[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 29.10.2008

COM(2008) 706 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

От финансова криза към възстановяване: европейска рамка за действие

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

От финансова криза към възстановяване: европейска рамка за действие

Предприемане на действия по координиран начин на равнище на ЕС

Безпрецедентната криза, която разтърси финансовите пазари, изправи ЕС пред значителни предизвикателства. Координираните на равнище ЕС действия от страна на всички 27 държави-членки се оказаха ефективни за стабилизиране на европейската банкова система. Прилагането на мерките трябва да бъде бързо, така че във финансовата система да бъде върната така необходимата ликвидност. Финансовата криза обаче все още не е приключила и вече доведе до сериозен спад, който се отразява на икономиката като цяло, засяга домакинствата, бизнеса и трудовата заетост. Очаква се сътресенията, които разтърсват европейската икономика, да забавят ритъма на потенциалния растеж в средносрочен план, както и да намалят значително реалния растеж през 2009 и 2010 г. Поради това, че инвеститорите избягват риска, продуктивността ще бъде изложена на натиск, който ще доведе до нейното намаляване, като иновациите също ще бъдат засегнати.

Силата на Европа се състои в нейната солидарност и в нашата способност да действаме заедно. Всички държави-членки ще се окажат засегнати по различен начин и в различна степен, както и е вероятно безработицата да нарасне, търсенето да спадне и финансовите позиции на държавите да се влошат. Да действаме съвместно означава намиране на по-ефективен и надежден отговор. Обратно, ако всяка държава-членка действа самостоятелно, усилията няма да пожънат успех. Съществува също така риск от разпростиране на кризата в други държави-членки.

Фактът, че ЕС бе в състояние да предприеме колективни действия в момент, в който натиска върху финансовите пазари бе най-силен, бе от първостепенно значение за стабилизирането на банковия сектор. Координирането на действия на национално равнище в рамките на набор от ясно определени принципи на равнище на ЕС, допълнени от преки действия на ЕС, се оказа правилния подход. Той бе подкрепен от решителни, координирани и ефективни действия: на равнище ЕС от страна на френското председателство на Съвета, Комисията и Европейската централна банка и на национално равнище от държавите-членки при пълна подкрепа и сътрудничество от страна на Европейския парламент.

ЕС трябва да се опре на този успех и да реши относно следващите етапи за справяне с кризата по обединен и координиран начин, като превърне тези предизвикателства във възможности; като добави подбрани краткосрочни мерки към Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост. В настоящият документ се определя подход от три части, който ще бъде доразвит в общ план за действие или обща рамка на ЕС за възстановяване:

- Нова структура на финансовите пазари на равнище ЕС

- Справяне с отражението върху реалната икономика

- Намиране на глобален отговор на финансовата криза

Настоящото съобщение представлява принос на Комисията към текущия дебат в рамките на ЕС и с нашите международни партньори относно намирането на най-правилния отговор на настоящата криза и на последиците от нея. На 26 ноември Комисията ще предложи по-подробна рамка на ЕС за възстановяване като част от Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост, като обедини набор от краткосрочни целенасочени инициативи, изготвени с цел да спомогнат за преодоляване на отрицателните ефекти върху икономиката като цяло и за адаптирането на средносрочните и дългосрочните мерки от Лисабонската стратегия, така че да бъде взета предвид кризата.

1. Нова структура на финансовите пазари на равнище на ЕС

Извеждането на европейския финансов сектор извън кризата

Работейки в тясно сътрудничество, държавите-членки и Комисията одобриха набор от незабавни мерки за защита на спестяванията на гражданите и за спасяване на банките в затруднено положение. Първоначалната реакция спрямо различните пакети на пазарите за кредити бе положителна, но те все още се нуждаят от бързо прилагане, като оценяването на въздействието им следва да се извършва редовно. Политиката за конкуренцията предоставя жизненоважен принос за постигане на координиран отговор, като същевременно запазва възможността държавите-членки да се намесят, когато е необходимо, в съответствие с националната ситуация[1]. Комисията ще продължи да осигурява равнопоставеност между тези, които получават помощи от публичния сектор и тези, които не получават.

