30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/11

1.1

ЕИСК изразява благодарност на Комисията за своевременното преработване на няколко сложни директиви в един ясен документ, като при това е взела предвид правилата, касаещи преработените части на документа. Тъй като правната рамка на ЕС не трябва да се концентрира единствено върху политиката на ûнадзор, която обхваща ролята на капитала в предоставянето на застрахователни услуги от значение за бизнеса и гражданите на Европа в много други отношения, ЕИСК си запазва правото да изрази в подходящ момент становището си относно отношенията между потребители и (пре)застрахователи, по-конкретно в рамките на последните инициативи на Комисията по отношение на финансовите услуги за крайни клиенти.

ЕИСК призовава Комисията да продължи хармонизацията на правните страни на отношенията между притежателите на полици и застрахователите, които се разглеждат понастоящем под ръководството на ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ като част от работата по „общата референтна рамка“ (ОРР).

1.2

ЕИСК подкрепя като цяло предложената Рамкова директива „Платежоспособност II“ на Комисията и приветства предшествалите я широки консултации. Подходът на Комисията съответства на приетите от самата нея принципи за усъвършенстване на правната уредба. Независимо от това, при консултациите относно подобни реформи следва да се отделя дължимото внимание на възгледите на служителите и потребителите, които имат очевиден интерес от изхода на разискванията. ЕИСК приканва Комисията да разработи подходящи форуми, като например FINUSE, за провеждане на тези консултации.

1.3

ЕИСК приветства приемането на основан на риска икономически подход за оценка на изискванията за границата на платежоспособност на застрахователните компании и на подход на общия балансов отчет, основан на пълна икономическа оценка на активите и пасивите, насочени към оценяването на финансовата позиция на застрахователните компании. Това има за цел правилното отразяване на реалните базисни експозиции към риск и мерките на предприятията за намаляване на риска. Освен че е правилен от икономическа гледна точка, предимството при този подход е, че се избягват възможностите за регулаторен арбитраж, като същевременно се осигурява еднакво ниво на защита на всички притежатели на полици в Европа, независимо от правния статут, големината или местоположението на компанията.

1.4

ЕИСК напълно одобрява въвеждането на тристълбов подход към пруденциален надзор, което съответства на въведените за банковия сектор капиталови изисквания Базел II, като същевременно отчита специфичните особености на застрахователния сектор. ЕИСК желае да подчертае важността на прибавянето на процедура за периодични проверки от органите на надзора и на качествени изисквания (Стълб II), както и въвеждането на принципи за регулиране на отчетността пред надзорните органи и публичното оповестяване на информация (Стълб III) в допълнение към основаните на риска количествени капиталови изисквания, за адекватността на пруденциалния надзор на застрахователните компании.

1.5

ЕИСК приветства въвеждането на система за платежоспособност, основаваща се на две изисквания за капиталова адекватност — изискването за граница на платежоспособност (SCR) и изискването за минимален размер на капитала (MCR), всяко от които има различно предназначение. SCR следва да отразява целево равнище на капитала, което компанията трябва да се стреми да постигне при нормални оперативни условия, докато MCR следва да отразява равнище на капитала, под което се задейства процедура за надзор. ЕИСК би приветствал регулаторни мерки от второ ниво за по-нататъшно изясняване на условията, при които ще се извършва опростеното изчисляване на SCR (член 108), както и на условията, при които ще се задейства изискване за повишаване на границата на платежоспособност.

1.6

ЕИСК смята, че MCR и SCR трябва да бъдат тясно свързани и следователно трябва да се основават на чувствителен към риска подход, за да се осигури подходящо прилагане на стълбица от ескалиращи намеси на надзорните органи, гарантиращи, че и съответната застрахователна компания и надзорният орган разполагат с достатъчно време за предприемане на подходящи мерки за решаване на проблема след нарушаване на SCR.

1.7

ЕИСК приветства включването на принципа на пропорционалност в предложната директива, тъй като той ще направи възможно прилагането на „Платежоспособност II“ от всички предприятия. ЕИСК би приветствал регулаторни мерки от второ ниво за по-нататъшно изясняване на общия принцип на пропорционалност (член 28, параграф 3), така че да бъде възможно да се анализира по по-сигурен начин адекватността на изискванията, а при необходимост и коригиращите мерки, като това обаче не трябва да води до регулаторна склероза. ЕИСК препоръчва този принцип да се прилага ефективно и последователно в цяла Европа, като това се гарантира с наличието на ефективни начини за обжалване чрез административна процедура или, при необходимост, по съдебен ред.

