[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 27.11.2007

COM(2007) 757 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

НАПРЕДЪКЪТ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ ОТ КИОТО (изисквано съгласно Решение 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото) {SEC(2007)1576}

СЪДЪРЖАНИЕ

1. РЕЗЮМЕ 3

2. ДЕЙСТВИТЕЛЕН НАПРЕДЪК 1990 – 2005 г. 5

2.1. Тенденция в емисиите на ПГ 5

2.2. Емисии на глава от населението и интензитети на ПГ през 2005 г. 6

2.3. Емисии на ПГ през 2005 г., сравнено с 2004 г. 7

2.4. Тенденции за емисиите в главните сектори на икономиката 8

3. ПРОГНОЗИРАН НАПРЕДЪК КЪМ ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛТА ОТ КИОТО 10

3.1. Прогнози на държавите-членки 10

3.1.1. ЕС-27 10

3.1.2. ЕС-15 10

3.1.3. ЕС-12 11

3.1.4. Страни-кандидатки 11

3.2. Прилагане на Европейската програма по изменение на климата (ЕПИК) 13

3.3. Прилагане на Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) 14

3.3.1. Първи период на търгуване (от 2005 г. до 2007 г.) 14

3.3.2. Втори период на търгуване (от 2008 г. до 2012 г.) 14

3.3.3. Използване на СИ и МЧР от операторите 14

3.4. Прогнозно използване на механизми от Киото от правителствата 15

3.5. Прогнозирано използване на поглъщатели на въглерод 15

1. РЕЗЮМЕ

Съгласно Протокола от Киото, Европейската общност (ЕО) се съгласи да намали емисиите си от парников газ (ПГ) с 8 % до 2008 – 2012 г., сравнено с равнищата от базовата година[1]. Въз основа на последните налични инвентаризационни данни от 2005 г.[2], общите емисии на ПГ в ЕС-15 бяха с 2 % по-ниски от равнищата през базовата година[3], ако се изключи използване на земята, промяна в използването на земята и горско стопанство (ИЗПИЗГС). През 2005 г. емисиите на ПГ на ЕС-15 намаляха с 0,8 % по отношение на 2004 г., докато икономиката на ЕС-15 нарасна с 1,6 %.

Предвижданията[4], както е показано на фигура 1, сочат, че Общността ще постигне целта си от Киото при условие, че държавите-членки въведат и започнат да прилагат възможно най-скоро допълнителните си политики и мерки (за подробности вж. таблици 1, 2 и 3 в приложението). В това отношение е направена значителна стъпка с наскоро взетите решения по националните планове за разпределение (НПР) по схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС за периода 2008 – 2012 г., което по оценки ще доведе до намаление на емисиите с 3,4% за ЕС-15 и с 2,6 % за ЕС-25[5] в сравнение с базовата година. Тези оценки за намаления все още не са отчетени в предвижданията.

Фигура 1: Действителни и прогнозирани емисии за ЕС-15

[pic]

До 2010 г. за три държави-членки от ЕС-15 – Германия, Швеция и Обединеното кралство в момента се предвижда, че са на път да постигнат целите си, като използват само съществуващи вътрешни политики и мерки. В допълнение 8 държави-членки се предвижда, че ще постигнат целите си, когато се отчете ефекта от механизмите от Киото, поглъщатели на въглерод и допълнителните вътрешни мерки, които вече са били обсъждани. Съгласно този анализ Дания, Италия и Испания изглежда, че няма да могат да постигнат целта си от Киото. Въпреки това, трябва да се отбележи, че този анализ все още не включва напълно потенциалния ефект от наскоро взетите от Комисията решения по националните планове за разпределение за емисиите 2008 – 2012 г. Освен това, той не включва ефекта от допълнителните действия, които повечето от тези държави-членки наскоро идентифицираха или са в процес на идентифициране с цел да постигнат целта си от Киото[6],[7]. Такива мерки, обаче трябва да се въвеждат бързо, за да са ефективни.

