Изменено предложение за директива на Европейския Парламент и на Съвета относно подобряване на преносимостта на допълнителните пенсионни права минималните изисквания за увеличаване на мобилността на работниците чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права (представена от Комисията в съответствие с член 250, параграф 2 от Договора за ЕО) /* COM/2007/0603 окончателен - COD 2005/0214 */
[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ | Брюксел, 9.10.2007 COM(2007) 603 окончателен 2005/0214 (COD) Изменено предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно подобряване на преносимостта на допълнителните пенсионни права минималните изисквания за увеличаване на мобилността на работниците чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права (представена от Комисията в съответствие с член 250, параграф 2 от Договора за ЕО) Обяснителен меморандум Комисията представи изменено предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно подобряване на преносимостта на допълнителните пенсионни права. В измененото предложение са включени изменения, предложени от Европейския парламент на първо четене, които са приемливи за Комисията, наред с технически подобрения, постигнати в резултат от разисквания с експерти от работните групи на Съвета. В допълнение, Комисията се съобрази изцяло с искането на Европейския съвет за изменено предложение, което има за цел да повиши мобилността на работниците чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права. | Контекст | На 20 октомври 2005 г. Комисията прие предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно подобряване на преносимостта на допълнителните пенсионни права. Това предложение беше изпратено на Европейския парламент и Съвета на 21 октомври 2005 г. Европейският икономически и социален комитет даде становището си на 20 април 2007 г. и предложи изменения към предложението на Комисията. На 20 юни 2007 г. Европейският парламент прие законодателна резолюция на първо четене. | Цел на предложението на Комисията | Системите за социална защита в различните държави-членки трябва да се насочат към проблема, свързан със застаряването на населението. Приетите или планирани реформи в повечето държави-членки сe насочват към по-нататъшното развитие на схемите за допълнително пенсионно осигуряване, което се поощрява от много държави-членки. Поради това е спешно да се осигурят условия правилата за действие на тези схеми да не възпрепятстват свободното движение на работници между държавите-членки или мобилността във всяка една държава-членка, водещо до намаляване на възможностите на мобилните работници да си осигурят достатъчно пенсионни права до края на кариерата. Неуспехът да се постигне това ще доведе до намаляване на гъвкавостта и ефективността на пазара на труда. Независимо че има много фактори, които могат да определят избора на всеки човек за повече мобилност, възможността от загуба на допълнителни пенсионни права може да го накара да се замисли сериозно за промяна на работата. Следователно настоящото изменено предложение пряко засяга въпроса за намаляване на пречките, установени в някои схеми за допълнително пенсионно осигуряване, с цел да се улесни мобилността на работниците. Потенциалните пречки пред мобилността на работниците засягат по-специално условията, при които се придобиват пенсионните права; и условията, в които тези права се разглеждат след смяна на работата. Освен това измененото предложение засяга въпроса за правото на работещите на информация относно начина, по който мобилността ще се отрази на придобиването и запазването на техните допълнителни пенсионни права. | Становище на Комисията за измененията, приети от Европейския парламент | На 20 юни 2007 г. Европейският парламент прие 34 изменения в предложението за директива за подобряване на преносимостта на допълнителните пенсионни права. Комисията счита, че повечето изменения на Европейския парламент са приемливи изцяло, по принцип, или частично, тъй като са в подкрепа на целите и политическата жизненост на предложението и в много случаи подсилват първоначалния проект. Основна черта на измененията на Европейския парламент е преместването на фокуса на директивата върху придобиването и запазването на пасивни права и отдалечаването от разпоредбите, свързани с прехвърлянето на права. Европейският парламент счита, че въвеждането на опцията за задължително прехвърляне на права в момента би обременило твърде много някои схеми за допълнително пенсионно осигуряване и в допълнение би причинило значителни технически трудности. След като разгледа внимателно решението на Европейския парламент и становищата, изразени от експертите в работната група на Съвета, Комисията признава промяната на приоритетите и приема заличаването на член 6 (разпоредби относно прехвърлянето). В съответствие с това Комисията предлага да се измени наименованието на директивата, като частично се възприеме езикът, използван от Европейския съвет при забележките му относно проекта за директива през юни 2007 г. Измененото предложение сега се нарича: „Предложение за директива относно минималните изисквания за увеличаване на мобилността на работниците чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права“. Следователно Комисията приема изцяло или частично следните изменения на Европейския парламент: 3.1 Приложно поле и други общи разпоредби (членове от 1 до 3) Цел: Изменения 1 и 18 засягат целта на директивата като с изменение 1 се заличава позоваването на думата „преносимост“ в съображение 5, което отразява заличаването на член 6 относно прехвърлянето на права. Изменението заменя също така термина „хармонизация“ с „минимални изисквания“ в съответствие с промените в членове 4 и 5. Комисията приема това изменение изцяло. Изменение 18 заменя термина „работници“ с „лица“ в член 1 и разширява целта на директивата. Комисията не може да приеме това изменение поради това, че директивата е насочена към отстраняване на пречките в допълнителни пенсионни схеми, които оказват влияние на свободата на работниците на движение или мобилност. Общността няма право да изиска от държавите-членки „преждевременно разработване на схеми за допълнително пенсионно осигуряване“. Комисията взе под внимание техническите промени, разисквани в Съвета и в съответствие с тях направи незначителни редакционни промени в член 1. Изменение 2 предлага ново съображение, което подчертава значението на това да се гарантира, че настоящата директива няма да отслаби устойчивостта на допълнителното пенсионно осигуряване и че е изцяло съобразена със защитата на правата на останалите работници и пенсионери, участващи в схеми. Съображението подчертава също така важната роля на социалните партньори при разработването и изпълнението на допълнителни пенсионни схеми. Комисията приема изцяло това изменение (тук 5а). Изменение 3 въвежда ново съображение (тук 5б), което подчертава, че директивата не изисква въвеждането на законодателство за установяване на схеми за допълнително пенсионно осигуряване, там където такива не е имало преди. Комисията приема това изменение по принцип и разяснява относно текста – отчасти въз основа на техническата работа, извършена от експертите в работните групи на Съвета, че държавите-членки, докато са задължени да транспонират разпоредбите на настоящата директива в националните си законодателства, запазват отговорността си за организиране на своите собствени пенсионни системи. Обхват. Изменение 5 е ново съображение (тук 5в), което разяснява обхвата на директивата и което Комисията приема изцяло. Изменения 6, 7, 8 и 19 следва да се разглеждат заедно по отношение на измененията, които въвеждат в член 2 и съответните му съображения. Изменение 6 въвежда ново съображение (тук 5г), което обяснява изключването от приложението на директивата