[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 16.12.2008

COM(2008) 876 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Политиката на сближаване: инвестиране в реалната икономика

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Политиката на сближаване: инвестиране в реалната икономика

1. Въведение

В контекста на световната финансова криза и икономическото забавяне в момента политиката на сближаване на ЕС има важен принос към Европейския план за икономическо възстановяване[1]. В качеството си на най-голям източник на инвестиции в реалната икономика политиката на сближаване предоставя значителна подкрепа за публичните инвестиции, включително и на регионално и местно равнище. Тя е най-важният израз на европейска солидарност и цели да окаже подкрепа на най-нуждаещите се европейски граждани. За периода 2007—2013 г. с политиката на сближаване ще се инвестират 347 млрд. евро за укрепване на растежа и за принос към икономическата и социалната политика.

Политиката на сближаване е разработена с цел да се правят „интелигентни“ инвестиции. В рамките на общите финансови средства над 65 % или 230 млрд. евро са насочени целево за инвестиции[2] в четирите приоритетни области от подновената стратегия от Лисабон за растеж и работни места – хора, предприятия, инфраструктура и енергетика и научни изследвания и иновации. С политиката на сближаване се стимулират съгласувани стратегии за развитие и се допринася за икономическия растеж и социалното развитие в средносрочен план. С нея се предоставя устойчив, сигурен, целеви източник на финансиране, който може да се използва за стимулиране на икономическото възстановяване. Този фокус и стабилност са от особено значение за изграждането на доверие, възвръщането на увереността и улесняването на инвестициите.

Въпреки че още не е ясен цялостният мащаб на рецесията, прогнозира се, че ефектите от нея ще се усетят в множество области. В някои държави-членки ръстът на безработицата вече се покачва и бизнес показателите отчитат рязка негативна тенденция. Диференцираното въздействие върху държавите-членки и регионите ще се отрази в неравнопоставеното въздействие върху индивидите. В икономически смутни времена най-уязвимите, като социално изолираните и безработните, са най-засегнати.

В такива времена публичният сектор играе основна роля за гарантирането на солидарността и възвръщането на доверието, най-вече посредством предоставяне на така необходимите публични инвестиции за повишаване на търсенето на вътрешния пазар в краткосрочен план и насочване на икономиката в посока устойчиво развитие в средносрочен план. Точно тук политиката на сближаване може да изиграе важна роля. След осъзнаването, че натискът върху националните бюджети може да забави ръста на планираните инвестиции, изпълняването на дейности по фондове на политиката на сближаване и нейните приоритети следва да бъде ускорено и дори насочено конкретно, за да доведе до навременно оздравяване на икономиката и да предостави подкрепа на хората, пострадали от кризата. Програмите по политиката на сближаване имат потенциала и необходимата гъвкавост, за да гарантират, че конкретно насочената подкрепа може да бъде предоставена сега, за да удовлетвори приоритетните нужди и да ускори разходването на средства в области с най-голям потенциал за растеж.

Макроикономическата стабилност и структурните реформи са предварително условие за успеха на политиката на сближаване заедно с целесъобразна институционална рамка. Общата стойност на планираните публични инвестиции за периода 2007—2013 г. възлизат средно на почти 6 % от очаквания БВП[3]. В някои държави-членки относителният дял на приноса на политиката на сближаване за общата стойност на публичните инвестиции ще е над 50 %. Целесъобразното определяне на момента на предоставяне на финансирането по политиката на сближаване може да се окаже важен финансов стимул в краткосрочен план, като едновременно с това вниманието е задържано върху възможността за ръст на икономиките на държавите-членки в средносрочен и дългосрочен план.

Държавите-членки и регионите, които успеят да постигнат бързо целите по програмите, могат да смекчат ефекта от икономическото забавяне, и по-специално в районите, попадащи в целта „Сближаване“, които получават по-голямо финансиране. Всички програми, които спазват съгласуваните приоритети за растеж и заетост, могат да допринесат за реализиране на по-бързо възстановяване, когато сегашният икономически шок започне да отслабва. Предвид факта, че приоритетите по политиката на сближаване и целите на секторните политики на ЕС се допълват, бързото изпълняване на програмите придобива все по-голямо значение за конкурентоспособността в дългосрочен план.

