[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ | Брюксел, 17.10.2007 COM(2007) 605 окончателен 2007/0224 (CNS) Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА относно опазването на уязвимите екосистеми в открито море от неблагоприятните въздействия при използване на дънни риболовни съоръжения (представена от Комисията) { SEC(2007) 1315}{SEC(2007) 1317} ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ 1. Контекст на предложението - Основания и цели на предложението Предложеният регламент на Съвета изпълнява препоръките на Общото събрание на Организацията на обединените нации (Резолюция 61/105 от 8 декември 2006 г.) относно мерките с оглед премахване на разрушителните риболовни практики, които заплашват съществуването на уязвимите екосистеми в открито море. Предложението се прилага за кораби на ЕС, извършващи дейност в открито море в зони, които не са регулирани от Регионална организация за управление на рибарството (РОУР) и следователно изискват едностранно нормативно уреждане от страна на държавата на флага. - Общ контекст Съществуването на определени морски екосистеми като подводните възвишения, дълбоководните корали и хидротермалните цепнатини е заплашено от риболовните практики, които могат да имат разрушителни последици върху физическата цялост на местообитанията. Доказано е, че дънните риболовни съоръжения, когато са разгърнати в зони с такива екосистеми, разрушават дълбоководните корали и сюнгери и заедно с тях — сложните екосистеми, в които те са разположени и които им осигуряват жизнена среда. Тези местообитания не са все още напълно изследвани и описани, но има много на брой научни факти, които подкрепят тяхната значимост като съсредоточия на биологично разнообразие. Породените от разрушителните риболовни практики проблеми са предмет на обсъждане в Общото събрание на ООН от 2004 г. По тази причина въпросът се превърна в чувствителен аспект от международното управление на рибарството. Зоните в открито море, за които не са създадени Регионални организации за управление на рибарството с оглед регулиране на риболова и въздействията, които той оказва върху околната среда, са обект на особено внимание. ЕС бе много активен участник в тази дискусия и допринесе за определянето на пакета от препоръки, по които впоследствие Общото събрание постигна консенсус. В рамките на дискусията в ООН бе направено предложение от определени членки на ООН за приемане на общ мораториум върху дънното тралене в открито море, докато други държави първоначално бяха резервирани по отношение на каквото и да е общо действие на международно равнище. ЕС успешно насърчи друго предложение, основано на строго регулиране на дънните риболовни дейности, което следва да затвърди приетите от РОУР мерки за съхранение и управление и да определи също така условията, които държавите на флага трябва да прилагат по отношение на корабите си, когато последните извършват дейности в нерегулирани от РОУР зони в открито море. Този подход се опира на изискването за оценка на въздействието върху околната среда като условие за даване на разрешително за риболовни дейности, допълнено от правила за съхранение, увеличени усилия за определяне и описване на уязвимите морски екосистеми чрез научни изследвания и проучвания, и приемане на трайни зонови мерки и затваряния с оглед опазването на тези екосистеми. ЕС има значителен брой дънни траулери в зони, в които не са създадени РОУР за регулиране на дънния риболов, по-специално в югозападната част на Атлантическия океан. ЕС трябва да отговори на призивите на Общото събрание на ООН като приеме правила за предотвратяване на опасностите, породени от дънните риболовни дейности, които биха могли да унищожат уязвимите морски екосистеми в тези зони. В Резолюция 61/105 се съдържа призивът държавите да приемат до декември 2008 г. мерки като тези, които са предвидени в настоящото предложение, и Общото събрание ще осъществи през 2009 г. преглед на предприетите действия в отговор на призива му с оглед изготвяне на последващи препоръки. - Съществуващи разпоредби в обхвата на предложението Общността прие мерки за опазване на дълбочинните морски екосистеми във водите на ЕС, представи за обсъждане предложения със същата цел в съответните Регионални организации за управление на рибарството — NEAFC и NAFO за северната част на Атлантическия океан, SEAFO — за югоизточната част на Атлантическия океан, CCAMLR — за Антарктика, GFCM — за Средиземно море и транспонира така приетите мерки в правото на Общността. Настоящото предложение допълва обхвата на мерките на ЕС като се отнася за дейностите, осъществявани извън водите на ЕС и в зони, които не са под отговорността на РОУР. - Съвместимост с другите политики и цели на Съюза Настоящото предложение се вписва в общата политика в областта на рибарството и в политиката в сферата на околната среда на Съюза, като създава правила, чрез които неблагоприятните въздействия върху морската среда от определени риболовни практики могат да бъдат предотвратени и премахнати. 