52007PC0602




[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 17.10.2007

COM(2007) 602 окончателен

2007/0223 (CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

относно създаването на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов

(представена от Комисията) { SEC(2007) 1310}{SEC(2007) 1312}{SEC(2007) 1336}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Контекст на предложението |

110 | Основания и цели на предложението Общата цел на предложението е да бъде преразгледан и повишен приносът на Общността в борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, така че да бъде повишена ефективността на действията срещу това вредно явление от международен мащаб и неговите екологични, икономически и социални последици. |

120 | Общ контекст Незаконният, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов представлява една от най-сериозните заплахи в световен мащаб за устойчивостта на рибните запаси и запазването на морското биологично многообразие. В международната общност е налице широк консенсус, признаващ особената тежест на проблема и належащата необходимост от вземането на подходящи мерки за неговото предотвратяване, възпиране и премахване. Този консенсус намира отражение в редица международни актове и най-вече в доброволния Международен план за действие по въпроса, приет под егидата на ФАО през 2001 г. Общността води борба срещу ННН риболов в продължение на повече от 10 години. От 2002 г. насам нейната политика в тази област е направлявана от собствен План за действие, на чиято основа през последните години Общността активно популяризира на общностно, регионално и международно равнище провеждането на амбициозна политика за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов. Благодарение на тази политика е отбелязан значителен напредък. Със създаването на нови Регионални организации за управление на риболова (РОУР), било то по инициативата или с твърдата подкрепа на ЕС, е разширен териториалният обхват на риболовните полета в открито море, които подлежат на международно регулиране. Същевременно благодарение на широкия спектър от нови мерки, приети в рамките на съществуващите РОУР, е засилен контролът по море и в пристанищата и усъвършенствано наблюдението на търговските потоци. С приемането на „черни списъци“ на корабите, занимаващи се с ННН риболов, са въведени възпиращи мерки, насочени срещу корабите, извършващи незаконна дейност. През 2004 г. започна да действа новият Партньорски подход към отношенията между ЕС и развиващите се страни, с които са сключени двустранни споразумения в областта на рибарството. Укрепването на управленския и контролен капацитет на тези страни е един от крайъгълните камъни на партньорския подход и за постигането на тази цел са заделени значителни финансови средства на Съюза. Междувременно, в рамките на ЕС, реформата на Общата политика в областта на рибарството, договорена през 2002 г., насочва вниманието към необходимостта от повишено спазване на правилата, които се прилагат за рибарите и водите на ЕС. Независимо от немалкото извършена работа, няма съмнение че ННН риболов далеч не е премахнат. Комисията смята, че устойчивостта на това явление въпреки общностните и международните усилия за противодействие, както и неговите драматични екологични и социално-икономически последици, налагат неотложен и твърд отговор от страна на Общността. Риболовният флот на Общността е сред най-големите, а по обем на улова Общността се нарежда на трето място в света. Общността е и най-големият пазар и вносител на рибни продукти. През 2005 г. стойността на внесените в Общността рибни продукти достигна близо 14 млрд. EUR. Наред с това за операторите от Общността се смята, че разполагат със сравнително голям брой кораби, регистрирани под „флагове на неспазване“ на правилата. В съответствие с международните си ангажименти и общата си цел да подобри управлението и да избягва прекомерната експлоатация на природните богатства (заложена в Стратегията на ЕС за устойчиво развитие, приета от Европейския съвет през юни 2006 г.), Общността носи конкретна отговорност да бъде водеща в международните усилия срещу ННН риболов. Комисията смята, че е дошло времето да бъде доизградени действащата рамка, да бъде повишена нейната ефективност и да бъде поставено ударението върху необходимостта от подобрено прилагане и спазване на мерките за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов. |

130 | Действащи разпоредби в областта, за която се отнася предложението При сегашната система ННН риболов се третира отчасти съгласно общностите разпоредби за контрол, инспекция и санкциониране, действащи в Общността (по-специално Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета ), както и съгласно правилата за съответните райони в рамките на РОУР (по-специално Регламенти (ЕО) № 1936/2001 и № 601/2004 на Съвета ). |

140 | Съвместимост с другите политики и цели на Съюза Предложението преследва главната цел на общата политика в областта на рибарството да бъде „гарантирана експлоатация на живите водни ресурси, която осигурява устойчиви икономични, екологични и социални условия“, и в по-общ план допринася за изпълнението на Стратегията за устойчиво развитие, приета от Европейския съвет през юни 2006 г., посредством насочеността си към опазването на природните ресурси. Предложението съответства също на целите, формулирани от Световната среща на най-високо равнище за устойчиво развитие през 2002 г., що се отнася до управлението на риболова. Стремежът към по-добро управление на световния океан също се нарежда сред главните принципи, направляващи текущия размисъл относно бъдещата морска политика на Общността. |

Допитване до заинтересованите страни и оценка на въздействието |

Допитване до заинтересованите страни |

211 | Методи на допитване, главни целеви сектори и общ профил на респондентите През месеците януари—март 2007 г. беше проведено широко допитване въз основа на документ за обществено ползване, внесен от службите на Комисията и публикуван на нейната интернет страница. Разработеният от ГД „Рибарство и морско дело“ за целите на обсъждането материал представи кратък анализ на проблема и беше структуриран по девет възможни направления на действие, както следва: (1) усъвършенстване на контрола за законност на дейностите, извършвани от риболовни кораби на трети страни, както и върху достъпа на техния улов до риболовни пристанища на Европейската общност; (2) усъвършенстване на контрола за съответствие на рибните продукти от трети страни, внасяни в Общността по други начини освен с риболовни кораби, с мерките за опазване и управление; (3) затваряне на пазара на ЕС за продукти от ННН риболов; (4) вземане на мерки по отношение на дейности по ННН риболов, извършвани от граждани от Европейската общност извън нейна територия; (5) усъвършенстване на правните механизми за установяване на дейности по ННН риболов; (6) въвеждане на ефективен режим на санкции за възпиране на сериозните нарушения на мерките в областта на риболова; (7) усъвършенстване на действията срещу ННН риболов в рамките на РОУР; (8) оказване на подкрепа за политиката и средствата на развиващите се страни, насочени срещу ННН риболов; и (9) повишаване на съгласуваността в областта на наблюдението, контрола и надзора. В хода на допитването бяха проведени множество срещи и получени няколко писмени становища. Въпросът беше обсъден на неофициален Съвет на министрите, отговарящи за рибарството на 17 април 2007 г. Освен това Европейският парламент прие резолюция по въпроса на 15 февруари 2007 г. Бяха получени становищата на широк кръг организации, свързани със сектора на рибарството, включително Консултативния комитет по рибарство и аквакултури (ККРА), обединяващ главните заинтересовани лица от сектора на риболова на равнище на Общността, европейски и национални организации в областта на риболова (от Франция, Испания, Гърция), преработвателната промишленост, търговията на дребно, банки и потребители, синдикати, множество НПО (специализирани в опазването на околната среда и развитието), държавни органи на Германия, Обединеното кралство, член на национален парламент (Нидерландия), както и държавни органи на Норвегия, от Световната банка и от едно търговско дружество, специализирано в областта на проследимостта. |

212 | Обобщени резултати от допитването и отчитането им в предложението |

213 | Инициативата на Комисията беше приета твърде положително от участниците в процеса на допитване. Почти всички изразени становища подчертават целесъобразността на засилените действия от страна на Общността в тази област. По общо мнение направленията на действие, очертани от Комисията в документа за допитване, са уместни. Един от моментите, по които мненията на участниците в допитването се разделиха, е обхватът на инициативата. Една част от рибодобивния сектор смята, че инициативата не би трябвало да обхване риболовния флот на Общността, който вече подлежи на всеобхватен контролен режим и, за който следователно не може да се смята, че се занимава с ННН риболов. Повечето от запитаните обаче подкрепиха идеята инициативата да бъде по-широка и да обхваща риболовната дейност на всички риболовни флотове (на Общността и други). Някои заинтересовани лица изразиха също загриженост относно проблемите, които би предизвикало възприемането от страна на Общността на единен подход към проблема, пренебрегващ спецификата на рибарството и регионите, засегнати от ННН риболов, и пораждащ ненужни нови ограничения. Беше подчертано, че Общността следва да насочи бъдещите си действия срещу най-сериозните нарушения на законодателството относно рибарството. Някои заинтересовани лица настояха да бъде отдадено приоритетно значение на по-доброто прилагане на действащата уредба, а нови инициативи за регулиране да бъдат поемани само където е необходимо. Друг важен повод за загриженост е потенциалното отрицателно въздействие на търговските мерки върху развиващите се страни, като при това се подчертава необходимостта от задълбочен анализ на този въпрос. Открито допитване в Интернет беше проведено от 15.1.2007 г. до 12.3.2007 г. Комисията получи около 30 писмени мнения. Резултатите и мненията са достъпни на Интернет адрес: http://ec.europa.eu/fisheries/cfp/governance/consultations/consultation_150107_en.htm Резултатите от процеса на допитване са представени обобщено в документ, приложен към Доклада за оценка на въздействието на предложението, внесено от Комисията. |

Събиране и използване на експертни становища |

221 | 221Засегнати научни/експертни области Службите на Комисията привлякоха външни експерти за обосновка на някои от елементите на настоящото предложение. Целта на специфичен колективен договор № 36/2006 беше извършването на анализ на целесъобразността и въздействието на търговските мерки, предвиждани от Комисията за противодействие на ННН риболов. Специфичният договор № 5/2007 беше възложен за осигуряване на други необходими външни елементи и първична информация за окончателната оценка на въздействието на мерки, които биха могли да залегнат в бъдещи предложения на Комисията за противодействие на ННН риболов. |

222 | Използвана методология Двата специфични колективни договора бяха сключени съгласно действащите рамкови договори (съответно FISH/2003/02 и FISH/2006/20) между Комисията и външната консултантска фирма „Océanic Développement“. |

223 | Основни консултирани организации/експерти |

2249 | Външна консултантска фирма „Océanic Développement“. |

225 |

226 | Резюме на получените и използвани съвети Не се посочва наличие на потенциално сериозни рискове с необратими последици. 225 Първото изследване дава информация за сегашното положение, в което се намира Европейската общност като водещ участник в търговията с рибни продукти, описва уязвимостта на пазара на Общността по отношение на вноса на рибни продукти с произход от ННН риболов и анализира различните способи, до които Общността би могла да прибегне, за да сложи край на този внос. Второто изследване представя най-вече проблемите, породени от недостатъчно строгите санкции, налагани от държавите-членки за сериозни нарушения на общата политика в областта на рибарството. Подчертава се също голямото разнообразие на нивото на санкциите съгласно националните законодателства, което прави невъзможно еднаквото третиране на равнище на Общността и насърчава незаконната практика. 226 Форма на публикуване на експертните становища Посочените изследвания ще бъдат достъпни на интернет страницата на ГД „Рибарство и морско дело“. 230 |

230 | Оценка на въздействието Комисията извърши оценка на въздействието на предложението, която е представена в доклад, който ще бъде достъпен на интернет страницата на ГД „Рибарство и морско дело“. В доклада са разгледани следните варианти: – усъвършенстване прилагането на вече действащата уредба за водите на Общността и засилване на политиката на Общността срещу ННН риболов в рамките на многостранни и двустранни органи за решаване на външните аспекти на проблема. При този вариант не се налага приемането на нов нормативен акт. Така обаче реакцията на Общността не би била достатъчна предвид неотложния характер на ситуацията и сериозността на проблемите, които опорочават действието на сегашната система, а именно уязвимостта на общностния пазар на вноса на продукти от ННН риболов и упоритото извършване на риболовна дейност от кораби, плаващи под „флагове на неспазване“ на правилата (известни като „флагове на неспазване“ или „удобни флагове“). Тези два проблема налагат приемането на нови правни инструменти. Възприемането на този вариант би означавало просто, че макар да обръща повече внимание на необходимостта от противодействие на ННН риболов, Общността не въвежда необходимите за това механизми. Реална е опасността ефектът от този вариант да се сведе до заявяване на добра воля, липса на съществена промяна и запазване на статуквото; – разработване на политика с отчитане спецификата на всеки отделен случай, спецификата на рибните видове и районите, в които се извършва значителен по обем ННН риболов. При този вариант следва да бъде възприет целеви подход, който да се съсредоточи върху най-осезаемите прояви на ННН риболов и да даде специфичен отговор в зависимост от особеностите на засегнати запаси и райони. Променящият се и нелегален характер на явлението ННН риболов придава несигурност на този вариант, що се отнася до неговата ефективност. Налице е голям риск да бъдат приети решения, които към момента на приемането си вече бъдат непригодни за решаване на действително съществуващия проблем и да не насочват усилията към реалните цели на политиката. Освен това би било трудно този подход да бъде приложен за ННН риболов във водите на развиващи се страни. В допълнение вариантът не би бил без разходи. Възприемането му би наложило въвеждането на набор от нормативни актове за всяка отделна ситуация. Разходите за спазване на уредбата също биха били високи, а при специфичните схеми за сертифициране на вноса на ограничен брой видове — вероятно дори по-високи от разходите, свързани с общата сертификационна схема, приложима за вноса на всички рибни продукти; – поемане на нова всеобхватна инициатива както за водите на Общността, така и за извън общностните води въз основа на ясни политически принципи и нормативни мерки, която да допълни вече действащата уредба и гарантира по-пълното спазване на приложимите правила, както и да позволи на ЕО да приеме едностранни амбициозни мерки в изпълнение на международните си ангажименти, когато многостранните мерки не са в състояние да постигнат задоволителен резултат. Този вариант предполага приемането на амбициозен регулаторен акт, отговарящ на трите главни предизвикателства, пред които е изправена Общността във връзка с ННН риболов, а именно: пресичане на вноса в Общността на рибни продукти от ННН риболов ; решаване на проблема за риболовните кораби, плаващи под „флагове на неспазване” извън водите на Общността; и повишаване спазването на нормите в рамките на ОПОР във водите на Общността. Реализирането на този вариант би изисквало сериозни усилия и значителни промени. На първо място Общността ще трябва да приеме основен регулаторен документ. Ще възникнат и нови задачи и разходи, чиято тежест би следвало обаче да бъде намалена посредством различни механизми и съпътстващи мерки. Както изглежда, разходите биха били пропорционални на необходимостта от значително повишаване ефективността на политиката на Общността за противодействие на ННН риболов. |

