28.7.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/87


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския социален и икономически комитет и Комитета на регионите — Подобряване на енергийната ефективност чрез информационните и комуникационните технологии“

(COM(2008) 241 окончателен)

(2009/C 175/16)

На 13 май 2008 г., Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаването на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския социален и икономически комитет и Комитета на регионите — Подобряване на енергийната ефективност чрез информационните и комуникационните технологии“

COM(2008) 241 окончателен.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 10 ноември 2008 г. (докладчик: г-н HERNÁNDEZ BATALLER).

На 449-ата си пленарна сесия, проведена на 3 и 4 декември 2008 г. (заседание от 4 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 123 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 21 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Европейският икономически и социален комитет счита, че устойчивото развитие трябва да бъде приоритетен аспект на политиките на Европейския съюз. Това устойчиво развитие следва да бъде постигнато по-специално чрез енергийна ефективност, развитие на нови алтернативни източници на енергия, („възобновяеми“, „чисти“ или „зелени“) и, в крайна сметка, приемане на мерки за борба срещу изменението на климата чрез намаляване на емисиите на въглероден двуокис.

1.2   Представеното от Комисията съобщение е крачка напред по този път, тъй като насърчава развитието на национални и регионални програми в областта на научните изследвания и технологичното развитие (НИТР) и разглежда информационните и комуникационните технологии (ИКТ) като двигател на енергийната ефективност.

1.3   Комитетът споделя мнението на Комисията, че ИКТ имат двоен принос за постигане на целите на устойчивото развитие: от една страна, научните изследвания, разработките и нововъведенията в техните компоненти, оборудване и услуги ще доведат до икономия на енергия при употребата им. От друга страна, въвеждането на ИКТ в различните сфери на икономиката, както от гледна точка на производството, така и на потреблението, позволява „дематериализация“ на много процедури и замяната на физическия и материалния обмен с предоставяне на онлайн услуги, със съответстващата на това икономия на енергия. В допълнение, Комитетът счита, също така за важно, икономията на енергия да се въведе в целия процес на производство и употреба на технологичното оборудване, а не да се обръща внимание единствено на ефективното потребление по време на полезния живот на оборудването.

1.4   В съответствие с това съобщението на Комисията цели да насърчи един начален етап на събиране и анализ на информация, като основа за изготвянето на второ съобщение, в което ще се определят основните насоки за действие (1). Въпреки това, Комитетът счита, че е от първостепенно значение да се насърчават действия, благоприятстващи подобряването на енергийната ефективност в краткосрочен и средносрочен план.

1.5   Важен фактор за постигането на тази енергийна ефективност, от гледна точка на предлагането, е подмяната на оборудването, което поради технологична остарялост или изхабяване, присъщо на изтичането на полезния му живот, предполага висок разход на енергия. Над 50 % от битовите електроуреди, използвани в домакинствата в Европа, са на повече от 10 години и биха могли да се считат за енергийно неефективни. Комисията може да насърчи, като предварителна или алтернативна стъпка на изготвянето на директиви в тази насока, установяването на критерии за промишлеността, които с подкрепата на националните правителства и с помощта на потребителските организации да спомогнат за осъществяването на планове за подмяна на такова оборудване.

1.6   Комитетът счита, например, че би трябвало да се използва въвеждането на наземната цифрова телевизия в отделните държави-членки за обновяване на приемниците, като се подменят традиционните приемници с катодно-лъчеви тръби (CRT) с такива с течнокристални екрани (LCD). Това означава, например, да се насърчи производството и закупуването, на базата на споразумения с производители и потребителски организации, на интегрирани устройства, гарантиращи оперативна съвместимост, вместо да се закупуват периферни декодери, които да се свързват с аналоговите телевизори. Техническите проучвания показват, че един приемник с катодно-лъчева тръба консумира с една трета повече енергия от такъв с течнокристален екран, а енергопотреблението при непрекъснато захранване или „стенд бай“ е до 60 % повече.

1.7   Комисията може да приеме подобни позиции и във връзка с други сфери като енергийната мрежа (производство и разпределение), интелигентните сгради и интелигентното осветление: необходимо е да се развиват електронната търговия с електроенергия и технологичните иновации, свързани с производството и разпределението; системите за управление, отчитане и визуално представяне на икономията на енергия в сградите; постиженията в областта на интелигентното осветление — вътрешно, външно и улично — чрез светлинни източници, способни да си взаимодействат със средата, като се настройват електронно според нуждите от осветление.