Ситуацията на световната финансова система обаче продължава да бъде много нестабилна и продължава да съществува риск от сериозно свиване на кредитите. Съответно няма място за самодоволство при изпълнението на стратегията за извеждане на европейския финансов сектор от кризата. ЕС трябва да продължи да действа по координиран начин, за да оптимизира успеха на своето решение. По-специално има нужда от:

- Продължителна солидна подкрепа за финансовата система от страна на ЕЦБ и на другите централни банки. Централните банки се оказа изключително гъвкави и изобретателни при предоставянето на достатъчно ликвидност за банковия сектор и при гарантиране на това кризата да не се разпространи до други части на финансовата система.

- Бързо и съгласувано прилагане на плановете за спасяване на банките, изготвени от държавите-членки. От изключително важно значение е бързо да бъде възстановено доверието в банковия сектор на ЕС с цел да бъдат ограничени вредите върху икономиката и за създаване на условия за стабилно и трайно възстановяване. Необходима е последователност, за да се оптимизира цялостното въздействие на плановете за спасяване на територията на ЕС, за да се избегне фрагментирането на вътрешния пазар и за да се запазят условията на равнопоставеност между тези, които получават, и тези, които не получават помощи от публичния сектор.

- Решителни мерки за ограничаване на разпространението на кризата в държавите-членки. Понастоящем финансовата криза започна да оказва влияние върху държавите-членки от Централна и Източна Европа, които се присъединиха наскоро към ЕС. За да се справи с тази заплаха, ЕС заедно с МВФ е готов да предостави значителна средносрочна финансова помощ на тези от държавите-членки, които изпитват затруднения по отношение на платежния си баланс или са изправени пред сериозен риск по отношение на финансовата си стабилност.

Осигуряване на подсилена регулация и надзор

Успоредно със стабилизирането на кризата ще бъде необходимо да се премине към фазата на преструктуриране на банковия сектор и в определен момент в бъдещето към връщане на банките към частния сектор. Комисията ще работи директно с държавите-членки за осигуряване на това, че преструктурирането на части от банковия сектор се извършва по начин, който гарантира справедлива и ненарушена конкуренция в сектора в бъдеще. Физическите лица и предприятията се нуждаят от достъп до сигурна и стабилна банкова система, за да могат да финансират своите инвестиционни планове, а обществото като цяло ще се възползва от мерките, предприети с цел осигуряване на налични кредити при разумни условия.

Комисията изготви предложения за гаранциите по депозитите и капиталовите изисквания, както и за предпазването от риск от процикличност при ефектите от регулирането и счетоводните стандарти. Скоро тя ще направи предложение също така относно агенциите за кредитен рейтинг и възнагражденията на ръководния състав. Бе подета също така работа относно адекватността на надзора върху капиталовите пазари и управлението на риска, включително върху дериватните инструменти, защитените инвестиционни фондове (хедж фондове) и частните капиталови инвестиции. Комисията насърчава Съвета и Европейския парламент да превърнат в приоритет работата по тези предложения, така че възможно най-бързо да бъде приложено по-силно регулиране и надзор, които да поемат ролята си за възстановяване на доверието в системата.

Тези мерки са насочени към справяне с недостатъците и ще спомогнат за възстановяване на доверието в системата като цяло. Ние трябва да определим отново модела за регулиране и надзор на финансовия сектор на ЕС, по-специално по отношение на големите трансгранични финансови институции. Настоящата организация на надзора на ЕС на национално равнище ограничава обхвата на ефективния макронадзор. Посредством групата De Larosière Комисията започна работа върху изготвяне на система за надзор, от която ще се нуждаем в бъдеще[2].

2. Справяне с отражението върху реалната икономика: рамка за възстановяване

Отражението на свиването на кредитите върху икономиката като цяло ще се изразви в растяща безработица и спад в търсенето на стоки и услуги на различни по големина предприятия. Инструментите на политиката за справяне с проблемите на трудовата заетост и стимулирането на търсенето се намират в ръцете на държавите-членки. Европейското измерение обаче внася добавена стойност към националните действия. Както показаха положителните резултати от Лисабонската стратегия, когато държавите-членки и Комисията работят в партньорство за постигане на растеж и трудова заетост, могат да бъдат постигнати значителни допълнителни ползи.

