7.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 254/18


ОБЩА ПОЗИЦИЯ (ЕО) № 22/2008

приета от Съвета на 23 юни 2008 година

с оглед приемането на Директива 2008/…/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от … относно летищните такси

(текст от значение за ЕИП)

(2008/C 254 E/02)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението от Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Главна задача и основна търговска дейност на летищата е да осигуряват обслужването на самолетите от кацане до излитане, както и на пътниците и товарите, така че въздушните превозвачи да могат да предоставят транспортни въздухоплавателни услуги. За тази цел летищата предоставят редица съоръжения и услуги, свързани с експлоатацията на самолетите и обслужването на пътниците и товарите, разходите за които обикновено се възстановяват чрез летищните такси. Управляващите летищата органи, предоставящи съоръжения и услуги, за които се начисляват летищни такси, следва да се стремят да работят по икономически изгоден начин.

(2)

Необходимо е да се установи обща рамка за регулиране на основните характеристики на летищните такси и начина на тяхното определяне, тъй като при липса на такава рамка е възможно да не бъдат изпълнени основните изисквания в отношенията между управляващите летищата органи и ползвателите на летище. Установяването на такава рамка следва да не засяга възможността държавите-членки да определят степента, до която могат да бъдат взети предвид приходите от търговската дейност на летищата при определяне на летищните такси.

(3)

Настоящата директива следва да се прилага за летищата, намиращи се в Общността, които са с размер над минималния, тъй като управлението и финансирането на малки летища не налага прилагането на общностна рамка, и за летищата с най-голям брой пътнически превози във всяка държава-членка.

(4)

С оглед на подпомагане на териториалното единство държавите-членки следва да имат възможността да прилагат обща система на таксуване спрямо мрежата от летища. Икономическите трансфери между летищата в подобни мрежи следва да бъдат съобразени с общностното право.

(5)

От съображения, свързани с разпределението на трафика, държавите-членки следва да могат да разрешат на управляващия летището орган да прилага същото ниво на летищни такси за летищата, които обслужват един и същ град или агломерация. Икономическите трансфери между тези летища следва да са съобразени със съответното общностно право.

(6)

За откриването на нови линии, например с цел да се насърчи, inter alia, развитието на изостанали и отдалечени райони, следва да се предоставят стимули единствено в съответствие с правото на Общността.

(7)

Събирането на такси за предоставяне на авионавигационни и наземни услуги вече е уредено съответно с Регламент (ЕО) № 1794/2006 на Комисията от 6 декември 2006 г. за установяване на обща схема за таксуване на аеронавигационното обслужване (4) и с Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъп до пазара на наземни услуги в летищата на Общността (5). Таксите, налагани за финансиране на помощ за пътниците с увреждания и пътниците с ограничена подвижност се уреждат с Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (6).

(8)

През 2004 г. Съветът на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO) прие политики относно събирането на летищни такси, които включваха, inter alia, принципите на обвързаност с разходите, недискриминация и независим механизъм за икономическото регламентиране на летищата.

(9)

Съветът на ICAO смята, че летищната такса е налог, предназначен и използван конкретно за покриване на разходите за предоставяне на съоръжения и услуги на гражданското въздухоплаване, докато данъкът е налог, предназначен за повишаване на приходите на държавното или местното управление, които поначало не се използват за гражданското въздухоплаване нито като цяло, нито като функция на разходите.

(10)

Летищните такси следва да бъдат недискриминационни. Следва да се въведе задължителна процедура за редовни консултации между управляващите летищата органи и ползвателите на летище с възможност двете страни да прибягват до независим надзорен орган, в случай че ползвателите на летище оспорят някое решение за летищните такси или за промяна на системата за таксуване.

(11)

За да се гарантира безпристрастност на решенията и подходящо и ефективно прилагане на настоящата директива, във всяка държава-членка следва да се създаде независим надзорен орган. Органът следва да притежава всички необходими ресурси, като персонал, експертен опит и финансови средства, за изпълнение на своите задачи.

