[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 11.12.2007

COM(2007) 803 окончателенЧАСТ І

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ

Стратегически доклад относно обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места: начало на новия цикъл (2008-2010) Поддържане на темпото на промяната

Поддържане на темпото на промяната

С подновяването на Лисабонската стратегия през 2005 г. и като пренасочи вниманието си към растежа и работните места, Европа извървя дълъг път. Значително и непрекъснато се променя начинът, по който Съюза работи: тясно партньорство и ясно разделение на отговорностите между държавите-членки и Комисията направиха възможна голяма стъпка напред.

Резултатите са вече осезаеми. Икономиката бележи много по-добри резултати в сравнение с 2005 г. Данните за растежа са много добри. През последните две години бяха създадени почти 6,5 милиона работни места. Нови 5 милиона работни места се очаква да бъдат създадени до 2009 г. Зад тези данни стоят милиони европейци, които бяха измъкнати от нищетата на безработицата и чиито живот стана по-добър.

Разбира се някои елементи от настоящия възход са циклични. Осъществените обаче структурни реформи от държавите-членки и Съюза в рамките на Лисабонската стратегия през последните няколко години внасят качествена разлика и те са най-добрата защита срещу цикличния спад.

За ЕС Лисабонската стратегия е средство, съпътстващо промяната. Това превръща стратегията в основен елемент в отговора на Съюза на глобализацията и помага на европейците да моделират тази нова система от предизвикателства и възможности.

Реформата може да бъде трудна. Понякога тя може да не е популярна. Въпреки това, пътят на реформата е единственият отговор на днешните нужди. Нашият успех до сега следва да ни стимулира за по-нататъшни усилия през следващия цикъл на стратегията.

Това предполага поддържане на темпото на промяната. Твърде много европейци са все още безработни. Все още нямаме най-добрата среда за бизнес растеж. Европа все още е фрагментирана що се отнася до на насърчаване на иновациите, научноизследователската и развойна дейност; приносът от частния сектор е все още недостатъчен. Едва сега започнахме да превръщаме ЕС в нисковъглеродната икономика. Имайки предвид риска от глобално забавяне на растежа, важно е да се тласкат напред реформите и да повишим устойчивостта на нашите икономики.

Лисабонската стратегия изисква силно лидерско присъствие. Когато Европа води, тогава идва действието. Приоритетните действия, договорени на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. придадоха истинска динамика на процеса. Започването на стопанска дейност става вече по-лесно и по-бързо в повечето държави-членки. Бяха договорени общи принципи съчетаване на гъвкавост и сигурност. Всичко това дава здрава основа за нов политически тласък.

Необходимо тази динамика да се използва за постигане на споразумение за по-целенасочен списък с нови, амбициозни действия. Ето няколко примера за това, което е необходимо да направим заедно.

- намаляване броя на преждевременно напусналите училище, за да се гарантира, че никой не е изключен в ерата на глобализацията;

- предоставяне на нова „пета свобода“ на Европа, т.е. свободното движение на знания, за да се допринесе за пълноценното използване на нейния творчески потенциал;

- разпростиране на високоскоростен интернет, за да се стимулират иновациите и да се задържи Европа в предните редици на интернет ерата;

- стимулиране на малките и средни предприятия чрез Закон за малкия бизнес за Европа;

- значително подобряване на енергийната ефективност на нашите сгради, използвайки огромните бюджети за обществени поръчки като тласък за промяната;

- по-силни връзки в триъгълника образование - научни изследвания – иновации най вече чрез създаването и функционирането на Европейския институт за иновации и технологии (ЕТI) и съвместната технологична инициатива (JTI).

Европа има уникална възможност да се превърне в творческа, отворена към съвременните иновации, нисковъглеродна икономика, с динамична бизнес среда, висококвалифицирана работна ръка и висококачествено образование, подкрепена от силен социален модел. Лисабонската стратегия за растеж и работни места допринася за просперитета на европейците с програма за достъп, възможности и солидарност, която ще ни позволи да се възползваме от отварянето ни към света и да моделираме глобализацията според европейските ценности.

José Manuel Durão Barroso

Брюксел, 11 декември 2007 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение 5

2. Осъществени структурни реформи през първия лисабонски цикъл (2005-2008)6

3. Задълбочаване на Лисабонската стратегия в следващия лисабонски цикъл 8

3.1. Тласък за реформите на национално равнище 8

3.2. Засилване на координацията на икономическата политика 8

3.3. Необходимите реформи на ниво на Общността, включително Лисабонската програма на Общността 9

3.4. Оформяне на външнополитическата програма 10

3.5. Интегриране на дейността на национално, международно и общностно равнище в ефективен политически отговор 11

4. Действия в четирите приоритетни области 12

4.1. Инвестиране в хората и модернизиране на пазарите на труда 12

4.2. Отключване на бизнес потенциала, особено на малките и средни предприятия (МСП) 14

4.3. Инвестиране в знания и иновации 15

4.4. Енергетика и изменение на климата 17

5. Последващи мерки след пролетното заседание на Европейския съвет през 2008 г. 19

1. Въведение

С подновяването на Лисабонската стратегия през 2005 г. Европейският съюз и държавите-членки се ангажираха с ново партньорство, насочено към осигуряване на устойчив растеж и работни места.

