6.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/30

A.

като има предвид обещанието на Комисията изцяло да се съобрази със становищата, изказани от Парламента в неговите резолюции относно Лисабонската стратегия, и по-специално резолюцията си относно глобализацията, приета на 15 ноември 2007 г.;

Б.

като има предвид, че Парламентът в предишните си резолюции демонстрира силна подкрепа за Лисабонската стратегия и особено приветства подхода с нова насока, съсредоточен върху стратегията за растеж и работни места;

В.

като има предвид, че съществува силна взаимовръзка между икономическия растеж, заетостта, борбата срещу бедността и социалната интеграция;

Г.

като има предвид, че Европейският съюз и държавите-членки споделят отговорността да дадат отговор на предизвикателствата, възможностите и на несигурността на гражданите по отношение на глобализацията; като има предвид, че ЕС трябва да поеме своята политическа отговорност като глобален фактор и да допринася за постигането и формирането на устойчиво световно развитие в епохата на глобализация, така че хората да могат навсякъде да се възползват от възможностите, които предлага глобализацията;

Д.

като има предвид, че вътрешният пазар е важен и ефикасен инструмент за изграждане на динамична и конкурентоспособна икономика, основана на знанието, и за укрепване на конкурентната позиция на Европа на световния пазар с цел подобряване качеството на живот на европейските граждани;

Е.

като има предвид, че настоящата резолюция, съгласно мандата на координационната група на Парламента за Лисабонската стратегия, и като се зачитат компетенциите на други комисии на Парламента, не разглежда подробности от протичащите в момента законодателни процеси и процеси на консултации;

1.

Отново подчертава значимостта на енергично прилагане на Лисабонската стратегия, като се акцентира върху взаимозависимостта между икономическия прогрес, социалния прогрес и напредъка в областта на опазване на околната среда за изграждане на динамична и иновативна устойчива икономика;

2.

Вярва, че икономическото развитие и бъдещото благоденствие в Европа зависят от начина, по който се създават по-добри условия за устойчив растеж и разкриване на работни места и от действията в отговор на възможностите и предизвикателствата, които произтичат от глобализацията, демографските промени и глобалните заплахи за околната среда; вярва, че обновената Лисабонска стратегия и интегрираните насоки са общият инструмент на Европейския съюз;

3.

Счита, че за да се гарантира успехът на обновената Лисабонска стратегия, е необходимо също така да бъде увеличен растежът на Европа, и да бъде преодоляно недостатъчното вътрешно търсене, което трябва да бъде постигнато чрез увеличение на приходите, свързано с повишаване на производителността и заетостта;

4.

Признава, че Европейският съюз е изправен пред много предизвикателства за предстоящия период: население, което ще започне да намалява до около 2020 г., засилен икономически натиск от страна на глобалната конкуренция, повишени енергийни цени, изменение на климата и социални дисбаланси; счита, че Европа трябва да отговори на тези предизвикателства с подходящо съчетание от политики;

5.

Отбелязва, че Лисабонската стратегия се развива в положителна насока; въпреки това отбелязва, че все още съществуват недостатъци в прилагането ѝ, както и че няма подходящо осъзнаване на факта, че европейският процес на развитие към повече растеж, създаване на работни места, подходяща социална осигуреност и подходящо опазване на околната среда все още не са имунизирани срещу кризи;

6.

Посочва, че като най-голям световен производител и вносител на стоки, най-голям световен износител на услуги и втори по големина получател и източник на преки чуждестранни инвестиции, Европейският съюз е един от най-облагодетелстваните от отворената световна икономика; счита, че като такъв, Европейският съюз има голяма отговорност при решаването на глобални проблеми;

7.

Приветства глобалното измерение на Лисабонския процес и отбелязва, че Лисабонската стратегия представлява европейски отговор на възможностите и рисковете, присъщи на глобализацията; в тази връзка подчертава специално значението на трансатлантическото сътрудничество, както и значението на подобряването на сътрудничеството с други основни фактори като Китай, Индия, Бразилия и други икономически зони по света;

8.