(12)

Изключително важно за ползвателите на летище е редовно да получават информация от управляващия летището орган относно начина и базата, на която се изчисляват летищните такси. Подобна прозрачност би могла да даде яснота на въздушните превозвачи за разходите на летището и възвръщаемостта на инвестициите в летища. За да позволят на управляващия летището орган правилно да оцени нуждите по отношение на бъдещите инвестиции, ползвателите на летище следва своевременно да го уведомяват за своите експлоатационни прогнози, планове за развитие, специфични изисквания и предложения.

(13)

Управляващите летищата органи следва да уведомяват ползвателите на летище за важни инфраструктурни проекти, тъй като те имат значително влияние върху системата или нивото на летищните такси. Тази информация следва да се предоставя с цел да се направи възможно наблюдението на разходите за инфраструктура и с оглед предоставянето на подходящи и рентабилни съоръжения на съответното летище.

(14)

Управляващите летищата органи следва да имат възможност да прилагат летищни такси, съответстващи на инфраструктурата и/или на нивото на обслужване, тъй като въздушните превозвачи имат законен интерес да изискват от управляващите летищата органи предоставяне на услуги, отговарящи на съотношението цена/качество. Достъпът до диференцирано ниво на инфраструктура или обслужване обаче следва да бъде открит за всички превозвачи, които желаят да се възползват от тях, на недискриминационна основа. В случай че търсенето превиши предлагането, достъпът следва да се предоставя по обективни и недискриминационни критерии, които управляващият летището орган ще разработи. Всяка диференциация на летищните такси следва да бъде прозрачна, обективна и основана на ясни критерии.

(15)

Ползвателите на летището и управляващият летището орган следва да могат да сключат споразумение за нивото на обслужване по отношение на качеството на обслужването, предоставяно срещу събираните летищни такси. Преговорите относно качеството на обслужването, предоставяно срещу летищните такси, би могло да се проведат като част от редовната консултация.

(16)

Настоящата директивата следва да не засяга Договора, и по-специално членове 81-89 от него.

(17)

Докато целта на настоящата Директива, а именно да се установят общите принципи за налагане на летищни такси на летищата на Общността, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради това, че системите за летищни такси не могат да бъдат въведени по еднакъв начин на национално равнище в цялата Общност, и затова, поради мащаба и последиците си, може да бъде по-добре постигнато на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

1.   Настоящата директива установява общи принципи за налагане на летищни такси в летищата на Общността.

2.   Разпоредбите на настоящата директивата се прилагат за всяко летище, намиращо се на територия, която се подчинява на Договора, и отворено за търговски трафик, чийто ежегоден трафик е не по-малко от 5 милиона превозени пътници, както и за летището с най-голям брой пътнически превози във всяка държава-членка.

3.   Държавите-членки публикуват списък на летищата на своята територия, за които се прилага настоящата директива. Този списък се основава на данните от Комисията (EВРОСТАТ) и се актуализира ежегодно.

4.   Настоящата директива не се прилага за таксите, събирани за заплащане на обслужването на въздушните трасета и аеронавигационни услуги в терминалите, в съответствие с Регламент (EО) 1794/2006, нито за таксите, събирани за заплащане на наземните услуги, посочени в приложението към Директива 96/67/ЕО, нито за таксите, налагани за финансиране на помощ за пътниците с увреждания и пътниците с ограничена подвижност, посочени в Регламент (ЕО) № 1107/2006.

5.   Настоящата директива не засяга правото на всяка държава-членка да прилага допълнителни регулаторни мерки, които не са несъвместими с настоящата директива или с други съответни разпоредби на правото на Общността, по отношение на управляващите летища органи, намиращи се на нейната територия. Това може да включва мерки за икономически надзор, като например одобрение на системите за таксуване и/или на нивото на таксите, включително методи на таксуване, основани на стимули, или регламентиране на пределни цени.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

1.

„летище“ означава всяко земно пространство, специално пригодено за приземяване, излитане и маневриране на въздухоплавателни средства, включително помощните инсталации, които тези операции може да включват за нуждите на въздушния трафик и обслужване, включително инсталациите, необходими за подпомагане на търговските въздухоплавателни услуги;

2.

