[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 30.5.2008 г.

COM(2008) 331 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Възможности за риболов през 2009 г. Декларация за политика на Европейската комисия

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Възможности за риболов през 2009 г. Декларация за политика на Европейската комисия

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение 3

2. Състояние на ресурсите 4

3. Принципи за 2008 г. 6

4. Възможности за риболов съгласно ОПОР 6

4.1. Определяне на TAC (общо допустим улов) 6

4.2. Определяне на риболовното усилие 6

5. Предизвикателства към икономическите ползи 7

6. Проследяване на въпросите, които трябва да се управляват от държавите-членки 8

7. Управление чрез дългосрочно планиране 8

8. Работен метод там, където дългосрочните планове все още не са в сила 9

9. Подобряване на отчитането, данните и оценката на улова 10

10. Намаляване на изхвърлянето на улов 10

11. Дълбоководни морски видове 11

12. Средиземно море и Черно море 11

13. Балтийско море 12

14. Технически мерки 12

15. График на предложенията 12

16. Заключение 13

ПРИЛОЖЕНИЕ I 15

ПРИЛОЖЕНИЕ II 16

1. Въведение

Всяка година Европейският съюз взема решение относно възможностите за риболов - квотите за риба и разрешените дни в морето - за рибарите от Европейския съюз в европейски териториални води. Тези решения се вземат въз основа на предложение на Европейската комисия.

Предложението на Комисията трябва задължително да е формулирано съгласно определени ръководни принципи. На първо място, съгласно главните цели на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР)[1], ежегодните възможности за риболов задължително следва да бъдат определени на ниво, което гарантира устойчивото експлоатиране на ресурсите от екологична, икономическа и социална гледна точка. На второ място, предвид необходимостта от гарантиране на стабилна и предвидима рамка за операторите, зависещи от рибарството, ежегодните изменения следва да остават в рамките на предварително установените граници. На трето място, трябва задължително да се съблюдават международните ангажименти, включително ангажиментът за възстановяване на рибните запаси, така че да се достигне максимална продуктивност[2]. Накрая, съгласно подхода, одобрен в Съобщение относно „Подобряване на консултирането във връзка с управлението на рибарството в Общността“ от 2006 г., заинтересованите страни трябва още от самото начало да участват в дискусиите относно възможностите за риболов.

Съгласно новия метод на работа, предложен през 2006 г., настоящото Съобщение излага намеренията на Комисията относно подготовката на предложението за общ допустим улов (ТАС) и риболовно усилие за 2009 г., с което тя изпълнява ангажимента си към устойчивото рибарство. През 2009 г. този процес ще се развива на фона на неотложни предизвикателства, пред които се изправя ОПОР. Въпреки че ОПОР се прилага от няколко години, състоянието на ресурсите остава тревожно. Някои от рибните запаси се експлоатират извън пределите на устойчивост. Възможностите за риболов са били определяни на нива, твърде високи за постигане на устойчивост на запасите. Системите за управление на риболовната дейност не са функционирали според очакванията. Съществуват сериозни проблеми във връзка с налагането на възможностите за риболов, а проблемите при прилаганито им също трябва да бъдат решени. Необходимо е и усъвършенстване на техническите мерки.

При излагане на своята гледна точка относно възможностите за риболов през 2009 г. Комисията ще предложи съответни мерки, които да отговорят на тези предизвикателства. Това включва ревизиране на ограниченията за ежегодно адаптиране на TAC и квотите. В отделно предложение ще бъдат представени и подобрения на техническите мерки. През 2008 г. Комисията ще започне да работи над по-регионален подход към управлението на рибарството. Ще се бъде отделено по-голямо внимание на взаимодействието на различните елементи на ОПОР за повишаване на устойчивостта на рибарството по възможно най-добрия начин във всеки регион. Ще бъдат постепенно заздравени връзките на други области на политиката с дългосрочното устойчиво експлоатиране на рибните запаси.

Комисията се ангажира да търси мнението на заинтересованите страни относно декларацията за политика, изложена в Съобщението, и прикани държавите-членки, както и индустриалния сектор да обсъдят как могат да бъдат подобрени нейните методи на работа във връзка с представянето на ежегодните възможности за риболов. През 2008 г. ще бъдат планирани допълнителни консултации относно подобряването на другите аспекти на управлението на рибарството.

