9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/43

1.1

ЕИСК смята, че структурата и настоящата редакция на проекта за Насоките като цяло могат да бъдат одобрени. Въпреки това, той отбелязва разлика по отношение на подробното разработване на главата, посветена на линейното корабоплаване, в сравнение с това на случайните морски превози (пулове). Разделът от главата за линейното корабоплаване, разглеждащ обмена на информация, е доста подробен и изглежда относително полезен по отношение на представянето и тълкуването на съответната съдебна практика и практиката на вземане на решения по темата. По принцип, проектът за Насоки за линейните превозни услуги изглежда ясен и се основава на съществуващата съдебна практика и продължителни подробни обсъждания с представители на съответния бранш. От друга страна, не са толкова подробно разработени разделите, посветени на случайните морски превози по принцип и на пуловете за случайни морски превози в частност. ЕИСК предполага, че липсата на подробни разпоредби се дължи до голяма степен на отсъствието на съдебна практика и следователно на опит на съответните (в областта на конкуренцията) органи, включително и на Европейската комисия, по отношение на случайните морски превози и на пуловете за случайни морски превози, тъй като до момента не са подавани официални жалби от наематели на плавателни съдове.

1.2

ЕИСК призовава отново, както и в свои предходни становища (2004 г., 2006 г., 2007 г.), ЕС да започне съдържателни консултации с други юрисдикции с цел да се определи съвместимостта между съществуващите режими, регулиращи търговията, извършвана от линейното корабоплаване в света. Освен това, ЕИСК отново отправя съдържащите се в същите тези становища препоръки при разглеждането на правилата за конкуренцията в областта на морския транспорт Европейската комисия да взема под внимание и аспекта, свързан с човешките ресурси (напр. въздействието върху заетостта на европейските морски лица), в допълнение към факторите, отнасящи се само до конкуренцията.

1.3

ЕИСК предлага да се използват пояснителни примери, за да се конкретизира съдържанието на (проекта за) Насоките, разглеждащи линейното корабоплаване, по-специално когато данните се смятат за „исторически“.

1.4

Тъй като разделите, в които се разглеждат случайните морски превози и пуловете за случайни морски превози, не са толкова подробни поради изложените по-горе предполагаеми причини, ЕИСК си задава въпроса, дали съдържащите се в тях разпоредби ще бъдат достатъчни, за да предоставят на операторите на случайни морски превози (пулове) необходимите насоки, за да извършват самостоятелно оценка на споразуменията за сътрудничество, в които участват. Възможно е да е необходима по-голяма яснота на текста на някои раздели от проекта на Насоките, които третират случайните морски превози (пулове). По същия начин може би е целесъобразно да се обмисли разширяването на обхвата на Регламента за консорциумите, който в момента е ограничен до търговия с контейнерни превози, с цел да обхване и други сегменти на световния пазар на превози.

1.5

ЕИСК подчертава, че пуловете за превоз не съставляват по-голямата част от пазарите на случайни морски превози. На практика мнозинството от случайните превози с плавателни съдове се извършват от множество малки или средни предприятия, които се конкурират помежду си за превоз на товари. Поради тази причина ЕИСК смята, че в Насоките е необходимо да се въведе конкретен текст, който пояснява и взема под внимание този въпрос. Нещо повече, Европейската комисия следва също да даде повече указания за прилагането на правилото de minimis по отношение на пулове, които са твърде малки, за да оказват чувствително влияние върху пазарите, в които оперират.

1.6

Буди разочарование фактът, че в насоките за пуловете за случайни морски превози не се дава изчерпателен отговор на въпросите, които пораждат несигурност и дори загриженост у операторите на пулове за случайни морски превози. ЕИСК споделя впечатлението, което може да се придобие от проектонасоките, че пуловете за случайни морски превози сами по себе си не са в противоречие с правото на ЕО в областта на конкуренцията, но настоятелно призовава Комисията да предвиди по-конкретни указания в окончателната редакция на Насоките за прилагането на член 81, параграф 3 по отношение на пуловете за случайни морски превози, с цел да се осигурят необходимите инструменти за провеждането на самостоятелните оценки.

