31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 76/6

—

счита, че регионите и местните власти имат ключова роля в Европейското научноизследователско пространство (ЕНП), доколкото доближават неговата политика до гражданите и са по-близо до действителността, в която заинтересованите страни извършват дейността си;

—

подкрепя създаването на правна рамка на Общността, поискана от държавите-членки, за да се улесни създаването и ефективната работа на инфраструктури, които да постигат върхови резултати в Европа, да дават импулс на научноизследователската дейност и които в крайна сметка ще подобрят конкурентоспособността на Европа спрямо трети страни;

—

предлага, с цел гарантиране на транснационалния характер на научноизследователската инфраструктура, в случай че членовете й са региони или местни власти, да има поне три региона или местни власти от различни държави-членки, без това да засяга произхода на другите членове на инфраструктурата;

—

приканва ЕГТС да се разглежда специално като алтернативен правен инструмент за изграждане на научноизследователски инфраструктури с европейско измерение. В този смисъл съображения 5 и 9 от новия регламент на Съвета би трябвало да съдържат по-ясна референция по този въпрос;

—

подчертава значението на регионалните и местните власти като фактори за насърчаване на съвместните научноизследователски програми, доколкото те са най-близо до специфичната местна действителност, било то от научна и технологична гледна точка или на равнището на предприятията и следователно до нуждите от сътрудничество в стратегически области.

—

подчертава, че е от значение да се оползотвори максимално въздействието на регионално и местно равнище чрез децентрализирани научноизследователски инфраструктури, както и необходимостта ERI да осъзнаят потенциалната подкрепа, която ще им предостави създаването на виртуална мрежа на инфраструктурите в Европа.

Докладчик

:

г-н Iñaki AGUIRRE ARIZMENDI (ES/АЛДЕ), главен секретар по външните работи, Баска автономна област, Испания

1.

счита, че регионите и местните власти имат ключова роля в Европейското научноизследователско пространство (ЕНП), доколкото доближават неговата политика до гражданите и са по-близо до действителността, в която заинтересованите страни извършват дейността си. Поради това Комитетът е убеден, че регионите трябва да имат стратегическа роля в инициативите, които целят укрепване и разширяване на ЕНП, особено онези, свързани със създаване на стабилни изследователски центрове в новаторска среда и със сътрудничество в научноизследователски проекти;

2.

приветства двете предложени инициативи и признава, че са важен принос към задълбочаване и разширяване на ЕНП. Всъщност в становището си „ЕНП: нови перспективи“ (1) КР подчерта необходимостта да се предприемат подходящи действия за ускоряване на процеса на създаване на ЕНП като крачка към превръщането на Европа в най-динамичната икономика в света;

3.

подчертава, че регионите и местните власти трябва да бъдат считани за основни градивни единици на териториалното и икономическото управление и че европейските местни и регионални власти имат ключова роля в прилагането на новата Лисабонска програма за постигане на по-конкурентоспособна европейска икономика чрез стратегия, насочена към иновации;

4.

подчертава, че всеки европейски регион е различен по отношение на бизнес структурата си и равнището на развитие и специализация. Затова обръща внимание на необходимостта да се отчете това различие, когато се свързват регионите с установените мерки за подобряване на конкурентоспособността на глобално равнище. В този смисъл е необходимо да се гарантира, че специфичните особености на някои региони, като например най-отдалечените региони, няма да бъдат причина за тяхното изключване, когато такива региони кандидатстват за създаване на ERI. Следва да се приемат мерки за гарантиране на достъпа на най-отдалечените региони (НОР) до тази виртуална мрежа на инфраструктурите;

5.

приканва държавите-членки да определят съвместно и координирано с регионите своите иновационни политики, както и мерките и инструментите за осъществяването им, така че получените от тази политика резултати да отговарят и на нуждите на местно и регионално равнище;

6.

споделя заключенията на Съвета „Конкуренция“ (2) за подобряване на управлението на ЕНП въз основа на дългосрочна визия за проекта, който ще се осъществява съвместно от Комисията и държавите-членки, в сътрудничество с групите по интереси и гражданите. В този смисъл Комитетът подкрепя предложението да се включат всички заинтересовани страни, и по-специално научната общност, в управлението на ЕНП още от първите фази на разработването, така че да бъде зачетен принципът на субсидиарност и да се установят връзки с други политики за образование, иновации и сближаване;

7.

