Четвъртък, 5 юни 2008 г.
P6_TC1-COD(2007)0097

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 5 юни 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета установяване на общи правила за достъп до пазара на автобусни услуги и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 (преработка)

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията ║,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2) ,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕИО) № 684/92 на Съвета от 16 март 1992 г. относно общите правила за международен превоз на пътници с автобус (4) и Регламент (ЕО) № 12/98 на Съвета от 11 декември 1997 г. относно условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка, могат да извършват вътрешни автомобилни пътнически превозни услуги в границите на държава-членка (5), трябва да бъдат предмет на набор от съществени изменения. С оглед постигане на яснота посочените регламенти следва да бъдат преработени и обединени в един регламент.

(2)

║Създаването на обща транспортна политика предполага, inter alia, да бъдат установени общи правила, приложими към международния автомобилен превоз на пътници, както и да бъдат определени условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка, могат да извършват вътрешни превозни услуги в границите на държава-членка.

(3)

За да се осигури съгласувана рамка за международния превоз на пътници с автобус в цялата Общност, настоящият регламент следва да се прилага за всички международни превози на територията на Общността. Превозът от държави-членки до трети страни все още се покрива в голяма степен от двустранни споразумения между държавите-членки и тези трети страни. Поради това в този случай настоящият регламент не следва да се прилага за частта от пътуването на територията на държавата-членка, където са качени или свалени пътниците, преди сключване на необходимите споразумения между Общността и съответните трети страни. Въпреки това настоящият регламент следва да се прилага за територията на държава-членка, през която се преминава транзит.

(4)	Свободното предоставяне на услуги представлява основен принцип на общата транспортна политика и изисква да бъде гарантиран достъп на превозвачите от всички държави-членки до международните транспортни пазари, без дискриминация, с оглед на тяхната националност или място на установяване.

(5)

Международният превоз на пътници с автобус следва да е обвързан с условието за притежаване на лиценз на Общността. От превозвачите следва да се изисква във всяко тяхно превозно средство да има заверено копие от лиценза на Общността с цел да се улесни ефективното извършване на проверки от правоприлагащите органи, особено извън територията на държавата-членка, в която е установен превозвачът. Следва да бъдат установени условията за издаване на лицензи на Общността, сроковете на валидност на лицензите и подробните правила за използването им. Необходимо е също така да бъдат установени подробни спецификации относно формата и други характеристики на лиценза на Общността и заверените копия.

(6)	Необходимо е да се предвиди гъвкав режим при определени условия за специалните редовни услуги и някои случайни услуги с цел да се отговори на търсенето на пазара.

(7)	Настоящият регламент не следва да се прилага спрямо превозвачи, имащи достъп единствено до техния национален пазар на автобусни услуги, или спрямо лицензите, издадени на тези превозвачи от държавите-членки на установяване.

(8)	Докато се запазва разрешителният режим за някои редовни услуги, някои правила следва да бъдат изменени, и по-конкретно по отношение на реда на издаване на разрешителните.

(9)

Занапред разрешително за редовни услуги следва да се издава, освен ако не съществуват ясно посочени основания за отказ, дължащи се на заявителя. Следва да се запази само едно основание за отказ, свързано със съответния пазар, а именно това, че услугата, за която се подава заявление, ще засегне сериозно жизнеспособността на сравнима услуга, извършвана по силата на задължение за обществена услуга в съответните преки участъци.

(10)	На превозвачите, установени извън държава-членка, следва да бъде разрешено да извършват определени вътрешни автомобилни пътнически услуги, като се отчитат специфичните особености на всеки вид услуга.

(11)

Разпоредбите на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (6) се прилагат в случаите, когато с оглед предоставянето на специални редовни услуги превозвачите командироват работници, които имат трудови взаимоотношения с тези превозвачи, от държавите-членки, където те обичайно работят ║.

(12)

В случая на редовни ║услуги само предоставените като част от редовна превозна услуга, което изключва градския и извънградския транспорт, следва да са отворени за превозвачи, установени извън държава-членка, при спазването на определени условия, по-специално законодателството на държавата-членка на произход.

(13)	Желателно е държавите-членки да си оказват взаимна помощ с оглед на доброто прилагане на настоящия регламент.

(14)

Административните формалности следва да бъдат сведени до минимум, без да се премахват контролът и санкциите, които гарантират правилното прилагане и ефективното спазване на настоящия регламент. За тази цел съществуващите правила за отнемане на лиценза на Общността следва да бъдат уточнени и подсилени. Настоящите правила следва да се адаптират с цел да се позволи също така ефективно санкциониране на тежки ▐ нарушения, извършени в държави-членки , различни от държавата-членка на установяване. Санкциите следва да бъдат недискриминационни и пропорционални на тежестта на нарушенията. Обжалване на наложените санкции следва да бъде възможно.

(15)	Държавите-членки следва да вписват в своя национален регистър на предприятията за автомобилни превози всички тежки ▐ нарушения, извършени от превозвачи и довели до налагане на санкция.

(16)

За да се засили и улесни обменът на информация между националните органи, държавите-членки следва да обменят съответната информация чрез националните служби за връзка, създадени съгласно Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета от … [ за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъда спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач] (7).

(17)	Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8).

