20.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 66/9

—

като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 20 ноември 2007 г., озаглавено „Подготовка за „здравна картина“ на реформата на Общата селскостопанска политика“ (СOM(2007)0722),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. (1) относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители,

—

като взе предвид своето становище от 11 декември 2007 г. относно предложението за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и Регламент (ЕО) № 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно повишаването на цените на фуражите и храните (3),

—

като взе предвид своето становище от 26 септември 2007 г. относно предложението за Регламент на Съвета за дерогация от Регламент (ЕО) № 1782/2003 по отношение на земите, оставени под угар през 2008 г. (4),

—

като взе предвид своето становище от 14 февруари 2007 г. по предложението за Регламент на Съвета относно утвърждаването на правила за доброволна модулация на преки плащания съобразно Регламент (ЕО) № 1782/2003, както и за изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005 (5),

—

като взе предвид своето становище от 8 юни 2005 г. относно политическите предизвикателства и бюджетните средства на разширения Съюз 2007-2013 г. (6),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление от 17 май 2006 г., и по-специално приложения I и III и декларации № 3 и № 9 към него (7),

—

като взе предвид Акта относно условията за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и измененията на договорите, на които е основан Европейският съюз (8),

—

като взе предвид Решението на Съвета от 22 март 2004 г. за адаптиране на Акта относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Чешката Република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и измененията на договорите, на които е основан Европейският съюз, вследствие на реформата на Общата селскостопанска политика (9),

—

като взе предвид мандата, предоставен от Европейския съвет на Европейската комисия за преговори в областта на селското стопанство в заключенията на Европейския съвет при подготовката на Третата министерска конференция в рамките на СТО от 26 октомври 1999 г.,

—

като взе предвид член 33, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност, който беше включен без изменения в Договора от Лисабон,

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0047/2008),

A.

като има предвид, че селското стопанство, наред със свързаната с него хранително-вкусова промишленост, е един от най-големите икономически отрасли в ЕС и играе решаваща роля за сигурността в ЕС в областта на храните, а също така представлява все по-важна част в процеса на изграждане на енергийна сигурност в ЕС;

Б.

като има предвид, че Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, основана на европейски селскостопански модел с икономическа, екологична и социална насоченост, гарантиращи устойчивост и сигурност на доставките на храни, ще бъде необходима и в бъдеще; като има предвид обаче, че успешният път на реформиране трябва да продължи, включително и по-нататъшното засилване на развитието на селските райони;

В.

като има предвид, че в бъдеще ОСП ще има нужда от премахване на пречките, които в момента стоят пред младите хора, за да получат достъп до селскостопанска дейност, като възприеме като един от своите приоритети приемствеността между поколенията;

Г.

като има предвид, че намаляването на бюрокрацията в селскостопанския сектор чрез по-прозрачни, опростени и по-малко ограничаващи правила ще позволи както намаляване на разходите за селските стопанства и производителите, така и облекчаване на административната тежест;

Д.

като има предвид, че Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да се развие, за да се справи с големи различия между земеделските и регионалните структури и същевременно трябва да намери решения по отношение на нови предизвикателства като изменението на климата, опазването на почвата и водите, засиленото отваряне към световния пазар или снабдяването с биомаса, суровини и възобновяема енергия; като има предвид, че тя трябва да разполага с достатъчно средства и да продължава да се стреми към първоначално поставените цели на ОСП, които наскоро бяха отново потвърдени в Договора от Лисабон, и които могат да се обобщят като производство на здравословни и качествени храни, което гарантира доставките им на разумни цени за всички европейци и позволява да се поддържа равнището на доходите на селскостопанските производители;

E.

като има предвид, че всяка бъдеща промяна в ОСП следва да взема под внимание специфичното положение на развиващите се страни, особено на най-слабо развитите страни, и да избягва застрашаване на производството и пазарната реализация на селскостопанските продукти в тези страни;

Ж.

като има предвид, че от 1992 г. насам системата за директно подпомагане бе реформирана три пъти, а всички значими пазарни организации, с изключение на сектора на млякото, от 2004 г. насам се реформират коренно и до голяма степен успешно;

З.

като има предвид, че всички развити страни имат селскостопанска политика; като има предвид, че нови обстоятелства като увеличаването на световното население, изменението на климата, нарастващите потребности от енергия, намаляване на подкрепата за цените и засиленото отваряне към световния пазар се проявяват, от една страна, в по-високи пазарни цени на земеделските продукти в ЕС, и от друга — в значителни колебания в добивите и в още по-голяма неустойчивост на цените, така че запазването на общата селскостопанска политика е необходимо повече отвсякога;

И.

като има предвид, че сигурността на доставките на храни (разбирана в количествен и качествен смисъл) ще остане една от основните цели на ОСП, наред с целта за опазване на екосистемите, без което не може да има здравословна и дълготрайна продукция, както и с целта за оптимизиране на използването на земите в рамките на Съюза;

Й.

като има предвид значителните усилия, полагани от Европейския съюз за намаляване на разходите за селското стопанство спрямо общия бюджет, които от близо 80 % през 70-те години са намалели до 33 % в края на настоящите финансови перспективи, като същевременно земеделската площ се е увеличила с 37 % спрямо 2003 г. поради присъединяването на новите държави-членки;

К.

като има предвид ангажиментите, поети от държавните и правителствени ръководители в рамките на срещата на високо равнище в Берлин относно гарантирането на общите разходи за първи стълб на ОСП до 2013 г.;

Л.

като има предвид, че Актът за присъединяване от 2004 г. предвижда дерогации при прилагането на някои правила на ОСП за новите държави-членки с цел компенсиране на по-ниското равнище на преките плащания;

М.

като има предвид, че в определени региони не съществува алтернатива на някои традиционни форми на селскостопанско производство, които често представляват основна селскостопанска дейност за тези региони и следователно на всяка цена трябва да се опазват и подпомагат поради важни причини, свързани с околната среда и регионалната политика, а също и за да се подкрепя икономическата и социална среда; особено с оглед ролята на ОСП в т.нар. региони за сближаване, в които земеделието и животновъдството по традиция са важни инструменти за икономическо развитие и създаване на работни места;

Н.

като има предвид, че европейските селскостопански производители трябва да имат гаранция за сигурност, за да бъдат изпълнени техните очаквания и за да не бъдат ощетени в своите инвестиции, и че в някои сектори регулаторните системи трябва да позволяват средносрочни и дългосрочни прогнози;

О.

