19.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/5

—

като взе предвид своите резолюции от 3 септември 2002 г. относно търговията и развитието за изкореняване на бедността (1), от 30 януари 2003 г. относно световния глад и премахването на бариерите за търговия с най-бедните държави (2), от 10 април 2003 г. относно кризата на международния пазар на кафе (3), от 1 юни 2006 г. относно търговията и бедността: определяне на търговски политики за максимално увеличаване на приноса на търговията за намаляване на бедността (4), от 15 февруари 2007 г. относно макроикономическото въздействие на увеличаването на цената на енергията (5), от 22 май 2007 г. относно глобална Европа – външни аспекти на конкурентоспособността (6), от 23 май 2007 г. относно помощта на ЕС за търговия (7) и от 29 ноември 2007 г. относно търговията и изменението на климата (8),

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието от 8 септември 2000 г., която очертава Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като съвместно установени от международната общност критерии за премахване на бедността, и нейния преглед и актуализиране по време на проведената през 2005 г. Световна среща на високо равнище на Организацията на обединените нации от 14 до 16 септември 2005 г.,

—

като взе предвид докладите на трите работни групи на Междуправителствената експертна група за изменение на климата (МЕГИК), озаглавени „Изменение на климата, 2007 г.: научно-физически основи“, „Изменение на климата, 2007 г.: въздействия, адаптиране и уязвимост“ и „Изменение на климата, 2007 г.: смекчаване на въздействието от изменението на климата“, публикувани през 2007 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено „Селскостопански продуктови вериги, зависимост и бедност — предложение за план за действие на ЕС“ (COM(2004) 0089),

—

като взе предвид съобщенията от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавени „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб — принос към Стратегията на ЕС за растеж и заетост“ (COM(2006)0567) и „Глобална Европа: тясно сътрудничество за осигуряване на достъп до пазари за европейските износители“ (COM(2007)0183),

—

като взе предвид съобщението от Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Относно конкурентоспособността на индустриите за производство и обработка на метали — принос към Стратегията на ЕС за растеж и заетост“ (COM(2008)0108),

—

като взе предвид Декларацията от Пекин и платформата за действие, приета на 15 септември 1995 г. на Четвъртата световна конференция за жените на Организацията на обединените нации,

—

като взе предвид доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), озаглавен „Дългата сянка на животновъдството“ („Livestock's Long Shadow“), публикуван през 2006 г.,

—

като взе предвид дейността на Конференцията на Организацията на обединените нации за търговия и развитие (UNCTAD) и Споразумението и декларацията от Акра, сключени на 25 април 2008 г. по време на 12-та сесия на UNCTAD в Акра, Гана,

—

като взе предвид съобщението от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Тематична стратегия за устойчиво използване на природни ресурси“, публикувано на 21 декември 2005 г. (COM(2005)0670),

—

като взе предвид изявлението от срещата на върха на Г8 от 7 юни 2007 г. в Хайлигендам относно „Растеж и отговорност в световната икономика“ и по-специално глава „Отговорност за суровините: прозрачност и устойчив растеж“, съгласно която „свободните, прозрачни и отворени пазари са от първостепенно значение за глобалния растеж, стабилността и устойчивото развитие“,

—

като взе предвид четвъртия доклад на групата на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността, енергетиката и околната среда от 11 юни 2007 г., който подкрепя разработването на политика за суровините, основана на добре функциониращ, свободен и справедлив глобален пазар за суровини, като се прилага търговската политика, по-конкретно международните многостранни и двустранни споразумения, за да се гарантира подкрепа от страна на ЕС и трети държави за отворените и недеформирани пазари,

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия (A6-0134/2008),

A.

като има предвид, че под суровини и стоки следва да се разбира селскостопански хранителни продукти, основни селскостопански стоки, метали, минерали и енергийни продукти, които служат като изходни материали в промишления процес, било то преработени, непреработени или подлежащи на рециклиране продукти, като например скрап;

Б.