2. Консултиране със заинтересованите страни и оценка на въздействието - Консултиране със заинтересованите страни Методи за консултиране, основни целеви сектори и общ профил на респондентите Становищата на заинтересованите страни и на представителите на гражданското общество бяха получени в рамките на двегодишен процес, при който въпросът бе обсъждан на равнището на Организацията на обединените нации. По-специално Комисията осигури достъп на обществеността до доклада си пред Генералния секретар на ООН, който бе представен през април 2006 г., както и до работен документ на службите на Комисията за обмисляната от ЕС позиция в рамките на консултациите в Общото събрание през септември 2006 г. Заинтересованите участници изразиха пред Комисията становищата си върху двата документа, които бяха също така одобрени от държавите-членки преди тяхното представяне и публикуване. Обобщение на отговорите и начин на вземането им под внимание Комисията получи основно две групи изразяващи несъгласие становища: от една страна неправителствените организации в областта на околната среда (НПООС) заеха позиция за цялостен мораториум върху дънното тралене в открито море като единствен начин за ефективно осигуряване на опазването на уязвимите дълбочинни екосистеми. От друга страна представителите на сектор рибарство се противопоставиха на подхода за пълна забрана. Комисията предложи компромисна позиция с оглед на балансирано решение, което да може да получи съгласие в международен план. Комисията споделяше становището на НПООС за сериозния характер на заплахата и за необходимостта от решителни действия, като едновременно с това се съгласи със сектор рибарство, че стриктното регулиране може да бъде по-ефективно отколкото забрана на риболова в открито море, особено ако подобна забрана не бъде предмет на консенсус в Организацията на обединените нации. В такъв случай не биха съществували гаранции за равнопоставеност в открито море, тъй като някои държави на флага ще спазват мораториума за разлика от други страни. Вместо това одобреният с консенсус от Общото събрание пакет мерки предоставя ясни насоки за всички държави и РОУР относно начина за регулиране на дънните риболовни дейности като въвежда оценка на евентуалното въздействие върху околната среда въз основа на подхода на предпазливостта и резултатите от тази оценка обуславят съответно дали дейностите ще получат разрешително. Тези препоръки създават основа за решителни действия не само в открито море, но и в рамките на РОУР и дори в зони под национална юрисдикция и следователно трябва да допринесат за по-добро опазване на околната среда във всички зони. - Събиране и използване на експертните мнения Засегнати научни/експертни области Дълбокоморска екология, данни за риболова. Използвана методика Използване на публикувана научна литература за дълбочинните морски екосистеми и по-специално за студеноводните корали, и за въздействието на риболова и други човешки дейности върху тези екосистеми. Текущи проучвания по този въпрос от страна на Международния съвет за изследване на морето. Вътрешни проучвания върху дейностите на флотилиите в зоните в открито море, които не са регулирани с РОУР. Проекти за научни изследвания по VІта Рамкова програма (по-специално HERMES, включително и ad-hoc техническа среща с експерти по този проект). Основни консултирани организации/ експерти ICES, HERMES, Програмата на ООН за околна среда (UNEP) (публикации). Обобщение на получените и използвани становища Бе споменато съществуването на потенциално сериозни опасности с необратими последици. Налице е широк консенсус за наличието на такива опасности. Опазването на уязвимите морски екосистеми като рифове, дълбоководни корали, подводни възвишения, хидротермални цепнатини и дълбоководни сюнгери от въздействията, произтичащи от дънните риболовни съоръжения, изискват ограничаване или изключване на използването им в зони, където съществуват такива екосистеми. Въпреки че въздействията се различават в зависимост от съоръженията, тези екосистеми са изключително