като има предвид, че европейският законодател трябва да избягва дискриминацията на европейските земеделски производители и животновъди спрямо конкуренцията от трети страни или чрез подходящи инструменти трябва да създаде условия на равнопоставеност за европейските земеделски производители и животновъди; като има предвид, че по-специално трябва да се следи стандартите за качество, здраве, околна среда, хуманно отношение към животните и други стандарти, задължителни за селскостопанските производители на ЕС, да се спазват също и от вносителите на селскостопански продукти в ЕС;

П.

като има предвид определените в член 33 от Договора за ЕО цели на ОСП, както и, при условие, че Договорът от Лисабон бъде окончателно ратифициран, че всички съществени правни и бюджетни решения във връзка с ОСП трябва да се вземат със съгласието на Европейския парламент;

Р.

като има предвид, че гарантирането на сигурност на доставките на храни за гражданите на ЕС представлява приоритет, и като има предвид, че това може да бъде постигнато най-добре чрез съчетание на подкрепа за производството на храни в ЕС с внос в рамките на правилата на СТО; тази сигурност в доставките на храна зависи също така от приноса на ЕС към натрупването на световните запаси (които днес са драматично малки), което ще позволи на ЕС не само да се предпази от недостиг, но също така и да поеме отговорност по отношение на световната сигурност на доставките на храни;

С.

като има предвид, че има нужда от по-задълбочен анализ на развитието на пазарите и влиянието им върху вътрешния пазар, предвид международната ситуация във връзка с производството на суровини и цените;

1.

Настоява за запазване на модела за устойчиво, конкурентно и многофункционално селско стопанство, което запазва специфичността на всеки производствен отрасъл и район и чиято основна цел е снабдяването на населението със здравословни и безопасни хранителни продукти, в достатъчно количество и на разумни за потребителя цени;

2.

Застъпва становището, че реформата на ОСП от 2003 г. в основната си част е много успешна, защото значително повиши прозрачността и ефективността на ОСП, както и личната отговорност и пазарната ориентация на земеделските производители, и счита, че този процес трябва да продължи при условие, че бъде спазен ангажиментът, поет от държавните и правителствени ръководители през декември 2002 г. за запазване размера на средствата за селско стопанство от първия стълб до 2013 г.; подчертава, че за сметка на това управлението на ОСП и множеството директиви и регламенти на ЕС, които оказват въздействие върху земеделските производители, трябва да продължат да се опростяват, за да бъдат облекчени тежестите за земеделските производители, без това опростяване да се проявява в повторно национализиране на ОСП и в още по-значително съкращаване на помощите, които получават европейските селскостопански производители;

3.

Счита, че премахването на всички форми на регулиране в Общата организация на пазара (ООП) е политически нежелателно, тъй като както показва настоящото положение, европейските и световни запаси са на драматично ниско ниво, което има негативно отражение върху покупателната способност на потребителите и върху приходите на селскостопанските производители, а същевременно стимулира спекулирането; подчертава, че освен това са необходими инструменти за противодействие на евентуална промяна на конюнктурата и на рисковете в резултат на здравни инциденти и на все по-честите природни бедствия, дължащи се на измененията на климата;

4.

Във връзка с това приветства техническите адаптации, произтичащи от горепосоченото съобщение на Комисията, което цели да се постигне ефективност на реформата от 2003 г. и призовава Комисията да гарантира основния икономически принцип на стабилност на ОСП;

5.

Призовава Комисията предвид бъдещите реформи да направи оценка на съотношението разходи/ползи на ОСП по отношение на сигурността на доставките на храни, самодостатъчността на доставките и запазването на селското население; призовава изпълнителните органи на Общността да анализират разходите за потребителя, до които може да доведе поскъпването на хранителните продукти в резултат на увеличаването на световното търсене, в сравнение с разходите на селскостопанската политика за гражданите към момента;

6.

Счита, че предизвикателството пред ЕС по отношение на преговорите със СТО се изразява в посрещането на всички бъдещи ограничения по начин, който в максимална степен увеличава вътрешното благосъстояние на ЕС; подчертава, че ЕС е този, който следва да се възползва възможно най-добре от наличната гъвкавост, например в случая със „чувствителните продукти“; подчертава обаче, че условието за всяко споразумение със СТО в областта на селското стопанство е да се постигне споразумение за интелектуална собственост, покриващо географските указания и признаване на нетърговските съображения за критерии при вноса;

7.

Призовава Комисията, в рамките на текущите преговори в СТО, да отчита специфичните особености на земеделското производство като сектор на производството на храни и като структурен елемент на териториалния баланс, опазването на околната среда и запазването на адекватни нива в качествен и количествен аспект, на сигурността на храните;

8.

При все това застъпва становището, че ЕС и занапред трябва да разполага с достатъчно инструменти, за да може да взема предпазни мерки срещу кризи на пазара и на снабдяването в сектора на земеделието и здравеопазването;

9.

Подчертава необходимостта да се признае по ефективен начин и чрез подходящи средства (финансови и други) функциите, които изпълнява селското стопанство в областта на производството на селскостопански продукти, опазването на околната среда и селските райони;

10.

Подкрепя принципно интеграцията на общи цели в ОСП, по-специално на принципа на сигурност на доставките на храни, териториалното сближаване, защитата на потребителите, опазването на околната среда, климата, животните, възобновяеми енергийни източници и биоразнообразието; при все това отбелязва, че това трябва да стане в рамките на устойчивото развитие, което да съчетава икономически постижения, опазване на околната среда и ресурси, възстановяване на териториите и социалната справедливост; отбелязва все пак, че държавните и правителствените ръководители потвърдиха целите на ОСП, като в Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г., се позовават на съдържанието на член 33 от Договора за ЕО;

11.

Подчертава, че включването на общите цели в ОСП не следва да поставя под въпрос производството на земеделски и животновъдни продукти в планинските, необлагодетелстваните, отдалечените и островните райони на Европейския съюз, които прилагат система на екстензивно производство и до голяма степен произвеждат земеделски и животновъдни продукти за местния пазар, но които също така продават такива продукти на националните пазари на държавите-членки;

12.