Почти три години по-късно резултатите от това партньорство са осезаеми. Икономическият растеж от 1,8% през 2005 г. се очаква да достигне 2,9% през 2007 г. и 2,4% през 2008 г. Въпреки цикличността на сегашния възход, структурните реформи в държавите-членки също допринесоха за него. През последните две години бяха създадени почти 6,5 милиона работни места. Нови 5 милиона работни места се очаква да бъдат създадени до 2009 г. Безработицата се очаква да спадне под 7%, което е най-ниското равнище от средата на 80-те години насам. Нивото на трудова заетост понастоящем е 66% и се доближава много до поставената в Лисабон цел за 70%. За първи път от десетилетие силното повишаване на заетостта е придружено със силно нарастване на производителността. Жизненият стандарт в наскоро присъединилите се държави-членки видимо се повишава.

При все това, не всички държави-членки провеждат реформите с еднаква решителност. В някои области, като отваряне на пазари и преодоляване на сегментацията на пазара на труда, реформите изостават. В същото време, условията стават по-неблагоприятни в резултат на световния икономически спад, нестабилността на финансовите пазари и по-високите цени на основните стоки.

На неофициалната среща на Европейския съвет в Лисабон през октомври 2007 г. държавните и правителствени ръководители обсъдиха как Европа ще отговори на глобализацията[1]. Те потвърдиха главната роля на обновената Лисабонска стратегия и призоваха за нейното задълбочаване през следващия цикъл. Те също подчертаха, че ЕС следва да използва стратегията, за да моделира глобализацията в съответствие със своите собствени ценности и интереси. Моделът за развитие на Съюза, съчетаващ конкурентноспособността със солидарността и устойчивостта, както и продължителният му опит в икономическата интеграция могат да бъдат основните предимства в ерата на глобализацията. С подписването на Договора от Лисабон, ЕС навлиза в нова фаза. След като разреши ключови институционални въпроси, ЕС може вече да обърне внимание на проблемите, които пряко засягат неговите граждани във всекидневния им живот.

В първата част на настоящото съобщение до пролетното заседание на Европейския съвет през 2008 г. се излагат предложенията на Комисията за доразвиване на Лисабонската стратегия. Като подчертава важността на макроикономическата стабилност, Комисията поставя акцент върху необходимостта от осъществяване на незавършените реформи, така че да се укрепят основите за устойчивост на икономическия растеж в бъдеще и да се подпомогне ЕС да устои на неблагоприятните тенденции в световната икономика.

Втората част съдържа от оценка на направения напредък от всяка държава-членка (и от еврозоната) в изпълнението на нейната национална програма за реформи и допълнителни конкретни препоръки за всяка страна, така както са приети от Съвета[2]. Третата част е придружаващ документ, съдържащ подробна оценка на напредъка по областите на политиката[3]. Освен това Лисабонският пакет съдържа: (1) предложение за препоръка на Съвета за актуализиране на специфичните препоръки за отделните държави и точките, на които следва да се обърне внимание; (2) предложение за препоръка на Съвета за потвърждаване на Интегрираните насоки за растеж и работни места; (3) нова Лисабонската програма на Общността; и (4) анализ на преориентацията на структурните фондове в подкрепа на растежа и работните места.

2. Осъществени структурни реформи през първия лисабонски цикъл (2005-2008)

Въпреки широкия консенсус относно какво е необходимо да се направи, темпото за постигане на резултати е неравномерно. От 2005 г. всички държави-членки осъществяват значителни реформи, но някои от тях реагират по-енергично на предизвикателството от други. През последните дванадесет месеца се наблюдават и ясни сигнали за „умора от реформите“.

Добрата страна е, че бюджетният дефицит бе намален от 2.5% от БВП през 2005 г. до прогнозирания за 2007 г. 1.1%, а държавният дълг спадна от 62.7% през 2005 г. до малко под 60% през 2007 г. Въпреки това възможностите да се използват условията за относително висок растеж за съкращаване на структурните дефицити не бе напълно оползотворена , особено в еврозоната.

В някои държави-членки подобряващите се условия за растеж са придружени от постепенно натрупване на дисбаланси, доказателство за което са големите дефицити по текущите сметки с признаци на прегряване, загубата на конкурентноспособност, повишаващата се задлъжнялост на домакинствата, както и бързото нарастване на цените на жилищата.

Еврото се оказа стабилизиращ фактор . То улесни функционирането на единния пазар и даде предимства на еврозоната и на ЕС като цяло . Прогнозният потенциален ръст на БВП в еврозоната нараства от 2005 г. с 0,2 процентни пункта и достигна 2,25%, което отчасти се дължи на ефекта на структурните реформи.

Ръстът на производителността достигна 1.5% през 2006 г., при годишен ръст от 1.2% между 2000 и 2005 г. Европа обаче все още изостава от други водещи икономики по отношение на инвестициите в информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и в използването им за увеличаване на производителността. Мрежовите индустрии и услуги се отварят за конкуренция твърде бавно и все още има значителни пречки пред влизането на пазара. Някои държави-членки изостават от прилагането на директивите за вътрешния пазар. Усилията за подобряване на рамката за интелектуалната и индустриалната собственост и за ускоряване на стандартизацията също не дадоха резултати.

Постепенно се внедрява програмата на ЕС за по-добро регулиране, въпреки че на много държави-членки все още предстои да прилагат необходимите инструменти, включително оценки на въздействието и методи за отчитане и намаляване на административните тежести.

Започването на бизнес вече е по-лесно и по-бързо в почти всички държави-членки. Европа като цяло обаче не притежава динамична предприемаческа култура. Доста често усилията за подобряване на бизнес средата се правят „на парче“ вместо да са част от интегриран подход, насочен към растежа на МСП. Въпреки че държавите-членки си поставиха цели ангажиращи ги със значително увеличаване на инвестициите в НИРД, което би помогнало на ЕС да се доближи до планирания 3% от БВП до 2010 г., фактите все още не отразяват тази амбиция.

