25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/35

1.1

Годишният доклад за политиката в областта на конкуренцията за 2006 г. представя промените, настъпили във вътрешната организация на сектора и в методите на работа на Комисията, и показва как тя гарантира съгласуваността на европейското икономическо управление във връзка с постигането на целите на Лисабонската стратегия.

2.1.1

Комисията разглежда глобите като изключително важен елемент за възпиране на предприятията да нарушават правилата на конкуренция.

Беше приет нов праг на имунитета срещу глоби и за намаляването на техния размер при картели. Съгласно новите насоки, размерът на глобата съответства на процент от годишните продажби на съответния продукт (до 30 %), умножен по броя години на участие на предприятието в нарушението (и може да достигне до 100 % при повторно нарушение).

2.1.2

С цел да се подобри ефективността на системата за контрол, беше приета Зелена книга за искове за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на ЕО, посочени в членове 81 и 82 от ДЕО. Зелената книга беше предмет на широк дебат в Европа, в резултат на който различни европейски страни представиха повече от 150 коментара от публични власти, органи в областта на конкуренцията, индустрията, организации на потребителите, адвокати и университети.

След провеждането на широк дебат ЕИСК също приветства инициативата на Комисията в своето становище относно Зелената книга (3).

2.1.3

В рамките на своите действия срещу картелите, Комисията публикува седем окончателни решения, в които осъди 41 предприятия да заплатят глоби, възлизащи общо на 1 846 милиона евро (през 2005 г. са осъдени 33 предприятия, като те са заплатили глоби на обща сума 683 милиона евро).

2.2.1

С провеждането на обществена консултация Комисията предприе мерки за подобряване на предоставените насоки по въпроси, свързани с юрисдикцията  (5), които могат да възникнат във връзка с контрола върху концентрациите съгласно Регламента относно концентрациите (6).

Новото съобщение, което е предвидено да бъде прието през 2007 г., ще замени съществуващите в тази област съобщения.

2.2.2

В резултат на прилагането на тези правила броят на съобщените на Комисията концентрации е достигнал 356 през 2006 г. Комисията прие общо 352 окончателни решения, от които 207 са били приети в съответствие с опростената процедура.

2.3.1

Комисията опрости разрешаването на регионални помощи като прие Регламент за групово освобождаване  (7), както и разрешаването на помощи за научно-изследователска и развойна дейност и иновации (НИРДИ) като прие нова общностна рамка (8); на помощи за инвестиции в малки и средни предприятия като улесни достъпа на МСП до финансиране (9), а също и на помощи за опазване на околната среда.

Накрая Комисията прие нов регламент за минимална помощ  (10), съгласно който всяка помощ, която не превишава 200 000 (11) евро и е предоставена за период от три данъчни години, не се смята за държавна помощ.

2.3.2

Във връзка с прилагането на правилата, Комисията разгледа през 2006 г. 921 случая на държавни помощи, което представлява увеличение с 36 % спрямо 2005 г. Тя прие 710 окончателни решения и в повечето случаи — 91 %, разреши държавни помощи без да провежда официално разследване, преценявайки, че е съвместима с правилата за свободна конкуренция.

2.3.3

Освен това, докато Комисията считаше, че помощта за обучение може да бъде от полза за европейския общ интерес, тя извърши строга оценка на помощта за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение, като смята, че такава помощ е правомерна само ако отговаря на стриктни условия (12).

3.1.1

Окончателният доклад за разследване на европейските отрасли на газта и електроенергията, приет от Комисията на 10 януари 2007 г. (13), показва една Европа, в която цените на едро на газта и електроенергията непрекъснато се увеличават и изборът на потребителите е сравнително ограничен поради препятствията при навлизането на съответните продукти.

3.1.2

Комисията проведе редица антитръстови разследвания във връзка с презапасяването с мрежов и складов капацитет, дългосрочното резервиране на капацитет, подялбата на пазарите и дългосрочните договори между търговците на едро/на дребно и крайните клиенти.

3.1.3

Комисията разгледа и прие решения във връзка с концентрациите в енергийния сектор. Най-важните дела в това отношение бяха DONG/Elsam/Energi E2  (14) и Gaz de France/Suez  (15).