Призовава за съгласувани правила и практики в световната търговия, които са съвместими с целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и с отговорността за лидерство в борбата срещу измененията на климата и за подобряване на здравеопазването; призовава по принцип към предприемане на мерки за борба срещу протекционизма както вътре в Европейския съюз, така и извън него; призовава за сътрудничество и справедлив подход при по-нататъшното провеждане на преговорите от кръга от Доха;

9.

Изтъква неоспоримата стойност на последователната политика на стабилност и растеж и значението на макроикономическата стабилност като източници на доверие, което е основа за постигане на целите на Лисабонската стратегия; посочва, че в интерес на макроикономическата стабилност увеличаването на производителността трябва да върви ръка за ръка с по-справедливо разпределение и засилване на социалното сближаване; в тази връзка обръща внимание на призива за повишаване на доходите, за да не се изостава от средносрочния ръст на производителността;

10.

Подчертава, в съгласие с Комисията, че икономиките на държавите-членки са силно взаимозависими и аргументите в полза на обща програма за реформа са най-силни в еврозоната;

11.

Посочва първостепенното значение на запазването на стабилността на финансовите пазари и отбелязва, че неотдавнашната криза с ипотечните кредити, отпуснати на лица с лоша кредитна история, показва необходимостта Европейският съюз да развие мерки за надзор с цел да укрепи прозрачността и стабилността на финансовите пазари и по-добре да защищава потребителите; изисква оценка на съществуващите в момента системи и инструменти за финансов надзор в Европа и настоява за тесни консултации с Парламента, които да доведат до ясни препоръки относно начините за подобряване на стабилността на финансовата система и нейните възможности за предоставяне на сигурно дългосрочно финансиране на европейския бизнес;

12.

Посочва, че субсидиарността е важна, за да могат държавите-членки да адаптират приетите от всички политики по отношение както на сигурността, така и на гъвкавостта към конкретните практики и традиции на националните пазари на труда;

13.

Припомня, че политиката на сближаване представлява основен принцип на Договорите и инструмент за постигане на целите на Лисабонската стратегия за растеж и работни места, като до 75 % от средствата, заделени за политиката на сближаване, са предназначени за иновации и за целите на Лисабонската стратегия; счита, че влиянието на политиката на сближаване като цяло, и на структурните и кохезионни фондове в частност, трябва да бъде използвано за прилагането на Лисабонската стратегия на регионално равнище и че е необходимо да се наблюдават внимателно резултатите от този процес на регионално и местно равнище; счита, че настоящото благоприятно развитие на икономиката следва да насърчи по-нататъшни реформи; подчертава необходимостта от разглеждане на ефекта от прилагането на Лисабонската стратегия на регионално равнище, като се има предвид, че 2008 г. е първата година, в която могат да бъдат оценени предварителните резултати от целевото отпускане на средства в рамките на политиката на сближаване;

14.

Счита, че научните и технологични изследвания са един от ключовите елементи на Лисабонската стратегия; съгласява се, че е изключително важно да се засили научноизследователската и развойна дейност и че държавите-членки следва да вземат допълнителни мерки, за да изпълнят целите си за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност за 2010 г., като посочат как националните цели за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност за 2010 г. ще бъдат изпълнени и как техните стратегии в областта на научноизследователската и развойна дейност ще допринесат за създаването на европейско изследователско пространство; подчертава, че необходимото преминаване към енергийно-ефективна нисковъглеродна икономика, основана също така и на възобновяеми източници, чрез разработване и въвеждане на нови технологии ще създаде разнообразни възможности за Европейският съюз; отбелязва огромните възможности, които се предоставят на европейската икономика от разработването и въвеждането на нови технологии и услуги, които ще способстват за намаляване на емисиите на въглероден двуокис, произвеждани от световната икономика; приветства предложението на Комисията за създаване на контекст на „пета свобода“ — свободата на знание — в този контекст, в допълнение към четирите свободи на движение на стоки, услуги, хора и капитал, както и да обедини ресурсите на ЕС и държавите-членки в научноизследователската и развойна дейност, за да се осигури по-ефективното им използване;

15.