Ръстът на трудовата заетост е впечатляващ, въпреки че някои региони и групи се възползваха в по-малка степен. Много държави-членки започнаха да реформират пенсионните си системи и системите за ранно пенсиониране. Това допринесе за голямо и устойчиво повишаване на нивата на трудова заетост на по-възрастните работници, въпреки че планираните 50% са още далече. Равнището на трудова заетост на жените се увеличи значително (на 57.2% и приближава целевите 60%), въпреки че държавите-членки следва да предприемат по-нататъшни стъпки за насърчаване на равенството на половете на пазара на труда.

Около половината от държавите-членки са разработили или разработват в момента политики, прилагащи подхода на съчетаване на гъвкавостта със сигурността. Въпреки това политическият отговор остава фаргментиран. В ход е устойчив подход от пасивни към активни политики на пазара на труда. Държавите-членки реформират системите за социална сигурност, по-конкретно чрез промени в данъчните си системи и системите за обезщетения, за да се балансират правата и задълженията. Бяха въведени по-гъвкави трудови договори за определени категории (за нови попълнения на пазара на труда), но договорите не бяха подкрепени достатъчно от възможности за придобиване на нови умения, които да помогнат на хората да се развиват на пазара на труда. Бе обърнато малко внимание на по-трудната задача за реформиране на правилата, регулиращи други видове договори. В резултат на това много пазари на труда остават сегментнирани с добре защитени работници вътре в системата и изложени на рискове „външни“ лица с договори с неясна перспектива.

По същия начин ученето през целия живот все още е твърде далеч от това, което се изисква, най-вече сред нискоквалифицираните, които се нуждаят най-много от него. Системите за образование и обучение все още не отговарят достатъчно на нуждите на трудовия пазар.

ЕС направи първите крачки към превръщането си в нисковъглеродната икономика. Има напредък в постигане на общата цел на споразумението от Киото и на пролетното заседание на Европейския съвет от 2007 г. ЕС се ангажира с амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници до 2020 г.

Част II на настоящото съобщение представлява подробен отчет за напредъка на равнище на държавите-членки.

3. З адълбочаване на Лисабонската стратегия в следващия Лисабонски цикъл

Въпреки че икономиката е в по-добро състояние от 2005 г., ЕС навлиза в новия Лисабонски цикъл на фона на забавен световен растеж и рискове, произтичащи от финансовата нестабилност и покачването на цените на петрола и потребителските стоки. Следователно, сега е времето да се вземе решение за задълбочаване на прилагането на Стратегията, да укрепне доверието и да се заздравят икономическите устои, които да издържат на евентуалните икономически трусове.

3.1. По-нататъшен тласък за реформите на национално равнище

Ключовото предизвикателство за държавите-членки през следващия цикъл е осъществяването на незавършените реформи, най-вече в тези области, които се разглеждат подробно в конкретните препоръки за отделните държави и в точките, на които следва да се обърне внимание.

Като се има предвид, че за осъществяването на реформи и за постигането на видими резултати трябва време, Комисията предлага сегашният набор от препоръки да остане до голяма степен същият и тези препоръки да бъдат прецизирани в светлината на напредъка, постигнат след приемането им през пролетта на 2007 г.

За да се оптимизира въздействието им върху растежа и работните места от новото поколение кохезионни програми на ЕС се изисква да заделят над 60% от средствата си в подкрепа[4] на Националните програми за реформа (НПР. 347 млрд. евро ще бъдат предоставени за сближаване в периода 2007-2013 г. Към тази сума ще бъде добавено национално държавно и частно съфинансиране на стойност от около 160 млрд. евро. Общо 70 млрд. евро ще бъдат събирани ежегодно до 2013 г. най-вече в подкрепа на НПР. Сега, когато етапът на планиране е завършил, е важно да се гарантира, че разходите отразяват ангажиментите, свързани със заделените средства и съответно средствата не се отклоняват към области с по-слаба приоритетност.

Местните и регионалните власти вече активно участват в обновената Лисабонска стратегия чрез планиране и изпълнение на целеви кохезионни програми. Необходими са по-нататъшни усилия, за да се ангажират по-широк кръг заинтересовани среди и да се активизира обмяната на опит, идеи и най-добри практики, което вече е едно от главните предимства на стратегията. В този смисъл, Комисията приветства силния интерес на Европейския парламент, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите по-конкретно към наблюдение на степента на ангажираност на заинтересованите среди в стратегията.

3.2. Задълбочаване на координацията на икономическата политика

Икономиките на държавите-членки са силно зависими една от друга. Ако икономиките се развиват в една и съща посока и реформите напредват паралелно, това би имало много преимущества. Новото управление на Лисабонската стратегия, акцентиращо върху партньорството между ЕС и държавите-членки, доказа достойнствата си. Интегрираните насоки са ключов инструмент за по-тясна координация на икономическата политика по обновената стратегия. Те предоставят обща рамка, в която държави-членки на различи етапи на развитие и с различни социални системи и институционални структури могат да следват своите собствени национални програми за реформа, и същевременно насоките са достатъчно широкообхватни, за да позволява корекции в светлината на промени в политическата среда. Сред държавите-членки и заинтересованите страни съществува широк консенсус, че насоките не следва да бъдат променяни и вниманието следва да бъде насочено към осъществяването им[5].

Поради тези причини Комисията предлага за следващия цикъл да се потвърдят съществуващите насоки за следващия цикъл, като се актуализират обяснителните бележки, поясняващи контекста, в който те следва да бъдат осъществени. Това означава, например, да се придаде по-голяма важност на мерките за повече инвестиции в хората и за модернизиране на пазарите на труда. Държавите-членки следва да преразгледат НПР, за да гарантират, че те са актуализирани с оглед на новия цикъл, и да продължат да включват широк кръг заинтересовани страни в разработването и осъществяването им.

