[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 5.9.2007

COM(2007) 502 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

ЕВРОПА НА РЕЗУЛТАТИТЕ – ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВОТО НА ОБЩНОСТТА

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

ЕВРОПА НА РЕЗУЛТАТИТЕ – ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВОТО НА ОБЩНОСТТА [1]

I. Въведение

Европейският съюз е основан върху правото, много от неговите политики се водят чрез законодателни средства и се опира на принципа на върховенството на закона. Успешното постигане на многобройните цели, определени в Договорите и в законодателството, зависи от ефективното прилагане на общностното право в държавите-членки. Законите не изпълняват напълно предназначението си, ако не бъдат правилно прилагани и изпълнявани. Законодателството е със значителен обем – над 9000 законодателни мерки, от които близо 2000 са директиви, всяка от които изисква между 40 и 300 мерки за транспониране в националното или регионалното законодателство. Европейският съюз обхваща 27 национални администрации и над 70 автономни региони. Повече от 500 милиона европейци имат възможност да предявяват правата си въз основа на това законодателство. Очакванията на гражданите относно ползите, които носи ЕС трябва да бъдат изпълнени. Ето защо в стремежа към по-добро регулиране е необходимо прилагането на закона да стане приоритет, да се определят причините за поява на затруднения в прилагането и изпълнението на закона и да се преценени дали може да се подобри сегашният подход към проблемите на прилагането и изпълнението на закона. Адаптирането към тази нова реалност, съчетано с желанието да отговорим на очакванията на гражданите и императивите на по-доброто регулиране, е истинско предизвикателство.

Неуспехът в това предизвикателство ще отслаби устоите на Европейския съюз. Ако законите не се прилагат правилно, има опасност да не бъдат постигнати целите на европейските политики, а свободите, които са гарантирани от Договорите, може да се реализират само частично. Ако липсва стратегическо управление на правния процес, може да не се обърне необходимото внимание на главните нарушения и разрешаването на жалбите на гражданите ще отнема все повече време. Този риск задължително трябва да бъде сведен до минимум.

Европейските институции и държавите-членки трябва да продължат своите усилия, за да гарантират, че правото на Общността се прилага и изпълнява правилно, както и че запитванията и жалбите на гражданите се обработват добре. Това ще е свързано с по-интензивно сътрудничество в предотвратяването на проблемите, по-ефикасно разрешаване на възникналите проблеми и по-бързо справяне с установените нарушения, като същевременно се подобри прозрачността и обменът на информация. Усилията ще включват и по-добра интеграция на въпроса за прилагането и налагането на законите на всички етапи от процеса на развитие на политиките – от създаването на законите, през процеса на приемане до оценката на резултатите. От важно значение е да се изяснят предизвикателствата, свързани с прилагането на законите, за да се подобри законодателството и да се постигнат целите на по-доброто регулиране, като опростяване и намаляване на административната тежест, в интерес на гражданите и фирмите.

Настоящото съобщение предлага начини за подобряване на прилагането на общностното право. Съобщението се основава на Съобщението относно по-добър мониторинг на прилагането на правото на Общността от 2002 г. и следва общите линии, изложени в Стратегическия преглед на по-доброто регулиране в Европейския съюз от 2006 г[2]. То също отговаря на основните въпроси в тази връзка, посочени в резолюцията на Парламента от май 2006 г [3].

ІІ. Прилагане на европейското право в един все по-многообразен Европейски съюз

В прилагането и изпълнението на правото на ЕС участват много действащи лица – европейските институции, държавите-членки, в това число местни и регионални органи и съдилища. Количеството и типът на срещаните проблеми варира в зависимост от разглеждания въпрос и естеството на създадените права.

Държавите-членки носят главна отговорност за правилното и навременно прилагане на Договорите и законодателството на ЕС[4]. Те са отговорни за прякото прилагане на правото на Общността, за прилагането на вътрешните закони, приети в негово изпълнение и за многото административни решения, взети на основание на тези закони. Националните съдилища също играят важна роля в осигуряване спазването на правото, включително и като сезират Съда на Европейските общности с молба за преюдициални заключения, когато това е необходимо.