крехки и следва да бъдат защитени чрез затваряне на зони. Същевременно бе препоръчано по-нататъшно проучване за пълно документиране на въздействията от риболова, въпреки че следва спешно да бъдат предприети предохранителни мерки. Използвани методи за запознаване на обществеността с експертните мнения Публикуваният от Комисията през септември 2006 г. работен документ на службите на Комисията излага заключенията от нейния анализ, основан на получените становища и мнения. - Оценка на въздействието Вариант 1: липса на специален правен акт за транспониране на Резолюция 61/105, тъй като тя не е правно задължителна. Въпреки това този вариант не означава, че ЕС няма да вземе под внимание тези препоръки. Те ще съставляват основните принципи в позицията му в областта на международното сътрудничество в сектор рибарство. За корабите на ЕС, осъществяващи дейности в нерегулирани от РОУР зони, въпросът ще бъде оставен на отговорността на всяка отделна държава-членка на ЕС. Този вариант бе оценен като имащ отрицателно въздействие върху международното доверие на ЕС и върху способността му да има водеща роля при укрепване на международното управление на рибарството. Той предполага също така отказ от поемане на отговорностите, които ЕС има в рамките на общата политика в областта на рибарството. Вариант 2: да се приемат надхвърлящи препоръките на Общото събрание мерки и едностранно да се въведе приложима за корабите на ЕС забрана. Този вариант бе оценен като имащ значително икономическо и социално неблагоприятно въздействие върху флотилиите на ЕС. Бе преценено също така, че той ще даде израз на ангажираността на ЕС за опазване на уязвимите морски екосистеми. Ефективността на това усилие не се осигурява обаче, ако останалите държави на флага продължат да издават разрешителни за риболов и това ще затрудни обосноваването на наложените на флота на ЕС ограничения. Вариант 3: ясно определяне на политиката и стриктно регулиране за изпълнение на препоръките на Общото събрание. Този вариант налага предприемане на специални действия за изпълнение на резолюцията чрез приемане а) на документ за политиката, в който Комисията и ЕС се задължават да изработят ясна стратегия в международните организации, посочваща цели и предвиждани действия; и б) регламент за изпълнение на препоръчаните от Общото събрание мерки по отношение на корабите на ЕС, осъществяващи дейности в нерегулирани от РОУР зони, т.е. настоящото предложение. Този вариант бе оценен като даващ видим израз на решимостта на ЕС за достигане на целта, допринасящ за увеличаване на доверието в ЕС и на способността му да има водеща роля на международната сцена. Въпреки че този вариант ще има отражение върху националните органи, отговорни за изпълнението на тези правила, по-специално във връзка с процедурата по предварителна оценка, той ще даде възможност за продължаване на риболовните дейности, при условие че те опазват околната среда. Следователно, механизмът ще допринесе за опазване на уязвимите морски екосистеми. 3. Правни елементи на предложението - Кратко описание на предлаганите мерки Предложението определя, че риболовните дейности с дънни съоръжения, осъществявани в нерегулирани от РОУР зони, се извършват след получаване на разрешително за риболов в съответствие с Регламент (ЕО) № 1627/94. Издаването на това разрешително подлежи на условието издаващият орган на държавата-членка да осъществи оценка на потенциалните въздействия от дейностите върху уязвимите морски екосистеми и да достигне до заключението, че няма опасност от значителни неблагоприятни въздействия. Тази оценка се основава на представяне на риболовни планове от стопанските субекти и проучването на плановете от издаващия орган от гледна точка на наличните научни данни и становища за съществуването (или вероятното съществуване) на уязвими екосистеми в определената за дейности зона с оглед да се установи, че риболовните операции ще бъдат извършвани извън тези екосистеми. При това положение валидността на разрешителното подлежи на условието риболовните дейности да съблюдават плановете за риболов, като са предвидени контролни мерки за наблюдение на спазването (включително стриктно сателитно наблюдение на корабите и чрез наблюдатели на борда на съдовете) и са определени правни последици при неспазване (включително прилагането на схемата за „сериозни нарушения“ по общата политика в областта на рибарството). Предложението установява също така задължението за напускане на зони, където са били открити уязвими екосистеми и предохранително