Правни аспекти на предложението |

305 | Резюме на предложеното действие |

310 | Предложението се основава на принципа, че една ефективна стратегия на противодействие на ННН риболов следва да бъде всеобхватна и да третира всички аспекти на проблема по веригата на доставки. |

329 | Предложението въвежда система за пресичане на вноса в Общността на рибни продукти от ННН риболов. За тази цел следва да бъде създадени схема за сертифициране, в съответствие с която вносът в Общността на всички рибни продукти (включително преработените) подлежи на сертифициране за законност на улова от съответната държава на флага. В допълнение към тази мярка следва да бъде усъвършенстван контролът върху разтоварването от риболовни кораби на трети страни, като бъдат наложени нови условия на достъп до пристанищата на Общността и на възможностите за трансбордиране. |

Предложението предвижда също набор от мерки, предотвратяващи възможността операторите на риболовни кораби да се възползват от неспособността на някои държави да принудят риболовния си флот да спазва правилата за управление и опазване на рибните ресурси. В случаите, в които ефективно решение не може да бъде намерено в рамките на РОУР, Общността ще може да определя и налага санкции на риболовните кораби или държавите, чиито действия нарушават международния правов ред и накърняват устойчивостта на рибните ресурси. |

331 | Предложението определя система за сближаване на максималните размери на санкциите, налагани от държавите-членки за сериозни нарушения на правилата на ОПОР. Предвидени са също разпоредби за повишаване отговорността на държавите-членки по отношение на техни граждани, които участват или осигуряват риболовна дейност извън Общността. |

332 | 310 |

Правно основание |

341 | Член 37 от Договора за ЕО. Принцип на субсидиарност Предложението попада в рамките на изключителната компетентност на Общността. Ето защо принципът на субсидиарност не се прилага. Принцип на пропорционалност Предложението спазва принципа на пропорционалност поради следните основания: 331 Борбата с незаконни явления като ННН риболов предполага приемането на мерки, съобразени с мащабите и характера на явлението. Предвидените в предложението мерки ще породят известни разходи за икономическите оператори и националните администрации в държавите-членки на Европейския съюз и трети страни. Това важи особено за създаването на схема за сертифициране на вноса на рибни продукти в Общността. Тези разходи обаче следва да бъдат сравнително ограничени и до голяма степен компенсирани от ползата, произтичаща от прилагането на мерките. 332 В помощ на контролните органи на държавите-членки ще бъде създадена система за преупреждение, която ще разпространява информация за случаите на възникнало съмнение, що се отнася до съобразността на продукти, произхождащи от определени кораби, оператори или държави, с мерките за опазване. Това ще позволи на контролните орани да определят своите приоритети и ще облекчи натоварването им, свързано с други мерки, предвидени в предложението. Новата стратегия за противодействие на ННН риболов, предлагана от Комисията, предвижда също укрепване на сътрудничеството между контролните органи, като усилията в това отношение, водени от Агенцията на Общността за контрол на рибарството, следва да допринесат за обединяване на средствата за контрол и повишаване общата ефективност на контрола в рамките на Общността. Допълнителните изисквания за контрол, наложени на администрациите и операторите следва да бъдат целесъобразни и пропорционални с оглед гарантирането на правилното прилагане на съответните мерки. Избор на инструменти 341 Предлаган инструмент: регламент. 342 Други средства не са подходящи поради следната/ите причина/и: Общата политика в областта на рибарството попада в обхвата на изключителната компетентност на Общността. Правилата, приети на равнище на Общността следва да бъдат единни и задължителни, за да бъде избегнато едновременното съществуване на различни стандарти в различните държави-членки. Това дава основание предвидените мерки да бъдат оформени в предложение за регламент. |

342 |

Отражение върху бюджета |

409 | Предложението няма отражение върху бюджета на Общността. |

Допълнителна информация |

510 | Опростяване |

511 | Предложението предвижда опростяване на законодателството. Предложението предвижда опростяване и усъвършенстване на контрола, инспекцията и санкциите, произтичаща от решения, приети в рамките на РОУР. Общността членува в десетки такива организации. Техните правила могат значително да се различават едни от други. Понастоящем решенията на РОУР са транспонирани в правото на Общността чрез раз;лични регламенти на Съвета. Това поражда две затруднения. Първо, обемът на разпоредбите, действащи в рамките на РОУР, и честота, с която се приемат и изменят, понякога затрудняват своевременното им транспониране в правото на Общността. Второ, едновременното съществуване на различни правила, произтичащи от различни правни системи, създава объркване сред операторите от Общността и сред държавите-членки. Ето защо Комисията предлага главните разпоредби, отнасящи се до контрола инспекцията и санкциите, приети в рамките на РОУР, да бъдат инкорпорирани в правото на Общността чрез предложения регламент. Регламентът ще включи най-амбициозните стандарти, приети в рамките на РОУР, чийто член е Общността, и ще разшири обхвата им върху всички води в рамките на РОУР. Така законовата рамка, приложима за операторите от Общността и обществените власти, ще бъде опростена по пътя на хармонизиране на правилата в съответствие с най-високите действащи стандарти за контрол, инспекция и санкции. |

512 | 512 |

520 | Отменяне на съществуващо законодателство Приемането на предложението ще доведе до отменяне на съществуващо законодателство. |

Клауза за преразглеждане/преработка/краен срок на валидността |

Предложението съдържа клауза за преразглеждане. |

1. 2007/0223 (CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

относно създаването на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията[1],

като взе предвид становището на Европейския парламент[2],

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет[3],

като взе предвид становището на Комитета на регионите[4],

като има предвид, че:

(1) Общността е страна по Конвенцията на ООН по морско право, ратифицирала е Споразумението за изпълнение разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., с оглед опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси (Споразумение на ООН за рибните запаси от 1995 г.) и е приела Споразумението за насърчаване на съблюдаването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море. По-специално, посочените разпоредби установяват принципа за задължението на всички държави да приемат целесъобразни мерки за устойчиво управление на морските ресурси и за сътрудничество помежду им за осъществяване на тази цел;

(2) Целта на общата политика в областта на рибарството, формулирана в Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета , е да бъде гарантирана експлоатация на живите водни ресурси, която осигурява устойчиви икономически, екологични и социални условия;

(3) Незаконният, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов представлява една от сериозните заплахи за устойчивата експлоатация на живите водни ресурси, подкопаваща самата основа на общата политика в областта на рибарството и международните усилия за утвърждаване на по-добро управление на световния океан; ННН риболов представлява също и сериозна заплаха за морското разнообразие, към която трябва да се подходи в съответствие с целите, определени в съобщение на Комисията - Спиране на намаляването на биоразнообразието до 2010 г. и отвъд нея (СОМ(2006) 216);

(4) В съответствие с поетите си международни ангажименти и предвид мащабите и неотложността на проблема, Европейската общност следва съществено да засили действията си срещу ННН риболов и да приеме нови регулаторни мерки, които да обхванат всички аспекти на явлението;

(5) В съответствие с Международния план за действие за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, приет през 2001 г. от Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), ННН риболов означава риболовна дейност, смятана за незаконна, недекларирана или нерегулирана, където:

1. „Незаконен риболов“ се отнася за риболовни дейности:

- извършвани от местни или чуждестранни кораби във води под юрисдикцията на държава без разрешението на същата или в нарушение на приетите от нея законови и подзаконови актове;

- извършвани от кораби, плаващи под флага на държави, участващи в съответната Регионална организация за управление на риболова, но в нарушение на мерките за опазване и управление, приети от тази организация и задължителни за държавите, или в нарушение на съответните норми на приложимото международно право; или

- в нарушение на националното законодателство или на международни задължения, включително поетите от сътрудничещи си държави пред съответната Регионална организация за управление на риболова.

2. „Недеклариран риболов“ се отнася за риболовни дейности:

- които не са декларирани или са декларирани невярно пред съответния национален орган в нарушение на националните законови и подзаконови актове; или

- са извършвани в района, попадащ в обхвата на Регионална организация за управление на риболова, и не са декларирани или са декларирани невярно в нарушение на процедурата за деклариране, действаща в рамките на тази организация.

3. „Нерегулиран риболов“ се отнася за риболовни дейности:

- в района, попадащ в обхвата на Регионална организация за управление на риболова, които са извършвани от кораби без националност или от кораби, плаващи под флага на държава, неучастваща в организацията, или от лице занимаващо се с риболов по начин, който е в противоречие или в нарушение на мерките за опазване и управление, действащи в рамките на организацията; или

- в райони или по отношение на рибни запаси, за които няма приложими мерки за опазване и управление, и когато такива дейности са извършвани по начин, противоречащ на отговорността на държавите за опазването на живите морски ресурси съгласно международното право;

(6) Действията на Европейската общност следва да бъдат насочени най-вече срещу видовете поведение, попадащи в определението за ННН риболов, които причиняват най-сериозна вреда на морската околна среда, устойчивостта на рибните запаси и социално-икономическото положение на рибарите, спазващи правилата за опазване и управление на рибните ресурси;

(7) В съответствие с определението на ННН риболов, обхватът на регламента следва да се разпростира върху риболовните дейности, извършвани в открито море, както и в морските води под юрисдикцията или суверенитета на крайбрежните държави, включително морските води под юрисдикцията или суверенитета на държави-членки на Европейската общност;

(8) За да бъде правилно третирано вътрешното измерение на ННН риболов, от съществено значение е Европейската общност да приеме необходимите мерки за повишаване на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството; за периода до изменението на Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството, съответни разпоредби следва да бъдат включени в настоящия регламент;

(9) Правилата на Общността и в частност Дял ІІ от Регламент 2847/93 предвиждат всеобхватна система на контрол за законност на улова от риболовни кораби на Общността; сегашната система, приложима за рибните продукти от улов, извършен от риболовни кораби на трети страни, и внесени в Общността, не гарантира равностойна степен на контрол; тази слабост представлява сериозен стимул за чуждестранните оператори, извършващи ННН риболов, да пласират продуктите си в Общността и по този начин да повишават рентабилността на своята дейност; като най-голям в света пазар и вносител на рибни продукти Общността носи специфична отговорност да предотвратява вноса на своя територия на рибни продукти с произход от ННН риболов; ето защо следва да бъде въведен нов режим, осигуряващ необходимия контрол върху веригата на доставки на рибните продукти, внасяни в Общността;

(10) Правилата на Общността, регламентиращи достъпа до пристанищата на Общността на риболовни кораби, плаващи под флага на трета страна, следва да станат по-строги, с цел да бъде гарантиран адекватен контрол за законност на рибните продукти, разтоварвани от риболовни кораби, плаващи под флага на трета страна; това по-специално предполага достъп до пристанища на Общността да бъде даван само на риболовни кораби, плаващи под флага на трета страна, които могат да представят точна информация за законността на своя улов и да осигурят заверката на тази информация от съответната държава на флага;

(11) Трансбордирането по море не се поддава на адекватен контрол от държавите на флага или от крайбрежните държави и е обичайният похват, до който прибягват операторите, извършващи ННН риболов, за да прикрият незаконния характер на улова си; ето защо Общността има основания да разрешава трансбордиране само на обозначено пристанище на държава-членка или, доколкото в трансбордирането участват риболовни кораби на Общността, във води на Общността или на пристанища на трети страни;

(12) Целесъобразно е да бъдат регламентирани, условията, редът и честотата на извършване от държавите-членки на пристанищна инспекция на риболовни кораби, плаващи под флага на трета страна;

(13) Вносът в Общността на рибни продукти от ННН риболов следва да бъде забранен; за да може забраната да действа ефикасно и да се гарантира, че всички внесени продукти са от улов, съобразен с международните мерки за опазване и управление, както и съответно с други разпоредби, приложими за риболовния кораб, се въвежда схема за сертифициране, приложима за всеки внос на рибни продукти в Общността;

(14) Общността следва да отчита ограничения капацитет на развиващите се страни за прилагане на схемата за сертифициране;

(15) Целесъобразно е съгласно схемата, изискването за сертификат да бъде предварително условие за вноса на рибни продукти в Общността. Сертификатът следва да съдържа информация, установяваща законността на съответните продукти; сертификатът следва да бъде заверен от държавата на флага, под който плава риболовният кораб, уловил съответната риба, в съответствие с международноправното задължение на държавата да взема необходимите мерки, за това корабите, плаващи под неин флаг, да спазват международните норми за опазване и управление на рибните ресурси;