Опитът от последните три години показва, че необходима още по-задълбочена координация на реформите. В тази връзка, Комисията предлага държавите-членки да обсъждат специфични си политически подходи към конкретните за страната препоръки и по точките, на които следва да се обърне внимание, в рамките на процеса на многостранен надзор в Съвета. За да се структурира дебата, всяка държава-членка следва да представи план за действие като част от своя доклад за изпълнение, в който да изложи последващите мерки, които ще предприеме за изпълнение на препоръките и във връзка с точките, на които следва да се обърне внимание.

Освен това, в еврозоната аргументите в полза на координиране на реформите са още по-убедителни. Предложения за по-ефективна координация и управление в еврозоната ще бъдат част от прегледа на дейността на ЕПС по случай десетгодишнината му и ще бъдат представени от Комисията преди лятото на 2008 г.

3.3. Необходимите реформи на ниво Общност, включително Лисабонската програма на Общността

Новата Лисабонска програма на Общността е приносът на Общността към обновената Лисабонска стратегия. Лисабонската програма следва да се разглежда като съответствие на НПР, очертаващо тези действията на Общността, които придават най-голяма стойност на реформите, предприети от държавите-членки и които въздействат максимално върху растежа и работните места. Ако за някои от мерките на Лисабонската програма на Общността се изисква да бъдат приети само от Комисията, то повечето от тях следва да бъдат приети приоритетно от Съвета и Парламента. Необходимо е да се демонстрира съвместна политическа воля за постигане на договореност по тези мерки от следващия цикъл за стимулиране на растежа и работните места. Пълният текст на Лисабонска програма на Общността е представен в отделно съобщение.

На равнище на Общността е важно да се попълнят оставащите пропуски в единния пазар, по-специално на услугите, така че да бъдат оползотворени напълно плодовете от националните реформи. Комисията неотдавна представи концепцията си за единен пазар през 21 век[6]. Някои от предложените мерки ще бъдат осъществени в рамките на Лисабонската програма на Общността. Те имат за цел да предоставят повече права на потребителите и на малкия бизнес и да подобрят изпълнението и привеждането в действие на правилата на единния пазар, например чрез „центрове за единния пазар“ на национално равнище и редовен преглед на тенденциита в цените на потребителските стоки. Благодарение на строгото прилагане на законодателство за защита на потребителите, потребителите ще правят избор между производители и по този начин ще се насърчи конкурентноспособността.

3.4. Изготвяне на външнополитическата програма

Протекционизмът не е решение за ЕС, който трябва да защитава гражданите, интересите и ценностите си. Като световен лидер в търговията и инвестициите, той е отворен и това води до по-ниски разходи за ресурси в индустрията, по-ниски цени и по-широк избор за потребителите, стимулиране на конкурентоспособността на бизнеса и нови инвестиции.

Лисабонската стратегия работи в условията на глобализацията и този факт трябва да се има предвид, за да може тя да бъде приложена ефикасно. Това може да бъде постигнато по няколко начина.

- ЕС следва да използва всички свои инструменти, за да осигури своята отвореност и за да направи пазарите на трети страни по-достъпни за своите предприятия.

Многостранните преговори, и по-специално успешното приключване на кръга от преговори от Доха, и протичащите в момента двустранни търговски преговори следва да бъдат използвани за отваряне на нови пазарни възможности и за премахване на тарифни и други бариери пред търговията[7]. Те също следва да бъдат използвани за насърчаване на основан на правила подход, с които се поддържа високи стандарти на социална защита и защита на околната среда. Комисията ще докладва ежегодно относно достъпа до пазара, като ще се посочва страни и сектори, където все още съществуват значителни пречки. По принцип, това следва да води до консултации със заинтересованите държави. Ако проблемите не бъдат отсранени, следва да се обмисли използването на търговски инструменти на Общността и/или предприемане на действия в рамките на СТО. Особено внимание ще бъде отделено на по-добрия достъп до пазари за обществени поръчки и привеждането в действие на правата върху интелектуалната собственост, на лоялната конкуренция, както и на достъпа до пазара на МСП.

- ЕС следва да актуализира своите стратегически диалози с ключови трети страни, за да бъдат постигнати взаимноизгодни решения, да се насърчават по-високи стандарти и по-голямо регулаторно сближаване.

Благодарение на своя опит в единния пазар ЕС може да допринесе с конкретен експертен опит (напр. в пазарната интеграция, социалната защита, заетостта и правата на работниците, здравеопазването, защитата на околната среда, правилата за конкуренцията, митниците), който би могъл да бъде от полза за ключовите му партньори, докато дискусиите биха могли да доведат до намиране на решения в сфери, от стратегически интерес за ЕС (напр. достъп до пазари, енергетика, изменение на климата, управление на миграцията, достоен труд, технологични стандарти и ПИС, политика за МСП). Нови подходи, като например наскоро създадения Трансатлантически икономически съвет, отчитащи особеностите на всеки партньор, следва да бъдат разработени. Следва да се обърне особено внимание на съседите на Съюза.

3.5. Интегриране на дейността на национално, общностно и международно равнище в ефективен политически отговор

Пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. прие четири приоритетни области като основни стълбове на обновената стратегия (знание и иновации, отключване на бизнес потенциала, инвестиране в хората и модернизиране на пазарите на труда, енергетика/изменение на климата). Тези области за взаимосвързани; паралелната работа по тях представлява интегриран политически подход.

Пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. одобри ограничен брой конкретни действия за постигане на резултати до края на първия цикъл за всяка една от тези четири области. Успеваемостта в осъществяването на тези действия е добра. Например, в почти всички държави-членки вече е възможно да се започне стопанска дейност за една седмица чрез комплексно обслужване на едно гише. Постигнато бе споразумение относно общ пакет от принципи за гъвкавост и сигурност. Решението на Европейския съвет за цел от 25% даде силен тласък за намаляване на административните тежести. Тези примери показват, че обновената Лисабонска стратегия може да бъде използвана за получаване на директни и осезаеми преимущества за предприятията и гражданите. Всичко това съставлява здрава основа, на която Европейският съвет може да стъпи и да даде нов тласък за осъществяването на Стратегията, договаряйки определен набор от по-нататъшни действия за постигане на резултати до 2010 г.

Обновената стратегия се основава на партньорски подход, който признава, че за да се решат общите предизвикателства е необходимо всяко равнище да изиграе напълно ролята си. Приоритетните области са начин за обединяване на различните равнища. Действията следва да намерят своето място в НПР, когато е необходимо да бъдат осъществени от държавите-членки; когато те се нуждаят от действие на равнище на Общността, те следва да бъдат провеждани чрез Лисабонската програма на Общността. Още повече, много от тях могат да бъдат осъществени единствено ако са подкрепени с инициативна външна политика, разработена с цел да помогне на ЕС да моделира глобализацията и да извлича полза от възможностите, които глобализацията предоставя.

4. Д ействия в четирите приоритетни области

4.1. Инвестиране в хората и модернизиране на пазарите на труда

„Гъвкавата сигурност“ създава равновесие между гъвкавост и сигурност на пазара на труда. Нейната цел е да позволи на всички граждани да се възползват от високо равнище на сигурност на трудовата заетост, т.е. те могат лесно да намерят добра работа на всеки етап от техния активен живот. Благодарение на концепцията както работещите, така и работодателите се възползват от възможностите на глобализацията. След постигнатото споразумение между социалните партньори Европейският съвет се приканва да одобри предложението на Комисията за общи принципи относно гъвкавата сигурност[8]. Държавите-членки следва да ги осъществят, като ги приспособят към собствените си конкретни ситуации.

От решаващо значение са по-големите усилия за борба с бедността и за интегриране на магринализирани социални групи, особено чрез активни политики за социално приобщаване. Намаляването на бедността е в сърцевината на обновената Лисабонска стратегия, която е насочена към растежа, работните места и мерките за инвестиция в способностите на хората, за предоставяне на равни възможности, на адекватна социална защита и работни места. Необходимо е по-силна подкрепа на нискоквалифицираните работници, на мигрантите и на хората с увреждания, най-вече чрез насърчаване на развитието на умения.

По-големите инвестиции в образование и умения през целия живот са не само решаващи за успеха на Европа в ерата на глобализацията, но същото така е един от най-ефективните начини за борба с неравенството и бедността. В много ранна възраст децата развиват способността да придобиват знания през останала част от живота им. По-късно в началното и средното образование, уменията за четене стават предпоставка за напредък. Въпреки това, в Европа един от всеки пет юноши на 15 години не може да чете достатъчно добре. А при младежите между18 и-24 години, всеки шести е отпаднал от училище след прогимназиалната степен. За тези младежи е много трудно да влязат и да се развиват на пазара на труда. Много от тях се оказват дългосрочно безработни. Европа не е постигнала никакъв съществен напредък за изпълнение на целите си в тази област. Трябва да се положат непоколебими усилия, за да се повишат основните умения на младежите и да се намали драстично ранното отпадане от училище. Необходимо е да се съсредоточат ресурси в продължения на години, за да се осъществи качествена промяна.

Обучението в чужбина може да бъде важен стимул за лично развитие и овладяване на езици. Програмата Еразъм позволи на почти два милиона млади европейци да учат в чужбина. Трябва да се даде възможност за образование в чужбина на повече млади хора, така че, след време, това да стане една стандартна част от висшето образование.

Гаранцията, че придобитите на работното място професионални квалификации се признават в цяла Европа ще стимулира много хората да придобиват нови умения по време на трудовия си живот. Наскоро приетата Европейска квалификационна рамка ще допринесе за постигане на това, при условие че държавите-членки реагират бързо и свържат своите национални квалификационни системи и рамки с нея.

Развитието на умения и ученето през целия живот поддържат политиките на гъвкава сигурност, като подобряват гъвкавостта, сигурността на заетостта и трудовата мобилност. Трябва да се разработват по-убедителни и по-целенасочени политики за професионално обучение в отговор на предизвикателството на интензивното демографско застаряване и като принос за увеличаване на продуктивността и пригодността за трудова заетост. Европейският социален фонд може значително да допринесе за подобно усилие.

Следва да бъде направено повече за предвиждане и мониторинг на бъдещите нужди от квалифицирани умения и при сериозен недостиг на квалифицирана работна ръка във все по-голям брой сектори Европа ще се нуждае от подобряване на регионалната и националната мобилност на работната сила, както и от определяне на регламентирана имиграционна политика. Такава политика трябва да бъде съпътствана от мерки за подобряване на икономическата и социална интеграция на имигрантите.

Едновременно с прегледа на единния пазар Комисията изложи виждането си за програма за достъп, възможности и солидарност и поде обществена консултациа в търсене на мнения относно тези важни проблеми. Това ще доведе до приемане на обновена социална програма до средата на 2008 г.