Общите емисии на ПГ на ЕС-27 през 2005 г. бяха с 11 % под равнището от базовата година, без емисиите и отстраняванията от ИЗПИЗГС и с 0,7 % по-ниски в сравнение с 2004 г. Икономиката на ЕС-27 нарасна с 1,8 % през 2005 г.

Въпреки факта, че в повечето държави-членки от ЕС-12 се предвижда емисиите да нараснат между 2005 г. и 2010 г., девет от тях, които имат цел от Киото, но не са част от групата на ЕС-15 се предвижда да изпълнят и дори да преизпълнят целите си от Киото, като използват само съществуващи вътрешни политики и мерки. Словения предвижда, че ще изпълни целта си от Киото чрез планирани допълнителни политики и мерки, използване на механизми от Киото и поглъщатели на въглерод.

През пролетта на 2007 г. Европейският съвет одобри самостоятелно поетото задължение на ЕС да намали емисиите на ПГ с най-малко 20 % до 2020 г. спрямо равнищата от 1990 г., дори и ако не се постигне международно споразумение. ЕС ще е готов да увеличи това намаление до 30 %, ако такова споразумение наистина се материализира. Фигура 2 показва, че значителната разлика между прогнозите за държавите-членки за 2020 г. и целите на ЕС за 2020 г., изисква ЕС да поеме по много по-стръмна пътека на намаление след 2012 г., сравнено с 1990 – 2012 г. Това подчертава нуждата, ЕС и неговите държави-членки да въведат възможно най-скоро необходимото законодателство, за да приложат всички нови политики и мерки, идентифицирани в пакета за изменението на климата и за енергията. Комисията ще направи законодателни предложения до края на 2007 г., включително преглед на СТЕ на ЕС, цели по възобновяемите енергии, мерки за намаляване на емисиите в сектори извън СТЕ на ЕС, регулаторна рамка за улавяне и геологично съхранение на въглерод, CO2 и леките автомобили.

Фигура 2: Действителни и прогнозирани емисии за ЕС-27

[pic]

2. ДЕЙСТВИТЕЛЕН НАПРЕДЪК 1990 – 2005 г.

2.1. Тенденция в емисиите на ПГ

Общата тенденция в емисиите на ЕО на ПГ се доминира от двата най-големи емитера Германия и Обединеното кралство, които са отговорни за около една трета от общите емисии на ПГ на ЕС-27. Тези две държави-членки постигнаха общо намаление на емисиите на ПГ от 340 млн. тона CO2 екв. спрямо 1990 г.

Главните причини за благоприятната тенденция в Германия са нарастваща ефективност на инсталациите за производство на електро- и топлоенергия и икономическото реструктуриране на петте нови Länder след обединението на Германия. Намалението на емисии на ПГ в Обединеното кралство е резултат предимно от либерализирането на енергийните пазари и последващото преминаване от нефт, нефтопродукти и въглища като гориво при производството на електроенергия към газ и от мерки за намаляване на емисиите от N2O при производството на адипинова киселина.

Италия и Франция са третият и четвъртият по големина емитери, като делът им е по 11 %. Емисиите на ПГ на Италия през 2005 г. бяха с 12 % над равнищата от 1990 г. Емисиите на ПГ на Италия се повишиха от 1990 г. насам, предимно поради пътния транспорт, производството на електро- и топлоенергия и рафинирането на нефт. Емисиите на ПГ на Франция през 2005 г. бяха с 2 % под равнищата от 1990 г. Във Франция бяха постигнати големи намаления на емисиите на N2O от производството на адипинова киселина, но емисиите на CO2 от пътния транспорт се увеличиха значително между 1990 г. и 2005 г.