на онези схеми, които са затворени за прием на нови членове. Комисията приема, че това ограничение е компромисно и че то може да се разглежда като пропорционална мярка за осигуряване на по-нататъшната устойчивост на някои схеми за допълнително пенсионно осигуряване. Комисията следователно приема изцяло изменението и добавя техническо пояснение относно „подсекциите“ на затворени схеми, за да гарантира, че там където това е приложимо, от приложното поле ще бъда изключени само онези части от допълнителните схеми, затворени за прием на нови членове. Изменение 7 е техническо пояснение, въвеждащо ново съображение (тук 5д), което посочва ясно, че директивата не е свързана с мерки за реорганизиране или ликвидация, което Комисията приема частично като отхвърля позоваването на член 16, параграф 2 от Директива 2003/41/EО, което не е адекватно за целите на настоящото пояснение. Изменение 19 засяга член 2 като цяло и по принцип се приема в зависимост от техническото пояснение, изготвено с експерти от работните групи на Съвета. Изменение 8 въвежда ново съображение (тук 5е), което пояснява, че директивата не се прилага за системи за защита от несъстоятелност, схеми за компенсаторни мерки, или национални резервни фондове, като Комисията приема изцяло това изменение. Определения. Изменение 20 съдържа технически промени в определенията на термините в член 3. Комисията приема изцяло промените в член 3, буква a), както и включването на ново определение под член 3, буква га) относно термина правопораждащ срок. Изменението на член 3, буква б) се приема с изключение на предложеното заличаване на думата професионална, тъй като Комисията счита, че това би довело до намаляване на яснотата на определението. Изменението на член 3, буква в) се приема частично с редакционни промени с цел да се обясни по-недвусмислено, че условията, на които ще трябва да отговаря един активен член, участващ в схема, са условията за придобиване, посочени в член 4. Изменението на член 3, буква г) се приема с незначителни редакторски промени. Изменението на член 3, буква е) се приема по принцип, като се използва формулировката, разработена от експертите в работните групи на Съвета. Промяната в член 3, буква з), с която терминът бъдещ бенефициер се заменя с термина неактивен член на схема, не се приема, тъй като Комисията счита, че първоначалният термин в технически смисъл е по-ясен. Комисията обаче приема по принцип другите технически промени в член 3, буква з), като е използвана формулировката, разработена частично по време на работата на Съвета. Промените в член 3, буква и) се приемат с изключение на термина неактивен член на схема. Промяната в член 3, буква й) включва въвеждането на ново понятие – стойност на пасивното пенсионно право, както и заличаването на термина прехвърляне. Комисията приема аргументите за новото определение, но счита термина стойност на пасивните права за по-точен и се придържа към него в проекта на директивата. Комисията заличава букви д) и ж) от член 3 с цел да отрази извършеното преструктуриране и промените в директивата като цяло, вследствие на което тези определения вече не са необходими. Изменение 4 въвежда ново съображение (тук 5ж), което доизяснява определението за схеми за допълнително пенсионно осигуряване. Комисията приема по принцип новото съображение като се опира на работата на експертите в Съвета за техническо подобряване на формулировките. Комисията опростява също и описанието на условията, при които индивидуалните пенсионни договори следва да се считат за допълнителни схеми за целите на настоящата директива. Комисията признава, че класификацията на пенсионните системи, по-специално по отношение на индивидуалните пенсионни договори, не винаги е ясна. Следователно съображението пояснява, че индивидуалните пенсионни договори, сключени на базата на трудово правоотношение, следва да се считат включени в обхвата на настоящата директива. В допълнение Комисията въвежда ново съображение 5з, с което пояснява, че за целите на настоящата директива специалните, малки възнаграждения, извършвани в края на кариерата и финансирани единствено от работодателя, не се считат за допълнителни пенсии. 3.2 Условия, определящи придобиването (член 4) Изменение 22 доразвива първоначалното предложение на Комисията относно придобиването на пенсионни права. Подходът, избран от Парламента, чрез който се въвеждат минимални изисквания за придобиването, променя установения от Комисията баланс, като същевременно поддържа принципа за намаляване на пречките пред мобилността, залегнал в същите схеми за допълнително пенсионно осигуряване. По същество изменението предлага да се заличи всяко позоваване на минимална възраст за придобиване на права, както в член 4, буква б), и да се замени с нова формулировка, вътрешно обвързваща концепцията за максимално позволения правопораждащ срок с възрастта на активния член, участващ в схема. Следователно изменението предлага максимален правопораждащ срок от 5 години (където това е предвидено) за активни членове, участващи в схема на възраст под 25 години и изключването на всякакви условия за придобиване за лицата на възраст над 25 години. Комисията разбира, че намерението на това изменение е да отчете принципно по-голямата мобилност на младите работници в сравнение с тези на възраст над 25 години и че придобиването на пенсионни права за лицата на възраст под 25 години е от по-малка спешност в сравнение с лицата над тази възраст. Затова Комисията приема за компромисна мярка предложението да се позволи, където това е приложимо, правопораждащ срок за лицата на възраст под 25 години не по-голям от пет години. По отношение на забраната на всякакви условия за придобиване за лицата на възраст над 25 години, като същевременно подкрепя принципа на придобиване на права на работниците възможно най-рано, Комисията приема, че някои схеми за допълнително пенсионно осигуряване могат да срещнат сериозни административни и технически трудности, ако не се позволи кратък правопораждащ срок. Това важи особено за схемите, на които националното законодателство не позволява задължителен период на заетост преди присъединяването към пенсионна схема. По същество Комисията не е в състояние да приеме предложението да се отстранят условията за придобиване за възраст над 25 години и вместо това предлага там, където съществуват правопораждащи срокове, те да бъдат за не повече от една година. Това действие остава в рамките на пропорционален подход за намаляване на пречките пред мобилността, като същевременно се държи сметка схемите за допълнително пенсионно осигуряване да не се натоварват ненужно. Затова на тази основа Комисията преработи член 4, буква в), като същевременно поясни, че правопораждащият срок от една година се прилага без изключение веднага щом активният член на схема достигне 25-годишна възраст, независимо от възрастта, на която е започнал да придобива правата си. В преструктурирането на член 4, извършено от Европейския парламент, с цел понятието за възрастта да се съчетае с максималните правопораждащи срокове, има елемент на несигурност по отношение на това дали все още може да се прилага минимална възраст за придобиване на пенсионни права за лицата под 25 години. При по-нататъшната ревизия на предложението от страна на Комисията да се позволи максимален правопораждащ срок от 1 година (за лица, навършили 25 години), тази несигурност се засилва. Затова, за по-голяма яснота, Комисията отхвърля заличаването на член 4, буква б), която гласи: „когато за придобиването на пенсионни права е определена минимална възраст, тя не може да надвишава 21 години“ и вместо това прави малки редакторски изменения. В допълнение Комисията прави технически изменения на първоначалната буква в) от член 4, като я премества в член 4, буква а), за