За по-голяма инвестиция в хората чрез основан на жизнения цикъл подход в заетостта и образованието , за модернизиране на пазарите на труда и за увеличаване на социалното включване :

Действие на Общността:

- До средата на 2008 г. Комисията ще предложи обновена социална програма , основана на възможности, достъп и солидарност, вземаща предвид новите европейски социални реалности и най-вече обхващаща проблемите на младежта, образованието, миграцията и демографията;

- Комисията ще предложи да се предприемат мерки за решаване на проблема с липсата на квалификации чрез подобряване на прогнозите и наблюдението на бъдещите нужди от квалификации в Европа;

-Комисията ще предложи обща имиграционна политика през 2008 г.

Държавите-членки следва:

- да приложат договорените общи принципи относно съчетаването на гъвкавост и сигурност, определяйки национални пътеки в рамките на своите НПР до края на 2008 г.;

- да увеличат наличността и достъпността на качествени детски грижи в съответствие с националните цели и целите на Общността;

- да изработят планове за действие и да определят цели за значително намаляване на преждевременното напускане на училище и подобряване на основните умения за четене ;

- да обвържат национални и регионални програми с програмата Еразъм за повишаване на броя на студентите, участващи в международни обмени;

- изработване на национални квалификационни рамки в съответствие с Европейската рамка до 2010 г.

4.2. Отключване на бизнес потенциала, особено на малките и средни предприятия (МСП)

Бизнес средата в Европа бе подобрена в резултат на прилагането от държавите-членки на решенията, взети на пролетното заседание на Европейския съвет от 2006 г. за въвеждане на принципа за обслужване на едно гише и намаляване на времето за започване на бизнес на една седмица или по-малко. В момента е необходимо ЕС да продължи напред да постигне споразумение за интегриран политически подход, който да премахне пречките на всички етапи от развитието на МСП и който позволява на повече малки предприятия да прераснат в по-големи предприятия, които се конкурират успешно на световния пазар. Този подход би могъл да бъде включен в Документ за малкия бизнес, който да излага както принципите, така и конкретни мерки за подкрепа на МСП на всички етапи от тяхното съществуване.

Явен приоритет за Съюза е запълването на значителните недостатъци на единния пазар, по-специално в сферата на услугите, така че да бъдат извлечени цялостни ползи от националните реформи. Цялостното и навременно прилагане на директивата относно услугите не само ще създаде истински единен пазар за услугите, но и ще предложи голяма възможност за опростяване на процедурите, за премахване на бюрокрацията, за улесняване на достъпа до пазара и за ускоряване на въвеждането на съвместими приложения за електронно управление.

Европейската програмата за по-добро регулиране започва да дава резултати и административните тежести следва да бъдат намалени с 25% на равнище на ЕС. Държавите-членки са поели ангажимент за постигане на също толкова амбициозни цели на национално равнище. Модернизацията на публичните администрации, особено що се отнася до използването на съвместими информационни и комуникационни технологии, е важна част от подобряването на бизнес средата за МСП и подценяван източник на иновации. Като част от програмата за по-добро регулиране много администрации вече отговарят на растящите очаквания; те се отнасят към предприятията и гражданите като към клиенти, използват нови технологии, насърчават социалните иновации и правят организационни промени, насочени към прозрачни, предвидими услуги и ефективни начини за компенсации. Комисията ще насърчава обмена на добри примери.

Отключване на бизнес потенциала:

Действие на Общността:

- приемане на Европейски документ за малкия бизнес , който да определя интегриран политически подход за разгръщане на потенциала за растеж на всички етапи от съществуването на МСП;

- приближаване към целта за намаляване на административните тежести в ЕС с 25% до 2012 г. и осъществяване на амбициозна програма за опростяване ;

- укрепване на единния пазар , засилване на конкуренцията при услугите и предприемане на по-нататъшни стъпки за интегриране на пазарите за финансови услуги.

Държавите-членки следва:

- да предприемат значителни и последователни усилия за прилагане на директивата относно услугите до края на 2009 г.; да завършат проверката и оценяването на националното законодателство преди края на 2008 г. и едновременно с това да създадат единни точки за контакт и електронни процедури и да въведат ефективна система за административно трансгранично сътрудничество;

- да определят и обявят национални цели за намаляване на административните тежести преди пролетното заседание на Европейския съвет през 2008 г.

- да използват пълноценно възможностите, предоставени им от прилагането на директивата относно услугите и програмата за по-добро регулиране за продължаване на модернизацията на публичните администрации .

4.3. Инвестиране в знания и иновации

Съгласно решенията от пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г., държавите-членки определиха цели и предприеха стъпки за увеличаване на инвестициите в научни изследования и развойна дейност. Въз основа на предложенията на Комисията Европейския съвет за научни изследвания и няколко съвместни технологични инициативи са в процес на започване на работа. Очаква се Европейският институт за иновации и технологии (ЕИТ) да започне да работи през 2009 г. Съгласно новите програми на политиката на сближаване повече от 85 млрд. евро ще бъдат предоставени за инвестиции в знания и иновации.

Това е добро начало, но за постигане на европейските амбиции е нужно много повече. Държавите-членки следва да предприемат допълнителни мерки за изпълнение на своите инвестиции в НИРД за 2010 г. Това трябва да стане спешно, защото съотношението на НИРД на ЕС леко се понижи през 2006 г. поради факта, че растежът на инвестициите в НИРД не са в съответствие с по-силния растеж на БВП.

Поради глобализацията НИРД се възлагат все повече на външни изпълнители в други части на света. В Европа разходите за защита и прилагане на иновациите са все още прекалено високи. Лицензите за разпространение на съдържание все още са издават на национално равнище. Процедурите за установяване на съвместими стандарти са прекалено бавни. Управлението на спектъра е все още фрагментирано, което спира разработването на нови високотехнологични продукти и трансгранични услуги. Съществуват прекалено много пречки, включително и правни, които възпрепятстват сътрудничеството между университетите, институтите за научноизследователска дейност, предприятията и изследователите. Това също пречи на едно от традиционните предимства на Европа: Творчеството и изобретателността на нейното население.