Приветства неотдавнашните инициативи и инвестиции в областта на индустриалната и научноизследователска политика; в този контекст приветства създаването на Европейския институт за иновации и технологии, както и последните инвестиции в Галилео като ефикасно средство да се съчетаят необходимостите от новаторство в технологичната сфера с научноизследователските потребности на промишлеността; одобрява европейските програми Сателитна система за глобална навигация (Галилео) и Европейската служба за геостационарно навигационно покритие като ключови проекти на ЕС; подчертава икономическите и обществени достойнства на програмите и ползите от нови услуги и пазари, които те създават;

16.

Счита, че мрежите за компетентност са необходими за гарантирането на водещата роля на Европа в икономическата и технологична сфера; счита, че държавите-членки и регионите следва да подкрепят развитието на клъстери на компетентност, както и мерки за насърчаване на конкуренцията и сътрудничеството между тях, с цел по-нататъшното активизиране на културата на новаторство; счита, че Комисията, държавите-членки, регионалните и местни органи следва да предприемат последващи стъпки, насочени към активна подкрепа на по-тясно сътрудничество между обществените органи, изследователските институти, университетите и промишлеността;

17.

Подчертава значението на това, европейският бизнес, европейските граждани и органи успешно да завършат прехода си към цифровата ера и наистина да създадат икономика и общество, основани на знанието, за каквито призовава програмата на Лисабонската стратегия; призовава за по-нататъшно развитие на ролята на науката и технологиите в ежедневния живот на гражданите и насърчаване на интегрирано общество, основаващо се на знанието, в полза на всички негови членове;

18.

Настоятелно призовава правителствата на държавите-членки и техните регионални администрации, като най-големи работодатели, купувачи и доставчици на услуги в рамките на вътрешния пазар, да стимулират новаторството чрез създаване на пилотни пазари за новаторски продукти и услуги;

19.

Отбелязва, че малките и средни предприятия (МСП) играят ключова роля в създаването на нови работни места и използването на нови научноизследователски постижения; твърдо подкрепя предложения от Комисията закон за малките предприятия като средство за създаване на възможности за МСП и насърчаване на култура от типа „мисли първо в малък мащаб“ и за набелязване на подход на интегрирана политика за отключване на потенциала за растеж на всеки етап от жизнения цикъл на МСП;

20.

Подчертава потенциала за подпомагане на МСП чрез намаляване на регулаторната тежест върху тях, подобряване на техния достъп до обществени поръчки и разработване на по-благоприятен режим за финансиране и експлоатация на новаторството;

21.

Признава, че в рамките на Европейският съюз новаторските технологии трябва по-бързо да бъдат превръщани в нови продукти и услуги; поради това подкрепя призива на Комисията за „триъгълник на познанието“, състоящ се от научни изследвания, образование и новаторство; очаква по-ефективно инвестиране в нови умения, обучение през целия живот и съвременни системи за образование/обучение;

22.

Приветства факта, че Комисията се ангажира да намали регулаторната тежест и има за цел по-добро законодателство и насърчаване на държавите-членки да приемат подобни мерки без да застрашават правата за участие на техните граждани и защитата на потребителите; очаква от Съвета и Комисията да изпълнят своите ангажименти, предвидени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (2); отбелязва с дълбока загриженост, че напоследък редица важни законодателни предложения са внесени от Комисията без предшестващи оценки на въздействието и без адекватна оценка на последствията от предишно законодателство в същата област;

23.

В този контекст подчертава необходимостта от нов всеобхватен подход към външната и търговската политика, съсредоточен върху конвергенция на правила, стандарти и регулаторно сътрудничество в световен мащаб; подчертава, че Европа трябва да увеличи максимално потенциала си на трамплин за предприятия, които навлизат на глобалните пазари и привлекателно място за инвеститори; освен това изисква всички двустранни или регионални търговски споразумения на ЕС, които са в процес на договаряне, да включват приложими разпоредби за прилагането на основни трудови стандарти и други аспекти на достойни условия на труд, както и на многостранни екологични стандарти;

24.