2. Състояние на ресурсите

В много сектори политиката за опазване не създава устойчивост. Повечето дълбоководни рибни запаси са намалели и не са устойчиви поради експлоатирането им извън „биологичните граници на сигурност“. Видове като мойва и пясъчна змиорка, използвани за приготвяне на рибни храни, са в недостатъчно количество. Запасите от червен тон са свръхексплоатирани и съществува сериозен проблем с контрола. Запасите от риба меч обаче са по-добри. Риболовът на много други запаси от пелагични видове е устойчив. В Средиземно море се наблюдават само два дълбоководни и два малки пелагични вида. Запасите от дълбоководните видове са извън биологичните граници на сигурност, но двата пелагични вида не са напълно експлоатирани.

Научните институти изготвят всяка година оценка дали съществува риск за бъдещото размножаване на рибните видове т.е. дали са извън „биологичните граници на сигурност“. Състоянието на около 57 % от рибните запаси е неизвестно, до голяма степен поради неточните отчети за улова. От запасите, чието състояние е известно, 68 % са подложени на риск от изчерпване и само за около 32 % от запасите е установено, че са обект на устойчив риболов. При 88 % от рибните запаси свръхуловът е токова сериозен, че добивът би бил по-висок, ако се лови по-малко. Тази цифра е далеч над стойностите, характерни за ситуацията извън ЕС, като в световен мащаб на свръхулов са подложени средното 25 % от рибните видове[3]. Около 19 % от видовете са в толкова лошо състояние, че учените препоръчват изобщо да бъде прекратен риболовът им. (виж таблиците в Приложение I).

Разгледан в дългосрочна перспектива, свръхуловът води до ситуация, в която рибните запаси във водите на ЕС допринасят много по-малко за европейската икономика и снабдяването с храни, отколкото в миналото. Дълбоководните видове в Северно море сега дават само една пета от добива, получаван от тях преди 25 години. Подобни тенденции се наблюдават в повечето области, за които има информация (виж Фигура 1).

Оценки за разтоварвания на дълбоководни видове от Северно море (1970—2004) | Оценки за разтоварвания на хек, калкан, лангустини от Атлантическия океан около Иберийския полуостров. |

[pic]

Фигура 1 Лява страна – оценки за разтоварвания в Северно море, 1970 г. – 2004 г. Дясна страна – оценки за разтоварвания на основни дълбоководни видове (хек, калкан, морски дявол и лангустини) в Атлантическия океан около Иберийския полуостров. Данните за двете фигури са от източници на Международния съвет за изследване на морето (ICES), 2005 г.

Това намаляване на производителността води до повишена зависимост от вносни суровини за европейската хранително-вкусова индустрия и за европейския пазар. Докато в началото на 70-те години 75 % от рибните продукти за европейския пазар произхождат от собствени ресурси, то днес делът на тези ресурси възлиза само на 40% (виж Фигура 2).

Съотношение между производството на риба в 15-те държави-членки и вноса за периода 1961 г. – 2001 г. (в %) (Източник: Eurostat) |

[pic]Фигура 2 Съотношението между производство и внос на рибни продукти (за хранителни и нехранителни цели) в ЕС.

Въпреки значителните усилия, които се полагат, до 2003 г. няма показателни признаци нито за възстановяване на рибните запаси, нито за намаляване на свръхриболова. Управлението на рибарството в Европейския съюз не функционира според очакванията и целта за достигане на дългосрочна устойчивост не е постигната.

3. Принципи за 2008 г.

На фона на това изчерпване на рибните запаси и на силно надвишаващите научните препоръки възможности за риболов, Комисията потвърждава своя ангажимент за налагане на възможности за риболов, които позволяват устойчивост на рибарството, съобразно научните заключения. По отношение на изчерпаните запаси Комисията ще осигури по-големи възможности за възстановяване.

Възможностите за риболов трябва да се определят:

- според дългосрочни планове;

- в съответствие с международни спогодби;

- с оглед на целите на Общата политика в областта на рибарството, по-специално необходимостта от намаляване на риболова на свръхексплоатираните запаси, както и от възстановяване на изчерпаните.