Испания и Полша са петият и шестият по големина емитери в ЕС-27, със съответно 9 % и 8 % от общите емисии на ПГ на ЕС-27. Испания увеличи емисиите си с 53 % между 1990 г. и 2005 г. Това се дължи основно на увеличение на емисиите от пътния транспорт, производството на електро- и топлоенергия, производствените отрасли, дължащо се главно на значителното нарастване на населението и икономическото развитие. Полша намали емисиите си на ПГ с 18 % между 1990 г. и 2005 г. (- 32 % спрямо базовата година, която в нейния случай е 1988 г.). Главните фактори за намаляващите емисии на Полша, както и на другите държави-членки от Източна Европа, е спадът в енергийно неефективната тежка промишленост и цялостното реструктуриране на икономиката в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Забележително изключение е транспортът, особено пътният транспорт, където емисиите се увеличиха.

През 2005 г. емисиите на ПГ на 11 държави-членки бяха над равнищата от базовата година, като останалите 14 държави-членки имаха емисии по-ниски от равнищата от базовата година. Процентно промените в емисиите на ПГ от базовата година и съответно от 1990 г. до 2005 г. варират от – 58 % (Латвия) до + 64 % (Кипър).

2.2. Емисии на глава от населението и интензитети на ПГ през 2005 г.

Емисиите на глава от населението в ЕС-27 намаляха с 11,7 % (1,4 тона на глава от населението) между 1990 г. и 2005 г., главно поради голямото снижение рано през 90-те години на миналия век (фигура 1 в приложението). Докато емисиите на глава от населението в ЕС-27 не се промениха в периода 2000 – 2005 г., в ЕС-15 има леко снижение от – 1,2 %, а емисиите на глава от населението в ЕС-12 се увеличиха с 3,4 %. Въпреки че емисиите на глава от населението са с тенденция към сближаване, те все още значително се различават. Разликата между държавите-членки с най-ниски емисии на глава от населението (Латвия, Литва, Португалия и Швеция) и тези с най-високи емисии на глава от населението (Люксембург и Естония) е три пъти.

По отношение на интензитета на ПГ, което отразява количеството емисии на ПГ, произведени от единица БВП, фигура 3 показва отделянето на емисиите от икономическия растеж, наблюдаващо се в ЕС-27, особено от 1998 г. насам. Това се дължи на икономическия растеж, най-вече на източноевропейските държави-членки, към края на 90-те години на миналия век. В ЕС-27 интензитетът на ПГ между 1990 г. и 2005 г. намаля с около 32 %. Въпреки това, индивидуалните интензитети на ПГ на икономиките на държавите-членки могат да варират в широки граници и в някои от тях са все още доста високи. Във всички нови държави-членки, с изключение на Латвия, абсолютният интензитет на ПГ през 2005 г. е по-висок от средното за ЕС-27.

Фигура 3: Интензитет на ПГ за ЕС-15 и ЕС-27, БВП, потребление на енергия и емисии на CO2 за ЕС-15

[pic]

2.3. Емисии на ПГ през 2005 г., сравнено с 2004 г.

Сравнено с 2004 г., през 2005 г. емисиите на ПГ на ЕС-15 са намалели с 0,8 % или с 35,2 млн. тона CO2 екв., а емисиите на ЕС-27 са намалели с 0,7 % или с 37,9 млн. тона.

В абсолютно изражение Германия, Финландия, Нидерландия и Румъния са допринесли най-много за намалението през 2005 г. Германия намали емисиите си с 2,3 % или 23,5 млн. тона CO2 еквивалент, Финландия с 14,6 % (11,9 млн. тона), Нидерландия с 2,9 % (6,3 млн. тона) и Румъния с 4 % (6,4 млн. тона). Белгия, Чешката република, Дания, Естония, Франция, Люксембург, Словакия, Швеция и Обединеното кралство също регистрираха понижения.

