[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 23.10.2007

COM(2007) 644 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ролята на Евроюст и на Европейската съдебна мрежа в борбата срещу организираната престъпност и тероризма в Европейския съюз

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ролята на Евроюст и на Европейската съдебна мрежа в борбата срещу организираната престъпност и тероризма в Европейския съюз

След успешния опит на Про-Евроюст, Евроюст, създаден с решение от 28 февруари 2002 г.[1] (наричано по-долу „Решението“), показа ефективността си, чрез реално укрепване на съдебното оперативно сътрудничество между 27-те държави-членки и натрупа значителни оперативни успехи.

Европейският съвет прикани Комисията, с програмата от Хага[2], да обмисли бъдещото развитие на Евроюст. В тази връзка през септември 2006 г[3]. във Виена се проведе обсъждане с участието на магистратите, включени в съдебното сътрудничество. Европейската съдебна мрежа (наричана по-долу „ЕСМ“)[4] допринесе за това проучване относно бъдещето развитие[5]. Евроюст също допринесе за този проект относно бъдещето развитие. В заключенията си, приети на 13 юни тази година[6], Съветът прикани отново Комисията да представи съобщение относно ролята на Евроюст и на ЕСМ.

1. Положителни и разностранни последици от транспониране на Решението

Освен правните последици от въвеждане на Решението[7], Комисията иска да подчертае положителния оперативен резултат, постигнат от Евроюст. 771 оперативни преписки са регистрирани през 2006 г. Това представлява увеличение с 31 % по отношение на 2005 г.[8] Признават се качеството и бързината на разглеждане на делата. Въпреки това, развитието на Евроюст трябва да се съчетае с ясно определяне и засилване на правомощията на националните членове и с увеличена компетентност на колегиалния орган. За да постигне тази цел, Решението следва да се измени.

Възможни подобрения

2. Предоставяне на по-широки правомощия на националните членове

Липсата на съгласуваност на правомощията на националните членове пречи на укрепването на сътрудничеството. Значимостта на Евроюст изисква приемането на национални разпоредби, които изрично да определят правомощията на националните членове и на колегиалния орган. Административното решение, с което се избира националния член, описва се неговия статут и се изброяват накратко компетентностите му, не предоставя достатъчно правомощия на националния член в рамките на националните съдебни органи или на европейско ниво.

Националните членове рядко имат пълномощия за действие по отношение на техните национални органи. Само в някои държави-членки националните членове са компетентни да наредят започването на разследване[9]. Ако повечето национални членове могат да предложат създаването на обща група по разследване, много малко от тях могат да участват в преговорите по нейното формиране, и още по-малко от тях да наредят нейното създаване[10]. Повече от половината от националните членове запазват правораздавателните си правомощия в държавите си по произход[11]. Тези правомощия, обаче, са рядко упражнявани[12], поради специфичното естество на дейностите по международна наказателна взаимопомощ и поради недостатъчно пребиваване на национална територия.

Исканията за информация на съдебните органи на държавите-членки се посочват единствено в молбите за съдебна взаимопомощ и тяхното предназначение е да улеснят висящите разследвания и съдебни производства в дадена държава-членка. Евроюст не предприема достатъчно инициатива по предоставяне на информация. Достъпът до информация е основополагащ. Изпълнението на проектите E-POC I и II, финансирани в рамките на програма AGIS позволи създаването на защитена мрежа за вътрешна комуникация. Проектът E-POC III, в процес на изпитване[13], ще позволи защитен обмен на информация. Достъпът до информацията, съдържаща се в SIS II ще позволи на националните членове да упражняват по-лесно техните правомощия. Всяка държава-членка трябва да приеме нормативните актове, които да разрешат на националния член достъп до националните досиета на задържаните, намиращи се в националната служба по съдебните досиета и до досиетата с отпечатъците ДНК[14] Съгласно член 9, параграф 4 и член 13 от Решението, както и член 2 от Решението за тероризма[15] националните членове трябва да получават от държавите-членки информацията, от момента в който тя стане известна. Не всички държави-членки спазват напълно тези задължения. Съветът скоро[16] прикани съдебните национални органи при сложни и тежки случаи[17] да предават възможно най-бързо информацията на Евроюст. Някои държави-членки са наложили на техните национални представителства по трансгранични дела задължение за предаване на информация, което дава възможност на тези представителства да поемат инициатива и да следят за връзка между делата, използвайки базата данни на Евроюст. Тази практика заслужава да бъде насърчена, посредством изменение на Решението.