(18)

По-специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощието за установяване на формата на някои документи, които ║ да се използват за прилагане на настоящия регламент, и за адаптиране на приложение I към техническия прогрес. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително като го допълнят с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(19)	Поради причини за ефективност сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, следва да бъдат съкратени за приемането на тези мерки.

(20)	Държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки за прилагане на настоящия регламент, по-специално по отношение на налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

(21)

Тъй като целите на действието, което трябва да се предприеме, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради обхвата и последиците от действието, могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(22)

За да се стимулират автобусните пътувания, конкретно на туристи с ниски доходи, и да се насърчава туризмът в регионите, е необходимо отново да се въведе 12-дневното правило за двупосочни автобусни пътувания, както се изтъква от Европейския парламент в параграф 78 от неговата резолюция от 29 ноември 2007 г. относно обновена политика на ЕС в областта на туризма: към по-силно партньорство за европейски туризъм (9). Поради тази причина следва съответно да се разшири приложното поле на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (10).

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I

Общи разпоредби

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за международния превоз на пътници с автобус на територията на Общността, извършван по занятие или за собствена сметка от превозвачи, които са установени в държава-членка в съответствие с нейното законодателство, използват регистрирани в тази държава-членка превозни средства, които по своята конструкция и оборудване са подходящи за превозване на повече от девет души, включително шофьора, и имат това предназначение, и за празните курсове на такива превозни средства във връзка с такива превози.

Смяната на превозно средство или прекъсването на превоза с цел част от пътуването да се извърши с друго транспортно средство не засяга прилагането на настоящия регламент.

2.   При превоз от една държава-членка до трета страна и обратно настоящият регламент се прилага към частта от пътуването на територията на всяка държава-членка, през която се преминава транзит. Той не се прилага към частта от пътуването на територията на държавата-членка, където са качени или са свалени пътниците, докато не бъде сключено необходимото споразумение между Общността и съответната трета страна.

3.   До сключването на посочените в параграф 2 споразумения между Общността и съответните трети страни настоящият регламент не засяга разпоредбите, свързани с превоза от държава-членка до трета страна и обратно, които се съдържат в двустранни споразумения, сключени между държавите-членки и тези трети страни. Въпреки това държавите-членки адаптират тези споразумения, за да се осигури спазването на принципа на недискриминация между превозвачите от Общността.

4.   Настоящият регламент се прилага за вътрешния автомобилен превоз на пътници по занятие, извършван временно от превозвач, установен извън държавата-членка, както е предвидено в глава V.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)	„редовни услуги“ означава услуги, които предвиждат превоз на пътници с определена честота и по определени маршрути, като качването или свалянето на пътници става на предварително определени места за спиране.

б)	„специални редовни услуги“ означава редовни услуги, независимо от организатора им, които предвиждат превоз на определени категории пътници, с изключение на всички останали пътници.

в)	„случайни услуги“ означава услуги, които не попадат в дефиницията за редовни услуги, включително специализираните редовни услуги, и чиято основна характеристика е, че превозват групи от пътници, образувани по инициатива на даден възложител или на самия превозвач.

г)

„превозни операции за собствена сметка“ означава операции, които се извършват с нетърговска или с нестопанска цел от физическо или юридическо лице, когато: — транспортната дейност представлява за това физическо или юридическо лице само страничен вид дейност, — превозните средства, които се използват, са собственост на това физическо или юридическо лице, или са били закупени на изплащане от него, или са предмет на дългосрочен договор за лизинг и се управляват от член на персонала на това физическо или юридическо лице или от самото физическо лице.

д)	„каботажни превозни операции“ означава вътрешен автомобилен превоз на пътници по занятие, извършван временно от превозвач в приемащата държава-членка.

е)	„приемаща държава-членка“ означава държава-членка, различна от държавата-членка, в която е установен превозвачът.

ж)

„тежко нарушение ▐ на общностното законодателство в областта на автомобилните превози“ означава нарушение , което след предявяване на съдебен иск по повод на същото, би могло да доведе до загуба на добрата репутация, в съответствие с член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № …/2008 [за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъда спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач].

Член 3

Свободно предоставяне на услуги

1.   На всеки превозвач по занятие, посочен в член 1, се разрешава в съответствие с настоящия регламент да извършва редовни услуги, включително специални редовни услуги, и случайни услуги с автобус без дискриминация, основана на неговата националност или място на установяване, ако той:

а)	е оторизиран в държавата-членка на установяване да извършва превози с автобус чрез редовни услуги, включително и специализирани редовни услуги или случайни услуги, в съответствие с условията за достъп до пазара, предвидени в националното законодателство,

б)	отговаря на определените в съответствие с правилата на Общността условия за достъп до професията автомобилен превозвач на пътници ║в областта на международните и вътрешните превозни операции,

в)

изпълнява правните изисквания по отношение на стандартите за водачите и превозните средства, установени по-специално в Директива 92/6/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1992 г. относно монтирането и използването на устройства за ограничаване на скоростта за някои категории моторни превозни средства в Общността  (11) , Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 г. относно максимално допустимите размери в националния и международния трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик  (12) ║и Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници  (13).