Представено в подкрепа на Европейския план за икономическо възстановяване, настоящото съобщение има за цел да подчертае значението за реалната икономика на инвестициите, планирани по политиката на сближаване, и да предвиди пакет от мерки, предложени с цел ускоряване на инвестициите по политиката на сближаване.

2. Повишаване на значението на инвестициите в реалната икономика, предоставяни по политиката на сближаване

В настоящата икономическа ситуация инвестициите могат да представляват стимул в краткосрочен план, докато в същото време вниманието се задържа върху съществуващите дългосрочни предизвикателства в реалната икономика: инвестиции в области с приоритетно значение като инфраструктура и енергетика, в производствения капацитет на предприятията и в потенциала на човешкия капитал. Задържането на вниманието върху устойчивите инвестиции си остава от изключително значение.

2.1. Хора

С Плана за възстановяване се популяризира „Европейска инициатива в подкрепа на трудовата заетост“ от основно значение и се предлага да се опростят критериите за подпомагане по Европейския социален фонд (ЕСФ) и да се пристъпи към авансови плащания от самото начало на 2009 г. Ако се постигне съгласие, държавите-членки ще имат по-рано достъп до сума с максимален размер от 1,8 млрд. евро, за да могат да реагират на краткосрочните приоритети, описани по-долу. Според направени изчисления около 1,5 милиона безработни могат да получат по-рано помощ посредством този по-бърз механизъм на плащане.

- Активизиране и активно приобщаване в рамките на стратегиите за съчетаване на гъвкавост и сигурност : Основната идея на съчетаването на гъвкавост и сигурност е да се защитят заетостта и дългосрочното наемане, а не конкретни работни места. Основните цели на концепцията, напр. адаптиране към промяната и улесняване на прехода между отделните работни места, са от особено значение в настоящата икономическа обстановка. В няколко държави-членки вече се въвеждат стратегии за съчетаване на гъвкавост и сигурност, като всички са поели ангажимент да използват политиката на сближаване за подобряване на наемането на работна ръка.Съчетаването на гъвкавост на договорните условия и укрепени активни политики за пазара на труда може да доведе до бърза реакция, изразена в създаването на политика. Трудещите се, които са в най-неизгодното положение, често първи са засегнати от икономическото забавяне и за тях е най-трудно отново да си намерят работа. Лицата, определящи насоките на политиките, трябва да укрепят активните и превантивните мерки на пазара на труда с цел предпазване от поява на безработица в дългосрочен план, като се поставя специален акцент върху уязвимите групи, най-често по-възрастните работещи, нискоквалифицираните или хората от малцинствата. ЕСФ бързо може да се намеси, за да улесни прехода посредством осигуряване на специализирано обучение, персонална професионална консултация, стаж, субсидирана заетост, както и безвъзмездна финансова помощ и малки кредити за самостоятелна заетост и стартиране на бизнес. Вече са на разположение 21,7 млрд. евро за подобряване на подобен достъп до заетостта, в допълнение към 10-те млрд. евро, които са предвидени за подобряване на активното приобщаване на по-малко предпочитаните лица. С цел да се намали влиянието на кризата и да се насърчи социалното приобщаване действията в подкрепа на по-малко предпочитаните лица могат да бъдат поставени на челно място сред видовете намеса по ЕСФ.Успешният преход след загубването на работно място зависи също така от бързото и качествено предоставяне на възможности за наемане. Политиката на сближаване допринася с 2,2 млрд. евро за укрепване на институциите на пазара на труда, като скоро е възможно да има нужда от още. При отрицателни прогнози за заетостта държавите-членки следва допълнително да укрепят ролята на бюрата си по труда като фактори с основно значение за ефективно насочване на мерките за активна заетост и постигане на по-пълно съответствие между уменията и работните места.Ефективна реакция към заетостта и социалния аспект от въздействието на кризата, а в по-широк контекст ефективното прилагане на съчетаване между гъвкавост и сигурност, свързани с реформите на пазара на труда, ще е възможна единствено посредством активното участие на социалните партньори. ЕСФ предоставя финансова подкрепа за укрепване на социалния диалог и за съвместни действия, предприети от социалните партньори.