Предложения

Срокът на мандата на националния член варира от една година до безсрочно. Повечето от националните членове са назначени за тригодишен мандат, с възможност за еднократно подновяване[18]. Срокът на мандата на националния член в Евроюст трябва да се уеднакви, като се определи на минимум 3 години, с цел да се осигури стабилност на Евроюст. Възможността за отстраняване от длъжност от длъжност трябва да се премахне. Член 9, параграф 1 трябва да се измени в този смисъл.

Необходимо е също националният член да бъде назначен в Евроюст на пълно работно време и да има на разположение минимум един (или повече) заместника/заместници, които могат да го заместват с оглед да се осигури постоянно представителство и пълно участие в работата на колегиалния орган. Засилването на правомощията на националните бюра е от изключително значение, тъй като от тях зависи оперативната способност на Евроюст. Член 2, параграф 2 трябва да се уточни в този смисъл. Комисията насърчава също Евроюст и държавите-членки да използват услугите на национални експерти. Член 30, параграф 2 вече го предвижда.

Определянето на минимум общи правомощия изглежда необходимо. Ролята на националните членове не е да изместят националните служби на министерствата или на съдилищата, които обичайно отговорят за молбите за международна наказателна взаимопомощ. Националните членове трябва по-скоро да предприемат действия на оперативно, юридическо и техническо равнище, използвайки практическият им опит за подобряване на резултатите от взаимопомощта и от другите форми на сътрудничество. Следователно Комисията насърчава държавите-членки да развиват техните практики в тази посока.

Те трябва да вземат под внимание следното:

Националният член трябва да може, заедно с националния съдебен орган:

- в случай на необходимост или на спешност да получава, предава и съблюдава доброто изпълнение на молбите на националните съдилища .

Тези задачи са предвидени в член 6, букви а), х) и 6, буква ж). Единственото, което трябва да се добави е „надзор върху изпълнението на молбите“.

- в случай на трудности при изпълнението да изисква от съответния съдебен орган, посредством съответния НЧ, да предприеме допълнителни мерки за изпълнение, да предложи разследвания или допълнителни проучвания.

Необходимо е разширяване на приложното поле на член 6, букви а) и и), които предвиждат понастоящем възможността националният член да поиска от органите на своята държава да предприемат предварително разследване.

- да предлага на прокурора или на сезирания съдия специални мерки за разследване на отделни фактически обстоятелства.

Желателно е тази възможност да бъде предвидена в член 6.

- да бъде предварително информиран за решението за създаване на обща група за разследване.

Формирането на обща група за разследване е предвидено в член 6, буква а), т.iv). Редовното информиране на Евроюст преди създаването на обща група за разследване ще му позволи да поиска от националните органи да участва в тези от общите групи за разследване, които представляват интерес за националните членове. Така ще стане възможно предотвратяването на проблеми, които могат да възникнат по-късно.

- да бъде информиран, доколкото това е необходимо и в случай, че участват още две държави-членки, относно организирането на контролирана доставка, акция по внедряване под прикритие или относно разследване под прикритие, когато той отговоря за контролирането им.

- да получава служебно предварителна, пълна и осъвременена информация относно всички наказателни дела, в които участват най-малко три държави, а при изключително тежки нарушения – най-малко две държави (тероризъм и трафик на хора), в случай че това е необходимо за изпълнението на задачите на Евроюст.

Това искане беше изразено от Комисията в нейното съобщение от 2000 г.