(16) От съществено значение е схемата за сертифициране да се прилага за всеки внос на рибни продукти в Общността, включително продуктите, транспортирани или преработени в друга различна от държавата на флага, преди да стигнат до територията на Общността. Ето защо за такива продукти следва да се прилагат специфични изисквания, за да се гарантира, че постъпващите на територията на Общността продукти не се различават от онези, чиято законност е била заверена от държавата на флага;

(17) Износът на улов от кораби, плаващи под флага на държава-членка, с цел преработка също следва да се подлежи на схемата за сертифициране;

(18) Държавите-членки, за които е предназначен вносът, следва да могат да подлагат на проверка валидността на сертификатите за улова, придружаващи партидата, и да отказват вноса, когато условията за сертифициране на улова съгласно настоящия регламент не са изпълнени;

(19) В помощ на контролните органи в държавите-членки, при изпълнението на техните задачи по контрола за законност на внасяните в Общността рибни продукти, както и за предупреждаване на операторите от Общността, следва да бъде създадни система на Общността за разпространение на информация относно случаите на възникнало основателно съмнение за спазването от определени трети страни на приложимите правила за опазване и управление;

(20) От съществено значение е Общността да одобри възпиращи мерки по отношение на риболовните кораби, които извършват ННН риболов и не са станали обект на целесъобразни действия в тази връзка от страна на държавата на флага;

(21) За тази цел Комисията във взаимодействие с държавите-членки, Агенцията за контрол на риболова, трети държави и други органи следва да посочва риболовните кораби, за които е възникнало подозрение, че извършват ННН риболов, и да изисква информация от компетентната държава на флага за установяване достоверността на констатациите;

(22) За да бъдат улеснени проверките по отношение на риболовни кораби, за които се допуска, че са извършили ННН риболов, и да бъде предотвратено продължаването на предполагаемото нарушение, такива кораби следва да бъдат подложени на специфични изисквания за контрол и инспекция от държавите-членки;

(23) Когато въз основа на получената информация са налице достатъчно основания да се смята, че даден риболовен кораб е извършвал ННН риболов и че компетентната държава на флага не е предприела ефективни ответни действия, целесъобразно е Комисията да вписва въпросния риболовен кораб в списък на кораби, занимаващи се с ННН риболов;

(24) За да бъде компенсирана липсата на ефективни действия от държавата на флага по отношение на риболовни кораби, плаващи под неин флаг и вписани в списъка на кораби, занимаващи се с ННН риболов, и да бъде ограничена по-нататъшната риболовна дейност на такива кораби, държавите-членки следва да прилагат специфични мерки към тези кораби;

(25) За да бъдат гарантирани правата на корабите, вписани в списъка на кораби, занимаващи се с ННН риболов, както и правата на техните държави на флага, процедурата на вписване следва да допуска изслушване на държавата на флага, а по възможност и на засегнатите собственици или оператори на всеки етап от процедурата, както и отписване на кораб, когато условията за вписване вече не са налице;

(26) За да бъде създадена единна рамка за Общността и да бъде избегнато разпространението на множество различни списъци на занимаващи се с ННН риболов риболовни кораби, риболовните кораби, вписани в такива списъци, съставени от Регионални организации за управление на риболова, следва да бъдат автоматично вписвани в съответния списък, съставен от Комисията;

(27) Неизпълнението от страна на някои държави на задължението им съгласно международното право в качеството им на държава на флага, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара да вземат целесъобразни мерки, за да гарантират спазването от техни риболовни кораби или граждани, на правилата за опазване и управление на рибните ресурси е един от главните движещи фактори за ННН риболов и следва да бъде третирано от Общността;

(28) За тази цел наред с действията си на международно и на регионално равнище, Общността следва да има право да посочва такива държави, които не сътрудничат, въз основа на прозрачни, ясни и обективни критерии, почиващи на международни стандарти, и след като им предостави възможност да бъдат изслушани, да приема недискриминационни, законни и пропорционални мерки по отношение на такива държави, включително търговски мерки;

(29) От съществено значение е гражданите на ЕС да бъдат възпирани да извършват или да осигуряват извършването на ННН риболов от риболовни кораби, плаващи под флага на трети страни и действащи извън Общността; без да се засяга първичната отговорност на държавата на флага, държавите-членки следва да въведат необходимите мерки и да сътрудничат с други държави-членки и с трети държави за установяване самоличността на техни граждани, извършващи такива дейности, за тяхното адекватно санкциониране и за установяване на фактите, свързани с дейността на техни граждани, имащи отношение към кораби на трети страни извън Общността;

(30) Устойчивият висок брой на сериозни нарушения на правилата на ОПОР във водите на Общността или от оператори от Общността, се дължи до голяма степен на недостатъчно възпиращото ниво на санкциите, предвидени в законодателството на държавите-членки; този недостатък се задълбочава от широкото разнообразие на нивото на санкциите, което стимулира незаконните оператори да провеждат дейността си във водите или на територията на държавите-членки с най-нисък размер на санкциите; за да бъде преодолян този недостатък, доразвивайки съответните разпоредби на Регламенти 2371/2002 и 2847/93, би било целесъобразно да бъдат сближени в рамките на Общността максималните размери на санкциите за сериозни нарушения на правилата на ОПОР, както и да бъдат предвидени допълнителни мерки;

(31) Наред с поведението, представляващо сериозно нарушение на нормите, регламентиращи риболовната дейност, извършването на търговска дейност с рибни продукти от ННН риболов или от кораби, за които е установено, че извършват ННН риболов, също следва да бъде смятано за сериозно нарушение, налагащо приемането на санкции от държавите-членки;

(32) Сериозните нарушения на нормите на ОПОР следва да бъдат наказуеми по ефикасен, пропорционален и възпиращ начин, като санкциите следва да се прилагат и за юридически лица навсякъде в Общността, тъй като нарушенията до голяма степен се извършват в интерес или в полза на юридически лица;

(33) Разпоредбите за наблюдение на кораби по море, приети в рамките на някои РОУР, следва да бъдат въведени по хармонизиран начин и в Общността;

(34) Сътрудничеството между държавите-членки, Комисията и с трети държави е от съществено значение за ефикасното разследване на ННН риболов, както и за прилагането на мерките, предвидени в настоящия регламент; за активизирането на това сътрудничество следва да се създаде система за взаимопомощ;

(35) В съответствие с принципа на пропорционалност, е необходимо и целесъобразно за решаването на главната задача за премахване на ННН риболов, да бъдат определени правила за прилагане мерките, предвидени в настоящия регламент. Регламентът не надхвърля рамките на необходимото за постигане на посочените цели в съответствие с член 5, параграф 3 от Договора;

(36) Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение № 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията ;

(37) Настоящият регламент определя ННН риболов като особено тежко нарушение на приложимите законодателство, правила и регламенти, тъй като сериозно затруднява постигането на целите на нарушените правила, и застрашава устойчивостта на засегнатите запаси и опазването на морската околна среда. Предвид ограничения обхват на регламента, прилагането му следва да разчита и да бъде допълващо към прилагането на Регламент 2847/93 на Съвета относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството. Съответно настоящият регламент затвърждава разпоредбите на Регламент 2847/93 относно пристанищните инспекции на кораби на трети страни (членове 28д, 28е и 28ж), които се отменят и заменят с режима на пристанищни инспекции съгласно Глава II от настоящия регламент. Наред с това настоящият регламент предвижда в Глава Х режим на санкции, приложим конкретно за дейности по ННН риболов. Следователно разпоредбите на Регламент 2847/93 за санкциите (член 31) остават приложими за други нарушения на правилата на ОПОР, различни от уредените в настоящия регламент;

(38) Защитата на личната неприкосновеност във връзка с обработката на лични данни е регламентирана от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, който е напълно приложим за обработката на лични данни за целите на настоящия регламент, що се отнася в частност до правата на субектите на данните на достъп, поправка, блокиране и заличаване на данни и известяването на трети лица, и които поради това не са допълнително конкретизирани в настоящия регламент;

(39) Влизането в сила на нови разпоредби по въпроси, обхванати от Регламенти на Съвета 2847/93, 1093/94, 1447/1999, 1936/2001 и 601/2004, следва да доведат до пълната или частична отмяна на посочените регламенти.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава IОбщи разпоредби

Член 1 – Предмет и обхват

1. Настоящият регламент създава система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов.

2. За тази цел всяка държава-членка взема целесъобразни мерки в съответствие с правото на Общността, за да гарантира ефикасността на системата. Държавите-членки осигуряват достатъчно средства на своите компетентни органи, за да могат те да изпълняват своите задачи съгласно настоящия регламент.

3. Системата се прилага за всички дейности по ННН риболов, както и за всички свързани с тях дейности, извършвани на територията или в морските води под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки, или от риболовни кораби или граждани от Общността. Системата се прилага също, без това да засяга юрисдикцията на съответната държава на флага или крайбрежна държава, за дейностите по ННН риболов, извършвани от риболовни кораби, които не са на Общността, в открито море или във води под юрисдикцията на трета страна.

4. Системата на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов се прилага във връзка с Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството.

Член 2 – Определения

За целите на настоящия регламент:

(а) „р иболовен кораб “ означава всеки кораб, независимо от големината му, който се използва или е предназначен да се използва за търговска експлоатация на рибни ресурси, включително осигуряващи кораби, транспортни кораби, кораби-фабрики и кораби, участващи в трансбордиране;

(б) „ рибни продукти “ означава всички продукти, добити от морето, които попадат в обхвата на Глава 03 и тарифни позиции 1604 и 1605 от Комбинираната номенклатура, въведени с Регламент (ЕИО) № 2658/87 от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа;

(в) „ мерки за опазване и управление “ означава мерки за опазването на един или повече видове живи морски ресурси, които мерки са приети и се прилагат последователно съгласно съответните правила на международното право и на правото на Общността;

(г) „ трансбордиране “ означава претоварването на рибния товар или на част от него, намиращ се на борда на риболовен кораб, на друг кораб;

(д) „ внос “ означава внасянето на рибни продукти в прясно или в преработено състояние на територията на Европейската общност, включително с цел трансбордиране на пристанища на нейна територия;

(е) „ износ “ означава всяко пренасяне на рибни продукти, уловени от кораби под флага на държава-членка, включително изнасяне от територията на Европейската общност, на трети страни или от риболовни полета;

(ж) „ реекспорт “ означава всяко пренасяне на рибни продукти, в прясно или в преработено състояние, от територията на Европейската общност, които преди това са били внесени на територията на Европейската общност;

(з) „ регионална организация за управление на риболова “ означава субрегионална или регионална организация или структура, компетентна съгласно международното право, да определя мерки за опазване и управление на запаси от трансгранично преминаващите и далекомигриращи рибни запаси в район на открито море, поставен под нейна отговорност по силата на учредителната ѝ конвенция или споразумение;

(и) „ договаряща се страна “ означава договаряща се страна по международна конвенция или споразумение за учредяване на Регионална организация за управление на риболова, както и държави, структури или структури, занимаващи се с риболов, които сътрудничат с такава организация и се ползват със статут на сътрудничеща недоговорна се страна;

(й) „ наблюдение “ означава всеки случай на наблюдение на риболовен кораб, който може да отговаря на един или повече от критериите, посочени в член 3, от кораб на държава-членка, от въздухоплавателно средство или от компетентен орган по морска инспекция, или от капитан на риболовен кораб на Общността;

(к) „ съвместна риболовна дейност “ означава всяка дейност с участието на два или повече кораба, при която от риболовните съоръжения на един се прехвърля улов на друг кораб;

(л) „ юридическо лице “ означава всяко лице, ползващо се с такъв статут съгласно приложимото национално право, с изключение на държави или държавни органи при упражняване на държавна власт, както и на обществени организации.

Член 3 – Риболовни кораби, занимаващи се с дейности по ННН риболов

За риболовен кораб се смята, че е извършил дейности по ННН риболов, ако се докаже, че в нарушение на мерките за опазване и управление, приложими за района, в който е извършена дейността, риболовният кораб:

(а) е извършвал риболов без валидни лицензия или разрешително, издадени от държавата на флага или от съответната крайбрежна държава; или

(б) е отчел или декларирал в значителна степен невярно улова или свързани с него данни; или

(в) е извършвал риболов в закрит район, по време на закрит сезон или без или след изчерпването на квота; или

(г) е извършвал риболов на запас, за който е обявен мораториум или чийто улов е забранен; или

(д) е използвал забранени риболовни съоръжения; или

(е) е подправил или прикрил своята маркировка, самоличност или регистрация; или

(ж) е укрил, подправил или унищожил доказателства, свързани с разследването; или

(з) е възпрепятствал инспекторите по риболова при изпълнение на техните задължения по повод на инспекция за спазване на приложимите мерки за опазване и управление или наблюдатели при изпълнение на техните задължения по наблюдение за спазване на приложимите правила на Общността; или

(и) не е спазил изискванията на Системите за наблюдение на риболовните кораби (VMS); или

(й) е натоварил или разтоварил маломерна риба; или

(к) е трансбордирал или участвал в съвместна риболовна дейност, осигуряване или снабдяване на други кораби, за които е установено, че са извършвали дейности по ННН риболов по смисъла на настоящия регламент, и в частност съдове, вписани в списъка на Европейската общност на кораби, занимаващи се с ННН риболов, или в такъв списък на РОУР;

или:

(а) е извършвал риболовна дейност в района на РОУР по начин, несъответстващ или нарушаващ мерките за опазване и управление, въведени в рамките на организацията, и плава под флага на държава, която не членува в организацията; или

(б) няма националност и е кораб без националност.

