30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/8

1.1

ЕИСК приветства предложението на Комисията, насочено към подобряване качеството на живот на възрастните хора чрез използване на нови информационни и комуникационни технологии. Програмата „Интелигентна заобикаляща среда“ (ИЗС) може да се нареди сред инструментите, които ще осигурят по ефективен и преимуществен начин качеството на живот не само на възрастните хора, но и на всички лица, които понастоящем са възпрепятствани да останат у дома си по здравословни причини.

1.2

ЕИСК е твърдо убеден, че към тази научноизследователска и развойна дейност в областта на ИКТ следва да се възприеме подход, който да гарантира преди всичко, че нуждите на бенефициерите наистина се разбират, взимат предвид и удовлетворяват. Ето защо би трябвало да се възприеме подход „отдолу-нагоре“, който предполага най-вече познаване на нуждите на потребителите и последващо осъществяване на съответната научноизследователска и развойна дейност.

1.3

ЕИСК смята, че крайните ползватели на ИЗС са една от основните заинтересовани страни. Ето защо е важно не само да се разбират нуждите на тези хора, но и те да бъдат подготвени за използването на подобна технология и включени в нейното разработване и изпитване.

1.3.1

По тази причина ЕИСК смята за важни политиките на ЕС, свързани с ученето през целия живот и електронното включване. В тази връзка Комитетът смята, че Комисията би трябвало да възприеме интегриран подход, който да обхваща както ИЗС, така и тези политики.

1.4

ЕИСК смята, че ИЗС се явява не толкова програма за научноизследователска и развойна дейност, а преди всичко един много „човешки“ проект. Тя представлява истинска научноизследователска програма, но се отнася до социални обстоятелства, които възникват много често в един деликатен етап от живота.

1.5

Както се уточнява по-долу, ЕИСК смята, че ИЗС трябва да отчита едновременно четири основни елемента: нуждите на потребителите; тяхната безопасност; организациите, работещи в областта на здравеопазването, както и на социалните въпроси (заедно с професионалните сдружения, представляващи специалистите в тези сектори); и технологиите, които следва да бъдат използвани.

1.6

ЕИСК подчертава, че трябва да се вземат надлежно предвид аспектите, свързани с етическите въпроси и със зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот, в съответствие с международните насоки. Ето защо приветства признаването на тези въпроси в предложението на Комисията.

2.1

Предложението на Комисията цели по-конкретно:

2.2

Разглежданото предложение се вписва в контекста на стартирания от Комисията план за действие за достойно остаряване в информационното общество. Този план за действие се разглежда като основен елемент за посрещането на социалните и икономически предизвикателства, пред които е изправена Европа поради демографските промени. Според предвижданията между 2010 г. и 2030 г. населението в Европа на възраст от 65 до 80 г. ще се увеличи с почти 40 % (1). ИКТ се разглеждат като средство за подобряване на качеството на живот в тази възраст, за увеличаване на самостоятелността и запазване на по-добро здравословно състояние.

2.3

Комисията възнамерява да започне шестгодишна програма „Интелигентна заобикаляща среда“ (ИЗС) в допълнение на свързаните с ИКТ дейности в подкрепа на достойното остаряване по Седма рамкова програма и Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПИК). Програмата ИЗС ще бъде финансирана с около 300 милиона евро за периода 2008-2013 г., като тези средства ще бъдат предоставяни по равно от фондове на Общността и на държавите-членки.

2.4

Правната рамка, на която се основава програмата ИЗС е член 169 от Договора, който предвижда участие на Европейската общност в научноизследователски програми, предприемани съвместно от няколко държави-членки, включително участие в структурите, създадени с оглед изпълнението на националните програми. Тази конкретна правна рамка беше избрана за програмата ИЗС с оглед постигането на по-голяма ефективност в тази научноизследователска област чрез максимално използване на трансграничния опит, ангажираност от страна на държавите-членки, които частично финансират тези научни изследвания, осигуряване на съгласуван подход към този въпрос на европейско ниво и действително осигуряване на оперативно съвместими ИКТ-решения във връзка със застаряването в рамките на единния пазар.

