трети държави получават безвизов статус, и че тези условия трябва да гарантират еднакво третиране за всички граждани на ЕС не само по отношение на предоставянето или отказа за предоставяне на безвизов статус сам по себе си, но и по отношение на условията, при които такъв статус се дава или се отказва на различни държави-членки на ЕС от страна на трети държави;

В.

като има предвид, че от 2001 г. Съветът е освободил гражданите на САЩ от изискването за визи (1); като има предвид, че за съжаление подобно освобождаване от това изискване не се прилага за всички граждани на ЕС, тъй като САЩ все още запазват визовите изисквания за гражданите на някои държави-членки (понастоящем България, Кипър, Чешката република, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния и Словакия), поради факта, че, наред с другото, процентът на отказите за издаване на виза, които се основават на непрозрачни критерии, надвишава, за повечето от тези държави 3 % от подадените молби (а при определени условия — 10 %);

Г.

като има предвид, че от 2005 г. може да се задейства механизъм за реципрочност на общностно равнище (2) след нотификация от страна на държава-членка, контакт между Комисията и съответната трета държава и доклад от Комисията до Съвета, който тогава може да вземе решение за „временно възстановяване на задължението за виза за гражданите на съответната трета държава“;

Д.

като има предвид, че макар да е постигната реципрочност с няколко трети държави, това все още не е така по отношение на САЩ, поради което Комисията предложи през 2006 г. „временно възстановяване на задължението за виза за граждани на САЩ, които притежават дипломатически и служебни паспорти, за да се ускори напредъкът в посока към реципрочност“ (3); като има предвид, при все това, че по това символично предложение не последваха мерки от страна на Съвета;

Е.

като има предвид, че няколко държави-членки продължиха своите преки двустранни контакти с администрацията на САЩ, независимо от ясните компетенции на Общността по този въпрос;

Ж.

като има предвид, че положението стана сложно от правна гледна точка, когато САЩ, на 3 август 2007 г., с приемането на раздел 711 от Закона за прилагане на препоръките на Комисията „11 септември“ от 2007 г. (Implementing Recommendations of the 9/11 Commission Act of 2007) (4), а именно Закона от 2007 г. за безопасно пътуване и партньорство в борбата с тероризма, реформираха своя режим за премахване на визите, като добавиха седем мерки за подобряване на сигурността (5), така че всички държави-членки, които желаят да участват в Програмата за отмяна на визовия режим, да се съгласят да подпишат двустранен меморандум за разбирателство и неговите задължителни „правила за прилагане“;

З.

като има предвид, че макар съдържанието на тези така наречени „правила за прилагане“ все още да не е известно на институциите на ЕС, от меморандумите за разбирателство става ясно, че някои от новите „мерки за подобряване на сигурността“ попадат в обхвата на компетенциите на Общността (като например тази, която се отнася до допълнителните бъдещи задължения по издаването на визи или „Електронната система за разрешаване на пътувания“ (ESTA)), някои са в обхвата на компетенциите на ЕС (като например мерките във връзка с откраднати паспорти (6), данните от системата за регистрация на пътници (СРП) или данните от Шенгенското пространство, свързани с престъпността), като останалите мерки за подобряване на сигурността попадат в обхвата на изключителната компетенция на всяка една държава-членка (като например тези, които са свързани с досиетата за съдимостта на техните собствени граждани, или тези, които предвиждат присъствието на служители по сигурността по време на трансатлантическите полети);

И.

като има предвид, че за да се реши този въпрос и всички държави-членки да участват през 2009 г. в реформирания режим за отмяна на визите за САЩ, на 18 април 2008 г. Съветът взе решение за двустепенен подход, като:

Й.

като има предвид, че дори по отношение на въпроси, попадащи в обхвата на изключителната компетенция на държавите-членки, принципът на лоялно сътрудничество би могъл да бъде застрашен чрез двустранни споразумения, съдържащи различни условия по отношение на предоставянето на безвизов статус на гражданите на някои държави-членки, което би довело до различно третиране на гражданите в различните държави-членки в областта на визовите изисквания; като има предвид, че Комисията следва да гарантира принципа на лоялно сътрудничество;

K.