Знае се, например, че енергията, използвана за производството и разработването на компютри, е три пъти повече от тази, която те консумират по време на полезния им живот. Следва, също така, да се търси решение по отношение на високото енергопотребление на сървърите и интернет търсачките, като се разработят специфични решения в тази област, специално отчитащи експоненциалното използване на мрежата, както и увеличаването на енергийното потребление, което е свързано с технологичната съвместимост. Едновременно с това, от особено значение е да се прецени енергоспестяването, което може да бъде следствие от използването на съвместимо, и стандартизирано от гледна точка на техническите стандарти, оборудване. Това води до по-малко разпространение на оборудване и до неговото по-добро използване в съответствие с предвиденото в Директива 2005/32/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти (2).

Потребителите могат да допринесат значително за тази икономия чрез адекватно използване на новите технологии; разработването на нови компютърни програми и технологични устройства в тази област би позволило на потребителите да визуализират бързо и лесно необходимата информация за адекватното използване на устройствата, както и да изчислят възможната икономика на енергия. Например, като се ограничава времето на включване на компютрите и периферните устройства до самото им ползване; като се избягват програми за защита на екрана или режим на непрекъснато захранване при ниска консумация на енергия; като се оптимизира използването на принтерите, и т.н. Най-общо е изчислено, че употребената от уредите енергия във вече споменатото непрекъснато захранване или „стенд бай“ може да представлява близо 12 % от годишната сметка за електроенергия на едно домакинство, а когато се съчетаят лошото използване на технологиите и остарялото оборудване, този разход се увеличава. Вярно е, че нуждата от промяна на оборудването представлява значителен разход за потребителите, който в отделни случаи следва да бъде компенсиран чрез социални помощи.

1.8   Тази дейност би трябвало да се допълни със сертификати за качество и с точна и ясна информация за гражданите върху етикетите относно енергийната ефективност на отделното оборудване, неговия „въглероден отпечатък или отпечатък върху околната среда“ и т.н., като по този начин подпомагат гражданите да осъзнаят и ориентират ефективното и устойчивото си енергийно потребление. Опитът, който може да се развие по отношение на ИКТ в области като аудиовизия, електронни комуникации, електроенергиен сектор, интелигентни сгради или интелигентно осветление, ще послужи като пример за приемане на мерки за икономия на енергия в други основни сектори, в които Комисията е започнала действия, като автомобилния, преработвателната промишленост или транспорта.

Комитетът настоява Комисията да предприеме активни мерки за информирането на потребители, предприятия, администрации и др. чрез кампании за подобряване на обществената осведоменост, използвайки различни начини и средства.

1.9   Комисията би трябвало също така да стимулира разработването на стандартни и надеждни показатели за изчисляване и преценяване на икономията на енергия, която предполага използването на ИКТ. Това ще допринесе за ограничаване на нарастващото подвеждащо и неясно използване на понятията „зелена“ или „чиста“ енергия само като маркетингова стратегия, без реална обосновка, която да може да се докаже и изчисли от гледна точка на икономията на енергия и намаляването на емисиите. Установяването на тези показатели ще спомогне за изясняването на това, дали една търговска практика е лоялна или нелоялна, най-вече що се отнася до търговските реклами, в които тези аргументи се използват за „еко-маркетинг“.

В условията на приватизация и либерализация на енергийния пазар е важно предприятията да се насърчават да инвестират в енергоспестяването и енергийната устойчивост, като едновременно им се помага да възприемат тези инвестиции за бизнес възможност и за източник на стабилна и квалифицирана трудова заетост.

1.10   Комитетът счита за необходимо да се засили политическият импулс в Европейския съюз, с цел да се гарантират ресурсите, които ще позволят да се постигнат поставените цели за икономия на енергия, чрез въвеждане на задължителни мерки за оборудване, за да се запълнят празнотите в националните планове в тази област. Интервенцията на Общността в тази област чрез приемане на директива ще придаде добавена стойност на действията на държавите-членки, без това да засяга подкрепата на Комисията за прилагането на национално ниво на кодекси на добри практики и за изготвянето на съвместни сравнителни изследвания относно енергийната оптимизация, които да служат за стимул в ЕС и да насърчават изработването от предприятията на доклади относно енергоспестяването.

