[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 19.9.2008

COM(2008) 570 окончателен

ДОКЛАД ОТ КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

относно сектор а на сухия фураж

ДОКЛАД ОТ КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

относно сектор а на сухия фураж

Въведение

В съответствие с член 184, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (който включва задължението, предвидено в член 23 от Регламент (ЕО) № 1786/2003 относно общата организация на пазара на сух фураж), до 30 септември 2008 г. Комисията представя на Съвета доклад относно този сектор, на основата на оценка на общата организация на пазара на сух фураж. Докладът следва да разглежда по-специално развитието на районите с бобови култури и друг зелен фураж, производството на сух фураж и постигнатите икономии на изкопаеми горива, и да е придружен при необходимост от подходящи предложения.

За настоящия доклад Комисията взе предвид доклад от външна оценка относно сектора на сухия фураж[1].

Описание на схемата за подпомагане

Контекст

Регламент (ЕИО) № 1067/74 на Съвета въвежда общата организация на пазара на сух фураж (ООП) от 1 април 1974 г. с цел увеличаване на вътрешното предлагане на богати на протеин храни за животни. Въвежда се еднакво равнище на помощ, като пазарната година започва на 1 април и завършва на 31 март всяка година. За да отговаря на условията за подпомагане, произведеният сух фураж трябва да отговаря на стандартите за качество по отношение на съдържанието на влага и протеин.

След преразглеждане през 1978 г. е приет Регламент (ЕИО) № 1117/78 на Съвета. В този регламент се определя ориентировъчна цена, за да се гарантира справедлива печалба за производителите. Тъй като изсушеният на слънце фураж също е обект на конкуренция от храни за животни с произход от трети страни, за този вид фураж се въвежда помощ, но в по-малък размер, отколкото за дехидратирания фураж.

През 80-те години производството непрекъснато нараства. Това води до увеличение на общите разходи, върху които не може да се установи контрол, тъй като не е определен лимит за количествата, за които ще се плаща помощ. Затова, с оглед да се ограничат разходите и повлияят нивата на производството в ЕС, през 1995 г. се приема Регламент (ЕО) № 603/95. Въвежда се максимално гарантирано количество (МГК) от 4 412 400 тона за дехидратиран фураж и 443 500 тона за изсушен на слънце фураж.

Допълнителни изменения на схемата се извършват чрез реформата от 2003 г., така както е посочено в Регламент (ЕО) № 1786/2003 на Съвета.

Настояща схема за подпомагане

От 1 април 2008 г. настоящата ООП на сух фураж е уредена с Регламент (ЕО) № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП). Регламент (ЕО) № 1234/2007 пренася разпоредбите на предишния Регламент (ЕО) № 1786/2003 на Съвета, с който беше установена ООП на сух фураж след реформата от 2003 г. и който се прилагаше от 2005 г. На преработвателите се отпуска помощ от 33 EUR на тон както за дехидратирания, така и за изсушения на слънце фураж. За упражняване на контрол върху разходите е наложено МГК за дехидратиран и/или изсушен на слънце фураж от 4 960 723 тона за пазарна година, разпределено между държавите-членки. При превишаване на максимално гарантираното количество, помощта за съответната/ите държава/и-членка/и се намалява като функция от превишението.

За да отговаря на условията за подпомагане, сухият фураж трябва да отговаря на критерии за качество по отношение на съдържанието в него на влага и протеин.

След реформата от 2003 г. годишният бюджет за помощта за преработка на изсушен фураж е намален до 163 милиона EUR [33 EUR х 4,96 милиона тона (МГК)] от предишното си ниво от приблизително 300 милиона EUR преди реформата. През 2005/2006 пазарна година действителните разходи възлизат на 152 милиона EUR, а през пазарната 2006/2007 година — на 143 милиона EUR. Това непълно усвояване на бюджета може да се отдаде на намаляването на помощта до 33 EUR на тон, което води до производство на по-малко количество.

От 2005 г. 133 милиона EUR от бюджета за помощта за преработка на изсушен фураж се отделят и включват в схемата за единно плащане, като предоставените на производителите права за получаване на помощ са пропорционални на тяхната доставка на фураж на преработвателите през референтния период 2000—2002 г.

При средна пазарна стойност 110 EUR на тон, производството на ЕС, възлизащо на 4,5 милиона тона, е с обща пазарна стойност 495 милиона EUR. Равнището на помощта (143 милиона EUR през 2006/2007 г.) представлява около 30 % от стойността на предлаганата на пазара продукция (495 милиона EUR).