1.8

ЕИСК настоява Комисията да запази разнообразието на застрахователния пазар, като вземе предвид ролята на малките и средните застрахователи, както и тази на взаимозастрахователните дружества и застрахователните кооперации. Тъй като много от тях работят на пазарни ниши, ЕИСК смята за изключително важно в стандартния подход да бъде заложена определена гъвкавост за признаване, например, на ползването на собствени, по-приложими данни и общоприети методологии, но без това да нарушава лоялната конкуренция между застрахователните предприятия. Възможността взаимозастрахователните компании да използват членовете си за увеличаване на платежоспособността си — нещо, което се случва на практика — следва да бъде анализирана и разгледана по подходящ начин.

1.9

ЕИСК признава значението на надзора върху застрахователните групи, които — въпреки че са относително малки като брой на предприятията — представляват голям дял от застрахователния пазар в ЕС. Затова ЕИСК смята въвеждането на надзор върху застрахователните групи за важна стъпка, която ще даде възможност на надзорниците на групата, както и на останалите надзорни органи, да подобрят разбирането си за профила на риска на групата като цяло. Препоръчително е да се осигурят максимална хармонизация и прозрачност на тези надзорни органи, както и ясно разпределение на отговорностите между тях.

1.10

ЕИСК приветства въвеждането на незадължителен режим, който дава възможност на групите да усъвършенстват управлението на капитала си на ниво група, като подобрява мобилността на капитала в рамките на групата и осигурява практична и прозрачна система, чрез която групата може да се възползва от признаването на ефектите от диверсификацията на ниво група, без да бъдат засегнати нивата на изисквания капитал за дъщерните предприятия в групата. Ще бъде необходимо да се разгледат реалните равнища на капитала на дъщерните предприятия в групата, тъй като част от тях ще бъдат покрити чрез декларации за подкрепа от групата вместо с налични ликвидни активи или техни еквиваленти. ЕИСК отбеляза, че ефектите от диверсификацията на групата ще се признават само при използване на основния метод за изчисляване на SCR, както и че предложението трябва да даде възможност и за признаване на ефектите от диверсификацията на групата без използване на подкрепа от групата.

1.11

Комитетът препоръчва да се направи оценка на въздействието от предложения незадължителен режим върху конкуренцията на местно ниво, на степента на защита на потребителите в нормални и в кризисни ситуации — която не трябва да бъде по-малка от степента на защита, предоставяна от основния режим — и на изясняването на правни и практически въпроси, включително сигурността на трансграничните трансфери на средства между различни компании в рамките на една група — в частност, възможните правни ограничения на национално ниво за трансферите на капитал (групова подкрепа) към дъщерно предприятие, намиращо се в друга държава-членка.

1.12

ЕИСК очаква органите от второ ниво да вземат предвид резултатите от четвъртата фаза на проучването на количествените въздействия (QIS4), което все още се извършваше към датата на приемане на настоящото становище.

1.13

ЕИСК подчертава нуждата от добре хармонизирано прилагане на директивата, като се избягва излишното усложняване или разминаващи се политики чрез използване на варианти, които биха застрашили прилагането на еднаква политика на надзор на единния пазар.

1.14

ЕИСК призовава Комисията да гарантира предвидимостта на надзорните практики, за да предостави на застрахователните предприятия ниво на сигурност, което те очакват при разработването на политиките си относно риска и платежоспособността.

1.15

ЕИСК признава значението на „Платежоспособност II“ за факторите, свързани с намаляването на риска, като споделянето на надеждни данни между застрахователите и застрахователните пулове. Те улесняват достъпа на нови фирми и по-малки оператори до пазара и им предоставят възможност да повишават наличния си капацитет, както и да намаляват добавките за несигурност към премиите по техните застраховки. Поради това ЕИСК призовава Комисията да обмисли тази връзка в прегледа си на Регламента за групово освобождаване за застрахователния сектор.

1.16

ЕИКС поздравява Комисията и комитетите Lamfalussy за водещата им роля в този процес на реформи в прилагането на най-добри практики и повишаването на информираността на целия европейски пазар. Предложената директива е референтна база за много други юрисдикции и сектори за финансови услуги. Независимо от това, при консултациите относно подобни реформи следва да се отделя дължимото внимание на възгледите на служителите и потребителите, които имат очевиден интерес от изхода на разискванията. ЕИСК приканва Комисията да разработи подходящи форуми, като например FINUSE, за провеждане на тези консултации.

