[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 22.2.2008

COM(2008) 108 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ОТНОСНО КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ИНДУСТРИИТЕ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И ОБРАБОТКА НА МЕТАЛИ Принос към Стратегията на ЕС за растеж и заетост {SEC(2008)246}

Въведение

Индустриите за производство и обработка на метали играят съществена роля във веригата на добавената стойност на много европейски производствени индустрии. Настоящото съобщение оценява конкурентоспособността на тези индустрии и отправя препоръки за по-нататъшното развитие. То е продължение на Съобщението на Комисията от 2005 г. относно индустриалната политика на ЕС, което обяви няколко секторни инициативи, включително съобщение за оценка на въздействието на суровините и доставката на енергия върху конкурентоспособността на европейската металообработваща индустрия[1], и отчита също и средносрочния преглед на индустриалната политика за 2007 г[2].

Тъй като по същността си индустриите за производство и обработка на метали са отрасъл с високо енергийно потребление, те са пряко засегнати от политиките на Общността относно енергетиката и изменението на климата. Европейският съвет подчерта през март 2007 г. „огромното значение на сектора с високо енергопотребление“ като и факта, че „са необходими икономически целесъобразни мерки за подобряване както на конкурентоспособността, така и на въздействието върху околната среда на подобни европейски отрасли“ . В този контекст пакетът на Комисията за действия в областта на климата и възобновяемите енергийни източници от 23 януари 2008 г. признава специфичното положение на високоенергийните индустрии, които са изложени пряко на общата конкуренция.

Настоящото съобщение е насочено към ключовите фактори, които оказват влияние върху дейността на отрасъла, и определя начина, по който Комисията, държавите-членки и самата индустрия могат да допринесат за запазване и укрепване на конкурентоспособността на отрасъла в бъдеще, като същевременно допринасят за изпълнението на амбициозните цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.

Основните въпроси, разгледани в настоящото съобщение, вземат предвид отговорите на проведената през септември 2006 г. публична консултация, предшествана от приемането на работен документ на службите на Комисията[3], който предостави подробно описание на отрасъла по отношение на статистиката и основните икономически тенденции.

характеристики и предизвикателства пред индустриите за производство и обработка на метали

Основни структурни качества

Индустриите за производство и обработка на метали[4] се считат за основни индустрии, тъй като производството на метали е първата и най-важна стъпка нагоре по веригата на добавена стойност на много индустрии, произвеждащи инвестиционни стоки (машинно инженерство, автомобилостроене, корабостроене, авиокосмична индустрия, строителство) и потребителски стоки.

Като такива, те заемат централно място в индустриалната структура на най-развитите икономики, както и в много развиващи се с бързи темпове икономики. Сред основните характеристики на индустриите за производство и обработка на метали са:

Капиталов интензитет: изискват се много големи инвестиции в технология и оборудване с възможност за продължителна употреба (като цяло не по-малко от 20-30 години); следователно инвестиционните решения се нуждаят от благоприятна и предвидима регулаторна рамка.

Висока енергийна интензивност: производственият процес на тези индустрии изисква много високо потребление на енергия. Разходът на енергия като цяло възлиза на над 10 % и може да стигне до 37 % (напр. при алуминий и феросплави) в структурата на разходите за произведения метал.

В приложението са добавени допълнителни данни относно дейността и дела на индустриите за производство и обработка на метали на ЕС в глобалната икономика.

Значението на суровините

Достъпът до неенергийни суровини е критичен въпрос, тъй като производството на метали в ЕС е твърде зависимо от вноса на руда и концентрати от трети държави. Много метални минерали се добиват в ЕС в относително малки количества в сравнение с глобалното производство, например никел (1,7 %), желязна руда (2 %), мед (5 %)[5].

Зависимостта от вносни суровини се намалява от факта, че металите могат да се рециклират почти изцяло и неограничен брой пъти. През последните десетилетия използването на рециклиран скрап се е повишило значително и днес съставлява между 40 % и 60 % от производството на метали в ЕС.