Глава IIПристанищен контрол на риболовни кораби на трети страни

Раздел I – условия за даване на достъп до пристанище на риболовни кораби на трети страни

Член 4 – Схема на контрол от пристанищната държава

1. Настоящата глава съдържа общите норми и условия на ефикасния контрол от страна на пристанищната държава върху риболовни кораби на трети страни, посещаващи пристанищата на държави-членки, с цел предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов.

2. Освен в случаи на непреодолима сила, достъпът до пристанища на държави-членки, предоставянето на пристанищни услуги и извършването на операции по товарене, трансбордиране и преработка на борда на такива пристанища се забранява за риболовни кораби на трети страни, освен ако не отговарят на изискванията по настоящата глава и съгласно други разпоредби на настоящия регламент.

3. Трансбордирането между риболовни кораби на трети страни или между такива кораби и кораби, плаващи под флага на държава-членка, е забранено във води на Общността и се извършва само на пристанище в съответствие с разпоредбите на настоящата глава.

4. Корабите, плаващи под флага на държава-членка, не могат да трансбордират в морето улов от риболовни кораби на трети страни извън водите на Общността.

Член 5 – Определени пристанища

1. Държавите-членки определят място за разтоварване или място в близост до брега (определени пристанища), на което са позволени операциите по разтоварване и трансбордиране на риба в съответствие с параграф 2.

2. Достъпът до пристанищни услуги и извършването на операции по товарене, трансбордиране или преработка на борда от риболовни кораби на трети страни се разрешава само на определените пристанища.

3. Не по-късно от 15 януари всяка година държавите-членки предават на Комисията списък на определените пристанища. Всички настъпили впоследствие промени по списъка се известяват на Комисията в срок не по-късно от 15 дни преди влизането на промяната в сила.

4. Комисията публикува списъка на определените пристанища, както и настъпилите в него промени, в Официален вестник на Европейския съюз , серия „С“ , както и на своята страница в Интернет.

Член 6 – Предизвестие

1. Капитаните на риболовни кораби на трети страни или техни представители съобщават на компетентните органи на държавите-членки, чиито пристанища или места за разтоварване желаят да използват, не по-късно от 72 часа преди очаквания час на пристигане в пристанището следната информация:

(а) идентификация на кораба;

(б) име на определеното пристанище и цел на посещението, разтоварването, трансбордирането, преработката на борда, достъпа до услуги;

(в) разрешително за риболов;

(г) информация за плаването;

(д) очакван час на пристигане в пристанището;

(е) улов, държан на борда;

(ж) зоната или зоните, в които е извършен уловът, било то риболовната зона на Общността или зони под юрисдикцията или суверенитета на трета страна, или в открито море.

2. Предизвестието по параграф 1 се придружава със сертификат за улова, заверен в съответствие с Глава III, ако риболовният кораб на трета страна носи на борда си рибни продукти. Разпоредбите на член 14 за признаването на документи за улова или контролни формуляри на пристанищна държава, които са част от документацията на улова или схеми на пристанищен контрол, приети от РОУР, се прилагат mutatis mutandis.

3. Комисията може да освобождава по реда на член 52 някои категории риболовни кораби на трети страни от задължението по параграф 1 за определен срок, подлежащ на подновяване, или да разпореди друг срок на предизвестие, като вземе предвид наред с другите обстоятелства разстоянието между риболовните полета, местата за разтоварване и пристанищата, в които са регистрирани или вписани съответните кораби.

4. Настоящият член се прилага, без да засяга действието на разпоредбите съгласно споразуменията за риболов, сключени между Общността и трета страна.

Член 7 – Разрешение

1. Държавите-членки проверяват точността на информацията, съобщена от риболовни кораби на трети страни в предизвестието по член 6, параграф 1, както и точността на информацията, съдържаща се в сертификата за улова по член 6, параграф 2.

2. Риболовният кораб на трета страна получава разрешение за достъп до пристанището, само ако информацията по параграф 1 е пълна и е била проверена въз основа на налични сведения, преди осъществяването на достъп до пристанището.

3. Разрешението за разтоварване, трансбордиране или преработка на борда в пристанище се издава след проверката на представената информация по параграф 1, както и, когато е целесъобразно, след извършването на инспекция съгласно Раздел 2.

4. Чрез дерогация от разпоредбите на параграфи 2 и 3, пристанищната държава-членка може да разреши достъп до пристанище и разтоварване на товара или на част от него в случаите, когато информацията по параграф 1 е непълна или проверката ѝ още не е приключила, но в такива случаи задържа рибата, обект на операцията, на склад под контрола на компетентните органи. Рибата се освобождава за продан, приемане или транспортиране, само след получаване на информацията по параграф 1 или приключване на процеса на проверка. Ако процесът не приключил в срок от 14 дни след разтоварването, пристанищната държава-членка може да конфискува и да се разпореди с рибата по установения в държавата-членка ред.

Член 8 – Вписване на операциите по разтоварване, трансбордиране и преработка на борда

1. Държавите-членки организират вписването на всички извършени на техни пристанища операции по разтоварване, трансбордиране и преработка на борда от риболовни кораби на трети страни.

2. До края на първия месец от всяко календарно тримесечие държавите-членки уведомяват по електронен път Комисията за количествата, разтоварени на техни пристанища от риболовни кораби на трети страни през предходното тримесечие.

Раздел 2 – Пристанищни инспекции

Член 9 – Общи принципи

1. Държавите-членки извършват на техни пристанища инспекции на не по-малко от 15% от операциите по разтоварване, трансбордиране и преработка на борда от риболовни кораби на трети страни годишно.

2. Следните риболовни кораби подлежат на инспекция във всички случаи:

(а) риболовните кораби, наблюдавани съгласно член 47;

(б) риболовните кораби, за които е докладвано в рамките на уведомление по система на Общността в съответствие с Глава IV;

(в) риболовните кораби, за които според Комисията съгласно член 25 се предполага, че са извършвали ННН риболов;

(г) риболовните кораби, които фигурират в списък на кораби, за които се предполага, че са извършвали ННН риболов, приет от РОУР и за които е направено уведомление по реда на член 29.

3. Инспекцията на корабите съгласно параграф 2 обхваща документите на кораба, бордовия дневник, риболовните съоръжения, улова на борда, както и всяко друго възможно доказателство, което може да е има връзка с предполагаемата дейност на кораба по ННН риболов. Информацията за резултатите от инспекцията се предава незабавно на Комисията или на определен от нея орган.

Член 10 – Инспектори

1. Държавите-членки издават на всеки инспектор документ за самоличност. При инспекция на риболовен кораб, инспекторите носят и представят документа си за самоличност.

2. Държавите-членки следят за това инспекторите да изпълняват задълженията си в съответствие с разпоредбите на настоящия раздел.

Член 11 – Процедура на инспекция

1. Държавите-членки следят за това инспекторите:

(а) при извършване на проверката да причиняват минимални смущения на дейностите на кораба и да не предизвикват каквото и да било влошаване качеството на рибата;

(б) да съставят доклад за инспекцията и да го предават на своите власти.

2. Инспекторите са оправомощени да проверяват всички зони, палуби и помещения на кораба, улова (преработен или не), съоръженията на кораба, както и всякаква документация, за която се прецени, че е необходима, за да бъде проверено спазването на приложимите законови и подзаконови разпоредби или международни мерки за управление и опазване, включително бордовия дневник и товарителницата при кораб майка или транспортен кораб. Инспекторите са оправомощени също да разпитват капитана или определено от него лице.

3. В инспекцията се включва наблюдението на цялата операция по разтоварване или трансбордиране, както и насрещна проверка на количествата по видове, посочени в предизвестието за разтоварване, и фактически разтоварваните или трансбордирани количества по видове.

4. Инспекторите подписват доклада си в присъствието на капитана, който има право да добави или да нареди добавянето на всяка съотносима информация и да подпише доклада. Инспекторът вписва в бордовия дневник извършването на инспекцията.

Член 12 – Процедура в случай на нарушение

1. Ако инспекторът има сериозни основания да смята, че риболовният кораб е извършил дейност по ННН риболов по смисъла на член 3, инспекторът:

(а) отбелязва нарушението в доклада за инспекцията;

(б) предприема всички необходими действия за отговорното пазене на доказателствата, отнасящи се до нарушението;

(в) незабавно изпраща доклада за инспекцията на своите власти.

2. Ако резултатите от инспекцията представят разумни доказателства, че риболовен кораб на трета страна е извършил дейност по ННН риболов по смисъла на член 3, компетентните органи на пристанищната държава-членка не разрешават на кораба да разтовари, трансбордира или преработи на борда улова си.

3. Инспектиращата държава-членка незабавно уведомява Комисията или определен от нея орган за решението си по параграф 2 да не разреши разтоварване, трансбордиране или преработване на борда, като прилага оригинала на доклада за инспекцията, а Комисията или определеният от нея орган незабавно предават уведомлението на компетентния орган на държавата на флага, под който плава инспектираният кораб, с копие до държавата или държавите на флага, под който плават корабите донори, когато инспектираният кораб е извършвал операции по трансбордиране. При целесъобразност, копие от уведомлението се изпраща и на изпълнителния секретар на РОУР, в чийто район е извършен уловът.

4. Пристанищната държава-членка съдейства на държавата на флага в разследването на подозрението за извършено нарушение и, когато е целесъобразно, в налагането на предвидените в националното законодателство наказания. Освен това, когато подозираното нарушение е извършено във водите на трета страна, пристанищната държава-членка съдейства и на съответната крайбрежна държава.

Глава IIIУсловия за достъп на рибните продукти на трети странидо територията на ЕС

Член 13 – Сертификати за улова

1. Вносът в Общността на рибни продукти от незаконен, недеклариран или нерегулиран риболов се забранява.

2. За гарантиране ефикасността на забраната по параграф 1 рибни продукти се внасят в Общността, само когато са придружени със сертификат за улова, заверен и проверен съобразно настоящия регламент.

3. Сертификатът за улова по параграф 2 се заверява от държавата на флага, под който плават корабът или корабите, извършили улова, от който са получени рибните продукти. Сертификатът служи за удостоверяване съобразността на улова с приложимите законови и подзаконови разпоредби и международни мерки за опазване и управление.

4. Сертификатът за улова съдържа цялата информация по образеца в Приложение I и се заверява от държавен орган на държавата на флага, съответно оправомощен да потвърди точността на информацията.

Член 14 – Схеми за документиране на улова, договорени и действащи в рамките на Регионалната организация за управление на риболова

1. Документи за улова, както и свързаните с тях документи, заверени в съответствие със схеми за документиране на улова, приети от РОУР и признати от Комисията като съответстващи на предвидените в настоящия регламент изисквания, се приемат за сертификати за улова, що се отнася до продукти от видове, за които се прилагат посочените схеми, и подлежат на изискванията за проверка, възложени на държавата-членка вносител съгласно член 17, както и на разпоредбите за отказ на вноса съгласно член 18.

2. Параграф 1 се прилага, без да засягат действието на действащите специални регламенти, с които посочените схеми за документиране се транспонират в правото на Общността.

Член 15 – Непряк внос на рибни продукти

1. Продуктите, съставляващи отделна пратка, които се транспортират през други територии, различни от територията на държавата на флага и които са били обект на трансбордиране, транзитно преминаване или временно съхранение на склад на такива други територии, могат да бъдат внесени в Общността, само когато са придружени със сертификат или сертификати за улова, заверени от държавата на флага, и при условие, че операторът, отговарящ за вноса, представи на органите на държавата-членка вносител документално доказателство, че продуктите са останали под наблюдението на митническите власти на държавата на трансбордиране, транзитно преминаване или съхранение на склад и не са били обект на други операции освен разтоварване, претоварване или друга операция за запазването им в добро и оригинално състояние. Доказателства за това, които могат да бъдат проверени, се представят под формата на:

(а) единен транспортен документ за преминаването от територията на държавата на флага през територията на държавата на трансбордиране, транзитно преминаване или съхранение на склад; или

(б) сертификат, издаден от компетентните органи на държавата на трансбордиране, транзитно преминаване или съхранение на склад:

(i) съдържащ точно описание на продуктите;

(ii) посочващ датите на разтоварване и претоварване на продуктите, и, когато е целесъобразно, имената на корабите или на другите използвани транспортни средства; или

(в) сертификат за реекспорт, заверен в съответствие със схема за документиране на улова, приета от РОУР и призната за целите на настоящия регламент съгласно член 14, при условие че държавата на трансбордиране, транзитно преминаване или съхранение на склад е изпълнила изискванията на организацията за уведомяване при заверка на сертификати за реекспорт.

2. Продуктите, съставляващи отделна пратка, които са били преработени на друга територия, различна от територията на държавата на флага, могат да бъдат внесени в Общността, когато са придружени със сертификат или сертификати за улова, заверени от държавата на флага, що се отнася до улова, използван за производството на съставляващите пратката продукти, при условие, че операторът, отговарящ за вноса, представи на органите на държавата-членка вносител документално доказателство, че продуктите са произведени изключително от улова, посочен в сертификата за улова. Доказателства за това, които могат да бъдат проверени, се представят под формата на:

(а) сертификат, издаден от митническите власти на държавата на преработка:

(i) съдържащ точно описание на непреработените и преработените продукти и съответните им количества;

(ii) удостоверяващ, че преработените продукти са изключително получени от непреработените продукти, посочени в сертификата или сертификатите за улова, в държавата на преработка; или

(б) сертификат за реекспорт, заверен в съответствие със схема за документиране на улова, приета от РОУР и призната за целите на настоящия регламент съгласно член 14, при условие че държавата на преработка е изпълнила изискванията на организацията за уведомяване при заверка на сертификати за реекспорт.

