9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/1

1.1

Обсерваторията на единния пазар бе създадена от ЕИСК, за да следи напредъка по пълното изграждане на единния пазар и през годините изготви редица становища в отговор на искания за проучвателни становища от други институции като Съвета, Комисията и Парламента, както и председателствата на ЕС (1); последното й становище бе в отговор на доклада на Комисията за постигнатия напредък по Прегледа на Единния пазар (2). Освен това ЕИСК през годините представи редица „становища по собствена инициатива“.

1.2

Настоящото становище по собствена инициатива е навременно, тъй като Европейският съвет на своето заседание от 18 и 19 октомври 2007 г. реши да направи ЕС международен лидер в областта на регулаторните въпроси и отварянето на пазарите. ЕС може да чертае рамките на глобализацията, ако свърже този процес със своя модел на развитие, съчетаващ устойчив растеж, социална справедливост и опазване на околната среда. Лисабонската стратегия за растеж и заетост дава по-добър отговор на глобализацията, отколкото търсенето на убежище в протекционизма.

1.3

Работодателите и профсъюзите са обединени около мнението, че „гъвкавата сигурност“ (3), договорена от социалните партньори, може да се окаже печеливш ход както за предприятията, така и за работниците. Следователно тя предоставя подходящата рамка за модернизиране на европейските пазари на труда, която обхваща трудовото право, ефективните системи за учене през целия живот и защитена и подобрена социална закрила. Освен това, ефективният социален диалог (по-специално чрез колективно договаряне) ще допринесе за доброто функциониране на пазарите на труда.

1.4

ЕИСК се запозна със съобщението на Комисията относно „Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията“ (4), което Комисията представи на неформалния Съвет в Лисабон.

1.5

Успехът на единния пазар в толкова много дейности, които са вътрешни за ЕС, се приема за даденост от повечето граждани на ЕС. Единният пазар не е „приключен процес“, а бе окачествен от комисар McCreevy като „текуща дейност“ (5). Освен необходимостта от пълното изграждане на единния пазар, от ЕС в момента се изисква да се изправи срещу предизвикателството на глобализацията и да насърчава принципите на отворения пазар, на които се основава Съюзът — свят, в който няма място за протекционизъм в условията на реална конкуренция.

1.6

Част от мисията на ЕС в световен план е да допринесе за хармонизирани стандарти със свободно движение на капитали, стоки, услуги и хора. Това означава, че трети страни, които желаят да извършват стопанска дейност в ЕС, няма да могат да заобикалят действащите на вътрешния пазар правила по отношение на защитата на потребителите, техническите стандарти, условията на труд и опазването на околната среда.

1.7

Важна част на предизвикателството на глобализацията е ролята на Световната търговска организация (СТО), Международната организация по труда (МОТ) и все по-взаимообвързаните световни финансови пазари; тази взаимовръзка бе изведена на преден план от финансовата и борсова криза през втората половина на 2007 г.

1.8

Европейският единен пазар не е самодостатъчен. ЕС трябва да търгува и да развива отношенията си с останалата част на света. Той трябва също така да остане конкурентоспособен в полза на работниците, работодателите и гражданите. Лисабонската стратегия бе изготвена, за да постигне тази цел и да даде възможност на ЕС да стане по-конкурентоспособна икономика на световната сцена. Самият ЕС трябва да се погрижи да бъдат премахнати оставащите вътрешни бариери.

1.9

Целта на настоящото становище по собствена инициатива е да подтикне ЕС да се изправи пред глобализацията и да използва произтичащите от нея възможности. Икономическият успех на Европа не е бил изграден на базата на протекционизъм, а на четирите свободи, които са в основата на първоначалната Европейска икономическа общност. (ЕС все още трябва да премахне някои от собствените си търговски ограничения.)

1.10

Освен това ЕС трябва да внимава да не извърши същата грешка както САЩ и да попадне в капана на субсидиране на производството на биогорива. Ако не бъдат държани под контрол чрез СТО, тези разточителни субсидии неизбежно ще доведат до повишаване на цените на храните и изостряне на проблема с глада в развиващите се и слабо развитите части на света (6).