- Постигане на съответствие между уменията и нуждите на пазара на труда : Липсата на съответствие между уменията и нуждите на пазара на труда създава все по-голямо безпокойство в повечето държави-членки, като в краткосрочен план финансовият смут ще влоши липсата на равновесие. Докато средносрочните и дългосрочните цели в тази област не бива да бъдат пренебрегвани, важно е вниманието да се насочи към незабавното актуализиране на уменията в области, в които има недостиг на работна ръка. Придобиването на нови компетенции може да послужи като важен инструмент за инициативност за поддържането и повишаването на сигурността при заетостта, както и за по-добра защита от загубване на работата.Всеобщите усилия за актуализиране на уменията на всички нива на квалификациите, развитието на човешкия капитал и ефективните инвестиции в образованието ще бъдат от съществено значение за връщането на ЕС към правилния път на възстановяване, за справяне с демографската промяна и за възползване от прехода към енергийноефективна икономика с ниски въглеродни емисии. С осъзнаването на значителната икономическа възвращаемост от инвестициите в образование, предназначените за усъвършенстване на човешкия капитал през програмния период 2007—2013 г. ресурси от ЕСФ бяха увеличени на около 25 млрд. евро. Освен това се предвиждат и 13,5 млрд. евро по политиката на сближаване за подкрепа на приспособяването на работещите, предприятията и предприемачите, което включва и разработването на системи за прогнозиране на икономически промени и бъдещи изисквания по отношение на работните места и уменията. Подобно прогнозиране на нуждите от бъдещи умения е от особено значение, най-малкото за подготовка за икономическия възход. Инициативата „Нови умения за нови работни места“[4] ще допринесе за изпълнението на тази цел.

За целта държавите-членки се насърчават:

- да инвестират в съответните компоненти за съчетаване на гъвкавост и сигурност, и по-специално посредством интензивни механизми за активиране, с които се гарантира бърза реинтеграция в пазара на труда на съкратените работници;

- да преориентират, ако е необходимо, програми по ЕСФ към най-засегнатите от кризата групи;

- да инвестират в повишаване на качеството на образованието и повишават цялостното равнище на уменията, по-конкретно за нискоквалифицираните и за групите в неравностойно положение;

- да използват политиката на сближаване за подобряване на механизмите за прогнозиране и за постигане на съответствие между уменията и съществуващите и прогнозираните свободни работни места.

2.2. Предприятия

Гарантирането на добре функциониращи иновативни и динамични предприятия естествено е ключ за възстановяване от икономическия спад и едно от най-големите предизвикателства в днешната глобална икономика. Малките и средните предприятия (МСП) са най-уязвими с намаляването на възможностите за получаване на кредит. Все по-оскъдното предлагане на кредити може да бъде разбрано като резултат от кризата в банковия сектор, но по-важното е, че ситуацията ще се влоши заради по-честото избягване на риска от страна на кредитиращите институции. Пониженото търсене ще накара дружествата да намалят дейностите си и да инвестират по-малко, особено в иновации, които основно са базирани на дългосрочни „нематериални“ инвестиции.

- Достъпът до финансиране естествено е с най-голямо значение в ситуация, в която за предприятията става все по-трудно, особено за стартиращи предприятия и за МСП, да намерят финансиране във финансова среда, която се стреми към избягване на риска. Комисията активно подкрепя използването на револвиращи инструменти като дълг, собствен капитал и гаранции по взаимнодопълващи се начини, както по Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации на ЕС, така и по политиката на сближаване. С цел да се увеличи правилното разпределение на инвестициите от ЕС за текущия програмен период Комисията и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) дадоха ход на инициативата JEREMIE („Съвместни европейски ресурси за микро- и средни предприятия“), насочена към създаване на нови предприятия и разширяване на МСП. Предвид че с финансовата криза и икономическия спад се ограничават бюджетните ресурси на общността, сега повече отвсякога се нуждаем от отдалечаване от традиционните модели на предоставяне на безвъзмездно финансиране на изплатими инструменти.

- Микрокредитиране: Комисията обръща все повече внимание на важната роля на микропредприятията и начините на финансирането им, пригодени конкретно за техните нужди[5]. На 10 септември 2008 г. Комисията и Групата на ЕИБ дадоха ход на инициативата JASMINE „Съвместно действие за подкрепа на институциите за микрофинансиране в Европа“, за да канализират различни варианти на техническа и финансова помощ с основната цел за подпомагане на небанковите институции за микрокредитиране за подобряване на качеството на дейността им, за разрастване на обхвата им и за осигуряването на тяхната стабилност. Проектът ще включва подготвителна фаза от три години от 2009—2011 г. с очакван общ бюджет от около 50 млн. евро.