Член 16 – Износ на улов, извършен от кораби, плаващи под флага на държава-членка

1. Износът на улов, извършен от кораби, плаващи под флага на държава-членка, подлежи на заверка на сертификат за улова от компетентните органи на държавата-членка на флага в съответствие с разпоредбите на член 13, параграф 4.

2. Държавите-членки на флага информират Комисията за компетентните си органи по заверка на сертификатите за улова по параграф 1.

Член 17 – Проверка на сертификатите за улова

1. Завереният сертификат за улова се представя на компетентните органи на държавата-членка, за която е предназначен вносът, не по-късно от 72 часа преди очаквания час на пристигане на мястото на влизане на територията на Европейската общност. Срокът от 72 часа може да бъде съкратен за рибни продукти, внасяни в Общността с други транспортни средства, различни от транспортни или риболовни кораби. Посочените органи проверяват точността на информацията, съдържаща се в сертификата за улова.

2. Компетентните органи на държавата-членка могат да извършват всички контролни действия, които сметнат за необходими за целите на параграф 1 и във всеки случай, в който е налице основателно съмнение. Контролните действия могат да се състоят в частност в оглед на продуктите, проверка на декларираните данни, както и за наличие и автентичност на документите, проверка на счетоводните отчети на икономически оператори, както и на други отчети, инспекция на транспортните средства и местата за съхранение на продуктите, и официални разследвания и други подобни действия, наред с пристанищната инспекция на риболовни кораби по реда на Глава II.

3. Някои от обстоятелствата, предоставящи основания за съмнение съгласно параграф 2, са следните:

(а) когато проверяващият орган на държавата-членка има основания да се съмнява в автентичността на самия сертификат за улова или на печата или подписа за заверка, положен от държавата на флага;

(б) когато проверяващият орган на държавата-членка разполага с информация, която подлага на съмнение спазването от страна на риболовния кораб на приложимите законови и подзаконови разпоредби или мерки за опазване и управление, или изпълнението на други изисквания съгласно настоящия регламент;

(в) когато риболовни кораби, риболовни дружества или други икономически оператори са били докладвани във връзка с предполагаеми дейности по ННН риболов, включително кораби, докладвани на РОУР съгласно инструмент, приет от такава организация, за съставяне на списъци на кораби, за които се предполага, че са извършвали дейности по незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов;

(г) когато държави на флага или реекспортиращи държави са били докладвани на РОУР по реда на инструмент, приет от такава организация, за изпълнение на търговски мерки по отношение на държави на флага; както и

(д) когато е било публикувано известие по Глава IV в рамките на системата на Общността.

4. За целите на проверката, компетентните органи на държавите-членки могат да потърсят съдействието на компетентните органи на държавата на флага или на държавата, чиито органи са заверили сертификат за реекспорт по член 15, параграф 1, буква в) или параграф 2, буква б), в случай че:

(а) в искането за съдействие се посочват причините за възникване на основателно съмнение относно действителността на сертификата, на съдържащите се в него твърдения и/или съответствието на продуктите с мерките за опазване и управление. В подкрепа на искането за съдействие се изпращат копие от сертификата за улова, както и всякаква информация или документи, сочещи, че информацията в сертификата е неточна. Искането се изпраща незабавно на компетентните органи на държавата на флага или на държавата на реекспорта;

(б) процедурата на проверка приключва в срок от 15 дни от датата на искането за проверка. В случай че компетентните органи на съответната държава на флага не могат да спазят срока, проверяващите органи на държавата-членка могат, по искане на държавата на флага или държавата на реекспорта, да удължат срока за отговор с не повече от 15 дни.

5. Освобождаването на продуктите спира до получаване на резултатите от процедурите на оглед и проверка съгласно параграфи от 1 до 4.

6. Държавите-членки информират Комисията за компетентните си органи по проверка на сертификатите за улова съгласно параграф 1.

Член 18 – Отказ за внос

1. Органите на държавите-членки по член 17, параграф 1 отказват вноса в Общността на рибни продукти, без за това да е необходимо искане за представяне на допълнителни доказателства или искане за съдействие, адресирано до държавата на флага, когато:

(а) операторът не е представил сертификат за улова за съответните продукти;

(б) предназначените за внос продукти не съвпадат с посочените в сертификата за улова;

(в) сертификатът за улова не е заверен от държавния орган на държавата на флага съгласно член 13, параграф 3;

(г) сертификатът за улова не съдържа цялата изисквана информация;

(д) операторът не е в състояние да докаже, че рибните продукти отговарят на условията по член 15, параграфи 1 или 2;

(е) риболовен кораб, фигуриращ в сертификата за улова като кораб на произхода на улова, е включен в списък на кораби, занимаващи се с ННН риболов, по членове 26 или 29;

(ж) сертификатът за улова е заверен от органите на държава на флага, посочена като несътрудничеща държава по реда на член 32.

2. Органите на държавите-членки по член 17, параграф 1 отказват вноса на всякакви рибни продукти в Общността след искане за съдействие по член 17, параграф 4, когато:

(а) са получили отговор, според който износителят няма право да иска заверка на сертификат за улова;

(б) са получили отговор, според който продуктите не са съобразени с мерките за опазване и управление или не са спазени други условия по настоящата глава;

(в) не са получили отговор в определения срок;

(г) са получили отговор, който не съответства на въпросите, зададени в искането.

3. Когато се отказва внос на рибни продукти по реда на параграфи 1 или 2, държавите-членки могат да конфискуват и да се разпоредят с продуктите по установения в държавата-членка ред.

4. Всяко лице има право да обжалва решенията, взети от компетентните органи съгласно параграф 1 или 2, които го засягат пряко или лично. Правото на обжалване се упражнява по установения в съответната държава-членка ред.

5. Органите на държавите-членки уведомяват за отказа за внос държавата на флага и, когато е целесъобразно, държавите, чиито органи са заверили сертификат за реекспорт по реда на член 15. Копие от уведомлението се изпраща на Комисията.

Член 19 – Уведомления от държавите на флага; организация на одита и сътрудничеството

1. Сертификати за улова, заверени от дадена държава на флага за целите на настоящия регламент, се приемат при условие, че Комисията е получила уведомление от съответната държава-членка, удостоверяващо, че:

(а) държавата на флага е създала вътрешна организация за прилагане, контрол и принудително изпълнение на законовите и подзаконовите разпоредби и мерките за опазване и управление, които нейните риболовни кораби са длъжни да спазват;

(б) държавните ѝ органи са оправомощени да заверяват верността на информацията, съдържаща се в сертификатите за улова, и да извършват проверки на такива сертификати по искане на държавите-членки. Уведомлението съдържа необходимата информация за идентифициране на въпросните органи.

2. По целесъобразност Комисията създава споразумения за административно сътрудничество с държави на флага, за да улесни изпълнението от страна на същите на формалностите, свързани с достъпа на риболовни кораби до пристанища, с вноса на рибни продукти в Общността и с изискванията за проверка съгласно настоящия регламент. Тези споразумения предвиждат ред за обмен на информация и взаимопомощ, както и провеждането на одит от Комисията във всички области, попадащи в обхвата на настоящия регламент. При това обаче създаването на споразумения за сътрудничество не може да се смята за предварително условие за прилагането на настоящата глава за вноса на улов, извършен от кораби под флага на която и да било държава.

3. Информацията, съдържаща се в уведомлението по параграф 1, както и принципите и елементите на споразуменията за административно сътрудничество са изложени в приложение III към настоящия регламент.

4. Комисията информира държавите на флага за получаването на уведомлението по параграф 1. Ако всички елементи по параграф 1 не са осигурени от държавата на флага, Комисията посочва на държавата на флага кои от елементите липсват и иска ново уведомление.

Член 20 – Реекспорт

1. Реекспортът на продукти, внесени със сертификат за улова съгласно настоящата глава, се разрешава чрез заверка на сертификат за реекспорт от компетентните органи на държавата-членка, от която се предвижда извършването на реекспорт, по искане на реекспортьора.

2. Сертификатите за реекспорт съдържат цялата информация по образеца в приложение 2 и се придружават с копие от сертификатите за улова, които са одобрени за вноса на продуктите.

3. Държавите-членки информират Комисията за компетентните си органи по заверка и проверка на сертификатите за реекспорт.

Член 21 – Съхраняване и разпространение на информация

1. Комисията води регистър на държавите и техните компетентни органи, посочени по реда на настоящата глава, който съдържа:

(а) държавите-членки, които са посочили своите компетентни органи по заверка и проверка на сертификати за улова и сертификати за реекспорт по реда на настоящия регламент, съответно член 16, параграф 2, член 17, параграф 6 и член 20, параграф 3;

(б) държавите на флага, за които са получени уведомления по реда на член 19, параграф 1 с посочване на онези от тях, с които са създадени споразумения за административното сътрудничество съгласно член 19, параграф 2.

2. Комисията публикува на своята интернет страницата и в Официален вестник на Европейския съюз (серия С) списъка на държавите и техните съответни национални органи по параграф 1, и редовно актуализира тази информация. Комисията предоставя на националните органи на държавите-членки, отговарящи за проверката на сертификатите за улова, информация за връзка с органите на държавите на флага, натоварени със заверката и проверката на сертификатите за улова.

3. Комисията публикува на своята интернет страницата и в Официален вестник на Европейския съюз (серия С) списъка на схемите за документиране на улова, които са признати съгласно член 14, и редовно актуализира тази информация.

Глава IVСистема на Общността за известяване на нередности

Член 22 – Издаване на известие за нередност

1. Когато получената съгласно глава II, III, V, VI, VII, VIII, X или XII информация поражда основателни съмнения относно съответствието с приложимите зак онови и подзаконови разпоредби или международни мерки за опазване и управление по отношение на риболовни кораби или рибни продукти от определени трети страни, Комисията публикува на интернет страницата си и в Официален вестник на Европейския съюз (серия С) известие за нередност, което цели да уведоми операторите и да гарантира, че държавите-членки предприемат подходящи мерки по отношение на засегнатите трети страни съгласно разпоредбите на настоящата глава.

2. Комисията незабавно съобщава информацията на органите на държавите-членки и на съответната държава на флага, както и, когато е целесъобразно, на държавата на реекспорта.

Член 23 – Действия след издаването на известие за нередност

1. При получаване на информацията по член 22, параграф 2 държавите-членки:

a) установяват внесените до момента пратки рибни продукти, които попадат в обхвата на известието до операторите, и прилагат процедурата за проверка на сертификата за улова и, когато е целесъобразно, на сертификата за реекспорт съгласно разпоредбите на членове 17 и 20;

б) прилагат процедурата за проверка на сертификата за улова и, когато е целесъобразно, на сертификата за реекспорт съгласно разпоредбите на членове 17 и 20; по отношение на всички пратки рибни продукти за внос, които попадат в обхвата на известието;

в) установяват всички предишни движения на риболовните кораби, които попадат в обхвата на известието и извършват необходимите проверки, включително проверка на представените до момента сертификати за улова;

г) подлагат риболовните кораби, които попадат в обхвата на известието, съгласно разпоредбите на международното право, на необходимите проучвания, разследвания или проверки по море, в пристанищата или на други места за разтоварване.

2. Държавите-членки докладват на Комисията констатациите от проверките и предприетите действия, когато е установено несъответствие с приложимите законови и подзаконови разпоредби или международни мерки за опазване и управление.

3. Когато реши, че в светлината на констатациите от извършените съгласно параграф 1 проверки разумните съмнения отпадат, Комисията незабавно:

a) публикува на интернет страницата си и в Официален вестник на Европейския съюз (серия С) известие, с което отменя предходното;

б) информира държавата на флага и когато е целесъобразно държавата на реекспорта за отмяната; както и

в) информира държавите-членки по подходящ начин.

4. Когато реши, че в светлината на констатациите от извършените съгласно параграф 1 проучвания, разследвания и проверки, разумните съмнения остават, Комисията незабавно:

a) актуализира известието до операторите чрез нова публикация на интернет страницата си и в Официален вестник на Европейския съюз (серия С);

б) информира държавата на флага и когато е целесъобразно държавата на реекспорта;

в) информира държавите-членки по подходящ начин; както и

г) когато е целесъобразно отнася въпроса до Регионалната организация за управление на риболова, чиито мерки за опазване и управление може да са били нарушени.

5. Когато реши, че в светлината на констатациите от извършените съгласно параграф 1 проучвания, разследвания и проверки, съществуват достатъчно основания да се смята, че установените факти могат да представляват несъответствие с приложимите законови и подзаконови разпоредби или международни мерки за опазване и управление, Комисията незабавно:

a) публикува на интернет страницата си и в Официален вестник на Европейския съюз (серия С) ново известие до операторите, за да ги информира за своите констатации;

б) информира държавата на флага и предприема съответните действия и стъпки съгласно глави V и VI;

в) когато е целесъобразно информира държавата на реекспорта;

г) информира държавите-членки по подходящ начин;

д) когато е целесъобразно отнася въпроса до Регионалната организация за управление на риболова, чиито мерки за опазване и управление може да са били нарушени.