2.   На всеки превозвач по член 1 се разрешава да извършва за собствена сметка определените в член 5, параграф 5 превозни услуги без дискриминация с оглед на неговата националност или място на установяване, ако той:

а)	има разрешително в държавата-членка на установяване да извършва превоз с автобус в съответствие с условията за достъп до пазара, които са предвидени в националното законодателство,

б)	отговаря на законовите изисквания по отношение на стандартите за водачи и превозни средства, установени по-специално в Директиви 92/6/ЕИО, 96/53/ЕО║ и 2003/59/ЕО.

Глава II

Лиценз на Общността и достъп до пазара

Член 4

Лиценз на Общността

1.   Международните превози на пътници с автобус се извършват с лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата-членка на установяване.

2.   Компетентните органи на държавата-членка на установяване издават на титуляря оригинала на лиценза на Общността, който се съхранява от превозвача, както и издават толкова заверени копия, колкото е броят на превозните средства, използвани за международен превоз на пътници, с които титулярят на лиценза на Общността разполага и които са или изцяло негова собственост, или по силата по-специално на договор за покупка на изплащане, на договор за наем или на договор за лизинг.

Лицензът на Общността и заверените копия са във формата, посочена в приложение I.

На тях има гравиран знак или печат на издаващия орган, както и подпис и сериен номер. Серийният номер на лиценза на Общността и на заверените копия се записват в националния електронен регистър на предприятията за автомобилни превози, предвиден в член 15 от Регламент (ЕО) № …/2008 [за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъда спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач], като част от данните за превозвача.

Комисията адаптира приложение I към техническия прогрес. Тъй като тези мерки са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, те се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27, параграф 2.

3.   Лицензът на Общността се издава на името на превозвача и не е прехвърлим. В превозното средство трябва да има заверено копие от лиценза, което да бъде представяно при всяко поискване от оправомощените контролни длъжностни лица ║.

4.   Лицензът на Общността се издава за срок от пет години, като подлежи на подновяване.

Лицензите на Общността и заверените копия, издадени преди датата на прилагане на настоящия регламент, остават валидни до датата на изтичането им.

5.   При подаване на заявление за лиценз и след това най-малко веднъж на пет години компетентните органи на държавата-членка на установяване проверяват дали превозвачът отговаря или продължава да отговаря на условията по член 3, параграф 1.

6.   В случай че условията, посочени в член 3, параграф 1, не са спазени, компетентните органи на държавата-членка на установяване отказват чрез мотивирано решение издаването или подновяването на лиценза на Общността или го отнемат с мотивирано решение.

7.   Държавите-членки гарантират, че заявителят или титулярят на лиценз на Общността може да обжалва решението за отказ или отнемане на този лиценз от компетентните органи на държавата-членка на установяване.

8.   Държавите-членки могат да решат лицензът на Общността да бъде валиден също така и за извършването на национални превозни операции.

Член 5

Достъп до пазара

1.   Редовните превози са открити за всички, при условие на задължителна резервация там, където е необходимо.

За тях се изисква разрешително съгласно разпоредбите в глава III.

Редовният характер на услугите не се изменя поради адаптирането на условията за експлоатация на линиите.

Организирането на дублиращи или временни услуги, които обслужват същите граждани, които се обслужват от съществуващите редовни услуги, необслужването на определени спирки и обслужването на допълнителни спирки по съществуващите редовни линии се ръководят от същите правила като съществуващите редовни услуги.

2.   Специалните редовни услуги се извършват при условията, посочени в параграф 1. Те включват:

а)	превоз на работници от и до дома и работното място;

б)	превоз на ученици и студенти от и до учебното заведение.

Фактът, че специалната редовна услуга се променя в зависимост от нуждите на ползвателите, не се отразява върху определянето ѝ като редовна услуга.

За специализираните редовни услуги не се изисква разрешително, при условие че те са обхванати от договор, сключен между организатора и превозвача.

3.   За случайните услуги не се изисква разрешително.

Въпреки това организирането на дублиращи или временни услуги, подобни на съществуващите редовни услуги и обслужващи същата клиентела като последните, е предмет на разрешително съгласно процедурата, установена в глава III.

Случайните услуги не престават да бъдат случайни услуги единствено поради това, че се предоставят с определена честота.

Случайни услуги могат да се извършват от група превозвачи, работещи за един и същи възложител, като пътниците могат да правят връзка по маршрута с друг превозвач от същата група на територията на една от държавите-членки.

Комисията установява процедурите за съобщаване на компетентните органи в съответните държави-членки на имената на такива превозвачи и местата за връзка по маршрута. Тъй като тези мерки са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, те се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27, параграф 2.

4.   Не се изисква разрешително и за празните курсове на превозните средства във връзка с превозните операции, посочени в параграф 2, трета алинея и параграф 3.

5.   Превозни дейности за собствена сметка се освобождават от разрешителния режим, но подлежат на система на удостоверения.

Удостоверенията се издават от компетентните органи на държавата-членка, в която е регистрирано превозното средство, и важат за цялото пътуване, включително за транзита.

Комисията установява формата на удостоверенията. Тъй като тези мерки са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, те се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27, параграф 2.

Глава III

Редовни услуги , за които се изисква разрешително

Член 6

Характер на разрешителното

1.   Разрешителните се издават на името на превозвача. Те не се прехвърлят от него на трети страни. Въпреки това превозвач, получил разрешително, със съгласието на органа по член 7, параграф 1 може да извършва услугата чрез подизпълнител. В този случай името на последното предприятие и неговата роля като подизпълнител се посочват в разрешителното. Подизпълнителят отговаря на условията на член 3, параграф 1.