При рециклирането се изразходва много по-малко енергия, напр. вторичното топене на алуминий (при използване на скрап) изразходва само 5 % от електроенергията, използвана при първичното претопяване.

Място в и значение за европейската икономика

През 2005 г. индустриите за производство и обработка на метали на ЕС-27 генерираха оборот от приблизително 316 милиарда EUR и предоставиха работни места за 1,1 милиона души (което отговаря съответно на 5 % и 3,3 % от общото производство на ЕС)[6].

Металообработващата индустрия е част от сложна икономическа мрежа, която включва не само отраслите нагоре по производствената верига, но също така и големи сегменти от производствената индустрия на ЕС като автомобилостроенето и строителството. Тази мрежа се характеризира с многобройни критични връзки, базирани inter alia на изисквания за качество и иновации, които създават веригата на добавена стойност на металите.

Географската близост на веригата за доставки на металите и съответните индустрии, както и техните взаимни интереси (технически, логистични, изследователски, иновационни и услуги за потребителите) е традиционно силна страна на индустриалната мрежа на ЕС. Това доведе до тясно сътрудничество и взаимна обвързаност с крайните потребители, особено в разработването и производството на висококачествени видове стомана или цветни метали.

Индустриална структура и МСП

Поради големите капиталови изисквания, тенденцията е големите предприятия да доминират на пазара, особено по отношение на първични алуминиеви продукти и плоски продукти от стомана.

Процесът на консолидация и преструктуриране на европейските индустрии за производство и обработка на метали е много напреднал и е съпътстван от повишена интеграция на глобалния пазар. Предприятията за стомана преминаха първоначално от национална към европейска основа, а на по-скорошен етап укрепиха глобалния си характер чрез придобивания извън Европа или те самите бяха придобити от дружества извън Европа.

Независимо от този факт, първата преработваща дейност за подготовка на металите за употреба в отрасли надолу по производствената верига, която е тясно свързана с производството на метали, се извършва основно от МСП.

Въздействието на глобализацията и на нововъзникващите икономики

Повечето метали, и по-специално цветните метали и техните суровини, са продукти, които се търгуват на глобалния пазар. Цената на продуктите се определя въз основа на световното търсене и предлагане и се характеризира с големи циклични колебания.

Икономическото развитие на много възникващи икономики допринесе за повишаване на световното търсене и на цените на металите и металните продукти, и доведе до безпрецедентен натиск върху доставките и цените на суровините. През последните години производството на стомана в Китай нарасна рязко със среден годишен ръст от над 20 %; за период от 3 години Китай се превърна от нетен вносител в най-големия износител на стомана в света и понастоящем е най-големият производител на стомана, алуминий, мед, олово и цинк[7].

Като отрасъл, който осигурява ключови доставки за производствената индустрия и същевременно е твърде зависим от суровини и енергия, както и от квалифицирана работна сила, дейността на отрасъла трябва да се разглежда в рамките на устойчивото развитие.

Стълбът на конкурентоспособността

Чрез постоянно преструктуриране/консолидиране, насочени към намаляване на разходите и преминаване към пазарни сегменти с по-висока стойност, основните индустрии за производство и обработка на метали постигнаха успех в поддържането на висока степен на конкурентоспособност.

Металообработващият отрасъл на ЕС се отдалечава от традиционната си позиция на тежка индустрия с ниска добавена стойност (показателят за добавена стойност на наето лице е по-висок от средния в производствената индустрия).

Иновацията представлява ключово средство за конкурентоспособност; това се отразява в сериозна промяна на продуктовия микс, както и в разработването на нови технически приложения, какъвто е случаят с благородните метали. Според индекса за секторна иновация[8], индустрията показва среден резултат по отношение на цялостното осъществяване на иновации в сравнение с други индустриални и обслужващи отрасли по NACE.

Индустриите за производство и обработка на метали на ЕС са твърде зависими от икономическите цикли и наскоро се облагодетелстваха от значително нарастване на търсенето на световно равнище. Това повиши цените[9] и подобри общото финансово състояние на много предприятия в отрасъла, но същевременно постави предизвикателство пред други производствени индустрии, които използват метал.