1.7

Заслужава да се отбележи, че в Насоките не се дава определение на термина „случайни морски превози“ и поради това не е ясно дали те са приложими и за морския пътнически транспорт и/или специализирани превози. Може да е целесъобразно да се предвиди изясняване и на този въпрос.

1.8

Освен това, по отношение на главата, в която се разглеждат случайните морски превози, ЕИСК предлага в Насоките да се поясни, че дейността на корабните комисионери не се различава съществено от тази на управителя на пул по отношение на определянето на цените. Пазарите на услуги за случайните морски превози, включително и тези, на които оперират и пуловете за превоз, са тръжни пазари, т.е. цените се определят от договарящите цената страни и се основават на предлагането и търсенето. Самият факт, че управителят на пула договаря с наемателя на кораба цена за използване на плавателен съд на пула, следователно не може да представлява „определяне на цена“ като твърдо установено ограничение.

2.1

На 13 септември 2007 г. Европейската комисия публикува дългоочаквания проект за Насоки относно прилагането на правилата на ЕО в областта на конкуренцията към морските транспортни услуги. Насоките се прилагат към споразуменията за сътрудничество в областта на морските транспортни услуги, които са пряко засегнати от промените, въведени с Регламент (ЕО) № 1419/2006, приложим за морския каботаж, услугите на линейното корабоплаване и услугите за случайни превози с плавателни съдове. Те имат за цел да предоставят указания за подпомагане на корабните дружества да извършват самостоятелно оценка на споразуменията за сътрудничество, в които участват, т.е. те следва да дадат възможност на съответните дружества да определят дали споразуменията за сътрудничество са съвместими с член 81 от Договора за ЕО. Насоките ще бъдат в сила за първоначален период от пет години.

2.2

Проектът за Насоките има за цел по-специално да изясни условията, при които операторите в линейното корабоплаване могат законно за обменят информация за товарите и при които операторите на случайни морски превози могат да сключват споразумения за създаване на пулове. За тази цел е предвиден комплексен набор от параметри. Въпреки това, на практика, реалната добавена стойност на (проекта за) Насоките, т.е. дали (проектът за) Насоките ще предостави необходимите указания за операторите относно това как да определят законността на тяхното планирано поведение на пазара, ще трябва да се оцени в бъдеще.

3.1

Проектът за Насоките, в който се разглежда линейното корабоплаване, освен че потвърждава вече известен факт, т.е. че линейните конференции в търговията за и от ЕС ще бъдат премахнати, считано от 18 октомври 2008 г., анализира позволените средства за обмен на пазарна информация между самите линейни оператори. Въпреки че може да е необходимо някои подробности да бъдат доуточнени, Насоките в настоящата им редакция вероятно ще осигурят на сектора на линейното корабоплаване този вид обмен на информация, от който той се нуждае, за да функционира правилно.

3.2

Считано от 18 октомври 2008 г. линейните превозвачи, извършващи услуги до и/или от пристанище в ЕС, трябва да прекратят всички дейности в рамките на линейните конференции, които са в нарушение на правилата за конкуренция, независимо дали тези дейности са разрешени от други юрисдикции в света. ЕИСК смята, че за превозвачите, които извършват дейност в световен мащаб, ще бъде трудно да гарантират, че дейностите на линейните конференции, които са незаконни в ЕС, не засягат значително пазара на ЕС.

3.3

Що се отнася до линейното корабоплаване, вниманието е насочено върху системите за обмен на информация. На дружествата в линейното корабоплаване е предоставена известна свобода за обмен на информация. Важните елементи включват пазарната структура, вида на обменената информация, откога датира и честотата на обмена на данни. Ударението основателно е поставено върху обмена на бъдещи данни, по-специално прогнозни данни за капацитета и ценовите показатели. Изглежда, че за прогнозните данни за капацитета prima facie винаги съществува вероятност те да са незаконни. ЕИСК отчита, че последиците от обмена на информация трябва да се разглеждат за всеки отделен случай.

3.4

По отношение на ценовите показатели, малко вероятно е обобщеният ценови показател да нарушава закона, освен ако информацията не може да бъде индивидуализирана, така че предприятията да могат пряко или косвено да идентифицират конкурентните стратегии на техните конкуренти. Следва да се оцени степента на обобщаване на данните, „историческият“ или „нов характер“ на данните и честотата на публикуване, но в проекта за Насоките не се посочва конкретно какво значение следва да се отдава на тези фактори.