ограничение на дълбочината, на която дънните съоръжения могат да бъдат разгръщани (максимално 1 000 м.), с оглед осигуряване на предохранителни защитени зони въз основа на дълбочината във всички риболовни области. На последно място предложението установява за държавите-членки задължения за представяне на доклади и съдържа клауза за преразглеждане, което ще бъде осъществено две години след влизането в сила на регламента. - Правно основание Член 37 от Договора за ЕО. - Принцип на субсидиарността Предложението е от изключителната компетентност на Общността. Поради тази причина принципът на субсидиарността не се прилага. - Принцип на пропорционалността Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалността поради следните причини. Предложението се основава на установен режим, по-специално този в Регламент (ЕО) № 1627/94, според който държавите-членки са отговорни за издаването на специалните разрешителни за риболов, осигурявайки съвместимост и прозрачност на равнището на Общността при прилагане на системата. Предложението не създава нов разрешителен режим, а се базира на разрешителните като средство за спазване на изискванията относно начина на провеждане на риболовните дейности с оглед да бъде предотвратено разрушаването на уязвимите морски екосистеми. Понастоящем по силата на правилата на общата политика в областта на рибарството не се изисква от държавите-членки да извършват предварителна оценка на въздействието върху околната среда като условие за издаване на разрешително за отделните риболовни дейности. Въвеждането на тази система, така както Общото събрание апелира, ще доведе следователно до увеличаване на задълженията за съответните органи, дори и ако обхванатите риболовни дейности са сравнително ограничени. Въпреки това предложението предвижда критерии за тази оценка, по-специално използването на научни становища, които държавите-членки имат на свое разположение, и като цяло няма да налага основни изменения на настоящия разрешителен режим. То само ще създаде предпоставки за по-подробна процедура за издаване на разрешителни. Това са минималните изисквания, които трябва да бъдат въведени, за да се отговори ефективно на одобрения от Общото събрание подход. - Избор на инструменти Предложени инструменти: регламент. Други средства не биха били подходящи поради следната/ите причина/и. Общата политика в областта на рибарството е област на изключителна компетентност на Общността. Приетите на равнището на Общността правила следва да бъдат еднакви и правно задължителни с оглед избягване на едновременното съществуване на различни стандарти в държавите-членки. Следователно е обосновано мерките да се съдържат в предложение за регламент. 4. Отражение върху бюджета Предложението няма отражение върху бюджета на Общността. 5. Допълнителна информация - Клауза за преразглеждане/преработка/краен срок на валидността Предложението съдържа клауза за преразглеждане. 2007/0224 (CNS) Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА относно опазването на уязвимите екосистеми в открито море от неблагоприятните въздействия при използване на дънни риболовни съоръжения СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 37 от него, като взе предвид предложението на Комисията[1], като взе предвид становището на Европейския парламент[2], като има предвид че: (1) Общността е договаряща страна по Конвенцията по морско право на ООН и по Споразумението относно прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси. Тези международни правни инструменти определят задължението на държавите да си сътрудничат за съхранение на живите ресурси в открито море, като сътрудничеството се осъществява пряко от страните или чрез целесъобразни подрегионални или регионални организации или споразумения за управление на рибарството. (2) Липсата на регионална организация или споразумение за управление на рибарството не освобождава държавите от задължението им по силата на морското право да приемат по отношение на гражданите си мерки, които могат да бъдат необходими за съхранението на живите ресурси в открито море, включително опазването на уязвимите морски екосистеми от неблагоприятните въздействия на риболовните дейности. (3) Член 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството[3] предвижда при нейното осъществяване да се спазва подходът на предпазливостта, като се приемат мерки за намаляване на последиците от риболовните дейности върху морските екосистеми. Член 7 от същия регламент предвижда, че Комисията може да вземе решение за спешни мерки при