- Мерки за подкрепа на предприятията : По политиката на сближаване са предвидени около 55 млн. евро за периода между 2007 г. и 2013 г. за оказване на подкрепа на предприятията, от които голяма част са предвидени за пряка подкрепа на иновациите за МСП, включително и за подкрепа на клъстерите. Редица от програмните дейности са в съответствие с по-преки дейности, необходими като отговор на текущата икономическа ситуация, посредством насочване на вниманието по-конкретно върху ключови дългосрочни предизвикателства за предприятията и реалната икономика. В тези приоритети се включва използване на потенциала на ИКТ приложенията, технологии за понижаването на отделяните нисковъглеродни емисии и екологично съобразни продукти, техники за производство и енергийноефективни процеси.

- Изграждане на капацитет : Ефективните публични политики изискват компетентна и ефективна администрация, която е безпристрастна и ориентирана към клиента. Особено в периоди на икономически спад, укрепването на институционалния и административния капацитет, чиято цел е създаване на стабилна среда за предприятията, ще положи солидна основа на приспособяването на структурите и ще подкрепи растежа и заетостта. Намаляването на регулаторната и административната тежест върху предприятията допринася за увеличаване на производителността и укрепване на конкурентоспособността. 2 млрд. евро от ЕСФ подпомагат изграждането на институционален капацитет и провеждането на административна реформа. Дейностите в тази област могат значително да намалят административната тежест за предприятията и да способстват за това повече хора да се заемат с предприемачество. Това включва и възможността за гарантиране на стартирането на бизнес навсякъде в ЕС в рамките на три дни без никакви разходи и посредством функциониране от типа „на едно гише“.

За целта държавите-членки се насърчават:

- да целят гарантиране на инвестиции в дългосрочната конкурентоспособност на предприятията, особено на МСП, и увеличаването на тези инвестиции, когато е възможно;

- да увеличават подкрепата за онези, които загубват работата си в настоящата криза, включително и посредством предоставяне на безвъзмездно финансиране или на кредити за започване на собствен бизнес, чрез предлагане на обучение за придобиване на предприемачески и основни бизнес умения;

- да увеличават своевременно възможността за използване на инициативата JEREMIE и ускоряване на прилагането ѝ посредством подписването на холдингови фондови споразумения с ЕИФ и/или други финансови институции;

- да се възползват от полезното взаимодействие на финансовите инструменти за МСП, финансирани по политиката на сближаване и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации;

- да усъвършенстват националната среда, за да позволяват развитието на инициативите за микрокредит и да се възползват от техническата помощ, предлагана за микрокредитни инициативи посредством механизма JASMINE;

- да спазват поетия ангажимент за изграждане на институционален капацитет, тъй като това със сигурност ще има отражение върху създаването на среда, която е благоприятна за предприятията, и ще ускори модернизирането на публичните администрации.

N

Комисията:

- посредством ЕИФ ще повиши значително наличността на финансова и техническа помощ с цел способстване на развитието на достъпа до финансовите инструменти;

- е предложила изменения на регулаторните разпоредби с цел подобряване на средата за установяване на видовете инструменти по JEREMIE.

2.3. Инфраструктура и енергетика

Настоятелното напредване с инвестициите в енергетиката на Европа, транспорта и ИКТ инфраструктура и мрежи става все по-важно, особено предвид перспективата за рецесия. Изоставането от планираните инвестиции в областта ще има отрицателно икономическо влияние в краткосрочен план и ще доведе до рискове от подкопаване на дългосрочни перспективи за бъдещ ръст. Рецесията например ще утежни още повече неравностойното положение на регионите, които разполагат с по-малко развита енергийна инфраструктура и опасността от риск за сигурността на доставките във вече по-несигурни райони. Добрата инфраструктурна политика и вниманието върху подобряване на енергийната ефективност, производството на енергия от възобновяеми източници и устойчив транспорт ще помогнат на Европа да преодолее трудностите на настоящата икономическа буря. Така се решават и други предизвикателства: намаляване на парниковите емисии, защита на производството и потребителите от непостоянството на цените на горивата и подобряване на средата на местно равнище. Подобна подкрепа също така предлага възможности за гарантиране на заетостта, защитата на работните места и предприятията.