Счита, че ЕС налага високи изисквания за селските си стопани и производители и че той също така следва да следи дали се спазват същите изисквания от страна на онези, които внасят селскостопанските си продукти в ЕС и че ЕС трябва да настоява на това посочените цели да бъдат взети предвид при преговорите в рамките на СТО;

13.

Отхвърля намаляването на общия бюджет на първия стълб за периода до 2013 г. и подчертава, че във фазата на радикални промени на селскостопанските и животновъдните пазари и по средата на текущи реформи земеделските производители изпитват крайна необходимост от надеждност, сигурност и по-специално, спазване на взетите през 2003 г. решения;

14.

Отхвърля всяка дискриминация при преките плащания въз основа на размера на стопанството и правната форма, но същевременно признава, че всяко преразпределение на помощ в първия стълб трябва да се основава на холистична оценка на неговото въздействие върху социалното и регионално сближаване, заетостта, околната среда, конкурентоспособността и иновацията;

15.

Призовава помощта да бъде насочена единствено за земеделски производители, които активно осъществяват селскостопанска дейност;

16.

Подчертава, че горепосоченото съобщение на Комисията отделя съвсем малко място на проблемите, нуждите и трудностите, пред които е изправен селскостопанският сектор на 12-те нови държави-членки, и настоява това да се вземе под внимание при предстоящите реформи, както и да се обмисли целево допълнително финансиране за преструктуриране и модернизация;

17.

Счита, че преките плащания ще бъдат абсолютно необходими и в бъдеще като основна гаранция за доходите на селскостопанските производители не само при пазарен неуспех, но също така и за предоставянето на стоки от обществено значение от селскостопанските производители и като компенсация за изключително високите — в международен план — екологични, социални, свързани с възможността за проследяване на произхода, безопасността на храните и защитата на животните стандарти в Европа;

18.

Въпреки това отбелязва, че равнището на плащанията не винаги изглежда в равновесие с усилията за спазване, полагани от засегнатите земеделски производители, тъй като плащанията все още зависят до голяма степен от историческите разходи;

19.

Следователно изисква от Комисията да изготви доклад, който следва да оцени допълнителните разходи, пред които са изправени земеделските производители поради необходимостта от спазване на общите стандарти в областта на околната среда, хуманното отношение към животните и безопасността на храните, в сравнение с техните основни конкуренти на световния пазар; в допълнение докладът следва да сравни тези разходи с действителното равнище на преките плащания, получавани от земеделските производители; докладът следва да бъде достатъчно конкретен за различните видове земеделски производители в отделните държави-членки; той следва да бъде публикуван преди започване на процедурите по вземане на решения за Общата селскостопанска политика след 2013 г.;

20.

Приветства предложението на Комисията да позволи на държавите-членки на доброволна основа по-голяма гъвкавост в посока отделяне на преките плащания от историческите референтни стойности и преминаване към по-унифицирана система и призовава Комисията да разясни, заедно с внасянето на законодателното предложение, дали с оглед на положителния опит в държавите-членки би бил възможен, евентуално до 2013 г., ускорен доброволен преход към единна регионална или национална премия, въз основа на площ, при необвързани с производството плащания; при все това отбелязва, че онези държави-членки, които прилагат модела на пълно (или частично) отделяне на помощите от производството, основан на историческите плащания, могат да предпочетат да оставят тази система в сила до 2013 г.; призовава Комисията да извърши проучване на потенциалното въздействие на премията въз основа на площта, и по-специално с оглед на животновъдните стопанства с голям брой добитък на сравнително малки площи;

21.

Подчертава, че като се избира преминаването към регионални модели, следва да се вземат предвид трудностите, произтичащи от особения характер на специалните права във връзка с животновъдството, тоест от факта, че някои животновъди не разполагат или разполагат с много малко земеделски площи, както и от факта, че екстензивното животновъдство в много региони на ЕС се основава на колективно използване на общи неразделени пасища, които са собственост на общините или на държавни органи;

22.

Счита, че като се има предвид нарастващият брой сектори, обхванати от схемата за единно плащане (SPS), както и придобитият от нейното прилагане опит, някои решения и правила за прилагане изглеждат ненужно строги и сложни, макар и да изглежда необходимо да се състави нова дефиниция на нормите, на приложната рамка и на административното управление, което улеснява прилагането им в онези държави-членки и в онези сектори, които желаят това;

23.

Счита, че въз основа на по-голямото влияние върху доходите и по-голямата автономия на земеделските производители при вземането на решения, както и въз основа на свързаното с тази автономия опростяване на ОСП, отделянето на преките плащания от производството като цяло е довело до успешна пазарна ориентация на селското стопанство на ЕС; и призовава Комисията да ускори политиката на отделяне, освен ако това не би довело до значителни социално-икономически и/или екологични вреди в някои региони, и по-специално в най-необлагодетелстваните райони; въпреки това отбелязва, че следва да се изготви допълнителна оценка на въздействието с цел изчерпателно определяне на последиците от отделянето върху определени региони, производството и земеделския пазар;

24.

Счита, че принципно отделянето на пряката помощ от селскостопанското производство може в дългосрочен план да спомогне за намаляване на отрицателните въздействия на селското стопанство на ЕС върху околната среда, при условие че се съпровожда от засилена подкрепа за устойчиви практики в развитието на селските райони;

25.

Отбелязва, че всяко по-нататъшно отделяне следва да се извършва само след внимателно зачитане на възможните последици, включително, но не само, за равновесието между различните селскостопански сектори, повишената опасност от монокултури и заплахата за трудоемките селскостопански сектори;

26.

Отчита, че с оглед на сериозните нарушения на пазара, между другото и въз основа на покачващите се цени на фуражите, ситуацията при премиите за животни, в т.ч. и за млякото, не е съпоставима, което оказва силно влияние върху някои системи на производството, свързано с животни, което е в сила в ЕС;

27.

Застъпва становището, че при пълно отделяне от производството на премиите за животни в определени региони, напр. планинските региони и други региони със специфични затруднения (острови, сухи и влажни региони, най-отдалечените райони), в които не съществуват алтернативи на относително трудоемкото животновъдство, възниква заплаха от значителни икономически и екологични вреди, което не са съвместими с целите на Договора; призовава да се използват точни референтни данни като основа за предоставяне на права на плащане, в случай че се извършва (частично) отделяне;

28.