да подобри цялостната структура и логика на член 4. Изменение 43 преработва и разширява първоначалната буква а) от член 4 (тук член 4, буква г)) и доизяснява въпроса за вноските, направени преди придобиването на права. Комисията приема изцяло промените с незначителни редакторски изменения. Комисията приема по принцип и съответното ново съображение, въведено с изменение 11. То е нова редакция на съображение 6a въз основа на експертния коментар от работните групи на Съвета, коeто доизяснява въпросите, свързани с непридобити права и напускащи работници. Изменение 24 подчертава ролята, която социалните партньори могат да играят (чрез колективните договори) при въвеждането на разпоредбите от член 4, букви а) до г). Комисията приема по принцип тези предложения и ги въвежда като нова буква д) от член 4 заедно с обсъждани в Съвета редакторски промени, които придават по голяма правна яснота. Изменение 9 засяга общо съображение, отнасящо се за целия член 4, което частично заменя първоначалното съображение 6, заличено с изменение 10. В него се посочва, че поради нарасналото значение на допълнителното пенсионно осигуряване за приходите при пенсиониране, придобиването, запазването и прехвърлянето на пенсионни права следва да се подобри. Комисията приема изцяло изменението като съображение 5и и същевременно се позовава допълнително на намаляването на пречките за свободата на движението и професионалната мобилност, за да осигури съответствие с целта на директивата. В качеството на допълнително техническо пояснение, Комисията въвежда ново съображение 5й, за да избегне неяснотата по отношение на значението на термина изискване за придобиване, който в някои държави-членки може да се разглежда като отнасящ се до закупуване на анюитет. 3.3 Запазване на пасивните права и прехвърляне (членове 5 и 6) Запазване на пасивни права. Изменение 12 въвежда ново съображение 6б, което изтъква правото на напускащите работници да запазват своите придобити пенсионни права като пасивни права в схемата, в която са участвали. Комисията приема по принцип това изменение с допълнителни редакции, които отразяват работата в Съвета, по-специално по отношение на някои случаи, при които работници с голяма мобилност, особено в контекста на пенсионните схеми с определени вноски, могат да прехвърлят правата си към друга схема за допълнително пенсионно осигуряване, която отговаря на разпоредбите, залегнали в член 5, параграф 1. Изменение 13 привежда съображение 7 в съответствие с основния принцип на поясняване как следва да се изчисляват и запазват пасивни права и същевременно подчертава нуждата да се отчитат особеностите на схемата и правата на членовете, участващи в схемата, които не са напускащи работници. Комисията приема по принцип изменението като се опира при редактирането му на техническата работа на експерти от работите групи в Съвета. Сега текстът се позовава по-скоро на националното право и практики за изчисляване на стойностите по пенсионните права, отколкото на актюерски стандарти, за да се избегне по този начин объркване с трансграничните разпоредби на Директива 2003/41/EО[1]. Въз основа на по-нататъшна работа на експерти по време на заседанията на работните групи на Съвета, текстът съдържа и позоваване на оправдани административни разходи, които могат да бъдат взети под внимание в случай на актуализиране на пасивни права. Комисията счита, че това е пропорционална и необходима добавка. Изменение 14 пояснява съображение 8, което се отнася до освобождаването от малък брой придобити пенсионни права на напускащи работници. Комисията приема по принцип това изменение и добавя пояснение по отношение на понятието за изчисляване на капиталови плащания. Изменение 25 преобразува член 5 чрез въвеждането на нов параграф -1 към член 5, който дава на напускащите работници, при спазване на условията, посочени в член 5, параграфи 2 и 3, право да запазват пасивните си права в схемата, в която са участвали. Комисията приема по принцип това изменение с редакторски промени, отразяващи отчасти техническите дискусии в Съвета. За постигане на яснота на намеренията, Комисията включва и текст, с който пояснява, че там където това е приложимо, стойността на новосъздадените пасивни пенсионни права следва да се изчисляват в момента, в който работникът напуска схемата. Тази стойност служи за отправна точка по отношение на бъдещите пасивни права, както това е посочено в член 5, параграф 1. Изменение 25 добавя и значително повече подробности към член 5, параграф 1 и по-специално изрично се позовава на начини, при които справедливото приспособяване (описано в изменението като справедливо третиране) следва да се счита за справедливо. Отчасти това включва вписването на текст от първоначалното съображение 7. Изменението също така предлага пасивните права да бъдат защитени в случай на неплатежоспособност на техния финансиращ работодател. Комисията не може да приеме включването на защита срещу неплатежоспособност в рамките на настоящата директива, тъй като този въпрос е вече предмет на европейското законодателство чрез разпоредбите на член 8 от Директива 80/987/EИО на Съвета[2]. Комисията приема другите промени по принцип като същевременно използва технически формулировки, разработени от работните групи на Съвета. Същевременно обаче, докато приема принципа на по-подробното излагане в член 5, параграф 1, Комисията счита, че структурата на предложеното изменение не отговаря напълно на целта си да даде определение за справедливо третиране по един по-ясен начин. Следователно измененото предложение преработва и пояснява член 5, параграф 1 като вписва два общи и специфични метода за третиране на пасивните права (развитие, което е в съответствие с правата на активните членове, участващи в схемата и развитие в съответствие с пенсионните обезщетения, изплащани понастоящем) наред с понятието за справедливо третиране в началото на този член. Други методи, които могат да се считат за справедливо третиране, са изброени след това според предложението в изменение 25. За по-голяма яснота при допълването на тези промени Комисията въвежда ново съображение 7a, в което се казва, че директивата не поражда задължение за установяване на по-благоприятни условия за пасивните права в сравнение с правата на активните членове, участващи в схема. Въз основа на експертна препоръка от работната група на Съвета, Комисията въвежда допълнително пояснение към член 5, параграф 11, буква в), с което се позволява на държавите-членки да поставят ограничения при актуализиране на пасивните права, пропорционални на инфлацията на цените или работната заплата. Комисията счита, че това е разумен компромис, който има за цел да се защити дългосрочната устойчивост на допълнителното пенсионно осигуряване. В резултат на тези промени, разпоредбата, свързана с прилагането в член 9, параграф 5, става излишна и съответно се заличава. Изменение 25 предлага също редакционни промени в член 5, параграф 2, които се отнасят до начина, по който пенсионните схеми погасяват задължения като капиталова сума, когато придобитите права са под определен от националното законодателство праг. Комисията приема изцяло промените с незначителни редакторски изменения. Комисията приема по принцип и добавката към член 5, параграф 3, в която се посочва изрично ролята, която социалните партньори могат да играят при въвеждане чрез колективни договори на разпоредбите от член 5. Прехвърляне. Изменения 15, 16 и 17 отразяват промените в член 5 и заличаването на член 6, като същевременно подчертават, че директивата няма за цел да възпрепятства прехвърлянето на пенсионни права. Съображенията препоръчват държавите-членки да търсят където е възможно подобряване на условията за прехвърляне. Комисията приема изменения 15 и 17, с което се заличават съображения 9 и 10, като Комисията приема, с редакционни промени, изменение 16 (тук ново съображение 9a), в което се посочва, че прехвърлянията следва да се поощряват особено по отношение на нови схеми за пенсионно осигуряване. Изменение 26 предлага да се заличи член 6 относно прехвърлянето на пенсионни права. Комисията приема изцяло това изменение и същевременно изказва съжаление, че от измененото предложение отсъстват разпоредбите, свързани с това как трябва да се извършва прехвърляне на пенсионни права. Комисията счита, че към настоящия момент поради технически трудности, свързани с договарянето на общите разпоредби за прехвърляне и поради загрижеността за въздействието върху финансовата устойчивост на някои схеми за допълнително пенсионно осигуряване, член 6 следва да се заличи. 