Въпреки тези положителни развития, има известна причина за безпокойство:

- ЕС 25 губи своя дял в световното производство на метали (по-специално на алуминий от 21 % през 1982 г. на 9 % през 2005 г. и на стомана от 25 % на 16 %); до известна степен тази тенденция е резултат от бързото увеличение на производството в нововъзникващите икономики.

- делът на европейското потребление, доставян от европейско производство[10], през последните две десетилетия намалява, особено по отношение на необработена стомана и алуминий.

- голяма зависимост на индустриите за производство и обработка на метали в ЕС от цените на енергията и от вносните материали.

Преструктурирането на стоманената индустрия в ЕС през 80-те и началото на 90-те години е показателен пример. То включи съкращения на служителите с около две трети (от 750 000 на по-малко от 250 000) и окончателно затваряне на производствен капацитет в размер на над 60 милиона тона в ЕС-15[11]. Това преструктуриране беше критично за подобряване на производителността на труда, за възстановяване на жизнеспособността на европейския стоманодобивен отрасъл и на конкурентоспособността му като цяло.

Икономиките в преход в новите държави-членки бяха особено засегнати от преструктурирането на стоманодобивния отрасъл. Въпреки това вече са налице обнадеждаващи признаци за икономическо консолидиране и възстановяване. В резултат на одобрените програми и планове, насочени към демонстриране на жизнеспособност[12], нивата на производителност значително се повишиха и остарелите инсталации бяха закрити или модернизирани с цялостен положителен резултат за опазването на околната среда. Нивата на производителност (в тонове стомана на работник) на чешките и полските предприятия между 2003 и 2006 г. са нараснали с 30 %[13].

Социалният стълб

Квалифицираната и достъпна работна ръка е основна сила на металообработващата индустрия на ЕС[14].

При все това, за индустрията е все по-трудно да привлече квалифицирани работници, като търсенето на инженери в стоманодобивния отрасъл е много по-голямо от предлагането.

Европейската технологична платформа за стоманата идентифицира следните предизвикателства:

- застаряваща работна сила в стоманодобивния отрасъл, както и в съответните научноизследователски и технически центрове;

- необходимост от нови компетенции, включително управленски умения и предприемачество;

- по-добро използване на съществуващите обучителни структури и клъстери между първоначалното обучение, научните изследвания и развитие (R&D) и ученето през целия живот;

- мобилност както на нивото на ръководния, така и на нивото на техническия персонал.

Социалният диалог е традиционен инструмент за политика относно стоманата в рамката на ЕС от създаването на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) през 1952 г. С изтичането на Договора за ЕОВС, през 2006 г. в стоманодобивния отрасъл официално бе създаден Европейски комитет за социален диалог. Подобна инициатива се обмисля и за отрасъла за цветни метали на основание на съвместна молба, представена от група заинтересовани страни.

Екологичният стълб

Производствените процеси в индустриите за производство и обработка на метали като цяло имат високо енергопотребление и заедно с минното дело могат да доведат до други екологични последици (емисии във въздуха, водата и почвата, а при минното дело — до изисквания за използването на земята).

Независимо от това, металите могат да осигурят значителни преимущества за околната среда. Металите могат да бъдат рециклирани неограничен брой пъти без загуба на основните им качества и с много по-ниско енергопотребление в сравнение с първичното производство от минерални руди. Рециклирането допринася за намалено използване на суровини и по-малък брой въздействия върху околната среда при извличането на метал и транспортирането на руди.

Що се отнася до енергийната ефективност , въпреки постоянното нарастване на производството на метали през последните 15 години, крайното енергопотребление от страна на европейската индустрия за основни метали остана постоянно или дори намаля.

Що се отнася до емисиите, се постигна значително намаляване на някои от основните замърсители на въздуха. При все че производството на метали води до значителни емисии на CO2, техният дял в общите емисии на парникови газове (GHG) през 2005 г. за ЕС 15 беше 5,7%[15]. Тенденцията за периода между 1990 г. и 2005 г. беше към намаление с 11 % при желязото и стоманата и с 2 % при цветните метали, въпреки съответно увеличение с 5 % и 11 % в обема на производството за същия период.