Цялостното намаление на емисиите на ЕС-15 през 2005 г. най-вече се дължи на по-ниски емисии на CO2 от производство на електро- и топлоенергия в публичния сектор, домакинствата, услугите и пътния транспорт. Емисиите на CO2 от производството на електро- и топлоенергия в публичния сектор спаднаха с 0,9 %, главно поради намаляване на използването на въглища. Емисиите на CO2 от домакинствата и сектора на услугите намаляха с 1,7 %, със значителни спадове в Германия, Обединеното кралство и Нидерландия. В Германия и Нидерландия това може да се дължи на по-меката зима от обикновено. Както и в предходни години, Германия постигна и значителни намаления в емисиите на метан от сектора на отпадъците, дължащи се на иновативни политики и мерки. Забележително, емисиите на CO2 от пътния транспорт в ЕС-15 спаднаха с 0,8 % в огромна степен поради значителен спад в Германия.

Сред държавите-членки от ЕС-15, Испания регистрира най-голямото покачване в абсолютно изражение на емисиите за 2005 г., с покачване от 3,6 % или 15,4 млн. тона CO2 екв. Това се дължи главно на 17 % увеличение на производството на електроенергия в централи, работещи на изкопаеми горива с органичен произход, свързано с 33 % спад в генерирането на електроенергия от водноелектрически централи, дължащо се на понижение на нивата на реките.

Сред държавите-членки от ЕС-12, Полша стана свидетел на най-голямото увеличение на емисиите в абсолютно измерение, с покачване от 0,6 % или 2,3 млн. тона CO2 екв. Това се дължи главно на 1 % увеличение на неуловените емисии на CH4 от енергийния сектор и покачване на емисиите на CH4 и N2O от сектора на селското стопанство, съответно с 5 % и 4,5 %. Австрия, България, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Малта, Португалия и Словения също станаха свидетели на увеличение на емисиите си през 2005 г.

2.4. Тенденции за емисиите в главните сектори на икономиката

Най-важният сектор, както се вижда на фигура 4, е енергийният, който през 2005 г. е отговорен за 80 % от общите емисии на ЕС-15 – увеличение с 3 % на емисиите на ПГ от енергийния сектор спрямо базовата година. Енергийният сектор обхваща и транспорта, който е отговорен за 26 % от емисиите от този сектор. Селското стопанство е отговорно за 9 % от общите емисии на ПГ, промишлените процеси са отговорни за 8 % и отпадъците за 3 %.

Между 1990 г. и 2005 г. емисиите на CO2 от пътния транспорт имат най-голямото увеличение, в абсолютно измерение, от всички емисии, свързани с енергийния сектор, докато емисиите на CO2 от производствените отрасли намаляха значително. Повишението в енергийния сектор е компенсирано от намаленията при всички други категории източници (за повече подробности вж. и приложението в работния документ на службите на Комисията). Накратко, сравнено с 1990 г., емисиите от:

- промишлени процеси намаляха с 16 %, поради намалено производство на азотна киселина, по-ниски емисии от желязо и стомана и поради промяна в процесите;

- селско стопанство намаляха с 11 %, поради спадащ брой на едрия рогат добитък и намалена употреба на торове и оборски тор;

- отпадъци с 38 %, поради по-ниски емисии на CH4 от управлявани депа за отпадъци.

Фигура 4: Промяна в емисиите на ПГ на ЕС-15 по сектори и дял по сектори за ЕС-27 през 2005 г.[pic][pic]

Източник: ЕИП

3. ПРОГНОЗИРАН НАПРЕДЪК КЪМ ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛТА ОТ КИОТО[8]

3.1. Прогнози на държавите-членки

3.1.1. ЕС-27

До 2010 г. общите емисии на ПГ на ЕС-27 се предвижда да бъдат с около 10,7 % по-ниски от равнищата от базовата година (вж. таблици 2 и 3 в приложението). Тази прогноза е въз основа на оценки от самите държави-членки, които отчитат всички съществуващи вътрешни политики и мерки. Предвиденият спад е от 13,2 %, когато са взети предвид ефекта от механизмите от Киото и поглъщатели на въглерод, и може да достигне 16,7 %, ако допълнителните вътрешни политики и мерки, които в момента се обсъждат, се приложат навреме и започнат да дават очакваните резултати.