2.   Мотиви

2.1   Предистория

2.1.1   Съобщението на Комисията се основава на:

приоритетите, установени от Европейския съвет на държавните и правителствените ръководители през пролетта на 2007 г., който изтъква необходимостта от справяне с изменението на климата, гарантиране на надеждна, устойчива и конкурентноспособна енергетика и осигуряване на модел за устойчиво развитие през XXI век. Горепосоченият съвет постигна консенсус относно нуждата в основата на политическата програма на ЕС да се постави интегрирана политика за климата и енергетиката, и определи точни и правно обвързващи цели като символ на неговата решителност в тази област. Комисията счита, че в бъдеще е необходимо непрекъснатият растеж на европейската икономика, който е от съществено значение за постигане на пълна заетост и социално включване, да се отдели от потреблението на енергия. Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) (3) трябва да играят важна роля за намаляване на енергоемкостта и за повишаване на енергийната ефективност на икономиката;

пакета от мерки, приети от Европейската комисия на 23 януари 2008 г., имащи за цел да покажат, че горепосочените цели са не само технологично и икономически постижими, но и предоставят възможности за бизнес на хиляди европейски дружества;

Европейския стратегически план за енергийните технологии, както и многобройни други действия, лансирани от Европейската комисия в различни области, целящи справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата.

2.2   Общи бележки

2.2.1   Като се взема предвид гореизложеното, с настоящото съобщение се цели да се насърчи отворена дискусия между заинтересованите страни в няколко избрани области, каквито могат да бъдат самият сектор за производство на ИКТ, електроенергийният сектор, интелигентните сгради и интелигентното осветление. Това означава да се постави началото на процес на събиране на информация и анализ, но също така и на консултиране и партньорство, като се привлекат най-голям брой участници: европейските институции (Парламент, Комитет на регионите, Европейски икономически и социален комитет), държавите-членки, промишлеността, научноизследователските организации и организациите на потребителите. Последните могат да играят важна роля в изпробването на нови устройства и компоненти.

Комисията би следвало да насърчи в по-голяма степен участието на потребителите и ползвателите в постигането на целите за икономия на енергия чрез ИКТ, така че не само системите за икономия на енергия да бъдат интелигентни, но и тяхното използване от гражданите. Съществуват различни процедури за осигуряване на това участие в процеса на научните изследвания, разработките и иновациите, като например европейската мрежа от „живи лаборатории“ (living labs), които позволяват да се получи директна информация за мнението, отношението и поведението на потребителите, посредством механично наблюдение чрез ИКТ.

2.2.2   Синергиите и споразуменията за добри практики, които могат да се осъществят в този процес, ще създадат възможност за осъществяване на пилотни дейности и за подсилване на научните изследвания и технологичното развитие (НИТР). В областта на ИКТ, изследванията относно тяхната енергийна ефективност следва да залегнат в националните и регионалните програми, в програмата на ЕС за конкурентоспособност и иновации, и в оперативните програми, финансирани по политиката за сближаване. Това би насърчило предприятията да направят оценка на своето въздействие върху околната среда и въз основа на резултата да приемат решения, основаващи се на съвместното използване на авангардни комуникационни мрежи и възобновяеми енергии, за постигане на икономии на енергията („негаватове“).

2.2.3   ЕИСК вече се произнесе в няколко свои становища относно значението на ИКТ за постигане на структурна промяна и за важния им принос за иновациите; сред тях са становищата относно нанотехнологиите (4), биотехнологиите (5), изследванията относно здравето (6), и особено становището относно информационните технологии. Те се разглеждат в хоризонтален план в Седмата рамкова програма, а що се отнася до мерките за НИТР, от икономическа гледна точка и от гледна точка на въздействието върху околната среда, от първостепенно значение е използването на най-модерни технологии и отделянето на по-голяма част от бюджета на Общността за насърчаване на научните изследвания и иновациите (7).

2.3   Специфични бележки

Комисията анализира специално сектора на електроенергията, който понастоящем се намира в процес на дълбока промяна, характеризиращ се с либерализиране на пазара, увеличаване на местните енергийни мрежи, интегриране на възобновяеми енергийни източници, разпространение на комбинираното и микропроизводството на енергия (микромрежи, виртуални електроцентрали), скъсяване на веригата между производство и потребление, енергийни компенсации между потребителите и новите нужди на гражданите.