настоява Европейската комисия и държавите-членки да предприемат необходимите мерки за ефективното и пълноценно включване на местните и регионалните власти в управлението на двете инициативи, предмет на настоящото становище;

8.

подкрепя създаването на правна рамка на Общността, поискана от държавите-членки, за да се улесни създаването и ефективната работа на инфраструктури, които да постигат върхови резултати в Европа, да дават импулс на научноизследователската дейност и които в крайна сметка ще подобрят конкурентоспособността на Европа спрямо трети страни;

9.

препоръчва на Комисията, когато определя естеството и изискванията за тези, които могат да влязат във всяка една ERI, да включи регионите като пълноправни членове наред с държавите-членки, междуправителствени организации и трети страни. Регионите не трябва да бъдат възприемани като представители на дадена държава-членка, а като независими, самоуправляващи се единици, тъй като разполагат с достатъчно капацитет и средства, успоредно с добре развити технологични системи, които са в състояние да се справят с процеса на споделено лидерство за създаване на значими инфраструктури за постигане на върхови резултати;

10.

предлага, с цел гарантиране на транснационалния характер на научноизследователската инфраструктура, в случай че членовете й са региони или местни власти, да има поне три региона или местни власти от различни държави-членки, без това да засяга произхода на другите членове на инфраструктурата;

11.

приветства факта, че ERI могат да бъдат финансирани както от рамковата програма за научни изследвания, така и от структурните фондове. Комитетът предлага също да се използват координирано и други източници на финансиране на разположение в държавите-членки, както публични, така и частни;

12.

предлага да се създадат стратегически механизми за координация на европейско равнище, които да включват най-подходящите групи интереси, за да се осигури ефективно провеждане на последователна политика за ERI, включително по важни въпроси като оценка на инициативите и намиране на решение на въпроса за местоположението на новите ERI;

13.

изразява съгласие с Комисията относно необходимостта да се насърчават инициативи, които улесняват обмена на информация и знания между заинтересованите страни, така че ползите да се разпространяват сред икономическите, научните, академичните и технологичните структури на различните региони и местните власти. В този смисъл Комитетът изразява задоволство от уебсайта за научноизследователски инфраструктури, създаден наскоро от Европейската комисия в сътрудничество с Европейската научна фондация;

14.

признава ограниченията, налагани от съществуващите правни форми, за създаване на европейски инфраструктури за научноизследователска дейност и необходимостта от рамка на европейско равнище за по-добро действие на инфраструктурите и ефективно отстраняване на пречките пред транснационалната научноизследователска дейност;

15.

припомня, че съществуват други инструменти на международно, национално и европейско равнище, които допълват ERI. Последните са създадени с определена цел, докато други, като Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС), имат по-обширни цели: улесняване и насърчаване на териториалното сътрудничество за укрепване на икономическото и социалното сближаване в различни области. Затова КР препоръчва ERI да се организират по последователен начин, успоредно с ЕГТС и с други, вече съществуващи инструменти, за да се постигнат максимални резултати от всички тях;

16.

приканва ЕГТС да се разглежда специално като алтернативен правен инструмент за изграждане на научноизследователски инфраструктури с европейско измерение (3). В този смисъл съображения 5 и 9 от новия регламент на Съвета би трябвало да съдържат по-ясна референция по този въпрос;

17.

обръща внимание на настоящото географско разпределение на европейските научноизследователски инфраструктури, които по исторически причини са разположени в западната част на ЕС и на факта, че те би трябвало да са разпределени на цялата му територия и по възможност и сред държавите-членки. Това децентрализирано разпределение на съоръженията би трябвало да обвърже ползите за регионите с нуждите от нови инфраструктури на европейско равнище и би могло да се подсили с една виртуална мрежа, която да свърже всички съоръжения, оказвайки особено внимание на малките и средните научноизследователски инфраструктури, които биха могли да се окажат от значение за развитието на знанието в области от стратегически интерес, както и за икономическото развитие и за иновациите в засегнатите местни и регионални власти;

18.

приема заключенията на Съвета „Конкуренция“ от 30 май 2008 г., в които Комисията и държавите-членки се призовават да подкрепят местните и регионалните власти в достъпа, изграждането и пускането в действие на модерни научноизследователски инфраструктури. Комитетът предлага следните мерки, като част от мерките, които биха могли да се вземат в тази насока:

19.