като има предвид, че за да се осигури по-висока степен на защита за гражданите на САЩ и ЕС от терористичната заплаха, трансатлантическото сътрудничество следва да подобри: a) откриването на заплахата чрез извършване на съвместни анализи и осъществяване на широк обмен на информация, включително обмен на най-добри практики, в рамките на стриктни мерки за защита на личните данни, б) координирането на действията на равнище ЕС и на трансатлантическо равнище, между правоохранителните и разузнавателните служби, като същевременно винаги се спазват принципът на правовата държава, основните права и неприкосновеността на личния живот, както и в) оперативният капацитет чрез по-тясно сътрудничество между правоохранителните и разузнавателните служби на ЕС и САЩ, основаващо се на задълбочаване на взаимното доверие между различните заинтересовани служби и органи;

Л.

като има предвид, че Министерството на вътрешната сигурност на САЩ възнамерява да въведе през януари 2009 г. процедури по биометричен контрол при при напускане на страната по въздух и море, че програмата за напускане на страната се счита за ключова разпоредба за ефективното управление на Програмата за отмяна на визовия режим, и че властите на САЩ не възнамеряват да разширят Програмата за отмяна на визовия режим за други техни съюзници, ако предложените процедури за напускане на страната не бъдат приложени до 30 юни 2009 г.

1.

Счита, че всяка форма на пряка или косвена дискриминация на европейски граждани, основана включително и на тяхната национална принадлежност, следва да бъде забранена не само в рамките на Европейския съюз, както е предвидено в член 12 от Договора за ЕО, но и извън Европейския съюз, най-вече когато тази дискриминация е вследствие на липса на координация при международните преговори между институциите на ЕС и държавите-членки;

2.

Отбелязва факта, че за първи път САЩ признаха компетенцията на Общността за провеждане на преговори във връзка с международни споразумения по визовата политика по време на срещата на тройката на ниво министри по въпросите на ПВР, проведена на 13 март 2008 г., като изразиха съгласието си в съвместна декларация да следват „двупистов“ подход; отбелязва, че декларацията съдържа следните думи: „въпросите, които попадат в обхвата на националните отговорности, ще бъдат обсъждани с националните органи, докато тези, които попадат в обхвата на отговорността на ЕС, ще бъдат обсъждани с органите на ЕС“; счита, че в съответствие с посочената декларация САЩ отсега нататък следва да водят преговори:

3.

Отново подчертава, че всяко споразумение, сключено от ЕО/ЕС, следва да е съобразено с основните права и индивидуалните свободи, както е предвидено в член 6, параграф 2 от Договора за ЕС, включително правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, в съответствие с:

4.

Настоятелно призовава Комисията да включи в преговорите въпроса за изключването на европейски граждани с ХИВ от Програмата за отмяна на визовия режим и да осигури равно третиране на всички граждани на ЕС; споделя становището на Комисията, че не съществуват обективни причини за забрана за пътувания на лица, заразени с ХИВ (както беше обявено в отговора от 19 февруари 2008 г.на парламентарно запитване E-6038/07);

5.

Подкрепя предоставения от Съвета на Комисията мандат за водене на преговори по споразумение, осигуряващо отмяна на визите за всички граждани на ЕС, които влизат на територията на САЩ, както това вече се прилага по отношение на гражданите на САЩ, влизащи на територията на ЕС; призовава Комисията да информира компетентната парламентарна комисия след всяка среща в рамките на преговорите (ако е необходимо — поверително);

6.

Счита, че преговорите следва да приключат преди юни 2009 г., като дотогава не следва да се допуска никаква дискриминация между гражданите на ЕС;

7.

Споделя становището, че „червените линии“ на Съвета следва да бъдат спазвани от държавите-членки (8) в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 10 от Договора за ЕО, също така приложим и съгласно практиката на Съда на Европейските общности (C-105/03 или казуса „AETR“ (22/70)), що се отнася до изпълнението на задълженията, предвидени в Договора за ЕС; подчертава особено факта, че:

8.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Конгреса на САЩ и секретаря на САЩ по вътрешната сигурност.