3.1.2. ЕС-15

Прогнозите с натрупване въз основа на съществуващи вътрешни политики и мерки показват, че емисиите на ПГ на ЕС-15 до 2010 г. ще бъдат с 4 % под равнищата от базовата година. Като се включи,

- използване от правителствата на механизмите от Киото, които се очаква да доведат до допълнително намаление от 2,5 % на емисиите, и

- пълно отстраняване (39,1 Mt CO2 екв. на година), дължащо се на дейности в ЕС-15 съгласно чл. 3.3 и 3.4, съответстващо на намаление от 0,9 %,

се предвижда ЕС-15 да намали емисиите си със 7,4 %. С цел ЕС-15 да постигне целта си от Киото, е наложително допълнителните планирани мерки, както на равнище Общност, така и на равнище държави-членки да се приложат възможно най-скоро. В случай, че тези мерки дават очаквания резултат, предвиденото цялостно намаление на емисиите на ПГ може да достигне 11,4 % спрямо равнищата от базовата година, което означава, че ЕС може да преизпълни целта си от Киото.

Освен това е преценено, че наскоро взетите решения по НПР за разпределение на квоти за втория период на търгуване по СТЕ на ЕС ще допринесат, по оценки, с 3,4 % към целта от Киото, което засега все още не е напълно отразено в предвижданията на държавите-членки.

3.1.3. ЕС-12

Емисиите с натрупване от другите 12 държави-членки се предвижда да се увеличат след 2005 г., но все пак оставайки до 2010 г. с 29 % под нивата си от базовата година. С допълнителни мерки, обаче, се предвижда емисиите да се намалят с допълнителни 2 %. Словения е единствената държавата-членка от ЕС-12, която възнамерява да инвестира в механизми от Киото и да включи поглъщатели на въглерод.

3.1.4. Страни-кандидатки

През 2005 г. Хърватия беше на път да постигне целта си от Киото. Въпреки това прогнозите показват, че Хърватия може да не постигне целта си, ако разчита само на вътрешни мерки. Бившата югославска република Македония ратифицира Протокола от Киото през 2005 г., но като държава извън приложение I тя няма никакви задължения за намаления. Турция е страна от приложение I по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, но няма задължения за намаления по приложение Б към Протокола от Киото. Турция все още не е ратифицирала Протокола от Киото.

Между 1990 г. и 2005 г. емисиите на ПГ на глава от населението[9] са се увеличили, както в Турция, така и в Хърватия. Освен това, при 4,4 тона на година, емисиите на Турция на глава от населението са по-малко от половината от средните емисии на ЕС-27 на глава от населението. И в двете държави, нивото на емисиите отнесено към БВП също е спаднало, показвайки отделяне на икономическия растеж от потреблението на ресурси.

Фигура 5: Относителна разлика между прогнозите за ПГ за 2010 г. и респективно целите за 2010 г., въз основа на „съществуващи“ и „допълнителни“ вътрешни политики и мерки, използването на механизми от Киото и поглъщатели на въглерод.

(Отрицателен знак (-) показва преизпълнение на целта от Киото, докато положителен знак (+) показва недостиг)

[pic]

3.2. Прилагане на Европейската програма по изменение на климата (ЕПИК)

През юни 2001 г. ЕПИК идентифицира голям брой общи и координирани политики и мерки (ОКПМ) за целия ЕС (таблица 4 в приложението). Само с няколко изключения, политиките и мерките съгласно ЕПИК I в момента са въведени.