„управляващ летището орган“ означава всеки орган, който, в зависимост от случая, в съчетание или не с други дейности, съгласно националните законови, подзаконови актове или договори, има за цел администрирането и управлението на инфраструктурите на летището или на летищната мрежа, и съгласуването и контрола на дейностите на различните оператори, действащи на съответните летища или мрежи от летища;

3.

„ползвател на летище“ означава всяко физическо или юридическо лице, отговарящо за превоза на пътници, поща и/или товари по въздух до или от съответното летище;

4.

„летищна такса“ означава налог, който се събира в полза на управляващия летището орган и се заплаща от ползвателите на летището за използването на съоръженията и услугите, които се предоставят изключително от управляващия летището орган и които са свързани с кацане, излитане, сигнализиране и паркиране на въздухоплавателните средства, както и с обработката на пътници и товари;

5.

„летищна мрежа“ означава група летища, надлежно определена като такава от държавата-членка и управлявана от един и същ управляващ орган.

Член 3

Недискриминация

Държавите-членки гарантират летищните такси да не дискриминират спрямо ползвателите на летище, в съответствие с общностното право. Това не е пречка за модулирането на летищните такси по въпроси от общ и обществен интерес, включително и екологични въпроси. Такава модулация се извършва въз основа на валидни, обективни и прозрачни критерии.

Член 4

Летищна мрежа

1.   Държавите-членки могат да разрешат на управляващия летището орган на летищна мрежа да въведе обща и прозрачна система на летищни такси за цялата летищна мрежа.

2.   Държавите-членки могат да разрешат на управляващия орган на летища, които обслужват един и същ град или агломерация, да прилага същото ниво на летищни такси за всички тези летища, при условие че всяко от тях напълно отговаря на изискванията за прозрачност, определени в член 6.

Член 5

Консултации и средства за правна защита

1.   Държавите-членки гарантират установяването на задължителна процедура за редовни консултации между управляващия летището орган и ползвателите на летището или представителите или асоциации на ползвателите на летище по функционирането на системата на летищните такси, равнището на летищните такси и, където е подходящо, качеството на предоставяните услуги. Такива консултации се организират поне веднъж годишно, освен ако на последната консултация не е договорено друго. Когато между управляващия летището органи ползвателите на летището съществува многогодишно споразумение, консултациите се провеждат, както е предвидено в него. Държавите-членки си запазват правото да искат по-чести консултации.

2.   Държавите-членки гарантират, когато е възможно, че промените в системата или в нивото на летищните такси се извършват при съгласие между управляващия летището орган и ползвателите на летището. За тази цел управляващият летището орган представя на ползвателите на летището предложение за изменение на системата или нивото на летищните такси не по-късно от четири месеца преди влизането им в сила, заедно с обосновка на предложените промени, освен при наличието на извънредни обстоятелства, които се обосноват пред ползвателите на летище, в който случай този период обаче не може да бъде по-кратък от два месеца. Управляващият летището орган провежда консултации с ползвателите на летището по предложените промени и взема предвид техните становища преди окончателното вземане на решение. Управляващият летището орган публикува своето решение или препоръка в разумен срок преди влизането му в сила. Ако между управляващия летището орган и ползвателите на летището не бъде постигнато съгласие по предложените промени, управляващият летището орган обосновава решението си, отчитайки становището на ползвателите на летището.

3.   Държавите-членки осигуряват, че в случай на несъгласие по дадено решение за летищните такси, взето от управляващия летището орган, всяка от страните да може да поиска намесата на независимия надзорен орган, посочен в член 10, който да разгледа основанията за изменението на системата или на нивото на летищните такси.

4.   В случай че промяната в системата или нивото на летищните такси, за която управляващият летището орган е взел решение, бъде оспорена пред независимия надзорен орган, то тя не поражда действие, преди надзорният орган да разгледа въпроса. Независимият надзорен орган може да вземе временно решение за влизането в сила на промяната на летищните такси.