3.4 Информация и запазване равнището на защита (членове 6 и 7) Информация. Изменение 27 се отнася за предоставяне в член 7, параграф 1 (тук член 6, параграф 1) на информация за работниците, които са активни членове, участващи в схема и за напускащите работници. Изменението предлага активните членове, участващи в схема да имат право на информация относно техните допълнителни пенсионни права в случай на прекратяване на заетостта им. Комисията приема изцяло тази част от изменението. Промените в член 7, параграфи 2 и 3 (тук член 6, параграфи 2 и 3) се приемат изцяло или по принцип като се използва технически текст, разработен по време на работата на Съвета. Предложението за заличаване на член 7, параграф 4, който описва метода на предоставяне на информация и за поставянето му в член 7, параграф 2 не се приема, тъй като Комисията счита, че първоначалната структура на този член е по-ясна. Текстът в член 7, параграф 4 (тук член 6, параграф 4) обаче е доразвит с цел да отрази дискусиите с експертите в Съвета. В резултат на тези промени Комисията въвежда допълнителен текст в съображение 11, който дава възможност за административна защита, с цел да се поясни, че не съществува задължение за предоставяне на информация по-често от веднъж годишно. Запазване равнището на защита. Изменение 28 пояснява члена относно запазване равнището на защита като замества термина преносимост с установяване и запазване на пенсионни права, което отразява заличаването от директивата на разпоредбите за прехвърляне. Изменението се приема изцяло с изключение на позоваването на напускащи работници в последния ред на члена, което се счита за ненужно. В допълнение Комисията изложи последиците от прилагането на този член, за да стане ясно, че запазването засяга напускащи работници, докато придобиването на права засяга работниците в по-общ смисъл. 3.5 Прилагане и докладване (членове 8 и 9) Прилагане. Изменения 29 и 42 предлагат при прилагане на директивата на държавите-членки да се даде възможност за удължаване с 60 месеца на срока за изпълнението на членове 4 и 5. Комисията приема това предложение, както и незначителните редакционни поправки, като го счита за пропорционално по отношение на баланса между елементите за намаляване на пречките за свободата на движението и мобилността и гаранциите за по-нататъшна устойчивост на допълнителното пенсионно осигуряване. Комисията измени и датата на изпълнението с цел да отрази настоящото състояние. Изменение 30 заличава член 9, параграф 3, което Комисията приема, тъй като тази разпоредба сега е загубила смисъл поради заличаването на разпоредбите за прехвърлянето. Докладване. Изменение 31 посочва, че един от елементите на 5-годишните доклади, посочени в член 10 (тук член 9), следва да оценява готовността на работодателя да предлага допълнителни пенсии вследствие прилагането на директивата. Комисията приема по принцип това изменение, но предлага да посочи тази особеност на докладването в ново съображение 15a. Комисията направи също и езикови промени от технически характер и вмъква позоваване на разработване на допълнително осигуряване вместо на готовност. Комисията счита готовността за понятие, което трудно може да се измери количествено. Изменение 32 предлага нова клауза към член 10 (тук член 9), която изисква първият доклад да оценява как прехвърлянето на пенсионни права се отразява на отговорността на работодателя за допълнителни пенсионни права. Комисията приема по принцип този допълнителен елемент и за по-голяма яснота го включва също и в съображение 15a. Изменения 52 и 33 предлагат да се заличи член 10, параграф 2 и да се замени с нов параграф (член 10, параграф 2, буква а)). Новият параграф изисква от Комисията в срок от 5 години след приемането на директивата да направи преглед по-специално на условията за прехвърляне на пенсионни права. Въз основа на доклада Комисията следва да направи необходимите предложения за по-нататъшно намаляване на пречките пред мобилността. Комисията приема тези две изменения и за по-голяма яснота съответно изменя член 10, параграф 2 (тук член 9, параграф 2). Комисията също е прибавила допълнителен текст с цел да поясни, че всички предложения за изменение на директивата ще се извършват само ако ситуацията в този момент изисква приемането на допълнително законодателство. | Заключение | Предвид член 250, параграф 2 от Договора за ЕО, Комисията променя предложението си, както следва: | 2005/0214 (COD) Изменено п П редложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно подобряване на преносимостта на допълнителните пенсионни права минималните изисквания за увеличаване на мобилността на работниците чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 42 и 94 от него, като взеха предвид предложението на Комисията[3], като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[4], в съответствие с процедурата по член 251 от Договора[5], като имат предвид, че: (1) Свободното движение на хора е една от основните свободи на Общността; в член 42 Договорът предвижда, че в съответствие с процедурата, посочена в член 251, Съветът приема такива мерки в областта на социалното осигуряване, каквито са необходими за гарантиране свобода на движението на работници. (2) Социалната защита на работниците във връзка с пенсиите е гарантирана посредством законоустановени схеми за социално осигуряване и допълнителни схеми за допълнително пенсионно за социално осигуряване, обвързани с трудовия договор, които стават все по-разпространени в държавите-членки. (3) Съветът има широки правомощия за вземане на решение по отношение на избора на мерки, които са най-подходящи за постигане на целта на член 42 от Договора; системата за координация, предвидена в Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността[6], и Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 г. за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71[7] и по-специално разпоредбите, приложими спрямо сумирането, не са свързани със схемите за допълнително пенсионно осигуряване, с изключение на схемите, които са обхванати от термина „законодателство“ според определението в първия параграф на член 1, буква й) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, или които са предмет на декларация за тази цел на държава-членка, съгласно този член. Допълнителните пенсионни схеми следва следователно да бъдат предмет на специфични мерки, за да се отчетат особеностите и особения им характер и различията между тях в рамките на и между отделните държави-членки, и по-специално на ролята на социалните партньори при прилагането им. (4) Директива 98/49/EО на Съвета от 29 юни 1998 г. за запазване на правото на допълнителна пенсия на заети лица и самостоятелно заети лица, движещи се в границите на Общността[8], представлява начална специфична мярка, насочена към подобрено упражняване на правото на работниците на свободно движение по отношение на схемите за допълнително пенсионно осигуряване. (5) Следва да се вземе има предвид и член 94 от Договора, при условие че