- да предава тази информация на националния член от държава, която не е била информирана, но която фактически участва.

Тази задача е предвидена в член 13, параграф 2, който следва да се измени, така че да включи държавата, която не е била информирана, но фактически участва.

- да получава от националните съдебни органи всички решения по трансгранични дела за пране на средства, придобити по незаконен начин, организирана престъпност, трафик на хора и тероризъм, в случай, че това е необходимо за изпълнението на компетентностите на Евроюст.

Предоставянето на информация е предвидено вече в член 6, букви а) и х), като тези разпоредби следва да се уточнят.

Молбите за информация, подадени от националните членове в изпълнение на всички тези задачи, не трябва да остават без отговор. Тайната на съдебното разследване не може да бъде основание за отказ за предаване на информация на национален член от съответната държава. Нивото на защита на личните данни, предвидено в членове от 14 до 25 от Решението е достатъчно.

В дългосрочен план, Комисията ще проучи възможността за нова правна рамка, която значително да увеличи пълномощията на националните членове, и която по-специално ще им предостави по-голяма компетентност относно:

- образуването на наказателни дела, по-конкретно за престъпления, които засягат финансовите интереси на Общността;

- създаването на обща група за разследване и участието в нея;

- приемането на мерки за специфични разследвания.

- Правомощия на колегиалния орган

Колегиалният орган има същите правомощия, като тези на националния член, както и някои допълнителни специфични задачи.

Вписването на нови преписки, по молба на държавите-членки в Системата за автоматично обработване на данни[19] (Case Management System) е важен етап в събирането и предаването на информацията. Чрез решението си да приеме преписката, колегиалният орган поставя акцент върху политиката си по наказателни дела и насоките, които смята да даде.

Както националният член, колегиалният орган е компетентен да се произнася по спорове за подсъдност (член 7, букви а), т.ii) и относно две конкуриращи се заповеди за арест[20]. Въпреки, че всички от малкото на брой решения, произнесени до този момент са приети, решенията на колегиалния орган не са правно обвързващи за държавите-членки.

Недостатъчното използване на член 7 се обяснява с това, че държавите-членки не са счели за необходимо сезирането на колегиалния орган или че те са успели да уредят споровете между тях, без да се е налагало да прибягват до мнението на колегиалния орган. Държавите-членки често пренебрегват реалното измерение на случая, поради липсата на информация, събирана на европейско ниво, въпреки че е възможно и се насърчава записването на данните в базата Евроюст.

Ролята на колегиалния орган в създаването на обща група за разследване е ограничена, тъй като държавите-членки рядко включват Евроюст да участва във формирането и в контрола на тези групи. От 18 общи групи за разследване[21], създадени досега, Евроюст е участвал само в 3.

Слабото участие на колегиалния орган в оперативни преписки се обяснява с липсата на преписки, образувани директно от колегиалния орган, сезиран само в случай на спорове между държавите-членки относно подхода, който да се приеме. Но ако Евроюст разполагаше с по-подробна информация, колегиалният орган можеше да поеме своите отговорности, както са посочени в Решението и то не само в случаите на молбите по член 7, но също и във всички други случаи на сезиране на колегиалния орган.

Предложения

Колегиалният орган следва също да има по-широки правомощия. Ако действията по съгласуване или по управление на наказателната взаимопомощ трябва да бъдат приоритет за националния член, то колегиалният орган може да се концентрира върху решаването на спорове между държавите-членки. Колегиалният орган следва да утвърди ролята си на посредник, за да предотвратява и помага за разрешаването на спорове за подсъдност, възникнали между държавите-членки.

В дългосрочен план и в рамките на нова правна рамка, Комисията ще разгледа условията и начините, при които колегиалният орган ще може да:

- решава спорове за подсъдност между държавите-членки, както и спорове относно прилагането на актове, подлежащи на взаимно признаване;

- да започне предварително разследване в дадена държава-членка и да предложи наказателно преследване на нейна територия, както и да участва в специалните мерки за разследване;

- да започне наказателно разследване на европейско ниво, по-конкретно относно фактическите обстоятелства на нарушения, засягащи финансови интереси на Общността.