- Комисията придава на тези принципи значение от най-висок ранг. Принципите са обяснени подробно по-долу.

4. Възможности за риболов съгласно ОПОР

4.1. Определяне на TAC (общо допустим улов)

Свръхриболовът и изчерпването на рибните запаси отчасти се дължи на определянето на твърде високи нива на TAC и на риболовно усилие. Определените от Комисията TAC са средно с 48% по-високи от улова, който, според научните институти, би бил устойчив в съответствие с предпазния подход[4]. Наред с познатите проблеми при прилагането, определянето на твърде високи квоти води до поддържането на морските ресурси на ниски нива. Настоящото Съобщение разглежда нови методи за определяне на TAC с цел избягване на тези проблеми.

4.2. Определяне на риболовното усилие

Риболовното усилие се управлява паралелно с TAC с цел да се намали изоставането, както и възможностите за нелегален, безотчетен и нерегламентиран (НБН) риболов. Управлението на риболовното усилие е и опазваща мярка, когато няма прогнози, които да се използват за предлагане на TAC. Това е част от дългосрочен план за рибните запаси на треска, северноморска писия и морски език, морски език от източната част на Канала и южен хек.

Риболовното усилие и смъртността от риболов, засягащи треската, все още са твърде високи. Между 2004 г. и 2006 г. риболовната дейност намалява само с 12 % в Kattegat, с 9 % в Skagerrak, Северно море и източната част на Канала, с 24 % в зоната на запад от Шотландия и със 17 % в Ирландско море.

Подобно е положението и с другите рибни запаси, засегнати от режима за излизане в морето.

Съществуващият режим не може да осигури необходимите допълнителни ограничения, тъй като настоящата система позволява компенсиране на намалението на разрешените дни в морето чрез комплексни дерогации. Системата дори дава права за риболов на неактивните плавателни съдове, като тези права биха могли да се прехвърлят върху активни съдове. Намаляването на разрешените дни в морето не е особено ефективно във връзка с намаляването на действително положеното риболовно усилие. Следователно не може реално да се постигнат целите относно намаляването на риболовната дейност само чрез намаляване на дните в морето.

Обсъжда се възможна система за управление на риболовната дейност на база определени тавани, изразени в kW/дни. Този метод би позволил на държавите-членки да вземат решение относно съотношението между капацитета на риболовния флот и възможностите за риболов. Методът също така ще позволи на държавите-членки да прецизират разпределението на kW/дните с цел да се насърчи по-малкото изхвърляне на риба и да се избегне улова на треска. Съветът и Комисията приеха декларация по темата на декемврийската сесия на Съвета през 2007 г.:

„Съветът и Комисията се споразумяват, че подходът на база kW/дни ще бъде адаптиран по-добре към управлението на риболовното усилие в сферите, касаещи многогодишния режим за треската, плоската риба и южния хек. Те възнамеряват да обсъдят през 2008 г. подобен подход на базата на идеите, прокарани от Комисията, в контекста на подготовката на пакета за TAC 2008 г. и квотите. Те целят прилагането на този подход през 2009 г.“

Съветът също така одобри ранното и доброволното използване на kW/ден системата, за да улесни прехода към напълно усъвършенстваната система за изчисляване на риболовното усилие в kW/дни по силата на изменения план за възстановяване на треската през 2009 г.

Новата система ще бъде предложена в контекста на редакцията на плана за възстановяване на треската през идните години, както и за неговото незабавно прилагане през 2009 г. в предложението за TAC 2009 г.

5. Предизвикателства към икономическите ползи

Цените на горивата достигнаха високо ниво в края на 2007 г. и вероятно ще останат такива или ще се повишат още. Това създава особено големи предизвикателства пред плавателни съдове като траулери, и особено бийм-траулери, които използват методи за риболов, изискващи големи количества гориво. Високите цени на горивата ще засилят необходимостта от намаляване обема на риболова до нивото, необходимо за получаване на максимален улов. Определянето на нереално високи възможности за риболов в краткосрочен план ще се окаже вредно.