Относно екологичната ефективност на суровините , подобри се функционалността, като същевременно количеството на използвания материал беше намалено, например за стоманени и алуминиеви кутийки за напитки[16]. Тези тенденции трябва постоянно да се подсилват с оглед да се подобрява общата екологична ефективност, която също така се влияе от нарастващия обем на производството.

Интегриран подход за увеличаване на конкурентоспособността на индустриите за производство и обработка на метали на ЕС

Един интегриран подход трябва да включва следните елементи:

- гарантиране на енергийни доставки на конкурентни цени посредством добре функциониращи енергийни пазари;

- създаване на условия, които позволяват на отрасъла да постигне екологичните цели на Общността и да се адаптира към изискванията на амбициозните му цели относно изменението на климата;

- насърчаване на R&D и иновацията, както и на висококвалифицираните умения;

- създаване на отворени и конкурентни световни пазари и премахване на нарушенията в търговията с метали и суровини.

Енергийна политика

Конкурентоспособността на индустриите за производство и обработка на метали на ЕС беше засегната от рязкото покачване на цените на газта и електроенергията. Промените при осигуряването на дългосрочни договори за доставка също се считат за сериозен проблем.

Както се подчертава в окончателния доклад[17] относно проучване на енергийния отрасъл, енергийните пазари на ЕС не функционират добре, като по този начин не се позволява цялостно възползване от либерализацията на енергийния пазар, включително по отношение на цените.

В плана за действие (2007-2009 г.) за енергийна политика за Европа[18] Европейският съвет призна необходимостта от нов набор от мерки за създаване на един наистина конкурентен вътрешен пазар на газ и електроенергия, включително и ефективно отделяне на дейностите по доставка и производство от експлоатацията на мрежата (разделяне).

За осъществяване на тези политически цели, на 19 септември 2007 г. Комисията прие пакет от законодателни предложения, за да гарантира реален и ефективен избор на доставчик и за подобряване на пазарната прозрачност, включително относно ценообразуването.

Тъй като за голяма част от определените действия ще е необходимо време, за да се проявят като видими ефекти за засегнатите индустрии, редица държави-членки обмислят преходни мерки за осигуряване на по-добра предвидимост за индустриите за производство и обработка на метали.

В допълнение към горепосочените предложения са уместни и следните действия:

Действия

1. Публичните органи трябва да оценят инициативите, свързани с обединено производство на електроенергия и дългосрочни договори и партньорства. Държавите-членки следва да си обменят информация за възможни решения и добри практики, които са съобразени с правилата на конкуренцията и вътрешния пазар.

2. Комисията ще осигури насоки в подходяща форма (включително развитие на съдебната практика) относно съвместимостта на дългосрочни договори за доставка на енергия с правото на Общността.

3. За повишаване на енергийната ефективност, в рамките на Програмата за конкурентоспособност и иновации Комисията, заедно с индустрията, ще насърчава най-добрите енергоспестяващи практики в рамките на индустриите за производство и обработка на метали.

Политика по отношение на околната среда

Изменение на климата

Като големи източници на емисии на CO2, индустриите за производство и обработка на метали ще трябва да направят значителен принос за смекчаване на изменението на климата.