Отново изразява убеждението си, че за създаване на общество, което е в състояние да отговаря на промените, ключова роля ще има интегриращият подход при вземането на икономически решения; припомня заключенията на Европейския съвет от пролетното заседание от 2005 г., в които се подчертава, че високо равнище на социална защита е от централно значение за Лисабонската стратегия; отново потвърждава, че е неприемливо хора да живеят под прага на бедността и в състояние на социална изолация; отново потвърждава, че всички европейски граждани следва да имат достъп до достойна работа и достоен живот, дори след пенсионирането си; подкрепя по-нататъшни действия за укрепване на политиките за борба с бедността и социалната изолация с оглед приемане на всеобхватен подход към подновяване на решителния импулс, даден на премахването на бедността до 2010 г., и предоставяне на възможност на всички европейски граждани за достъп до техните основни права; подчертава правнообвързващия характер на включването на европейската Харта за основните права на Европейския съюз в Договора от Лисабон; призовава за ангажимент от страна на Европейския съвет на пролетното заседание през 2008 г. за амбициозна социална програма с конкретно въздействие върху резултатите от Лисабонската стратегия;

25.

Припомня — като се има предвид, че социалното и териториално сближаване е един от основните елементи на вътрешния пазар — значението на повишаването на увереността на гражданите чрез насърчаване на социални цели и цели, свързани с околната среда, които са общи за държаните-членки, като например висококачествени работни места, равни възможности и опазване на здравето и околната среда, като в същото време се зачита европейското културно разнообразие; призовава Комисията да гарантира, че ЕС изпълнява своята защитна функция в тези сфери и че се избягва регулаторната конкуренция между държавите-членки;

26.

Счита, че е необходимо по-нататъшно интегриране на транспортния сектор в рамките на Лисабонската стратегия; настоява да се даде приоритет, съгласно новите интегрирани насоки за политиките, на устойчив транспорт, логистика и развиване на трансевропейските мрежи и призовава държавите-членки да гарантират, че националните планове, внесени на предстоящото пролетно заседание на Европейския съвет през 2008 г., отразяват тези приоритети;

27.

Изтъква, че добре функциониращ вътрешен пазар, висококвалифицирана работна ръка, и уравновесена социална пазарна икономика и демократична стабилност са най-силното конкурентно предимство за Европа; посочва, че за инвеститори от трети страни вътрешният пазар предлага предимства като равни възможности и свободно движение, но че достъпът до вътрешния пазар следва да бъде придружен от подобно отваряне на трети страни с развити и нововъзникващи икономики за инвеститори от ЕС; отбелязва, че освен това е необходимо да бъдат създадени най-добрите рамкови условия за европейските предприятия, включително по-съвършено законодателство, добро управление, стабилна и справедлива конкуренция, ефикасно функциониращи пазари на рисков капитал и търговска употреба на резултатите от изследвания и иновации;

28.

Настоятелно призовава държавите-членки да поставят конкурентоспособността на Европейския съюз на централно място при изготвяне на своите политики и да превърнат доизграждането на вътрешния пазар в свой приоритет, особено чрез своевременно и подходящо прилагане на директивите за вътрешния пазар и премахване на необоснованите бариери, свързани с достъп до националните пазари; все пак припомня, че създаването на вътрешния пазар беше основано на конкуренция, сътрудничество и солидарност, които остават основните предпоставки за бъдещи успехи на вътрешния пазар през ХХI-ви век; подчертава, че вътрешният пазар трябва да бъде развиван чрез правила за честна конкуренция, ефикасни системи за публични разходи и социална защита, както и високо равнище на защита на потребителите;

29.