3.1.4

Контролът върху държавните помощи показа, че договорите, сключени между операторите на публични мрежи и производителите в Унгария и Полша, изключват част от пазарите на едро и че в Италия преференциалните цени на електроенергията за определени промишлени предприятия нарушават конкуренцията. Също заслужава да бъде подчертано решението, свързано с държавните помощи в областта на възобновяемите енергийни източници, което гарантира, че публичното финансиране се отнася само до изключителни случаи, без да се привилегироват предприятия или дейности, които не отговарят на изискванията.

3.2.1

През 2005 г. Комисията започна разследване в сектора на банкирането на дребно  (16) и по-конкретно във връзка с трансграничната конкуренция. В публикувания на 31 януари 2007 г. окончателен доклад се откроиха следните проблеми: пречки за навлизане на пазара, разпокъсаност на пазара, висока степен на концентрация между издаващите дружества и придобиващите разплащателни карти лица.

3.2.2

Комисията публикува на 24 януари 2007 г. междинен доклад за задълбоченото секторно разследване относно застраховките на предприятията.

3.2.3

Освен това Комисията разреши редица концентрации в областта на финансовите услуги, както по делото Talanx Aktiengesellschaft  (17).

3.2.4

Контролът върху държавните помощи позволи да се осигурят условия на конкуренция в областта на финансовите услуги, по-специално за новите участници на пазара и чуждестранните банки, като по-конкретно се отмени люксембургският режим на скрити субсидии в полза на холдинги.

3.3.1

Предвид факта, че мнозинството от доставчиците на електронни съобщителни услуги упражняват дейността си в регулаторната рамка на ЕС, приложима към съответните мрежи и услуги, Комисията прие препоръка относно 18 специфични пазара на продукти и услуги на търговията на едро и на дребно, които според Комисията трябва да бъдат подложени на предварително регулиране от страна на националните органи (18). Пазарите за широколентов достъп са пример за едновременното прилагане на предварително секторно регулиране и на последващо право в областта на конкуренцията.

3.4.1

В сектора на информационните технологии Комисията продължи да следи за ненарушаването на конкуренцията в пазар, който понастоящем се характеризира с цифрова конвергенция и нарастваща оперативна съвместимост.

В това отношение от голямо значение е случаят с Microsoft , на когото беше наложена глоба за това, че не е представил своевременно поисканата от Комисията информация. С решението си от 17 септември 2007 г. (19) първоинстанционният съд отхвърли представения от Microsoft иск срещу решението на Комисията (20).

3.4.2

Във връзка с контрола върху концентрациите Комисията разреши операцията по концентрация между Nokia и дейността за „мрежово оборудване“ на Siemens AG, както и сливането между Alcatel и Lucent Technologies, тъй като смята, че няма да бъде засегната конкурентоспособността в областта на доставките на оптично мрежово оборудване и на решения за широколентов достъп.

3.5.1

Целта на политиката в областта на конкуренцията в медийния сектор е да се гарантират еднакви условия на конкуренция както между различните търговски оператори, така и между тях и операторите, финансирани с публични средства.

3.5.2

В областта на цифровото радиоразпръскване Комисията започна процедура за нарушение срещу Италия, за да определи дали при преминаването към цифрово разпръскване са наложени ограничения на операторите на радиоразпръскване и са предоставени конкурентни предимства на съществуващите аналогови оператори при очевидно нарушение на директивата за конкуренцията.

3.5.3

Освен това Комисията се намеси многократно, за да възстанови действителната конкуренция по отношение на продукти с популярно съдържание, на държавните помощи, предоставяни за филми и други аудиовизуални произведения, както и при управлението на права.

3.6.1

Основните проблеми са свързани със защитата на националните пазари в областта на автомобилния транспорт, ниската степен на оперативна съвместимост в случая на железопътния транспорт и липсата на прозрачност на достъпа до пристанищни услуги.

3.6.2

По отношение на автомобилния транспорт Комисията продължи да разрешава държавни помощи, за да насърчава разпространението на технологии, щадящи околната среда, както и държавните помощи за изпълнение на задълженията за предоставяне на публични услуги.