При настоящата криза обаче ЕС трябва да адаптира средносрочните и дългосрочните мерки от Лисабонската стратегия, за да се вземе предвид кризата. ЕС трябва да добави краткосрочни действия към програмата за структурна реформа, като същевременно продължи да инвестира в бъдещето посредством:

- увеличаване на инвестициите за иновациите за научни изследвания и развойна дейност и за образование;

- насърчаване на гъвкавостта и сигурността като начин за защита и подсигуряване по-скоро на хората, отколкото на специфични работни места;

- освобождаване на потенциала на предприятията, особено на МСП, за да могат намерят пазари на национално и на международно равнище;

- подсилване на конкурентоспособността в Европа, като продължим да правим икономиката по-екологична като средство за създаване на нови работни места и технологии, преодолявайки трудностите, свързани с енергийната сигурност,и като постигнем целите по отношение на околната среда.

Колкото по-добре Европа успее да координира ефективно усилията си, толкова по-многобройни ще бъдат положителните ползи от тези мерки. Като се основаваме на подхода за партньорство, който характеризира Лисабонската стратегия, ние приканваме държавите-членки да одобрят предприемането на по-задълбочено сътрудничество за справяне с новите предизвикателства.

Пакт за стабилност и растеж

Предвид всеобхватната същност на трусовете на европейско равнище и фактът, че инфлационният натиск намалява, паричната и данъчна политика могат да допринесат за подкрепа на търсенето. Бюджетните позиции на правителствата вероятно ще намалеят значително през идните години поради спад в приходите. Докато част от спада в приходите е свързана със забавения растеж на икономиката, то частта, свързана с адаптирането на някои сектори като прекомерно нарасналия жилищен сектор ще се отрази по-трайно върху приходите. Според прогнозите общият бюджет на държавите – членки на ЕС ще намалее с повече от 1 процентни пункта от БВП през следващата година при значителни разлики между отделните държави. Това може да доведе до частично смекчаване на отражението на кризата в краткосрочен план, но за сметка на спад в данъчните приходи, още преди да бъдат взети предвид спасителните финансови планове. Дефицитът на ЕС и по-специално този в еврозоната обаче се очаква да продължи да бъде под 3% от БВП, което се дължи главно на вече приложения пакт за стабилност и растеж.

Докато по-голяма част от обявените мерки за подкрепа на финансовата стабилност (гаранции) няма да се отразят незабавно върху дефицита, то реалните данъчни разходи ще зависят от това до каква степен ще бъдат използвани публичните гаранции. Същевременно мерките, предприети за рекапитализиране на банките, вече доведоха до увеличаване на равнището на дълга. Заедно с очевидното текущо структурно влошаване по отношение на бюджетния баланс това може да доведе до загриженост по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси, особено в държавите, които са изложени най-много на рискове.

Пактът за стабилност и растеж предоставя правилната политическа рамка, като балансира между необходимостта от краткосрочно стабилизиране и дългосрочни изисквания за структурна реформа, особено в подкрепа на процес за адаптиране. Изпълнението на пакта трябва да гарантира, че намаляването на публичните финанси е придружено от мерки за структурна реформа, които отговарят на ситуацията, като същевременно се гарантира възвръщането на устойчиви позиции. Бюджетните политики трябва да се основават изцяло на степента на гъвкавост, позволена от Договора и от преразгледания пакт за стабилност и растеж и трябва да включват следните принципи:

- данъчната политика трябва да се запази на стабилно равнище, което да отразява очакванията за намиране на овладяно решение на кризата;

- следва да бъдат взети предвид различията, специфични за отделните държави, при действията, свързани с данъчната политика, които зависят от силни и надеждни национални бюджетни институции и средносрочни бюджетни рамки;

- амбициите, свързани с програмата за структурна реформа трябва да отделят специално внимание на реформи, които повишават устойчивостта и подсилват трайността в дългосрочен план;

- реформите в подкрепа на търсенето в краткосрочен план трябва да бъдат предприети навреме, да бъдат насочени към постигане на конкретни цели и да бъдат временни.

Процедурата по отношение на прекомерния дефицит следва да се разглежда като партньорска подкрепа за преодоляване на настоящите трудности и за гарантиране на дългосрочна устойчивост. Следва да се направи ясно разграничаване между последствия за бюджета, произтичащи от грешки в политиката, и циклични ефекти, включително последствия от пакета за спасяване от финансова криза. По-специално в надзорния процес ще бъде взето предвид нарастването на дълга, което се дължи на планове за възстановяване.