Тези индустрии трябва да постигнат високо екологично ниво на дейност и енергийна ефективност, без да губят конкурентоспособността си. Европейският съюз няма интерес в бъдеще производството да бъде преместено в страни с не толкова строги ограничения върху емисиите („изместване на въглеродни емисии“), тъй като това би оказало отрицателни икономически и екологични последствия. Поради тази причина, пакетът на Комисията за действия в областта на климата и възобновяемите енергийни източници от 23 януари 2008 г.[19] признава и насочва вниманието си към специфичното положение на високоенергийните индустрии Пакетът установява ясен набор от критерии за определяне на високоенергийните индустрии, които са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии. Комисията ще определи отраслите или подотраслите, които попадат в тази категория; на тези отрасли следва да бъдат предоставени безплатни квоти в размер до 100 %, при отчитане на най-ефективните технологии; производственият процес може да бъде взет под внимание при строги условия. В този контекст Комисията ще направи оценка дали индустриите за производство и обработка на метали отговарят на критериите за подобно третиране. Отчитайки международните преговори за всеобхватно споразумение за борба срещу изменението в климата за периода след 2012 г., Комисията ще извърши допълнителна оценка на положението на високоенергийните индустрии и може да предложи изменения, по-конкретно по отношение на безплатното предоставяне на квоти или включването на вносни продукти в схемата на Общността за търговия с емисии.

Секторните споразумения, базирани на специфични за индустрията условия могат да стимулират действия за намаляване на емисиите на международно равнище. Подобни секторни споразумения следва да водят до общо намаляване на емисиите в размер необходим за ефективната борба с измененията на климата, който да подлежи на контрол и проверка, както и да са предмет на задължителни разпоредби за прилагане.

Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ)

Настоящата правна рамка на ЕС за промишлени емисии включва КПКЗ и така наречените „секторни директиви“. През декември 2007 г. Комисията предложи преработена директива относно промишлените емисии, която да включва КПКЗ и съответните свързани „секторни директиви“ Предложеният текст засилва ролята на „най-добрите налични техники“ (НДНТ) и на „новите техники“[20].

Изискванията за получаване на разрешение на директивата за КПКЗ не винаги съответстват на равностойни стандарти в трети страни.

Законодателство в областта на отпадъците

С оглед подобряване на управлението на отпадъци и осигуряване на по-голяма правна яснота, като се избегнат ненужни административни разходи и забавяне, Комисията изготви предложение за изменение на рамковата директива за отпадъците, което понастоящем се обсъжда от ЕП и Съвета.

Предложението включва механизъм за изясняване кога отпадъците престават да се считат за отпадъци. За тази цел се предвижда чрез процедура на комитология Комисията да приеме специфични критерии въз основа на технически спецификации.

REACH

Макар металите да попадат в приложното поле на REACH, има специфични характеристики на подобни вещества, които изискват внимание, включително оценка на металите, включени в сплави.

Стандартизация

Стандартите в металообработващите отрасли играят важна роля, по-специално в рамката на директивите за обществени поръчки и се превръщат във важен инструмент за достъп до трети пазари.

В качеството им на европейски стандарти, еврокодовете са инструмент с европейски обхват за структурния дизайн на сградите и строителните съоръжения, и като такива са от изключително значение за европейския строителен отрасъл и за свободното движение на метални изделия за строителството.

Действия

4. Комисията ще подготви мерките, предвидени в пакета за действия в областта на климата и възобновяемите енергийни източници от 23 януари 2008 г. относно високоенергийните индустрии, по-конкретно във връзка с определянето на отрасли и подотрасли, които са засегнати от изместването на въглеродни емисии, и предоставянето на подходящи квоти. В този контекст Комисията ще направи оценка дали индустриите за производство и обработка на метали отговарят на критериите за подобно третиране. Отчитайки международните преговори за всеобхватно споразумение за борба срещу изменението в климата за периода след 2012 г., Комисията ще извърши допълнителна оценка на положението на високоенергийните индустрии и може да предложи изменения, по-конкретно по отношение на безплатното предоставяне на квоти или включването на вносни продукти в схемата на Общността за търговия с емисии.

5. Заедно със заинтересованите страни и трети държави Комисията ще проучи ролята на секторните споразумения, които следва да водят до общо намаляване на емисиите в размер, необходим за ефективната борба с измененията на климата, който да подлежи на контрол и проверка, както и да са предмет на задължителни разпоредби за прилагане. Това ще включва методологии за най-добри практики, свързани със събиране на данни и ключови за резултатите показатели.