1.17

ЕИСК призовава Комисията да приведе разпоредбите за платежоспособност за други доставчици — независимо от техния характер — на подобни финансови услуги в съответствие с нивата по директивата „Платежоспособност II“, въз основа на принципа „еднакъв риск — еднакви правила“. Предвид колебанията на финансовите пазари, потребителите или бенефициерите не трябва да се лишават от еднакво висока защита на платежоспособността. Наличието на еднакви за всички правила относно изискванията за границата на платежоспособност е жизненоважно за насърчаването на среда на лоялна конкуренция на финансовите пазари.

1.18

Принципите на „Платежоспособност II“ следва да бъдат референтна точка за въвеждането на нови стандарти за платежоспособност, например в рамките на прегледа на директивата относно ИППО (2), който ще се проведе през 2008 г., особено по отношение на еволюцията на задълженията на частните пенсионни институции на територията на ЕС.

2.1

С настоящото предложение за директива за нова рамка на платежоспособността за частните застрахователни и презастрахователни предприятия, наричана „Платежоспособност II“, се въвежда преразгледан режим, насочен към осигуряване на по-добра зашита на притежателите на полици и бенефициерите, задълбочаване на интеграцията на единния европейски застрахователен пазар и подобряване на международната конкурентоспособност на застрахователния отрасъл в ЕС като цяло и на отделните застрахователи и презастрахователи в частност. Едновременно с това, предложението обединява няколко поколения директиви в областта на застраховането в една преработена директива. Тази рамка ще се прилага както за застрахователните, така и за презастрахователните предприятия.

2.2

Чрез задълбочени и постоянни консултации с всички заинтересовани страни, Комисията и комитетите Lamfalussy, в които участват регулаторни и надзорни органи, поемат водещата роля в създаването на съвременни практики в една глобална среда, в частност в областта на финансовите услуги. В резултат от това „Платежоспособност II“ се нарежда сред най-усъвършенстваните набори от правила за платежоспособност в застрахователния сектор в света и поставя Европа доста по-напред от повечето други юрисдикции. Независимо от това, при консултациите относно подобни реформи следва да се отделя дължимото внимание на възгледите на служителите и потребителите, които имат очевиден интерес от изхода на разискванията. ЕИСК приканва Комисията да разработи подходящи форуми, като например FINUSE, за провеждане на тези консултации.

3.1

Предложената рамка за платежоспособността има за цел подобряването на финансовата стабилност и надеждността на европейския застрахователен пазар. Това ще има положително въздействие както върху конкурентоспособността на европейския застрахователен отрасъл като цяло, така и върху отделните застрахователи и презастрахователи и сигурността на потребителите. Надеждните застрахователни пазари имат жизненоважно значение за социалната и икономическата структура на Европейския съюз.

3.2

На първо място, застраховането е инструмент както за индивидуална, така и за колективна защита. Клиентите на застраховането включват домакинства, МСП, големи корпорации, сдружения и публични органи. Освен реалните потребители на застрахователни услуги, ангажиментите на застрахователните компании засягат и техните семейства и трети страни. ЕИСК осъзнава изцяло това въздействие върху ежедневието на европейските граждани. Освен че играе важна роля на пазарите за защита в случай на смърт, застраховането се е превърнало и в значителен доставчик на спестовни продукти. Застраховането взема участие в управлението на схемите за социална сигурност, като пенсии (скандинавските страни), обезщетения за трудови злополуки на работниците (BE, FI, PT) и национални системи за здравеопазване (IE, NL), в повечето случаи посредством участието на представители на работниците. Застраховането осигурява на работниците ползи, които придобиват все по-голямо значение за работната сила — важна заинтересована страна. То осигурява защита от нови рискове, като природни бедствия, загуба на реколта и дори терористични действия, понякога чрез партньорства между (пре)застрахователи и правителства.

3.3

Застрахователният пазар действа като важен лост за икономиката като цяло, като подкрепя инициативата и създава доверие; сам по себе си той е важен икономически фактор, който създава работни места за почти един милион служители в Европа (3). По оценка на Комисията, предложената директива ще доведе до допълнителни инвестиции на застрахователите и надзорните органи в размер на 2 до 3 милиарда евро. Очаква се голяма част от тези инвестиции да бъдат в човешки капитал и в създаване на трайни висококвалифицирани работни места на местно ниво (включително специалисти по управление на риска, актюери, специалисти по ИКТ и отговорници по съответствието). ЕИСК смята, че тези инвестиции следва да носят стойност за всички заинтересовани страни, включително потребителите и бенефициерите.