Изтъква потребността от доизграждане на вътрешния пазар и изпълнение на необходимите реформи; призовава държавите-членки да приемат останалите необходими мерки за създаване на вътрешния пазар за услуги, включително финансови услуги, и да гарантират, че техните национални регулаторни органи насърчават нови доставчици и продукти, като същевременно осигуряват равни условия и подходяща прозрачност и правна сигурност на интересите на отделните инвеститори; счита, че новите инициативи за политики за доизграждане на вътрешния пазар следва да бъдат обуславяни в по-голяма степен от анализ на последствията за пазарите, икономическите сектори, околната среда, и социалната сфера;

30.

Подчертава необходимостта от адекватно равнище на защита на правата на интелектуална собственост и подкрепя инициативата за достъпна, сигурна и ефективна патентна система, която да насърчи инвестициите и усилията, влагани в научни изследвания, и да развива капацитет за новаторство, особено по отношение на МСП; настоятелно призовава и трите институции да работят заедно за постигане на политически консенсус за действително подобряване на патентната система, чрез което гражданите да могат да се възползват от нови продукти и услуги на достъпни цени;

31.

Отбелязва, че пазарните инструменти (ПИ) включват широка гама от политически средства, които все по-често се използват за постигане на цели в областта на околната среда; счита, че ПИ като данъци, такси и търговия с емисии могат да подкрепят ефикасното разпределение на природните ресурси и в този контекст да допринесат за постигане на целите на Лисабонската стратегия;

32.

Отново изразява становището си относно ползите, които произтичат от пренасочването на данъчната тежест от труда към влошаването на околната среда като ефективен начин за разрешаване на свързаните с околната среда и със заетостта проблеми и счита, че тежестта върху труда трябва да се намали с цел създаване на повече работни места и борба със сивата икономика;

33.

Отбелязва, че целите за постигане на сигурност на енергийните доставки и за предоставяне на гражданите на Европа на устойчива мобилност и енергия на разумна цена и поддържане на справедливи равнища на цените могат да бъдат постигнати чрез същата стратегия, която се използва и за амбициозна защита на климата;

34.

Следователно призовава Комисията да прилага последователно и бързо решенията от пролетното заседание от 2007 г. на Европейския съвет и да направи възобновяемата енергия и енергийната ефективност наистина приоритети на една обща енергийна политика;

35.

Посочва, че пренасочването към икономика с ниска енергийна интензивност, основана на възобновяеми енергийни източници, е основна задача на Европейския съюз и останалите индустриализирани страни и че един ефективен подход в случая е прилагането на вече налични технологии, за което обаче се нуждаем от смели действия в областта на политиките за въвеждането им, включително стимули и многостранно договорени санкции за страните, които не са готови да поемат своята част от тежестта; подчертава, че необходимото преминаване към устойчива, нисковъглеродна икономика с ниска енергийна интензивност чрез разработване и въвеждане на нови технологии ще създаде разнообразни възможности за Европейския съюз;

36.

Подчертава значението на транспортната политика за борба с измененията на климата и за работа върху по-широк кръг от проблеми, свързани с околната среда; препоръчва политики, които намаляват ненужния транспорт чрез разнообразни мерки и призовава трансевропейските транспортни мрежи да станат обект на подробна стратегическа оценка на въздействието върху околната среда;

37.

Призовава държавите-членки бързо да разширят взаимосвързаните, съвместими трансевропейски транспортни мрежи, по-специално с оглед на потребностите в новите държави-членки, в рамките на една ефективна, устойчива и екологична транспортна политика; призовава Комисията и държавите-членки да прилагат подходящо съчетание от политики за пълно използване на потенциала на екологичните, интелигентни транспортни системи и новаторски технологии;

38.

Посочва, че следователно е жизнено важно да се гарантира, че бъдещото търсене на логистични услуги е съвместимо с намаляване на въздействието върху околната среда и на емисиите на парникови газове; счита, че устойчивите транспортни услуги зависят от способността на лицата, отговорни за вземането на политически решения на европейско, национално и регионално равнище да предоставят ефективни стимули за продължаване на усилията на потребителите и доставчиците на транспортни услуги, както и на производителите на превозни средства, за създаване на по-екологичен пазар на логистични услуги;

39.