В случая на сдружение на предприятия за експлоатация на редовна линия разрешителното се издава поименно за всяко предприятие. То се издава на предприятието, което управлява дейността, а на останалите се дават копия. В разрешителното се посочват имената на всички оператори.

2.   Максималният срок на валидност на разрешителното е пет години. По-малък срок може да се определя или по заявление на заявителя, или по взаимно съгласие на компетентните органи на държавите-членки, на територията на които се качват или слизат пътници.

3.   В разрешителните се посочва следното:

а)	вид на услугата;

б)	маршрут на услугата, и в частност мястото на отпътуване и мястото на пристигане;

в)	срок на валидност на разрешителното;

г)	спирките и разписанията.

4.   Комисията установява формата на разрешителните. Тъй като тези мерки са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, чрез допълването му, те се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27, параграф 2.

5.   Разрешителното дава право на своя титуляр или титуляри да извършват редовни превози на територията на всички държави-членки, през които преминава маршрутът на линията.

6.   Превозвачът, обслужващ редовна линия, може да използва допълнителни превозни средства, за да преодолее временни или извънредни ситуации. Той информира държавата-членка, на чиято територия се намира отправният пункт, за причините за такова временно и извънредно положение.

В този случай, превозвачът гарантира, че следните документи ║ се намират в превозното средство:

а)	копие от разрешителното за редовна услуга;

б)	копие от договора, сключен между превозвача, обслужващ редовната линия, и предприятието, което предоставя допълнителните превозни средства, или еквивалентен документ;

в)	заверено копие от лиценз на Общността, издаден на превозвача, обслужващ редовната линия.

7.     Държавите-членки може да се въздържат от прилагане на процедурата за издаване на разрешителни по отношение на презгранични редовни линии, чийто маршрут не надвишава 50 км отвъд границата. Те информират Комисията и съседните страни за това.

Член 7

Подаване на заявления за разрешителни

1.   Заявленията за разрешителни за редовни услуги се подават до компетентния орган в държавата-членка, на чиято територия се намира отправният пункт.

2.   Комисията установява формата на заявленията. Тъй като тези мерки са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, чрез допълването му, те се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27, параграф 2.

3.   Заявителите представят към заявлението за издаване на разрешително всякакви допълнителни сведения, които сметнат за необходими или които са им поискани от оторизиращия орган, и по-специално разписанието за управление, позволяващо да се контролира спазването на правилата на Общността по отношение на времето за управление и почивка, както и копие от предвидения в член 4 лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници по занятие.

Член 8

Процедура за издаване на разрешително

1.   Разрешителното се издава със съгласието на органите от всички държави-членки, на чиито територии се качват или слизат пътници. Оторизиращият орган предоставя на тези органи, както и на компетентните органи на държавите-членки, през чиито територии се преминава без да се качват или да слизат пътници, едновременно със своята преценка и копие от заявлението, както и от всякакви други относими документи.

2.   Компетентните органи на държавите-членки, чието съгласие е било поискано, уведомяват оторизиращия орган за своето решение в срок от два месеца. Този срок се изчислява от датата на получаване на искането за становище, което фигурира в уведомлението за получаване. Ако оторизиращият орган не получи отговор в срок от два месеца, се счита, че запитаните органи са дали своето съгласие, и оторизиращият орган може да издаде разрешителното.

3.   Оторизиращият орган взима решение в тримесечен срок от датата на подаване на заявлението от превозвача.

4.   Разрешителното ║се издава, освен когато:

а)	заявителят не е в състояние да предостави услугата, предмет на заявлението, с оборудване, с което пряко разполага;

б)

заявителят има минали нарушения на националните или международните разпоредби в областта на автомобилния транспорт, по-специално на условията и предписанията, отнасящи се до разрешителните за международни превози на пътници, или е извършил тежко нарушение ▐ на законодателството в областта на безопасността по пътищата, особено по отношение на нормите, приложими за превозните средства, и времето за управление и почивка , и въпросното нарушение е довело до загуба на добро име по смисъла на Регламент (ЕО) № …/2008 [за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъда спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач] ;

в)	в случай на заявление за подновяване на разрешително не са спазени условията за разрешителното;

г)

дадена държава-членка реши въз основа на подробен анализ, че съответната услуга ще засегне сериозно жизнеспособността на сравнима услуга, извършван в рамките на обществена поръчка за услуги, в която е предвидено задължение за извършване на обществена услуга, както е определено в Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт (14), в съответните преки участъци.

▐

Фактът, че превозвач предлага по-ниски цени от тези, предлагани от други автомобилни превозвачи, или че въпросната връзка вече се обслужва от други автомобилни превозвачи, не е сам по себе си оправдание за отказ на заявлението.

5.   Оторизиращият орган, както и компетентните органи на всички държави-членки, които следва да вземат участие в процедурата по постигане на съгласието, предвидено в параграф 1, могат да отхвърлят заявленията единствено поради причини, предвидени в настоящия регламент.

6.   След като приключи процедурата, предвидена в параграфи от 1 до 5 от настоящия член, оторизиращият орган издава разрешението или официално отхвърля заявлението.

В решенията за отказ се съдържат мотиви. Държавите-членки осигуряват на транспортните предприятия възможност да направят постъпки в случай на отказ.