Глава VИдентифициране на кораби, които извършват дейности по ННН риболов

Член 24 – Съмнения за извършване на дейности по ННН риболов

1. Комисията или упълномощен от нея орган събира и анализира цялата информация за дейностите по ННН риболов:

a) получена съгласно глави II, III, IV, VIII, X и XII или

б) когато е целесъобразно, всяка друга съответна информация, като например:

- данни за улова;

- търговска информация, получена от националните статистически органи и други надеждни източници;

- корабни регистри и бази данни;

- документ за улова от Регионалната организация за управление на риболова или програми със статистически документи;

- сигнали за наблюдение или друга дейност на кораби, за които се предполага, че извършват ННН риболов и списъци на кораби, занимаващи се с ННН риболов, докладвани или приети от Регионални организации за управление на риболова;

- всяка друга съответстваща информация, получена в пристанищата и на риболовните полета.

2. Държавите-членки по всяко време представят на Комисията всяка съответна информация, която може да има значение за съставянето на списъка на Европейската общност на кораби, които извършват ННН риболов. Комисията или упълномощен от нея орган разпространява информацията заедно с всички представени доказателства, на държавите-членки и съответните държави на флага.

3. Комисията или упълномощен от нея орган поддържа преписка за всеки кораб, за който са докладвани съмнения за участие в дейности по ННН риболов, като преписката се актуализира с всяка новополучена информация.

Член 25 –Допускане за извършване на дейности по ННН риболов

1. Комисията идентифицира корабите, за които е получена достатъчно информация съгласно член 24, за да се допусне, че извършват дейности по ННН риболов, налагащи официално запитване до съответната държава на флага.

2. Държавите на флага, чиито кораби са идентифицирани съгласно параграф 1, се уведомяват от Комисията с официална искане за проучване относно съмненията в извършване на дейности по ННН риболов от съответните кораби, плаващи под техен флаг. Уведомлението:

a) съдържа официално искане до държавата на флага да предприеме всички необходими мерки за разследване на съмненията за извършване на дейности по ННН риболов и своевременно да сподели резултатите от разследването с Комисията;

б) съдържа официална искане до държавата на флага да предприеме незабавно правоохранителни действия, ако се докаже основателността на формулираните съмнения срещу съответния риболовен кораб и да информира Комисията за предприетите мерки;

в) известява собственика или, когато е целесъобразно, оператора на корабите относно последиците, които могат да произтекат, ако корабът бъде включен в списъка на Европейската общност на кораби, занимаващи се с ННН риболов съгласно член 36. Освен това към държавите на флага се отправя искане за предоставяне информация на Комисията за собствениците и, когато е целесъобразно, за операторите на корабите, за да се гарантира, че тези лица могат да бъдат изслушани, ако е необходимо, съгласно член 26, параграф 3.

3. Комисията разпространява информацията за корабите, за които се допуска, че извършват дейности по ННН риболов, с цел да се улесни упражняването на системен пристанищен контрол върху тези кораби съгласно член 9, параграф 2, буква в).

Член 26 – Съставяне на списъка на Европейската общност на кораби, които се занимават с ННН риболов

1. Списъкът на Европейската общност на кораби, които извършват дейности по ННН риболов, се съставя от Комисията. Списъкът включва кораби, по отношение на които, в съответствие с предприетите стъпки по членове 24 и 25, получената съгласно настоящия регламент информация, установява участието им в дейности по ННН риболов и чиито държави на флага не са предприели ефективни действия в отговор на тяхната дейност.

2. Комисията отправя искане към държавите на флага с кораби, включени в списъка на Европейската общност на кораби, които се занимават с ННН риболов:

a) да уведомят собственика на корабите за включването им в списъка на Европейската общност на кораби, които се занимават с ННН риболов, за мотивите за тяхното включване и за последиците от включването в списъка съгласно член 36; както и

б) да предприемат всички необходими мерки за премахване на тези дейности по ННН риболов, включително, когато е целесъобразно, заличаване от регистъра или отнемане на разрешителното на тези кораби, и да информират Комисията за предприетите мерки.

3. Преди включването на даден кораб в списъка на Европейската общност на кораби, които се занимават с ННН риболов, Комисията предоставя на собственика и, когато е целесъобразно, на операторите на съответния кораб всички елементи в подкрепа на подозрението, че корабът е извършвал ННН риболов, и дава възможност на собственика и, когато е целесъобразно, на операторите да бъдат изслушани.

4. Когато вземе решение за включване на даден кораб в списъка на Европейската общност на кораби, които се занимават с ННН риболов, Комисията съобщава решението и мотивите за него на собственика и, когато е целесъобразно, на оператора на кораба.

5. Задълженията наложени на Комисията съгласно параграфи 3 и 4, се прилагат, без да се засяга главната отговорност за кораба на държавата на флага, и само доколкото съответната информацията, необходима за идентифициране на собственика и операторите на кораба, е на разположение на Комисията.

Член 27 – Заличаване на кораби от списъка на Европейската общност на кораби, които се занимават с ННН риболов

1. Комисията заличава кораб от списъка на Европейската общност на кораби, които се занимават с ННН риболов, ако държавата на флага на съответния кораб докаже, че:

a) корабът не е извършвал дейности по ННН риболов, заради които е включен в списъка; или

б) са предприети ефективни действия в отговор на съответните дейности по ННН риболов, включително и наказателно преследване и налагане на санкции с адекватна тежест.

2. Собственикът или, когато е целесъобразно, операторът на кораб, включен в списъка на Европейската общност на кораби, които се занимават с ННН риболов, има право да подаде молба до Комисията за преразглеждане на статута на кораба в случай на бездействие от страна на държавата на флага по параграф 1. Комисията разглежда въпроса за заличаването на кораба от списъка само ако са изпълнени следните условия:

a) изминали са най-малко две години от включването на кораба в списъка, през които Комисията не е получила последващи сигнали за извършване на дейности по ННН риболов от кораба съгласно член 24;

б) собственикът представи информация за извършваната от кораба дейност, от която е видно, че корабът работи в пълно съответствие със законите, правилата и/или мерките за опазване, прилагани към всяка риболовна дейност, в която той участва;

в) Комисията се увери, че съответният кораб, неговият собственик или оператори не поддържат никакви преки или косвени връзки с други кораби или оператори, за които се смята или е доказано, че извършват дейности по ННН риболов.

Член 28 – Съдържание, оповестяване и поддържане на списъка на Европейската общност на кораби, които се занимават с ННН риболов

1. Списъкът на Европейската общност на кораби, които се занимават с ННН риболов, съдържа следните данни за всеки кораб:

a) име и предишни имена, ако има такива;

б) флаг и предишни флагове, ако има такива;

в) собственик и предишни собственици, включително бенефициери, ако има такива;

г) оператор и предишни оператори, ако има такива;

д) позивни и предишни позивни, ако има такива;

е) номер от регистъра на Lloyds/IMO (когато е на разположение);

ж) снимки, ако са на разположение;

з) дата на първоначалното включване в списъка на Европейската общност на кораби, които се занимават с ННН риболов;

и) кратка справка за дейностите, които обосновават включването на кораба в списъка, заедно с препратки към всички съответни документи, които съдържат информация или доказателства за такава дейност.

2. Комисията предприема всички необходими мерки, за да оповести списъка на Европейската общност на кораби, които се занимават с ННН риболов, включително чрез публикуване на интернет страницата на Генерална дирекция „Рибарство и морско дело“.

3. Списъкът редовно се актуализира и създава възможности за система за автоматично съобщаване на актуализациите на държавите-членки, Регионалните организации за управление на риболова и всеки член на гражданското общество по негово искане. Овен това Комисията предава списъка на кораби на Организацията на ООН по земеделие и прехрана и на Регионалните организации за управление на риболова с оглед на засилването на сътрудничеството между Европейската общност и посочените организации с цел да се предотврати, възпре и премахне ННН риболов.

Член 29 – Списъци на кораби, които се занимават с ННН риболов, приети от Регионалните организации за управление на риболова

1. Освен корабите по член 26, корабите, включени в списъците на кораби, занимаващи се с дейности по ННН риболов, приети от Регионалните организации за управление на риболова, автоматично се включват в списъка на Европейската общност на кораби, които се занимават с ННН риболов. Заличаването на тези кораби от списъка на Европейската общност на кораби, занимаващи се с дейности по ННН риболов, се определя от решенията, взети относно тези кораби от съответната Регионална организация за управление на риболова.

2. Всяка година след като получи от Регионалните организации за управление на риболова списъците на корабите, за които се смята или е доказано, че се занимават с ННН риболов, Комисията ги съобщава на държавите-членки.

3. Комисията уведомява незабавно държавите-членки за всяко допълване, за всяко заличаване и/или изменение на списъците по параграф 2, при всяко настъпване на такива промени. Член 36 се прилага по отношение на корабите в изменените по такъв начин списъци на РОУР към датата на уведомяването на държавите-членки за тях.

Глава VIНесътрудничещи трети държави

Член 30 – Идентифициране на несътрудничещи трети държави

1. Комисията съгласно процедурата по член 52 идентифицира третите държави, които смята за несътрудничещи в борбата срещу дейностите по ННН риболов.

2. Идентифицирането се основава на преглед на цялата информация, получена съгласно разпоредбите на глави II, III, IV, V, VIII, X и XII или, когато е целесъобразно, всяка друга съответна информация, като например данни за улов, търговска информация, получена от националните статистически органи и други надеждни източници, корабни регистри и бази данни, документи за улова от Регионалната организация за управление на риболова или програми със статистически документи и списъци на кораби, които се занимават с ННН риболов, приети от Регионални организации за управление на риболова, както и всякаква друга съответна информация, получена и в пристанищата и на риболовните полета.

3. Държавата може да бъде определена като несътрудничеща, ако не изпълнява предвидените в международното право задължения на държавата на флага, държавата на пристанището, крайбрежна държава или държава на пазара, да предприеме действия за предотвратяване, възпиране или премахване на дейностите по ННН риболов.

4. За целите на прилагането на параграф 3, Комисията разчита главно на проверка на мерките, предприети от съответната държава по отношение на:

a) документираните по подходящ начин текущи дейности по ННН риболов, които се извършват или подкрепят от кораби под нейния флаг или нейни граждани или от кораби, които действат в нейни води или използват нейни пристанища; или

б) достъпа на рибни продукти с произход от дейности по ННН риболов до нейния пазар.

5. За целта Комисията взема предвид:

a) дали съответната държава ефективно сътрудничи с Общността, като дава отговори на исканията на Комисията за разследване, осигуряване на обратна връзка или последващи действия по отношение на ННН риболов и свързаните с него дейности;

б) дали съответната държава е предприела ефективни правоохранителни мерки във връзка с операторите, носещи отговорност за дейности по ННН риболов и, по-специално, дали са наложени санкции с достатъчна тежест, за да се лишат нарушителите от облагите от тази дейност;

в) историята, характера, обстоятелствата, степента и тежестта на проявите на разглежданите дейности по ННН риболов;

г) за развиващите се страни – съществуващия капацитет на компетентните органи.

6. Разглеждат се също така следните елементи:

a) ратифицирането или присъединяването на съответните държави към международните инструменти в областта на рибарството и по-специално Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 година, Споразумението за изпълнение разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 година, с оглед опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси и Споразумението на ФАО за насърчаване на съблюдаването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море от 1993 година;

б) статутът на съответната държава като член на Регионални организации за управление на риболова или сътрудничеща държава извън тях или нейното съгласие да прилага създадените от такива организации мерки за опазване и управление;

в) всички действия или бездействия на съответната държава, които може да са ограничили ефективността на приложимите законови и подзаконови разпоредби или международни мерки за опазване и управление.

7. Когато е целесъобразно, при изпълнението на разпоредбите на настоящия член надлежно се отчитат конкретните ограничения за развиващите се страни, особено по отношение на наблюдението, контрола и надзора на риболовната дейност.

Член 31 – Предприети действия спрямо държави, идентифицирани като несътрудничещи трети държави

1. Комисията незабавно уведомява държавите, които могат да бъдат идентифиц ирани като несътрудничещи, съгласно критериите, посочени в член 30, като уведомлението съдържа:

a) мотива или мотивите за идентифицирането заедно с всички доказателства в тази връзка;

б) възможността за писмен отговор до Комисията във връзка с решението за идентифициране и друга съответна информация, като например доказателства, които опровергават идентифицирането или, когато е целесъобразно, план за действие с оглед на подобряване на положението и предприетите мерки,;

в) последиците от идентифицирането като несътрудничеща държава съгласно член 37.

2. Комисията включва в уведомлението по параграф 1 също и искане към съответната държава да предприеме всички необходими мерки за прекратяване на дейностите по ННН риболов и предотвратяване на такава дейност в бъдеще, както и за коригиране на всяко действие или бездействие по член 30, параграф 6, буква в).

3. Комисията предава уведомлението и искането до съответната държава чрез повече от едно средства за комуникиране. Комисията се стреми да получи потвърждение от държавата, че последната е получила уведомлението.

Член 32 – Съставяне на списък на несътрудничещите държави

1. В светлината на резултатите от предприетите действия съгласно член 31, Комисията приема списък на несътрудничещите държави по реда на член 52.

2. Комисията незабавно уведомява съответната държава за идентифицирането й като несътрудничеща държава и за приложените мерки по член 37 и отправя искане да коригира съществуващото положение и да информира за мерките, предприети с цел да бъде осигурено съответствие с мерките за опазване и управление от нейните кораби.

3. Освен това Комисията незабавно уведомява държавите-членки за своето решение и отправя към тях искане да осигурят незабавното изпълнение на мерките, за които е взето решение съгласно член 37. Държавите-членки уведомяват Комисията за всички мерки, предприети в отговор на искането.