- Изменения в структурата на Евроюст

Член 29, параграф 1 следва да се измени, така че да е възможно административният директор да не се избира с единодушие, а с мнозинство от 2/3. Член 29, параграф 1 трябва също да предвижда в комитета по подбор да участва член на Комисията. .

3. Евроюст и другите участници в съдебното сътрудничество по наказателни дела

Отношенията на Евроюст с неговите партньори трябва да бъдат изяснени и опростени.

4. Отношения с Европейската съдебна мрежа (ЕСМ) и с магистратите за връзка

5. ЕСМ

Хоризонталната и гъвкава структура на ЕСМ улесни съдебното сътрудничество между държавите-членки. Тя предостави много полезно средство, като създаде интернет страница относно европейските съдебни системи.

Различията в организацията на мрежата в рамките на държавите-членки, езиковите различия, юридическите затруднения в международното сътрудничество и честите застъпвания с правомощията на Евроюст налагат реорганизация на ЕСМ.

За да засили и подобри сътрудничеството между Евроюст и ЕСМ, Комисията предвижда следната структура.

Лицето за връзка на национално ниво, предвидено в общата позиция ще бъде също националния кореспондент на националния член на Евроюст в неговата страна, така както е предвидено в член 12 от Решението. Този национален кореспондент, работещ в държавата-членка, ще бъде член от екипа на националния член на Евроюст. Той ще управлява, заедно с националните съдебни органи различните лица за контакт, разпределени на територията на държавата-членка и ще бъде свързващо звено, отговарящо за политиката на връзки с обществеността на Евроюст на национална територия. Той ще бъде също националният представител на лицата за контакт по всички въпроси, свързани със Секретариата на ЕСМ. Лицето за връзка на национално ниво ще е упълномощено да помага на другите лица за връзка от държавата-членка при затруднения. То ще бъде основното лице за връзка с националния член на Евроюст в неговата държава-членка, без да се засяга прекия контакт на националния член със съответните съдебни органи, отговарящи за процедурите, което ще допринесе значително за ефикасността. Тази структура съществува вече в някои държави и тя е доказала своята ефикасност. Комисията желае да я приложи във всички държави.

Това предложение налага изменението на член 26, параграф 2, както и на член 12. Функцията на националния координатор ще бъде редовно да предава на националния член на Евроюст делата, които засягат няколко държави и за които евентуално е запознат, както и сложните случаи, в които участват две държави и които не могат да бъдат правилно и в кратък срок решени от лицата за контакт. Като член от екипа на националните членове, националният координатор трябва да предава на националния член в най-кратък срок всички дела, които са от компетентността на Евроюст.

Комисията счита, че Евроюст може да включи, освен секретариата на ЕСМ секретариатите на оперативните звена в правоприлагането, както и мрежата на точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за тероризма, мрежата CARIN и мрежата на точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за геноцида[22].

6. Магистрати за връзка

Назначаването на магистрати за връзка от държавите-членки с цел подобряване на двустранното сътрудничество се извършва по различен начин в отделните държави-членки. Тази форма на сътрудничество е предвидена в общо действие от 1996 г.[23], но се използва по различен начин от държавите-членки[24]. Тази практика, която съществува в малък брой[25] от държавите-членки е полезна и допълва международното съдебно сътрудничество. Евроюст следва да определя, в бъдеще, магистратите за връзка в трети държави, за да улесни сътрудничеството между държавите-членки и държавата, в която те ще бъдат назначени. Тези магистрати ще имат същите функции като тези на магистратите за връзка от Евроюст в Норвегия или в Съединените американски щати.