1.11

ЕИСК отбелязва и подтиква Комисията и държавите-членки да обърнат внимание на препоръките на социалните партньори в съвместния им преглед и анализ на ключовите предизвикателства, пред които са изправени европейските пазари на труда (7).

1.12

ЕИСК приветства съобщението на Комисията до неформалния Съвет от Лисабон (8). Той по-специално подкрепя договорените четири стратегии за ЕС и държавите-членки: научноизследователска и развойна дейност и иновации, динамична среда за предприятията, инвестиране в човешки капитал, енергетика и изменение на климата. Във всяка от тези четири области обаче съществува необходимост от задълбочаване на програмата за реформи, за да може да се използва реалният потенциал за растеж и създаване на работни места.

1.13

ЕИСК призовава Комисията и Съвета да гарантират, че социалните партньори ще вземат дейно участие в разработването и изпълнението на мерките по политиката за „гъвкавата сигурност“ на национално равнище.

1.14

Предприятията и работниците в ЕС не могат да бъдат поставяни в неблагоприятно положение спрямо своите конкуренти от трети страни, само защото ЕС би желал да е в авангарда на прогресивните екологични практики.

1.15

Решението е, че ЕС трябва непрекъснато и последователно да говори с един глас в рамките на международните преговори, посветени на глобалното затопляне, а върху страните-нарушителки трябва да се упражнява натиск.

2.1

Съобщението на Комисията до октомврийската среща на държавните и правителствени ръководители е следствие от неформалната среща в Хемптън Корт през м. октомври 2005 г., която бе насочена към решаване на възникналите в резултат на глобализацията проблеми в области като иновации, енергетика, миграция, образование и демографски въпроси. През 2007 г. бе постигнато съгласие Европа да заеме челно място в световните усилия за справяне с изменението на климата и да се приеме европейска политика за сигурна, устойчива и конкурентна енергетика, която да изведе Европа на прага на третата индустриална революция.

2.2

Нараства съзнанието на обществото за глобализацията и ползите от нея, както и за проблемите, които тя предизвиква. Приветствана от едни и пораждаща опасения у други, тя постави под съмнение някои от следвоенните представи за световната икономика (например господството на САЩ) и начина, по който правителствата биха могли да помогнат на своите граждани да приемат промените. „Глобализацията“ е не само предизвикателство, но и възможност за ЕС.

2.3

За 50 години европейска интеграция взаимовръзките на икономическите перспективи на държавите-членки станаха по-силни от всякога, носейки безпрецедентен напредък в социален план. Целта на следващия етап следва да бъде осигуряването на възможност ЕС да насочва тенденциите за развитие в световната икономика и да допринася за международни стандарти на базата на ценностите на ЕС.

2.4

Паричният съюз и успехът на еврото бяха и ще продължат да бъдат катализатор за по-дълбока пазарна интеграция и укрепване на вътрешния пазар. Среда, която се характеризира с ниска инфлация, ниски лихви, евтини и прозрачни транзакции и по-силна финансова интеграция, благоприятства трансграничната търговия и инвестициите в ЕС и помага на европейските предприятия да устояват на световната конкуренция. Във външен план еврото осигурява защита срещу текущите пазарни колебания, а силните му позиции смекчават някои последици от покачването на цените на световните пазари на храни и енергия, предизвикани от силно търсене, не на последно място — от страна на нововъзникващи гиганти. Но силата на еврото трябва да отразява основни икономически показатели. Едно бързо и осезателно поскъпване на еврото на пазарите, благоприятствано от твърде висок референтен лихвен процент на ЕЦБ и свързано с парични политики, които по същество са сходни с конкурентни девалвации в други части на света, представлява опасност за просперитета на ЕС. Такова поскъпване създава големи трудности за европейските предприятия, които произвеждат в евро и продават в долари, като по този начин се създават рискове от делокализация.