обръща внимание на значението на регионите и на местните власти в създаването на иновационна среда за ERI, доколкото регионалните политики играят важна роля, както за привличане на научни работници, така и за насърчаване на европейските научноизследователски инфраструктури като центрове за регионално развитие. По този начин ERI имат потенциала да създадат значителни социално-икономически ползи за свързаните с тях градове и региони;

20.

изразява подкрепа за това Европейската комисия да взема решения относно ERI. КР счита, че по този начин процедурата ще е по-проста и по-кратка, отколкото ако решенията се взимат от Съвета за всяка ERI по отделно. За да се гарантира пълна прозрачност и легитимност на вземането на решения в този процес, КР предлага да се определят в подробности критериите за оценка на Европейската комисия и да се създаде комитет за управление, в който да влизат представители на държавите-членки, и/или, според случая, евентуално на регионите или на местните или регионалните власти или на техните сдружения и становището на този комитет да бъде решаващо за решението, което ще вземе Комисията по отношение на ERI. Комитетът предлага също държавите да изработят механизъм за координация, така че становището на всяка държава в рамките на комитета за управление да изразява мнението на регионите и на местните власти, които представлява;

21.

приветства отстраняването на административни, съдебни и данъчни пречки, които са присъщи на правната форма, предложена за ERI в този регламент, що се отнася до освобождаването от данъци и по-гъвкавите процедури за възлагане на обществени поръчки, които по мнение на Комитета ще спомогнат да се опрости създаването на значими научноизследователски инфраструктури и да се постигнат по-ефективни резултати от дейността им;

22.

подчертава значението на регионалните и местните власти като фактори за насърчаване на съвместните научноизследователски програми, доколкото те са най-близо до специфичната местна действителност, било то от научна и технологична гледна точка или на равнището на предприятията и следователно до нуждите от сътрудничество в стратегически области. На практика различни европейски региони участват и вече управляват с успех инструменти за координация и сътрудничество в научноизследователски програми, като например проектите ERA-NET (програма за създаване на мрежа на европейското научноизследователско пространство). Предложението на Комитета на регионите цели не само държавите-членки, а също и най-вече регионалните публични власти да поемат инициатива за споразумения за сътрудничество по съвместната програма;

23.

отбелязва необходимостта да се включат в предложението и да се определят най-ефикасните механизми за координация за добро функциониране на споразуменията между различните региони и местни власти в Европа;

24.

осъзнава необходимостта да се предложи програма с тези характеристики; Комитетът счита, обаче, че би било желателно осъществяването на тази програма да не представлява допълнителна тежест за държавите и регионите и затова предлага Комисията да подпомогне въпросната програма, не само по отношение на споразуменията, но и по отношение на ангажираността и финансовите средства, като последните са жизнено необходими, за да може програмата да постигне задоволителни резултати. Комитетът предлага Комисията да създаде в бъдеще специален фонд в подкрепа на тази инициатива;

25.

предлага преди да се започват нови програми, Европейският съюз и държавите-членки да се опитат по всички възможни начини да постигнат синергия между съществуващите транснационални политики и инструменти за сътрудничество, създавайки механизми, чрез които да се извлече максимална полза от програмите за координация, които вече се изпълняват като например програмата ERAnet, отворения метод за сътрудничество, европейските технологични платформи и др.;

26.

признава значението от създаване на инициативи, основани на координация и сътрудничество между действащите лица на европейската сцена в областта на НИРД и иновациите, за постигане на посочената в Лисабонската стратегия цел Европа да стане най-конкурентоспособната и динамична икономика в света. Счита, че тази координация трябва да се осъществи „отдолу нагоре“, съобразявайки се с принципите на „променливата геометрия“ и субсидиарността. Във връзка с това доброволното участие на регионите трябва да се възприема като стъпка към насърчаване на променливата геометрия;

27.

изразява съгласие с Комисията, че е необходимо заедно да се посрещат предизвикателствата, които излизат извън сферата на националното, тъй като регионалните и местните власти най-добре познават проблемите и слабостите, с които трябва да се справят, а обединението на средства, хора и знания умножава възможностите да се намерят решения и на най-сложните научни и технически проблеми;

28.

настоява приоритетните въпроси от общата програма да се решават с консенсус, като се вземе предвид големият брой региони със съответния опит и умения и като се консултира с научната общност и всички групи по интереси, свързани с всяка област по специфичен начин;

29.

предлага, предвид естеството и духа на промяната, осъществяването на тази програма да стане прагматично, гъвкаво и в детайли, като се определят регионални приоритети в областта на научноизследователската дейност;