[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 25.7.2007

COM(2007) 447 окончателен

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

Втори доклад за напредъка по Общата референтна рамка

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

Втори доклад за напредъка по Общата референтна рамка

1. Въведение

Настоящият доклад обобщава напредъка на дейностите по Общата референтна рамка (ОРР), осъществени след публикуването на Първия доклад за напредъка през 2005 г. и се публикува в отговор на поетото задължение за редовна актуализация на тези дейности.

2. Ново подреждане на приоритетите по въпросите, свързани със законодателството в областта на защитата на потребителите

В предишния си доклад Комисията обяви, че ще подреди приоритетно дейностите, свързани с Общата референтна рамка (ОРР) по въпроси, свързани с потребителските договори, с цел да гарантира своевременното подаване на информация за нуждите на прегледа на достиженията на общностното право в областта на защитата на потребителите.

Съветът за конкурентоспособност[1] заяви в същия дух, че темите, които са пряко свързани с прегледа, трябва да бъдат планирани отново така, че да бъдат разгледани по-рано от предвиденото. При организирането на семинарите, състояли се през 2006 г., беше дадено предимство на темите, свързани със законодателството в областта на защита на потребителите[2]: продажби за потребителите, информация, предоставяна преди сключване на договора, нелоялни условия, право на оттегляне и право на обезщетение. Резултатите, получени от изследователите, както и семинарните дискусии по тези въпроси, заедно с резултатите от друга подготвителна работа, послужиха при разработването на Зелената книга за преглед на достиженията на общностното право в областта на защита на потребителите, приета на 7 февруари 2007 г. от Комисията.

През периода, за който се отнася този доклад, изследователската мрежа, финансирана чрез Шестата рамкова програма, продължи да предлага проекти за изготвянето на ОРР в съответствие с грантовото споразумение.

За да бъдат сигурни, че материалите, свързани с достиженията на общностното право в областта на защитата на потребителите, се третират с предимство, изследователите се договориха да ги разделят в три категории:

„ Преглед на достиженията на общностното право “: материали на теми от договорното право, които са част от достиженията на общностното право в областта на защитата на потребителите в Европейския съюз, и материали, които биха могли да пояснят, разширят или изменят действащото общностно право в областта на защитата на потребителите. Така например, що се отнася до информацията, предоставяна преди сключването на договор, това са материалите, свързани със „задължението за информиране преди сключването на договор“.

„ Материали с пряко приложение “: материали, свързани с въпроси от общото договорно право, които имат пряко отношение към достиженията на общностното право в областта на защитата на потребителите, например понятия от националното договорно право, които са включени по презумпция в действащото общностно право в областта на защитата на потребителите. Така например, що се отнася до правото на оттегляне, това са материалите относно „времето, по което е сключен договорът“.

„ Важни условия “: материали по въпроси, свързани с общото договорно право, които съставляват основата, на която трябва да се разработят разпоредбите на достиженията на общностното право . Така например що се отнася до информацията, предоставяна преди сключването на договор, това са материалите относно „принципа на добросъвестност и справедливост“.

По време на семинарите материалите по „прегледа на достиженията на общностното право “ бяха обсъдени като приоритет, докато „материалите с пряко приложение“ бяха разгледани при наличие на време. Целта на „важните условия“ беше предимно информативна.

Мрежата на заинтересованите експерти (CFR-net), в която понастоящем влизат 176 представители на търговци, потребители и практикуващи юристи от европейските страни, продължи да действа, като взе участие в семинарите и изпрати коментари по проектите, разработени от изследователите.

Мрежата на експертите от държавите-членки, в която участват специалисти по договорно право, представляващи държавите-членки, организира две срещи.

3. Въпроси по същество, произтичащи от семинарите за ОРР

3.1. Семинари по договорно законодателство на ЕС в областта на защитата на потребителите

По-долу са посочени основните въпроси, които бяха обсъждани в семинарите на потребителите. Комисията ще вземе тези въпроси под внимание както в процеса на разработване на ОРР, така и в работата си по прегледа на достиженията на общностното право в областта на защитата на потребителите.