различията между националните законодателства относно схемите за допълнително пенсионно осигуряване са в състояние да накърнят едновременно упражняването на правото на работниците на свободно движение и функционирането на вътрешния пазар. Следователно, за да се подобр и ят преносимостта на допълнителните пенсионни правата на работници, които се движат в рамките на Общността и в рамките на една и съща държава-членка, следва да се предвидят определени минимални изисквания във връзка с установяването и запазването на придобити трябва да се хармонизират определени условия, свързани с придобиването на пенсионни права , а правилата за запазване на пасивните права и за прехвърлянето на придобити права, трябва да бъдат сближени на напускащи работници в обвързана с трудово правоотношение схема за допълнително пенсионно осигуряване . (5a) Освен това трябва да се отчете устройството и особеният характер на схемите за допълнително пенсионно осигуряване и различията между тях в рамките на и между отделните държави-членки. Въвеждането на нови схеми, устойчивостта на съществуващите схеми и очакванията и правата на настоящи членове на схеми следва да бъдат достатъчно защитени. По-специално, настоящата директива следва да вземе предвид ролята на социалните партньори при организирането и прилагането на схемите за допълнително социално осигуряване. (5б) Настоящата директива не поставя под въпрос правото на държавите-членки да организират свои собствени пенсионни системи. Държавите-членки запазват цялата отговорност за организирането на такива системи и когато транспонират настоящата директива в националното законодателство, те не са длъжни да въвеждат правни разпоредби, предвиждащи създаването на схеми за допълнително пенсионно осигуряване. (5в) Настоящата директива засяга всички създадени съгласно националното законодателство и практика схеми за допълнително пенсионно осигуряване, които предлагат допълнителни пенсионни обезщетения за работници – като договори за групово осигуряване или разходопокривни схеми, договорени от един или повече браншове или отрасли, капиталови схеми или пенсионни договорености, основаващи се на резервни фондове, или всяко колективно или друго подобно споразумение. (5г) Настоящата директива не бива да се прилага спрямо схеми за допълнително пенсионно осигуряване или, където е приложимо, спрямо подсекции на такива схеми, които са били закрити, така че приемът на нови членове е станал невъзможен поради това че въвеждането на нови разпоредби би могло да доведе до неоправдано натоварване на тези схеми. (5д) Настоящата директива няма за цел да хармонизира или въздейства върху националните законодателства по отношение на реорганизационните мерки и на процедурите по ликвидация; не е от значение дали процедурите са започнати вследствие на неплатежоспособност, или са доброволни, или задължителни. Аналогично, настоящата директива не засяга национални правни разпоредби относно реорганизационни мерки съгласно Директива 2001/17/ЕО [9] . (5е) Настоящата директива не засяга защитни мерки срещу несъстоятелност или компенсаторни мерки, които не принадлежат към обвързани с трудово правоотношение схеми за допълнително пенсионно осигуряване, и чиято цел е да защитят пенсионните права на работниците при несъстоятелност на предприятието или на пенсионната схема. Аналогично, настоящата директива не касае националните пенсионни резервни фондове. (5ж) Настоящата директива се прилага само спрямо схемите за допълнително пенсионно осигуряване, които са резултат от трудово правоотношение, основано на достигането на пенсионна възраст или на изпълнението на други условия съгласно схемата или националното законодателство. Директивата не се прилага по отношение на индивидуални планове за пенсионно осигуряване, ако не са сключени посредством трудово правоотношение. Настоящата директива не се прилага също и към обезщетенията за инвалидност и за преживяло лице. (5з) Еднократно изплащане на средства, което не се счита за значителен доход, не е свързано с вноските за закупуване на анюитет, изплаща се пряко или косвено в края на професионалната кариера и се финансира единствено от работодателя, не следва да се счита за допълнителна пенсия по смисъла на настоящата директива. (5и) Тъй като допълнителното пенсионно осигуряване придобива все по-голямо значение за осигуряването на жизнен стандарт на възрастните в много държави-членки, следва да се подобрят условията за придобиване, запазване и прехвърляне на придобити права с цел намаляване на пречките за свободното движение и професионалната мобилност на работниците в рамките на ЕС. (5й) Изискванията за ридобиване на права не следва да се приравнява към други условия, необходими за придобиването на право на анюитет по отношение на фазата на изплащането според националните правни разпоредби или правилата за някои схеми за допълнително пенсионно осигуряване(по-специално схеми с определени вноски). (6) С цел да се гарантира, че условията за придобиване на допълнителни пенсионни права не накърняват упражняването на правото на работниците на свободно движение в рамките на Европейския съюз, трябва да бъдат установени граници по отношение на условията за придобиване на такива права, така че работниците при упражняване на тяхното право на свободно движение или движение в рамките на държава-членка, да могат да получат задоволителна пенсия в края на тяхната кариера. (6a) Ако заетостта е прекратена преди напускащият работник да е придобил пенсионни права и когато схемата или работодателят носи инвестиционния риск (по-специално в схемите с определени обезщетения), схемата във всички случаи следва да възстанови вноските на напускащия работник. Ако заетостта е прекратена преди напускащият работник да е придобил пенсионни права и когато напускащият работник носи инвестиционния риск (по-специално в схемите с определени вноски), схемата следва да възстанови стойността на инвестициите, придобити от направените вноски. Стойността може да бъде по-висока или по-ниска от направените от напускащия работник вноски. Ако стойността е отрицателна, плащане не се извършва. (6б) Напускащият работник следва да има правото да запази придобитите вече пенсионни права като пасивни права в схемата за допълнително пенсионно осигуряване, в която са установени. Защитата във връзка със запазването на пасивни права може да се счита за равностойна тогава, когато по-специално в контекста на схема с определени вноски, на напускащия работник се предлага възможността стойността на придобитите му пенсионни права да бъде прехвърлена към схема за допълнително пенсионно осигуряване, която отговаря на условията, посочени в член 5, параграф 1. (7) В съответствие с националните правни разпоредби и практики следва Трябва също така да бъдат предприети стъпки, за да се гарантира запазването или стойността на такива пасивни права. приспособяване на пасивните права, така че да се избегне наказването на напускащи работници. Тази цел може да бъде постигната чрез приспособяване на пасивните права в съответствие с редица други мерки, включващи инфлация, равнища на възнаграждение, осигурителни вноски за пенсия, които се изплащат в течение на време, или процент на възвръщаемост на активи от схема за допълнително пенсионно осигуряване. Стойността на правата към момента на напускане на схемата от заетото лице следва да се изчислява съобразно националните правни разпоредби и практика. При актуализирането на стойността на пасивните права следва да се отчитат особеностите на схемата, интересите на бъдещите бенефициери, интересите на останалите активни членове на пенсионната схема и интересите на пенсионираните бенефициери. Оправданите административни разходи също могат да бъдат взети под внимание при актуализиране на пасивните права. (7a) Настоящата