като има предвид, че индексът на цените на суровините за производство на негоривни продукти се е повишил със 159 % от 2002 г. насам; цените на металите и минералите са се покачили с 285 %, а цените на селскостопанските суровини със 133 %;

В.

като има предвид, че икономиката на ЕС зависи до голяма степен от вноса на суровини от трети държави и достъпът до суровини играе съществена роля за осигуряване конкурентоспособността на ЕС;

Г.

като има предвид, че неотдавнашното увеличение на цените на суровините доведе до липса на икономически растеж в Европейския съюз и е заплаха за конкурентоспособността на ЕС;

Д.

като има предвид, че световното търсене на суровини се очаква да нараства в бъдеще; като има предвид, че това нарастване ще се дължи на икономическия растеж в нововъзникващите икономики;

Е.

като има предвид, че в миналото краткосрочните изменения в цените на суровините и стоките са били изключително непостоянни и тази тенденция се е влошавала с времето, при редуване на периоди на свръхпроизводство с периоди на недостиг;

Ж.

като има предвид, че при последните увеличения на цените на международните пазари следва да не се прикрива фактът, че цените на суровините и стоките, сравнени с тези на промишлените изделия, се характеризират с дългосрочна тенденция на спад;

З.

като има предвид, че увеличението на цените — по-специално когато се извършва от нововъзникващи икономики с промишлени цели — поражда предизвикателства пред конкурентоспособността на производството на ЕС, както и проблеми в дългосрочен план, свързани със сигурността на доставките на суровини;

И.

като има предвид, че 95 от 141 развиващи се страни реализират поне 50 % от своите приходи от износ от износа на материали;

Й.

като има предвид, че Европейският съюз е основен конкурент в международната търговия със суровини и стоки и то не само като нетен вносител на суровини;

К.

като има предвид, че поради характеристиките на европейската промишлена база, Европейският съюз е силно зависим от вноса на суровини по отношение на конкурентоспособността и икономическото си развитие;

Л.

като има предвид, че съществуват много примери за политики и мерки, въведени от трети държави, както и тенденция за създаване на пречки пред свободния и справедлив достъп до суровини в нововъзникващите икономики, в резултат на които се ограничава достъпът на промишлеността на ЕС до суровини и стоки;

М.

като има предвид, че развитието на изследванията и иновациите играе важна роля при насърчаването на устойчиви доставки на суровини;

Н.

като има предвид, че механизмите STABEX, SYSMIN и FLEX отразяват миналите и настоящите усилия на Европейския съюз да подкрепя развиващите се страни, засегнати от нестабилност на цените и доходите;

О.

като има предвид, че последните увеличения на цените на международните пазари на суровини и стоки се дължат на значителното увеличаване на търсенето от страна на нововъзникващи икономики, като Китай, Индия и Бразилия, на изменението на климатичните модели, на някои ограничителни практики, прилагани от определени държави износители, на разрастването на пазара на биогорива и на производството в областта на животновъдството, а също и на спекулациите на стоковите пазари;

П.

като има предвид, че по-голямата част от бедните хора в света са жени, чието оцеляване и препитание често зависи от набавянето, добива и преработването на суровини и стоки;

Р.

като има предвид, че международната общност заяви необходимостта от международни усилия за изкореняване на бедността чрез конкретни цели, очертани в ЦХР, които трябва да се реализират до 2015 г.; като има предвид, че трябва да се обърне подобаващо внимание на първостепенното изключително важния проблем със стоките за развиващите се страни;

С.

като има предвид, че при насърчаване на добро управление, устойчивата експлоатация на природните ресурси би могла да намали бедността и да засили икономическия растеж; като има предвид, че слабото управление в богати на природни ресурси страни също може да доведе до бедност, корупция и конфликти;

Т.

като има предвид, че опазването на биологичното разнообразие и наличието на обработваема земя са съществени фактори за бъдещето на всяка икономика в света; като има предвид, че тези изисквания следва да бъдат отчетени при всяка форма на добив на суровини;

У.