5.   Дадена държава-членка може да реши да не прилага параграфи 3 и 4 относно промените в системата или нивото на летищните такси за онези летища, за които е установила процедура, предвиждаща икономически надзор. Мерките за икономически надзор могат да бъдат същите като посочените в член 1, параграф 5. Когато тези мерки включват одобрение на системата или нивото на летищните такси, те трябва да бъдат одобрени от същия орган, който е бил определен или създаден като независим надзорен орган за целите на настоящата директива.

Член 6

Прозрачност

1.   Държавите-членки гарантират, че всеки път, когато трябва да се проведат консултациите по член 5, параграф 1, управляващият летището орган предоставя на всеки ползвател на летището или представители или асоциации на ползвателите на летища, информация за компонентите, които служат за основа при определяне на системата или нивото на всички такси, събирани на всяко летище от съответния управляващ летището орган. Информацията включва най-малко:

а)

списък на различните услуги и инфраструктура, предоставяни срещу събираните летищни такси;

б)

методиката, използвана за определяне на летищните такси;

в)

цялостната структура на разходите по отношение на съоръженията и услугите, за които се отнасят летищните такси;

г)

приходите от различните такси и общите разходи за включените в тях услуги;

д)

прогнози за състоянието на летището по отношение на таксите, увеличаването на трафика и предлаганите инвестиции;

е)

реалното използване на инфраструктурата и оборудването на летището за определен период от време.

2.   Държавите-членки осигуряват, че ползвателите на летището предоставят информация на управляващия летището орган преди всяка консултация, предвидена в член 5, параграф 1, по-специално относно:

а)

прогнози за трафика;

б)

прогнози за състава и планираното използване на техния въздушен парк;

в)

проектите си за развитие на въпросното летище;

г)

изискванията им към въпросното летище.

3.   В зависимост от разпоредбите на националното законодателство, информацията, предоставена на основание настоящия член, се счита за поверителна или икономически чувствителна, и се третира по съответен начин. В случаи, при които управляващите летищата органи се котират на фондовата борса, се спазват по-специално нормативните изисквания, отнасящи се до фондовите борси.

Член 7

Нова инфраструктура

Държавите-членки гарантират, че управляващият летището орган се консултира с ползвателите преди да финализира планове за нови инфраструктурни проекти.

Член 8

Стандарти за качество

1.   За да гарантират доброто и ефективно функциониране на дадено летище, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да позволят на управляващият летището орган и на представителите или асоциациите на ползвателите на летище, да започнат преговори с цел сключване на споразумение за нивото на обслужване по отношение на качеството на услугите, които се предоставят на летището. Тези преговори по отношение на качеството на услугите могат да се провеждат като част от консултациите, посочени в член 5, параграф 1.

2.   С подобно споразумение за нивото на обслужване се определя нивото на услугите, които управляващият летището орган предоставя, като се взема предвид действителната система или ниво на летищните такси и нивото на услугите, на които ползвателите на летището имат право срещу летищните такси.

Член 9

Персонализирани услуги

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да позволят на управляващия летището орган да предлага различно качество и набор от съответни летищни услуги, терминали или части от терминали с оглед предоставянето на персонализирани услуги или специализирани терминали или части от терминали. Системата или нивото на летищните такси може да се диференцира в зависимост от качеството и обхвата на тези услуги и тяхната себестойност или всякакви други обективни фактори. Управляващите летищата органи запазват свободата да определят такива диференцирани летищни такси.

2.   Държавите-членки вземат необходимите мерки за това всеки ползвател на летище, желаещ да използва персонализирани услуги или специализирани терминали или части от терминали, да има достъп до тях.

В случай че повече ползватели на летище желаят да имат достъп до персонализирани услуги и/или специализирани терминали или части от терминали, отколкото позволява капацитета на летището, тогава достъпът се предоставя на базата на подходящи, обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Тези критерии може да бъдат определяни от управляващия летището орган, а държавите-членки може да изискват те да бъдат потвърдени от независимия надзорен орган.