Съдейки по разбивката на разходите по държави-членки, помощта се използва главно в Испания, Франция и Италия. Тези три държави-членки са усвоили 86 % от бюджета за 2006/2007 г. Германия, Нидерландия, Дания и Обединеното кралство са поели и разпределили помежду си 10,5 % от бюджета. В новите държави-членки секторът на сухия фураж е малък – през 2006 г. ЕС-10 усвояват само 1,6 % от бюджета.

Сложността на схемата за подпомагане за сух фураж създава значителна административна тежест за публичния и частния сектор в държавите-членки. Приблизителните оценки на финансовите разходи за администрация са различни в различните държави-членки — от 0,63 EUR на тон във Франция до 4,42 EUR на тон в Италия.

Развитие на изискванията за приемливост

От 1974 г. до 1999 г. последователните правила за прилагане на Комисията определяха температура от 93°C на входната точка на сушилнята.

С Регламент (ЕО) № 676/1999 на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 785/95 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 603/95 на Съвета относно ООП на сух фураж се въвежда минимална температура от 350°C на входната точка на сушилнята, за да се гарантира промишления характер на продуктите. Това изискване за висока температура представлява действителна техническа пречка (и препятствие за появата на нови преработватели). То също така забавя развитието на методите за обработка, предшестваща получаването на сено, и използването на биомаса като гориво в сушилните.

След реформата от 2003 г. с Регламент (ЕО) № 382/2005 на Комисията относно установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1786/2003 на Съвета минималната температура за сушилните се намалява на 250 C, за да се насърчи използването на методи с по-ниска енергоемкост и на по-сух зелен фураж. По-ниската температура води до засилено прилагане на методи за обработка, предшестваща получаването на сено, и позволява употребата на биомаса, чиято калоричност не може да достигне 350°С.

Неотдавна, с оглед на разширяване на възможностите за нови пазарни приложения и подпомагане на развитието на по-ефективни и екологосъобразни методи на производство, Регламент (ЕО) № 382/2005 на Комисията, изменен с Регламент (ЕО) № 1388/2007, отмени техническите изисквания за сушилните по отношение на дехидратирането на свеж фураж (температура на въздуха на входната точка, време на престой и дълбочина на всеки слой).

Структура на сектора на сухия фураж

Площи

В ЕС зеленият фураж представлява приблизително половината количество от всички изразходвани храни за животни. Употребява се пряко чрез паша или се получава, чрез косене и консервиране, от постоянни или временни пасища и ливади, и от едногодишни или многогодишни култури (люцерна, детелина, царевица за силаж и т.н.).

В осемте основни страни производителки (Испания, Франция, Италия, Нидерландия, Дания, Чешката република, Обединеното кралство и Германия), на които се падат 96 % от максимално гарантираното количество, договорената площ за сухи фуражи през 2005/2006 пазарна година е 430 400 ха или само 1 % от общата площ, заета със зелен фураж в ЕС. От нея 80 %, или 344 400 хектара, са засяти с люцерна (по-специално във Франция, Испания и Италия), а 86 000 хектара са заети от ливади (главно в Германия, Дания и Нидерландия). Това представлява съответно 24 % от общата площ, засята с люцерна, и 0,24 % от общата площ, заета с ливади, в ЕС.

Въпреки че през последните години не са налице надеждни данни за договорената площ за производство на сух фураж, по предварителна оценка тази площ е намаляла до около 415 000 ха през 2007/2008 г. (намаление с 3,5 % в сравнение с 2005/2006 г.). За разлика от това обаче, общата площ, засята с люцерна (бобови фуражи) в ЕС, е останала непроменена, а общата площ, заета с ливади през 2006/2007 г., се е увеличила с 2 % в сравнение с 2005/2006 г.

Производство

Трите основни страни производителки (Франция, Испания и Италия) произвеждат 85 % от продукцията в ЕС-27, подпомагана в рамките на ООП. Две трети от производството на ЕС е съсредоточено в три определени района в тези държави-членки: Шампан-Арден (80 % от производството на Франция), Арагон и Каталония (75 % от производството на Испания) и Емилия Романа и Венеция (75 % от производството на Италия). В тези основни страни производителки договорената площ за производство на сух фураж през 2005/2006 пазарна година е засята предимно с люцерна (98 % във Франция, 97 % в Испания и 75 % в Италия). От друга страна, договорената площ за сух фураж в северните страни е заета предимно от ливади (93 % в Германия, 80 % в Дания и 64 % в Нидерландия). На равнището на ЕС 80 % от договорената площ за производство на сух фураж е засята с люцерна.

