31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 76/1

—

смята, че междукултурният диалог е ключов механизъм за поощряване на разбирането за културно многообразие, за укрепване и сближаване на народите в една многоезична и мултикултурна Европа;

—

изразява убеденост, че диалогът между различните религии и възгледи за света е един от основните механизми за устойчив междукултурен диалог;

—

затова призовава Европейския парламент да популяризира Европейска харта за междукултурен диалог и предлага на Европейската комисия и държавите-членки да организират постоянна европейска платформа за междукултурен диалог, който да включва регионалните и местните власти, с цел да се развива системен диалог, който да започне в нашите градове и региони;

—

изразява убедеността си, че правомощията на регионалните и местните власти са от съществено значение за насърчаването на междукултурния диалог;

—

смята, че регионалните и местните власти би трябвало да започнат открит диалог с различните обществени групи и след това да подкрепят и подпомагат общуването между тях, да организират срещи и да образоват гражданите чрез лекции, фестивали, изложби и други дейности;

—

отбелязва, че в голяма част от държавите-членки регионалните и местните власти отговарят за законодателството в областта на интеграционната политика и прилагането му и по този начин играят ключова роля за интеграцията на имигрантите;

—

вярва, че междукултурният диалог е условие за успешна интеграция. Тъй като са най-близо до хората, регионалните и местните власти са в състояние да насърчат взаимното опознаване и по-активното участие в междукултурния диалог.

Докладчик

:

г-н Milan BELICA (SK/ЕНП), Председател на автономен регион Nitra

1.

смята, че основният принцип на процеса на европейска интеграция е зачитането и насърчаването на културното многообразие. В този смисъл междукултурният диалог е ключов механизъм за поощряване на разбирането за културно многообразие, за укрепване и сближаване на народите в една многоезична и мултикултурна Европа;

2.

подчертава, че разбирането за междукултурен диалог, свързано със социалното и териториално сближаване, може да спомогне за въвеждане на основните ценности на личния, социалния и гражданския живот, като солидарност, отговорност, толерантност, зачитане на традиционните ценности, стремеж към социален прогрес и разбиране за социалното и културното многообразие. То може също да насърчи способността за общуване между хора и групи от различни култури и за солидарно съвместно съжителство;

3.

подчертава, че равният достъп до културата и свободата на културно изразяване са основни характеристики на европейската ценностна система и предпоставка за междукултурен диалог и интеграция;

4.

подчертава, че за да се насърчи ефективно междукултурният диалог, е необходимо сътрудничество на регионално и местно равнище с участието на регионалните и местните отговорни лица, социалните партньори, образователните институции, НПО, младежките, спортните и културните организации, както и структурите на имигрантите и други подходящи партньори близо до гражданите. Религиозните и светските асоциации също са важни партньори в този диалог, като допринасят за създаването на потребност от взаимно разбирателство и толерантност, при положение че съдействат за тази потребност;

5.

изразява убеденост, че диалогът между различните религии и възгледи за света е един от основните механизми за устойчив междукултурен диалог. Организациите на различните вероизповедания често са основни действащи лица в нашето общество и на регионално и местно равнище обществените и религиозните лидери са в състояние заедно да разработят работни методи за поощряване на взаимното разбирателство и следователно за укрепване на междукултурния диалог. Подкрепата за тези методи и дейности, развивани на местно и регионално равнище, може също да спомогне за утвърждаване на принципа за взаимно разбирателство;

6.

затова призовава Европейския парламент да популяризира Европейска харта за междукултурен диалог и предлага на Европейската комисия и държавите-членки да организират постоянна европейска платформа за междукултурен диалог, който да включва регионалните и местните власти, с цел да се развива системен диалог, който да започне в нашите градове и региони;

7.