Понятията „потребител“ и „професионалист“

Основните дискутирани въпроси включваха следното:

● Юридически лица: съществува всеобщо съгласие, че определението за потребител се отнася само за физически лица

● Сделки със смесена цел: беше обсъдена възможността да се разглеждат сделки със смесена цел, които са отчасти извън професионалната сфера, като потребителски сделки

● Взаимна връзка между предложените определения за потребител и професионалист: някои заинтересовани експерти считат, че определенията за потребител и професионалист трябва да съответстват едно на друго и да се изключват взаимно.

Нелоялни условия

Обсъдените въпроси включваха следното:

● Обхват на проверката за нелоялност: беше обсъдено включването на индивидуално договорени условия. По този въпрос не беше постигнато съгласие между заинтересованите експерти

● Що се отнася до изключване от теста за нелоялност на основния въпрос и съответствието на цената , заинтересованите експерти бяха на мнение, че не трябва да се налага контрол върху съответствието на цената, посочена в договорните условия.

Информация, предоставяна преди сключването на договора

Бяха обсъдени следните въпроси:

● Задължение за информиране относно стоки и услуги : заинтересованите експерти са на мнение, че предложеното общо правило, което изисква предоставяне на цялата съответна информация, от която отсрещната страна може да има нужда, за да вземе напълно информирано решение (по-специално информацията, свързана с оценка на очакваното качество и работа), е твърде широко и би могло да доведе до юридическа неяснота. Те изтъкват, че е необходимо да се обърне внимание на определени сектори (например застрахователно договорно право, финансови услуги).

● Задължение за предоставяне на допълнителна информация при сключване на договор с потребител, който се намира в особено неизгодно положение : заинтересованите експерти отдават дължимото на тази разпоредба, която определя в общи черти обстоятелствата, при които общностното право въвежда задължение за информиране на клиента от страна на търговеца. Според тях тази разпоредба трябва да се използва като обща основа или насока при определяне на списъка с основната информация, предоставяна преди сключване на договор с потребителя.

● Обезщетение в случай на нарушение на задължението за предоставяне на информация : заинтересованите експерти посочиха, че последствията от нарушението на информацията, предоставяна преди подписването на договор, са изключително важни за потребителите. Проектът, внесен от изследователите, предлага удължаване на периода за размисъл като възможно решение в случай на нарушаване на задължението за информация при договори, от които потребителят има право да се оттегли. В този контекст не беше специално обсъден въпросът за сключване на договор въз основа на невярна и подвеждаща информация.

Първи семинар по продажби на стоки за потребителите

Бяха обсъдени следните въпроси:

● Възможност за разширяване на понятието стока с цел включване на други видове активи съгласно член 1:105 от проекта на изследователите[3]: някои заинтересовани експерти заявиха, че понятието трябва да включва „ софтуер “ и в по-общ смисъл — права на интелектуалната собственост. Комисията прикани изследователите да помислят върху това кои стоки следва да бъдат включени в определението и каква преработка следва да се направи

● Доставка — Време на доставката — Връзка с прехвърлянето на риска : беше обсъдена възможността да се въведат правила за прехвърлянето на риска. Бяха изказани различни мнения. Беше припомнено, че този въпрос е бил предмет на оживени дискусии в Съвета по време на приемането на Директива 1999/44/ЕО относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции

● Подходящ момент във времето за установяване на съответствие : прехвърлянето на рисковете се счита обикновено за подходящ момент за оценка на съответствието. Изследователите се договориха да пояснят, че в някои случаи, например при щети, причинени от дефектна опаковка, продавачът носи отговорност за дефекти, които се появяват след прехвърлянето на риска, съгласно Виенската конвенция за международни продажби на стоки.