6. Проследяване на въпросите, които трябва да се управляват от държавите-членки

През 2008 г. Регламентът относно „възможностите за риболов“ дава повече възможности на държавите-членки за предприемане на действия по намаляване на изхвърлянето на мерланг и треска, за определяне методите за прилагане на разпоредбите относно защитените зони по „Натура 2000“ и за преразпределяне на дните за риболов между групи риболовни съоръжения с цел намаляване на смъртността на треската при риболова. Комисията изисква от държавите-членки да докладват за резултатите от тези инициативи и ще разгледа резултатите преди да предложи продължаването им.

7. Управление чрез дългосрочно планиране

Управлението на рибарството функционира добре, когато е правилно планирано. Трябва да се разбира производителния потенциал на рибните запаси и експлоатацията им трябва да се обмисля в дългосрочен план. Необходими са добри биологични данни и научна оценка. Трябва да се намерят начини за увеличаване на добива на риба, за подобряване на ефективността, за намаляване на изхвърлянето и на ненужното въздействие върху морската среда. Тези методи трябва да са практични и да осигуряват възможно най-добра стабилност на доходите и заетостта.

Следва да се даде приоритет на подчиняването на рибните запаси на дългосрочно управление, а за изчерпаните запаси са необходими планове за възстановяването им. След реформата през 2002 г. е постигнат значителен напредък и са разработени планове за много рибни запаси (33 % от улова и 28 % от запасите на пелагични риби, 45 % от улова и 32 % от запасите на дълбоководни риби се управляват от дългосрочни планове), но все още трябва да се направи много относно разработването на дългосрочни планове.

Дългосрочните планове са ключов елемент на политиката на Комисията за 2008 г. Съществуващите планове трябва да бъдат изпълнени. През 2008 г. ще бъдат предложени още панове за балтийската сьомга, херингата в зоната на запад от Шотландия и за северната мерлуза. Планът за възстановяване на треската ще бъде ревизиран. Ще се вземат предвид консултациите със заинтересованите страни, проведени през 2007 г., както и новите научни препоръки. Ще продължи работата по подчиняване на повече рибни запаси на дългосрочно управление (вкл. на балтийска хамсия и херинга), като трябва да се достигне максималният им устойчив улов, намаляване на изхвърлянето и намаляване на вредното въздействие върху морската среда. Дългосрочни планове за управление ще бъдат използвани и при разработването на екосистемен подход за рибарството.

8. Работен метод там, където дългосрочните планове все още не са в сила

Където дългосрочните планове все още не се изпълняват, решенията за ТАС се вземат на базата на годишните научни препоръки от ICES и Научно-техническия и икономически комитет по рибарство (STECF). Разработени са правила[5],[6] за определяне на TAC, така че да се гарантира справедлив подход и да се осигури възможно най-голяма стабилност на индустрията. Тези правила ще продължат да бъдат в сила, но с някои промени, съгласно изискванията на най-новите научни препоръки.

През 2007 г. STECF докладва за вероятните резултати от правилата в Декларациите за политика на Комисията[7]. Становището е в общи линии положително, но посочва два сериозни недостатъка.

Първият е, че правилата често пречат на възстановяването на изчерпани запаси. Въпреки че правилата определят количеството за риболов на даден вид на предпазно ниво при нормално равнище на запаса, те не осигуряват намаляване на риболова на видове, чиито запаси вече са изчерпани. В тези ситуации се понижава устойчивостта на запасите на риболов, като количеството за риболов трябва да бъде намалено, в случай че запасът подлежи на възстановяване. Например запасите от атлантическата треска от зоната на запад от Шотландия намаляват с над 15 % годишно. Намалението на ТАС с по-малко от 15 % годишно не успява да предпази този запас.

Вторият недостатък е, че правилата могат да попречат на риболовната индустрия да се възползва от увеличаването на наличния улов на вече възстановени запаси. Запасите могат да успеят да се възстановят по-бързо от 15 % годишно, но правилата ограничават увеличаването на ТАС до тази цифра. Запасите от херинга например са се възстановили от ниски нива много по-бързо от 15 % годишно.