изразява убедеността си, че правомощията на регионалните и местните власти са от съществено значение за насърчаването на междукултурния диалог. Тези власти носят основната отговорност за оформянето и опазването на нашето богато разнообразие от култури. Те имат ключова роля в разпространението и прилагането на най-добрите практики и обмена на опит в междукултурния диалог, по-специално чрез тяхната координация на многоизмерни местни и регионални мрежи, включващи всички заинтересовани лица;

8.

счита, че благодарение на позицията си местните и регионалните власти могат да подпомагат опознаването на сложната съвременна обстановка и съвместното съществуване на различни културни идентичности и религии. Затова е важно да добият реална представа за различните групи, тяхната дейност и влиянието им в обществото. Следователно е необходимо да се определят възможно най-голям брой заинтересовани страни в междукултурния диалог и да бъдат включени в структури за пряк и интензивен обмен със съответните местни и регионални власти;

9.

отбелязва, че много междукултурни инициативи се управляват на местно и/или регионално равнище. Предвид близостта им до гражданите, регионалните и местните власти са в стратегически добра позиция да отговорят, в сътрудничество с другите местни заинтересовани лица, на специфичните нужди и искания на различните културни групи на територията им и да насърчават по-интензивен междукултурен диалог;

10.

смята, че регионалните и местните власти би трябвало да започнат открит диалог с различните обществени групи и след това да подкрепят и подпомагат общуването между тях, да организират срещи и да образоват гражданите чрез лекции, фестивали, изложби и други дейности. Местните и регионалните власти би трябвало да започнат открит диалог, в който да участват безпристрастно, зачитайки свободата и правата на личността и на групата, а след това биха могли да предложат „консултантски услуги“ (информация, проекти) и да бъдат само посредници в процеса;

11.

счита, че имигрантите следва да имат възможност да гласуват на местни избори, на регионални избори и на избори за Европейски парламент;

12.

следователно насърчава съответните власти и политически групи да поощряват участието им с цел улесняване на тяхната интеграция в обществото;

13.

вярва, че междукултурният диалог е условие за успешна интеграция. Тъй като са най-близо до хората, регионалните и местните власти са в състояние да насърчат взаимното опознаване и по-активното участие в междукултурния диалог;

14.

препоръчва на Европейския съюз да установи в рамките на правомощията си ясни рамки и предварителни условия за успешна интеграция, но също така признава, че имиграционната и интеграционна политика е сред правомощията на националните власти и че принципът на субсидиарността трябва да се спазва;

15.

изтъква необходимостта от създаване и подкрепа на управленски структури (обслужване на едно гише) във връзка с конкретни проблеми, пред които са изправени имигрантите (наред с обичайните бюрократични проблеми), като тези структури да могат да предоставят полезна информация особено за новодошлите;

16.

отбелязва, че в голяма част от държавите-членки регионалните и местните власти отговарят за законодателството в областта на интеграционната политика и прилагането му и по този начин играят ключова роля за интеграцията на имигрантите. Необходимо е да се отчетат различията в националните системи, както и географското положение, съществуващите обичаи, а също и историческите и културните особености на всяка държава-членка при изготвянето на общите европейски рамки в съответствие с параграф 14. Това също означава, че регионалните и местните власти би трябвало да прилагат модел, основан на интеграцията, който съответства на техните конкретни условия;

17.

подчертава, че регионалните и местните власти често участват в определянето на ефективността и ефикасността на много от аспектите на интеграционната политика чрез начина, по който изпълняват задълженията си в тези области;

18.

призовава за осигуряване на подходящи средства за интеграционните мерки на регионално и местно равнище, като същевременно се проучат възможностите на съществуващите програми. Регионалните и местните власти би трябвало да бъдат подпомагани в управлението на интеграционния процес — с информация и финансиране, а също и с развитието на най-добрите практики. Следователно е препоръчително да се включат насоки за действие и мерки, чрез които да се финансират проекти за интеграция на имигрантите на регионално и местно равнище;

19.