Съзнава ключовата позиция на животновъдството за европейското селско стопанство, особено в някои страни с широкомащабно животновъдство и поради това счита, че би било оправдано частичното запазване за момента на обвързаните с производството премии за животни; признава отличителната заслуга на тези много успешни селскостопански предприятия за регионалната икономика; припомня, че членове 47 до 50 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 предвиждат решение за гъсто населените с добитък животновъдни стопанства, което следва да се изследва допълнително за периода след 2013 г.;

29.

При все това застъпва становището, че това няма да бъде достатъчно; поради това приветства като първа стъпка във вярната посока обявеното изменение на член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 (упоменаван по-нататък в документа като „член 69“); отбелязва обаче, че този инструмент не следва да се използва като прикрит начин за въвеждане на доброволна модулация и двойно подсилване на втори стълб; в допълнение, този инструмент не следва да води до повторно национализиране на ОСП и равнопоставените условия между държавите-членки следва да се спазват във възможно най-голяма степен;

30.

Изисква бюджетните кредити по член 69 да се използват предимно за мерки, свързани с териториалното сближаване и укрепване на отделните сектори, по-специално за мерки, които ще предотвратят преустановяването на селскостопанското производство и особено на животновъдството в области, където това би довело до големи щети за природата, селските райони или регионалното развитие (особено планински райони, влажни райони или райони, засегнати от недостиг на вода, други особено необлагодетелствани райони и високопланински пасища) или за мерки, които служат за преструктурирането и укрепването на ключови селскостопански сектори (напр. млечните продукти, производството на говеждо и овче месо) и за екологични мерки, свързани с площта (напр. биологично земеделие), които до този момент не се включват във втори стълб, както и за управление на риска;

31.

Счита, че бюджетните средства, предвидени за преразгледания член 69, биха могли въз основа на оценка на въздействието и на доброволна основа да покриват до 12 % от преките плащания на държава-членка;

32.

Призовава Комисията да представи предложения за общи правила, касаещи прилагането на член 69 от държавите-членки, с цел да се избегнат доколкото е възможно пречки за търговията и нарушаване на конкуренцията, като ги включи, където е необходимо в рамките на общата организация на пазара; също така призовава всички мерки, изискващи прилагането на член 69 да бъдат съобщени на Комисията; последно, призовава Комисията да изготви оценка на въздействието, който следва да бъде приложен към законодателното предложение;

33.

Застъпва становището, че мерки, които служат за укрепването на отделни сектори, в дългосрочен план следва да се финансират по първи стълб; във връзка с това счита, че Комисията трябва да направи обстойна оценка на резултатите от прилагането на преразгледания член 69, като подготовка на реформа, предвидена за периода след 2013 г.;

34.

Призовава Комисията до 30 юни 2010 г. да представи доклад, който изчерпателно да обясни начина, по който може да се гарантира в дългосрочен план устойчивостта на общностното растениевъдство, както и сигурността на снабдяването на европейското животновъдство, като се има предвид разнообразието на системи за производство в рамките а ЕС, многофункционалността и регионалните аспекти (планински райони, необлагодетелствани и малки островни райони и др.); счита, че докладът следва да разгледа и въпроса доколко целите на ОСП, включително по отношение на продължителността и социалните аспекти, могат да се постигнат по по-ефикасен и по-целенасочен начин посредством отделено от производството, непряко подпомагане, напр. чрез премии за екстензивни ливади и пасища, или чрез специални помощи за производството на мляко и месо, премии за обори, които са построени и обзаведени в съответствие с общото хуманно отношение към животните и екологичните стандарти или специални инструменти за управление на кризи; подчертава, че докладът трябва да отговори, с оглед специалната нужда на регионите с интензивни животновъдни обекти, на въпроса дали или в каква степен ще продължат да бъдат необходими и след 2013 г. премии за животни, обвързани с производството, или разрешения, придържащи се към предвиденото в членове 47 до 50 от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

35.

Препоръчва новите държави-членки, които желаят това, да могат да прилагат схемата за единно плащане на площ (SAPS) до 2013 г. и призовава Комисията да провери дали прилагането на SAPS може да бъде опростено в по-голяма степен чрез изменение на правилата относно площите, които отговарят на условията за отпускане на помощ;

36.

Счита, че всички бюджетни кредити, предназначени за осъществяването на ОСП, които са били спестени или не са били използвани, следва да бъдат изразходвани за нея;

37.

Застъпва становището, че преките плащания ще бъдат необходими и след 2013 г., но че те следва да се основават на нови обективни критерии, а именно директното създаване на работни места в стопанствата или да се развиват по-категорично в посока към възнаграждаване на земеделски производители за обработване на земята, или обезщетението за определени ефективни услуги от общ интерес, или за особени стандарти, в това число и стандарти, свързани с хуманното отношение към животните, при което би следвало да се провери доколко са целесъобразни значителните разлики при регионалните плащания на площ в Европа и при финансирането на втори стълб; призовава Комисията да предложи подходящи мерки, които да гарантират, че пълната сума на преките финансирания ще отиде само при хора и стопанства, които работят също в областта на селското стопанство;

38.

Подкрепя след подходящ период на преустановяване постепенната интеграция на по-малките и поради това по-сложни в административно отношение схеми за плащания, свързани с производството (сух фураж, коноп, лен, нишесте от картофи) в системата за единно плащане на площ, освен ако това не би довело до значителни социални, икономически или екологични вреди в определени райони; доколкото е наложително по регионалнополитически причини, следва да се предвидят съпътстващи мерки съгласно член 69; призовава Комисията за анализ на всеки случай поотделно на нейното икономическо и регионално въздействие, което да покаже, че това е подходящото решение и да идентифицира необходимия срок за неговото изпълнение; подчертава, че отделянето не следва да застрашава самото съществуване на въпросните форми на производство;

39.

Подкрепя незабавното премахване на задължението за оставяне на земя под угар, което в системата на несвързани с производството преки плащания загуби смисъла си на инструмент за управление на количествата и наред с това е крайно сложно в административно отношение, и превръщането на правата на плащане при оставяне на земя под угар в нормални права;

40.

Застъпва становището, че, в контестна на намаляването на площите под угар в резултат на нарасналото търсене на земеделски продукти, екологичните ползи, които земята под угар дава, като например опрашването на културите от пчелите, могат да бъдат постигнати по-добре и по-ефективно от държавите-членки чрез мерки по втори стълб, както и чрез промяна на дефиницията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (GAEC) с целда се улесни развитието на биоразнообразието на фауната и нейните местообитания;

41.