директива не поражда задължение за установяване на по-благоприятни условия за пасивните права в сравнение с правата на активните членове, участващи в схема. ( 8 ) Ако придобитите пенсионни права или стойността на придобитите от напускащ работник пенсионни права не надвишават установен от съответната държава-членка праг и З за да се избегнат извънредно големи разходи, произхождащи от управлението на голям брой пасивни права с ниска стойност, на пенсионните схеми трябва може да се даде възможност да не запазват тези придобити права, а да използват прехвърляне прехвърлят стойността на придобитите пенсионни права или да използват капиталово плащане на капиталова сума съобразно придобитите права , когато те не надхвърлят установения от съответната държава-членка праг . Където е приложимо, преносимата стойност или капиталовата сума за изплащане се установява в съответствие с националните правни разпоредби и практика. (9) Работници, които сменят работата си, трябва да имат възможност да изберат дали да запазят пенсионните си права, придобити съгласно първоначалната схема за допълнително пенсионно осигуряване или да прехвърлят сумата, съответстваща на тези права, към друга схема за допълнително пенсионно осигуряване, включително в друга държава-членка. (9a) Настоящата директива не включва разпоредби за прехвърляне на придобити пенсионни права, но за насърчаване на професионалната мобилност държавите-членки следва да се стремят, в рамките на възможното и в частност при въвеждането на нови схеми за допълнително пенсионно осигуряване, да подобряват прехвърлянето на придобити пенсионни права. ( 10 ) От съображения за финансова устойчивост на схемите за допълнително пенсионно осигуряване, държавите-членки по принцип имат възможност да освобождават некапиталови схеми от задължението да позволяват на работници да прехвърлят придобити права. За да създадат обаче условия за равно третиране на работниците, осигурени от капиталови схеми и работниците, осигурени от некапиталови схеми, държавите-членки следва да положат усилия постепенно да подобрят прехвърлянето на права от некапиталови схеми. (11) Без да се засяга Директива 2003/41/EО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване[10], активните членове, участващи в схема и работниците, които упражняват или възнамеряват да упражнят своето право на свободно движение, следва да бъдат надлежно информирани от отговорните за управлението на допълнителните пенсионни схеми , по-специално относно влиянието, което оказва прекратяването на тяхното трудово правоотношение върху допълнителните им пенсионни права. Държавите-членки могат да постановят, че повече от веднъж годишно не е нужно да се предоставя такава информация. ( 12 ) Поради разнообразието от схеми за допълнителн а о социална сигурност пенсионно осигуряване , Общността трябва да се придържа към установяването на цели, които да бъдат постигнати като цяло, което означава, че директивата е подходящият правен инструмент. ( 13 ) Като се има предвид, че целите на предвидените мерки, а именно намаляване на пречките за упражняване на правото на работниците на свободно движение и професионална мобилност и за функционирането на вътрешния пазар, не могат да бъдат постигнати от държавите-членки в достатъчна степен и следователно поради обхвата на мерките могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да предприеме действия в съответствие с принципа на субсидиарност съгласно член 5 от Договора. В съответствие с изложения в същия член принцип на пропорционалност, настоящата директива, въз основа на оценка на въздействието, направена с помощта на комитета в областта на допълнителното пенсионно осигуряване (Пенсионния форум) , не надхвърля необходимото за постигане на нейните цели. ( 14 ) Настоящата директива установява минимални изисквания, като така предоставя възможност на държавите-членки да приемат или запазят по-благоприятни разпоредби. Прилагането на настоящата директива не може да бъде използвано като оправдание за влошаване на съществуващото положение в отделните държави-членки. ( 15 ) С оглед необходимостта да се вземе предвид въздействието на настоящата директива, по-специално върху финансовата устойчивост на схемите за допълнително пенсионно осигуряване, на държавите-членки може да бъде предоставено повече време, през което постепенно да приложат разпоредбите, които могат да предизвикат такива последици. (15a) Петгодишните доклади правят преглед на актуалното развитие на допълнителното пенсионно осигуряване. Първият доклад съдържа също така оценка на отговорностите на работодателя в рамките на националните правни разпоредби по отношение на пенсионните права на напускащите работа работници, които прехвърлят правата си към друга схема за пенсионно осигуряване. Оценката също така разглежда възможностите за осигуряване прекратяването на юридическата отговорност след извършване на прехвърлянето. ( 16 ) В съответствие с националните правни разпоредби и практика относно организацията на схемите за допълнително пенсионно осигуряване, държавите-членки могат да възлагат на социалните партньори, по тяхно съвместно искане, отговорност за прилагане на настоящата директива по отношение на разпоредбите, свързани с колективните споразумения, при условие че те държавите-членки предприемат всички необходими стъпки, за да гарантират, че по всяко време могат да обезпечат постигането на резултатите, предвидени в настоящата директива, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Цел Целта на настоящата директива е да улесни упражняването на правото на работниците на свободно движение, както и да улесни правото на професионална та мобилност на работниците , в рамките на същата държава-членка, чрез намаляване на пречките, създадени от някои правила, регулиращи схемите за допълнително пенсионно осигуряване в държавите-членки , свързани с трудово правоотношение . Член 2 Приложно поле 1. Настоящата директива се прилага за схеми за допълнително пенсионно осигуряване, различни от схемите, обхванати от Регламент (ЕИО) № 1408/71[11]. 2. Настоящата директива не се прилага за: a) схеми за допълнително пенсионно осигуряване, които към момента на влизане в сила на настоящата директива са приключили приема на нови активни членове и новите членове нямат достъп до тях; б) схеми за допълнително пенсионно осигуряване, които подлежат на мерки, включващи намесата на административни органи, установени съгласно националното законодателство или от съдебните власти, с цел да се гарантира или възстанови тяхното финансово състояние, включително процедури по ликвидация; настоящото изключение не продължава действието си след края на намесата; в) гаранционни схеми срещу несъстоятелност, компенсаторни схеми и национални резервни фондове. Член 3 Определения За целите на настоящата директива се прилагат следните определения : a) „допълнителна пенсия“ означава пенсионно осигуряване за осигурителен стаж и възраст, и когато е предвидено от правилата на схема за допълнително пенсионно осигуряване, създадена в съответствие с националното законодателство и практика; обезщетения за инвалидност и за преживели лица, имащи за цел да допълнят или заменят пенсиите, предоставени във връзка със същите обстоятелства от схеми за задължително социално осигуряване ; б) „схема за допълнително пенсионно осигуряване“ означава всяка професионална пенсионна схема, създадена в съответствие с националното законодателство и практика като например групов осигурителен договор, разходопокривна схема, договорена от един или повече бранша или сектори, капиталова схема, перспектива за пенсия, обезпечена с резервни фондове или колективно или друго подобно споразумение и обвързана с трудово правоотношение , ко е я то има т за цел да предоставя т допълнителна пенсия на наети и самостоятелно