Комисията има различни функции. Първо, със своето право на инициатива, тя носи отговорността да предлага нови актове и актове за изменение. Тя носи специфичната отговорност да прилага по-доброто регулиране, като създава закони, които отчитат прилагането и изпълнението, и като коригира съществуващите закони, за да улесни по-доброто прилагане. След това Парламентът и Съветът играят основна роля при приемането на крайната мярка.

Второ, Комисията работи в тясно партньорство с държавите-членки, като регулира прилагането на законите чрез контакти, мрежи в различните сектори и редовни срещи с национални експерти. Тази работа гарантира ефикасност при прилагане на закона, техническо актуализиране и идеи за по-нататъшно развитие на законите.

Трето, като пазителка на Договорите, на Комисията е предоставено право и задължение да осигурява спазването на правото на Общността[5], като проверява дали държавите-членки спазват правилата на Договорите и общностното законодателство. Тя проверява прилагането на законодателството на Общността от държавите-членки с помощта на контакти, кореспонденция и срещи с държавите-членки. Комисията може да открие процедура за нарушение, като прикани държавите-членки да поправят липсващо или грешно транспониране или неправилно прилагане на правото. Комисията може да отнесе случая пред Съда на Европейските общности[6], за да се установи наличие на нарушение на правото на Общността, извършено от страна на държавата-членка[7]. Тя може да сезира Съда повторно, за да поиска налагане на финансови санкции, докато не бъде изпълнено първото решение на Съда[8].

Комисията представя пред Съвета и Парламента годишни доклади за прилагането и изпълнението на правото. При поискване тя предоставя информация на Парламента и Омбудсмана.

Въпросите и проблемите, възникващи в процеса на прилагане на правото, неминуемо са много и разнообразни. В края на 2006 г. Комисията разглеждаше над 3200 случая общо, образувани по жалби или по собствена инициатива[9], заедно с голям обем от запитвания и молби относно разяснения или насоки по правни въпроси[10].

Има много причини за възникването на тези проблеми. Държавите-членки не обръщат достатъчно внимание на правилното тълкуване и прилагане на правото или закъсняват с работата по прилагането и уведомяването за национални мерки за транспониране. Те понякога срещат трудности в тълкуването и избора на процедури. Случва се държавите-членки да транспонират директива или да тълкуват регламент по начин, който се отклонява от въпросната общностна мярка. Тези различия и трудности в тълкуването могат да възникнат също и на регионално и местно ниво. В отделни случаи, правните разпоредби могат да бъдат прекалено общи или трудни за прилагане. Възможно е интензивната кореспонденция или нарушенията на специфичните закони в някои държави-членки да е отражение на широкия обхват или съдържание на инструмента или на сериозен интерес на заинтересованите страни, но може също да е показател за наличие на разпоредби, които изискват сериозно усилие на държавата-членка за изпълнението, прилагането или разбирането им.

Сравнително малко от възникващите проблеми налагат решение от Съда на Европейските общности. Около 70 % от жалбите могат да бъдат приключени преди изпращането на официално уведомително писмо. около 85% се приключват преди изпращането на мотивирано становище; и около 93% приключват преди постановяване на решение на Съда. Тези данни потвърждават наличието на висока степен на съгласувано съответствие, по-добро разбиране и подкрепа на законодателството, повишен потенциал за правилно прилагане на правото в бъдеще и изпълнение на намеренията на европейския законодател.

Все пак този процес може да бъде дълъг. Необходими са средно 19 месеца за закриване на жалба преди изпращане на официално уведомително писмо; 38 месеца, когато случаят се приключва след официалното уведомително писмо и преди мотивираното становище; и 50 месеца, когато случаят се закрива след мотивираното становище и преди да бъде изпратен на Съда, което означава, че средният срок за всички случаи е 26 месеца[11].