Оторизиращият орган информира всички органи, посочени в параграф 1, за своето решение и им изпраща копие от разрешителното.

7.   Ако процедурата по постигане на съгласието, посочено в параграф 1, не даде възможност на оторизиращия орган да вземе решение за заявлението, Комисията може да бъде сезирана в срок до един месец, считано от датата на съобщаване на отрицателно решение от една или повече от държавите-членки, с които е проведена консултация съгласно параграф 1.

8.   Комисията след консултация със съответните държави-членки взима решение в десетседмичен срок от получаване на съобщението от оторизиращия орган, което влиза в сила 30 дни след уведомяването на съответните държави-членки.

9.   Решението на Комисията е приложимо до момента на постигането на съгласие между съответните държави-членки.

Член 9

Подновяване и изменение на разрешително

Член 8 се прилага mutatis mutandis по отношение на заявления за подновяване на разрешителни или за изменение на условията, при които трябва да се извършват превозите, за които се изисква разрешително.

При незначителни промени в условията за извършване на дейността, и по-конкретно при коригиране на интервали на тарифите и разписанията, е необходимо само оторизиращият орган да предостави свързаната с промяната информация на съответните други държави-членки.

Заинтересованите държави-членки могат да се споразумеят оторизиращият орган сам да взема решения за промяна на условията за извършване на услугата.

Член 10

Изтичане на срока на разрешителното

1.   Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007, разрешителното за редовна услуга изтича след изтичане на срока му на валидност или три месеца след като оторизиращият орган е получил от неговия притежател уведомление за намерението му да преустанови услугата. В уведомлението се посочват причините за това.

2.   Ако вече няма търсене на услугата, предвиденият в параграф 1 срок за уведомление е един месец.

3.   Оторизиращият орган информира компетентните органи на другите заинтересовани държави-членки за изтичане срока на разрешителното.

4.   Титулярят на разрешителното информира потребителите на съответната услуга за нейното преустановяване един месец по-рано чрез разгласяване по съответен път.

Член 11

Задължения на превозвачите

1.   Освен в случаите на непреодолима сила до изтичането на разрешителното операторът на редовен превоз взема всички мерки, за да осигури превозна услуга, която съответства на стандартите за продължителност, регулярност и капацитет и отговаря на условията, определени от компетентния орган в съответствие с член 6, параграф 3.

2.   Превозвачът поставя на видно място маршрута на услугата, автобусните спирки, разписанието, таксите и условията за превоз по начин, който гарантира лесен достъп на всички ползватели до тази информация.

3.   Без да се засяга Регламент (ЕО) № 1370/2007, съответните държави-членки могат с общо съгласие и със съгласието на притежателя на разрешителното да променят условията, които ръководят извършването на редовна услуга.

Глава IV

Случайни услуги и други услуги, за които не се изисква разрешително

Член 12

Контролни документи

1.   Случайните услуги се извършват с пътен лист с изключение на услугите, посочени в член 5, параграф 3, втора алинея.

2.   Превозвачите, осъществяващи случайни услуги, следва да попълват пътния лист преди всяко пътуване.

3.   Пътният лист съдържа най-малко следната информация:

а)	вида на услугата;

б)	основния маршрут;

в)	съответния превозвач или превозвачи.

4.   Комисията може да установи формата на пътния лист и начина на използването му. Тъй като тези мерки са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, те се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27, параграф 2.

Комисията и държавите-членки се задължават да предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че не по-късно от 1 януари 2010 г. разпоредбите относно пътния лист, произтичащи от други споразумения с трети държави, са приведени в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

5.   Пътните книжки с пътни листове се издават по ефективен и лесен за ползвателите начин от компетентните органи на държавата-членка, в която е установено транспортното предприятие, или от оправомощени от тях органи.

6.   Комисията може да установи формата на пътната книжка с пътни листове и начина на използването ѝ. Тъй като тези мерки са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, те се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27, параграф 2.

7.   По отношение на специалните редовни услуги, посочени в член 5, параграф 2, трета алинея, договорът или заверено копие от него служат за контролен документ.

Член 13

Местни екскурзии

В рамките на международна случайна услуга превозвачът може да извършва случайни услуги (местни екскурзии) в държава-членка, различна от тази, в която е установен.

Такива услуги трябва да бъдат предназначени за пътници, които ▐ са били превозени преди от същия превозвач в рамките на някой от посочените в първи параграф международни услуги, и да се извършват със същото превозно средство или с друго превозно средство на същия превозвач или група превозвачи.

Глава V

Каботаж

Член 14

Принцип

1.   На всеки превозвач, който извършва автомобилни пътнически превозни услуги по занятие и който притежава лиценз на Общността, се разрешава съгласно условията, предвидени в настоящата глава, и без дискриминация на базата на националност или място на установяване да извършва каботажните превозни операции, посочени в член 15.

2.   Заверено копие от лиценза на Общността се държи в самото превозно средство и при поискване се показва на контролното длъжностно лице.

Член 15

Разрешени каботажни превозни операции

Каботажни превозни операции са разрешени за следните видове услуги:

а)	специални редовни услуги, при условие че са обезпечени с договор, сключен между организатора и превозвача;

б)	случайни услуги;

в)

редовни услуги, извършвани от превозвачи, установени извън приемащата държава-членка, по време на редовна международна услуга в съответствие с настоящия регламент, с изключение на превозните услуги, които задоволяват нуждите на градски център или агломерация, както и транспортните нужди между тях и околните райони. Каботажни превозни операции не се извършват извън рамките на такива международни услуги.