В осемте главни страни производителки[2] около 60 000 земеделски производители отглеждат зелен фураж по договор за отпускане на помощ за преработка. Съществуват също така 300 преработвателни предприятия, една трета от които са в Испания.

Пряката заетост в сектора на преработвателната промишленост в ЕС-27 се изчислява приблизително на 3 000 работни места с еквивалент на пълно работно време (ПРВ), а непряката заетост — на 1 500 работни места с еквивалент на пълно работно време.

Място на сухия фураж във фуражната промишленост

Количеството от 4 439 000 тона сух фураж, което отговаря на критериите за подпомагане от страна на ЕС през пазарната 2007/2008 г., се равнява на около 700 000 тона суров протеин и представлява около 1 % от общото количество суров протеин, консумиран от селскостопанските животни в ЕС.

Около 30 % от сухия фураж се използват за производство на комбиниран фураж, а останалите 70 % се консумират пряко от животните. Изчислява се, че половината от пряката консумация е под формата на гранули, а другата половина — на дълги бали.

По приблизителна оценка 20 % от търсенето на сух фураж се дължи на специфичното му качество (например за сектора на млякото и млечните продукти и на зайцевъдството), докато останалите 80 % служат като източник на протеин и хранителни фибри, и биха могли да бъдат заменени с други източници на протеин и хранителни фибри. Следователно сухият фураж трябва да бъде предлаган на конкурентна цена в сравнение с другите източници на протеин, като соево, слънчогледово и рапично брашно (шрот).

Технология на сушене (дехидратиране / изсушен на слънце фураж)

Два вида процедури за сушене на зелен фураж ползват помощ в рамките на общата организация на пазара (ООП) – дехидратиране и сушене на слънце.

Дехидратиран фураж

Дехидратирането – процес на сушене при висока температура – е преобладаващият промишлен метод, използван от предприятията, подпомагани от ООП. Методът се състои от вдухване на въздух с температура 250—900°C в сушилнята, през която преминава зеленият фураж. Горещият въздух осигурява много бързо сушене, което дава възможност за запазване на протеиновата и енергийната стойност, както и на цвета на фуража.

Първоначалната степен на влажност на растенията може силно да варира, в зависимост от прилаганите методи на предварителна обработка след прибиране на реколтата и според региона – тя може да бъде под 40 %, ако фуражът престои на земята в продължение на няколко часа след окосяването (Испания, Италия), и може да достигне над 75 % в северните региони на Европа, където такова предварително сушене не е възможно поради атмосферните условия (Дания, Швеция).

Преди реформата от 2003 г. отговарящият на условията дехидратиран фураж е ограничен до максимално гарантирано количество от 4 517 223 тона за пазарна година.

Тенденциите в производството на национално равнище силно се различават: в Испания и Италия се наблюдава голямо увеличаване на производството на дехидратиран фураж, докато в други държави-членки, като Франция, Нидерландия и Германия, е констатиран спад.

Изсушен на слънце фураж

Фуражът традиционно се изсушава на слънце на полето. След това полученото по този начин сено се проверява за степен на влажност и се съхранява. За да отговаря на условията за отпускане на помощ, изсушеният на слънце фураж трябва да бъде смлян в преработвателно предприятие. Този метод не е алтернатива на дехидратирането, поради предполагаемата загуба на качество в готовия продукт – по-нисък процент на протеина (загуба на листна маса на полето), по-ниско съдържание на витамини и минерали, и по-ниско санитарно качество, дължащо се на по-ниската температура на сушене.

Преди реформата от 2003 г. приемливият за подпомагане изсушен на слънце фураж е ограничен до максимално гарантирано количество (МГК) от 443 500 тона за пазарна година. Само пет държави-членки се възползват от гарантираното национално количество (ГНК) за изсушен на слънце фураж. Италия и Испания са единствените държави-членки, в които все още съществува значително производство. В другите държави-членки равнището на производството е ниско (Франция и Португалия) или изобщо е спряло (Гърция).