Промени в правилата са наложителни и в приложение II са разработени нови правила. За видове, изчерпани до ниско ниво на биомаса, сега се предлага да се намали смъртността от риболов с до 30% годишно, като ТАС не се променя с повече от 20%. Намаленията трябва да се запазват докато смъртността от риболов не бъде успешно доведена до нивата, при които според препоръките на STECF може дългосрочно да бъде получаван най-голям улов. За запаси, които са се възстановили над нивото, позволяващо получаване на максимален улов, пределът за увеличаване на ТАС ще бъда вдигнат от 15 % до 25 %. Освен това, когато STECF препоръчва нулев улов, ТАС трябва да се намали поне с 25 %. Разширяването на интервала, в който ТАС може да бъде променян означава, че при необходимост могат да бъдат предприети по-голями намаления, но също така могат да се извършват и по-големи увеличения, ако запасите нарастват адекватно.

На STECF ще бъде възложено да оцени ефекта от тези промени. Ако е необходимо, могат да бъдат направени допълнителни преработки.

9. Подобряване на отчитането, данните и оценката на улова

Бяха установени съществени слабости в системата за контрол на ОПОР [8], така че последните усилия за постигане на устойчива експлоатация на запасите не могат да са плодотворни. В отсъствието на ефективна система за контрол, прекомерният риболов продължава, запасите все повече намаляват, а това води до занижаване на ТАС, които от своя страна не се спазват.

За доброто управление на квотите системата за отчитане на разтоварванията и трябва да работи и да включва автоматична кръстосана проверка, така че да може да се избегне надхвърлянето на квоти и да се откриват несъответствията. В момента ситуацията не е такава. Поради неточните данни от риболовния сектор по отношение на разтоварванията и проблемите при получаване на данни за изхвърления обратно улов и за риболовното усилие, научните агенции успяха да прогнозират размера на рибните запаси, нивата на смъртност и равнищата на улов само за около 27 % от запасите (Приложение I). Този проблем изглежда се разраства: некачествените данни водят до некачествени решения, което от своя страна означава лошо състояние на опазването и изчерпани запаси. На държавите-членки се напомня да прилагат кръстосаната проверка на данни и да подобрят подаването на данни.

Необходима спешна реформа на системата за контрол на ОПОР за справяне с тези недостатъци. През октомври 2008 г. Комисията ще предложи промяна на регламента за контрол, което ще доведе до подобряване на системата за сателитно наблюдение на риболовните съдове (VMS) и по-бързото въвеждане на електронния бордови дневник.

10. Намаляване на изхвърлянето на улов

През 2008 г. държавите-членки ще проучват различни начини за намаляване на изхвърлянето на улов от мерланг и атлантическа треска. След като разгледа препоръката на STECF и опита на държавите-членки Комисията ще предложи допълнителни действия за прилагане на мерките, доказали своята ефективност.

Все пак най-добрият начин за намаляване изхвърлянето на улов е да се ловят запаси с ниски нива на смъртност, така че запасите от по-едра риба да могат да бъдат експлоатирани без да се изхвърля по-дребната риба.

Комисията ще преразгледа насърчителните мерки за риболовни практики с ниски нива на изхвърляне на улов. Държавите-членки ще могат да използват и новата система за изчисляване на риболовното усилие в kW/дни, за да насърчават тези практики.

Ще бъдат направени предложения за намаляване на изхвърлянето на улов и нежелания съпътстващ улов в определени рибни стопанства съгласно предвиденото в Съобщението относно политиката за намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейски води[9] от 2007 г.

Освен тези инициативи Европейски фонд за рибарство предоставя на държавите-членки възможности за подпомогане намаляването на изхвърления улов чрез техните оперативни програми. Регламентът за събиране на данни осигурява измерването на изхвърления улов чрез бордови програми за наблюдение, съфинансирани от бюджета на Общността.

Държавите-членки се насърчават да разработят и приложат тези инициативи.

11. Дълбоководни морски видове

През септември 2008 г. Комисията ще представи своето предложение относно общия допустим улов на дълбоководни морски видове за 2009 г. и 2010 г. Заинтересованите страни ще бъдат поканени да се свържат с научните институции (особено Международния съвет за изследване на морето (ICES)) през юни 2008 г. относно препоръчителните възможности за риболов. Препоръката на STECF ще бъде публикувана на 4 юли. Препоръки от регионалните консултативни съвети (RAC) към Комисията трябва да бъдат изпратени до 8 юли за да може да бъде взета под внимание гледната точка на заинтересованите страни. Съветът ще бъде поканен да приеме предложението на своята сесия през ноември.