Призовава премията за енергийни култури да бъде постепенно премахната по времето на период на преустановяване, тъй като премиите за енергийни култури са твърде сложни в административно отношение и ползите от тях за енергийната политика са незначителни или никакви в настоящата пазарна среда;

42.

Призовава за това бюджетните кредити, които не са били използвани поради премахването на премията за енергийни култури, да се отпуснат, наред с другото, специално за съпътстващи мерки във връзка с организацията на пазара на мляко, особено в планински и други райони със специфични затруднения;

43.

Призовава Комисията за това бюджетните кредити от бюджета за земеделие, които не са били използвани, и са били предвидени за мерки за управление на пазара, като например интервенция, експортни субсидии или складиране, да се отпуснат преди всичко, въз основа на член 69, за целите на укрепването на икономиката в селските райони, по-специално на земеделски стопанства, по отношение на целите за развитие на селското стопанство;

44.

Застъпва становището, че без съблюдаване на други задължения (кръстосано спазване (КC) преките плащания стават неоправдани; в това отношение изтъква, че новите държави-членки трябва да бъдат подпомагани от ЕС при прилагането на правилата за кръстосано спазване по времето на преходен период;

45.

Отхвърля, с оглед на намаляващите преки плащания, разширяването на приложното поле на кръстосаното спазване, докато държавите-членки и Комисията не постигнат съществен напредък при опростяването и хармонизирането на разпоредбите за осъществяване на контрол и Комисията не предложи преглед на свързаните с кръстосаното спазване разходи за земеделските производители; в тази връзка припомня своето становище от 11 декември 2007 г.;

46.

Изразява становището, че кръстосаното спазване следва да се ограничи до контрол на съществените стандарти на европейския модел на производство и на такива стандарти, които могат да бъдат предмет на систематичен контрол и синхронизация в различните държави-членки;

47.

Призовава за по-голяма ефективност на кръстосаното спазване по отношение на неговите цели и по-уеднаквено прилагане измежду държавите-членки; призовава Комисията да разработи по-ясни ръководни насоки за подпомагане на държавите-членки при прилагането;

48.

Призовава да бъде сложен край на непропорционално големите тежести за животновъдството, възникващи в резултат от кръстосаното спазване; и изисква по-специално критичен преглед на някои стандарти, свързани с хигиената и идентифицирането (напр. ушни марки);

49.

Би могъл да си представи умерено адаптиране на изискванията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и устойчиво управление на земята по отношение на променените условия на околната среда и на производство (изменение на климата, биомаса), ако е гарантирано, че тези нови изисквания се прилагат по съпоставим начин в цяла Европа;

50.

Счита, че държавите-членки на Европейския съюз, прилагащи SAPS, следва да разполагат с възможност да прилагат постепенно принципа на кръстосаното спазване, така че да могат добре да се подготвят за въвеждането на необходимите системи за контрол и да убедят земеделците в необходимостта от спазване на определените стандарти;

51.

Призовава Комисията да продължи усилията си за опростяване на ОСП и така постоянно да преразглежда законодателни актове, за да определи дали са необходими и дали техните разпоредби са целесъобразни; заявява, че в тази връзка тя следва да предложи допълнителни мерки, като напр. опростени правила за прехвърляне на права на плащане при неактивиране, сливане на минимални права за получаване на плащане, въвеждане на единна премия за малки стопанства, опростяване на правилата относно националния резерв или намаляването, респ. премахването им в зависимост от прехода към регионално/национално единно плащане на площ, отказ от загуба на право на плащане при неизползване, премахване на ръкописно съставените регистри на едър рогат и друг добитък;

52.

Допълнително призовава държавите-членки да гарантират навременни плащания и призовава Комисията да позволява предоставянето на предварителни плащания на земеделските производители;

53.

Призовава Комисията да разработи нужните механизми да гарантира, че вносът от трети страни спазва същите стандарти, както и продуктите от Общността в областта на общи изисквания, безопасност на храните и т.н.;

54.

Изразява становището, че с оглед на нарастващия брой очаквани заплахи за околната среда и климата и опасностите от епидемии, както и с оглед на големите колебания на цените на селскостопанските пазари, е крайно необходима допълнителна превенция на риска, която да изпълнява ролята на мрежа за сигурност;

55.

Припомня, че пазарноориентираното производство, адаптираното сеитбообращение, диверсификацията, финансовите инструменти, договорите по веригата на доставките и застраховките са все важни начини, чрез които земеделските производители могат да се защитават срещу риск и че по принцип земеделските производители носят отговорност за подходящата превенция на риска;

56.

Счита, че с цел справяне с пазарните неуспехи, системата за интервенции следва да се запази и реформира в строга мрежа за сигурност за извънредни обстоятелства с правила, основани на световните пазарни тенденции;

57.

Одобрява в тази връзка предложението на Комисията да намали до нула праговете на интервенция в областта на нефуражните земеделски продукти, като поддържа — при необходимост понижен — праг на интервенция само по отношение на пшеницата;

58.

Изразява становището, че схемите за застраховане в частния сектор или смесените схеми на застраховане, като застраховката срещу множество рискове, трябва да бъдат спешно развити с оглед на нарастващите рискове; осъзнава факта, че това не може да се осъществи без публично участие във финансирането; подчертава факта, че въвеждането на тези схеми не трябва по никакъв начин да застрашава равнопоставеността между различните държави-членки; призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждането или подкрепата на общностен режим за допълнително застраховане за в бъдеще, с оглед посрещането на проблемите, произтичащи от климатичните и екологични катастрофи;

59.

Припомня, че почти всички трети страни от значение разполагат с подобни подпомагани от държавата системи;

60.

Застъпва становището, че във връзка с това като първа стъпка, считано от 2009 г., следва да се създадат възможности за финансиране на националното и регионалното подпомагане на схеми за застраховка срещу рискове, като се вземат под внимание различните потенциални рискове в Европа; Комисията следва да провери степента до която групите от производители, браншовите и междупрофесионални обединения, както и частните застрахователни дружества могат да бъдат включени в тези схеми;

61.

Застъпва становището, че с оглед на съвършено различните условия в отделните сектори, вероятно е необходимо да бъдат предпочетени диференцирани решения по сектори (подобно на решението в сектора на плодовете и зеленчуците) пред хоризонтален подход;

62.