Въздействие на помощта за преработка

Въздействие върху производството

Развитието на производството на сух фураж в ЕС-15 показва прогресивно увеличение с 2 % на година през периода 1995—2005 г. В резултат на реформата от 2003 г., извършена през 2005 г., отговарящото на условията за подпомагане производство на дехидратиран фураж в ЕС спада с около 17 % през 2005/2006 пазарна година и с около 23 % през 2006/2007 пазарна година спрямо 2004/2005 пазарна година (вж. приложението).

През 2006/2007 и 2007/2008 г. производството на сух фураж се стабилизира на около 4,45 милиона тона, от които 3,9 милиона тона са дехидратиран фураж, а 0,55 милиона тона – изсушен на слънце фураж.

Реформата от 2003 г. не води до засилено преминаване от производство на дехидратиран към производство на изсушен на слънце фураж.

Въздействие върху земеделските производители

В резултат на реформата от 2003 г. се установява подобряване на доходите, тъй като част от отпусканата преди помощ за преработка се трансформира в необвързани с производството плащания за земеделските производители. По отношение на рентабилността обаче, брутната печалба от зеления фураж спада поради намаляване на продажната цена на производителите през пазарната 2005/2006 г. спрямо пазарната 2004/2005 г.

Въпреки това, поради разнообразието на използваните производствени и пазарни системи, е много трудно да се установят средни данни, които да отразяват с точност рентабилността на зеления фураж.

Що се отнася до управлението на земеделските стопанства, оценката показва също, че земеделските производители все по-често възлагат с договори сеитбата, прибирането на реколтата и други производствени дейности на преработвателната промишленост. Трябва да се отбележи, че според извършената от AND International оценка културите, следващи люцерната в сеитбообращението, извличат полза от положителните й агрономически характеристики, в резултат на което тези култури носят по-високи печалби.

Въздействие върху преработвателите

Доставянето на суровини за промишлеността зависи от способността на прерабователите да предложат на производителите цена за суровия продукт, която да осигурява конкурентна брутна печалба в сравнение с други култури (зърнени култури, маслодайни семена). Като се вземат предвид нивата на пазарната цена на готовия продукт, както и разходите за преработка, конкурентните цени за суровината (люцерна, трева) са силно зависими от помощта на Общността.

Конкурентното положение на сухия фураж по отношение на други видове източници на протеин зависи до голяма степен от разходите за енергия. Следователно има значителна разлика между положението в северните региони на ЕС, където преработвателите са изправени пред високи разходи за сушене, и южните региони, където люцерната може да бъде предварително изсушена на слънце, за да се намалят разходите за сушене.

Като се вземе под внимание значението на помощта в общите приходи на промишлеността, повечето преработватели, предимно в северните региони, биха прекратили дейността си и свързаните с нея работни места биха били закрити, ако схемата се премахне.

Въздействие върху околната среда

Почва и вода

Люцерната се цени особено в сеитбообращенията за избягване на монокултурния характер на зърнените култури и се счита за по-благоприятна за околната среда, отколкото алтернативни култури (предимно царевица и в по-малка степен пшеница), поради ползите, които носи за почвата, водата, биологичното разнообразие и ландшафта.

Люцерната, която осигурява многогодишна покривка за земята, подобрява структурата на почвата, развива дълбока коренова система, задушава плевелите, ограничава отмиването на почвата и намалява използването на пестициди. Способността на бобовите култури да свързват азот от въздуха води до по-малко използване на азотни торове. Загубата на почва поради ерозия е много по-малка, отколкото при царевицата.

Зеленият фураж улавя водата по-ефективно, отколкото алтернативните култури – оттокът на дъждовната вода е по-малък и почвата има по-голям капацитет на задържане. В резултат на ниските производствени разходи и постоянната покривка, люцерната оказва положително въздействие върху качеството на водата. В случай на напояване, люцерната се нуждае годишно от 17 % повече вода, отколкото царевицата, но това необходимо количество се разпределя по-равномерно през годината, с което се избягват върховите моменти през лятото.

Многогодишното отглеждане, намаляването на монокултурния характер и разнообразяването на местообитанията се считат за положителни фактори за биологичното разнообразие и ландшафта.

Потребление на изкопаем и горива

За изсушаване на фуража се използва т значителни количества изкопаеми горива. ООП разрешава високо потребление на енергия от страна на промишлеността, предимно от изгарянето на изкопаеми горива, което води до големи емисии на парникови газове.