Член 16

Правила, приложими за каботажните превозни операции

1.   Извършването на каботажните превозни операции, посочени в член 15, освен ако в законодателството на Общността не е предвидено друго, се подчинява на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са в сила в държавите-членки по отношение на следните области:

а)	условия, уреждащи договора за превоз;

б)	маса и размери на автомобилните превозни средства;

в)	изисквания, свързани с превоза на определени категории пътници, а именно ученици, деца и хора с намалена подвижност;

г)	▐ периоди на шофиране и периоди на почивка;

д)	данък добавена стойност (ДДС) върху превозните услуги.

е)	в случай на командироване на работници съгласно Директива 96/71/ЕО .

Масата и размерите, посочени в буква б), могат, когато е уместно, да надхвърлят тези, зададени в държавата-членка на установяване на превозвача, но при никакви обстоятелства не могат да надхвърлят установените от приемащата държава-членка ограничения за националния трафик или техническите характеристики, посочени в доказателствата, предвидени в член 6, параграф 1 от Директива 96/53/ЕО.

2.   Освен ако в законодателството на Общността не е предвидено друго, каботажните превозни операции, които са част от превозните услуги, предвидени в член 15, буква в), се подчиняват на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са в сила в държавата-членка домакин, касаещи разрешителни, тръжни процедури, обслужвани пътища и редовността, продължителността и честотата на превозите, както и самите маршрути.

3.   Техническите стандарти за конструкция и оборудване, на които превозните средства, използвани за извършване на каботажни превозни операции, трябва да отговарят, са стандартите, определени за превозни средства, които се използват за извършване на международен транспорт.

4.   Националните законови, подзаконови и административни разпоредби, посочени в параграфи 1 и 2, се прилагат от държавите-членки спрямо превозвачи, установени извън държава-членка, при същите условия, които са прилагани спрямо техните собствени граждани, за да може да се избегне всякакъв вид дискриминация на основата на националност или място на установяване на превозвача.

Член 17

Контролни документи за каботажни превозни операции

1.   Извършването на каботажни превозни операции под формата на нередовни услуги се обезпечава от пътен лист, както е посочено в член 12, който трябва да се държи в самото превозно средство и при поискване да се показва на контролното длъжностно лице.

2.   Следната информация се вписва в пътния лист:

а)	местата на отпътуване и местоназначение на услугата;

б)	датата на отпътуване и датата, на която услугата приключва.

3.   Пътният лист се доставя в заверена от компетентния орган или агенция пътна книжка в държавата-членка на установяване, както е посочено в член 12.

4.   В случай на специални редовни услуги договорът, сключен между превозвача и организатора на превоз, или заверено копие на договора се използват като контролни документи.

Освен това се попълва пътен лист във вид на месечен отчет.

5.   Използваните пътни листове се предават на компетентния орган или на агенция в държавата-членка на установяване в съответствие с процедурите, определени от този орган или агенция.

Член 18

Предпазни мерки

1.     В случай на сериозни смущения на националния транспортен пазар в определен географски район, причинени или задълбочени от каботажни превози, всяка държава-членка може да сезира Комисията с оглед приемането на предпазни мерки, като предоставя на Комисията необходимата информация и я уведомява за мерките, които възнамерява да предприеме по отношение на местните превозвачи.

2.     За целите на параграф 1:

—

„сериозни смущения на националния транспортен пазар в определен географски район“ означава съществуване на специфични за пазара проблеми, които водят до сериозен и потенциално дългосрочен излишък на предлагането спрямо търсенето, който представлява заплаха за финансовата стабилност и оцеляването на значителен брой превозвачи, предоставящи пътнически превозни услуги;

—	„географски район“ означава район, който обхваща изцяло или отчасти територията на държава-членка или се простира на част или на цялата територия на други държави-членки.

3.     Комисията проучва положението и след като се консултира с комитета по член 27, в едномесечен срок от получаване на искането на съответната държава-членка решава дали са необходими предпазни мерки и ако такива са необходими, ги приема. Мерките, въведени в съответствие с настоящия член, остават в сила за срок не повече от шест месеца, който може да бъде еднократно подновен. Комисията незабавно уведомява държавите-членки и Съвета за всички взети решения съгласно разпоредбите на настоящия параграф.

4.     Ако Комисията реши да приеме предпазни мерки по отношение на една или повече държави-членки, от компетентните органи се изисква да предприемат мерки с равностоен обхват по отношение на местните превозвачи и да уведомят Комисията за тях. Тези мерки се прилагат най-късно от датата на въвеждане на предпазните мерки, приети от Комисията.

5.     Всяка държава-членка може да представи на Съвета решение на Комисията по параграф 3 в срок от 30 дни от датата на уведомлението за него. Съветът с квалифицирано мнозинство може да вземе друго решение в срок 30 дни след сезирането му от държавата-членка или, ако е сезиран от няколко държави-членки, считано от първото сезиране.

За решението на Съвета важат сроковете, установени в параграф 3. Компетентните органи на заинтересованите държави-членки се задължават да приемат мерки с равностоен обхват по отношение на местните превозвачи и уведомяват за това Комисията. Ако Съветът не вземе решение в срока, предвиден в първа алинея, решението на Комисията става окончателно.