3.1

Предходна инициатива, основаваща се на член 169, цитирана в предложението на Комисията, а именно инициативата EDCTP относно клиничните изпитвания в Африка („Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“) подчерта значението на ясния ангажимент на участващите държави-членки в многогодишното финансиране на този проект. С програмата ИЗС се цели финансиране поравно от фондове на ЕС и национални фондове.

3.2

Подготвителната работа по тази програма беше осъществена посредством конкретен проект за подкрепа „Интелигентна заобикаляща среда“ по приоритет „Технологии на информационното общество“ в рамките на Шеста рамкова програма, реализирана в периода между 1 септември 2004 г. и 31 декември 2006 г. Консорциумът се състоеше от партньори от следните държави-членки: Австрия, Германия, Франция, Финландия, Италия, Белгия, както и от Швейцария. Партньорите бяха от частния, от публичния сектор и от един университет.

3.3

Правният субект на съвместната програма ИЗС е Сдружението ИЗС. Понастоящем сдружението се състои от представители на 21 държави-членки. Тъй като за осъществяването на програмата се използва подход „отдолу-нагоре“, бяха определени центрове за връзка в държавите-членки, участващи в Сдружението.

4.1

ЕИСК приветства инициативата ИЗС, основаваща се на член 169. Той признава, по-специално, че тя взима под внимание в пълна степен основните демографски тенденции в Европа.

4.1.1

ЕИСК смята, че за подобряването на икономическото, социално и териториално сближаване на държавите-членки, които не разполагат с достатъчно инфраструктури за осъществяването на разглежданото предложение, би било необходимо да се приемат „специфични мерки“, като например, предвидените в член 159 от Договора за ЕС, с цел коригиране на основните регионални дисбаланси в Европейския съюз.

4.2

ЕИСК счита, че инициативата следва да се разглежда като нещо повече от възможност за изграждане на пилотни системи, които да служат като модел. За да може тази инициатива да има трайно въздействие, е много важно в нея да бъде включен широк кръг от заинтересовани лица.

4.2.1

Основните заинтересовани страни са крайните ползватели на ИЗС. Основната цел на тази програма е да се удължи самостоятелността на възрастните хора и да се даде възможност на лицата, принадлежащи към тази категория от населението, да живеят колкото е възможно по-дълго у дома си. Следва да се има предвид, че това не се отнася само до групата на застаряващото население, но и до всички лица, които поради здравословни причини понастоящем са възпрепятствани да живеят самостоятелно у дома си. Чрез тази инициатива трябва да се направи така, че нуждите и изискванията на тези лица наистина да са в основата на научните изследвания.

4.3

Други важни заинтересовани страни са организациите, работещи в областта на здравеопазването и социалните грижи. Тази инициатива трябва да вземе предвид техните организационни нужди. За да се гарантира успехът на проекта, ЕИСК препоръчва тези организации да имат възможност да изтъкнат пред други заинтересовани страни въпроси като интеграцията и оперативната съвместимост на системите.

4.4

ЕИСК настоятелно препоръчва ползвателите на системите, които ще бъдат разработени в рамките на тази инициатива, да бъдат включени като основни заинтересовани страни още в началните етапи на работа. ЕИСК препоръчва, доколкото е възможно, при методологиите на разработка консорциумите да използват методи, при които отправна точка са ползвателите, като например участието им в проектирането на продукта, с цел насърчаване на по-голяма ползваемост на устройствата и техните интерфейси. Комитетът приветства също и ангажимента за надлежно взимане под внимание на аспектите, свързани с етическите въпроси и със зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот, в съответствие с международните насоки.