3.5

В Насоките не се съдържа никакъв нов елемент по отношение на линейните превозни услуги, а по-скоро се излагат отново общите критерии, разработени по-рано от Европейската комисия и европейските съдилища.

3.6

ЕИСК призовава отново, както и в свои предходни становища (1), ЕС да започне съдържателни консултации с други юрисдикции с цел да се определи съвместимостта между съществуващите режими, регулиращи търговията, извършвана от линейното корабоплаване в света. Освен това, ЕИСК отново отправя съдържащите се в същите тези становища препоръки при разглеждането на правилата за конкуренцията в областта на морския транспорт Европейската комисия да взема под внимание и аспекта, свързан с човешките ресурси (напр. въздействието върху заетостта на европейските морски лица), в допълнение към факторите, отнасящи се само до конкуренцията.

3.7

Услугите за случайни морски превози се извършват в условията на силна глобална конкуренция и отговарят на много от характеристиките на идеалния модел на конкуренция. Стоката е еднородна и разходите за навлизане на пазара обикновено са много ниски. Много от дружествата се конкурират за бизнес, като в зависимост от изискванията на пазара се извършва заменимост между различни по големина и вид плавателни съдове. Информационните потоци също правят пазара много прозрачен. Търговската дейност се извършва главно въз основа на договор за наем на кораб за едно пътуване, договор за наем на кораб за последователни пътувания, договор за товарене, договор за наем на кораб за определено време. Ставките за товар, които могат да се постигнат на тези пазари, са много нестабилни и се променят в зависимост от условията на пазара. Накрая, пазарите на случайни морски превози са в състояние да отговорят бързо на развитието на пазара и на нуждите на превозвачите (2).

3.8

Пуловете за превоз функционират във всеки сектор от търговията със случайни морски превози. „Пулът“ обединява под общо административно управление сходни плавателни съдове с различни собственици. Управителят на пула управлява плавателните съдове като единна, съгласувана флота, събира постъпленията от тях и ги разпределя съгласно предварително определена система на „претегляне“, докато отделният собственик трябва да ръководи само плавателната/техническа експлоатация на плавателния съд. Пуловете обикновено се разработват по две причини. Първо, те се създават, за да дадат възможност на участниците да предоставят такива нива на обслужване, каквито все повече изискват големите клиенти. На второ място, те имат за цел да подобрят транспортната ефективност посредством специални инвестиции и увеличено използване на кораба. Пуловете извършват дейността си в среда, определяна от предлагането и търсенето, в която договорите се сключват въз основа на оферти, като ставките се определят до голяма степен от спот-пазара, купувачите са големи и съвременни дружества и брокерите предлагат по всяко време изключително прозрачна информация за тонажа и условията.

3.9

ЕИСК подчертава, че пуловете за превоз не съставляват по-голямата част от пазарите на случайни морски превози. На практика мнозинството от случайните превози с плавателни съдове се извършва от множество малки или средни предприятия, които се конкурират помежду си за превоз на товари. Поради тази причина ЕИСК смята, че в Насоките е необходимо да се въведе конкретен текст, който да пояснява и взема под внимание този въпрос.

3.10

ЕИСК отбелязва, че случайните превози с плавателни съдове, както и пуловете за морски случайни превози винаги са били предмет на правото на ЕО в областта на конкуренцията, т.е. много преди приемането на Регламент № 1419/2006, с който се предоставят изпълнителни правомощия на Европейската комисия по отношение на тези услуги. Въпреки това, през този период не са постъпили официални жалби от наематели на кораби по отношение на този сектор и поради това няма съдебна практика. ЕИСК предполага, че разделите на проекта за Насоките, отнасящи се до случайните морски превози (пулове), не са толкова подробно разработени, колкото тези за линейните превози именно поради липсата на съдебна практика и оттук на опит на съответните (в областта на конкуренцията) органи, включително и Европейската комисия. Освен това заслужава да се отбележи, че в проекта за Насоките не се дава определение на термина „случайни морски превози“ и поради това не е ясно дали те са приложими и за морския пътнически транспорт и/или специализирани превози. Може да е целесъобразно да се предвиди изясняване и на този въпрос.