6.     Ако Комисията счита, че е необходимо мерките по параграф 3 да бъдат продължени, тя представя предложение до Съвета, който взема решение с квалифицирано мнозинство.

Глава VI

Контрол и санкции

Член 19

Билети за превоз

1.   Превозвачите, извършващи редовни услуги, с изключение на специалните редовни услуги, издават индивидуални или групови билети за превоз, в които са отбелязани:

а)	местата на отпътуване и пристигане, а според случая — и пътуването на връщане,

б)	срокът на валидност на билета,

в)	цената на превоза.

2.   Предвиденият в параграф 1 билет за превоз се представя на контролните длъжностни лица при поискване.

Член 20

Крайпътни проверки и проверки в предприятията

1.   Разрешителното или контролният документ се съхраняват в превозното средство и се представят при поискване от контролно длъжностно лице.

2.   Превозвачите, които използват автобуси в международния пътнически транспорт, допускат проверки, чиято цел е да гарантират правилното извършване на дейностите, най-вече по отношение на времето за шофиране и почивка. В контекста на прилагането на настоящия регламент контролните длъжностни лица имат право:

а)	да проверяват книжките и друга документация, свързана с дейността на транспортното предприятие;

б)	да правят копия или да вземат извлечения от книжките и документацията в помещенията;

в)	да имат достъп до всички помещения, обекти и превозни средства на транспортното предприятие;

г)	да изискват всякаква информация, съдържаща се в книжките, документацията или базите данни.

Член 21

Взаимно съдействие

Държавите-членки си съдействат за прилагането на настоящия регламент. Те обменят информация чрез националните служби за връзка, създадени съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № …/2008 [за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач].

Член 22

Отнемане на лицензи на Общността и на разрешителни

1.   Компетентните органи на държавата-членка на установяване на превозвача отнемат лиценза на Общността, предвиден в член 4, когато титулярят му:

а)	е престанал да отговаря на условията, предвидени в член 3, параграф 1;

б)	е представил неточна информация относно данните, които са били необходими за издаването на лиценз на Общността.

2.   Оторизиращият орган отнема разрешителното, когато титулярят е престанал да отговаря на условията, въз основа на които е определено издаването, съгласно настоящия регламент, и по-специално при искане от страна на държавата-членка, в която е установен превозвачът. Той незабавно уведомява компетентните органи на съответната държава-членка.

Член 23

Санкциониране на нарушения от държава-членка на установяване

1.   В случай на тежко нарушение ▐ на общностното законодателство в областта на автомобилните превози, извършено или установено в държава-членка, по-специално що се отнася до нормите, приложими за превозните средства, времето за управление и почивка на водачите и извършването без разрешително на предвидените в член 5, параграф 1, четвърта алинея дублиращи или временни услуги, компетентните органи на държавата-членка на установяване на превозвача, който е извършил нарушението, издават предупреждение и могат, inter alia, да наложат следните административни санкции:

а)	временно или постоянно отнемане на някои или на всички заверени копия от лиценза на Общността;

б)	временно или постоянно отнемане на лиценза на Общността;

в)

глоби.

Тези санкции се определят в зависимост от тежестта на извършеното от притежателя на лиценза на Общността нарушение и в зависимост от общия брой заверени копия, с които разполага по отношение на своите международни превозни услуги.

2.   Компетентните органи на държавите-членки забраняват на техните територии да се извършват международни превози на пътници, обхванати от настоящия регламент, на превозвачите, които са извършили тежки нарушения на общностното законодателство в областта на автомобилните превози, и след издаване на окончателното решение, след като са били изчерпани всички правни възможности за преразглеждане, с които разполага превозвачът , по-специално що се отнася до правилата, приложими за превозните средства и времето за управление и почивка на водачите. Те незабавно уведомяват компетентните органи на съответната държава-членка.

3.    При установяване на тежко нарушение в случая, посочен в член 24, параграф 1, компетентните органи на държавата-членка на установяване вземат решение каква санкция да бъде наложена на въпросния превозвач. Във възможно най-кратък срок и най-късно три месеца след узнаване за нарушението те съобщават на компетентните органи на държавата-членка, в която са установени нарушенията, кои от предвидените в параграфи 1 и 2 санкции са наложени. Ако не е било възможно да се наложат такива санкции, те посочват причините за това.

4.   Компетентните органи вземат предвид всяка вече наложена санкция в друга държава-членка и гарантират, че наложените на въпросния превозвач санкции като цяло са пропорционални на нарушението или нарушенията, довели до тези санкции.

Санкцията, наложена от компетентните органи на държавата-членка на установяване, след консултация с компетентните органи на държавата-членка домакин в случая, посочен в член 24, параграф 1, може да включва отнемане на разрешително за упражняване на професията на автомобилен превозвач.

5.   Компетентните органи на държавата-членка на установяване могат също така съгласно нейното национално законодателство да заведат дело срещу съответния превозвач пред компетентен национален съд. Те уведомяват компетентните органи на приемащата държава-членка ║за решенията, взети съгласно настоящия параграф.

6.   Държавите-членки гарантират, че превозвачите могат да обжалват ║всяка административна санкция, която им е наложена съгласно настоящия член.