Втори семинар по продажби на стоки за потребителите (обезщетения)

Семинарът беше посветен на обезщетенията, дължими при нарушаване на договора. Обсъдените въпроси включваха:

● Степенуване на обезщетенията при несъответствие : някои заинтересовани експерти не бяха съгласни с въвеждането на система за степенуване на обезщетенията, тъй като потребителят би трябвало да може да избира измежду отделните обезщетения, вместо да чака да се изчерпят всички други възможности, преди да прекрати договора. Други заинтересовани експерти защитиха интересите на продавача и подкрепиха степенуването на обезщетенията по силата на Директива 1999/44/ЕО относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции

● Обстоятелства, при които договорът може да бъде прекратен : бяха обсъдени следните въпроси: какво е допустимото забавяне на изпълнението преди евентуалното прекратяване на договора; дали би било разумно да се определи твърд краен срок за изпълнение; какви обстоятелства могат да се считат за основно неизпълнение, тъй като, както изглежда, дефинирането на това понятие поражда проблеми

● Уведомление до продавача във връзка с дефекти, открити (или които би трябвало да бъдат открити) от купувача : освен общите въпроси защо това трябва въобще да се счита за задължение и защо ползването на обезщетение трябва да зависи от уведомление, беше обсъден по-подробно въпросът за срока на уведомлението. Според някои експерти срокът от 2 г. е приемлив, а според други - не.

Право на оттегляне

Бяха обсъдени хоризонталните правила за упражняването на правото на оттегляне и последствията от него въз основа на разпоредбите на директивите за търговията извън търговския обект[4], продажбата от разстояние[5] и предоставяне на правото на временно ползване на собственост[6] . Основните въпроси бяха следните:

● Сфера на приложение : предложените правила се прилагат винаги, когато дадена страна има законното право да се оттегли от даден договор. Заинтересованите експерти посочиха, че е необходимо да се поясни, че правилата се отнасят само за сделки между търговец и потребител (B2C)

● Упражняване на правото на оттегляне : съгласно предложеното правило страната, която има право да се оттегли, не е длъжна да посочва каквито и да било причини, за да упражни ефективно това свое право или за да бъде предмет на специфични изисквания по отношение на заявлението. Някои заинтересовани експерти посочиха, че не трябва да се допуска подаването на заявление, което не отговаря на определен формат, защото това е свързано с яснота и правна сигурност, поради което трябва да се въведат минимални изисквания към оформлението на заявлението

● Период на оттегляне : някои заинтересовани експерти оспориха мотивите за въвеждане на еднакъв срок за всички периоди на размисъл и заявиха, че предлаганият 14-дневен период е твърде дълъг. Други се изказаха в полза на запазване на съществуващите различия в тази област

● Крайни срокове за оттегляне : мнозинството от заинтересованите експерти подкрепиха необходимостта от въвеждане на максимален краен срок по отношение на изпълнението на правото на оттегляне с цел защита на правната сигурност на професионалистите.

Право на потребителите на обезщетение и отговорност на производителите

Обсъдени бяха следните по-важни въпроси:

● Понятието „обективна отговорност“ срещу понятието „вина“ : предлаганият режим на обективна отговорност, съдържащ няколко основания за освобождаване от отговорност (вина на потърпевшия, вина на трета страна или форсмажорни обстоятелства ), беше оспорен от някои заинтересовани експерти, които се придържаха към мнението, че елементът на виновност е необходимо условие за предявяване на иск за щети

● Включването на липса на бъдеща печалба и непарични загуби : мнозинството заинтересовани експерти приемат, че понятието „щети“ трябва да обхваща действителните щети, както и липсата на бъдеща печалба; не беше постигнато съгласие по въпроса дали понятието „щети“ трябва да включва също и непарични загуби

● Отговорност на производителя : този въпрос беше счетен за важен, защото повечето сделки в наше време са трансгранични, а потребителите рядко живеят в страната на производителя (или на продавача) на закупените стоки. От друга страна, въпросът повдига голям брой правни и практически проблеми. Според заинтересованите експерти потребителят трябва да може да упражнява правата си само по отношение на производителя, а не по отношение на всеки посредник по търговската верига. Фактът, че от посредниците и представителите на производителя, пребиваващи в държавата-членка на потребителя, също може да се търси отговорност, беше оспорен от заинтересованите експерти. Другите въпроси бяха свързани с доказателствената тежест, сроковете за упражняване на правото на потребителя и отговорността в случай на продажба на стоки от втора ръка.