3.11

Проектът за Насоките не отчита достатъчно спецификата на сектора на случайното корабоплаване и като че ли следва Насоките за хоризонтално сътрудничество, които не са насочени конкретно към даден сектор. Пуловете за превоз ще трябва да отговарят на изискванията на същите Насоки, които се прилагат към други сектори на индустрията, за да се гарантира, че няма да възпрепятстват свободната конкуренция или да възприемат поведение на картел.

3.12

Проектът за Насоките е доста общ и не осигурява точна правна сигурност. В него не се посочва изрично, че пуловете за превоз са несъвместими със законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, но и не се съдържат указания относно случаите на несъвместимост.

3.13

Най-важният раздел от проекта за Насоки разглежда оценката и класификацията на пуловете за превоз. Изходната точка е констатацията, че пуловете по принцип предполагат съвместен маркетинг и различна степен на съвместни производствени характеристики.

3.14

По отношение на съответния пазар ЕИСК смята, че в Насоките следва да се вземе в по-голяма степен под внимание факта, че при случайните морски превози, както от гледна точка на търсенето, така и на предлагането, съществува значителен елемент на заменимост или взаимозаменяемост (напр. по отношение на вида и големината на плавателния съд, видовете договори за превоз и географския пазар). Освен това, ако един пул следва да извърши самостоятелна оценка, пазарните дялове не може да се определят за всеки отделен договор, а следва да се оценяват за даден период.

3.15

ЕИСК смята, че е необходимо да се извършат подобрения по отношение на значимостта и определенията на пазарния дял на пуловете за превоз и на „заменимостта“ между видовете търговия и кораби. Той посочва липсата на практически указания по отношение на определянето на съответния пазар. Въпреки това, пазарните дялове биха могли силно да се различават в зависимост от използваната методология.

3.16

При оценката на споразуменията за пулове за случайни превози с плавателни съдове по смисъла на член 81, следва да се подчертае, че управителят на пул „управлява“ събрания в пул флот от оперативна и търговска гледна точка и следователно предлага съвместен продукт посредством единствен икономически субект — пул. Предлагането на плавателни съдове на пазара е de facto второстепенна дейност на управителя на пул, чиято основна задача е да управлява предлаганите услуги. От своя страна отделните собственици запазват отговорността за чисто плавателната/техническа експлоатация на плавателните съдове. Пуловете предоставят съвместно „произведени“ услуги, които са резултат от значителна степен на интеграция на дейностите на участващите страни (3). По този начин споразуменията за създаване на пулове следва да се оценяват наравно с другите форми на съвместно производство или споразумения в специализирани области.

3.17

ЕИСК смята, че посочването на „фиксиране на цена“ като характеристика на функционирането на пула (и оттук като твърдо установено ограничение на конкуренцията) не може да бъде обосновано в Насоките с довода, че договарянето на цената между управителя на пула и клиента е присъща част от предлаганата услуга и резултат от договарянето на цената за използване на плавателен съд на пула чрез наддаване.

3.18

ЕИСК смята, че предвид целта на споразуменията за създаване на пулове и основните им характеристики, обикновено са изпълнени четирите условия, посочени в член 81, параграф 3 от ДЕО, за да бъдат освободени пуловете от забрана. Това мнение се подкрепя от факта, че пуловете се създават, за да задоволят нуждите и изискванията на наемателите на кораби и че функционират от десетилетия без да има подадени жалби до момента.

3.19

ЕИСК се надява, че Европейската комисия постоянно ще преразглежда Насоките в зависимост от натрупания опит и при необходимост ще внася допълнителни или пояснителни указания, ако и когато има такива, без да се чака изтичането на петгодишния период.

3.20

При първа възможност Комисията следва да започне преразглеждане на обхвата на груповите освобождавания за линейните консорциуми и в тази връзка да разгледа необходимостта от включването на други сегменти от световния пазар на превози, по-специално търговията със случайни морски превози, които се извършват редовно, по редовни маршрути — обща характеристика на редица специализирани търговии (напр. обикновени хладилни кораби, търговия с превоз на дървен материал, превозването на автомобили със специализирани плавателни съдове и ро-ро превози).