3.6.3

В областта на железопътния транспорт следва да се отбележи решението на Комисията относно държавните помощи за железопътни инфраструктури, за които Комисията смята, че са от компетентността на публичните власти и поради това не представляват държавна помощ (21).

3.6.4

В сектора на водния транспорт Комисията пое задължението да публикува насоки за прилагането на правото в областта на конкуренцията, за да се улесни преминаването към напълно конкурентен режим. По отношение на държавните помощи Комисията настоява да се премахнат всички клаузи за националност, които освобождават корабособствениците от плащането на социални осигуровки за техните моряци.

3.6.5

Накрая, в областта на въздушния транспорт Регламент (ЕО) № 1459/2006 премахна, считано от 1 януари 2007 г., освобождаването от забраната, предвидена в член 81, параграф 1 от Договора за ЕО, в полза на споразуменията на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) относно тарифите за превоза на пътници по въздушни линии в ЕС, както и освобождаването по отношение на слотовете и летищните разписания.

3.7.1

В резултат на значителното развитие на пазара на пощенски услуги Комисията намали услугите, за които се предоставят монополни права на доставчици на универсалната услуга, от една страна, а от друга, запази конкуренцията в либерализираните области, за да се избегне фактическото възстановяване на монополното положение.

3.7.2

Следва да се привлече вниманието върху решението на Комисията, съгласно което предложената компенсация за услугите от общ интерес се счита за съвместима с правилата в областта на държавните помощи, само когато размерът на тази компенсация не превишава разходите по изпълняване на задължението за предоставяне на обществена услуга и при условие, че са спазени останалите условия.

Комисията също така разгледа въпроса дали пощенските оператори се ползват от други преимущества, какъвто е например случаят с Франция (22). В тази връзка Комисията препоръча Франция да прекрати до края на 2008 г. неограничената държавна гаранция, предоставяна на френските пощи в качеството им на публичен орган.

4.1

Годината 2006 беше важна година, през която беше консолидирана в още по-голяма степен системата, установена с Регламент (ЕО) № 1/2003, и се задълбочи сътрудничеството, от една страна, между членовете на ЕМК (Европейска мрежа по конкуренция), тоест националните органи в областта на конкуренцията и Комисията и, от друга страна, между националните съдилища и Комисията.

4.2

Сътрудничеството между членовете на ЕМК се изгражда върху две главни задължения на националните органи в областта на конкуренцията, а именно да уведомяват Комисията, когато са започнати нови процедури, и във всеки случай преди постановяването на окончателно решение. Комисията беше уведомена за около 150 случая на разследване, започнати от националните органи, и изготви становище или даде съвети на националните органи в 125 от тези случаи.

4.3

Тясното сътрудничество в ЕМК включваше среща на генералния директор на ГД „Конкуренция“ и компетентните национални органи, по време на която беше приета програма — модел на ЕМК в областта на политиката на снизходителност. Комисията и националните власти се срещаха, за да обсъждат общи въпроси, свързани с антитръстовата политика, секторните разследвания или с конкретни сектори.

4.4.1

В съответствие с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 националните съдилища могат да се обръщат към Комисията с искане да им бъде предадена информацията, с която тя разполага, или нейното становище. Освен това, съгласно същия този член държавите-членки са длъжни да изпращат на Комисията копие от всички съдебни решения на националните съдилища.

4.4.2

Непрекъснатото обучение на националните съдии е от съществено значение за задълбочаване на познанията, свързани с общностното право в областта на конкуренцията. За тази цел Комисията съфинансира ежегодно проекти за обучение във всички държави-членки.

5.1

В процеса на подготовката за присъединяване на Румъния и България към ЕС Комисията допринесе за прилагането на практика на правилата за защита на конкуренцията в тези страни, така както тя прави това понастоящем в Хърватия и Турция.

5.2

Засилиха се двустранният диалог между Комисията и многобройни национални органи в областта на конкуренцията, както и контактите със Съединените щати, Канада и Япония. ГД „Конкуренция“ оказа съдействие също на Китай и Русия при изготвянето на тяхното законодателство в областта на конкуренцията.