Член 10

Независим надзорен орган

1.   Държавите-членки определят или създават независим орган като техен национален независим надзорен орган, който да гарантира правилното прилагане на мерките, предприети за съобразяване с настоящата директива, и да изпълнява най-малко задачите, възложени му по член 5. Този орган може да бъде същият като институцията, натоварена от дадена държава-членка с прилагането на допълнителните регулаторни мерки, посочени в член 1, параграф 5, включително с одобрението на системата за таксуване и/или с нивото на летищните такси, при условие че изпълнява изискванията на параграф 2 от настоящия член.

2.   Държавите-членки гарантират независимостта на независимия надзорен орган, като осигуряват неговата правна обособеност и функционална независимост от всякакъв управляващ летище орган и въздушен превозвач. Държавите-членки, които запазват собственост или контрол над летища, управляващи летища органи или въздушни превозвачи, следят за това функциите, свързани с тази собственост или с този контрол, да не бъдат прехвърлени на независимия надзорен орган. Държавите-членки следят за това независимият надзорен орган да упражнява правомощията си безпристрастно и при пълна прозрачност.

3.   Държавите-членки нотифицират на Комисията наименованието и адреса на независимия надзорен орган, възложените му задачи и отговорности, а също и мерките, предприети за осигуряване на съответствие с параграф 2.

4.   Държавите-членки могат да създадат механизъм за финансиране на независимия надзорен орган, който може да включва събиране на такси от потребители и управляващи летища органи.

5.   Без да се засяга член 5, параграф 5, по отношение на посочените в член 5, параграф 3 спорове държавите-членки следят, независимият надзорен орган да взема необходимите мерки във връзка със системата или нивото на летищните такси, включително във връзка с качеството на обслужването, с цел:

а)

установяване на процедура за разрешаване на споровете между управляващия летището орган и ползвателите на летището;

б)

определяне на условията, при които даден спор може да бъде отнесен до независимия надзорен орган. Този орган може, по-специално, да отхвърля жалби, които не са добре обосновани или адекватно документирани;

в)

определяне на критериите, по които се разглеждат споровете с цел намиране на решение.

Тези процедури, условия и критерии са недискриминационни, прозрачни и обективни.

6.   Когато предприеме проверка на основанията за промяна на системата или нивото на летищните такси съгласно член 5, независимият надзорен орган има достъп до необходимата информация от засегнатите страни и от него се изисква да се консултира с тях, за да вземе решението си. Той взема решение възможно най-бързо, но във всички случаи в рамките на шест месеца от получаване на жалбата. Решенията на независимия надзорен орган са задължителни, без да се засяга възможността за парламентарна или съдебна проверка, доколкото е приложимо в държавите-членки.

7.   Независимият надзорен орган публикува годишен доклад за своята дейност.

Член 11

Отчет и преразглеждане

1.   До … (7) Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива, в който се оценява напредъка при постигането на целите й, както и където е подходящо всяко подходящо предложение.

2.   Държавите-членки и Комисията си сътрудничат в прилагането на настоящата директива, особено по отношение на събирането на информация за доклада, посочен в параграф 1.

Член 12

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива до … (8). Държавите-членки незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 13

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 14

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в …

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


(1)  ОВ C 10, 15.1.2008 г., стр. 35.

(2)  ОВ C 305, 15.12.2007 г., стр. 11.

(3)  Становище на Европейския парламент от 15 януари 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 23 юни 2008 г. и Позиция на Европейския парламент от … (все още непубликувана в Официален вестник).

(4)  ОВ L 341, 7.12.2006 г., стр. 3.

(5)  ОВ L 272, 25.10.1996 г., стр. 36.

(6)  ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 1.

(7)  Четири години от датата на влизане в сила на настоящата директива.

(8)  36 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ НА СЪВЕТА

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.

На 29 януари 2007 г. Комисията представи на Съвета посоченото по-горе предложение. Предложението се основава на член 80, параграф 2 от Договора за ЕО.