Правилото, посочено в приложение ІI, се отнася и за дълбоководните морски видове. Тъй като предложението касае общия допустим улов за две години, правилата ще се прилагат в две последователни години.

Комисията базира своите съображения на Международните насоки за управление на запасите от дълбоководни морски видове в открито море на ФАО и ще ги изложи на есенното заседание на Комисията за риболов в североизточната част на Атлантическия океан. Решения относно затворените зони или риболовното усилие ще бъдат включени в основния годишен Регламент за възможностите за риболов през 2009 г.

12. Средиземно море и Черно море

Общият допустим улов и квотите за Черно море бяха определени за първи път за 2008 г. Заложеният общо допустим улов за 2009 г. ще следва правилата, посочени в приложение I, като могат да се включат допълнителни видове. Подготвителните научни срещи ще се състоят през април и юни 2008 г. и резултатите от тях ще бъдат оценени от STECF през юли. В момента в Средиземно море единственият наличен ТАС (общо допустим улов) е този на риба тон. Работата през 2008 г. ще се фокусира върху прилагането на Средиземноморския регламент (1967/2006), по-специално, относно създаването на дългосрочни планове за управление и определянето на защитени от риболов зони. Тревожен е фактът, че държавите-членки закъсняват значително с прилагането на този Регламент. Незабавно трябва да бъдат преодолени сериозни пропуски в изпълнението. През 2008 г. Комисията ще следи отблизо тези въпроси.

Ще се потърси научна препоръка от STECF относно оценката на запасите и рибарството. Това ще спомогне за подобряването на научните възможности например в контекста на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM). За оценката на Черно море и Средиземно море ще бъдат поканени учени от трети страни.

13. Балтийско море

Важно е да се спази общо допустимият улов на балтийска треска, установен за 2008 г. Комисията ще следи този въпрос отблизо.

През септември 2008 г. Комисията ще представи своето предложение относно общо допустимия улов от запасите на Балтийско море за 2009 г. Съветът ще бъде поканен да приеме предложението през октомври. Следвайки препоръката на ICES от 23 май, държавите-членки ще бъдат консултирани относно съществени научни въпроси, които да бъдат поставени пред STECF. Препоръки на RAC към Комисията трябва да се дават до края на юни.

14. Технически мерки

През 2008 г. Комисията ще предложи нов регламент относно техническите мерки за зоните в Атлантическия океан, който трябва да включва по-голямата част от правилата, които в момента са описани в приложение III на Регламента за възможностите за риболов.

15. График на предложенията

Научната препоръка относно повечето дълбоководни запаси ще бъде получена от STECF в началото на юли и така дискусиите за възможностите за риболов ще могат да започнат по-рано. Изпреварване на есенния законодателен кръг с повече от няколко седмици е невъзможно, защото препоръката за големите пелагични запаси ще бъде налице едва през октомври. Това ще е необходимо преди да може да се договори пълен пакет на възможностите за риболов.

Предвиденият график е, както следва:

Регламент относно възможностите за риболов | Дата на предложение на Комисията | Възможна дата на приемане |

Черно море | септември | октомврийска сесия на Съвета |

Балтийско море | септември | октомврийска сесия на Съвета |

Дълбоководни морски видове | септември | ноемврийска сесия на Съвета |

Всички други зони | октомври/ноември | декемврийска сесия на Съвета |

Тъй като научните препоръки ще бъдат дадени по-рано отколкото предходните години, основното предложение може да бъде публикувано от Комисията през м.октомври. По това време обаче по много от елементите, свързани с двустранните консултации с Норвегия и други международни консултации, все още няма да има взети решения. По този начин предложението ще съдържа много елементи, по които все още не са взети решения и няма да могат да бъдат представени конкретни цифри.

Научната препоръка относно всички запаси трябва да се осигури в средата на 2009 г. Това ще даде повече време за разширени обсъждания и дискусии. Добре дошли са мнения относно предпочитания за промени във времето на предложенията и решенията през 2009 г.