4.5

ЕИСК отбелязва съдържащия се в предложението за решение ангажимент спрямо МСП и подкрепя признаването на професионалните организации в областта на промишлеността като ключови заинтересовани страни, които могат да подкрепят иновационните, пазарно ориентирани бизнес модели, показващи интегрирани и ясни пътища към промишлено приложение. Комитетът приветства по-специално признаването на факта, че МСП могат, в частност, да допринесат за научноизследователска дейност, чиито приложения се нуждаят от по-кратко време, за да бъдат пуснати на пазара (2 или повече години).

4.5.1

ЕИСК насърчава признанието, че понякога МСП са технологично приспособими и предлагат потенциал за пускане на нови технологии и бизнес модели на пазара с по-бързо темпо от по-големите предприятия или организациите, работещи в областта на здравеопазването и социалните грижи. Тази отличителна черта на МСП се вписва особено добре в настоящата инициатива. Ето защо целенасоченото партньорство между големи организации и МСП е от полза и за двете страни.

4.6

Основната цел на програмата ИЗС е да подпомогне хората да живеят по-продължително време у дома си. За постигането на тази цел са необходими широка гама от сензори, задействащи устройства, потребителски интерфейси, процесори и комуникационни съоръжения и те често могат да бъдат доставени единствено от редица различни европейски МСП.

4.7

Що се отнася до всички тези групи заинтересовани страни, Комитетът подкрепя мерките в рамките на инициативата, които насърчават мултидисциплинарното свързване в мрежа между технолози, лекари и персонала на други организации, работещи в областта на здравеопазването и социалните грижи, по-специално с потребителите, както обитателите на жилищата, така и хората, които се грижат за тях и техните близки.

4.8

В рамките на европейската система за иновации тази инициатива има възможност да възприеме нови модели за иновации, отразяващи съвременния напредък по отношение на „отворените“ за потребителите иновации, които допринасят за свързването на Лисабонската стратегия с нова европейска система за иновации, насочена в по-голяма степен към потребителите.

4.9

ЕИСК подчертава, че е важно да се гарантира всички видове организации във всички държави-членки да имат равен достъп до тази инициатива.

4.10

Освен това всички национални правителства би трябвало да бъдат насърчавани за участие. Понастоящем Австрия, Белгия, Гърция, Германия, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция и Швеция, както и Израел, Норвегия и Швейцария са постигнали договореност за координиране на съвместни дейности за принос към програмата ИЗС.

4.11

ЕИСК изразява загриженост от факта, че някои страни не участват поради разходите, свързани със съфинансирането на научноизследователската дейност. Тези страни би трябвало да могат да участват на всеки един етап от програмата, при условие че отговарят на нейните изисквания (най-вече на изискването на съфинансиране).

4.12

ЕИСК признава, че ИЗС може да доведе до намаляване на разходите на системата за социални грижи. Въпреки това той отново потвърждава, че с програмата ИЗС се цели не намаляване на разходите, а ефективното осигуряване на качество на живот на определена категория граждани. Намаляването на разходите е само благоприятно последствие, което може да ни радва.

5.1

ЕИСК е твърдо убеден, че програмата ИЗС следва да бъде съсредоточена върху специфичните черти на следните три сектора: потребителите, организациите, работещи в областта на здравеопазването и използваните технологии.

5.2

Понякога бенефициерите и основните заинтересовани страни ще бъдат възрастните хора. От първостепенно значение е програмата да е съсредоточена върху нуждите на крайните потребители. Попадането в капана на концепцията, според която потребителите би трябвало да се привличат само за тестване на изследванията в научноизследователска среда, може за съжаление да доведе до създаване на иновации, които в действителност да не отговарят на изискванията на основните бенефициери. Ето защо би трябвало да се взимат предвид нуждите на ползвателите, като например: сведена до минимум необходимост от промяна на поведението, мобилност, възможности за избор, мобилност, подобрено качество на живот и зачитане на личния живот.