- Транспорт : За да се окаже подкрепа за развитието на устойчива транспортна инфраструктура, по политиката на сближаване ще се заделят около 38 млрд. евро за проектите по Трансевропейските мрежи (TEN-T) за периода 2007—2013 г. и ще се предостави финансиране за второкласни транспортни връзки за подобряване на достъпа до TEN-T. Планира се също така по програмите по политиката на сближаване да се инвестира в природосъобразни устойчиви транспортни системи, включително и чист градски транспорт.

- Енергетика : Както се подчертава в Европейския план за икономическо възстановяване, настоящата финансова криза увеличава необходимостта от модернизиране на енергийния сектор и от разнообразяване на източниците на доставки, за да се гарантира достатъчно енергия, която можем да си позволим на несигурния световен пазар. Вече разширеният ЕС наследи лоши енергийни връзки между източната и западната част, както и между южната и северната, които подкопават сигурността на доставките и солидарността в цялата територия на вътрешния енергиен пазар. За да се спомогне за справянето с този проблем, по политиката на сближаване се подкрепят проектите по TEN-E с 675 млн. евро за периода 2007—2013 г. и ще се отделят 4,8 млрд. евро за развитието на енергията от възобновяеми източници, в това число и подкрепа за децентрализирано производство на енергия и местни отоплителни системи. Четирите млрд. евро, споменати в Европейския план за икономическо възстановяване, за инвестиции в енергийните връзки ще бъдат прибавени и допълнени към разпределените по политиката на сближаване средства.

- Подобряването на енергийната ефективност ще се окаже решаващо за европейската конкурентоспособност и е печеливш вариант в борбата с изменението на климата. Инвестирането в мерки за подобряване на енергийната ефективност носи незабавни резултати: намаляване на разходите за домакинствата и предприятията; увеличаване на ръста и създаване на работни места, както и насърчаване на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии. По политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. 4,2 млрд. евро вече са предвидени за подкрепа на широк спектър подобрения от сферата на енергийната ефективност.

- Високоскоростен интернет за всички граждани на ЕС : в рамките на съответните програми по политиката на сближаване вече са предвидени 2,2 млрд. евро за ИТК инфраструктури за периода 2007—2013 г. Сумата от 1 млрд. евро за високоскоростен интернет, спомената в Плана за възстановяване, е допълнителна и се добавя към споменатите разчети.

- Умения за постигане на икономика с ниски въглеродни емисии : крачката към общество с ниски въглеродни емисии ще трябва да се съпътства от набелязване и осигуряване на нови умения за нови работни места, включително и за специалисти в областта на екологията (т.нар. „зелени якички“). Аспектът на човешкия капитал на програмите по политиката на сближаване следва да се използва за подкрепяне на усилията на държавите-членки в тази област.

С цел подобряване и ускоряване на подготовката на основни проекти по политиката на сближаване в тези и други области от приоритетно значение Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) разработиха механизма JASPERS – Съвместна инициатива за подкрепа на проектите в европейските райони[6]. С него се предлага съдействие на управленските органи в ЕС-12 за подготовката на основни проекти за инвестиране в проекти за инфраструктура от приоритетно за ЕС значение.

Отделна инициатива на Комисията, ЕИБ и Банката за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ), озаглавена JESSICA – „Съвместна европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските зони“, е предвидена за ускоряване и подкрепа на устойчивите инвестиции за енергийна ефективност, градски транспорт, ИКТ инфраструктури, възобновяване и др. в контекста на урбанизацията.

- Във връзка с инфраструктурата и енергетиката държавите-членки следователно се насърчават:

- да оползотворят в максимална степен националните и регионалните програми, за да се гарантира постоянно повишаване на оползотворяването на възобновяемите източници на енергия;

- да оползотворят в максимална степен националните и регионалните програми, за да се гарантира, че при проектирането на нови сгради се предвижда висока степен на енергийна ефективност и че това се прилага и за съществуващите сгради („реконструкция“), включително и за домакинства с ниски доходи;

- да се оползотворят средствата за преквалификация и осъвременяване на уменията за нововъзникнали работни места в икономики с ниски въглеродни емисии;

- да оползотворяват в максимална степен механизма JASPERS за подготвянето на стратегически инфраструктури и да оползотворяват в максимална степен съдействието, предоставяно по политиката на сближаване за по-значими проекти;

- да се възползват от предлаганите по инициативата JESSICA възможности във връзка с интегрираното финансиране за градоустройство;

- да се възползват от полезното взаимодействие в развитието на различните структури и между различните източници на финансиране на Общността (политика на сближаване, TEN-T, TEN-E, Седмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност, рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и ЕИБ) и ЕБВР.