заети лица; в) „ активен член, участващ в схема“ означава работник онези лица , чи е я то настоящо трудово правоотношение професия му дава право или би му дал о а право на допълнителна пенсия след изпълнение на изискванията за придобиването на членство в съответствие с условията на схема за допълнително пенсионно осигуряване; г) „ придобити пенсионни права“ означава всяко право на допълнителна пенсия след изпълнение на условията за придобиване обезщетение, на което участниците в дадена схема и други, придобили такива права, имат право съгласно правилата на дадена схема за допълнително пенсионно осигуряване и където е приложимо, съгласно националното законодателство; гa) „правопораждащ срок“ означава периодът на активно членство в схема, който е необходим съобразно националното право или правилата на дадена схема за допълнително пенсионно осигуряване, за установяването на право на допълнителна пенсия; д) „прекратяване на трудово правоотношение“ означава решението за прекратяване на трудово правоотношение. е) „напускащ работник“ означава активен член, участващ в схема, чието настоящо работник, който преди да придобие право на пенсиониране, напуска дадено трудово правоотношение , при което е придобил или е можел да придобие право на пенсия в случай, че е запазил трудовото правоотношение се преустановява по причини, различни от тази, че той отговаря на изискванията за допълнителна пенсия ; ж) „преносимост“ означава възможността, която се предоставя на работници да придобиват или запазват пенсионни права, когато упражняват правото си на свободно движение или професионална мобилност. з) „бъдещ бенефициер“ означава всеки бивш активен член на схема, който е чиито права са останали пасивни в рамките на , придобил права в схема за допълнително пенсионно осигуряване докато не бъдат изпълнени изискванията за , но въпреки това не принадлежи активно към тази схема и все още не получава получаване на допълнителна пенсия от нея ; и ) "пасивно пенсионно право" означава придобито пенсионно право, запазено съгласно в схемата, в при която е придобито от бъдещ бенефициер , който ще получи пенсия чрез тази схема за допълнително пенсионно осигуряване, когато бъдат изпълнени изискванията за получаване на пенсия ; й ) „ прехвърляне стойност на пасивното пенсионно право “ означава изчислената в съответствие с националното право и практика капиталова стойност на пенсионното право направеното от схема за допълнително пенсионно осигуряване изплащане на капиталова сума, представляваща всички или част от пенсионните права, придобити съгласно тази схема, с възможност за прехвърлянето на тази сума към нова схема за допълнително пенсионно осигуряване или към друга финансова институция, даваща право на пенсия . Член 4 Условия за придобиване Държавите-членки предприемат всички необходими стъпки, за да гарантират, че: a) когато при прекратяване на трудовото правоотношение пенсионните права все още не са придобити, всички осигурителни вноски, платени от или от името на напускащия работник, се възстановяват или прехвърлят активното членство в схемата се обуславя от период на заетост, този период не може да надвишава пет години ; б) когато е определена минимална възраст за придобиването на право на пенсия придобиване на пенсионни права от страна на активен член на схема, тази възраст тя не е повече от не може да превишава 21 години; в) работник може да се включи в схема за допълнително пенсионно осигуряване след максимален период на заетост от една година или при необходимост, не по-късно от навършване на изискуемата минимална възраст в никакъв случай не се прилага правопораждащ срок за повече от една година по отношение на активен член на схема, след като е достигнал възраст 25 години . За активен член, участващ в схема под тази възраст, правопораждащият срок не може да превишава пет години; г) Ако напускащ работник придобива пенсионни права след максимален период на членство от две години все още няма придобити пенсионни права към момента на прекратяване на трудовото си правоотношение, схемата за допълнително пенсионно осигуряване изплаща вече направените от напускащия работник или направените в полза на работника вноски в съответствие с националните законови разпоредби или колективни споразумения или договори, и ако напускащият работник носи инвестиционния риск - произлизащата от тези вноски инвестиционна стойност ; д) Държавите-членки могат да позволят на социалните партньори да установят различни разпоредби посредством колективно споразумение, доколкото тези разпоредби предоставят най-малко равностойна закрила на правата на работниците и на активните членове, участващи в схеми. Член 5 Запазване на пасивни пенсионни права -1. В съответствие с параграфи 2 и 3, държавите-членки приемат необходимите мерките за осигуряване възможност на напускащите работници да запазят придобитите си пенсионните права в схемата за допълнително пенсионно осигуряване, в която те са ги придобили. За целите на параграф 1, първоначалната стойност на тези права се изчислява в момента, в който се преустановява настоящото трудово правоотношение на напускащия работник. 1. Държавите-членки приемат необходимите според тях мерки за гарантиране, с оглед естеството на правилата на пенсионната схема или на съществуващата практика, на такова третиране на пасивните пенсионни права или на стойността им, което да е в съответствие със стойността на правата на активни членове, участващи в схема, или с развитието на пенсионните обезщетения, изплащани понастоящем, или чрез други средства, които се считат за гарантиране на справедливо третиране, приспособяване на пасивно право на пенсия, така че да се избегне наказването на напускащи работници като: a) пенсионните права в схемата за допълнително пенсионно осигуряване са определени като номинална сума; или б) бъдещият бенефициер на схемата продължава да печели от лихвен процент, установен в пенсионната схема, или от приходите от инвестиции, придобити от осигуряващия допълнителната пенсия; или в) стойността на пасивното пенсионно право се актуализира в съответствие с процента на инфлацията или равнището на заплатите, което може да е пропорционално ограничено от национални правни разпоредби или вследствие на договореност между социалните партньори. 2. Държавите-членки могат да позволят схемите за допълнително пенсионно осигуряване да не пазят придобити права, а да прехвърлят или да плащат на напускащия работник капиталова сума, равна на стойността на придобитите пенсионни права на напускащия работник, когато стойността на придобитите пенсионни права представляваща придобитите права, когато те не надхвърля т установения от съответната държава-членка праг. Държавата-членка информира Комисията за прилагания праг. 3. Държавите-членки могат да позволят на социалните партньори да установят различни разпоредби посредством колективно споразумение, доколкото тези разпоредби предоставят най-малко равностойна закрила на напускащите работници и бъдещите бенефициери. Член 6 Преносимост 1. Освен в случаите на капиталово плащане съгласно член 5, параграф 2, държавите-членки предприемат необходимите действия, за да гарантират, че ако напускащ работник не е осигурен на новата си работа по същата схема за допълнително пенсионно осигуряване, той може да получи при поискване и в рамките на 18 месеца след прекратяване на трудовото му правоотношение, прехвърляне в рамките на същата държава-членка или на друга държава-членка на всичките му придобити пенсионни права. 2. Държавите-членки, в съответствие с техните национални практики, гарантират, че когато актюерските предположения и тези, свързани с лихвените проценти, определят стойността на придобитите права, които се прехвърлят, това няма да накаже напускащия работник. 