отбелязва големия мащаб на имиграцията към Европейския съюз. Това обстоятелство налага да се засили диалогът в културната сфера, за да се гарантира, че културните различия няма да предизвикат напрежение, а обратното — ще се превърнат в механизъм за развитие, в инструмент за укрепване на толерантността и обединение на народите в една мултикултурна Европа, основана на взаимно уважение и солидарност;

20.

призовава за засилване на усилията за изготвянето на обща европейска политика за управление на незаконната имиграция. Много от правните аспекти на незаконната имиграция са извън компетенциите на местните власти, но социалните последици от това явление се проявяват най-напред на местно и регионално равнище. Би трябвало да се намерят начини и да се положат усилия за провеждане на консултации с регионите и местното равнище в момента на изготвяне на общите политики в тази области и за разглеждане на специфичните проблеми на незаконната миграция в контекста на междукултурния диалог;

21.

смята, че регионалните и местните власти играят особена роля по отношение на миграционната политика, тъй като много от услугите, които са от значение за успешната интеграция като жилищното настаняване, здравеопазването, образованието, образователните програми за придобиване на умения и научаване на езика и др., се предоставят от регионалните и местните власти и следователно те са първите засегнати от проблеми в тази сфера;

22.

отбелязва, че процесът на интеграция продължава понякога няколко поколения, особено на местно равнище, и поради това намира за изключително важно местните и регионалните власти да предоставят условия за ефективна интеграция — структурна, социална, икономическа и културна — по-специално те трябва да допринесат за това новопристигналите да не бъдат дискриминирани, техните права да бъдат спазвани и те да имат достъп до средства, работни места и услуги — това е задължителна предпоставка за тяхното пълноценно участие в европейското общество. От ключово значение е достъпът до нормалния пазар на труда, който е от компетенциите на държавите-членки;

23.

препоръчва да се проучи възможността за изграждане на мрежа от местни и регионални органи на управление във всяка държава-членка, с цел разширяване на сътрудничеството за ефективно регулиране на мигрантските потоци и съзнателно интегриране на бежанците чрез реализацията на проекти на местно равнище, насърчавани от самите местни органи;

24.

отбелязва Европейската година на междукултурния диалог — 2008, която чрез насърчаване на разбирането на различните култури дава важен импулс за интегрирането на хората с миграционен произход. Комисията би следвало да проучи дали един ежегоден „Европейски ден на интеграция и междукултурна толерантност“ би могъл да повиши осведомеността и да изтъкне обогатяването чрез културно многообразие;

25.

препоръчва да се създадат условия за интеграция на имигрантски семейства сред местните семейства и общности чрез прилагането на интегрирани програми с активното участие на имигрантите, които включват подобряване на архитектурната среда и на градоустройството, предоставяне на услуги, подобряване на качеството на околната среда и борба със социалното изключване. Отбелязва необходимостта да се продължат изследванията и да се събере опитът на държавите-членки през последните години относно възможностите да се предоставят жилища (на имигрантите), като се обръща специално внимание на опита при изпълнението на програми за благоустрояване на квартали с преобладаващо присъствие на мигранти;

26.

насърчава регионалните и местните власти да използват съществуващите възможности за финансиране от страна на ЕС с цел подпомагането на мигранти, търсещи убежище лица и бежанци при намирането на работа и за получаване на достъп до социални и здравни услуги и жилищно настаняване. Регионалните и местните власти трябва да осигурят качеството и количеството на обществените услуги, както и програми за образование и обучение, успоредно с качество на живот в градовете чрез ефективно градоустройство и подходяща жилищна политика, с цел да се избегне влошаването на условията на живот в градските райони чрез създаване на ефикасни програми за възобновяване на западнали градски райони;

27.

обръща внимание върху факта, че при липса на проекти за прием и интеграция, и на стабилна заетост, имигрантите могат да станат жертви на престъпността и експлоатацията, както и самите те — доброволно или не — да се превърнат в престъпници, а това би довело до проблеми по отношение на сигурността и социалното сближаване;

28.