;

Комисията предлага следното:

- капацитетът на механизма за техническа помощ JASPERS да бъде увеличен с 25 % от 2009 г. Така ще се предостави значим принос за ускоряване на подготовката на по-значими проекти. За да спомогне за това увеличаване, Комисията ще си съдейства тясно с останалите партньори от механизма JASPERS;

- изменение на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), за да се позволи подкрепа за подобренията в енергийната ефективност и източниците на възобновяема енергия за жилищните сгради за подпомагане на домакинствата с ниски доходи в страните-членки;

- изменение на регулаторните разпоредби за подобряване на средата за национално финансиране в натура на инструментите JESSICA.

2.4. Научни изследвания и иновации

Планираните инвестиции по политиката на сближаване в икономиката на знанието, оценени на 86 млрд. евро или 25 % от цялата сума[7], следва да останат с приоритетно значение, въпреки настоящия икономически спад. Тъй като капиталовите инвестиции в научноизследователската и развойната дейност са силно свързани с общите икономически резултати, поддържането на стабилност при разходването на средства от публичния сектор и създаването на европейско изследователско пространство са от особено значение за гарантиране на адекватно насочване на икономиката към научноизследователската дейност и иновациите, с което се поставят основите на дългосрочен растеж. Европа не може да си позволи да избягва рискове по отношение на инвестиции в производство, основано на нови познания и в иновации, особено в такъв момент.

Интензивната дейност, свързана с научноизследователската и развойната дейност и иновациите във всички сектори, ще бъде от основно значение за реализирането на целите от Лисабон за растеж и заетост, както и за намиране на устойчиви решения при настойчивото повдигане на въпроси, свързани с околната среда, като промените в климата и предизвикателствата пред енергетиката. В политиката на сближаване са залегнали твърди условия за продължаващото финансиране на стратегиите за научноизследователска и развойна дейност. С признаването на централното значение на по-големите инвестиции в научноизследователската и развойната дейност и с отделянето на внимание върху стратегическите указания на политиката на сближаване, инвестициите по политиката на сближаване в тези области се планира да бъдат рязко намалени за всички държави-членки за периода 2007—2013 г.

Въз основа на миналия опит е ясно, че, за да донесат успех, мерките по научноизследователските и иновационните политики трябва да бъдат насочени към точно зададени приоритетни дейности и да са системно следвани. Усилията за поддържане на планираното ниво на инвестиции ще бъдат от особена важност, ако искаме Европа да продължи да усъвършенства капацитета си за иновации в най-широк смисъл на понятието, включително и за въвеждането на пазара на нови продукти и услуги. Изпълняването на ангажименти на национално равнище относно научноизследователската и развойната дейност и иновациите може да се окаже предизвикателство в настоящата ситуация на „кредитна криза“ и свиване на публичното финансиране, но публичният сектор трябва да изиграе водеща роля за гарантиране на стабилен инвестиционен климат за научноизследователската и развойната дейност и иновациите, и да е подготвен по възможно най-добрия начин за предстоящ възход.

Следователно държавите-членки се призовават:

- посредством програмите си по политиката на сближаване да продължат да подкрепят инвестициите в инфраструктура за изграждане на капацитета на научноизследователската и развойната дейност, инфраструктурата на научноизследователската и развойната дейност в малък мащаб и насочвана от промишления бранш в полза на клъстери на знанието и човешкия капитал в области със значим потенциал за растеж (като ИКТ, енергийната ефективност и технологии за енергия с ниски въглеродни емисии);

- да оползотворява в максимална степен полезното взаимодействие между различните източници на Общността, публичното и частното финансиране на научноизследователските и иновационните дейности с цел да се гарантира, че приоритетите в тези области ще продължат да се финансират.

3. Предложения и препоръки

Изчерпателният Европейски план за икономическо възстановяване, предложен от Комисията, предоставя възможности за значителни финансови стимули, с които се съчетават национални и общностни дейности. Предвид ясното съзнание, че в настоящата икономическа ситуация и частните, и публичните средства най-вероятно ще бъдат поставени под натиск, се предлага пакет от мерки, свързани с ускоряването на инвестициите по политиката на сближаване, за да се изпитат фокусът и стабилността на тази политика. В тези мерки се включва комбинация от законодателни предложения, които Комисията е направила за приемане по механизма за бързо приемане от страна на съответните органи, както и инициативи за пълноценното оползотворяване на съществуващите инструменти.