Всяко забавяне или грешка в прилагането на правото на Общността отслабва самата система, намалява възможностите за постигане на нейните цели, като лишава гражданите и фирмите от преимуществата, които предлага. Институциите на ЕС като цяло, както и Комисията и държавите-членки имат общ интерес да ограничат значително това явление. По-долу е посочено как може да се подобри настоящата система.

III. Области за подобряване

Има четири главни области, в които Комисията вижда възможност за подобряване:

1. превенция: повишено внимание към правоприлагането през всички етапи на политика

2. ефикасен и ефективен отговор : подобряване на обмена на информация и решаването на проблеми;

3. подобряване на методите на работа : определяне на приоритети и ускоряване на управлението на нарушенията;

4. подобряване на диалога и прозрачността : между европейските институции и подобряване на информацията за обществеността.

Превенция

Повишено внимание към прилагането през всички етапи на развитие на политиката

Трябва да се положат всички усилия за това законодателството да бъде ясно, просто, действащо и приложимо. Повишено внимание следва да се отдели на прилагането, управлението и изпълнението на предложенията в процеса на тяхното развитие, и по-специално на етапа на оценката на въздействието, и през всички етапи на развитие на политиката. Оценката на въздействието следва да оцени вариантите на прилагане и тяхното влияние, както и избора на правен инструмент с оглед на максимално улесняване ефективността на мярката. Регламентите следва да се използват, когато това е уместно и когато е възможно в най-голяма степен, когато става въпрос за правоприлагащите мерки. [12].

Предложенията на Комисията, представени на Съвета и Парламента, се придружават обичайно с предложения, основани на риска, с цел да улеснят навременното прилагане. Мащабът на подготовката за прилагане на ново законодателство зависи от естеството на свързаните с него задължения, от контекста и предишния опит. Те може да са ограничени, ако новата мярка е техническа и е част от добре установена структура. Но в други случаи, Комисията може да предложи, например, създаването на насоки, организирането на срещи на експертни групи относно транспонирането, установяването на административно сътрудничество и други, с цел да подготви доброто приложение на законодателството. Комисията системно ще изисква избирането на лице за контакт и ще предоставя подробности за мрежата (ите), установени за обмен на информация след приемане на всяка нова мярка. Комисията също ще посочи как възнамерява да следи за точното приложение на закона (например планирано извършване на оценки на съответствието, доклади или проучвания, проверки).

Комисията ще продължи да включва в новото законодателство разпоредби, предвиждащи обща рамка за оценка на това дали законите са постигнали желаното въздействие и дали мерките за прилагането им са достатъчни. Като част от текущата си оценка, Комисията също така ще разглежда съществуващото законодателство, по-специално в контекста на установените трудности при прилагането, за да определи къде са нужни допълнителни усилия или промени. Комисията ще бъде по-активна при контрола на принципите от Договора за ЕО и регламентите, когато правилата на Общността се прилагат директно, особено в случаите, когато няма конкретни актове, приети за прилагането им и когато спазването на правилата и съответната съдебна практика на Съда на Европейските общности е изложено на риск. Действията по откриване на проблеми ще се базират на риска и ще обхващат мерки, простиращи се от наблюдение на пазара до диалог със заинтересованите страни и националните органи за контрол и до последващи действия по преюдициалните заключения на Съда на Европейските общности. Редовният обмен на информация между ЕС и националните органи относно как законодателството на ЕС се прилага във всички тези дейности, ще помогне за по-доброто предвиждане и решаване на проблемите.

Таблици за съответствие

Таблиците за съответствие представляват важен източник на информация, като посочват как се прилагат директивите на Общността в законодателството на държавите-членки. Тези таблици са част от съществуващия законодателен процес в много държави-членки. Те предоставят ценна информация при минимален разход и административна тежест. Те спомагат за прозрачността и достъпа до законодателството, както и за по-доброто му разбиране и прилагане, включително и за тълкуването от съдилищата.

Комисията ще продължи систематично да включва задължението за включване на таблица за съответствие във всяко ново предложение за директива. Тя ще настоява за това по време на законодателния процес. След приемането на всяка директива Комисията ще изпраща на държавите-членки образец на таблица за съответствие с искането да попълнят и изпратят обратно таблицата с мерките за транспониране. Комисията ще се стреми да постигне общ ангажимент от Съвета и държавите-членки за това, че таблиците за съответствие ще бъдат представяни в изчерпателно.