5.3

Освен това трябва да се има също предвид, че възрастните хора вероятно принадлежат към категорията от населението, която е най-силно засегната от електронното изключване и следователно трябва да бъде преодолявано цифровото разделение. Освен това достъпът до Интернет е от основно значение и следователно трябва да бъдат положени усилия всички региони, и по-специално предимно селските, райони да имат достъп до Интернет (както в технически, така и във финансов смисъл).

5.3.1

Ето защо е много важно:

5.3.2

Ето защо ЕИСК е твърдо убеден, че в рамките на ИЗС трябва да бъде възприет подход „отдолу-нагоре“. Именно нуждите на потребителите, а не самата технология би трябвало да представляват отправна точка и централен елемент в целия процес. Трябва да се направи ясно проучване, за да се определи целият спектър от нужди, сред които могат да бъдат изтъкнати: нуждата, по-специално в напреднала възраст, от запазване на връзката с други хора (за тази цел програмите за интернет телефония, например SKYPE, и електронната поща се оказаха ефективни и евтини средства); слабият интерес към адаптиране спрямо бързите технологични промени; способността за управление на технологичните промени; нагласата за използване на подобни технологии. Освен това потребителите трябва да бъдат включени в разработката, въвеждането и оценката на тези технологии.

5.4

В крайна сметка, тези, които ще използват технологиите, за да предоставят грижи на бенефициерите, са организациите, работещи в областта на здравеопазването и социалните грижи, техните представители и семействата на ползвателите. От първостепенно значение е тези организации да участват в различните етапи на научноизследователската дейност, за да се гарантира, че крайните продукти са съвместими с оперативната система на тези организации. За въвеждането на нови технологии за ИЗС вероятно ще бъдат необходими организационни промени, затова е наложително организациите, работещи в областта на социалните грижи, да бъдат подготвени за тези промени, така че последните да протекат по възможно най-гладкия начин, с цел максимално оползотворяване на технологичния потенциал на ИЗС.

5.4.1

Дори и в рамките на ИЗС, персоналът, полагащ грижи, в действителност е изключително важен фактор в целия процес на социални грижи. Следователно би трябвало да се цели промяна на парадигмата не само на организационно ниво, но също и на ниво персонал, полагащ грижи, за да се гарантира, че лицето, имащо преки контакти с бенефициера на ИЗС, не само владее технологията, но и наистина е убедено в ползата от тази технология, така че на бенефициера да се вдъхне по-нататъшна увереност по отношение на смисъла от използване на подобни средства за подобряване на качеството на живот.

5.4.2

ЕИСК смята също така, че трябва да се направи щателен преглед на системата за здравеопазване, за да се гарантира не само подготвеността на организациите за ИЗС, но също и че организациите, работещи в областта на здравеопазването и социалните грижи, могат наистина да се справят с подпомагането на по-голям брой хора, живеещи у дома си.

5.4.3

Освен това с внедряването на ИЗС значението на подобряването на сътрудничеството и координацията между организациите, работещи в областта на здравеопазването и социалните грижи, дори нараства. В тази връзка технологията отново може да се окаже инструмент за подобряване на подобно сътрудничество, но най-важното си остава нагласата относно необходимостта и волята за сътрудничество.

5.5

Предвижда се ИЗС-системите да бъдат комплексни, следователно една от ключовите цели в рамките на тази програма следва бъде оперативната съвместимост. Целесъобразно е иновациите и технологиите да се разгърнат мащабно, да бъдат приспособени към потребителя, интегрирани и проактивни.

5.6

ЕИСК смята, че Комисията би трябвало да възприеме също така интегриран подход, който да обхваща ИЗС и политики като учене през целия живот. Всъщност обучението именно в рамките на подобни политики би трябвало да бъде насочено също и към заинтересованите страни в програмата ИЗС, тъй като обучението за познаване на тази технология е съществен фактор за техния успех.