Застъпва становището, че тези мерки следва частично да се финансират по първия стълб съобразно член 69, след като това са мерки, които попадат в обхвата на пазарната политика;

63.

Изисква от Комисията да проучи възможността за въвеждане на инструменти за управление на кризи на пазара и на кризи в климата, насочени към организациите на производителите и кооперациите, с цел да им се помогне да поемат загубите във връзка с намаляване на общото количество продукция на техните членове;

64.

Застъпва становището, че мерки, свързани с управлението и предотвратяването на риска, не бива да водят до повторно въвеждане на обвързани с производството мерки за подпомагане;

65.

Поради това счита, че Комисията трябва да разработи обща рамка за подпомагане на системите за управление на риска от страна на държавите-членки, въз основа на действащите понастоящем системи или системи, одобрени от Комисията в миналото, за да изключи във възможно най-голяма степен въздействия, водещи до нарушаване на конкуренцията и търговията, при необходимост чрез установяването на общностни правила в рамките на единната организация на пазара;

66.

Призовава Комисията до 30 юни 2010 г. да представи подробен анализ на съществуващите системи за управление на риска и на възможностите за тяхното усъвършенстване на общностно равнище в периода след 2013 г;

67.

Подчертава, че при прилагане на предложенията на Комисията, постепенно намаляващият таван, модулацията и бюджетната дисциплина могат да окажат важно влияние за преразпределяне в някои региони;

68.

Счита, че за всяка промяна в бюджетните кредити за развитието на селските райони, която е несъвместима с договорените (под)тавани в приложение III към Междуинституционалното споразумение (IIА) от 17 май 2006 г., трябва да бъде постигнато съгласие от всичките три страни по споразумението;

69.

Подчертава, че до този момент не са представени оценки на въздействието на по-нататъшна модулация, дегресия и минимални прагове върху пазара на труда в селските райони и регионалното сближаване; затова подчертава, че трябва да се извърши оценка на първи стълб;

70.

Подчертава, че долните граници, предложени от Комисията, могат да имат значително въздействие в някои държави-членки и могат да повлияят на разпределението на плащанията по ОСП между държавите-членки, докато горната граница предполага прехвърляне на около 500 милиона евро от първи към втори стълб; припомня, че все още има сериозни съмнения по отношение на настоящата ценова ефективност на мерките по втория стълб; поради това счита, че спестяванията, идващи от възможното прилагане на тази мярка, следва да останат в рамките на първи стълб;

71.

Отхвърля предложението на Комисията в настоящия му вид за постепенно намаляване (до 45 %), тъй като няма ясна връзка между размера и благосъстоянието на едно земеделско стопанство и не взема предвид необходимата работна сила за управлението на едно по-голямо земеделско стопанство; предложението на Комисията би поставило по-големите земеделски стопанства или сдружения в неоправдано неизгодна позиция, което би довело до съкращаване на работна ръка и до разбиване на изградени, конкурентоспособни структури и би имало като последица разделянето на земеделски стопанства, обусловени от чисто технически фактори, свързани с подпомагането, което би причинило нарушения на структурата в някои райони в Европа;

72.

Застъпва становището, че дегресията и/или определянето на тавани са приемливи само ако се основават на изчерпателна оценка на въздействието им върху пазара на труда и регионалната политика и само ако се създаде възможност броят на подлежащите на социално осигуряване работници на пълен работен ден или определени производствени структури (многофамилни предприятия, кооперативни организации и др.) или размерът на общите разходи за труд в стопанствата да бъдат вземани под внимание с цел намаляване на дегресията; призовава Комисията да има предвид, че по-малките земеделски стопанства, които се обединяват под формата на едно юридическо лице с цел реализиране на икономии от мащаба и постигане на по-голяма конкурентоспособност, не следва да се поставят в неизгодна позиция;

73.

Изисква средствата, натрупани в резултат на дегресия, да остават в съответните региони или държави-членки, където ще се използват например за финансиране на мерки съгласно член 69 или по втория стълб; призовава тези средства да бъдат съсредоточени пряко върху земеделските производители;

74.

Подкрепя, с оглед на годишния доклад за 2006 г. на Европейската сметна палата, предложеното повишаване на минималните прагове, което би могло да бъде установено на 1 хектар или съответно 250 евро, съчетано с въвеждането на еднократна премия или фиксирана минимална еднократна сума за дребните бенефициери; счита обаче, че в надлежно обосновани случаи на големи различия в земеделските структури, на държавите-членки следва да се позволи сами да определят минималните прагове;

75.

При все това подкрепя усилията на Комисията за обезпечаване на подходящо финансиране на перспективна политика за селските райони по втори стълб на ОСП, въпреки че тази цел не трябва да бъде постигната за сметка на първия стълб;

76.

Подчертава, че с оглед на и без друго драстичните индивидуални намаления, не може да бъде прието още едно намаляване на преките плащания с 8 %, без да е представена оценка на въздействието;

77.

Застъпва становището, че с оглед на масовите призиви за намаляване на големите плащания въз основа на съществуващите данни и на оценка на въздействието, е възможна прогресивна модулация, като се вземат предвид структурата на земеделските стопанства (сдружение и др.), работната ръка и/или разходите за работна ръка и специфичните видове производство в различните системи за преки плащания (напр. специфични проблеми на земеделски стопанства и райони, които са гъсто населените с добитък на сравнително малка животновъдна площ);

средствата от прогресивната модулация следва да се разпределят в съответствие с правилата, общовалидни за средствата от модулация и да остават в районите или държавите-членки, в които са натрупани.

Европейския парламент би могъл да предвиди прогресивна модулация в следната форма:

78.

Призовава доброволната модулация да се замени със задължителна модулация;

79.

Застъпва становището, че средствата от модулация следва да се предоставят преди всичко посредством метода LEADER и за мерки, предназначени за борба със загубата на биоразнообразие, превенция на риска, адаптиране към измененията на климата, мерки за устойчиво използване на биомаса, съпътстващи мерки при структурни реформи (напр. организацията на пазара на мляко), гарантиране на производството в планински или малки островни райони и други сходни необлагодетелствани области, гарантиране на качеството, включително мерки, свързани с хуманното отношение към животните, екологично земеделие, мерки за пазарна реализация и адаптиране към техническия напредък; призовава всички тези мерки да бъдат съсредоточени пряко върху земеделските производители;

80.