като има предвид, че климатът се изменя и че изменението настъпва отчасти под влияние на човешката дейност; като има предвид, че добивът, производството и преработването на суровини и стоки води до значителни емисии на парникови газове; като има предвид, че промишлеността на ЕС се сблъсква с все повече трудности при преодоляването на този проблем, за сметка на собствената си конкурентоспособност;

Ф.

като има предвид, че Европейският съюз в момента няма последователна стратегия, за да се справи с предизвикателствата пред конкурентоспособността на неговата икономика, които възникват вследствие на засилената конкуренция за достъпа до суровини;

1.

Настоятелно призовава Комисията и търговските партньори на ЕС, при воденето на преговори по търговски споразумения, да подходят сериозно към проблема за изменението на климата, който налага безусловно изискване за драстично ограничаване на добива и експлоатацията на природните ресурси, както и за улесняване на разпространението на енергоспестяващи, възобновяеми и по-ефикасни по отношение на използването на ресурсите технологии;

2.

Признава, че достъпът до суровини и стоки е от жизненоважно значение за икономиката на ЕС, поради липсата на вътрешно предлагане на някои суровини в Съюза;

3.

Отбелязва с тревога перспективата за увеличаване на търсенето на суровини на световния пазар; изразява безпокойство относно ограничения капацитет за проучвания в близко бъдеще; отбелязва ограниченото участие на европейски компании в проучванията за суровини в трети държави;

4.

Изразява безпокойство по повод на тенденцията за ограничаване на свободния достъп до суровини в трети държави, вследствие на деформиращи търговията мерки; същевременно все-пак признава правото на държавите да ограничават достъпа до своите суровини по екологосъобразни съображения или, при необходимост, за да преодолеят критичен недостиг на доставки; това право трябва да се упражнява заедно с други национални мерки;

5.

Изразява безпокойство по повод на инвестиционните дейности, предназначени да подобрят достъпа до суровини, които не съответстват нито на стандартите за лоялна и свободна конкуренция, нито на принципите за добро управление и устойчивост;

6.

Изисква Комисията да насърчава инвестициите в изследванията и развитието на технологии за рециклирането на суровини и ефективното и икономично използване на суровините; призовава Комисията и държавите-членки да придадат повече тежест на тази цел в научноизследователската си дейност;

7.

Настоятелно призовава Комисията да разреши проблема за свободния и справедлив достъп до пазарите на суровини в рамките на Световната търговска организация (СТО); изисква Комисията да се стреми активно към постигане на целта за многостранно елиминиране на деформиращите търговията мерки в сектора на суровините, като същевременно напълно се спазват ограниченията, в чийто основи са залегнали планове за развитие за най-слаборазвитите страни;

8.

Изисква Комисията да договори недискриминационен достъп до пазарите на суровини, в замяна на достъп до енергоспестяващи, възобновяеми и по-ефикасни по отношение на използването на ресурсите технологии, във всички двустранни преговори по споразумения за свободна търговия; определя целта за прекратяване на деформиращите търговията мерки, които водят до увеличено използване и потребление на суровините като важна цел във всички възможни споразумения, като същевременно в пълна степен се спазват целите за развитие;

9.

Изисква Комисията да включи проблема със суровините в стратегията за достъп до пазара; приветства консултациите за доставките на суровини; призовава Комисията да изготви последователна стратегия за доставките на суровини; припомня, че Парламентът трябва да бъде включен във всички етапи на тези дейности;

10.

Изразява съжаление, че много от развиващите се страни и по-специално много от най-слаборазвитите страни са ограничени единствено до производство и износ на суровини и стоки, чиито непостоянни цени търпят дългосрочен спад и представляват сериозна пречка за намаляване на бедността, както и за реализиране на ЦХР, но признава, че нарастващите цени на стоките са допринесли за значителни подобрения в платежните баланси на някои развиващи се страни, които са зависими от стоките от първа необходимост; изтъква възможностите за държавите производители, свързани със самостоятелното проучване и управление на находищата на суровини при спазване на основни правила за прозрачност и лоялна конкуренция;

11.