Член 24

Санкциониране на нарушения от приемаща държава-членка ║

1.   Когато на компетентните органи на държава-членка е известно тежко нарушение ▐ на настоящия регламент или на общностното законодателство в областта на автомобилните превози, които могат да се припишат на превозвач от друга държава-членка, държавата-членка, на чиято територия е установено нарушението, във възможно най-кратък срок и най-късно един месец след узнаване за нарушението изпраща на компетентните органи на държавата-членка на установяване следната информация:

а)	описание на нарушението, както и датата и времето на извършването му;

б)	категорията, вида и тежестта на нарушението;

в)	наложените санкции и изпълнените санкции.

Компетентните органи на държавата-членка домакин могат да поискат от компетентните органи на държавата-членка на установяване да наложат административни санкции в съответствие с настоящия регламент.

2.   Без да се засяга възможността за наказателно преследване, приемащата държава-членка може да налага санкции на превозвачи, установени извън държавата-членка, извършили нарушения на настоящия регламент или на общностни или национални разпоредби в областта на транспорта на нейна територия във връзка с каботажна превозна операция. Санкциите се налагат на недискриминационен принцип и могат, inter alia, да са под формата на предупреждения и/или, в случай на сериозно нарушение ▐, временна забрана за извършване на каботажни превозни операции в рамките на територията на приемащата държава-членка ║, където е извършено нарушението , и/или налагане на глоба .

3.   Държавите-членки гарантират, че превозвачите могат да обжалват ║всяка административна санкция, която им е наложена съгласно настоящия член.

Член 25

Вписване в националния регистър

Държавите-членки гарантират, че тежките нарушения ▐ на общностното законодателство в областта на автомобилните превози, извършени от превозвачи, установени на тяхна територия и довели до налагане на санкция, както и наложените санкции се записват в националния регистър на предприятията за автомобилни превози, създаден съгласно Регламент (ЕО) № …/2008 [за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач]. Вписванията в регистъра, които се отнасят до временно или постоянно отнемане на лиценз на Общността, се съхраняват в базата данни поне две години.

Глава VII

Прилагане

Член 26

Споразумения между държавите-членки

1.   Държавите-членки могат да сключват двустранни и многостранни споразумения за по-нататъшно либерализиране на превозите, обхванати от настоящия регламент, в частност по отношение на разрешителния режим и на опростяването или премахването на контролните документи.

2.   Държавите-членки информират Комисията за споразуменията, сключени по параграф 1.

Член 27

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт  (15).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и параграф 5, буква б), и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

Сроковете, предвидени в член 5а, параграф 3, буква в), параграф 4, букви б) и д) от Решение 1999/468/ЕО, се установяват на един месец.

Член 28

Санкции

Държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент и вземат всички необходими мерки за осигуряване прилагането на тези санкции. ║Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията за предприетите мерки ║до … (16), както и за всяка последваща промяна, във възможно най-кратки срокове.

Те гарантират, че всички тези мерки се прилагат без дискриминация, основана на националността или на мястото на установяване на превозвача.

Член 29

Докладване

1.   До 31 януари всяка година държавите-членки съобщават на Комисията броя на разрешителните за редовни услуги, издадени през предходната година, и общия брой на разрешителните за редовни услуги, валидни към края на периода на докладване. Тази информация се дава отделно за всяка страна на местоназначение на редовната услуга. Държавите-членки съобщават на Комисията също данните за каботажните превозни операции под формата на специални редовни услуги и случайни услуги, извършени от местни превозвачи през периода на докладване.

2.   До 31 януари всяка година компетентните органи в държавата-членка домакин изпращат на Комисията статистика за броя на разрешителните, издадени за каботажни превозни операции под формата на редовни услуги, посочени в член 15, буква б).

3.   Комисията установява формата на таблицата, която да се използва за съобщаване на статистиката, посочена в параграф 2. Тъй като тези мерки са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, те се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27, параграф 2.

4.   ║ До 31 януари на всяка година държавите-членки информират Комисията за броя на превозвачите, които към 31 декември на предходната година са били титуляри на лиценз на Общността, както и за броя заверени копия, съответстващи на броя на превозните средства в движение към тази дата.

Член 30

Изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006

В член 8 от Регламент (ЕО) № 561/2006 се създава следният параграф:

Глава VIII

Заключителни разпоредби

Член 31

Отмяна

Регламенти (ЕИО) № 684/92 и (ЕО) № 12/98 се отменят.

Позоваванията на отменените регламенти се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 32

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2009 г.

---

(1)  ОВ C 10, 15.1.2008 г., стр. 44.

(2)  ОВ C […], […] г., стр. […].

(3)  Позиция на Европейския парламент от 5 юни 2008 г.

(4)  ОВ L 74, 20.3.1992 г., стр. 1. ║.

(5)  ОВ L 4, 8.1.1998 г., стр. 4.

(6)  ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1.

(7)  ОВ L ….

(8)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. ║.

(9)   Приети текстове, P6_TA(2007)0575.

(10)   ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 57, 2.3.1992 г., стр. 27.

(12)  ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 59.

(13)  ОВ L 226, 10.9.2003 г., стр. 4.

(14)  ОВ L 315 3.12.2007 г., стр. 1 .

(15)  ОВ L 370, 31.12.1985 г., стр. 8.

(16)  12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(17)   OJ L … “