Оценка на политиките и мерките навсякъде в ЕС-27 показа, че Схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС, включително използването на механизми, основани на проект, значително ще допринесе за постигане на задълженията от Киото. Други ОКПМ, които едновременно са широко разпространени и се очаква да доведат до значителни икономии от емисии на ПГ са директивата за ВЕИ (свързана с насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници), директивите за енергийните показатели на сградите, директивата за биогоривата, насърчаване на когенерацията (комбинирано производство на топло- и електроенергия) и облагането на енергията.

В допълнение към тези ключови политики и мерки други ОКПМ, които също се очаква да доведат до значими намаления навсякъде в ЕС са директивата за комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ), изискванията за ефективност към новите бойлери за топла вода, регламента за флуорните газове, директивата за емисиите на HFC от климатични инсталации на моторни превозни средства и директивата за депонирането на отпадъци. ОКПМ, които са особено важни за ЕС-12 включват директивите за схемите за директно подпомагане в сферата на отпадъците, големите горивни инсталации и Общата селскостопанска политика (ОСП).

Като цяло оценката за най-важните политики, както са определени по-горе, е че са отговорни за най-много 89 % от общите икономии в ЕС-27, дължащи се на ОКПМ.

ЕПИК II е стартирана през октомври 2005 г. с конференция в Брюксел на заинтересованите страни. Фокусът на ЕПИК II беше върху прегледа на ЕПИК I и върху изследването на нови области на политиката като адаптирането, въздухоплаването, CO2 и леките автомобили, улавяне и съхраняване на въглерода и СТЕ на ЕС. Работните групи на ЕПИК II се срещаха през целия период 2006 – 2007 г. В резултат Комисията предложи няколко действия:

- въздухоплаване: законодателно предложение за включване на въздухоплаването в СТЕ на ЕС (декември 2006 г.)

- директива за качеството на горивата: законодателно предложение (януари 2007 г.)

- CO2 и леките автомобили: съобщение (февруари 2007 г.) и законодателно предложение (края на 2007 г. – началото на 2008 г.)

- въздействия и адаптиране: зелена книга относно адаптирането (юни 2007 г.)

- улавяне на въглерода и геологично съхранение: законодателно предложение за улавяне на въглерода и геологичното му задържане (края на 2007 г.)

- преглед на СТЕ на ЕС: законодателно предложение (края на 2007 г.)

Първите три предложения, ако се приемат по необходимото време, още могат да допринесат за постигане на целта на ЕС от Киото.

В допълнение на действията, които са за изпълнение в контекста на ЕПИК, Комисията ще отдаде особено значение на намалението на емисиите на ПГ от търговското корабоплаване в контекста на наскоро предложената морска политика[10].

3.3. Прилагане на Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС)

2005 г. е първата година, за която има налични проверени данни за емисии на CO2 от инсталации, обхванати от СТЕ на ЕС. През 2005 г. СТЕ на ЕС обхващаше около 50 % от общите емисии на CO2 на ЕС-25 и около 40 % от всички емисии на ПГ на ЕС-25, еквивалентно на около 2 млрд. тона.

Липсата на независимо проверени данни за емисиите за годините преди въвеждането на СТЕ на ЕС прави трудно измерването на въздействието на схемата върху емисиите. Въпреки това, по-ранно академично проучване показва, че през 2005 г. емисиите може да са спаднали в сравнение с равнището им преди началото на СТЕ на ЕС.

3.3.1. Първи период на търгуване (от 2005 г. до 2007 г.)

Таблица 5 в приложението прави преглед на обхванатите сектори и инсталации през първия период на търгуване, въз основа на проверени доклади за емисиите за 2005 г. и 2006 г. Средно участваха 10 800 инсталации през първите две години на схемата за търговия, изпуснали приблизително 2 020 Mt CO2/год. Тези инсталации получиха емисионни квоти за около 2 080 Mt CO2/год. Две трети от всички инсталации са категоризирани като горивни инсталации; и са отговорни за 72 % от общите емисии. В пет държави-членки (Австрия, Ирландия, Италия, Испания и Обединеното кралство) проверените емисии бяха повече отколкото отреденото (таблица 6 в приложението).