За да се промени тази тенденция, Европа се нуждае от „пета свобода“ - свободата на знание, която да се прибави към четирите свободи на движение на стоки, услуги, хора и капитали. Тази „пета свобода“ следва да стимулира прехода на ЕС към иновативна икономика, базирана на творческите знания.

- едно от измеренията е истинско европейско научно изследователско пространство, където са налице не само рамковите условия за стимулиране и възнаграждение на иновациите, но и европейските и национални НИРД програми се допълват, където ресурсите са конкурентно разпределени и са насочени към постигане на съвършенство, където сътрудничеството между университетите и предприятията е улеснено, където научните степени се признават напълно и студентите, учените, изследователите и квалифицираните работници могат да се движат свободно и да сътрудничат лесно със световната научна общественост;

- Европа трябва също така да обедини ресурсите си за ново поколение мащабна материална база за бъдещи лаборатории и инструменти, които са незаменими за нейното оставане в предните редици на изследвания на непроучени области през следващите няколко десетилетия. Приета бе обща програма, която определя приоритетната изследователска материална база, варираща от лазери, телескопи и съоръжения за морски изследвания до бази данни за изследване на раковите заболявания. Тъй като нужните ресурси за работа на тази база са по-големи от капацитета на отделните държави-членки, трябва да бъдат взети решения на национално равнище трябва за това как те да обединят усилията си;

- информационни и комуникационни технологии, управлявани от високоскоростен интернет, са ключът към повишаване на производителността и стимулиране на иновациите в Европа. Голям брой малки предприятия и граждани все още нямат високоскоростна интернет връзка, което възпрепятства тяхното развитие и техния потенциал за иновации. Заедно с увеличаващата се конкуренция на пазарите за телекомуникации съществува и нужда от национални планове, за да се гарантира, че до 2010 г. 30% населението на Европа ще използва високоскоростна интернет връзка.

Превръщане на „петата свобода“, свободното движение на знания, в реалност:

Действие на Общността:

- подобряване на ключовите рамкови условия за иновации чрез интегрирана патентна юрисдикция и единен патент, получаван на приемлива цена; опростяване на съществуващите фрагментирани правила за ПИС, по-специално, за да се улесни обменът на съдържание; ускоряване на определянето на съвместими стандарти и преминаване към по-общо управление на спектъра; и подобряване на достъпа до рисков капитал;

- премахване на пречките пред трансграничната мобилност на научните работници въз основата на европейски „паспорт“;

- обединяване на европейските НИРД ресурси и на тези на държавите-членки за гарантиране на тяхната по-ефективно използване чрез договаряне до края на 2008 г. на области за съвместни програми и пускане на съвместни обяви за проекти до края на 2010 г.;

- стартиране на ново поколение изследователска материална база на световно ниво чрез съставяне на пътни карти за стартиране на 35 съвместно договорени проекта до края на 2009 г.[9] За проектите от световен мащаб стартиране на диалог със заинтересованите международни партньори през 2008 г.;

- подобряване на конкуренцията за високоскоростен интернет чрез приемане на прегледа на сектора на телекомуникациите до май 2009 г.

Държавите-членки следва :

- да координират по-добре своите усилия за подобряване на рамковите условия за иновации;

- да посочат как националните цели за инвестиция в НИРД за 2010 г. ще бъдат изпълнени и как техните НИРД стратегии ще допринесат за създаването на европейска научно изследователско пространство;

- да премахнат пречките пред мобилността на научните работници между публичните и частните центрове за научноизследователска дейност;

- да съставят до края на 2008 г. национални стратегии определящи новото поколение от изследователска материална база на световно ниво, в чиято работа те ще се включат;

- като част от своите НПР да определят национални цели за използване [10] на високоскоростен интернет, целящи използването му от 30% от населението на ЕС и свързването на всички училища до 2010 г.

4.4. Енергетика и изменение на климата

На пролетното се заседание през 2007 г. Европейският съвет се ангажира да превърне Европа в нисковъглеродна икономика със сигурна, устойчива и конкурентоспособна енергетика. Бяха договорени амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове, за увеличаване на енергийната ефективност и даване на тласък на употребата на възобновяеми енергийни източници до 2020 г. Предизвикателството през следващия цикъл ще бъде внедряването на рамката и инструментите за достигане на тези цели и за работа с останалата част на света за договаряне на подобно амбициозно действие в рамките на ООН.

The whole economy will need to gear up to reach such far-reaching goals. Пазарни инструменти, като например схемата за търговия с емисии (ETS), предоставят стимули за икономическите участници да намалят своите емисии по най-рентабиления начин. Засилената схема за търговия с емисии следва да бъде допълнена от действие за осъществяване на правно обвързващи национални цели за парниковите газове и възобновяемите енергийни източници: това включва съчетание от целево ориентиран регламент, ефективно използване на икономически инструменти, например субсидии, данъчни стимули или обществени поръчки, както и стъпки за увеличаване на прозрачността като етикетиране или счетоводство, съобразено с изискванията на околната среда. Най-ранните ползи могат да бъдат постигнати в областта на енергийната ефективност, където правителствата могат да играят новаторска роля. Необходимо е всички тези усилия да бъдат придружени от значителна инвестиция в научни-изследвания и развойна дейност и активна интеграция на нови технологии, така както бе изложено наскоро в предложението на Комисията за стратегически план за енергийни технологии[11].