5.3

В заключение, в рамките на многостранното сътрудничество ГД „Конкуренция“ играе водеща роля в Международната мрежа по конкуренция и участва в Комитета на ОИСР по конкуренция.

6.1

Всяка година Европейският парламент публикува доклад по собствена инициатива относно годишния доклад на Комисията за политиката й в областта на конкуренцията. Комисарят, който отговаря за политиката в областта на конкуренцията, провежда редовни срещи със Съвета и компетентните парламентарни комисии.

6.2

В заключение следва да се подчертае, че Комисията информира Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за значимите инициативи, проведени в тази област, и участва по-специално в изготвянето на годишното становище на ЕИСК относно годишния доклад на Комисията за политиката в областта на конкуренцията.

7.1.1

Политиката на конкуренция играе все по-важна роля в европейската икономическа политика. В миналото както Комисията (23), така и ЕИСК (24) подчертаваха необходимостта от прилагане на нови инструменти на икономическата политика, които да насочат политиката в областта на конкуренцията и индустриалната политика към постигане на целта за по-голямо икономическо и социално сближаване, гарантиране на заетостта, също така и чрез механизми за контрол на държавните помощи и делокализацията, опазване на околната среда и насърчаване на амбициозни мащабни програми за научни изследвания и развойна дейност.

Понастоящем политиката в областта на конкуренцията е предмет на тясна координация с другите политики като политиката на вътрешния пазар и политиката за защита на потребителите, с оглед да се създадат по-добре функциониращи пазари в полза на потребителите и на европейската конкурентоспособност.

7.1.2

Въз основа на актуализацията, извършена за седемте най-големи държави-членки на Европейския съюз, Комисията предвиждаше за 2007 г. икономически растеж 2,8 % в ЕС и 2,5 % в еврозоната (25). Въпреки че тези прогнози за растеж в еврозоната бяха коригирани от МВФ от 2,1 на 1,6 %, ЕИСК счита, че европейският растеж следва да се запази, подкрепен от солидни основи и от благоприятна глобална среда.

7.1.3

ЕИСК смята, че е важно ЕС да постигне балансиран икономически растеж и стабилни цени, изключително конкурентоспособна социална пазарна икономика, която насърчава обучението, пълната заетост и социалния прогрес, и накрая, високо ниво на опазване и повишаване на качеството на околната среда.

7.1.4

В един пазар, в който политиките на конкуренция ще имат все по-голямо влияние, икономическите, социалните и екологични показатели представляват основни фактори за измерване на конкурентоспособността не само за крайните потребители, а и за предприятията.

7.1.5

ЕИСК смята, че конкурентоспособността на предприятията и услугите в Европа следва да се запази посредством ясна регулаторна рамка, основана на правилното прилагане на политиката в областта на конкуренцията, в тясна координация с търговските политики.

ЕС е днес най-отвореният за чуждестранни продукти пазар в света; премахването на най-елементарните защити на ЕС срещу дъмпинга и субсидиите ще засегне без разлика всички производители в ЕС, които произвеждат като спазват правилата за конкуренция и законна търговия, стандартите на ЕС и без да ползват държавни помощи.

По този въпрос ЕИСК призовава Комисията да бъде, от една страна, по-внимателна при докладването на случаи на нарушения на правилата на международната конкуренция, а от друга, да се задължи да предвиди в двустранните търговски споразумения клауза, която налага на търговските партньори спазването на правилата на конкуренция, включително ефективния контрол на държавните помощи.

7.2.1

Като оценява положително стратегията на Комисията за модернизиране на плана за действие за държавните помощи, основан на целеви държавни помощи, икономически анализ, ефективни процедури, поделена отговорност на Комисията и държавите-членки, Комитетът смята за основателна преценката на Комисията, която оценява държавна помощ, предназначена за трансфер на технологии, иновационни дейности и мултисекторна рамка за подкрепа на големи инвестиционни проекти по положителен и различен начин от другите държавни помощи.

7.2.2

Когато разглежда случаи на държавни помощи, Комисията следва да приеме като основателни специалните данъчни режими, приети от държавите-членки за дружества от типа на взаимоспомагателните като кооперациите и предприятията с голямо социално въздействие.