Ускоряване на реформата и на инвестициите

Очаква се трусовете, които разтърсват европейската икономика, да доведат до спад на потенциалния растеж и до нарастване на безработицата, като по този начин търсенето намалее. Затова структурните реформи са от първостепенно значение за поддържане на високо равнище на търсене в краткосрочен план, за улесняване на прехода в рамките на трудовия пазар в краткосрочен и в средносрочен план и за увеличаване на потенциалния растеж в дългосрочен план.

От особено важно значение ще бъде правилното насочване на инвестициите. Това означава използването на националната публична и общностната помощ за предприятията с цел постигане на двоен резултат – компенсиране на спада в търсенето в краткосрочен план, като това бъде извършено по начин, който ще подкрепи реформата и модернизацията в по-дългосрочен план. В рамките на съществуващите приоритети за реформа, посочени в Лисабонската стратегия, държавите-членки трябва незабавно да превърнат в приоритет ключовите реформи, които са в подкрепа на инвестициите за иновациите и засилването на продуктивността, които заедно с намаляването на инфлацията и помощта за приходите на домакинствата посредством целенасочени мерки за социална защита, ще подкрепят търсенето.

Освен това предвид факта че финансовата система се намира в ситуация на продължаващ спад на финансовия лост (ливъридж) и предвид очакваните промени в отношението на банковия сектор към рисковете, следва да бъде разгледан въпроса, свързан с това как да бъдат финансирани иновационните технологии, как да бъде запазена международната конкурентоспособност на европейската индустрия и как да бъдат финансирани МСП. Освен това е необходимо да се обръща постоянно внимание на отварянето на пазарите на трети държави за европейския бизнес включително и за малките и средни предприятия.

Комисията ще разгледа съвместно с държавите-членки следните мерки:

- След неформалната среща на ECOFIN миналия месец групата на Европейската инвестиционна банка предостави общ пакет от 30 млрд. EUR за заеми за малки и средни предприятия в Европа, който ще бъде предоставен посредством търговските банки. Това представлява значително увеличаване на обичайното отпускане на заеми на банката, но следва да бъде приложено спешно;

- Като работи в тясно сътрудничество с Комисията, ЕИБ може да ускори работата си за финансиране на мерките, свързани с измененията на климата, енергийната сигурност и инфраструктурните проекти, по-специално тези с трансграничен характер. Може да има нужда от подсилване на капиталовата основа на ЕИБ посредством например изтегляне напред на датата на следващото увеличаване на капитала, което понастоящем е предвидено за 2010 г.;

- ЕБВР играе ключова роля в реформата на финансовия сектор и във финансирането на частния сектор в новите държави-членки. При настоящата финансова ситуация нейните дейности в тези държави могат да бъдат подсилени.

- Посредством финансов пакет от повече от 350 млрд. EUR за периода 2007—2013 г. кохезионната политика предоставя значителна помощ за публичните инвестиции в държавите — членки на ЕС и в регионите. Комисията ще разгледа с държавите-членки обхвата на проектите за ускоряване на инвестирането и за по-нататъшни плащания за държавите-членки;

- Намирането на нови финансови средства за широк набор от инфраструктурни проекти, включително транспорт, енергетика и мрежи от високи технологии например посредством по-добро използване на публично-частни партньорства;

- Увеличаването на енергийната ефективност и на екологичните технологии например за сгради и екологични автомобили, което ще предостави нови възможности за икономиката, включително за МСП, като същевременно ще подкрепи ЕС при постигането на целите, свързани с измененията на климата;

- Увеличаването на търсенето на стоки и услуги, които са енергийно ефективни, посредством намаляване на данъците и други целенасочени данъчни мерки;

- Поддържане и създаване на нови възможности за износ за бизнеса в ЕС, включително за МСП посредством проактивна програма за отваряне на пазара, включително сключване на търговски споразумения и стратегия на ЕС за достъп до пазари;

- Използване на националната и европейската конкуренция, както и на потребителската политика за подобряване на функционирането на пазарите, намаляване на цените за потребителите и цялостно възползване от единния пазар;

Като действат заедно в духа на партньорство и като координират своите дейности държавите-членки и европейските институции могат да обединят значителни средства за ускоряване на така необходимите инвестиции и да позволят на ЕС да стане по-силен след кризата.