Предложенията за целеви изменения[8] могат да бъдат определени по следния начин:

- мярка за подобряване на плащанията на публичните органи, натоварени с изпълнението на националните и регионалните политики. Тези разпоредби включват допълнителен транш от предварително финансиране през 2009 г. и мерки, които биха могли да ускорят процеса на възстановяване на разходи, направени по основни проекти и в рамките на схемите за държавни помощи;

- изясняване на разпоредбите, с които се улеснява предлагането на инструменти за финансов инженеринг с оглед на това да се ускори използването на финансовите мерки;

- опростяване с оглед на разширяване на използването на фиксирани ставки и еднократни плащания, за да се позволи на публичните органи да подготвят по-бързо проектите и мерките си;

- разширяване на възможностите за подкрепа на инвестициите в подобрения, свързани с енергийната ефективност и възобновяемата енергия за жилищните сгради в полза на домакинствата с ниски доходи в ЕС-27.

Към предложените законодателни промени Комисията предлага и следните принципи и действия, които да напътстват държавите-членки при пълноценното им използване на съществуващите възможности и подготовка за използването на предложените законодателни промени.

- Насочване на дейността към „интелигентни“ инвестиции: предвид настоящите изключителни обстоятелства държавите-членки и Комисията могат да разгледат възможностите за евентуални промени на целите и приоритетите на оперативните програми за по-нататъшно концентриране на вниманието върху инвестициите в области с непосредствен потенциал за растеж и/или спешност. Например инвестиране в енергийна ефективност, чисти технологии, услуги, свързани с околната среда, инфраструктурата и връзките, широколентовите мрежи, прогнозиране и адекватно съчетаване на уменията и нуждите на пазара на труда или откриване на нови канали за финансиране на МСП (напр. на МСП, които са с активна научноизследователска дейност и иновации). В рамките на съществуващите програми държавите-членки, които работят в тясно сътрудничество с Комисията, са приканени да отдадат незабавен приоритетен статус на инвестиции, които увеличават продуктивността.

- Проучване на възможностите за иновативно финансиране на МСП: потенциалът на видовете инструменти по JEREMIE, с които се дава на МСП достъп до финансиране, следва да се използва в пълна степен. Държавите-членки се приканват да участват активно в платформи за установяване на мрежи, на които ще бъде даден старт от Комисията в сътрудничество с ЕИФ през 2009 г.

- Използване на съществуващите възможности: стратегическият подход и широкият обсег на съществуващите програми вече предлага важни възможности за гъвкавост. По принцип е възможно за програмните ръководители да пренастроят относителното темпо на разходване на средства и прилагане сред различните приоритети и категории бенефициери или да заменят начините за намеса с допълващи ги мерки. Комисията ще направи всичко възможно, за да помогне на държавите-членки и да насърчи цялостната употреба на възможностите за гъвкавост в рамките на правната рамка.

- Ускоряване на програмите: За да се ускори прилагането на програмите, Комисията насърчава държавите-членки да финализират определянето на националните системи за управление и контрол в съответствие със съответните регулаторни разпоредби и принципи. Така ще се позволи ускоряване на междинните финансови транзакции в общ план, като в същото време се спазва принципът на стабилно финансово управление.

- Поддържане на публичните инвестиции: изправени пред предизвикателствата за гарантиране на достатъчно съвместно финансиране, държавите-членки могат да променят общностното и националното участие, когато става въпрос за отделни проекти в рамките на дадена програма: например през 2009 г. някои операции биха могли да бъдат финансирани на 100 % от фондовете по политиката на сближаване. Подобно насочване на средствата ще трябва да се балансира с финансирани само на национално равнище дейности или с по-високи ставки от националното финансиране до края на програмния период.