3.2

Наред със стандартните споразумения за свободна търговия, ЕИСК вижда и други новаторски начини за справяне с текущите проблеми на местно ниво в двустранен контекст, в светлината на дискусиите в Трансатлантическия икономически съвет, създаден след срещата на върха между ЕС и САЩ от 30 април. На първата среща на Съвета на 9 ноември бе отбелязан добър начален напредък към решаване на проблемите за по-добри условия за търговия и инвестиции в най-големия икономически партньор на ЕС. Разглежданите въпроси не представляват задължително интерес за други търговски блокове, което потвърждава значимостта на подобни двустранни спогодби. (Твърди се, че от м. април досега двете страни са постигнали значителен напредък в премахването на пречките пред търговията и инвестициите и намаляването на регулаторната тежест.)

Въпросите и областите, по които е постигнато споразумение, са свързани с:

3.3

Освен това Европейският съюз трябва да задълбочи и укрепи икономическото си сътрудничество със съседни страни като Украйна и Русия. Присъединяването на Русия към СТО, Общото икономическо пространство между ЕС и Русия и новият рамков договор между ЕС и Русия са важни жалони по пътя към наистина стратегическо икономическо партньорство. Това засилено сътрудничество следва да подготви почвата за бъдещи преговори по Общото икономическо пространство, което би насърчило свободното движение на стоки и услуги, на капитали и хора, знания и технологии.

3.3.1

Тъй като присъединяването към СТО може да даде само частичен отговор на широкообхватните въпроси за стратегическо икономическо партньорство, ЕС и Русия би следвало да изградят бъдещите си икономически взаимоотношения въз основа на структури „СТО+“, за да създадат общо икономическо пространство за „по-голяма Европа“. Това изисква от ЕС и Русия силна воля да потърсят решения на много по-задълбочен и широк диапазон от въпроси в сравнение с тези в традиционните споразумения за свободна търговия.

3.3.2

Споразумението между ЕС и Русия следва да включва, наред с други въпроси, общи разпоредби за национално третиране на трансграничните инвестиции, премахване на митата, елиминиране на нетарифните бариери, сближаване на нормативните уредби, взаимно признаване на стандартите и оценка на съответствието, облекчаване на търговията и митническите формалности, сътрудничество в областта на конкуренцията, либерализация на услугите, обществените поръчки, санитарни и фитосанитарни разпоредби, защита на правата на интелектуална собственост, разрешаване на спорове и използване на международни счетоводни стандарти. Споразуменията за Европейското икономическо пространство предлагат пример за въпроси, които могат да бъдат обхванати от подобни широки споразумения.

3.5

Глобализацията ускори темпа на промени — за технологиите, за идеите, за начина, по който работим и живеем. ЕИСК систематично подкрепя тези цели и вярва, че ако Европа може да отключи своя потенциал за иновации и креативност, тя ще може да зададе посоката на промяната в света, подчертавайки европейските ценности и европейското културно многообразие.

1.

Не може да се постигне обрат в глобалното затопляне единствено от ЕС, а крайният резултат от мерките на ЕС определено ще бъде неутрализиран, ако другите страни не предприемат стъпки, за да контролират използването на енергия и емисиите.

2.

ЕС следва да избягва да създава дисбаланс в конкурентоспособността на производителите на стоки от ЕС, които ще трябва да увеличат оперативните си разходи, като плащат по-високи екологични данъци и по този начин стават по-неконкурентоспособни на световната сцена. Нещо повече, това би отворило пътя за преместване на инвестиции, които може би са от стратегическо значение за единния пазар в ЕС.

3.

ЕИСК не намира за убедителен аргумента, че по-високите екологични стандарти водят до засилена научноизследователска дейност в областта на екологичните продукти. Със сигурност ще измине много дълъг период от време, преди подобни продукти да бъдат изследвани и да стигнат до пазара. Междувременно производители на енергоемки стоки в ЕС могат да бъдат прогонени от пазара чрез нелоялна конкуренция от производители от страни, които не са толкова ентусиазирани да предприемат стъпки за контрол на емисиите си.