Призовава Комисията да се стреми към ефективното отстраняване на причините за деформациите, като твърдо постави тези въпроси при провеждането на двустранни консултации и преговори и насърчи развитието на новите правила на СТО на многостранно равнище;

12.

Подкрепя настоящите усилия на развиващите се и по-специално на най-слаборазвитите страни за разнообразяване на техните икономики и за развиване на икономически дейности, причисляващи се към по-напредналите стадии на производствения процес, за включване на обработка и пускане на пазара и за подобряване на качеството, производителността и увеличаване на производството на стоки с по-висока добавена стойност; настоятелно приканва Комисията да подкрепи националните стратегии за разработване и разнообразяване на стоките, при необходимост с подкрепа от Европейския фонд за развитие;

13.

Счита, че създаването на регионални икономически рамки и засиленото регионално сътрудничество между развиващите се страни е изключително важно за устойчивото икономическо развитие на тези страни; в тази връзка подчертава значението на търговията юг-юг за икономическото развитие на тези страни;

14.

Счита, че в дългосрочен план регионалното икономическо и търговско сътрудничество следва да бъде насърчавано и би могло да доведе до сключване на споразумения за свободна търговия; същевременно отбелязва, че в различните регионални контексти споразуменията за свободна търговия са изправени пред трудности; счита, че споразумението за свободна търговия „ЕвроМед“ следва да бъде приоритет, предвид значението на търговията със суровини в този регион;

15.

Насърчава развиващите се и по-специално най-слаборазвитите страни да привлекат необходимите инвестиции и да консолидират икономическата диверсификация чрез подобрена инфраструктура и създаване на институционален капацитет, насърчаване на добро управление в областта на икономическото развитие, както и чрез улесняване на достъпа и разпространението на продуктите на дребни производители на местните пазари, което би засилило също регионалната интеграция и икономиите от мащаба; настоятелно приканва Комисията да използва инструмента „помощ за търговията“ като важен инструмент за развитие и да укрепи съществуващите механизми за трансфер на технологии, особено като средство за управление на изменението на климата; изисква Комисията да насърчава прозрачността на приходите, които постъпват от суровини чрез програми като „Инициативата за прозрачност в добивната промишленост“ (EITI);

16.

Насърчава Комисията и дружествата в ЕС да популяризират и инвестират в трансфера на екологосъобразни технологии;

17.

Счита, че резултатите от Програмата за развитие от Доха (ПДР) следва да осигурят честни, балансирани, обективни и водещи до отваряне на пазара споразумения на всички пазари на суровини;

18.

Признава, че резултатът от преговорите по ПРД значително биха намалили покачването на тарифите; отбелязва, че Европейският съюз е премахнал митата си върху земеделските продукти с произход от най-слаборазвитите страни (чрез инициативата „Всичко, освен оръжия“) и от много страни от АКТБ (чрез споразумения за икономическо партньорство) и подкрепя развиващите се страни при определянето и прилагането на правила по отношение на специалните продукти, и на ефективните защитни механизми за устойчивост на техните пазари и производство;

19.

Изисква от държавите-членки на Европейския съюз и от партньорите от целия свят, включително развиващите се икономики, да ратифицират основните стандарти за труд на Международната организация на труда и съответните насоки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, по-специално по отношение на проучването и преработването на суровини; счита, че участието на гражданското общество и на националните парламенти е от решаващо значение за постигането на екологосъобразно и социално-икономическо устойчиво развитие;

20.

Признава, че спекулацията играе съществена роля при определяне на цените на суровините и стоките с повишена нестабилност вследствие на това;

21.

Призовава Комисията да приложи цялостна и балансирана стратегия в областта на достъпа до суровини, като има предвид интересите на промишлеността на ЕС и на развиващите се страни;

22.

Призовава Комисията да преразгледа своята компенсаторна финансова схема FLEX, за да гарантира, че тя е адекватна и ефективна по отношение на подкрепата за развиващите се и по-специално за най-слаборазвитите страни; счита, че е необходимо да се предприемат съответните мерки на национално равнище, с цел да се подкрепи дейността, извършвана от UNCTAD;

23.