предлага държавите-членки в сътрудничество с регионалните и местните власти и икономическите и социални партньори, да положат усилия в рамките на компетенциите на държавите-членки в тази област за улесняване на достъпа на имигрантите до работни места и да се борят с дискриминацията на пазара на труда. Държавите-членки следва да информират имигрантите за съществуващите възможности и да ги окуражават да се подготвят, за да получат работа чрез програми, включително специализирани, за продължаващо обучение;

29.

счита, че чувството за принадлежност се създава в училищата и че програми за прием и интегриране могат да бъдат включени във всички предучилищни, училищни и университетски системи на държавите-членки;

30.

смята, че местните и регионалните власти трябва да наблягат на ролята и значението на образованието като основно средство за опознаване на многообразието;

31.

призовава да се обърне повече внимание на културния, езиковия и интелектуалния потенциал на имигрантите, които имат голямо значение за Европейския съюз в глобализиращия се свят;

32.

обръща внимание на необходимостта да се подкрепя образованието, насочено към взаимно разбирателство. За да се постигне това, образователните програми трябва да се адаптират, за да отразяват мултикултурната среда в ЕС и принципа на активна подкрепа за междукултурния диалог;

33.

поставя силен акцент върху необходимостта да се преподават езици и да се поставят основи на мултикултурализма още от предучилищна възраст. Подчертава значението на доброто владеене на езика на приемащата страна и на региона, в който лицето живее; затова предлага да се разработят подходящи мерки за подкрепа и възможности за обучение в училище и за различните възрастови групи мигранти, извън училищната среда;

34.

признава също необходимостта от поощряване на диалога между религиозните общности, асоциации и други действащи лица в сферата на културата. Хората в ЕС трябва да познават и да разбират по-добре както държавите в Европейския съюз, така и тези извън него, включително историята и културата им. Имигрантите и местните хора трябва да получават положително образование за Европа: откриване на споделени ценности и обща история, взаимодействие между културите, сходни социални и политически права и задължения;

35.

предлага регионалните и местните власти да се ангажират да насърчават междукултурното съзнание на своите служители и служителите на други доставчици на обществени услуги и да осигурят справедливо представителство в тези институции на мигрантите и националните малцинства;

36.

счита, че регионалните и местните власти имат съществена роля в създаването на среда за учащите чужденци, като им помагат да създадат връзки с града, в който учат, независимо колко време продължава обучението им;

37.

призовава регионалните и местните власти в тясно сътрудничество с местните средства за масова информация, както и културните организации и асоциации, да провеждат информационни кампании на регионално и местно равнище, насочени по-специално към „групите в неравностойно положение“ и по този начин да извлекат максимална полза от съществуващите възможности;

38.

отчита важната роля на местните средства за масова информация да предоставят възможно най-обективна информация относно ситуацията и действителността в европейските мултикултурни общества — по този начин те от една страна подобряват способността за приспособяване на приемащото население (повишавайки нивото на междукултурна информираност и познания и приемане на миграцията), а от друга — поощряват имигрантите да се интегрират, а също и да зачитат културата, традициите, обичаите и езиците на приемащата държава и тези на другите държави-членки на Европейския съюз;

39.

предлага да се събуди интерес у заинтересованите лица на местно и регионално равнище чрез децентрализирани мероприятия и да се насърчава съответното отразяване на тези прояви в регионалните средства за масова информация. Местните и регионалните власти би трябвало да отчитат несъмнената роля на средствата за информация в насърчаване на равенството и взаимното разбирателство и да продължат да създават условия за подпомагане на междукултурния диалог;

40.

отбелязва необходимостта от създаване на нови пространства (различни цифрови среди, кафенета, дейности в паркове или на площади) за междукултурен диалог и предлага да се подкрепят общоградски разисквания, диалози, преподаване на езици, курсове за натурализация, планове за създаване на трудова заетост, курсове по равни възможности, програми за борба с дискриминацията и др., успоредно със системен обмен и преразглеждане на опита, нови подходи за управление, успехи и неуспехи на местно равнище;