Обучение по европейско право

Правилното прилагане на правото на Общността зависи от това дали националните органи вземат правилни решения. Комисията ще поиска от държавите-членки да потвърдят наличието на първоначално и постоянно обучение по европейско право за държавните служители и съдиите, за да определи допълнителното обучение, което ЕС може да подпомага[13]. ЕС ще продължи да подкрепя подобряването на достъпа до бази данни с решения на националните съдилища относно общностното право. Той ще публикува обяснителен документ за съдебната практика, свързана с искове за обезщетения за нарушаване на правата съгласно правото на Общността.

Обмен на информация и решаване на проблеми

Настоящата ситуация

Много от запитванията и жалбите на граждани и фирми във връзка с правото на Общността могат да бъдат ефективно разрешени чрез първоначален обмен на информация или сътрудничество при решаването на проблеми. В момента Комисията разполага с различни механизми за отговор на гражданите. Общите запитвания се обработват чрез Europe Direct, Службата за ориентиране на гражданите, европейските бизнес центрове и др. Механизмът SOLVIT позволява на съответните държави-членки да си сътрудничат в намирането на решение на трансгранични проблеми на вътрешния пазар. [14]

Някои от запитванията и жалбите относно приложението на Общностното право не могат да бъдат разрешени посредством тези механизми. Когато са направени такива запитвания или жалби до Комисията, съответната служба дава разяснения относно съществуващата правна уредба в областта, и когато е необходимо, запитва държавите-членки да потвърдят фактите и да изложат тяхната позиция. Не е отделено достатъчно внимание на необходимостта от бързи и конструктивни разрешения. Независимо от постигнатия напредък, особено чрез превръщането в редовни на т.нар. „срещи относно обсъждането на мерки в пакет“, на които Комисията преглежда с държавите-членки всички текущи досиета в дадена област, някои от проблемите продължават да се обсъждат дълго между Комисията и дадена държава-членка. Значителен брой дела се разрешават едва след започване на процедури за нарушения.

Подобряване на методите на работа

Комисията счита, че с оглед възможно най-бързото разрешаване на проблемите и укрепване на действието и управлението на съществуващите процедури, могат да бъдат подобрени текущите методи на работа[15]. Понастоящем, всички изпратени до Комисията запитвания и жалби, свързани с правилното прилагане на правото на Общността, ще продължат да бъдат регистрирани и удостоверявани с обратна разписка, а Комисията ще предоставя разяснения относно правото на Общността. Въпросите, за които се налага пояснения на фактическата или правна позиция на държава-членка, ще се прехвърлят на държавата-членка. С изключение на случаите, в които спешно се изисква незабавно действие и когато Комисията счита, че контактът с държавата-членка може да допринесе за ефективно разрешение, държавата-членка разполага с кратък срок, в който да предостави необходимите пояснения, информация и разрешения пряко на съответните граждани и фирми и да информира Комисията. Когато въпросът е свързан с нарушение на правото на Общността, държавите-членки следва да поправят нарушението или да предложат средства за неговото поправяне в рамките на установените срокове. Ако не бъде предложено решение, Комисията ще поеме случая, като пристъпи към по-нататъшни действия, включително чрез процедура за нарушение, в съответствие със съществуващата практика.

По този начин, държавите-членки ще имат възможност да разрешават проблеми, които възникват в тези установени рамки, като действат на най-близко до гражданина равнище в неговата национална правна и институционална среда и съгласно изискванията на правото на ЕС. Ако нужната ангажираност е налице, ще може да се предостави по-бърз отговор на запитванията и жалбите.

Между Комисията и държавите-членки ще бъдат създадени механизми за трансфер. Централният пункт за връзка в държавата-членка ще обработва постъпващите запитвания и изходящите отговори. Той ще насърчава съответния орган в държавата-членка да отговаря конструктивно, предоставяйки информация, разрешавайки проблема или най-малкото обяснявайки своята позиция.