2.3.1.1   Подобряването на енергийната мрежа, от производството до разпределението, включително и по-голямата ефективност на тази мрежа, за да се избегнат загубите на енергия, е залегнало в Оценката на Плана за действие за енергийна ефективност, относно който ЕИСК предстои да се произнесе и на чието становище се позоваваме (8).

2.3.1.2   Комисията разглежда и възможностите за икономия на енергия, предоставяни от интелигентните сгради, както жилищни, така и търговски. В тази връзка се отделя специално внимание на разработването на системи за управление, отчитане и визуализирано представяне на енергопотреблението, което, освен това, ще доведе до по-добро осъзнаване на този разход от страна на потребителите. Трябва да се има предвид, че над 40 % от енергопотреблението в Европа е свързано със сградите.

2.3.1.3   Комитетът счита (9), че е необходимо да се намерят нови културни и материални стимули, от една страна, за компенсиране на по-високите цени, а от друга, за засилване на интереса към:

инвестиране в проекти,

преразглеждане на методите на строителство,

използване на по-качествени материали, които трябва да се внедряват в строителния процес, и

нови структурни решения.

2.3.1.4   ЕИСК още веднъж заявява (10), че от гледна точка на крайния потребител следва да се вземат под внимание бариерите, които възпрепятстват развитието и внедряването на енергийната ефективност в сградите в Европа: технически, икономически, финансови, правни, административни и бюрократични, институционални и управленски, социално-поведенчески, както и бариери, дължащи се на липсата на интегриран подход (дисбаланс между отопление/охлаждане, несъобразяване с климатичните условия, и т.н.).

Интелигентните домове допринасят както за качеството на живот, комфорта и сигурността на обитателите, така и за реализиране на финансови и енергийни икономии. Взаимното свързване предоставя достъп до комуникационните услуги (приемане, адаптиране и разпръскване на радио- и телевизионни сигнали по наземен и спътников способ, ADSL, по кабелни и електрически мрежи), а също и до други услуги, притежаващи голям потенциал за икономия на енергия: откриване на течове на газ и вода, на свръхконсумация на електроенергия поради неизправности, автоматизиран контрол на поливането, климатизация.

Въвеждането на активни и пасивни процедури за подобряване на околната жилищна среда може да намали електропотреблението на домакинствата с до 50 %, а според някои проучвания съчетаването на чисти енергии и механични системи за контрол на околната среда — с до 70 %.

Постиженията в областта на интелигентното осветление — вътре в помещенията, на открито и улично — позволяват използването на светлинни източници, способни да си взаимодействат със средата, като се настройват електронно, според нуждите от осветление. На пазара вече съществуват технологии като светодиодите (LED) или по-новите органични светодиоди (OLED), с голям енергоспестяващ потенциал. Около една пета от световното потребление на електроенергия е за осветление.

2.3.2.1   ЕИСК подкрепя и насърчава сключването на доброволни споразумения, целящи въвеждането на все по-интелигентно, енергийно ефективно осветление за всички публични пространства на открито и на закрито.

2.3.2.2   Насърчаването на „зелените“ обществени поръчки в рамките на екологичната система на ИКТ-сектора с цел да се постигне въглеродно неутрална индустрия чрез сключването на доброволни споразумения относно пилотни проекти, може да бъде начин за насочване и изследване на структурната промяна.

Комисията трябва да допринесе предприятията, които инвестират в намаляване на своето въздействие върху околната среда, да бъдат възприемани в по-благоприятна светлина от потребителите, освен че се облагодетелстват от намаляването на себестойността вследствие от икономията на енергия. Естествено, предприятията следва да се ориентират и към подходящо рециклиране на електронни компоненти, отпадъци и остатъци като част от тяхната дейност по управление на околната среда. Рециклирането би трябвало да се предвиди още при самото производство на устройството, така че един висок процент от използваните материали и компоненти да бъдат повторно използваеми. Предвид значимостта на тази тема, ЕИСК подготвя становище по собствена инициатива в тази област, в което ще се произнесе относно системите за управление на отпадъците от електрическо и електронно оборудване.

2.3.2.3   ЕИСК вече препоръча (11) насърчаването на „зелените“ обществени поръчки, дефинирайки техническите характеристики на „екосъобразните“ продукти, започвайки с тези, които имат най-силно въздействие върху околната среда, включвайки себестойността на продукта или цикъла на живот на услугата в спецификациите, създавайки специфична база данни, актуализирайки директивите на ЕС относно обществените поръчки чрез включване на позовавания на стандарти, системи за управление на околната среда, екологична маркировка и екологичен дизайн, и накрая, публикувайки национални планове за действие за приемане на „зелените“ обществени поръчки. Този тип подпомагане следва да се отнася най-вече за малките и средни предприятия, поради тяхната значимост за нивото на производителност и заетост, в съответствие с позицията на Комисията по отношение на тези предприятия.