За 2004/2005 пазарна година, която е последната пазарна година преди прилагане на реформата от 2003 г., енергопотреблението на преработвателните предприятия в осемте основни страни производителки е приблизително 526 000 ТПЕ (тона петролен еквивалент), 90 % от които се осигуряват от изкопаемите горива.

От 2005/2006 пазарна година започва спад в производството на дехидратиран фураж и следователно спад в енергопотреблението. За периода от 2004/2005 до 2006/2007 пазарна година това намаление се оценява на повече от 127 000 ТПЕ, от които 114 500 ТПЕ се падат на изкопаемите горива.

Енергопотребление (8 основни страни) |

Държава-членка | 2004/2005 г.(1) | 2005/2006 г.(1) | 2006/2007 г.(2) |

Сух фураж (млн. т) | Тона петролен еквивалент (ТПЕ) | Сух фураж (млн. т) | Тона петролен еквивалент (ТПЕ) | Сух фураж (млн. т) | Тона петролен еквивалент (ТПЕ) |

Германия | 0,327 | 84 086 | 0,272 | 68 648 | 0,239 | 54 186 |

Дания | 0,143 | 31 324 | 0,097 | 21 248 | 0,077 | 11 928 |

Испания | 2,166 | 90 766 | 1,793 | 62 755 | 1,793 | 60 440 |

Франция | 1,175 | 195 833 | 1,163 | 193 833 | 1,004 | 205 669 |

Италия | 0,779 | 64 175 | 0,500 | 41 310 | 0,418 | 21 985 |

Нидерландия | 0,194 | 45 267 | 0,182 | 42 467 | 0,138 | 33 591 |

Обединено кралство | 0,047 | 9 182 | 0,048 | 9 383 | 0,041 | 7 655 |

Чешка република | 0,033 | 5 186 | 0,021 | 5 250 | 0,027 | 3 139 |

Общо | 4,864 | 525 819 | 4,076 | 444 894 | 3,737 | 398 593 |

Тона петролен еквивалент на тон сух фураж | 0,1081 | 0,1091 | 0,1067 |

Източник: (1) AND International, (2) ГД „Земеделие и развитие на селските райони“. |

Коефициентът „тона петролен еквивалент (ТПЕ)/тон сух фураж“ остава постоянен през периода от 2004/2005 до 2006/2007 г. Това означава, че не са постигнати значителни икономии на енергия на тон сух фураж в резултат на подобряване на технологията. Също така понижаването на минималната температура на сушене изглежда не оказва влияние върху разхода на енергия на тон сух фураж. Намаляването на общото потребление на гориво е пряко свързано с намаляване на производството на дехидратиран фураж. Испания и Италия показват най-добър коефициент, но те се възползват от атмосферните условия. Поради по-неблагоприятните атмосферни условия, Нидерландия, Германия и Франция използват повече гориво на тон изсушен фураж. Накрая, Обединеното кралство и Дания изглежда използват по-устойчива технология за производството на сух фураж.

Емисии на парникови газове (ЕПГ)

Енергопотреблението на производството за изсушаване на фуражи оказва значително въздействие по отношение на потреблението на източници на изкопаеми горива и на емисиите на парникови газове. Освен въздействието върху околната среда, дължащо се на използването на невъзобновяеми източници, при изгарянето на тези горива се отделят различни газове замърсители и прах. През 2004/2005 пазарна година общото количество на емисиите на парникови газове, освободени в резултат на изгаряне на изкопаеми горива от страна на предприятията за дехидратиране в ЕС, възлиза на 1 622 000 тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2).

В резултат на намаляване на производството на сух фураж след реформата на ООП от 2003 г. се стига до икономия на повече от 80 000 тона гориво. През 2005/2006 пазарна година тази икономия равнява на намаление от около 250 000 тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2) в емисиите на парникови газове (ЕПГ), което е приблизително 15 % по-малко в сравнение с общите емисии през предходната пазарна година.

Въздействие върху пазара на храни за животни

Подкрепата за производство на сух фураж има ограничено въздействие върху производството на протеин за храни на животните в ЕС. През 2005/2006 пазарна година то представлява около 1 % от общия суров протеин, консумиран от добитъка в ЕС. Тук може да се припомни, че сушенето на фуража е само средство за запазване на протеиновото съдържание.

Тъй като само 25 % от производството на люцерна се договаря за производство на сух фураж, премахването на схемата не би довело до пълно изчезване на културата.