надлежно аргументирано искане от държава-членка или по собствена инициатива, в случай че съществуват доказателства за наличието на сериозна заплаха за съхранението на живите водни ресурси или за морските екосистеми, произтичаща от риболовните дейности и изискваща незабавна реакция. (4) Общността отдава голямо значение на съхранението на морските екосистеми като рифове, подводни възвишения, дълбоководни корали, хидротермални цепнатини и колонии от сюнгери. Има богата научна информация, която показва, че целостта на тези екосистеми е заплашена от риболовните дейности, използващи дънни съоръжения. Общността вече прие мерки относно затварянето за дънен риболов на зони в своите води, където са открити такива екосистеми. Тя допринесе също така за приемането на сходни мерки за открито море в зони под компетентността на всички съществуващи регионални организации за управление на рибарството, които имат правомощия за регулиране на дънните риболовни дейности. Общността също така активно спомогна за създаване на нови организации или за подписване на нови споразумения с оглед на цялостно обхващане на световния океан от целесъобразни регионални режими за управление на риболовните дейности и съхранение на рибните ресурси. Въпреки това има определени зони от открито море, за които създаването на подобни структури среща значителни затруднения. (5) С приетата на 8 декември 2006 г. Резолюция 61/105 на Общото събрание на Организацията на обединените нации[4] международната общност постигна съгласие относно спешната необходимост от приемане на мерки за опазване на уязвимите морски екосистеми от разрушителните последици от дънните риболовни дейности чрез стриктно регулиране на тези дейности от страна на регионалните организации или споразумения за управление на рибарството, или от държавите по отношение на корабите под флага си, които осъществяват дейност в зони, където няма подобни организации или не са сключени такива споразумения. Общото събрание предостави насоки относно вида мерки, които следва да бъдат приети за тази цел. (6) Общността има значителен брой кораби, които осъществяват дънен риболов в зони, нерегулирани от регионална организация или споразумение за управление на рибарството и за които не може да се очаква в краткосрочен план създаването на такава организация или подписването на подобно споразумение. Без да се засягат продължаващите усилия да се обхванат тези оставащи зони в международната система за управление на рибарството, Общността трябва да изпълни задълженията си по силата на морското право по отношение на съхранението на живите морски ресурси в тези зони и трябва следователно да приеме целесъобразни мерки по отношение на тези флотилии. За целта Общността трябва да действа в съответствие с насоките, предоставени от Общото събрание в Резолюция 61/105. (7) Ключов елемент на направените от Общото събрание препоръки са мерките „…да се оцени въз основа на най-добрите съществуващи научни данни дали отделни дънни риболовни дейности биха имали значителни неблагоприятни въздействия върху уязвимите морски екосистеми и да се осигури, при заключение на оценката за такива значителни неблагоприятни въздействия, че дейностите ще бъдат управлявани по начин с оглед избягване на тези отрицателни последици или няма да бъде издадено разрешително за осъществяването им“[5]. (8) Изпълнението на тази препоръка изисква съответните риболовни кораби да извършват риболов със специално разрешително, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) № 1627/94 на Съвета от 27 юни 1994 г. относно постановяване на общите разпоредби за специалните разрешителни за риболов[6] и на Регламент (ЕО) № 2943/95 на Комисията от 20 декември 1995 г. за установяване на общи правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1627/94 на Съвета[7]. Освен това издаването и валидността на тези разрешителни трябва да подлежат на специални условия с оглед осигуряване на точна оценка на въздействието от разрешените риболовни дейности и на съответстващо с тази оценка провеждане на риболовните дейности. (9) Изпълнението на направените от Общото събрание препоръки изисква също така съответни мерки за наблюдение, за да бъде осигурено спазването на условията, при които са били издадени разрешителните. Те включват наблюдатели на борда и специални разпоредби относно действието на системите за сателитно наблюдение на корабите в случаи на техническа повреда или излизане от строй на системата извън тези, които са определени с Регламент (ЕО) 2244/2003 на Комисията от 18 