16. Заключение

Комисията изисква мненията на държавите-членки и заинтересованите страни по отношение на подхода, изложен по-горе.

Тя цени високо препоръките на регионалните консултативни съвети и на Консултативния комитет по рибарство и аквакултури. Тези становища ще помогнат на Комисията да поеме отговорността си да управлява с цел постигане на устойчивост съгласно целите на Общата политика в областта на рибарството.

Комисията заема отговорна позиция към управлението за устойчивост. липсата на доказателства не е доказателство за устойчивост.

Препоръките на заинтересованите страни относно устойчив риболов могат да се използват от Комисията, само когато са развити на базата на доказателства, т.е. необходимо е препоръките на заинтересованите страни да бъдат подкрепени с данни.

Нужна е добра информация за рибарството и запасите, за да се предостави препоръка, заслужаваща доверие. Заинтересованите страни се поощряват да осигурят пълно и ефективно въвеждане на съществуващите системи за отчитане на улова и за събиране на данни. Те са от съществено значение за управлението на рибарството. Разполагайки със стабилна основа от информация, заинтересованите страни ще могат да дадат препоръки на Комисията относно устойчиви риболовни практики.

Комисията ще предприеме конкретно техническо проследяване (особено относно системите за управление на риболовното усилие) заедно с държавите-членки и заинтересованите страни от второто тримесечие на 2008 г.

С цел резултатите от консултациите да могат да бъдат използвани навреме, Комисията иска приносът към на настоящото Съобщение да бъде финализиран към 30 юни 2008 г.

През 2008 г. Комисията ще разработи допълнителни процедури за консултации относно подобряване на политиката на консервация, особено относно подобряване на съвместимостта.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Таблица 1. Научна препоръка относно състоянието на запасите | Брой видове |

2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 |

Извън биологичните граници на сигурност | 30 | 29 | 26 | 26 | 26 | 28 |

В рамките на биологичните граници на сигурност | 12 | 10 | 14 | 11 | 12 | 13 |

Състоянието на запаса е неизвестно поради недостатъчно данни | 48 | 53 | 53 | 57 | 58 | 55 |

Таблица 2. Научна препоръка относно прекомерния риболов | Брой видове |

2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 |

Нивото на улов на съответния рибен запас е известно спрямо нивото на максималния устойчив улов | 34 | 23 | 32 | 33 |

Запасът е обект на прекомерен улов[10] | 32 | 21 | 30 | 29 |

Запасът е обект на риболов с максимално устойчиво ниво на улов | 2 | 2 | 2 | 4 |

Таблица 3. "Спешна" научна препоръка | Брой видове |

2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 |

Научна препоръка за прекратяване на риболова | 24 | 13 | 12 | 14 | 20 | 18 |

Таблица 4. Разлика между ТАС и устойчивия улов |

2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 |

Количиства, с които ТАС надхвърля нивото на устойчивия улов (%) | 43% | 48% | 57% | 47% | 44% | 49% |

Таблица 5. Обобщение на научните препоръки относно възможностите за риболов | Брой видове |

2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 |

Видове, за които размерът на запаса и смъртността от риболов могат да бъдат прогнозирани | 40 | 34 | 40 | 31 | 29 | 30 |

Видове, за които е налице научна препоръка относно възможностите за риболов | 59 | 52 | 54 | 65 | 61 | 59 |

Видове, за които не е налице научна препоръка | 31 | 40 | 39 | 29 | 35 | 37 |

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Правила за ТАС

Решенията относно ТАС трябва да се вземат на базата на научната препоръка, дадена от STECF.

Трябва да се прилагат различни правила според нивото на риск за всеки запас. Запасите са изложени на голям риск, когато попадат в категорията „предпазно ниво (Bpa)“- нивото, на което бъдещата продуктивност на запаса рискува да стане по-ниска. Друг признак за висок риск е по-високото ниво на смъртност спрямо „предпазното ниво“ (Fpa). Нивото на смъртност от риболов представлява годишния улов разделен на средната големина на запаса през годината.