По-конкурентоспособен и интегриран вътрешен енергиен пазар ще допринесе значително за постигане на сигурна, устойчива и конкурентоспособна енергетика за Съюза. Това включва нови инвестиции за подобряване на инфраструктурите и взаимовръзките, по-добро управление на запасите, механизми за солидарност и по-разнообразен енергиен микс. В същото време, необходимо е всички политики да бъдат адаптирани към последиците от изменението на климата. Въпреки, че изменението на климата може да бъде задържано на приемливи равнища посредством решително глобално действие, то не може да бъде предотвратено. Необходимо е политиките да отчитат тази реалност и да сведат до минимум социалните, екологичните и икономически въздействия, развивайки потенциала на новите технологии, за да се подобри конкурентоспособността на индустрията на ЕС.

Превръщане на Европа в нисковъглеродна и енергийно ефективна икономика:

Действие на Общността:

- приемане на законодателни предложения за завършване на вътрешните пазари на електроенергия и газ и пакет , посветен на изменението в климата, за да се създаде рамката за постигане на поне 20% намаление на емисии парникови газове и делът на възобновяеми енергийни източници да достигне 20% до 2020 г.;

- насърчаване на индустриалната политика, ориентирана към по-устойчиво производство и потребление , като се наблегне на възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродни и по-ефективни по отношение на ресурсите продукти, услуги и технологии;

- преразглеждане на директивата за данъчно облагане на енергийни продукти за по-тясното ѝ обвързване с енергийните и екологични цели на ЕС;

- засилване на изискванията в директивата за енергийна ефективност на сградите .

Държавите-членки следва:

- да преразгледат своите икономически инструменти , включително данъчното облагане, субсидиите и таксите, за да се гарантира техният принос към борбата с изменението на климата по рентабилен начин.

- да насърчават възлагащите органи системно да включват енергийната ефективност като един от критериите при възлагането на договори за обществени поръчки;

- да предвидят задължителни цели за намаляване на потреблението на енергия в правителствени сгради;

- да подобрят взаимосвързването на енергийните мрежи .

5. П роследяване на напредъка след пролетното заседание на Европейския съвет през 2008 г.

Обновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост започва да дава резултати. Европа вече има обща интегрирана програма, набор от инструменти за съвместна работа по общи предизвикателства, както и ефективен годишен мониторинг на напредъка на пролетното заседание на Европейския съвет.

Всичко е готово за стартиране на амбициозен следващ цикъл по време пролетното заседание на Европейския съвет през 2008 г. чрез:

- предприемане на действия в рамките на четирите приоритетни области, както е изложено в раздел 4;

- потвърждаване на интегрираните насоки за следващите три години;

- одобряване на предложенията на Комисията за конкретни препоръки към отделните държави и точките, на които следва да се обърне внимание;

- призоваване на държавите-членки да осъществят оставащите реформи в своите национални програми за реформа и да гарантират, че те са актуализирали НПР за новия цикъл; приканване на държавите-членки да представят на Съвета и Комисията планове за конкретни действия като част от своите годишни доклади за изпълнение, които да излагат техните специфични политически отговори и графици за осъществяване на специфичните препоръки за всяка страна, както и точките, на които следва да се обърне внимание;

- Одобряване на новата Лисабонска програма на Общността;

- призоваване на държавите-членки да работят с националните и регионалните парламенти с цел да се организират годишни дебати за изпълнението на техните НПР и конкретните препоръки към всяка страна;

- призоваване на държавите-членки да гарантират, че фондовете за сближаване се използват съгласно разпоредби за целево разпределение на средства, така че да се повлияе максимално на растежа и работните места;

- насърчаване на националните координатори на Лисабонската стратегия да продължават да обменят опит относно реформата, по-специално в четирите приоритетни области, и относно засилване на участието на заинтересованите страни;

- призоваване на Европейския парламент да играе активна роля през следващия цикъл, включително чрез своя диалог с националните парламенти.

[1] „Европейските интереси: Постигане на успех в ерата на глобализацията“ - COM(2007) 581.

[2] Препоръка 2007/2009/ЕО на Съвета от 27 март 2007 г. (Официален вестник L 92 от 3.4.2007 г.).

[3] Що се отнася до частта за заетостта, тя също служи за основи на Съвместения доклад за заетостта. Тя включва също резюме на средносрочната оценка на инициативата за растеж.

[4] Целевите категории трябва да отговарят на минимум от 60% в по-неразвитите региони, които имат право на финансиране според критериите на програмите за сближаване, и от 75% в относително по-развитите региони, имат право на финансиране според критериите на програмите за конкурентноспособност и заетост. Тези прагове се прилагат на доброволна основа към държавите-членки които се присъединиха към Съюза след 2004 г.

[5] Оценка на пакета интегрирани насоки за растеж и работни места, Проект на окончателен доклад, октомври 2007 г., заключения на Eureval and, Rambøll Management и Съвета Ecofin (13.11.2007 г.).

[6] „Единен пазар за Европа през 21-ви век“ - COM(2007) 724.

[7] Глобализирана Европа: Конкуренция на световно ниво – принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС - COM(2006) 567.

[8] „Към общи принципи на гъвкавата сигурност – повече и по-добри работни места чрез гъвкавост и сигурност“ - COM(2007) 359.

[9] Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI), Европейската пътна карта за научноизследователска инфраструктура, Доклад 2006 + заключенията на Съвета от 21-22.5.2007 г.

[10] Комисията ще следи развитието на интернет икономиката в ЕС чрез индекс на широколентова ефективност, който ще бъде стартиран през 2008 г.

[11] „Към европейски стратегически план за енергийни технологии“ COM(2006) 847.