Крайният резултат от случаите ще се регистрира, за да може да се отчитат ефикасността и последващите действия, включително регистрирането и откриването на процедура за нарушение. Отчитането ще служи за установяване на количеството, естеството и тежестта на нерешените проблеми, като ще се посочва дали са необходими допълнителни специфични механизми за решаване на проблеми или по-адаптирани секторни инициативи[16].

Всички тези мерки следва да съдействат за намаляването на броя на процедурите за нарушение и да подобрят ефикасността на управлението им. Комисията предлага пилотен проект, включващ няколко държави-членки през 2008 г., който след оценката на действието му през първата година, ще бъде разширен до всички държави-членки. Пробвайки тези мерки, Комисията ще насочи усилията си да избегне повтарящите се консултации с държавите-членки и ще продължи надлежно да упражнява правото си независимо да следи развитието на извънредните проблеми.

Промяната в метода на работа цели да предостави по-бързи отговори на гражданите и фирмите и решения на проблемите, включително коригиране на нарушенията. Всички държави-членки трябва да положат максимално големи усилия, първо, за търсене на решения на жалбите в съответствие с правото на Общността, и второ, за спазване на кратките срокове при разглеждане на всички възникнали въпроси. Това ще изисква силна политическа подкрепа и отделяне на достатъчно ресурси от Комисията и държавите-членки. Тези предложения, които ще наложат адаптирането на съобщението от 2002 г. относно управлението на жалбите[17], ще бъдат разработени в процеса на обсъждане с държавите-членки в контекста на непрекъснат междуинституционален диалог.

Комисията работи също върху допълнителни дейности, за да подобри разглеждането на запитванията. Чрез създаването на онлайн „единно гише“ се работи по подобряване на достъпа до съществуващите инструменти за предоставяне на информация на гражданите. Комисията също ще разгледа възможността да включи своите представителства в процеса на разрешаване на проблема.

Следва да се отбележи, че жалбоподателите могат в някои случаи да предявят своите права по-ефикасно директно на национално ниво. Единствено националният съд може да прилага санкционни мерки като правно задължителни предписания, отправени към администрацията, отмяна на решения на национални органи, присъждане на обезщетения и др.

Стремеж към по-ефективно управление на нарушенията

Процедурата за нарушения играе съществена роля за гарантиране на правилното прилагане на правото на Общността. Необходимостта от започването на процедури за нарушение може да се намали чрез гореописаните мерки за превенция и разрешаване на проблеми. Това ще доведе до по-ефикасно управление и разрешаване на делата за нарушения.

Правилното прилагане на правото може да бъде подобрено и чрез определяне на приоритети в управлението на делата[18].

Разглеждането на всички жалби и нарушения ще бъде гарантирано. Определянето на приоритети ще означава, че Комисията първо ще отдели по-голямо внимание на някои случаи, отколкото на други.

Трябва да се даде предимство на нарушенията, които представляват най-голям риск и имат най-широки последствия за гражданите и фирмите, както и на тези с потвърдена от Съда трайност. Тези категории обхващат:

- липсата на уведомяване на приетите национални мерки, транспониращи директивите или други неизпълнението на други задължения за уведомяване;

- нарушения на правото на Общността, включително и делата, образувани за несъответствие с общностното право, с които се повдигат принципни въпроси или които имат особено разпростиращи се отрицателни последици за гражданите, като нарушенията при прилагането на принципите на Договора и основни елементи от рамкови регламенти и директиви;

- неспазване на решенията на Съда, установяващи наличието на нарушения (член 228 от Договора за ЕО).

Тези категории са включени в изчерпателния списък с приоритети, определени през 2002 г[19]. Обхватът на първата и третата категория е ясен. Определението на съответните принципи и оценката на степента на въздействие на специфичните проблеми от втората категория могат да бъдат направени единствено по сектори, в зависимост от наличието на ресурси, както например това е планирано в предстоящото съобщение в областта на околната среда. От 2008 г. Комисията ще представя в своите годишни доклади описание и обяснение на действията си по отношение на тези приоритети.