Член 33 – Заличаване от списъка на несътрудничещите държави

1. Комисията, по реда на член 52, заличава дадени държава от списъка на несътрудничещите държави, ако съответната държава докаже, че е коригирано положението, което е наложило включването й в списъка. Решението за заличаване от списъка също така взема предвид дали съответната идентифицирана държава е предприела конкретни мерки, които могат да доведат до трайно подобряване на положението.

2. След взетото по параграф 1 решение, Комисията незабавно уведомява държавите-членки за прекратяването на мерките по член 37 по отношение на съответната държава.

Член 34 – Оповестяване на списъка на несътрудничещите държави

Комисията предприема всички необходими мерки за оповестяване на списъка на несътрудничещите държави по начин, който съответства на приложимите изисквания за поверителност, включително чрез публикуване на интернет страницата на Генерална дирекция „Рибарство и морско дело“. Списъкът редовно се актуализира и създава възможности за система за автоматично съобщаване на актуализациите на държавите-членки, Регионалните организации за управление на риболова и всеки член на гражданското общество по негово искане. Овен това Комисията предава и списъка на несътрудничещите държави на Организацията на ООН по земеделие и прехрана и на Регионалните организации за управление на риболова с оглед на засилването на сътрудничеството между Европейската общност и посочените организации с цел да се предотврати, възпре и премахне ННН риболов.

Член 35 – Извънредни мерки

1. Ако са налице доказателства, че приетите от дадена държава мерки, подкопават усилията за опазване и управление под ръководството на Регионална организация за управление на риболова, Комисията има право да приеме извънредни мерки за срок не по-дълъг от шест месеца. Комисията може да вземе ново решение за удължаване на извънредните мерки за срок от не повече от шест месеца.

2. Извънредните мерки конкретно предвиждат следното:

a) корабите, които плават под флага на засегнатата държава, не получават достъп до пристанищата на държавите-членки, освен при форсмажорни обстоятелства;

б) корабите, които плават под флага на държава-членка, нямат право да участват в съвместни риболовни операции с кораби, които плават под флага на засегнатата държава;

в) корабите, които плават под флага на държава-членка, нямат право да ловят риба във води под юрисдикцията на засегнатата държава;

г) не се разрешава осигуряването на жива риба за рибовъдство във води под юрисдикцията на засегнатата държава;

д) живата риба, уловена от кораби, които плават под флага на засегнатата държава, да не се приема за целите на рибовъдството под юрисдикцията на държава-членка.

3. Извънредните мерки влизат в сила незабавно. Те се съобщават на държавите-членки и на съответната държава и се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз .

Глава VII Мерки по отношение на корабите и държавите, извършващи дейности по ННН риболов

Член 36 – Действия по отношение на кораби, включени в списъка на Европейската общност на кораби, които се занимават с ННН риболов

Към корабите, посочени в член 26, се прилагат следните мерки:

а) държавите-членки на флага не внасят в Комисията молби за риболовни разрешителни за кораби, извършващи ННН риболов;

б) оттеглят се действащите риболовни разрешителни или специални разрешителни за риболов, издадени от държавите-членки на флага за кораби, извършващи ННН риболов;

в) корабите, извършващи ННН риболов, които плават под флага на трета страна, нямат право да ловят риба във водите на Общността и тяхното чартиране се забранява;

г) риболовните кораби, които плават под флага на държава-членка, по никакъв начин не помагат и не участват в риболовна дейност или в трансбордиране или съвместни риболовни операции с кораби от списъка на кораби, извършващи ННН риболов;

д) корабите, извършващи ННН риболов, които плават под флага на държава-членка, имат право на достъп само до своите пристанища и никакви други пристанища в Общността, освен при форсмажорни обстоятелства. Държавата-членка може да разреши достъп до нейните пристанища на кораб, извършващ ННН риболов, при условие че бъдат конфискувани уловът на борда и, когато е целесъобразно, забранените риболовни съоръжения съгласно приетите от Регионалните организации за управление на риболова мерки за опазване и управление. Освен това държавите-членки конфискуват улова и, когато е целесъобразно, забранените риболовни съоръжения съгласно приетите от Регионалните организации за управление на риболова мерки за опазване и управление, на борда на кораби, извършващи ННН риболов, които са получили разрешение да влязат в нейните пристанища поради форсмажорни обстоятелства или бедствие;

е) корабите, извършващи ННН риболов, които плават под флага на трета страна, не се зареждат на пристанищата с провизии, гориво и не се обслужват по друг начин, освен при форсмажорни обстоятелства;

ж) корабите, извършващи ННН риболов, които плават под флага на трета страна, нямат право да сменят екипажа, освен ако не се налага поради форсмажорни обстоятелства;

з) държавите-членки забраняват предоставянето на техния флаг на кораби, извършващи ННН риболов;

и) забранява се вносът на рибни продукти, уловени от такива кораби, и съответно не се приемат или заверяват сертификати за такъв улов;

к) забраняват се износът и реекспортът на рибни продукти за преработка от кораби, извършващи ННН риболов.

Член 37 – Действия по отношение на несътрудничещи държави

Към държавите, посочени в член 32, се прилагат следните мерки:

a) забранява се вносът в Общността на рибни продукти, уловени от кораби, които плават под флага на такива държави, и съответно не се приемат сертификатите за улова на такива продукти, когато идентифицирането на държавата като несътрудничеща съгласно член 30 се обосновава с липсата на подходящи мерки от страна на държавата във връзка с дейности по ННН риболов, които засягат дадени запаси или видове, като забраната за внос може да се отнася само до съответните запаси или видове;

б) забранява се покупката на риболовни кораби, които плават под флага на такива държави, от оператори от Общността;

в) забранява се смяната на флага на такава държава с флаг на държава-членка;

г) държавите-членки не разрешават сключване на споразумения за чартиране с такива държави за риболовни кораби, които плават под техен флаг;

д) забранява се износът на риболовни кораби на Общността в такива държави;

е) забраняват се частни търговски споразумения между граждани на държава-членка и такива държави, които целят риболовен кораб, който плава под флага на държавата-членка, да използва възможностите на такива държави за риболов;

ж) забраняват се съвместни риболовни операции с участието на кораби, които плават под флага на държава-членка, с кораб, който плава под флаг на такава държава;

з) държавите-членки информират вносителите, операторите по трансбордиране, купувачите, доставчиците на съоръжения, банките и операторите, които предоставят други услуги, за рисковете, свързани с извършването на делови операции във връзка с риболовна дейност с граждани на такива държави;

и) Комисията прави предложение за денонсиране на действащи споразумения в областта на рибарството или споразумения за партньорство в областта на рибарството с такива държави;

к) Комисията не участва в преговори с такива държави за сключване на двустранни споразумения в областта на рибарството или споразумения за партньорство в областта на рибарството.

Глава VIIIГраждани

Член 38 – Граждани, които се занимават с ННН риболов или го подкрепят

1. Държавите-членки сътрудничат помежду си и с трети страни и предприемат всички необходими мерки съгласно националното и правото на Общността с цел:

a) да гарантират, че гражданите под тяхна юрисдикция, не подкрепят и не участват в ННН риболов, включително с ангажимент на борда на корабите, посочени в член 26;

б) да идентифицират гражданите, които са собственици или бенефициери на кораби, които извършват дейности по ННН риболов.

2. Без да се засяга основната отговорност на държавата на флага, държавите-членки предприемат подходящи мерки в съответствие с приложимите законови и подзаконови разпоредби или международни мерки:

a) да проверят дали физически или юридически лица под тяхна юрисдикция извършват дейности по ННН риболов;

б) да предприемат подходящи действия в отговор на установени дейности, посочении в буква а) .

3. Във всяка държава-членка, единен орган отговоря за координиране на събирането и проверката на информацията за дейността на гражданите по настоящия член и за докладване на Комисията и сътрудничество с нея.

Член 39 – Превенция и санкции

1. Гражданите на държавите-членки уведомяват компетентните си органи за всяка информация относно правните, финансовите или интересите, свързани с печалбата, на риболовни кораби под флага на трета страна или за контрола върху тях. Държавите-членки гарантират, че непредоставянето на такива данни се санкционира адекватно съгласно националното им законодателство.

2. Гражданите на държавите-членки не продават и не изнасят кораби на оператори, които участват в експлоатацията, управлението или собствеността на кораби по член 26.

3. Вносителите, операторите по трансбордиране, купувачите, доставчиците на съоръжения, банките и операторите, които предоставят други услуги, не извършват делова дейност с кораби, посочени в член 26 и не търгуват с риба и рибни продукти от ННН риболов.

4. Без да се нарушават останалите разпоредби в правото на Общността във връзка с обществените средства, държавите-членки не предоставят държавни помощи по националните схеми за държавните помощи или от фондовете на Общността на оператори, които участват в експлоатацията, управлението или собствеността на кораби, посочени в член 26.

5. Държавите-членки получават информация за съществуването на договорености между техни граждани и трети страни, които допускат смяна на флага на риболовни кораби, които плават под техен флаг, с флага на трета страна. Те информират Комисията за това като предоставят списък на съответните кораби.

Глава IXНезабавни правоохранителни мерки, санкции и съпътстващи санкции

Член 40 – Обхват

Разпоредбите на тази глава се прилагат към:

a) тежки нарушения, извършени на територията или в териториалните води под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки; както и

б) тежки нарушения, извършени от риболовни кораби на Общността или граждани на Общността.

Член 41 –Тежки нарушения

По смисъла на настоящия регламент „тежки нарушения” означава:

a) дейностите, за които се смята, че представляват ННН риболов съгласно посочените в член 3 критерии;

б) международната делова дейност с кораби, които са извършвали ННН риболов съгласно член 26;

в) международната търговия с рибни продукти от ННН риболов;

г) вноса в Общността на рибни продукти в противоречие с настоящия регламент.

Член 42 – Незабавни правоохранителни мерки

1. Когато дадено физическо или юридическо лице е заподозряно в извършването или е заловено на местопрестъплението при извършване на тежко нарушение, определено в член 41, държавите-членки започват пълно разследване на нарушението и съгласно тяхното национално законодателство и в зависимост от тежестта на нарушението предприемат незабавни правоохранителни мерки като например по-специално:

a) незабавно прекратяване на риболовната дейност;

б) пренасочване на кораба към пристанище;

в) пренасочване на транспортното средство към друг обект за проверка;

г) налагане на изискване за гаранция;

д) изземане на незаконните риболовни съоръжения, улов или рибни продукти;

е) временно обездвижване на съответния кораб или транспортно средство;

ж) временно прекратяване на разрешителното за риболов.

2. Характерът на правоохранителните мерки трябва да е такъв, че да предотврати продължаването на нарушението и да даде възможност на компетентните органи да приключат разследването на съответното тежко нарушение.

Член 43 – Санкции за тежки нарушения

1. Държавите-членки гарантират, че физическите лица, извършили тежко нарушение, и юридическите лица, които носят отговорност за тежко нарушение, се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, които включват глоби или имуществени санкции в размер на най-малко 300 000 EUR за физически лица и най-малко 500 000 EUR за юридически лица.

2. Държавите-членки могат да прилагат система, при която глобата или имуществената санкция е пропорционална на увреждането на рибните ресурси или съответната морска среда, на получените или очакваните от извършването на престъпление финансови облаги или на друга стойност, която разкрива финансовото състояние на физическото или юридическото лице, при условие че системата предвижда максимални глоби или имуществени санкции в размер на най-малко 300 000 EUR за физически лица и най-малко 500 000 EUR за юридически лица.

3. Държавите-членки, които не са възприели еврото, прилагат разменния курс между еврото и тяхната валута, публикуван в „ Официален вестник на Европейския съюз ” от […].

Член 44 – Общо равнище на санкциите и съпътстващите санкции

Общото равнище на санкциите и съпътстващите санкции се изчислява по начин, който гарантира, че те ефективно лишават нарушителите от икономическите облаги от тежките нарушения. За целта трябва да се вземат предвид и мерките съгласно член 42.

Член 45 – Съпътстващи санкции

Предвидените в тази глава санкции могат да бъдат съпътствани от други санкции или мерки и по-специално:

a) отнемане на кораба, участвал в извършването на нарушението;

б) временно спиране от движение на кораба;

в) конфискуване на забранените съоръжения, улов, продукти;

г) временно прекратяване или отнемане на разрешителното за риболов;

д) намаляване или отнемане на риболовните права;

е) временно или постоянно лишаване от правото да се получават нови риболовни права;

ж) временна или постоянна забрана на достъпа до държавни помощи или субсидии.

Член 46 – Отговорност на юридическите лица

1. Държавите-членки гарантират, че може да се търси отговорност от юридически лица за тежки нарушения, посочени в член 41, когато нарушенията са извършени в тяхна полза от лице, действало индивидуално или като част от орган на юридическото лице, което заема определяща позиция в юридическото лице по силата на:

a) правомощия да представлява юридическото лице; или

б) право да взема решения от името на юридическото лице; или

в) право да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

2. Държавите-членки също така гарантират, че може да се търси отговорност от юридическо лице, когато липсата на надзор или контрол от лицето, посочено в параграф 1, е създала възможност за извършване на престъпление, посочено в член 41, в полза на това юридическо лице, от лице от лице на негово подчинение.

3. Отговорността на юридическото лице не изключва производството срещу физически лица, които са извършители, подбудители или помагачи при извършването на съответните нарушения.