3.4

Към пряко създадените работни места се добавят още един милион, създадени при разпространението на застраховки от агенти и брокери и техни служители.

Инвестициите на застрахователните и презастрахователните предприятия възлизат на над 6 500 млрд. евро (4), което ги прави важни институционални инвеститори. В това си качество те отговарят за трансформирането на индивидуалните премии в пул от финансови активи, при подходящо съотношение спрямо присъщите рискове, както и за средносрочната и дългосрочната сигурност на притежателите на полици и бенефициерите.

3.5

Премиите от домакинствата, МСП, големите корпорации, сдруженията и публичните органи възлизат на над 5 % от БВП за животозастраховането (5) и на над 3 % за останалите застрахователни услуги. Дори и на развитите пазари ръстът на застраховането в повечето случаи надвишава ръста на икономиката като цяло. Инвестициите на застрахователите възлизат на над 50 % от БВП (6), от които половината в активи с фиксирана доходност и заеми (7), а инвестициите с променлива доходност на застрахователите се равняват на една четвърт от капитализацията на европейския фондов пазар (8).

3.6

Въпреки че в близкото минало на застрахователния отрасъл бяхме свидетели на голям брой сливания, в Европа все още съществуват около 5 000 застрахователни компании (9). Големите финансови групи могат да имат различни дъщерни фирми в различните държави. Структурата на групите в застрахователния сектор обхваща различни по вид дейности в рамките на застраховането (презастраховане, животозастраховане и други застрахователни услуги, застрахователно посредничество) или в по-широкия контекст на финансовите услуги (включително банкирането, например банково застраховане, и ипотечното финансиране). Освен че могат да се състоят от предприятие-майка и дъщерни компании, групите могат да включват съвместни предприятия, холдингови структури и т.н. Двадесетте най-големи групи събират половината от приходите от премии в Европа (10). Взаимозастрахователните дружества и застрахователните кооперации имат значителен пазарен дял. Последните често са неразривно свързани с голям брой организации на гражданското общество, като на тях се падат 30 % от общите приходи от премии в Европа (11).

3.7

Настоящата финансова криза, предизвикана от кредитните операции на американските банки на пазара на рискови ипотеки, подчертава необходимостта от разумни и задълбочени стандарти за платежоспособност, които да предоставят на застрахователните компании възможност да посрещат задълженията си, дори когато се намират в затруднено положение. Правилата, управленските методи и стрес тестовете допринасят за постигането на тази цел.

4.1

В съответствие със собствените си принципи за усъвършенстване на правната уредба, Комисията работи задълбочено по изготвянето на директивата „Платежоспособност II“, като взема предвид правилата, отнасящи се до преработената част от работата. В Няколкото поредни оценки на количествените и качествените въздействия и на консултации взеха под внимание тревогите на предприятията и надзорните органи. Предстои извършването на нови подробни прегледи и консултации.

4.2

Предложението на Комисията е т.нар. директива „Lamfalussy“, която се основава на четирите нива от архитектурата на финансовите услуги на Lamfalussy. Разпоредбите от Първо ниво на директивата се основават на принципи и осигуряват основата за приемането на мерки за прилагане на Второ ниво и на инструкции за конвергенция на надзора на Трето ниво от процеса. Целта на този подход е да се даде възможност новият режим да бъде приспособен по подходящ начин, така че да отразява промените на пазара, събитията в международен план в областта на счетоводството и регулирането на (пре)застраховането, технологичното развитие, натрупаният опит и новите методологии. Записването в директивата на подробни спецификации за изчисляване би застрашило смисъла на този новаторски законодателен процес. По-подходящо би било те да бъдат включени на второ или трето ниво.

4.3

Подобно на капиталовите изисквания за банковия сектор (Базел II), новият режим има три стълба, но отразява специфичните особености на застрахователния бизнес. Стълб I (членове 74-142) определя количествени финансови изисквания, Стълб II (членове 27-34, 36-38, 40-49, 181-183) включва процедура за периодични проверки от надзорните органи и качествени изисквания, а Стълб III (членове 35, 50-55) урежда отчетността пред надзорните органи и публичното оповестяване на информация. Стълбовете не са самостоятелни, а се допълват взаимно за постигане целите на режима. Необходимо е взаимодействията между разпоредбите на отделните стълбове да бъдат разгледани по подходящ начин.