3.2. Семинари във връзка с друго общностно договорно право

Бяха организирани няколко семинара по въпроси, свързани с общностното непотребителско договорно право, след което беше взето решение да се даде предимство на общностното право в областта на защитата на потребителите. По-долу са споменати основните въпроси, които бяха обсъдени на тези семинари

Застрахователно право

Бяха обсъдени следните типични въпроси:

● Задължение за разгласяване (от страна на ищеца) : състоя се дискусия за това, чия е отговорността при задължението за разгласяване. Някои заинтересовани експерти бяха на мнение, че застрахователят е длъжен да зададе всички уместни въпроси; други считаха, че ищецът трябва да има задължението да разгласи необходимата информация, която не е поискана. Посочените аргументи изтъкнаха необходимостта да се намери баланс между някакъв огромен, изключително подробен въпросник, и риска за ищеца да загуби покритие, ако той/тя е забравил(а) да спомене нещо, което се оказва важно, защото и в двата случая това може да бъде пречка за лицата, които искат да сключат застраховката, от която се нуждаят

● Задължение за разгласяване (от страна на застрахователя) : проектът на изследователите съдържа задължението от страна на застрахователя да посочи празнотите в покритието на застраховката, поискана от ищеца, и застраховката, предложена от застрахователя. Много заинтересовани експерти бяха на мнение, че това налага задължението за консултация, която би струвала скъпо и не е желателна. Този въпрос е свързан и с голяма доза субективност. Те предпочитат да има задължение за разясняване на полицата, като се остави на кандидата да реши дали това е уместно.

● Срокове за анулиране : заинтересованите експерти се съгласиха най-общо, че предлаганият едномесечен срок за анулиране на договора в случай на нарушение на задължението за разгласяване е твърде кратък и приеха, че в случай на нарушение с цел измама не трябва да има краен срок.

Електронна търговия

По-долу са дадени примери на обсъдените въпроси:

● Нежелани договори : изследователите и заинтересованите експерти обсъдиха въпроса дали забраната на доставката на нежелани стоки или услуги за потребителя, когато тази доставка е свързана с искане за плащане, трябва да се отнася и за договорите между търговци

● Право на оттегляне : заинтересованите експерти отбелязаха, че определенията, дадени в разпоредбата, не са разработени достатъчно добре и че тази разпоредба трябва да бъде преразгледана. Беше подкрепено правото на оттегляне в рамките на 14 дена. Беше оспорено предложението упражняването на това право да зависи от желанието на потребителя да поеме своите разноски; беше обсъдено дали това право следва да се отнася и за договорите между търговци.

● Определението на „достигнат, изпратен и експедиран“, съдържащо се в електронните съобщения : изследователите и заинтересованите експерти обсъдиха въпроса в кой именно момент от времето трябва да се счита, че дадено съобщение е изпратено или получено. Беше решено, че е необходима по-голяма яснота и че трябва да се вземат под внимание международните инструменти в областта на електронната търговия.

3.3. Семинари по общо договорно право

Основните въпроси, обсъдени на семинарите по общо договорно право, са посочени по-долу. Комисията ще ги вземе под внимание в процеса на разработване на Общата референтна рамка (ОРР).

Съдържание и действие на договора

По-долу са дадени примери на обсъдените въпроси:

● Изявления, които пораждат договорни задължения : заинтересованите експерти изразиха нуждата от ясно определение кога именно дадено изявление „ поражда договорно задължение “. Беше обсъдено дали предложената разпоредба, доколкото е свързана с обвързващи преддоговорни изявления, отнасящи се до качеството или употребата на стоките или услугите, следва да обхване единствено отношенията между търговци и потребители или и отношенията между търговци и търговци.

● Договорни условия : беше обсъден характерът и действието на подразбиращите се термини. Заинтересованите експерти считат, че трябва да се избягва неточната формулировка на разпоредбата. Изследователите изтъкнаха, че в тази разпоредба неяснотата не би нанесла вреда, тъй като се предполага, че разпоредбата ще представлява правило „по подразбиране“ за договорите, в които няма подразбиращи се термини за специфичните договори по силата на специфично законодателство

● Условие в полза на трета страна : беше обсъден въпросът за действието на договора в полза на трета страна; беше заключено, че е необходимо допълнително да се обмислят обстоятелствата, при които третата страна може да разчита на това условие.