Глава X Прилагане на разпоредбите, приети от някои Регионални организации за управление на риболова във връзка с наблюдение на кораби

Член 47 – Наблюдение в морето

1. Разпоредбите на настоящата глава се прилагат към риболовната дейност, към която се прилагат правилата за наблюдение на кораби, приети в рамките на ICCAT, CCAMLR и IOTC. Обхватът на настоящата глава подлежи на преразглеждане в срок до 2012 година.

2. В случай че кораб, самолет или компетентен орган на държава-членка, който отговаря за морски инспекции, наблюдава риболовен кораб, извършващ дейности, които може да бъдат смятани за дейности по ННН риболов, той незабавно докладва за наблюдението. Сигналите и резултатите от проверките на тези риболовни кораби от държавите-членки се смятат за доказателство за използване при прилагането на различните идентификационни и правоохранителни механизми, предвидени в настоящия регламент.

3. В случай че капитан на риболовен кораб на Общността наблюдава риболовен кораб, който извършва дейности, посочени в параграф 2, капитанът документира колкото е възможно повече сведения за наблюдението, включително:

a) името и описание на риболовния кораб;

б) позивната на риболовния кораб;

в) регистрационния номер и, ако е на разположение, номера на риболовния кораб в Lloyds/IMO;

г) държавата на флага на риболовния кораб;

д) местоположението (географска ширина и дължина) към момента на начално идентифициране на кораба;

е) датата/часа (UTC) при първоначалното идентифициране;

ж) снимка или снимки на риболовния кораб в подкрепа на наблюдението;

з) всякаква друга съответна информация във връзка с наблюдаваната дейност на въпросния риболовен кораб.

4. Докладите за наблюдението се изпращат незабавно на компетентния орган на държавата-членка на флага на наблюдавания кораб, който незабавно ги предава на Комисията или на определения от нея орган. Комисията или определеният от нея орган впоследствие предава доклада от наблюдението на всички държави-членки и, ако е целесъобразно, на изпълнителния секретар на съответната Регионална организация за управление на риболова за по-нататъшни действия съгласно приетите от тези организации мерки.

5. Държава-членка, която получава доклад за наблюдение на дейностите на риболовен кораб под неин флаг, от компетентния орган на договорна страна в Регионална организация за управление на риболова, незабавно уведомява за доклада и предава цялата съответна информация на Комисията или на определения от нея орган, който впоследствие я предава на изпълнителния секретар на съответната Регионална организация за управление на риболова за по-нататъшни действия съгласно приетите от тази организации мерки както е целесъобразно.

6. Настоящият член се прилага, без да нарушава по-строгите разпоредби, приети от Регионална организация за управление на риболова, в която Общността е договорна страна или недоговорна сътрудничеща страна.

Член 48 – Предоставяне на информация относно наблюдавани риболовни кораби

1. Държавите-членки, който получават подходящо документирана информация относно наблюдавани риболовни кораби, предават незабавно тази информация на Комисията или на определения от нея орган.

2. Комисията или определеният от нея орган също така проверява подходящо документираната информация относно наблюдаваните кораби, предоставена от граждани, организации на гражданското общество, включително екологични организации, както и заинтересовани представители на сектора на рибарството и на търговията с риба и рибни продукти.

Член 49 – Разследване на наблюдавани риболовни кораби

1. Държавите-членки незабавно и изцяло разследват дейностите на риболовните кораби под техен флаг, които са наблюдавани в съответствие с член 47.

2. Държавите-членки уведомяват подробно Комисията или определения от нея орган за предприетите или предвидените действия по отношение на наблюдаваните кораби под техен флаг колкото е възможно по-скоро и във всички случаи в двумесечен срок от уведомлението за доклада за наблюдение, посочено в член 47, параграф 4. На Комисията или на определения от нея орган се предоставят доклади на подходящи редовни интервали за напредъка на разследването на дейността на наблюдаваните риболовни кораби. След приключването на разследването на Комисията или на определения от нея орган се представя окончателен доклад за резултатите.

3. Държавите-членки, различни от засегнатата държава-членка на флага проверяват дали наблюдаваните кораби, посочени в сигнала, действително са извършвали такава дейност във води под тяхна юрисдикция или рибни продукти от тези кораби са били разтоварени или внесени на тяхна територия и проверяват доколко са били спазвани съответните мерки за опазване и управление. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията или определения от нея орган, както и съответната държава-членка на флага, за резултата от проверките и разследването.

4. Комисията или определеният от нея орган уведомяват всички държави-членки за информацията, получена по реда на параграфи 2 и 3.

5. Настоящият член се прилага, без да нарушава разпоредбите на Глава V от Регламент (ЕС) № 2371/2002 на Съвета и разпоредбите, приети от Регионални организации за управление на риболова, в които Общността е договорна страна или недоговорна сътрудничеща страна.

Глава XIВзаимопомощ между държавите-членки, с трети страни и с Комисията , и информационна система за ННН риболов

Член 50

1. Административните органи, които отговарят за прилагането на настоящия регламент в държавите-членки, сътрудничат помежду си, с административните органи на трети страни и с Комисията, за да гарантират привеждането в съответствие с настоящия регламент.

2. За целта се създава система за взаимопомощ, която включва автоматизирана информационна система, „Информационна система за ННН риболов” за подпомагане на компетентните органи в предотвратяването, разследването и наказването на дейности по ННН риболов.

3. Подробните правила за прилагането на настоящата глава се приемат съгласно процедурата, посочена в член 52.

Глава XIIЗаключителни разпоредби

Член 51 –Прилагане

Мерките, необходими за прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, се приемат съгласно процедурата, посочена в член 52.

Член 52 –Процедура на комитета

1. Комисията се подпомага от комитет, създаден по реда на член 30 от Регламент (ЕС) № 2371/2002.

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/EО.

3. Срокът, посочен в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/EО се определя на един месец.

4. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 53 – Задължения за докладване

1. Най-късно до 30 април всяка година държавите-членки предават на Комисията доклад за прилагането на настоящия регламент предходната календарна година.

2. На основата на представените от държавите-членки доклади и на собствени наблюдения, Комисията на всеки три години разработва доклад, който предоставя на Съвета и на Европейския парламент.

3. Комисията предприема оценка на въздействието на настоящия регламент върху дейностите по ННН риболов, пет години след влизането в сила на настоящия регламент.

Член 54 – Отмяна

Членове 28б, параграф 2, 28д, 28е и 28ж от Регламент (ЕО) № 2847/93 на Съвета, Регламент (ЕО) № 1093/94 на Съвета, Регламент (ЕО) № 1447/1999 на Съвета, членове 8, 19a, 19б, 19в, 21, 21, 21б, 21в от Регламент (ЕО) № 1936/2001 на Съвета и членове 26a, 28, 29, 30 и 31 от Регламент (ЕО) № 601/2004 на Съвета се отменят .

Позоваването на отменените регламенти се счита за позоваване на настоящия регламент.

Член 55 – Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в „ Официален вестник на Европейския съюз ”.

Глава ІІІ се прилага една година след влизането в сила на настоящия регламент.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставен в Брюксел, […] година

За Съвета

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I – Сертификат на Европейската общност за улова

СЕРТИФИКАТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА УЛОВА |

Номер на документа |

ПРОИЗВОДСТВЕН РАЗДЕЛ 1. Заверяващ орган |

Име | Адрес | Тел. Факс |

2. Име на риболовния кораб | Флаг – пристанище на домуване и регистрационен номер | Позивна | Номер в “Lloyds/IMO” (ако има такъв) |

Разрешително за риболов №. – Валидно до | Инмарсат № Телефакс № Телефонен № Адрес на електронната поща (ако има такъв) |

3. Описание на продукта | Вид на разрешената преработка: | 4. Бележки за приложимите мерки за опазване и управление |

Вид | Код на продукта | Зони, дати на улова | Очаквано живо тегло (kg) | Очаквано теглото за разтоварване (kg) | Проверено разтоварено тегло (kg) |

5. Декларация на капитана на риболовния кораб: Удостоверявам, че горепосочената информация е пълна, вярна и точна и че начинът на улов отговаря на приложимите мерки за опазване и управление. Име - Подпис – Печат: |

6. Декларация за трансбордиране по море Капитан на риболовния кораб | Подпис и дата | Трансбордиране Дата/Зона/Местоположение | Очаквано тегло (kg) |

Име |

Удостоверявам, че горепосочената информация е пълна, вярна и точна. |

Капитан на получаващия кораб | Подпис | Име на кораба | Позивна | Номер “Lloyds/IMO” (ако има такъв) |

Име |

Удостоверявам, че горната информация е пълна, вярна и точна |

7. Разрешение за трансбордиране в пристанище: |

Име | Орган | Подпис | Печат |

Удостоверявам, че горната информация е пълна, вярна и точна. |

Име | Орган | Подпис | Адрес | Тел. | Пристанище на разтоварване | Дата на разтоварване | Печат |

8. Транспортен раздел: Страна на износ Пристанище/летище/друг пункт | 7. Декларация на износителя: Удостоверявам, че горната информация е пълна, вярна и точна. |

Име и флаг на кораба Номер на полета Въздушна товарителница Националност на тежкотоварния автомобил и регистрационен номер Номер на железопътна товарителница Друг транспортен документ: | Номер(а) на контейнерите: приложен списък | Име | Адрес | Подпис |

9. Заверка от органа на държавата на флага: Удостоверявам, че горната информация е пълна, вярна и точна. | Име/Длъжност | Подпис | Дата | Печат |

10. Декларация на вносителя: | Удостоверявам, че горната информация е пълна, вярна и точна |

Име на получателя/вносителя | Адрес | Град | Дата | Подпис | Код по КН на продукта |

Документ за липса на манипулация | Забележки |

11. Контрол на вноса |

Орган | Място | Вносът разрешен * | Вносът задържан * | Поискана проверка – дата |

Митническа декларация (ако има такава) | Номер | Дата | Място |

* Да се отбележи приложимото

ПРИЛОЖЕНИЕ II – Сертификат на Европейската общност за реекспорт

Сертификат на Европейската общност за реекспорт

СЕРТИФИКАТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА РЕЕКСПОРТ |

Номер на сертификата | Дата | Държава-членка |

1. Описание на реекспортирания продукт: | Описание на внесения продукт: |

Вид | Код по КН на продукта | Изнесено тегло нето (kg) | Вид | Код по КН на продукта | Внесено тегло нето (kg) | Сертификат за улова номер дата |

2. Удостоверяване от реекспортьора: Удостоверявам, че горната информация е пълна, вярна и точна и, че горепосоченият продукт произлиза от продукта, внесен с приложения Сертификат за улова. |

Име | Адрес | Подпис | Дата |

3. Орган |

Име/длъжност | Подпис | Дата | Печат |

4. Контрол на реекспорта |

Място: |

Реекспортът разрешен * | Реекспортът задържан * | Поискана проверка - дата * | Декларация за реекспорта номер и дата |

ПРИЛОЖЕНИЕ III – Уведомления от държавата на флага. Проверки и споразумения за сътрудничество

1. Съдържание на уведомленията на държавата на флага по реда на член 19

Комисията отправя молба към държавите на флага да я уведомят за имената, адресите и официалните печати на държавните органи на тяхна територия, които имат право:

- да регистрират кораби под техния флаг;

- да издават и прекратяват временно или постоянно риболовни разрешителни на техни кораби;

- да изпращат образци от техните сертификати за улова в съответствие с примерния образец в приложение І;

- да проверяват верността на информацията в сертификатите за улова по член 13 и да заверяват тези сертификати;

- да изпълняват, контролират и прилагат закони, подзаконови нормативни разпоредби и мерки за опазване и управление, които техните кораби трябва да спазват;

- да извършват проверки на сертификатите за улова, за да подпомогнат компетентните органи на държавите-членки чрез административното сътрудничество по реда на член 19, параграф 2;

и да актуализират уведомленията.

2. Схеми за документирането на улова, приети от Регионални организации за управление на риболова:

- Когато дадени схема за документиране на улова, приета от Регионална организация за управление на риболова е призната като схема за удостоверяване на улова по смисъла на настоящия регламент, уведомленията от държавата на флага по тези схеми за документиране на улова се смятат за извършени съгласно разпоредбите на параграф 1 от настоящото приложение и разпоредбите на настоящото приложение се прилагат според условията.

3. Споразуменията за сътрудничество с държавите на флага по реда на член 19:

Комисията има право да води преговори с държавите на флага по член 19, за да сключи споразумения във връзка с изпълнението на разпоредбите в настоящия регламент относно удостоверяването на улова.

Тези споразумения се съобразяват със следните принципи:

- Да създават средства за сътрудничество с цел да гарантират, че внесените в Европейската общност рибни продукти са с произход от улов, извършен в съответствие с приложимите законови и подзаконови разпоредби или мерки за опазване и управление;

- Да улесняват изпълнението от държавите на флага на формалностите във връзка с достъпа до пристанища за риболовни кораби, вноса на рибни продукти и изискванията за проверка на сертификатите за улова съгласно Глави ІІ и ІІІ;

- Да осигуряват извършването на проверки на място от Комисията или определен от нея орган с цел да се проверки ефективното изпълнение на договореностите;

- Да осигуряват създаването на рамка за обмен на информация между двете страни в подкрепа на изпълнението на договореностите.

[1] ОВ C , , стр. .

[2] ОВ C , , стр. .

[3] ОВ C , , стр. .

[4] ОВ C , , стр. .