4.4

Преразглеждането на сегашния режим за платежоспособност се използва и като възможност за преработка на 13 директиви, свързани с (пре)застраховането и обединяването им в една единствена директива, в която са интегрирани новите правила относно платежоспособността. Той съдържа и някои несъществени изменения, насочени към подобряване на формулировките в предложената директива. Заличени са членове или части от членове, чиито текстове са остарели.

5.1

Няколко поколения директиви на ЕС създадоха през последните 30 години европейски (пре)застрахователен пазар, подчиняващ се на общ набор от правила, сред които и принципите на взаимно признаване и на упражняване на контрол от държавата на произход. Чрез тях беше създаден пазар, отворен за оператори извън ЕС, и насърчиха застрахователите от ЕС да разширят дейността си на пазари извън ЕС, предимно в Северна Америка, Азия и държави, които могат да се смятат за бъдещи членки на ЕС.

5.2

Предложеният съвременен начин за регламентиране на платежоспособността гарантира, че застрахователите са в добро финансово здраве и в състояние да устоят на неблагоприятни обстоятелства, за да изпълнят договорните си задължения към притежателите на полици и да гарантират стабилността на финансовата система. Важно е обаче да се подчертае, че всички потребители на тези финансови услуги заслужават такава усъвършенствана защита. Редица оператори на пазара, като например пенсионно-осигурителните фондове или спестовните и инвестиционните институции, не попадат в обхвата на разпоредбите, касаещи застраховането.

5.3

Хармонизираните правила за платежоспособност създават доверие не само сред потребителите, но и сред надзорните органи. Това доверие е определящ фактор за реалното функциониране на европейски пазар, характеризиращ се с взаимно признаване и контрол в държавата на произход. Сегашните правила на ЕС за платежоспособността („Платежоспособност I“) са остарели. Те не отчитат специфичните рискове, които поемат предприятията, осигуряващи застрахователното покритие, поради което еднакви изисквания за платежоспособност се прилагат за предприятия с различен профил на риска. Освен това, сегашните правила за платежоспособност се концентрират най-вече върху финансовото съответствие, на базата на основаващ се на правила — а не на добро управление — подход, и не уреждат адекватно груповия надзор. В допълнение, настоящата законодателна рамка на ЕС все още предоставя твърде голяма свобода на държавите-членки за национални различия, което намалява ефикасността на надзора върху многонационалните дейности и равните условия за всички. Предвид тези недостатъци, настоящият режим беше заменен от отраслови, международни и междусекторни промени. С други думи, новите стандарти за платежоспособност, заложени в предложената директива, отразяват тенденция, която вече е установена от следящи риска оператори и надзорни органи в различни страни.

5.4

За разлика от рамката „Платежоспособност I“, реформата се концентрира върху реалното качество на управлението на риска в предприятията и върху принципи и цели, вместо върху правила, които не отчитат конкретните профили на риска на компаниите.

Освен това, тя има за цел и да хармонизира практиките по отношение на надзора в ЕИП.

5.5

На практика новата система ще предостави най-напред на надзорниците и застрахователите съвременни инструменти за платежоспособност не само за преодоляване на неблагоприятни по отношение на застрахователния риск обстоятелства като наводнения, бури или големи автомобилни катастрофи, но и за пазарния, кредитния и оперативния риск. Друга разлика спрямо сегашното законодателство е, че застрахователите и презастрахователите ще бъдат длъжни да имат капитал в определено съотношение към общия им риск от изпадане в неплатежоспособност, като ще се отчитат не само количествени елементи, но и качествени фактори, които влияят на експозицията на предприятието към риск.

5.6

Това предложение се основава на отчитащ икономическия риск подход, който има за цел да гарантира, че базисните рискови експозиции и схемите за намаляване на риска са отразени по подходящ начин, като по този начин се премахват възможностите за регулаторен арбитраж, които могат да нарушат и да отслабят защитата на притежателите на полици. Това означава също така, че капиталовите изисквания би трябвало да предоставят възможност за оптимално разпределение на капитала, както и стимули за по-добро вътрешно управление на риска.