Соевият шрот остава основен източник на протеин за пазара на храни за животни в ЕС, като представлява повече от 60 % от растителния протеин. Соевият шрот има по-високо съдържание на протеин (между 40 % и 45 %) от алтернативните култури. За получаването на соев шрот ЕС зависи предимно от внос – истина е, че вътрешното производство на соя представлява само 2 % от потреблението на соя в ЕС.

Вторият източник на протеин е рапичния шрот, който е с малко по-ниско съдържание на протеин (между 30 % и 35 %) и който се произвежда основно в Европа.

Тъй като 80 % от потребностите от сух фураж могат да се заменят с други източници на протеин, главно чрез внос, схемата на ЕС за подпомагане не се счита за ефективна.

Заключителни бележки

Предимства на настоящата схема | Недостатъци на настоящата схема |

Производител | Конкурентни цени за суровината | Цената на суровината е зависима от помощта на Общността |

Промишленост | Поддържане на заетостта (приблизително 4 500 работни места) Помощ = 22 % от общите приходи | Жизнеспособността на по-голямата част от промишлеността зависи от подпомагането от ЕС |

Потребител (собственик на добитък) | Конкурентни цени за сухия фураж | 80 % от потребностите от сух фураж биха могли да се заменят с други източници на протеин |

Околна среда | На равнището на земеделското стопанство: положително въздействие върху – почвата – качеството на водата – биологичното разнообразие. | На световно равнище: отрицателно въздействие върху – нетния баланс на изкопаемите горива (526 000 тона петролен еквивалент (ТПЕ)/година през 2004/2005 г.) – нетен баланс на емисиите на парникови газове (1 622 000 тона еквивалент на C02 през 2004/2005 г.). |

На пазара на фуража сухият фураж е вече с ограничено значение като източник на растителен протеин. Обстоятелствата на пазара на фуража, при нарастващата ефективност на фуража, забавянето на ръста на производството на месо и наличието на евтини, богати на протеин вторични продукти от производството на биогорива, допринасят още повече за изместването на сухия фураж.

Рентабилността на сектора е силно зависима от помощта. Добавената стойност на сектора на сухия фураж представлява 22 % от общите постъпления, което приблизително се равнява на бюджета на отпусканата от ЕС помощ.

Що се отнася до екологичните проблеми, потреблението на изкопаеми горива за производство на сух фураж е значително и води до големи емисии на парникови газове.

На 20 май 2008 г. Комисията прие законодателни предложения относно „проверката на състоянието“ на ОСП [COM(2008) 306 окончателен], които, наред с останалото, предвиждат пълно отделяне на помощта за сектора на сухия фураж от 1 април 2011 г. [член 8, буква в) от предложението за Регламент на Съвета относно изменения на Общата селскостопанска политика чрез изменение на Регламенти (ЕО) № 320/2006, № 1234/2007, № 3/2008 и № […]/2008]. Както се посочва в съображение (15) от него „помощта следва да бъде отделена от производството, като следва да се предвиди преходен период от две години, за даможе секторът да се адаптира.“

Затова не е необходимо настоящият доклад да се придружава от отделни предложения.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РАЗВИТИЕ НА ПРИЕМЛИВОТО ЗА ПОДПОМАГАНЕ ПРОИЗВОДСТВО НА СУХ ФУРАЖ (тона) |