Призовава Комисията да събира данни и да води статистика за реално извършваната международна търговия на суровини и стоки; счита, че е необходимо да се даде ясна представа за глобалните търговски потоци на стоки и суровини, които не са фалшифицирани от чисто спекулативни транзакции, така че да се постигне по-добра насоченост на мерките за икономическата политика;

24.

Признава, че либерализирането на търговията със селскостопански хранителни продукти и основни селскостопански стоки е изправило дребните селскостопански производители в развиващите се страни и по-специално в най-слаборазвитите страни пред много нови предизвикателства; тъй като дребните селскостопански производители са основно жени, това може да има прекомерен отрицателен ефект върху тях, ако те не са в състояние да се справят с външната конкуренция;

25.

Изтъква изключително важния характер на правото на храна и необходимостта да се осигури по-добър достъп на всички хора по всяко време до задоволително количество храна за активен и здравословен живот;

26.

Следователно, препоръчва настоятелно в европейски и международен мащаб да се вземат всички необходими мерки, които да осигурят умереност в цените, като средство за бързо разрешаване на продоволствената криза; в дългосрочен план е необходимо създаването на адекватни правила с цел по-ефикасно разрешаване на проблема със спекулативните дейности; освен това, препоръчва преглед на правомощията и компетенциите на националните и международните органи за надзор в областта на хранителните суровини, с оглед осигуряването на стабилни и сигурни пазари в бъдеще, както и гаранция, че правото на храна не се нарушава от спекулативни действия;

27.

Приветства създаването на работна група на ООН с високи правомощия и работи по разрешаването на настоящата продоволствена криза и въздействието ѝ върху бедността. Насърчава световните лидери да участват в Конференцията на високо равнище за световната продоволствена сигурност, която ще се проведе в Рим (3—5 юни 2008 г.);

28.

Подкрепя развиващите се страни в техните усилия да осигурят достъп до храна за местното население; счита, че трябва да се укрепи допълнително жизнеспособното политическо пространство, което да позволи прилагането на национални правила и мерки за развитие на този сектор, както и да се подкрепят жените, които носят основната отговорност за изхранването на своите семейства, и местните общности;

29.

Признава, че повишените цени на селскостопанските хранителни продукти и стоки могат да имат отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност и действителния достъп до храна в развиващите се страни, с риск за глад, недояждане или бунтове за храна сред най-бедните хора в развиващите се страни; настоятелно изисква повишаване на равнищата на хуманитарна помощ за облекчаване на продоволствената криза, която заплашва живота на 100 милиона души;

30.

Призовава Съвета и Комисията да гарантират, че многостранните, регионалните и двустранните търговски споразумения, подписани от Европейския съюз, отговарят на целите на устойчивото развитие; призовава Комисията да предприеме необходимите законодателни мерки за гарантиране на интегрирането на нейните оценки на въздействието на търговията върху устойчивото развитие при разработването на търговската политика на ЕС, по-специално от гледна точка на климата, половете и устойчивото развитие;

31.

Приветства обявеното от Комисията намерение да представи през 2008 г. съобщение с насоченост към подобряването на условията за устойчив достъп до минерали и вторични суровини в ЕС и на международно равнище;

32.

Отбелязва нарастващите критики по отношение на икономическите и екологични ползи от производството на биогорива; призовава Комисията да стимулира изследванията и иновациите в областта на устойчивите доставки на суровини чрез ефективен добив и развитие на ресурсите, използване и повторно използване на материалите;

33.

Счита, че добивът, събирането и производството на суровини и стоки следва да се извършва в съответствие с принципа за устойчивост, който е съобразен с естествените процеси на екосистемите, вместо да ги изменя;

34.