5.7

На второ място, „Платежоспособност II“ поставя акцент върху отговорността на ръководството на застрахователите за осигуряването на разумно управление на риска и се стреми към усъвършенстване на добрите практики в отрасъла. От тях ще се изисква да се концентрират върху активното определяне, измерване и управление на рисковете, както и върху обмислянето на бъдещи действия, като например съставяне на нови бизнеспланове или вероятността от катастрофални събития, които биха могли да повлияят на финансовата им позиция. Освен това, предложената реформа ще изисква от тях да оценяват нуждите си от капитал с оглед на всички рискове, като използват „оценка на собствения риск и платежоспособността“ (ORSA). От своя страна, чрез процедура за периодични проверки от надзорните органи (SRP) надзорниците ще преместят акцента на дейността си от оценка на съответствието и наблюдение на капиталовите равнища към оценка на реалните профили на риска на застрахователите и на качеството на системите им за управление на риска и за фирмено управление, например чрез механизми за ранно предупреждение и стрес тестове. В същото време реформата насърчава сътрудничеството и конвергенцията между надзорните органи, например чрез засилване ролята на Комитета на европейските органи за застрахователен надзор и надзор на схемите за професионални пенсии (CEIOPS), като стъпка към по-голямо единство на надзора върху финансовите услуги, която ЕИСК подкрепя.

5.8

Трета важна страна е опитът да се подобри ефикасността на надзора върху застрахователните групи посредством наличието на „групов надзорник“ в държавата на произход. Груповият надзор ще гарантира, че рисковете за цялата група няма да останат пренебрегнати и ще даде на групите възможност да работят по-ефективно, като същевременно предоставят на притежателите на полици по-високо ниво на защита. Груповият надзорник ще има конкретни задължения, които ще упражнява в тясно сътрудничество със съответните национални надзорни органи, като същевременно ще носи отговорност и за намирането на решения на ограничен брой въпроси. Насърчават се местните надзорници да вземат активно участие в дейността на колегията на надзорниците, тъй като имат правото на съвместно решение, стига да бъде постигнато споразумение. За това е необходимо да се използва различен подход, който отчита икономическите реалности и потенциала за диверсификация на риска в групите.

5.9

На четвърто място, с директивата „Платежоспособност II“ се въвежда по-голяма прозрачност и обективност, както по отношение на предоставяната от предприятията информация за финансово им състояние и свързаните с него рискове, така и по отношение на процесите за надзорна оценка. Понастоящем надзорните практики все още са различни в различните държави-членки, което оставя възможност за регулаторен арбитраж. От гледна точка както на европейската политика по тези въпроси, така и на застрахователите, които наистина желаят да станат част от един нов национален пазар, е важно надзорните практики да бъдат не само обективни и прозрачни, но и предсказуеми и добре документирани.

6.1.1

При определянето на количествените изисквания към застрахователните предприятия, новият режим се основава на холистичен „подход на общото балансово число“, при който всички активи (12) и пасиви се измерват по съгласуван с пазара начин и всички приведени в количествено изражение рискове, свързани с тях, се отразяват изрично в условията на изискванията за капиталова адекватност. Оценката на активите и пасивите на нива, отговарящи на условията, при които те се търгуват, е гаранция за това, че ще бъдат оценявани обективно и последователно. Тя гарантира също така, че всяка присъща им възможност за избор ще бъде остойностена правилно. Реалистичната оценка с поглед към бъдещето е най-ефективното средство за защита срещу възможно изкривяване на данните, което би могло да застраши правата на всички акционери.

6.1.2

В контекста на тази оценка, особено значение се отдава на изчисляването на техническите резерви, т.е. пасивите към притежателите на полици и другите бенефициери. Пазарно съгласуваната оценка на техническите резерви се постига чрез изчисляване на „най-добра приблизителна оценка“, която представлява вероятностно претеглено средно аритметично на бъдещите парични потоци, което отчита стойността на парите във времето и включва премия за риск. Този подход би трябвало да гарантира, че общата стойност на техническите резерви е равна на сумата, която трето лице би очаквало да заплати, за да получи застрахователния портфейл и да покрие свързаните с него задължения. Изчисленията трябва да се ползват от предоставена от финансовите пазари информация и свободно налични данни за застрахователните рискове, както и да бъдат съгласувани с тях.

6.1.3

Що се отнася до капиталовите изисквания, новата система за платежоспособност съдържа две изисквания за капиталова адекватност — изискването за граница на ликвидност (SCR) и изискването за минимален размер на капитала (MCR), всяко от които има различно предназначение и се изчислява по съответен начин.