3.3.2. Втори период на търгуване (от 2008 г. до 2012 г.)

Процесът на оценка на втория НПР започна през 2006 г. България и Румъния, които се присъединиха към ЕС на 1 януари 2007 г., трябваше да изготвят НПР за 2007 г. Като средно, след оценката на всички НПР, таванът за ЕС-255 беше намален грубо със 7 %, в сравнение с проверените емисии за 2005/2006 г. (за повече подробности моля вж. таблица 6 в приложението). От началото, през юли 2006 г., на оценката на вторите национални планове за разпределение, фючърсната цена на квоти за 2008 г. остана между 12 EUR и 25 EUR.

3.3.3. Използване на СИ и МЧР от операторите

Като част от вторите НПР е поставена граница от всяка държава-членка за максималната употреба от операторите на кредити от проекти (СИ и МЧР). Като цяло така могат да се използват около 278 млн. СНЕ и ЕНЕ на година от инсталациите от СТЕ в 27-те държави-членки през втория период на търгуване. Това съответства на около 13,4 % от одобрения таван.

3.4. Прогнозно използване на механизми от Киото от правителствата

Двадесет държави-членки предоставиха информация за възнамеряваното от тях използване на механизми от Киото през 2007 г. посредством въпросник съгласно решението за механизъм за мониторинг на ЕО. За останалите седем държави-членки (Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Люксембург и Полша) прибягването към механизми от Киото във втория НПР съгласно директивата за европейската търговия с емисии (2003/87/ЕО) е било използвано (таблица 7 в приложението).

10 държави-членки от ЕС-15 и Словения са решили да използват механизмите от Киото, за да постигнат целите си от Киото. Заедно, 10-те държави-членки от ЕС-15 биха придобили 107,5 Mt CO2 екв. на година от първия период на задължения съгласно Протокола от Киото. Това представлява приблизително 2,5 % по-близо към целта на ЕС-15 от – 8 %. В Словения, точното количество единици, които трябва да се закупят зависи от действителното развитие на емисиите на ПГ, особено в транспортния сектор.

Тези 10 държави-членки заедно са решили да инвестират в около 2,9 млрд. EUR, за да придобият единици чрез СИ, МЧР или международна търговия с емисии. Австрия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Испания отделиха най-големите бюджети (съответно 319 млн. EUR, 300 млн. EUR, 693 млн. EUR, 354 млн. EUR и 310 млн. EUR за петгодишния период на задължения).

Швеция е взела необходимите мерки, за да използва механизмите от Киото, ако е необходимо, но в момента не планира да го прави. Правителството на Германия реши да подкрепи фондове прототипи за създаването на пазар за въглерод.

3.5. Прогнозирано използване на поглъщатели на въглерод

В допълнение към политиките и мерките, целящи различни източници на емисии на ПГ, държавите-членки могат да използват и поглъщатели на въглерод (вж. таблица 8 в приложението). Информацията, предоставена от държавите-членки от ЕС-15 показва, че общото нетно задържане по време на периода на задължения от дейности, свързани с обезлесяване и повторно залесяване съгласно чл. 3.3 от Протокола от Киото ще бъде около 13,5 Mt CO2 на година. В допълнение използването на дейности съгласно чл. 3.4, по оценка на държавите-членки се очаква да допринесе с 17,6 Mt CO2 на година от периода на задължения в ЕС-15. Тези цифри вземат предвид максималната квота от управление на горите, но не включват поглъщанията, съгласно чл. 3.3 и чл. 3.4, за Испания (която представи само оценка с натрупване за цялото поглъщане на въглерод) и за други държави-членки (т.е. FR, DE и GR), които избраха дейности за управление на горите, но не предоставиха никаква оценка за очакваното поглъщане. Заедно с испанското натрупване, всички дейности, съгласно чл. 3.3 и 3.4, в държавите-членки от ЕС-15 се предвижда да намалят емисиите с 39,1 Mt CO2 на година в периода на задължения, еквивалентно на 11 % от задължението за намаление на ЕС-15 от 342 Mt CO2 на година от периода на задължения, сравнено с емисиите от базовата година. Словения очаква допълнително намаление от 1,7 Mt CO2 на година през периода на задължения.