6. По отношение на КПКЗ, Комисията ще гарантира по-тясна връзка между процеса по изготвяне на рефернтните документи относно най-добрите налични техники (BREFs), Европейската рамкова програма за научни изследвания и Програмата за конкурентоспособност и иновации, с цел предоставяне на подкрепа за новите техники.

7. В областта на управлението на отпадъци и с уговорката, че законодателният процес във връзка с рамковата директива за отпадъците се финализира, Комисията ще цели да гарантира улесняване на икономически целесъобразното използване на металния скрап като вторична суровина за индустрията.

8. В контекста на REACH, Комисията, в тясно сътрудничество със заинтересованите страни, Агенцията по химикали и държавите-членки, ще разработи технически насоки, свързани с вещества в специални препарати.

9. Що се отнася до стандартизирането, Комисията, заедно с държавите-членки, ще търси начини за насърчаване на използването на еврокодовете[21], отнасящи се до металите, и за намаляване на различията по отношение на прилагането им в целия ЕС.

Иновация, научни изследвания и развитие и умения

Иновационният капацитет ще бъде от изключително значение за поддържане на конкурентоспособността. R&D ще трябва да играят важна роля на ниво продукти и в производствените процеси.

На ниво продукти иновацията е важна за диференцирането на крайния продукт. Отделните метали се конкурират силно помежду си и с други материали, като смеси, с оглед да демонстрират превъзходството на своите технически и икономически показатели.

Що се отнася до производствените процеси, сегашните технологии са относително напреднали. Независимо от този факт, индустрията активно търси новаторски технологични решения. Например, проектът „Енергоспестяване и свръхниски емисии на CO2 при производство на стомана (ULCOS)“ обединява 48 партньори с цел натрупване на критична финансова маса за решаване на предизвикателството за намаляване на емисиите в стоманодобивния отрасъл на целево ниво от 50 %. Първата фаза на този проект ще тече до 2009 г., а втората — до 2014-2015 г.

В съответствие със създадената през 2003 г. Европейска технологична платформа за стоманата (ЕТПС), производителите на метали си сътрудничат с крайните потребители и с доставчици на оборудване, за да отговорят на нови предизвикателства. Подобен подход се прилага за Европейската технологична платформа за устойчивите минерални ресурси (ЕТП УМР), създадена през март 2005 г. за подобряване на иновационния капацитет, разработване на нови продукти и повишаване на ефективността и продуктивността на производствените процеси, като се намаляват разходите и въздействието върху околната среда.

Алуминиевата индустрия създаде Европейска технологична платформа за алуминия за разработване на съгласуван подход към научноизследователската дейност и технологиите.

Чрез Седмата рамкова програма, програмата на Изследователския фонд за въглища и стомана (ИФВС) и новата Програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), както и структурните фондове, ЕС предоставя четири основни инструмента за съфинансиране на дейности в областите на иновация, R&D и умения.

Действия

10. Индустрията следва да даде приоритет на иновационните и научноизследователски дейности inter alia чрез изпълнение на големи дългосрочни проекти (например ULCOS), както и стратегическа научноизследователска програма, разработена от съответните европейски технологични платформи; тя трябва да се възползва от възможностите, станали достъпни чрез инструменти на Общността и чрез насърчаване на международно сътрудничество, като същевременно се вземат предвид въпросите, свързани със защита на правата на интелектуалната собственост (ПИС).

11. Държавите-членки, университетите, научноизследователските центрове и индустрията трябва да разработят подходящи стратегии, включително партньорства между европейски държави и трети страни, за повишено наличие на умения.

12. Държавите-членки и регионите се приканват да насърчават иновацията в индустриите за производство и обработка на метали и да подпомагат политики на трансфер на технологии в рамките на клъстерите. Това включва подпомагане на инкубация, трансфер на технологии, умения и финансиране на ранен етап на вторични резултати от изследвания с особено ударение върху подпомагането на МСП и на иновационни новосъздадени предприятия с висок потенциал за растеж.