6.1.4

SCR определя целево равнище на капитала, което определен застраховател трябва да поддържа при нормални условия на дейност, като стойности под това ниво водят до по-интензивна намеса на надзорните органи. Това изискване предоставя възможност за постепенна намеса на надзорните органи преди капиталът да достигне равнището на MCR, като по този начин дава разумни гаранции на притежателите на полици и бенефициерите, че при необходимост застрахователят ще бъде способен да покрие задълженията си. От техническа гледна точка, SCR трябва да бъде разработен и калибриран така, че да се определи равнище на капитала, предоставящо възможност на предприятието да поема значителни непредвидени загуби, въз основа на определена вероятност за изпадане в неизпълнение в рамките на определен период от време (0,5 % за период от една година).

6.1.5

MCR отразява в действителност равнище на капитала, при достигането на което се задействат крайни мерки от страна на надзорните органи. При изчисляването на MCR трябва да се предвиди достатъчен марж спрямо SCR, за да се осигури достатъчно пространство за прилагането на разумна стълбица от намеси от страна на надзорните органи.

6.1.6

На практика застрахователят може да изчисли SCR или чрез стандартна формула, или чрез собствен вътрешен модел, одобрен от надзорните органи. Стандартната формула трябва да отразява по подходящ начин техниките за намаляване на риска и въздействията от диверсификацията, както и всички форми за поемане на загуби от компонентите на балансовия отчет, които не са включени в наличния капитал. Ориентираният към риска подход на предложената директива означава, че един вътрешен модел (частичен или цялостен) може да замени — при условие, че бъде одобрен от надзорните органи — стандартната формула, ако отразява по-добре профила на риска на предприятието. Това представлява важен стимул за разумното вътрешнофирмено определяне и управление на рисковете, както и за обучението и наемането на висококвалифициран персонал.

6.1.7

Друг елемент, който съответства на целта да се насърчава доброто вътрешно управление в предприятията, е прилагането в инвестиционната политика на „принципа на разумния човек“, което ще позволи да не се определят изкуствени ограничения за инвестициите, като същевременно ще изисква покриването на високи количествени стандарти и надлежното остойностяване на всеки съществен риск при изчисляването на капиталовата надбавка.

6.1.8

Предвид сложността на изискванията е важно да се отбележи, че настоящото предложение включва разпоредби, предоставящи възможност за пропорционално и управляемо прилагане на изискванията по Първия стълб. Това е от особено значение за малките и средни застрахователни предприятия (МСП). Този принцип на пропорционалност обаче не е свързан с мащаба, а с естеството и сложността на рисковете, пред които са изправени предприятията. МСП са обект на подобни общи принципи на надзор, доколкото профилът на риска им е същият като на останалите предприятия. Техните клиенти и бенефициери се ползват от същото ниво на защита.

6.2.1

Предложението на Комисията „Платежоспособност II“ определя процедури и инструменти за надзорни дейности и прегледи, включително определяне на надзорни правомощия, разпоредби за сътрудничество между националните надзорни органи и за конвергенция на надзора. Разпоредбите по Стълб II включват и качествени изисквания към предприятията, т.е. към системите им за управление, включително наличието на ефективна система за вътрешен контрол, система за управление на риска, актюерска функция, вътрешен одит, функция за съответствие и правила за възлагане на външни изпълнители.

6.2.2

Инструментите на надзора имат за цел определяне на институции с финансови, организационни или други характеристики, водещи до по-висок профил на риск, които в изключителни случаи могат да бъдат задължени да поддържат по-високи от SCR равнища на границата на платежоспособност и/или да предприемат мерки за намаляване на съответните рискове.

6.2.3

Гореспоменатият принцип на пропорционалност се прилага и към процедурата за периодични проверки от надзорните органи. Надзорниците са длъжни да упражняват правомощията си, като отчитат мащаба, естеството и сложността на рисковете в отделните предприятия, за да се избегне твърде голяма надзорна тежест върху малките и средни застрахователни компании с ниски нива на риск.

6.2.4

„Платежоспособност II“ има за цел да усъвършенства качествената оценка, извършвана от надзорниците по отношение на състоянието на риска в предприятието. Важно е надзорниците да бъдат последователни в действията и решенията си в различните държави, различните предприятия и във времето. Струва си да се повтори колко голямо е значението на прозрачността, обективността и предсказуемостта на действията на надзорните органи. Това се отнася с особена сила за одобряването на вътрешни модели.