Ако запасите на даден вид са под Bpa или уловът води до ниво на смъртност, надхвърлящо Fpa, този вид е „извън биологични граници на сигурност“и обратно.

Научна препоръка | Действия, които трябва да се предприемат при определяне на ТАС |

Запас, експлоатиран на нивото на максимално устойчив улов. | Целта е да се определи ТАС на нивото на прогнозирания улов, съобразен със смъртност от риболов, и осигуряващ максимален улов в дългосрочен план, но ТАС не трябва да се променя с повече от 25%. |

Свръхексплоатиран запас по отношение на максималния устойчив улов, но в рамките на биологичните граници на сигурност. | Целта е да се определи TAC на нивото на по-високата от следните стойности: a) прогнозиран улов, с оглед постигане на максимален улов в дългосрочен план[11], или б) риболов при непроменено ниво на смъртност, но без се променя TAC с повече от 15%. |

Запас, намиращ се извън биологичните граници на сигурност | Целта е да се определи ТAC според прогнозирания улов, който би довел до намаление на нивото на смъртността от риболов 30 %, но без да се намалява смъртността дотолкова, че да бъде ощетен дългосрочния улов16 и без да се намалява TAC с повече от 20%. |

Запасът е под управлението на дългосрочен план и научни препоръки за улова, които съответстват на плана. | ТАС трябва да бъде определен, като се спазва съответния план. |

Запасът живее кратко и не може да се направи едногодишна прогноза. | Определен е временен ТАС, който ще бъде променен при постъпванито на нова информация през годината. |

Състоянието на запаса не се знае точно и STECF препоръчва разумно ниво на улов. | Целта е да се определи TAC съгласно препоръката на STECF, но да не се променя TAC с повече от 15 %. |

Състоянието на запаса не се знае точно и STECF препоръчва да се намали риболовното усилия. | TAC трябва да се намали с до 15 % и трябва да се поиска препоръка от STECF относно подходящото ниво на риболовно усилие. |

Състоянието на запаса не се знае точно, STECF счита, че запасът се увеличава. | TAC трябва да се увеличи с до 15 %. |

Състоянието на запаса не се знае точно, STECF счита, че запасът намалява. | TAC трябва да се намали с до 15 %. |

STECF препоръчва нулев улов, намаляване на улова до възможно най-ниско ниво или друга подобна мярка. | TAC трябва да се намали с поне 25%. Трябва да се предприемат възстановителни мерки, включително намаляване на риболовното усилие и въвеждане на по-селективен риболовен механизъм. |

Няма препоръка от STECF. | TAC трябва да се регулират според реалните нива на улов в момента, но не трябва да се променя с повече от 15% годишно или държавите-членки трябва да разработят план за действие, за да се осигури препоръка в кратки срокове. |

[1] Член 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството. ОВ L 358, 31.12.2002, стр. 59.

[2] Постигане на устойчиво рибарство в ЕС чрез максимален устойчив улов. Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент. COM (2006) 360 окончателен.

[3] Състоянието на рибарството и аквакултурите в световен мащаб през 2006 г., Организация на Обединените нации по прехрана и земеделие, Рим, 2007 г.

[4] За това изчисление се приема, че всяка квота за TAC, определена в разрез с научна препоръка за нулев улов, представлява 100 % свръхулов.

[5] Съобщение на Комисията до Съвета. Възможности за риболов през 2007 г. Декларация за политика на Европейската комисия. COM(2006) 499 окончателен.

[6] Съобщения на Комисията до Съвета. Възможности за риболов през 2008 г. Декларация за политика на Европейската комисия. COM(2007) 295 окончателен.

[7] Препратка към Доклада на STECF относно правилата за контрол на улова (2007 г.)

[8] Европейска сметна палата, Специален доклад No 7/2007 относно системите за контрол, инспекция и санкции, свързани с правилата за консервация на рибните ресурси на Общността (ОВ C 317/1 от 28.12.2007 г.)

[9] Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент - Политика за намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейското рибарство (COM (2007)136).

[10] наричан също „свръхексплоатиран”

[11] Измерена чрез смъртността от риболов, съответстваща на маргинален улов от 10% от маргиналния улов при смъртност близка до нула (F0.1).

Разтоварени хиляда тона