7. Укрепване на сътрудничеството с Европол

От момента на сключване на споразумението за сътрудничество[26] Евроюст непрекъснато подобрява отношенията си с Европол. Трябва да се подчертае качеството на работа на тези партньори в организирането на срещи на експерти в рамките на общите групи за разследване[27]. Меморандумът за разбирателство, който създава защитена система за комуникация, беше подписан на 7.6.2007 г. Той ще позволи да се разшири обменът на информация между Евроюст и Европол.

Влизането в сила на 18 април 2007 г. на Протокола от 27 ноември 2003 г. за изменение на Конвенцията Европол[28] ще позволи улеснен достъп до аналитичните досиета на Европол (AWF) и по-широко участие в тези анализи.

Сътрудничеството между Евроюст и бюрата за национална връзка на Европол е все още неравностойно. Необходимо е системно укрепване на връзките с тези бюра и подобряване на обмена на информация с тях.

Развитието на сътрудничеството Евроюст-Европол в тази посока не изисква изменението на член 26, доколкото правилата за защита на данните позволяват на Евроюст да обменя достатъчно информация.

8. Укрепване на сътрудничеството с Комисията (OLAF)

Сътрудничеството между Евроюст и OLAF[29] е регламентирано с подписването[30] на Меморандум за разбирателство, който трябва да се измени с приемането на споразумение за сътрудничество. Областите на компетентност на Евроюст и OLAF взаимно се допълват[31]. Обменът на оперативна и стратегическа информация е необходим, за да се гарантира полезното сътрудничество между OLAF като специализирана служба за разследване в областта на измами на общностно равнище и Евроюст като служба за съдебно сътрудничество. Комисията счита, в тази връзка, за необходимо Решението да съдържа разпоредби, които да предвиждат възможност за редовен обмен на информация на достатъчно ранен етап. Правила, съвместими със защитата на данни трябва да станат част от развитието на по-тясно сътрудничество.

Назначаването на лица за връзка и установяването на редовни срещи за обмен на информация и за обучения трябва да продължи.

9. Укрепване на сътрудничеството с Frontex

Защитата на външните граници на ЕС по земя и по море е въпрос, засягащ не само нелегалната имиграция, но също и организираната престъпност, като трафика на дрога или на хора.

В случай че не съществуват правни пречки, се насърчава сключването на споразумение за сътрудничество между Frontex и Евроюст.

10. Сътрудничество с трети страни

Евроюст установи контакти с трети държави с цел улесняване и засилване на сътрудничеството между съдебните органи.

На основание член 27 Евроюст подписа споразумения за сътрудничество[32], позволяващи обмен на информация и на лични данни по оперативните преписки и участие в срещи по координация. На основание на тези споразумения се изпратиха прокурори за връзка от Евроюст в Норвегия и в Съединените американски щати. Понастоящем се провеждат преговори по сключване на споразумения за сътрудничество с други страни[33]. Когато не е възможно сключването на споразумения за сътрудничество, Евроюст търси да разработи мрежа от лица за връзка, именно в Средиземноморието[34] и с мрежата IBER-RED. Заключение

Прилагането на тези мерки, чрез изменение на Решението, ще позволи на Евроюст да развие потенциала си за сътрудничество и да се утвърди впоследствие като основен играч в борбата срещу организираната престъпност и тероризма в Европа.

Евроюст трябва да стане по-силна структура, призната от всички държави-членки, които да утвърдят правомощията на техните членове и на колегиалния орган, като транспонират напълно Решението и като засилят техните правомощията. Ето по този начин борбата с трансграничната престъпност и създаването на истинско пространство на правосъдие, свобода и сигурност в Европа ще постигнат напредък.