7.3.1

ЕИСК подкрепя предприетите действия на Комисията за контрол върху кръстосаните участия и управлението на финансови продукти. В някои конкретни случаи беше констатирано, че кредитните институции са основни акционери (споразумения между акционерите) в индустриални предприятия, в резултат на което отпусканите от банките кредити се използват за финансиране на закупуването на акции в същите тези банки.

7.4.1

ЕИСК подчертава, че енергетиката не се свежда единствено до понятието „пазар“, а включва освен това развитие, заетост и околна среда. ЕС е изправен днес пред нови конкуренти (26) в световен мащаб и много често новите пазарни структури трябва да вземат под внимание политиката на силата.

7.4.2

ЕИСК счита, че при разглеждането на въпроса за разделянето на производството и разпределението (unbundling) в сектора на природния газ е необходимо да се вземат предвид специфичните характеристики на този сектор (27).

7.5.1

В медийния сектор ЕИСК препоръчва да се прави разграничение между правилата, предназначени конкретно за защита на плурализма на информацията, и общите антитръстови правила, като набляга на факта, че прилагането на правилата за конкуренция е необходимо, но недостатъчно условие за гарантиране на плурализма.

7.5.2

Невземането под внимание на тази особеност създава опасност в същото време да се намали ефективността на правилата за конкуренция и да се отслаби действието на принципа на плурализъм.

7.6.1

ЕИСК смята, че функционалното разделяне на далекосъобщителните мрежи и създаването на европейска агенция в този сектор би следвало да бъдат оценени по съответен начин в сравнение с другите сектори, тъй като инвестициите в такъв ключов за европейската конкурентоспособност сектор, особено предвид бързия напредък на технологиите, са от съществено значение за развитието на конкуренцията в този сектор.

7.7.1

За да се гарантира ефективно прилагане на правилата, е необходимо да се осигури непрекъснато обучение и постоянно актуализиране на знанията в областта на правото на конкуренцията на националните съдии и на всички оператори.

В тази връзка ЕИСК призовава Комисията да приеме в най-кратки срокове насоки за прилагането на член 82 от Договора за ЕО, по-специално във връзка с практиките за изключване.

7.7.2

Въпреки че подкрепя съфинансирането на проекти, изготвени от Комисията, ЕИСК смята, че освен 15-те проекта за обучение, одобрени за 2006 г. за 25-те държави-членки, може и трябва да се положат по-големи усилия, за да се отговори на предизвикателствата, поставени от политиката в областта на конкуренцията, както и на проблемите, породени от отношенията между Комисията, предприятията, асоциациите и потребителите.

7.7.3

Отношенията между ЕИСК и Европейската комисия бяха заздравени неотдавна с подписването в рамките на Пленарната асамблея на ЕИСК на 30 и 31 май 2007 г. (28) на Допълнение към Протокола за сътрудничество от м. ноември 2005 г. Това споразумение поставя ЕИСК в центъра на процеса на комуникация по силата на привилегированото положение, което заема за насърчаване на диалога с гражданите.

7.7.4

ЕИСК призовава Комисията и Европейския парламент да разработят политика на междуинституционално сътрудничество, която да направи съвместими националните разпоредби със законодателството на ЕС.

ЕИСК подкрепя процеса на приемане на нов договор (наречен „Договорът от Лисабон“), който опростява законодателната референтна рамка, отговаря на изискванията на един Европейски съюз с 27 държави-членки и позволява на ЕС да постигне съгласие по нови политики и да вземе необходимите решения, за да посрещне новите предизвикателства, пред които е изправен.

7.7.5

Накрая ЕИСК подчертава, че политиката в областта на конкуренцията не трябва да се свързва с отделни цели, а да продължи да бъде напълно интегрирана „дейност“ на Европейската комисия (29).

С цел да допринесе за по–голяма прозрачност на работата, ЕИСК организира в седалището си конференция на тема „МПК 2007: организираното гражданско общество споделя вижданията си за бъдещето на Европа“, която се проведе на 27 и 28 септември 2007 г. и отбеляза високо участие.