2.

На 29-30 ноември 2007 г. Съветът по транспорт, телекомуникации и енергетика прие общ подход по предложението.

3.

На 15 януари 2008 г. Европейският парламент (докладчик г-н Ulrich Stockmann (PSE-DE) гласува предложението на първо четене. Становището на ЕП съдържа 45 изменения.

4.

На 7 април 2008 г. Съветът по транспорт, телекомуникации и енергетика постигна политическо съгласие по предложението, като прие някои от 45-те изменения на първо четене на ЕП (док. 8017/08). Предвижда се общата позиция по този въпрос да бъде приета от Съвета на 23 юни 2008 г.

II.   ЦЕЛ

Целта на предложената директива е да определи общи принципи за налагане на летищни такси на летищата в Общността. Директивата има за цел да изясни взаимоотношенията между операторите и ползвателите на летища, като изисква прозрачност, консултации с ползвателите и прилагане на принципа на недискриминация при изчисляване на дължимите от ползвателите такси. Освен това тя има за цел да създаде силни и независими органи в държавите-членки, които да играят ролята на арбитър и да уреждат спорове с оглед на бързото им разрешаване.

III.   АНАЛИЗ НА ОБЩАТА ПОЗИЦИЯ

1.   Общи положения

На пленарното си заседание от 15 януари 2008 г. Европейският парламент (ЕП) прие 45 изменения на предложението на Комисията. Общата позиция на Съвета отразява промените, внесени в предложението на Комисията (вж. по-долу точка 2, буква а)) чрез включване на значителен брой изменения,

дословно (изменения на ЕП 8, 10, 11, 45), или

по смисъл, чрез сходна формулировка (изменения на ЕП 1, 2, 3, 15, 23, 28, 29).

Значителен брой изменения обаче не са отразени в общата позиция, тъй като Съветът счита, че

1.

те са излишни, тъй като вече са включени в други правни инструменти, приети след приемането на становището на ЕП; или

2.

те са взети предвид на друго място в текста, тъй като първоначалното предложение на Комисията е преработено в общата позиция.

2.   Конкретни въпроси

а)   Основни изменения в предложението на Комисията

Съветът внесе в предложението на Комисията редица изменения, които могат да се представят накратко по следния начин:

—   Приложно поле на предложената директива, член 1

Комисията първоначално предложи да бъдат включени всички летища с годишен трафик от повече от 1 милион пътници. Съветът постигна съгласие този праг да бъде повишен на 5 милиона и да се добави най-голямото летище във всяка от държавите-членки. Това приложно поле е в съответствие със становището на ЕП.

—   Приспособяване на таксите с оглед на екологични и други цели от обществен интерес, член 3

Съветът постигна съгласие относно включването на тази възможност в члена за недискриминацията. Това допълнение отразява желанието на държавите-членки да имат възможност да подкрепят използването на екологосъобразни въздухоплавателни средства чрез приспособяване на летищните такси, както и за други цели.

—   Обвързаност с разходите, съображение 8

Това съображение отразява балансиран компромис между желанието на държавите-членки летищните такси да бъдат строго обвързани с размера на разходите по предоставяне на летищни услуги (в съответствие с препоръките на IСАО за политиката по отношение на летищните такси) и необходимата степен на гъвкавост за други държави-членки, включително онези, които смятат, че това би могло да се отрази на функционирането на летищните мрежи, тъй като някои държави-членки се нуждаят от гъвкавост за използване на търговските приходи в рамките на летищната мрежа.

—   Летищна мрежа и летищна система, член 2, параграф 5, и член 4

Съветът постигна съгласие относно необходимостта в текста на проекта за директива да се въведе определение за летищни мрежи. Освен това той счита, че е целесъобразно да се включи текст, който да гарантира, че летищата, обслужващи един и същ град или агломерация, могат да имат обща система на таксуване.