Трябва да се прилагат специфични показатели за сравнение при наблюдение на напредъка по тези случаи:

- За случаите на неуведомяване за мерки за транспониране срокът от изпращането на официалното уведомително писмо до разрешаването на случая или сезирането на Съда не трябва да надхвърля 12 месеца.

- Освен при специфични обстоятелства, свързани с извънредни случаи, съответният срок на процедурата, целяща да гарантира спазването на предишно решение на Съда, трябва да бъде средно между 12 и 24 месеца.

Трудно е да се определи подходящ общ показател за сравнение за другите приоритетни случаи, тъй като те значително се различават по своето съдържание и контекст. Тези случаи ще бъдат обект на специално управление за осигуряване на бърз напредък по тях.

Комисията потвърждава своята ангажираност да работи още по-интензивно в зависимост от приоритета на всеки случай. Комисията ще въведе ускорено вземане на решения на повечето етапи от процедурата, за да позволи по-бързото разглеждане на случаите.

Засилване на диалога и прозрачността

Междуинституционален диалог

Всички институции на ЕС имат интерес от прилагането на правото на Общността. Оценката на начина, по който се прилагат законите, е важна част от процеса на създаване на политиката. Обсъждането между институциите на въздействието на правото на Общността, неговото прилагане, управление и изпълнение, както и анализът на дълбоките причини за проблемите, може да обогати оценката и развитието на политиката.

В своя годишен доклад Комисията ще постави по-голям акцент върху стратегическите въпроси, оценката на сегашното състояние на законодателството в различните сектори, приоритетите и програмирането на бъдещата работа, включително преглед на областите на правоприлагане, които често са нарушавани. Това ще подпомогне стратегическия междуинституционален диалог, целящ да определи в каква степен правото на Общността постига своите цели, да посочи срещаните проблеми и евентуалните решения, които трябва да се прилагат. Този вид задълбочен анализ може да послужи също за тема на обсъжданията в Парламента и Съвета.

В приложението към съобщението се предлага определени правни области или специфични мерки за междуинституционален диалог относно приложението им.

По-голяма прозрачност

Прозрачността и подобряването на комуникацията са от съществено значение за отношенията с европейските институции и с широката публика. Гражданите, фирмите, гражданското общество, националните и регионалните администрации, Европейският парламент и националните парламенти са заинтересовани от прилагането на правото. Комисията вече публикува много информация в своя годишен доклад. Тя предоставя обобщена информация на жалбоподателите за всяка важна стъпка, предприета във връзка с техните жалби, подпомага комисията по петициите, при поискване дава сведения на други комисии към Парламента и отговаря на парламентарни въпроси и запитвания на Омбудсмана.

Комисията ще продължи да увеличава прозрачността, като публикува обща информация относно ефикасността на новия подход за обработване на кореспонденцията, запитванията и жалбите. Тя ще гарантира, че обобщената информация се публикува на всички етапи от процедурата за нарушение, започвайки от получаване на официалното уведомително писмо в процеса на нейното напредване. Една съществуваща база данни ще бъде приспособена за тази цел. В съответствие с правилата за достъп до документи и с необходимостта да се осигури ефективност на процедурата за нарушения, Комисията ще продължи да поддържа поверителността на съдържанието и графика на срещите с държавите-членки, докато въпросното дело е в процес на разследване.

Комисията ще публикува също повече информация за: наближаването на крайните срокове за изпълнение и за получените резултати от държавите-членки при прилагането на законодателството и предоставянето на таблиците за съответствие. Тя ще предприеме мерки за предоставяне на свободен достъп до своята електронна база данни, съдържаща уведомление за транспониране и таблици за съответствие, докато не бъдат приети разпоредбите за достъп до националните бази данни. Комисията ще продължи да развива портала за европейско право на уебсайта Europa.

ІV. Заключение

Навременното и правилно прилагане на правото на Общността е от съществено значение за поддържане на здравите устои на Европейския съюз и за гарантиране, че европейските политики оказват предвиденото въздействие и са полезни за гражданите. Европейските институции и държавите-членки имат общ интерес от опазването на тези устои и трябва да се ангажират още по-твърдо да предоставят висок приоритет на правилното прилагане на правото.