Справяне с проблема с трудовата заетост и със социалното въздействие

Икономическият спад ще се отрази върху семействата, домакинствата и най-уязвимите групи от хора в нашите общества. Това вече бе почувствано с нарастване на безработицата. ЕС трябва да работи в посока намаляване на въздействието върху работните места и загубата на трудовата заетост и да използва средствата, с които разполага, за намаляване на социалното въздействие. Основната отговорност принадлежи на държавите-членки, но добрата координация между общностните и национални действия ще бъде полезна. Комисията ще работи със социалните партньори за намиране на най-добър отговор на кризата. Областите на растеж по отношение на създаване на работни места трябва да продължат да бъдат подпомагани — например здравното осигуряване, персоналните и социалните услуги — като богат източник на работни места, който служи също като средство за предоставяне на достъп и на възможности.

В миналото Европа пострада от неспособността да приложи активни мерки на трудовия пазар с цел да помогне на хората да се обучат и придобият перспектива за бъдещето, за намиране и създаване на нови работни места. Понастоящем необходимостта от подпомагане на прехода към трудовия пазар и вътре в него, увеличаването и съгласуването на предлагането и търсенето, както и увеличаването на трудовата продуктивност, са още по-неотложни. Това означава прилагането на мерки, които Лисабонската стратегия насърчава и които включват:

Намаляването на ефектите от безработицата, като на държавите-членки бъде предоставена възможността да планират отново финансови средства в рамките на Европейския социален фонд в подкрепа на мерки, които помагат за бързото включване на безработни в трудовия пазар;

- Преразглеждане на ефективността на Фонда за адаптиране км глобализацията;

- Подпомагане на безработните за започване на нов бизнес бързо и при малки разходи;

- Мониторинг на въздействието на кризата върху различните сектори, засегнати от структурните промени и използване на схемите за държавни помощи за предоставяне на навременна, целенасочена и временна помощ, когато е необходимо;

- Поддържане на гъвкавост и сигурност: по-специално активни мерки по отношение на политиката за трудовия пазар, реформата на данъците и социалните помощи и увеличаване на съответствието между умения и работни места. Вероятно ситуацията ще бъде особено трудна на по-ниските равнища на трудовия пазар, което прави особено важно облекчаването на непредотвратимото преструктуриране и предоставянето на приходи, както и на целенасочена подкрепа за социална защита.

3. Намиране на глобален отговор на финансовата криза

Всички региони в света бяха засегнати от кризата и няма регион, който да може самостоятелно да се справи с последствията от нея. Съществуват ясни признаци, че кризата се разпростира в нововъзникващите пазари и че ще увеличи съществуващия натиск върху развиващите се страни. Важно е по-нататъшното разпространение да бъде спряно и МВФ трябва да бъде готов да се намеси, като предостави спешно финансиране според нуждите. Европа ще работи заедно с МВФ и ще използва инструментите си за подкрепа в макрофинансов мащаб, особено за подпомагане на съседните държави. Европа е и ще продължи да бъде активен участник за намиране на координиран глобален отговор.

Настоящата финансова криза подчерта повече от всякога взаимовръзката между макроикономическите политики и финансовите пазари в световен мащаб. Затова справянето с кризата ще изисква справяне с регулаторните и контролни пропуски, както и с дисбаланса в макроикономиката и във валутните курсове, който е една от причините за настоящата криза.

Финансовата криза повдигна въпроси, свързани с глобалното управление, които надхвърлят чисто финансовия сектор. Въпросът за световните дисбаланси излезе на преден план, но следва да бъде разгледан в по-широкия контекст на необходимостта да бъде запазен ангажимента на ЕС за отваряне на пазарите за търговия и услуги и за по-задълбочено многостранно сътрудничество, борбата срещу протекционистичните тенденции и постигането на положителни резултати от кръга преговори от Доха на Световната търговска организация (СТО). Този въпрос се отнася също така и до споделянето на ползите от устойчив растеж с развиващите се страни, особено при нестабилни цени на стоките и за справяне с предизвикателства като изменението на климата, световния просперитет и постигането на целите на хилядолетието за развитие.