Външни отношения и търговски политики

Достъпът до суровини е от изключителна важност за европейската индустрия. Съветът по конкурентоспособност от 21 май 2007 г. поиска от Комисията да разработи съгласуван подход за политика спрямо доставката на суровини за индустрията, като обхване всички съответни политики на Общността. Комисията ще даде приоритет на създаването на равни условия както относно металите, така и за техните суровини в своята търговска политика и в рамката на външните си отношения с индустриализирани страни и възникващи икономики[22].

През последните години практиките на нарушения бележат тенденция към разпространение по отношение на редица различни механизми, включително експортни ограничения, експортни такси, избирателни отстъпки за ДДС, субсидии и други. Например Русия прилага данъци до 50 % върху износа на скрап; Индия съвсем наскоро въведе данък за износ на желязна минерална руда; Китай не позволява на чуждестранни дружества да притежават мажоритарен дял в отрасли като стоманата и въведе редица механизми, които ограничават износа на необработени метали или предоставят правителствена помощ за тяхното изкупуване от външни източници.

Подобни практики създават сериозни трудности за европейската индустрия и трябва да се решат чрез използване на всички налични инструменти, включително чрез засилен диалог.

В международен план, при разглеждане на въпроса за суровините на срещата на високо равнище страните от Г8 обсъдиха ситуацията на световните продуктови пазари и последните повишения на цените и потвърдиха своя ангажимент за свободни, прозрачни и отворени пазари. [23]

Действия

13. Комисията ще продължи да използва всички съществуващи инструменти, за да отстранява търговски практики в разрез с международните търговски споразумения.

14. Комисията, в рамките на многостранни и двустранни търговски преговори, ще продължи своите усилия за противопоставяне на прилагането на данъци върху износа на метали и суровини.

15. През 2008 г. Комисията ще представи съобщение с фокус върху подобряване на условията на устойчив достъп до минерали и вторични суровини на равнище на ЕС и на международно равнище[24].

16. Комисията ще поддържа тесен индустриален диалог с ключови трети държави.

[1] COM(2005) 474 окончателен, Приложение II

[2] COM(2007) 374 окончателен, 4.7.2007 г.

[3] SEC(2006) 1069, 2.8.2006 г.

[4] Черни и цветни метали, както са определени в приложението, код по NACE 27, Евростат

[5] SEC(2007) 771

[6] Приложение, таблица 1

[7] Виж също приложението, таблица 4

[8] Инициатива на PRO INNO Europe – метрично измерване на INNO: http://www.proinno-europe.eu/extranet/admin/uploaded_documents/EIS_2005_European_Sector_Innovation_Scoreboards.pdf

[9] Виж приложението, фиг. 3

[10] Съотношение: производство към потребление.

[11] Първично производство и валцуване на стомана, както е определено в Договора за ЕОВС.

[12] Основните правила за управление на този процес на преструктуриране бяха описани в Европейските споразумения, 1993-1996 г.

[13] Доклади за мониторинг на преструктурирането на стоманодобивния отрасъл в Чешката република и Полша, ЕО

[14] Виж също приложението, фиг. 2

[15] Технически доклад на ЕИП № 7/2007- при все това, не всички емисии на CO2 от индустриите за производство и обработка на метали се отчитат в ЕФД - категория 2. C, тъй като отчитането може да се различава в отделните държави-членки

[16] Между 1980 и 1998 г. теглото на стоманените кутийки е било намалено с 16 %, а на алуминиевите с 30 %

[17] Секторно проучване SEC(2006) 1724 , стр. 4

[18] Съвет на Европейския съюз, 7224/07 заключения на Председателството от 9 март 2007 г.

[19] По-конкретно COM(2008) 16 окончателен

[20] COM(2007) 844 окончателен

[21] В съответствие с Препоръка на Комисията 2003/887/EО от 19 декември 2003 г.

[22] Вижте също приложение, таблица 3 и 5

[23] Среща на високо равнище на Г8 през 2007 г., Декларация, резюме на председателя, 8.6.2007 г.

[24] Публична консултация http://ec.europa.eu/enterprise/newsroom/cf/itemlongdetail.cfm?item_id=1249