Дехидратиран |ГНК |1995/96 г. |1996/97 г. |1997/98 г. |1998/99 г. |1999/00 г. |2000/01 г. |2001/02 г. |2002/03 г. |2003/04 г. |2004/05 г. |2005/06 г. |2006/07 г. | |Белгийско-люкс. икон. съюз (BLEU) |8 000 |4 043 |4 329 |4252 |2786 |1 941 |1 740 |1 088 |1 596 |2 743 |3 551 |0 |0 | |Дания |334 000 |270 695 |206 784 |224 637 |266 204 |186 339 |168 062 |147 136 |147 337 |124 316 |142 690 |91 580 |76 862 | |Германия |421 000 |342 663 |300 088 |307 729 |320 637 |333 899 |356 535 |334 324 |348 011 |250 821 |327 449 |274 287 |239 365 | |Гърция |32 000 |46 288 |30 026 |38 345 |46 195 |51 550 |43 637 |51 160 |57 833 |48 823 |49 611 |49 475 |34 668 | |Испания |1 224 000 |1 261 548 |1 413 616 |1 571 256 |1 667 746 |1 769 309 |1 954 585 |1 812 214 |1 882 314 |2 058 269 |2 165 614 |1 793 801 |1 792 986 | |Франция |1 455 000 |1 307 201 |1 090 997 |1 263 874 |1 346 364 |1 303 912 |1 224 880 |1 166 802 |1 093 974 |1 193 269 |1 175 125 |1 156 929 |1 003 591 | |Ирландия |5 000 |4 677 |5 859 |6 288 |5 458 |4 941 |4 737 |4 908 |4 338 |4 953 |4 546 |3 974 |4 002 | |Италия |523 000 |526 344 |498 540 |561 078 |637 826 |674 152 |676 847 |658 562 |715 757 |661 845 |778 513 |474 112 |418 327 | |Нидерландия |285 000 |220 783 |176 387 |209 514 |223 312 |193 883 |214 347 |181 067 |203 311 |169 889 |194 215 |177 697 |137 576 | |Австрия |4 400 |2 221 |1 959 |2 132 |1 847 |1 978 |2 057 |1 997 |2 688 |1 292 |1 794 |2 087 |1 783 | |Португалия |5 000 |800 |1 936 |3 555 |2 507 |935 |2 209 |3 691 |104 |43 |263 |0 |0 | |Финландия |3 000 |1 785 |1 325 |1 056 |1 209 |495 |572 |518 |635 |964 |527 |463 |124 | |Швеция |11 000 |9 493 |7 146 |5 286 |6 615 |6 476 |6 004 |7 506 |8 659 |8 075 |6 196 |4 440 |6 443 | |Обединено кралство |102 000 |71 810 |78 902 |83 572 |81 378 |69 527 |63 309 |50 035 |48 377 |45 262 |47 232 |48 936 |40 616 | | ОБЩО ЕС-15 |4 412 400 |4 070 351 |3 817 894 |4 282 574 |4 610 084 |4 599 337 |4 719 521 |4 421 008 |4 514 934 |4 570 564 |4 897 326 |4 077 782 |3 756 342 | | Чешка република |27 942 | | | | | | | | | |27 |32 522 |27 264 | |Литва |650 | | | | | | | | | |1 |509 |856 | |Унгария |49 593 | | | | | | | | | |57 |49 724 |36 405 | |Полша |13 538 | | | | | | | | | |5 |4 715 |4 168 | |Словакия |13 100 | | | | | | | | | |3 |3 026 |2 512 | | ОБЩО ЕС-12 |104 823 | | | | | | | | | | 92 |90 495 |71 204 | |ОБЩО ЕС-27 |4 517 223 | | | | | | | | | | 4 897 418 |4 168 277 |3 827 547 | | | | | | | | | | | | | | | | | Изсушен на слънце |ГНК |1995/96 г. |1996/97 г. |1997/98 г. |1998/99 г. |1999/00 г. |2000/01 г. |2001/02 г. |2002/03 г. |2003/04 г. |2004/05 г. |2005/06 г. |2006/07 г. | |Гърция |5 500 |2 550 |1 630 |114 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |205 | |Испания |101 000 |40 716 |36 628 |52 582 |92 814 |84 726 |108 250 |226 792 |104 955 |117 837 |95 197 |119 465 |119 256 | |Франция |150 000 |165 830 |86 048 |14 478 |3 725 |2 513 |2 742 |4 368 |2 585 |2 212 |2 675 |3 157 |3 087 | |Италия |162 000 |190 146 |124 520 |86 724 |53 462 |72 920 |90 018 |74 187 |107 352 |91 733 |66 787 |325 130 |395 741 | |Португалия |25 000 |3 144 |3 996 |2 526 |1 365 |1 622 |1 555 |565 |934 |1 784 |1 742 |2 441 |1 717 | | ОБЩО ЕС-27 |443 500 |402 386 |252 823 |156 424 |151 366 |161 781 |202 565 |305 912 |215 826 |213 566 |166 401 |450 193 |520 006 | |

[1] „Etude d’évaluation des mesures communautaires dans le secteur des fourrages séchés“, ANDI, COGEA, Университет Lleida, DACS, септември 2007 г.http://ec.europa.eu/agriculture/eval/reports/fourrage/index_fr.htm

[2] Испания, Франция, Италия, Германия, Нидерландия, Дания, Обединеното кралство и Чешката република.