Осъзнава, че досегашната система на млечни квоти по всяка вероятност няма да бъде продължена след 2015 г. в сегашния й вид и призовава Комисията да направи широкообхватна проверка относно това как би могъл да изглежда пазарът на мляко на бъдещето; призовава Комисията, за периода след 2015 г. да представи убедителен план за млечния сектор, който да гарантира продължаването на производството на мляко в Европа, включително в планинските райони, отдалечените региони, както и в други региони със специфични трудности;

81.

Обръща внимание на Комисията за неговите решения (10) във връзка с минипакета реформи в ООП на мляко;

82.

Призовава всички заинтересовани страни да използват времето до 2015 г., за да стабилизират или подсилят пазарните позиции и да гарантират „меко кацане“ за европейския сектор на млякото, за предпочитане чрез структурни увеличения на квотите;

83.

Изисква млечната квота да бъде адаптирана спрямо пазара при промени в търсенето на световните пазари; затова счита, че квотите следва да се увеличат с 2 % за 2008/2009 г. на доброволна основа за всяка държава-членка; призовава Комисията да предостави увеличението на националния резерв; призовава за годишен преглед на квотата;

84.

Освен това призовава за значително понижаване на допълнителния налог за производителите на мляко през 2009/2010 г., както и по-нататъшното му понижаване през следващите години, с цел да се противодейства на повишаването на цените на квотите и компенсиране ex post в европейски мащаб, което ще позволи по-доброто използване на квотите;

85.

Призовава за специални съпътстващи мерки, за да се предотврати отказът от млекопроизводството в планинските райони и в други региони, изправени пред конкретни затруднения, доколкото там липсват алтернативи на традиционната млечна промишленост, или доколкото отказът от селскостопанска дейност би довел до загуба на важни природни зони;

86.

Застъпва становището, че е необходимо отпускането на достатъчно бюджетни кредити за запазването на млечната промишленост, особено в планински райони, най-отдалечените региони (напр. Азорските острови), или други региони с подобни затруднения, преди всичко чрез механизма член 69, например чрез добавки към плащанията на площ (подобно на мерките в сектора на захарта), под формата на премии за млечни крави, за ливади или екстензивни пасища, специални помощи за мляко или специални регионални програми за укрепване или преструктуриране на сектора и за насърчаване на особено качествените продукти;

87.

Застъпва становището, че укрепването на сдруженията на производителите, браншовите и междупрофесионалните организации би могло да представлява допълнителен елемент от преразгледания член 69;

88.

Призовава Комисията и държавите-членки да проучат възможността за нелинейно увеличение на националните квоти, за да се пристъпи към допълнителни увеличения на квотите за държавите-членки, в които производствените квоти по принцип са дефицитни;

89.

Застъпва становището, че за финансирането на тези мерки е необходимо да се създаде специален фонд (Млечен фонд), който би могъл да се финансира отчасти от спестените средства в резултат на реформата в сектора;

90.

Подчертава, че силата и бъдещето на европейското селско стопанство са в регионалните, традиционните и други категории продукти с признато високо качество и в продуктите с добавена стойност;

91.

Призовава Комисията в тази връзка да въведе „европейска марка“, която да позволи идентифициране на качеството на европейската земеделска и хранително-вкусова продукция на европейските, както и на международните пазари, и да определи строги стандарти във връзка с околната среда, хуманното отношение към животните и безопасността на храните, съгласно които се осъществява производството;

92.

Призовава в тази връзка Комисията да предложи обширна концепция, с цел да се подобри пазарната реализация на висококачествени европейски продукти на вътрешния и външния пазар, напр. чрез провеждане на информационни и рекламни кампании, посредством подкрепа на организациите на производителите и засилване на техните действия или на други форми на секторни организации и въвеждането на специални етикети, съдържащи означение за произхода на използваните земеделски суровини, които са по-ясни и по-лесно видими за потребителите;

93.

Приканва Комисията в рамките на точно разчетен бюджет да увеличи бюджетните кредити, предназначени за информационни и рекламни кампании на вътрешния и външния пазар;

94.

Приканва Комисията да обмисли необходимостта от истинска комуникационна политика, която да се занимава с ОСП, която да има за цел намаляването на неразбирателствата между селскостопанското производство и обществото и която да не функционира единствено като механизъм за популяризиране и реклама;

95.

Застъпва становището, че организациите на производителите и междупрофесионалните организации трябва да бъдат подсилени и подкрепяни в по-голяма степен, най-вече в държавите-членки, в които те не са толкова многобройни, така че да се даде на селскостопанските производители по-добра позиция на пазара по отношение на търговията и продажбата на дребно и същевременно следва да се насърчават системите за гарантиране на качество във веригата за производство на храни, в това число и алтернативите на сегашни производствени практики;

96.

Призовава Комисията и държавите-членки да вземат необходимите мерки за предотвратяване на спекулативни действия, на формирането на господстващо положение на пазара на хранителни продукти и на създаването на картели от предприятията в хранително-вкусовата промишленост, като тези предприятия се възползват от сегашната липса на законодателство и на контрол, на липсата на организация на производители и потребители, както и на липсата на подходящи инфраструктури, с цел повишаване на печалбата им, намаляване на изкупните цени, плащани на производителите, и налагане на по-високи цени за потребителите;

97.

Изразява съжаление, че Комисията е пропуснала възможността за разрешаване в по-широк план на проблемите, свързани с увеличения внос на храни и фуражи, който не съответства на стандартите на ЕС и по този начин накърнява постиженията на Европейския съюз в областта на околната среда, хуманното отношение към животните и социалното обвързване на публичните помощи; призовава Комисията да предложи мерки, за да подобри тази ситуация възможно най-скоро и да наложи спазване на законодателството на Общността в областта на околната среда и здравеопазването;

98.

Призовава Комисията неотложно да разработи изчерпателен план за налагане на европейските нетърговски съображения (non-trade-concerns) в международните търговски преговори, по-специално въпросът за признаването и защитата на географските означения, хуманното отношение към животните и санитарното състояние на внесените животински и растителни продукти и др., за да се предотврати нелоялна конкуренция спрямо европейските производители и да се избегне изнасяне на проблеми, свързани с хуманното отношение към животните и околната среда, в трети страни; призовава Комисията активно да защитава в преговорите в рамките на СТО концепцията на квалифициран достъп до пазара с цел подпомагане на стандартите за устойчивост в селското стопанство;

99.