3.10.1

Решението е, че ЕС трябва непрекъснато и последователно да говори с единен глас в рамките на международните преговори, посветени на глобалното затопляне, а върху страните-нарушителки трябва да се упражнява натиск. Ако ЕС реши да започне сам да повишава определени екологични стандарти, той трябва да обмисли налагането на съобразени със СТО гранични мерки за продукти с произход от страни, за които е известно, че сериозно нарушават екологичните стандарти, така че европейските производители да не бъдат поставени в неблагоприятна позиция от гледна точка на конкуренцията.

3.10.2

Една отворена система за световна търговия е в интерес на ЕС. В миналото ЕС трябваше да поставя под закрила своите граждани, интереси и ценности. Сега протекционизмът не може да бъде решение. Като световен лидер в търговията и инвестициите, нашата отворена система позволява по-ниски разходи за ресурси в индустрията, по-ниски цени за потребителите, стимулиране на конкурентоспособността на бизнеса и на нови инвестиции. Същевременно за ЕС е важно да използва влиянието си при международни преговори в търсене на ответна отворена система: на политическо равнище отворената система е оправдана само в случай на положителни ответни реакции от отсрещните страни.

3.10.3

Комисията трябва да гарантира, че системата на трети страни ще е пропорционално отворена към износителите и инвеститорите от ЕС и че са налице основни правила, които да не ограничават възможностите ни за защита на нашите интереси и за запазване на нашите високи стандарти в здравеопазването, сигурността, околната среда и защитата на потребителите.

4.1

Глобализацията и технологичните промени рискуват засилване на неравенството и все по-голяма пропаст между квалифицирани и неквалифицирани работници, както и между богати и бедни нации. Най-доброто решение е да се помогне на всеки индивид и нация да се адаптират, като се повишава качеството и се осигурява възможност за образование и квалификация за всички възрастови групи.

4.2

ЕИСК и социалните партньори взеха отношение по това как следва да се оформи „гъвкавата сигурност“, за да помогне на хората да се справят по-успешно с преминаването от едно работно място на друго в период на все по-бърза икономическа промяна.

4.3

Приетите на 5 декември от Съвета по заетостта и социалната политика (13) общи принципи за гъвкавата сигурност създадоха условия държавите-членки да включат гъвкавата сигурност в своите национални програми за реформа и да преминат към тяхното прилагане в тясно сътрудничество с националните социални партньори.

4.4

ЕИСК би желал да се обръща по-голямо внимание на активните политики за насърчаване на приобщаването и осигуряване на равни възможности за групи, които срещат дискриминация на трудовия пазар — хората над 50-годишна възраст, жените, етническите малцинства и нискоквалифицираните младежи, напускащи училище.

5.1

В момента ЕС изпитва последиците от световната финансова и борсова криза. Паричният съюз и бързата реакция на ЕЦБ във връзка със сътресенията изиграха положителна роля. Най-напред, като инжектира голяма ликвидност в паричните пазари, ЕЦБ допринесе за намаляване на кризата на доверие в банковия сектор, снижавайки риска от значително затягане на условията за кредитиране за предприятия и домакинства. Второ, отсъствието на валутни рискове и ниските рискови премии в отделните страни означават, че по-крехките икономики на ЕС са успели да излязат сравнително незасегнати от сътресенията на финансовите пазари.

5.2

Вълненията на световните финансови пазари и отслабването на американския долар дават отражение върху Европа, включително чрез значително поскъпване на еврото, предизвикано от поддържането на твърде високо ниво на референтен лихвен процент на ЕЦБ и от парични политики, сходни по същество с конкурентни девалвации в други части на света, което ще има вредни последици за икономиката на ЕС и средносрочните й перспективи.

5.3

Неотдавнашният развой на събитията на световните финансови пазари показва необходимост от по-строги правила за пруденциален надзор, подобряване на координацията и комуникацията между надзорните органи и централните банки и повишаване на прозрачността и отчетността.