3. Правата, прехвърлени към схема за допълнително пенсионно осигуряване, не могат да бъдат подложени на условията, регулиращи придобиването и са защитени поне до същата степен като пасивните права, в съответствие с член 5, параграф 1. 4. Когато при прехвърляне е необходимо плащането на административни разходи, държавите-членки предприемат необходимите действия, за да предотвратят тяхната прекомерност в сравнение с времето, през което напускащият работник е членувал в схемата. Член 7 6 Информация 1. Без да се накърняват задълженията на институциите за професионално пенсионно осигуряване съобразно член 11 от Директива 2003/41/ЕО отнасяща се до да предоставя т не на информация на членовете и бенефициерите , участващи в схема , държавите-членки, приемат необходимите мерки те, необходими за да гарантират, че работниците са информирани от лице, участващо в управлението на схемата за допълнително пенсионно осигуряване по молба на активните членове на схема, същите могат да получат информация съгласно параграф 2 относно влиянието, което прекратяването на тяхното трудово правоотношение би оказало върху допълнителните им пенсионни права. 2. По тяхно искане, на работниците активните членове на схемата се предоставя в рамките на разумен срок достатъчно информация. Това се отнася по-специално за следното: a) условията за придобиване на права за допълнително пенсионно осигуряване и последствията от прилагането им при прекратяване на трудовото правоотношение; б) предвидените пенсионни обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение стойността на придобитите им права или оценка на придобитите пенсионни права, направена не повече от 12 месеца преди датата на подаване на молбата и; в) условията, определящи бъдещото третиране запазването на пасивните пенсионни права; г) условията, определящи прехвърлянето на придобити права. 3. По тяхно искане, на бъдещите бенефициери се предоставя информация от лице, отговорно за управлението на схемата за допълнително пенсионно осигуряване относно пасивното право на пенсия и относно всички промени в правилата, регулиращи схемите за допълнително пенсионно осигуряване, които ги засягат. относно: a) стойността на пасивните им права или оценка на пасивните пенсионни права, направена не повече от 12 месеца преди датата на подаване на молбата; и б) условията, определящи третирането на пасивните пенсионни права 4. Информацията , упомената в настоящия член се предоставя ясно и в разумни срокове писмено и в достъпна форма . Член 8 7 Минимални изисквания — запазване равнището на защита 1. Държавите-членки могат да приемат или запазят разпоредби относно придобиването на пенсионни права за работници и запазването преносимостта на правото на допълнително пенсионно осигуряване на напускащите работници , които са по-благоприятни от разпоредбите на настоящата директива. 2. Прилагането на настоящата директива не може при никакви обстоятелства да бъде използвано като причина за ограничаване на съществуващи права на придобиване и запазване на допълнителна пенсия степента на преносимост на допълнителните пенсионни права, които съществуват в държавите-членки. Член 9 8 Прилагане 1. Държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 1 юли 2008 г. [... (2 години след приемането на настоящата директива)] или могат да възлагат на гарантират, че социалните партньори са въвели по тяхно съвместно искане правомощия за прилагане на настоящата директива по отношение на необходимите мерки те със споразумение към този момент , които се отнасят до колективните споразумения . В този случай държавите-членки гарантират социалните партньори да въведат необходимите мерки със споразумение, не по-късно от 1 юли 2008 г.; Съответните държави-членки трябва да предприемат всички необходими те стъпки, за да гарантират, че те са способни могат по всяко време да гарантират постигането на резултатите, предвидени изисквани от настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. 2. Независимо от първия параграф и за постигането на целта, посочена в член ове 4 и 5 , буква г) , когато това е необходимо, на държавите-членки може да се даде възможност за удължаване на срока с 60 месеца, считано от 1 юли 2008 г. [... (2 години след приемането на настоящата директива)] . Всяка държава-членка, желаеща да получи такова удължаване, уведомява Комисията в съответствие с изискванията за това, като указва съответните условия и схеми и специфичните причини за удължаването. 3. Независимо от първия параграф и с цел да се вземат предвид специфичните условия, добре обосновани и свързани с финансовата устойчивост на схемите за допълнително пенсионно осигуряване, държавите-членки могат да освободят от прилагането на член 6, параграф 1 разходопокривни схеми, спомагателни фондове и дружества, които съставляват резервни фондове, с оглед изплащането на пенсии на техните работници. Държава-членка, желаеща да се възползва от тази възможност незабавно уведомява Комисията за това, като указва съответните схеми и специфичните причини за изключението, както и приетите или планирани мерки, с оглед подобряването на възможността за прехвърляне на права от съответните схеми. 4 . Когато държавите-членки приемат тези мерки, те трябва да съдържат позоваване на настоящата директива или да бъдат придружени от такова позоваване при официалното им публикуване. Методите за извършване на това позоваване се определят от държавите-членки. 5. Държавите-членки информират Комисията за приетите мерки за прилагане на разпоредбите на член 5. Член 10 9 Доклад 1. На всеки пет години след 1 юли 2008 г. [... (2 години след приемането на настоящата директива)] Комисията изготвя и представя доклад на Съвета, Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки. 2. Не по-късно от 10 години след 1 юли 2008 г. Комисията изготвя Първият доклад разглежда прилагането на настоящата директива и съдържа специален доклад , относно прилагането на член 9, параграф 3 , Въз основа на него, по целесъобразност, Комисията представя предложение, съдържащо изменения на настоящата директива, които са необходими с цел гарантиране на равното третиране по отношение на възможността за прехвърляне на придобити права, на работници, осигурени от капиталови схеми и работници, осигурени от схемите по член 9, параграф 3. който ще разгледа условията за прехвърляне на капитал, представляващ правото на работниците на допълнително пенсионно осигуряване. Въз основа на този доклад Комисията проучва, ако е уместно, възможности за предложение, съдържащо изменения на настоящата директива или други инструменти, които се налагат с оглед по-нататъшно намаляване на пречките за мобилността на работниците, създадени от отделни правила относно допълнителното пенсионно осигуряване. Член 11 10 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз. Член 12 11 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на […] година. За Европейския парламент За Съвета Председател Председател [1] Директива 2003/41/EО относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване. [2] Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, изменена с Директива 2002/74/EО. [3] ОВ С […], […] г., стр. […]. [4] ОВ С […], […] г., стр. […]. [5] ОВ С […], […] г., стр. […]. [6] ОВ L 149, 5.7.1971 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 631/2004 (OВ L 100, 6.4.2004 г., стр. 1). [7] ОВ L 74, 27.3.1972 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 77/2005 (OВ L 16, 20.1.2005 г, стp. 3), който ще бъде отменен с влизането в сила на Регламент (EО) № 883/04. [8] ОВ L 209, 25.7.1998 г., стр. 46. [9] Директива на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества (ОВ L 110, 20.4.2001 г., стр. 28). [10] ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр.10. [11] Предстои да бъде отменен и заменен от влизащ в сила Регламент (ЕО) № 883/04.