Като последва инициативата на ЕС, в която Комисията участва изцяло, на 15 ноември САЩ ще бъдат домакини на първата международна среща относно финансовата криза. Една от целите на срещата е да се започне подобряване на сътрудничеството на световно равнище, преразглеждане на ролята на международните институции по отношение на контрола на финансовите пазари и за адаптиране на структурите за глобално управление за в бъдеще. Комисията предостави активна подкрепа за международните усилия за предоставяне на съгласувана рамка за справяне с проблемите, свързани с инвестициите в световен мащаб, включително Общоприетите принципи и практики на МВФ относно държавните инвестиционни фондове.

За да бъде намален рискът от нови финансови кризи в бъдеще, следва да бъде предприета серия от мерки за реформа на глобалната финансова структура. Те трябва да се отнасят в голяма степен до следните области:

- подсилване на международната съгласуваност и качеството на регулаторните стандарти, включително въвеждане на реформи (според посоченото в пътните карти на ECOFIN и в препоръките на Форума за финансова стабилност), както и разширяването им в световен мащаб;

- подсилване на международната координация между финансовите контрольори;

- подсилване на макроикономическия надзор и мерките за предотвратяване на кризи, обединяване на аспектите, свързани с благоразумието на макро- и микро равнище;

- както и по-нататъшно развитие на капацитет за справяне с финансовата криза и капацитет за намиране на решения на национално, регионално и многостранно равнище.

Накрая, за постигане на финансова стабилност ще бъде необходимо предприемането на задълбочено преразглеждане на съответните институции. Само така можем да подсигурим по траен начин резултатите от серията от световни срещи за справяне с финансовата криза. Настоящата криза показа някои от слабостите на европейската регулаторна система, но Европа се намира в добра позиция за поемането на активна роля в изготвянето на нова глобална структура и за това тя да заработи ефективно. Това следва да се основава на ключови принципи:

- Ефективност: необходим е баланс за осигуряване на бързи и качествени решения, без прекомерна намеса;

- Прозрачност и отчетност: необходимо е новите или реформираните организации да се отчитат правилно, както и увеличаване на насърчителните мерки за изпълнение и прилагане;

- Представителност: групите на световно равнище трябва да включват ключови нововъзникващи икономики за подобряване на легитимността на процеса на вземане на решения. Трябва да се реши също проблемът с фрагментираната представителност на европейските държави и на тези от еврозоната, за да се увеличи общата ефективност и влияние на ЕС.

Рискове и възможности

Понастоящем ЕС трябва предприеме ефективни действия за справяне с кризата. Тези действия трябва да бъдат подходящи, така че да стимулират правилни промени в икономиката ни, като гарантират че при излизането от кризата ще бъдем готови да се възползваме изцяло от подема, когато той настъпи. Най-добре ще успеем да постигнем това, като се възползваме от възможностите за преструктуриране на нашите икономики, като обучим и предадем необходимите знания и умения на нашите граждани, за да се справят с новите предизвикателства, като същевременно се погрижим за най-уязвимите хора в нашите общества в духа на член 2 от Договора. Знаем от предишен опит, че успехът ни се основава на отказа от икономически национализъм и движещите сили на европейския растеж се основават на премахването на бариерите между държавите-членки и възползването от обема и силата на вътрешния пазар.

През своята история ЕС е бил изправен пред различни видове кризи и винаги е успявал да излезе от тях по-силен и по-обединен. Доказахме вече, че когато 27-те държави-членки и европейските институции решат да действат съвместно, ние можем да постигнем резултати за нашите граждани. Настоящата криза може да бъде също така възможност за Европа и действията, очертани в настоящия документ, показват как можем да работим заедно за връщането на ЕС на пътя към възстановяването.

[1] Комисията прие Съобщение относно прилагането на правилата за държавна помощ към мерки, предприети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза (OВ C 270/8, 25 октомври 2008 г.)

[2] Мандатът на групата се състои в разглеждане на организацията на европейските финансови институции с цел осигуряване на надеждност, добро функциониране на пазарите и по-силно сътрудничество на европейско равнище по отношение на надзора за финансовата стабилност, механизми за ранно предупреждение и управление на кризи, включително управление на трансгранични и междусекторни рискове. Групата ще разгледа също така сътрудничеството между ЕС и други важни юрисдикции с цел запазване на финансовата стабилност в световен мащаб. Негови членове са: Jacques de Larosière (председател), Leszek Balcerowicz, Otmar Issing, Rainer Masera, Callum McCarthy, Lars Nyberg, José Perez Fernandez, Onno Ruding