[1] В Решение (2002/358/ЕО) на Съвета за одобрение от ЕС на Протокола от Киото, различните задължения на държавите-членки са изразени като процентни промени спрямо базовата година. През 2006 г.съответните равнища на емисии в Решение 2006/944/ЕО на Комисията бяха изразени в тонове CO2-еквивалент. Във връзка с Решение 2002/358/ЕО на Съвета, Съветът на министрите на околната среда и Комисията се съгласиха, в съвместна декларация, да вземат предвид inter alia възприетото в декларацията на Дания към заключенията на Съвета от 16 – 17 юни 1998 г., свързано с емисиите за базовата година през 2006 г. През 2006 г. се реши решението за това да се отложи, докато не се преразгледат съгласно Протокола от Киото всички първоначални доклади на Общността и на държави-членки.

[2] Съгласно решението за механизма на ЕС за мониторинг (Решение 280/2004), всички държави-членки, освен Малта, предадоха инвентаризации на ПГ за 2005 г. Всички докладващи държави-членки предадоха всички или почти всички таблици за 1990 – 2005 г. в общия формат за докладване (ОФД) (т.е. повече от 90 %).

[3] За ЕС-15 базовата година за въглероден диоксид, метан и азотен оксид е 1990 г.; за флуорните газове 12 държави-членки са избрали 1995 г. за базова година, докато Австрия, Франция и Италия са избрали 1990 г. Тъй като инвентаризацията на ЕС-15 е сбор от инвентаризациите на държавите-членки, оценката за емисиите на флуорни газове за базовата година за ЕС-15 е сбора от емисиите за 1995 г. на 12 държави-членки и емисиите за 1990 г. на Австрия, Франция и Италия. Емисиите за базовата година за ЕС-15 включват и емисиите от обезлесяване за Нидерландия, Португалия и Обединеното кралство.

[4] Въз основа на подаденото от държавите-членки до 31 май.

[5] Поради скорошното присъединяване към ЕС на България и Румъния, нотифицираните емисии за 2005 г. не са проверени независимо.

[6] Съгласно НПР на Дания за периода 2008 – 2012 г. и допълнителната информация предадена на Комисията, Дания ще постигне целта си като стартира нови национални инициативи, свързани с климата и чрез закупуване от държавата на кредити за СИ/МЧР.

[7] Испания установи с НПР2, стратегия за постигане на съответствие, която включва идентифицирането на допълнителни мерки за намаление, за да се запълни празнината. Част от тези мерки са включени в план за спешни мерки срещу изменението на климата, който ще се приложи през 2007 г.

[8] Тази оценка съдържа информация за 27 държави-членки на ЕС, но е най-подробна за ЕС-15. Актуализирани прогнози бяха получени от 18 държави-членки. Информация за използването на гъвкавите механизми от Протокола от Киото беше налична за 20 държави-членки. Дейности, касаещи ИЗПИЗГС („поглъщатели на въглерод“) съгласно чл. 3.3 и 3.4 от Протокола от Киото, бяха включени, както са докладвани от общо 14 държави-членки.

[9] В момента няма налична информация за емисиите на ПГ през 2005 г. на Бившата югославска република Македония. Като държава извън приложение I, без цел съгласно Протокола от Киото, не се изисква от Бившата югославска република Македония да докладва всяка година такава информация.

[10] COM(2007) 575 окончателен.