Подчертава, че и за в бъдеще европейското селско стопанство няма да се справи без подходяща външна защита; затова призовава продуктите с произход от трети държави да подлежат на същите критерии за качество и безопасност, на които подлежат продуктите в ЕС;

100.

Счита, че премахването на експортните субсидии следва да бъде комбинирано с организиране на промоционални дейности в рамките на трети страни;

101.

Припомня, че в контекста на изменението на климата се очертават две основни политически предизвикателства за селското стопанство: намаляването на емисиите на парникови газове, свързани с изменението на климата, и приспособяването към последиците от изменението на климата; подчертава, че с оглед на това селското стопанство е изправено през двойно предизвикателство: намаляване на своите собствени емисии, същевременно приспособявайки се към очакваните последици от глобалното затопляне;

102.

Подчертава, че изменението на климата е не само екологичен, но и социално-икономически проблем и поради това екологичните съображения и усилия в селскостопанския сектор, един от най-уязвимите сектори, които пряко зависят от климатичните фактори, следва да вземат предвид необходимостта от гарантиране на икономическа и социална жизнеспособност на селските райони;

103.

Припомня, че приносът на селското стопанство за парниковия ефект (като източник на два вида силни парникови газове: метан и азотен оксид) е ограничен и намалява в ЕС поради прилагането на мерки, които вече са в сила в рамките на ОСП, като кръстосано спазване, агро-екологични схеми и други мерки за развитие на селските райони;

104.

Призовава Комисията да провери доколко тези постижения могат да се повишат чрез включване на селското стопанство в механизмите на Протокола от Киото;

105.

Застъпва становището, че доставката на възобновяеми енергийни източници от земеделието не следва да се извършва едностранно във вреда на животновъдството и сигурността на доставките на храни за населението в Европа и света, устойчивостта и биоразнообразието; в тази връзка призовава Комисията да проучи въздействието на насърчаването на възобновяеми енергийни източници върху сигурността на доставките на храни и околната среда; призовава за подходящо финансиране на научноизследователската дейност и съответното въвеждане на най-новата и най-ефективна енергийна техника, използваща пълноценно биомасата (напр. биогорива от второ поколение); още веднъж припомня и подчертава факта, че в краткосрочен план предприятията за производство на биогаз, работещи на база животински отпадъци, разполагат с най-големия и най-устойчив потенциал за растеж в производството на допълнителна енергия от биомаса;

106.

Подчертава силната връзка между селскостопанската дейност и качеството на водата и подчертава, че натоварването от страна на селското стопанство върху водния ресурс се нуждае от устойчиво управление; счита, че законодателството в областта на околната среда заедно с принципа „замърсителят плаща“ следва да бъдат водещите принципи за ефективно постигане на целите, свързани с устойчивото управление на водните ресурси и с околната среда;

107.

Застъпва становището, че системата на плащанията в селското стопанство трябва да продължи да се развива и след 2013 г. и в тази връзка призовава Комисията да предостави до 30 юни 2010 г., най-вече с оглед на това, че европейските селскостопански производители се нуждаят от дългосрочна сигурност при планирането, подробен анализ на възможна реорганизация, по-специално посредством определяне на стратегически цели, които отразяват развитието на европейското селско стопанство, като внедряване на иновации, оптимално използване на земята, гарантиране качеството на храната, запазване на доходите на земеделските производители и опазване на околната среда и сигурността на доставките на храни; призовава Комисията да анализира обстойно опростяване на административната процедура, по-специално за годишните премии от по-малко от 20 000евро на получател;

108.

Изтъква, че селското стопанство влияе на биоразнообразието, като едновременно го създава и застрашава; счита, че са необходими усилия на глобално и местно равнище, както и на равнище ЕС за защита на ценните екосистемни услуги, които ни предлага биоразнообразието, а именно пречистване на въздуха и водата, опрашване на селскостопански култури и предпазване от ерозия;

109.

Изтъква, че през настоящия програмен период 2007-2013 г. развитието на селските райони (и неговия финансов инструмент ЕЗФРСР) като втори стълб на ОСП има важно регионално въздействие; настоятелно призовава Комисията да използва възможностите за по-съгласувано изпълнение във връзка с програмите в областта на регионалната политика (структурни фондове) с цел да се достигне до интегриран подход в области, в които могат да се постигнат синергии;

110.

Счита, че развитието на селските райони е невъзможно без селскостопанска дейност и че целта трябва да бъде гарантиране на доброто икономическо състояние на селските райони и подобряването на жизнения стандарт на населението;

111.

Настоятелно призовава Комисията да представи съгласуван пакет предложения за поддържане и развитие на устойчивата земеделска дейност особено в по-малко облагодетелстваните райони и районите с неблагоприятни природни условия, тъй като те са от първостепенно значение за опазване на биоразнообразието и съхранение на екосистемите;

112.

Призовава Комисията да засили мерките за научен и технологичен трансфер, по-специално с цел насърчаване на по-щадящите околната среда и екосистемите методи на производство в интерес на устойчивото селско стопанство;

113.

Обръща внимание на сполучливи проекти в ЕС, при които чрез сътрудничество на местно и регионално равнище между земеделски стопани, сдружения за опазване на околната среда и органи на управление е постигнат успех в ограничаването на въздействието на селското стопанство върху околната среда;

114.

Застъпва по-специално становището, че бъдещата система трябва в по-голяма степен да се концентрира върху аспектите на социалното, икономическото и териториалното сближаване и интегрираното развитие на селските и периферните градски райони, укрепването на ключовите селскостопански сектори, плащанията за дейности, респ. компенсациите за извънредни тежести и управление на риска; изразява становището, че за целта връзката межди първи и втори стълб трябва да се определи отново;

115.

Изразява становището, че европейското селско стопанство може да намери природосъобразни решения на неотложните проблеми на нашето урбанизирано общество, също така и в периферните градски райони и с това да допринесе за осъществяване на целите на Лисабонската и на Гьотеборгската стратегия;

116.

Насочва вниманието към особената роля на земеделските производители в периферните градски райони; земеделските производители и управителите на земи в периферните градски райони могат да насърчават решения, които отговарят на целите както от Лисабон (знание, научноизследователска дейност, иновация), така и от Гьотеборг (устойчивост);

*

**

117.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.