Признава, че стратегията на ЕС за растеж и работни места носи ползи, но същевременно подчертава, че не всички граждани на ЕС са почувствали ползите от това; подчертава, че за да се посрещнат глобализацията и предизвикателството, произтичащо от демографските промени, е изключително важно да се дадат на хората необходимите умения и възможности, за да бъдат привлечени повече лица на пазара на труда и заетостта да стане реална възможност за всеки човек, особено посредством мерки по отношение на хората, които са най-отдалечени от пазара на труда;

40.

Подчертава, че за осигуряване на свободното движение и мобилност на пазара на труда Съветът трябва да приеме директивите относно организацията на работното време, условията на работа за временни работници и преносимостта на пенсионни права, както и следва да преработи без забавяне Директива 94/45/ЕO на Съвета от 22 септември 1994 г. за създаване на Европейски работнически съвет (3); подчертава, че премахването на бариерите пред мобилността в рамките на европейския пазар на труда позволява по-добра защита за европейските работници; отбелязва, че ЕС трябва да положи усилия, за да разясни на гражданите ползите от подход, който ефективно съчетава разширяване, интеграция, солидарност и мобилност на работната сила;

41.

Потвърждава отново, че Европа не може да си позволи настоящите високи равнища на безработица; отбелязва, че европейският социален модел няма да остане незасегнат от протичащите в света сътресения; счита, че за да посрещне демографското предизвикателство и да осигури устойчивост на публичните финанси, Европа трябва да осъществи реформи на пазарите на труда и в социалните системи, така че да засили стимулите за труд и да предостави на хората възможности и умения за справяне с промените, както и да улеснява връщането им към платен труд; посочва, че Европейският съюз трябва да предприеме множество реформи с оглед на поддържането на конкурентоспособността си на световната сцена; счита, че равнището на доверие между предприятията и служителите, необходимо за такова действие, ще се повиши успоредно с активизирането на социалния диалог; подчертава значението на прилагането на приетите общи принципи за гъвкава сигурност по всеобхватен и уравновесен начин както за работници, така и за работодатели;

42.

Подчертава, че гъвкавият труд е все по-търсен и от работодатели, и от работници, и подкрепя приемането на балансиран набор от общи принципи относно гъвкавата сигурност; припомня, че образованието, квалификациите и обучението образуват част от най-добрата политика за заетост и че грижите за децата в трудовата инфраструктура трябва да се разглежда като една от предпоставките за повишено участие, особено на жените, на пазара на труда; насърчава държавите-членки да включат тези общи принципи като равнопоставена част от консултациите със социалните партньори в рамките на националните им програми за реформа и изтъква основната роля на мерките за съчетаване на заетост и личен живот, насърчаването на равни възможности за всички, обучението и преквалификационното обучение, активните политики в рамките на пазара на труда, подходящата социална закрила и премахването на разпокъсването на пазара на труда чрез гарантиране на правата в областта на заетостта за всички работници;

43.

Признава приноса на гъвкавите, мобилни, сигурни и ефикасно функциониращи пазари на труда към социалното интегриране чрез създаване на възможности за заетост за всички обществени групи; следователно настоятелно призовава държавите-членки да оценят и подобрят нормативната уредба в областта на заетостта и да инвестират в образованието, обучението през целия живот и в активни политики относно пазара на труда, така че да създадат възможно най-добри условия за висока заетост и мобилност на пазара на труда; изтъква необходимостта да се повишат основните умения на младите хора, да се предотвратява ранното напускане от училище, да се намалят нетрайните работни места и да се засили социалната и трудова интеграция на всички; подчертава, че в контекста на информационното общество и икономиката, основана на знанието, характерни за ХХI-ви век, е изключително важно осигуряването на достъп до цифровите технологии, особено за по-необлагодетелстваните, по-възрастните и за жителите на отдалечени селски райони;

44.