декември 2003 г. за определяне на подробни разпоредби относно системите за наблюдение със сателит на риболовните кораби[8]. (10) Определянето на уязвимите морски екосистеми в зони, които не са регулирани от регионална организация за управление на рибарството, се извършва в момента и има относително ограничена научна информация по този въпрос. Ограничението на дълбочината за разгръщане на дънните съоръжения предвижда предохранителна граница за дълбоководните корали и сюнгери във водния стълб. Дълбочина от 1 000 м. е разумно ограничение, което предоставя целесъобразна степен на защита, едновременно съвместима с продължаване на дънния риболов за видове, които обикновено се срещат на по-малка дълбочина, като мерлуза и калмари. Тази граница на дълбочината е също така съвместима с постъпателното развитие по настоящия регламент на зоновите мерки с оглед цялостно опазване на местата, където са били открити уязвими екосистеми или може да се предполага тяхното съществуване. (11) Нарушаването на специалните условия като тези по отношение на ограничението на дълбочината, функционирането на системата за наблюдение на корабите и преместването на дейностите при неочаквано откриване на уязвима морска екосистема може да доведе до непоправими поражения върху тези екосистеми и следва да бъде включено в списъка на сериозните нарушения, съдържащ се в Регламент (ЕО) № 1447/1999 на Съвета от 24 юни 1999 г. за създаване на списък на видовете поведение, които сериозно нарушават правилата на общата политика в областта на рибарството[9]. (12) Общността създаде специален режим на управление, приложим за риболова на дълбоководни видове, с Регламент (ЕО) № 2347/2002 г. на Съвета за определяне на специалните условия за достъп до риболовните полета на дълбоководни запаси и за определяне на съответните изисквания[10]. Целесъобразно е да се осигури изискванията по Регламент (ЕО) № 2347/2002 г. да се прилагат също така за риболовни кораби на Общността, осъществяващи риболов на дълбоководни видове в зони, където няма действащи мерки на международно управление или споразумение. ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Обхват 1. Настоящият регламент се прилага за риболовни кораби на Общността, които осъществяват риболовни дейности с дънни съоръжения в открито море. 2. Настоящият регламент не се прилага за риболовни кораби на Общността, които извършват дейност в зони: (а) под отговорността на регионална организация или споразумение за управление на рибарството с компетентност за регулиране на тези риболовни дейности; (б) за които създаването на регионална организация за управление на рибарството се извършва понастоящем; където субектите, които участват в създаването на такава организация, са се договорили за временни мерки за опазване на уязвимите морски екосистеми от разрушителните последици при използване на дънни съоръжения. Член 2 Определения За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: (а) „морска екосистема“ означава динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица; (б) „уязвима морска екосистема“ означава всяка морска екосистема, за чиито специфични структура и функция според най-добрите съществуващи научни данни и принципа на предпазливостта може да се счита, че ще бъдат нарушени при контакт с дънни съоръжения в хода на риболовни дейности, включително и рифове, подводни възвишения, хидротермални цепнатини, студеноводни корали или колонии от сюнгери. (в) „дънни съоръжения“ означава дънни тралове, драги, дънни хрилни мрежи, дънни парагади, винтери и капани. Член 3 Специално разрешително за риболов 1. За извършване на посочени в член 1, параграф 1 риболовни дейности, риболовните кораби на Общността трябва да имат специално разрешително за риболов. 2. Специалното разрешително за риболов се издава в съответствие с Регламент (ЕО) № 1627/94 на Съвета[11] и подлежи на определените с настоящия регламент условия. Член 4 Условия за издаване 1. Заявленията за специално разрешително за риболов, предвидено в член 3, параграф 1, се представят с подробен риболовен план, който посочва: (а) местоположението, предвидено за осъществяване на дейностите; (б) целевите видове; (в) дълбочината, на която ще бъдат разгърнати съоръженията, и (г) конфигурацията на батиметричния профил на морското дъно в риболовните зони, където ще бъдат извършвани дейностите. 2. Компетентните органи издават специално разрешително за риболов след като са направили оценка на потенциалното въздействие от планираните риболовни дейности на кораба и са достигнали до заключението, че няма вероятност тези дейности да имат значителни неблагоприятни последици върху уязвимите морски екосистеми. 