Транспониране на Решението Евроюст и статута на националния член |

| BE | BG | CZ | DK | DE | EE | IE | EL | ES | FR | IT | CY | LV | LT | LU | HU | MT | NL | AT | PL | PT | RO | SI | SK | FI | SE | UK | |Оперативни или правораздавателни правомощия в неговата държава |не | да | да |не |не | да | да |не |не |не |не | да | да | да |не |не | да |не |не | да |не | да | да | да | да | да | да | |Правомощие да подаде молба за взаимопомощ |не | да |не |не |не |не |не |не |не |не |не |не |не | да |не |не | да |не |не |не | да |не |не | да | да | да | да | |Да нареди предварително разследване и наказателни преследвания |не | да |не |не |не |не |не |не |не |не |не |не |не | да |не |не | да |не |не |не | да |не | да | да | да | да |не | |Да разреши създаването на обща група за разследване |не |не | да |не | да |не |не |не |не |не |не |не |не |не |не |не | да |не |не |не |не |не |не |не |не | да |не | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |

[1] Решение от 6.3.2002 г., ОВ L 63/1.

[2] 3.3.2005 г., OВ C 53/1.

[3] Документ 14123/06 от 19.10.2006 г., Eвроюст 48, LIMITE.

[4] Общо действие от 29.6.1998 г., ОВ L 191/4, 7.7.1998 г.

[5] Vision Paper от 19.9.2006 г., документ 6053/07 EJN 6.

[6] Заключения на Съвета, документ 9920/07 COPEN 73.

[7] Вж. приложената таблица

[8] Годишни доклади на Евроюст 2004 г., 2005 г. и 2006 г.

[9] BG, LT, MT, PT, SI, SK, FI, SE

[10] CZ, DE, MT, SE.

[11] BG, CZ, EE, IE, CY, LV, LT, MT, PL, RO, SI, SK, FI, SE, UK (като в UK само в спешни случаи, свързани с неспособност за действие на компетентният орган).

[12] Данни, предоставени от Евроюст към 1 юни 2007 г.

[13] Между IT, FR, PL, RO и SI.

[14] Резолюция на Съвета от 9 юни 1997 г. относно обмена на резултати от анализа на ДНК, ОВ С 193/2, 24.6.1997 г.

[15] Решение 2005/671/ПВР на Съвета от 20.9.2005 г. относно обмена на информация и сътрудничеството по отношение на терористични престъпления, ОВ L 253, 29.9.2005 г., стр.22

[16] Заключения на Съвета по 5-ия годишен доклад за дейността на Евроюст.

[17] Точка 4 от Заключенията.

[18] BG, CZ, DE, IE, EL, ES, FR, LT, HU, PT, RO.

[19] През 2004 г. Евроюст въвежда като част от програма по AGIS (EPОС) система за автоматично третиране на данни (СMS), която продължава да се развива с помощта на тази програма. Понастоящем се изпитват технически решения с цел установяване на защитени връзки с държавите-членки.

[20] Член 16, параграф 2 от рамковото решение относно европейската заповед за арест, ОВ L 190, 18.7.2002 г.

[21] Данни към 15 май 2007 г. Групи, създадени между ES, FR, BE, NL, UK, DE, SK.

[22] Установена с решение на Съвета от 13.6.2002 г., ОВ L 167, 26.6.2002 г.

[23] Общо действие (96/277/ПВР) от 22 април 1996 г., ОВ L 105, 27.4.1996 г.

[24] Например Франция има 11 магистрати за връзка, докато някои държави-членки нямат въобще.

[25] DE, EE, ES, FR, IT, NL, FI, UK.

[26] 9 юни 2004 г.

[27] Годишен доклад на Евроюст за 2006 г., стр.17.

[28] Акт на Съвета от 27 ноември 2003 г., ОВ C 2, 6.1.2004 г., стр.1

[29] Създаден с решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 28.4.1999 г., ОВ L 136 от 31.5.1999 г., стр.20.

[30] Подписан на 14.4.2003 г., непубликуван.

[31] Целите и задачите на OLAF, определени с Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Съвета, ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр.1 и с Регламент (ЕВРАТОМ) № 1074/1999 на Съвета, OВ L 136, 31.5.1999 г., стp. 8.

[32] NO, IS, и US към 15/06/2007 г.

[33] Швейцария, Хърватска, Русия и Украйна към 15 юни 2007 г.

[34] DZ, MA, TN, JO, EG.