Настоящото съобщение описва действията, които ще предприеме Комисията за подобряване на прилагането на правото на ЕС, както и приносът, който ще бъде потърсен от държавите-членки, Парламента и Съвета в това отношение.

Приложение: Области от общностното право, предложени за разглеждане и оценка

[1] Включващо правото, основано на Договора за Европейската общност, Договора за Евратом и други международни актове. Създаден беше значителен обем законодателни актове, по-специално чрез рамковите решения на основание на член 34, параграф 2, буква б) от дял VI от Договора за ЕС. Държавите-членки са задължени да транспонират това законодателство в националното право, въпреки че не са предвидени процедури за нарушение, които да гарантират прилагането на закона. Тази област на правото на Общността не е включена в това съобщение.

[2] COM(2002) 725 и COM(2006) 689.

[3] ЕП № 2005/2150(INI) (ОКОНЧАТЕЛЕН A6-9999/2006)

[4] Член 10 от Договора за ЕО.

[5] Член 211 от Договора за ЕО.

[6] След като първо е изпратила официално уведомително писмо и е приела мотивирано становище (Член 226 от Договора за ЕО) В някои области, като например селскостопанската политика и други програми за финансиране, където съществуват пряко приложими разпоредби и при които механизмите за одитно и счетоводно приключване могат да намалят прибягването до процедурите за нарушение.

[7] Решение от 10 4. 2003, Комисията срещу Германия (C-20/01 и C-28/01, Сборник със съдебна практика на Съда на Европейските общности.стp. I-3609) (вж. точки 29-30) и Дело C-471/98 Комисията срещу Белгия [2002] ECR, стр. I-9861, параграф 39).

[8] Член 228 от Договора за ЕО и документ SEC(2005)1658: Съобщение относно прилагането на член 228 от Договора за ЕО.

[9] Около 1000 дела по собствена инициатива (30%), близо 1700 дела, свързани с жалби (51%) и около 600 дела за липса на уведомяване (19%).

[10] Последните разширявания на ЕС и обемът на законодателството на Общността, прието през последните години, създава потенциална възможност за увеличаване на възникналите въпроси.

[11] Последно обработени статистически данни за 2005 г., които до голяма степен съответстват на данните от предходни години.

[12] Директивите се трансформират в национално право от държавите-членки и стават част от националната правна система. Регламентите са пряко приложими във всяка държава-членка. Заместването на директиви с регламенти, когато е юридически възможно и политически приемливо, може да доведе до опростяване, тъй като директивите го позволяват: незабавно прилагане и заинтересованите страни могат директно да се позовават на тях пред съдилищата.

[13] Разширяване на съществуващите действия в областта на наказателното, гражданското, търговското, конкурентното и екологичното законодателство.

[14] http://ec.europa.eu/solvit/site/index-en.html

[15] Без да се засяга съществуващата система за бърза тревога, механизмът SOLVIT или областите на пряко правоприлагане, където съществуват специални разпоредби за разделението на правомощията между Комисията и държавите-членки относно правоприлагането, като тези в областта на селското стопанство и на основните фондове на Общността.

[16] Напр. европейска мрежа на националните органи за разследване и правоприлагане съгласно Регламент № 2006/2004.

[17] COM(2002)141.

[18] Решение от (http://eur-lex.europa.eu/smartapi/cgi/sga_doc?smartapi!celexplus!prod!CELEXnumdoc&lg=fr&numdoc=62001J0020") и Дело C-471/98 Комисията срещу Белгия [2002] ECR I-9861, параграф 39).

[19] Пак в Съобщение от 2002 г., раздел 3.1 и Съобщение на Комисията относно прилагането на член 228 от Договора за ЕО (SEC (2005) 1658), параграф. 16.4, които предоставят някои елементи за установяване на въздействието на нарушенията върху общите или частни интереси в контекста на коефициента на сериозност.