3. При изпълнение на посочената в параграф 2 оценка компетентните органи се основават на най-добрите съществуващи научни данни относно местоположението на уязвимите морски екосистеми в зоните, където съответните кораби възнамеряват да извършват дейност. Ако са налични такива научни данни, те включват информация, въз основа на която може да се оцени вероятността от съществуване на такива екосистеми. 4. Компетентните органи прилагат предохранителни критерии при осъществяване на посочената в параграф 2 оценка. Ако имат съмнение относно значителността на неблагоприятните въздействия, тези органи приемат, че вероятните неблагоприятни въздействия според научните становища са значителни. 5. Ако при оценката се достигне до заключението, че осъществяваните в съответствие с представения риболовен план дейности могат да доведат до значителни неблагоприятни въздействия върху уязвимите морски екосистеми, компетентните органи посочват оценените опасности и дават разрешение на заявителите да изменят риболовния план с оглед на предотвратяването им. При липса на такива изменения компетентните органи се въздържат от издаване на специалното разрешително за риболов, за което е подадено заявление. Член 5 Условия за валидност 1. Предвиденото в член 3, параграф 1 специално разрешително за риболов остава валидно през целия период на изпълнение на риболовния план, представен в съответствие с член 4, параграф 1, при условие че риболовните дейности спазват неизменно плана. 2. Когато обстоятелства извън контрола на лицето, отговорно за дейностите на кораба, изискват промяна в представения план, това лице незабавно уведомява компетентните органи, като посочва обмисляните изменения в първоначалния план. Компетентните органи проучват тези промени и потвърждават валидността на разрешителното единствено ако измененията не водят до изместване на дейностите в зони, където съществуват уязвими морски екосистеми или където има вероятност да съществуват такива. Член 6 Ограничение на дълбочината Забранява се използването на дънни съоръжения на дълбочина над 1 000 м. Член 7 Неочаквано откриване на уязвими морски екосистеми 1. Ако в хода на риболовните дейности кораб открие уязвима морска екосистема, той незабавно прекратява риболова или се въздържа от започване на риболов в тази зона. Корабът подновява дейностите си единствено когато достигне до друга зона в рамките на предвиденото местоположение в риболовния план по член 4, параграф 1, която отстои най-малко на разстояние от 5 морски мили от мястото на откриване на уязвимата екосистема. 2. Ако отново се открие уязвима екосистема в посочената в параграф 1 друга зона, корабът ще продължи да сменя местоположението на дейностите си в съответствие с правилата по същия параграф, докато достигне до зона без уязвима морска екосистема. 3. Риболовният кораб незабавно съобщава на компетентните органи за всяко откриване на уязвима екосистема, като предоставя точна информация относно естеството, местоположението, времето и всякакви други свързани с това откриване обстоятелства. Член 8 Затваряне на зони 1. Въз основа на най-добрите научни данни, съществуващи за наличието или вероятното наличие на уязвима морска екосистема в региона, където риболовните им кораби извършват дейности, държавите-членки определят зоните, които се затварят за риболов с дънни съоръжения. Държавите-членки веднага привеждат в действие това затваряне по отношение на корабите си и представят доклад пред Комисията в съответствие с член 13. 2. Без да се засяга член 7 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, Комисията проучва тази информация и, ако е целесъобразно, представя предложения пред Съвета за приемане на мерки на равнището на Общността за опазването на тези зони. При необходимост Комисията разглежда по своя собствена инициатива приемането на такива мерки. Член 9 Система за наблюдение на корабите 1. Независимо от член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2244/2003 на Комисията, при техническа повреда или излизане от строй на устройството за сателитно проследяване, инсталирано на борда на риболовен кораб, капитанът на съда докладва на всеки два часа географската му позиция на държавата-членка на флага. 