Отбелязва със загриженост тенденцията към увеличаване на неравенствата в доходите и богатството в държавите-членки; вярва, че посоката на подобна тенденция следва да бъде обърната чрез подходящи национални и европейски действия за постигане на по-сплотено общество и за да се гарантира, че гражданите забелязват ползите за себе си от растежа;

45.

Отбелязва, че някои държави-членки са въвели понятието за минимална работна заплата; счита, че други държави-членки да се възползват от техния опит; призовава държавите-членки да гарантират предпоставките за социално и икономическо участие на всички и по-специално като приемат разпоредби относно въпроси като минималната работна заплата, други правно- и общозадължителни актове или чрез колективни трудови договори в съответствие с националните традиции, с които да се даде възможност на работниците на пълно работно време да водят достоен живот със своя трудов доход;

46.

Приветства съобщението на Комисията относно предложение за Лисабонска програма на Общността 2008—2010 г. за това, че предлага програма с по-ясни приоритети, само с десет ключови цели, които могат да бъдат постигнати през периода 2008—2010 г.; въпреки това подчертава, че основната възможност, която Лисабонската стратегия дава, е да се създадат взаимовръзки между различните необходимости от реформи и от инструменти в областта на икономиката, околната среда и заетостта и така те да се обединят в една единна програма за реформи; следователно призовава Комисията да се придържа към този последователен и интегриращ подход на съчетаване на политики и да не го разгражда чрез преминаване към изолирани мерки в областта на политиките;

47.

Приветства усилията на Европейската комисия за намаляване на бюрокрацията, особено с оглед на подпомагането на малките и средни предприятия, както и за подобряване на оценката на законодателното въздействие; същевременно изразява неодобрение от факта, че Парламентът и Комисията все още не са постигнали съгласие по необходимия тип оценка на въздействието; в тази връзка повтаря призива си за независимо, външно наблюдение на оценката на въздействие;

48.

Приветства целта на Комисията за намаляване на административната тежест за предприятията; очаква да получи конкретни сведения за напредъка към постигането на тази цел при осигуряване на условия на добро управление; подчертава, че всички равнища на управление могат да допринесат за постигане на тази цел и съответно следва да бъдат включени във вземането на решения по свързаните с това политики; призовава, във връзка с намаляването на бюрокрацията и опростяването на европейското законодателство, за ясен мониторинг за определяне на степента, до която свободата за адаптиране, предлагана от европейските нормативни актове, се използва в действителност от държавите-членки с цел да се вземат предвид националните особености и затрудненията за иновации при транспониране на тези актове;

49.

Счита, че държавите-членки заедно със заинтересованите страни на национално, регионално и местно равнище са основните участници за изпълнение на целите на Лисабонската стратегия; посочва, че държавите, отворени за външна конкуренция, които извършват реформи и имат за цел балансирани бюджети и висококачествени публични и частни инвестиции, са държавите, които са постигнали най-висок растеж и са създали най-голяма заетост; изразява съжаление, че видимото присъствие на Лисабонската стратегия в националните политики на много държави-членки е все още слабо; счита, че за да се гарантира ефективното ѝ прилагане е необходима мобилизация на всички заинтересовани фактори в икономиката; по-конкретно счита, че по-добро участие на социалните партньори, националните парламенти, органите на регионално и местно равнище и гражданското общество би подобрило резултатите от Лисабонската стратегия и засили обществения дебат относно подходящите реформи; подкрепя предложението на Комисията до държавите-членки за задълбочаване на сътрудничеството с националните и регионални парламенти, като същевременно се предвиждат годишни дебати относно прилагането на техните национални програми за реформа;

50.

Подчертава значението на ангажирането на регионалните и местните органи и заинтересовани страни за обхвата и новаторския характер на постиженията; в тази връзка приветства силния интерес на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за мониторинг на Лисабонската стратегия;

51.