—   Мерки за икономически надзор, член 5, параграф 5

Съветът счита, че е целесъобразно да се добави разпоредба относно мерките за икономически надзор, по силата на която държавите-членки, които използват системи за икономически надзор, да не бъдат задължени да прилагат предвидената в директивата процедура за уреждане на спорове. Основанието за това е, че икономическият надзор предлага степен на защита, сравнима с определената в директивата.

—   Срок за транспониране на директивата, член 12

Съветът удължи на 36 месеца срока за транспониране на директивата в националното законодателство, за да се предостави достатъчно време на всички държави-членки да предприемат необходимите мерки за нейното изпълнение.

б)   Изменения на Европейския парламент

Съветът обсъди също така някои изменения, без да ги включи в общата си позиция. Тези въпроси могат да се обобщят, както следва:

—   Такси за сигурност

Изменения 4, 13, 37-41

Общата позиция не включва измененията относно финансирането на сигурността, тъй като изразената от ЕП загриженост по този въпрос вече е взета предвид с влизането в сила на новия регламент относно сигурността на гражданското въздухоплаване (Регламент 300/2008). Тази загриженост ще бъде също така взета предвид в бъдеща политическа инициатива на Комисията.

—   Предварително финансиране

Изменения 31, 32

Общата позиция отчита значението на новите инфраструктурни проекти и гарантира възможността за тяхното финансиране, като се защитават интересите на ползвателите на летища. Този принцип на предварителното финансиране вече е посочен в текстовете на ICAO, но Съветът счита, че е по-целесъобразно да не го включва в общата си позиция поради различния подход в държавите-членки и необходимостта да се поддържа гъвкавост. Комисията не е приела тези изменения.

—   Система за съвкупно или разделно отчитане на приходите

Изменения 6, 22

Съветът счита, че е необходимо да се предвиди установяването на обща рамка за регулиране на основните характеристики на летищните такси и начина на тяхното определяне, но той счита също така, че държавите-членки следва да бъдат свободни да разрешават съвкупно или разделно отчитане на приходите или съчетание от двете системи, а не да бъдат задължени да приемат законодателни актове за задължително въвеждане на една от тези системи, или да дават право на летищата да избират коя система да приемат. Поради тези съображения общата позиция не съдържа изрична разпоредба по този въпрос.

—   Обхващане на всички летища в мрежа

Изменения 9, 14

Общата позиция не приема тези изменения поради съображения за съгласуваност с цялостния подход по отношение на мрежите, а именно недискриминация на мрежите между държавите-членки, премахване на ненужната бюрокрация за малките летища и липса на практическа необходимост, тъй като Съветът счита, че рискът от кръстосано субсидиране е неоснователен.

—   Други изменения

Някои от измененията не са включени в общата позиция поради следните три съображения:

Съветът счита, че те не съответстват на философията и подхода, възприети в проекта за директива.

Съветът счита, че формулировката им не е достатъчно ясна и е възможно да доведе до правна несигурност, тъй като позволява да се тълкуват по повече от един начин.

Съветът счита, че практическото им изпълнение от държавите-членки би било трудно, по-специално по отношение на изменянето на срокове, които държавите-членки считат за твърде кратки или твърде дълги.

Тези изменения са, както следва:

принципи на конкуренция и предоставяне на държавна помощ (част от 7, 16, 24, 25, 26),

недискриминация (34, 35, 36),

условия за намеса на независимия надзорен орган и делегиране на правомощия (19, 21, 42, 43),

ниво на обслужване и качество на услугите (5, 27, 33),

позоваване на факторите, определящи нивото на таксите (12),

консултации (17),

срок за представяне на изменения в системата на таксуване (18),

допустимост на жалбите (20),

прозрачност (30),

срок за вземане на решение от независимия надзорен орган (44).

IV.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Съветът смята, че общата позиция е балансирана и съобразена с целите и задачите, съдържащи се в предложението на Комисията. Той взема предвид резултатите от първото четене на Европейския парламент.

Съветът отбелязва проведените между Съвета и Европейския парламент неформални преговори и вярва, че посочените компромисни текстове ще дадат възможност за бързо приемане на директивата в близко бъдеще.