6.3.1

Прозрачността и предоставянето от предприятията на обществеността (публично оповестяване) на информация за финансовото им състояние и рисковете служат за укрепване на пазарната дисциплина. В допълнение, застрахователните предприятия трябва да предоставят на надзорните органи (отчетност пред надзорните органи) количествената и качествена информация, от която те се нуждаят за упражняването на ефективен контрол и предоставянето на насоки.

6.3.2

Хармонизацията на публичното оповестяване на информация и на отчетността пред надзорните органи е важен елемент на новия режим поради наличието на ясна нужда от конвергенция за предоставяне на сравними формат и съдържание в цяла Европа. Това е особено важно за многонационалните групи.

6.4.1

Действащото законодателство на ЕС разглежда груповия надзор само като допълнение към индивидуалния надзор. Индивидуалният надзор не отчита дали определено юридическо лице е част от група (например дъщерна фирма) или не. Впоследствие груповият надзор се добавя механично към индивидуалния с единствената цел да се извърши оценка на последствията от груповите взаимоотношения за отделното предприятие. В резултат настоящият режим на платежоспособността в ЕС не отчита икономическите реалности в застрахователните групи и пренебрегва факта, че в много случаи управлението на риска се извършва на групово, а не на индивидуално ниво. Предложението „Платежоспособност II“ се опитва да намери по-подходящ начин за упражняване на надзор върху групите, чрез промяна на начина — при спазване на определен набор от условия — за упражняване на индивидуален и групов надзор.

6.4.2

За всяка застрахователна група ще се определя един орган, наричан „групов надзорник“, който ще носи основната отговорност за всички ключови аспекти на груповия надзор (платежоспособност на групата, вътрешногрупови транзакции, концентрация на риска, управление на риска и вътрешен контрол). Лицата, упражняващи групов и индивидуален надзор обаче са длъжни автоматично да обменят важна информация, както и да обменят друга информация по заявка. Освен това, груповият надзорник е длъжен да се консултира със съответните органи за индивидуален надзор преди да вземе важно решение, а съответните надзорни органи са длъжни да направят всичко в рамките на правомощията си за постигане на съвместно решение, въпреки че в случаите на одобрение на вътрешногрупов модел — както е при регулирането на банките — окончателното решение е предоставено на груповия надзорник. Тези разпоредби би трябвало да гарантират, че както груповите, така и индивидуалните надзорници ще бъдат по-добре запознати с профила на риска за групата като цяло, а вследствие от това, и че държателите на полици на отделните предприятия в групата ще бъдат по-добре защитени.

6.4.3

В допълнение към подобрената концепция за групов надзор, предложението въвежда и новаторски режим за подкрепа в група. Групи, желаещи да улеснят управлението на капитала си на ниво група, могат да кандидатстват за разрешение да бъдат регулирани по режима за подкрепа в група. На групи, получили разрешение да бъдат регулирани по режима за подкрепа в група, ще бъде позволено — при спазване на ясно определени условия — да покрият част от SCR (но не MCR) на дъщерните предприятия чрез декларация за групова подкрепа (финансов, правно приложим ангажимент на предприятието-майка към дъщерно дружество за осигуряване на капитал при необходимост). За да се даде възможност за ефикасно прилагане на режима за подкрепа в група, са включени няколко дерогации на индивидуалния надзор. След създаването на режима за подкрепа в група се предвижда конкретна процедура за действие в условия на стрес (нарушаване на SCR на отделно предприятие от групата), която включва координирани усилия от страна на груповия и индивидуалния надзорник. Този режим следва да се прилага по един и същ начин в целия ЕС.

6.4.4

Режимът за подкрепа в група дава възможност SCR капиталът на дъщерните предприятия да се държи на друго място в групата, като по този начин предоставя на групата практична и прозрачна мярка, чрез която да се възползва от отчитането на ефектите от диверсификацията в групата, като едновременно с това отделните дъщерни предприятия покриват същото равнище на капиталови изисквания, както ако не са част от група. Затова е необходимо създаването на подходящ надзор, който да гарантира своевременното прехвърляне на капитал при необходимост. Съществуването и използването на декларации за подкрепа от групата се обявява публично както от предприятието-майка, така и от съответното дъщерно предприятие.