Припомня, че интегрираните насоки предоставят важен инструмент за координация и обща рамка за различните държави-членки при осъществяването на националните програми за реформа; счита, че анализите и реакциите от държавите-членки показват, че насоките са ефективни, но все пак са необходими подобрения, когато става дума за приспособяване към нови условия в икономиката и в заетостта, както и за последващи действия (сравнителен анализ) по отношение на държавите-членки; призовава за по-всеобхватно въвеждане и прилагане на показатели и цели;

52.

Приветства докладите за отделните държави, изготвени от Комисията; въпреки това призовава за по-систематичен подход, който посочва както успехите, така и неуспехите; подкрепя предложението на Комисията да въведе конкретни „точки за наблюдение“ като част от многостранното наблюдение, което също дава възможност да се подобрят националните действия по политиките;

53.

Счита липсата на подходящ мониторинг за основно препятствие пред добре информирания избор на политики; в тази връзка подчертава, че експертният опит и знанията, с които разполагат децентрализираните европейски агенции в сферите на тяхната компетентност, биха могли да бъдат използвани много по-добре;

54.

Следователно приветства решението на Съвета от пролетното заседание от 2006 г. да запълни липсата на мониторингови данни и да укаже на Комитета на регионите да подготви мониторингово изследване във връзка със Стратегията за растеж и работни места, в рамките на който 104 региона и града на ЕС споделят своите възгледи за прилагането на Лисабонската стратегия – проучване, което да бъде представено на пролетното заседание на Европейския Съвет през 2008 г.; подчертава, че това проучване показва дали възможността за целево отпускане на структурни фондове е помогнала да се насочи по-голям дял от средствата, отпускани по тези фондове, към новаторство и цели, свързани с околната среда; очаква оценката, която ще бъде дадена в това проучване на добавената стойност на регионализацията на Лисабонската стратегия;

55.

Счита, че съвсем не е очевидно по какъв начин следва да се измерва успехът на Лисабонската стратегия или, в по-широк смисъл, какви показатели биха били подходящи за измерване на „напредъка“; въпреки това твърдо счита, че мониторингът на успехите и неуспехите не може да бъде ограничен до икономически показатели като единствено БВП/БНД, тъй като те са в най-добрия случай показатели за създаването на блага в даден период, но дори не предоставя надеждна информация относно равнището на богатство в дадено общество, и не дава ни най-малка представа с цената на какви социални и свързани с околната среда разходи се създават такива допълнителните блага;

56.

Заявява, че съществува необходимост от създаване и прилагане на подход с много измерения за оценяване на човешкото благосъстояние отвъд БВП/БНД; следователно приветства дебатите, проведени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на нейния втори световен форум относно статистиката, знанията и политиката, озаглавен „Измерване и подпомагане на напредъка на обществата“ от юни 2007 г. обсъжданията, проведени на конференцията на Комисията „Отвъд БВП“, проведена в Парламента през ноември 2007 г., защото надеждните данни са важна основа за информирания политически избор;

57.

Следователно приветства работата, предприета от различните генерални дирекции на Комисията за разработване на нови качествени показатели; настоятелно призовава тези показатели — независимо дали се отнасят до социалното измерение, като показателя за бедност, или до екологичното измерение, като показателя за биоразнообразие — да се използват при предстоящите оценки на националните планове за реформа и да бъдат включени в мониторинга от страна на Комисията, като по този начин се създаде по-пълен набор показатели за измерване на успеха на Лисабонската стратегия;

58.

Настоява за гаранции за правилно сътрудничество между трите институции на ЕС и пълното им ангажиране за последващи действия по Лисабонската стратегия; настоятелно призовава Съвета и Комисията да признаят ролята на Европейския парламент, който отблизо следи Лисабонската стратегия и националните програми за реформи, като осигурява важни бюджетни ресурси за постигане целите от Лисабон и тясно си сътрудничи с националните парламенти по важни законодателни разпоредби;

59.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и страните-кандидатки.