2. След завръщане от курса си в морето корабът няма да напуска пристанището, докато устройството за сателитно проследяване не започне да функционира така, както се изисква от компетентните органи. Член 10 Сериозни нарушения 1. Неспазването на посочения в член 4, параграф 1 риболовен план при обстоятелства, различни от тези, които са определени в член 5, параграф 2, води до прекратяване на валидността на специалното разрешително за риболов, издадено на съответния риболовен кораб. Всякакви риболовни дейности, осъществявани от момента, в който корабът започне да не съблюдава риболовния си план, се считат за риболов без притежаване на разрешително за риболов по смисъла на параграф В, първо тире, от приложението към Регламент (ЕО) № 1447/1999. 2. Рецидив при неспазване на задълженията по членове 6, 7 и 9 се счита за поведение, което сериозно нарушава правилата на общата политика в областта на рибарството по смисъла на Регламент (ЕО) №1447/1999 на Съвета. Член 11 Риболовни кораби на дълбоководни ресурси Посочените в член 1, параграф 1 кораби на Общността, осъществяващи риболов на дълбоководни ресурси, подлежат също така на изискванията, определени с Регламент (ЕО) № 2347/2002 от 16 декември 2002 г. Член 12 Наблюдатели 1. Всяка държава-членка определя научни наблюдатели за корабите, на които е издадено специално разрешително за риболов по член 3, параграф 1. Те наблюдават риболовните дейности на кораба през цялото времетраене на изпълнението на риболовния му план, предвиден в член 4, параграф 1. 2. Научният наблюдател: (а) записва отделно в риболовен дневник информацията за улова, определена в член 6 от Регламент (ЕИО) № 2847/93[12]; (б) отбелязва всеки случай на изменение на посочения в член 5, параграф 2 риболовен план; (в) документира всеки случай на неочаквано откриване на уязвима морска екосистема по член 7, включително като събира информация, която може да бъде от полза във връзка с опазването на зоната; (г) записва дълбочините, на които биват разгръщани съоръженията; (д) представя доклад пред компетентните органи на съответната държава-членка в рамките на 20 дни след изтичане на периода на наблюдение. Копие от този доклад се изпраща на Комисията в рамките на 30 дни след получаване на писмено искане. 3. Не може да бъде научен наблюдател лице, което е: роднина на капитана на кораба или роднина на друг офицер на кораба за наблюдение; (а) служител на капитана на кораба за наблюдение; (б) служител на представителя на капитана; (в) служител на дружество под контрола на капитана или на негов представител; (г) роднина на представителя на капитана. Член 13 Информиране 1. За всеки период от шест календарни месеца и в рамките на три месеца след изтичането му държавите-членки представят на Комисията доклад за: (а) освен за изискванията, определени в член 18 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 — за улова, осъществен от посочените в член 1 кораби, установен въз основа на записаната в риболовните дневници информация, включително пълни данни за риболовните дни извън пристанище и докладите, представени от научните наблюдатели, разбити по тримесечие, тип съоръжение и видове рибни ресурси; (б) спазването на риболовните планове и изискванията, определени в членове 6, 7 и 8 от риболовните кораби, посочени в член 1, параграф 1, и на мерките, които са предприети за предотвратяване и санкциониране на случаите на неспазване и на посочените в член 10 сериозни нарушения. (в) начина, по който прилагат член 8. 2. Комисията незабавно предоставя информацията, съдържаща се в посочения в параграф 1 доклад, на съответните научни структури. Член 14 Последващи действия Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент преди 30 юни 2010 г. При необходимост предложения за изменения на настоящия регламент биват представени заедно с доклада. Член 15 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз . Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на […] година. За Съвета: Председател [pic][pic][pic][pic][pic][pic] [1] ОВ С […], […] г., стр. […]. [2] ОВ С […], […] г., стр. […]. [3] ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59. [4] Резолюция № 61/105 на Общото събрание „Устойчиво рибарство, включително чрез Споразумението от 1995 година относно прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година, свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, и на свързаните правни инструменти“. [5] Резолюция 61/105, параграф 83, буква а). [6] ОВ L 171, 6.7.1994 г., стр. 7. [7] ОВ L 308, 21.12.1995 г., стр. 15. [8] ОВ L 333, 20.12.2003 г., стр. 17. [9] ОВ L 167, 2.7.1999 г., стр. 5. [10] ОВ L 351, 28.12.2002 г., стр. 6. [11] ОВ L 171, 6.7.1994 г., стр. 7. [12] ОВ L 261, 20.10.1993 г., с последващите изменения.