- Държавите-членки се насърчават:

- да използват всички възможности за ускоряване на необходимата намеса, която е отбелязана в съгласуваните цели на програмите;

- да оползотворят в максимална степен съществуващия и предложения допълнителен аванс за 2009 г., за да финансират предварително интервенциите с приоритетно значение и да дадат начало на програмите за периода 2007—2013 г.;

- да проучат дали са необходими спешни промени на програмите за ускоряване на по-ранното им предлагане извън вече наличните възможности за гъвкавост;

- да използват националните си стратегически доклади[9], които трябва да бъдат представени в края на 2009 г., като възможност да се отчетат по предварителните резултати при предлагането на новия кръг от програми. Тези доклади придобиват допълнително значение в светлината на новите икономически условия. Когато е необходимо, с тях може да се представят по-аналитични и основополагащи доклади за стратегическата преработка на програмите и целите по тях с придобиването на повече яснота по отношение на ефектите от настоящата рецесия.

.

Комисията ще работи с държавите-членки, за да разгледат подробно:

- евентуални предварителни промени в оперативните програми с цел да се обърне внимание на нови нужди, да се опрости процесът на предлагане и да се ускори изпълнението на установените приоритети;

- евентуални предварителни промени в оперативните програми с цел да се въведе финансиране за енергийната ефективност и инвестиции в възобновяемата енергия за жилищните сгради по програми за ЕС-15 и увеличаване на инвестициите за ЕС-12;

- на последно място, Комисията своевременно ще прегледа заявки за кратковременно удължаване на срока за приключване за програмите за периода 2000—2006 г. с цел да се позволи максимално оползотворяване по вече поетите ангажименти и облекчаване на трудностите, произтичащи от увеличаването на капитала към края на 2008 г.

4. Заключение

Политиката на сближаване предлага значим принос в реалната икономика посредством обезпечаването на растежа и заетостта в ЕС, както и на програмите за устойчиво развитие. Предвид значимите финансови инвестиции и децентрализираното управление, насочени към усъвършенстване на процеса на разработване на политики на публичните органи, отчетността и контрола, политиката на сближаване предоставя важна подкрепа за растеж и заетост на местно и регионално равнище, където ще се усети въздействието от финансовата и икономическа криза от гражданите на ЕС. Политиката на сближаване вече е насочена към подкрепа на държавите-членки и регионите с най-големи нужди с цел намаляване на различията, насърчаване на растежа и укрепване на икономическото и социалното сближаване в ЕС.

В светлината на икономическия спад, вземането на законодателни и други мерки, очертани в настоящото съобщение, ще допринесе значително за Европейския план за икономическо възстановяване. Увеличаването и насочването на инвестиции по политиката на сближаване може да има положително въздействие при създаването на търсене в ключови сектори на икономиката и може да предложи важен финансов стимул в краткосрочен план, като в същото време предостави подкрепа на пряко засегнатите. Задържането на вниманието върху набелязаните приоритетни области за инвестиране е от особено значение, тъй като тези приоритети могат да доведат до по-бързо възстановяване и да разрешат дългосрочни предизвикателства като подобряването на конкурентоспособността и адаптирането към икономика с ниски въглеродни емисии.

Навременното изпълнение на тези мерки ще изисква близко сътрудничество между останалите европейски институции, държавите-членки, заинтересованите страни по програмите и Европейската комисия.

[1] COM(2008) 800, 26.11.2008 г., Европейски план за икономическо възстановяване.

[2] COM(2007) 798, 11.12.2007 г., „Изпълнение на Лисабонската стратегия за растеж и работни места посредством политиката на сближаване на ЕС от държавите-членки и регионите, 2007-2013 г.“

[3] Вж. предстоящото съобщение на Комисията за ex-ante оценката на принципа на допълняемост 2007-2013 г.

[4] СОМ (2008) 868, 16.12.2008 г.

[5] COM(2007) 708, 13.11.2007 г., „Европейска инициатива за развитие на микрокредитирането в подкрепа на растежа и заетостта“.

[6] JASPERS е механизъм за оказване на техническа помощ на Комисията, ЕИБ, ЕБВР и KfW, с който се предлага помощ на всички етапи от подготовката на проектите.

[7] SEC(2007) 1547, 14.11.2007 г., Региони, в които се предлагат нововъведения посредством политиката на сближаване.

[8] COM(2008) 803, предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 за ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд.COM(2008) 838, предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 за ЕФРР.COM(2008) 813, предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1081/2006 за ЕСФ.

[9] Според чл. 29 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 в тези доклади следва да се обръща внимание на въпроси като приноса на програмите към целите на политиката на сближаване и насърчаването на конкурентоспособността и заетостта, както и справяне с проблемите на социално-икономическата ситуация.