Настоятелно призовава Комисията да положи усилия за постигане на международно споразумение относно конфликтните ресурси, чиято основна цел би била забрана на всякаква търговия с ресурси, предизвикващи въоръжени конфликти или произтичащи от такива, като настоява междувременно да се разработи регламент, забраняващ търговията с конфликтни ресурси и пускането им на пазара в Европейския съюз, и призовава всички държави, участващи в търговията с диаманти, да се придържат стриктно към схемата „Кимбърли“ за сертифициране на международната търговия с необработени диаманти; призовава за насърчаване на прозрачността чрез „Инициативата за прозрачност в добивната промишленост“ (EITI), както и чрез други инициативи;

35.

Подновява своите призиви към Комисията и към Съвета за насърчаване на лоялната търговия и на други търговски инициативи – обект на независим контрол, които допринасят за повишаване на социалните и на екологичните стандарти при подкрепата на дребните и изолираните производители в развиващите се страни; насърчава обществените органи в Европейския съюз да включат критериите за лоялна търговия и устойчивост в своите политики относно обществените поръчки и снабдяването;

36.

Изразява безпокойство, че все по-голям дял от ресурсите на планетата се използват за отглеждане на добитък; припомня горепосочения доклад на ФАО „Дългата сянка на животновъдството“ от ноември 2006 г., според който месната промишленост и животновъдството допринасят за 18 % от всички емисии на парникови газове в света, което от своя страна засилва обезлесяването в развиващите се страни; призовава Комисията, в рамките на международните преговори относно климата, да предприеме необходимите действия относно този сектор, както и да създаде в рамките на международните преговори във връзка с климата механизми за стимулиране, които да предотвратят обезлесяването;

37.

Счита, че Инициативата за прозрачност в добивната промишленост (EITI), целта на която е да засили управлението чрез подобряване на прозрачността и отчетността в добивния сектор, следва да се прилага навсякъде по света, за да се предоставят по-добри възможности на развиващите се държави да получат еквивалентна стойност на природните им ресурси;

38.

Подчертава, че високите цени на петрола засилват необходимостта от спешен и различен подход, насочен към подобряване на енергийната ефективност и към увеличаване на използването на други енергийни източници, включително възобновяеми енергийни източници;

39.

Отчита, че изменението на климата ще засегне най-сериозно тези общности, които вече се сблъскват със значими социални и икономически проблеми; отчита, че жените са особено уязвима група; насърчава усилията за приспособяване на местно равнище чрез съответна международна финансова и техническа подкрепа;

40.

Изразява загриженост във връзка с факта, че Китай не разрешава на чуждестранни компании да притежават мажоритарни дялове в сектори като стоманодобива и е въвел най-различни механизми, които ограничават износа на метални суровини, или осигуряват правителствена подкрепа за закупуването им от външни източници; признава, че такива практики създават сериозни затруднения за промишлеността на ЕС с оглед на зачитането на целите, свързани с изменението на климата и с износа на енергоспестяващи, възобновяеми и по-ефикасни по отношение на използването на ресурсите технологии и че те трябва да бъдат овладени чрез всички налични инструменти, включително чрез улесняване на трансфера на технологии, както в политически, така и във финансов аспект;

41.

Посочва, че новите търговски политики на някои нововъзникващи икономики и по-специално на Китай, които търсят суровини навсякъде по света, и по-специално в Африка, имат сериозни и отрицателни последици върху глобалната сигурност за достъп до стоки; изтъква необходимостта да се превъзмогне настоящият подход, основан на индивидуални взаимоотношения между държавите и пренебрегването на нормите за правата на човека, корпоративната социална отговорност и екологичните и социални стандарти, в полза на многостранен подход, който се основава на критериите за достатъчност и устойчивост при използването на ресурси;

42.

Приветства инициативата на Комисията да продължи да използва всички налични инструменти, за да реши проблема с търговските практики, които са в разрез с международните търговски споразумения, съгласно горепосоченото съобщение относно конкурентоспособността на индустриите за производство и обработка на метали;

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и на съответните международни организации като UNCTAD, СТО, Световната банка, Общия стоков фонд (CFC) и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).