ИКТ са в привилегировано положение по отношение на приноса към намаляване на последиците от изменението на климата (12), доколкото техните продукти и услуги могат да допринесат за замяна на стоки и за ограничаване на служебните пътувания (например, като се насърчават системите за видеоконференции). Също така може да се намали значително използването на първични енергии, а оттам и емисиите на въглероден двуокис, чрез въвеждане например на нови форми на работа (работа от разстояние), електронно фактуриране, дистанционно обучение или използване на онлайн формуляри.

2.3.3.1   В предприятията могат да се намерят нови източници на приходи, чрез прилагане на ИКТ решения във връзка с услугите, които подпомагат други сектори да станат по-ефективни, като например:

насърчаване на търсенето и материализирането на възможности за намаляване на парниковите емисии;

изготвяне на каталог на възможностите за намаляване на парниковите емисии за производствените предприятия или производствените сектори;

активизиране вътре в предприятията на дейността по енергийно-ефективни проекти;

идентифициране на възможности за намаляване на енергопотреблението в областта на услугите;

разглеждане на парниковите емисии като „показател“ за съотношението разходи/приходи при оценяването на нови проекти.

2.3.3.2   Създаването на бюра „Изменение на климата“ в предприятията, свързани с ИКТ, може да бъде един положителен аспект. Тези бюра биха могли да имат, наред с други, следните цели:

увеличаване на използването на възобновяеми или излишни енергии;

осигуряване на съответствие на процесите с енергийната политика на организацията, чрез подобряване на енергийната ефективност на засегнатите процеси;

идентифициране на най-добрите действия, въведени в отделните осъществени операции, и насърчаване на прилагането им в бъдеще;

определяне на цели за намаляване на емисиите от въглероден двуокис;

сертифициране на система за енергийно управление от външна организация;

изготвяне на енергийна диагностика с идентифициране на перата с най-голямо енергопотребление.

Брюксел, 4 декември 2008 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

Генерален секретар на Европейски икономически и социален комитет

Martin WESTLAKE


(1)  Пример за предварителна работа по събиране и анализ на информацията е неотдавнашното проучване на Комисията, озаглавено „The implications of ICT for Energy Consumption“ (e-Business Watch, Study report no 09/2008, http://www.ebusiness-watch.org/studies/special_topics/2007/documents/Study_09—2008_Energy.pdf).

(2)  ОВ L191, от 22.7.2005 г., стр. 29.

(3)  Под ИКТ се има предвид прилагането на микро- и наноелектронни компоненти и системи, но също и на технологии на бъдещето като например фотониката, които разкриват перспективи както за много по-голяма изчислителна мощност при значително по-малко енергопотребление от сегашното, така и за лесно управляемо и енергийно ефективно осветление с голяма яркост.

(4)  ОВ C 157, 28.6.2005 г., стр. 22

(5)  ОВ C 234, 30.9.2003 г., стр. 13; ОВ C 61, 14.3.2003 г., стр. 22 и ОВ C 94, 18.4.2002 г., стр. 23

(6)  ОВ C 74, 23.3.2005 г., стр. 44

(7)  ОВ C 65, 17.3.2006 г., стр. 9, докладчик: г-н Wolf, съдокладчик: г-н Pezzini. „Предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни действия (2007—2013 г.)“.

(8)  Становище CESE 1315/2008 (TEN/341), докладчик: г-н Iozia, CESE 1513/2008, „Енергийна ефективност — първа оценка на националните планове за действие“.

(9)  Становище CESE, докладчик: г-н Pezzini, ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 62. „Енергийна ефективност на сградите — приносът на крайните потребители“ (проучвателно становище).

(10)  ОВ C 162, 25.6.2008, стр. 62 г., параграф 1.11.

(11)  ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 1Екологични методи на производство“, докладчик: г-жа Darmanin.

(12)  По данни на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) този сектор би могъл да спомогне за намаляването на над 48,4 милиона тона CO2 в други свързани сектори, ако се внедрят адекватни решения, основаващи се на телекомуникациите (здравеопазване, мобилност в градска среда, публични администрации и т.н.).