Правомощия на агентите

Изследователите посочиха, че проектодокументът относно правомощията на агентите трябва да бъде преработен с цел да отрази последните промени в държавите-членки и евентуално да включи конкретни правила в областта на защитата на потребителите. На семинара бяха обсъдени и някои други въпроси, по-конкретно:

● Използването на понятията „ агент “ и „ представител “ : заинтересованите експерти изтъкнаха нуждата от ясна терминология и необходимостта да се използват само термините, определени в Общата референтна рамка (ОРР). Изследователите поясниха, че ще има приложение към ОРР със списък на използваните определения на термините

● Разликата между прякото и непрякото представителство : изследователите поясниха, че само прекият представител може да сключи сделка, която е обвързваща за ръководителя, тъй като той действа „ от името на “ ръководителя, докато непрекият представител действа „ в полза на “ ръководителя. Идеята на непрякото представителство е да се даде защита на ръководителя, например когато след сключването на сделката представителят фалира. Някои заинтересовани лица оспориха ползата от това правило. Беше направено заключението, че трябва да се обмислят по-добре интересите, които следва да бъдат защитени при неизпълнение или несъстоятелност на представителя.

4. Структурата на ОРР — резултати от семинарите със заинтересованите лица и държавите-членки

На два семинара — един със заинтересовани експерти и още един с експерти от държавите-членки — се състоя предварително обсъждане на структурата на Общата референтна рамка. На семинара със заинтересованите експерти, състоял се на 29 ноември 2005 г., се оформи консенсус за това, че ОРР трябва да съдържа темите, които са пряко свързани със съществуващото общностно договорно право в съчетание с общи договорно и правни въпроси, които имат отношение към общностното право . Освен това заинтересованите експерти поискаха повече определения и изтъкнаха необходимостта от разработване на алтернативни формулировки на някои определения и примерни правила. И накрая, заинтересованите експерти се съгласиха, че проектът на ОРР трябва да разграничи по-ясно договорите между търговците и договорите на търговците с потребителите.

Експертите от държавите-членки стигнаха до сходни изводи на семинара, състоял се на 9 декември 2005 г., но с известни различия. Повечето държави-членки искат договорното право за защита на потребителите да бъде обхванато в съчетание с части от общото договорно право, които имат отношение към достиженията на общностното право в областта на защитата на потребителите. Някои от тях искаха да включат и други въпроси от общото договорно право, а други искаха да се обърне внимание изключително на достиженията на общностното право в областта на защитата на потребителите.

5. Принос в дейността по подготовката

5.1. Принос от страна на Европейския дискусионен форум

Първият Европейски дискусионен форум, организиран от английското председателство на Съвета и от Комисията, който за пръв път събра заедно изследователите, мрежата на заинтересованите експерти (CFR-net), мрежата на експертите от държавите-членки, висши представители на бизнеса и потребителите, както и министри, висши длъжностни лица и членове на Европейския парламент, се състоя в Лондон на 26 септември 2005 г. Тази конференция потвърди необходимостта от определяне на приоритетите на дейността по Общата референтна рамка, за да може тя да захрани ефективно и ефикасно прегледа на достиженията на общностното право в областта на защитата на потребителите.

Тази конференция беше последвана от втори Европейски дискусионен форум, състоял се на 26 май 2006 г. във Виена под егидата на австрийското председателство; на него беше потвърдена подкрепата за съсредоточаване на вниманието върху въпросите на потребителите в Европейския съюз. Оформи се и консенсус по въпроса, че ОРР трябва да обхване също и въпроси на общото договорно право. На третия дискусионен форум, организиран под немското председателство на Съвета в Щутгарт на 1 март 2007 г., председателството заключи, че е налице обща подкрепа за ОРР, която ще предостави на европейските законодатели необходимия инструментариум, включително достиженията на общностното право и че решенията относно съдържанието на ОРР са важен въпрос, който трябва да бъде обсъден на политическо ниво.

5.2. Принос на други институции

5.2.1. Съветът

В своите заключения от 29 ноември 2005 г. Съветът за конкурентоспособност подкрепи подхода, възприет в Първия доклад за напредъка, и по-специално даването на приоритет на въпросите, свързани с прегледа на достиженията на общностното право в областта на защитата на потребителите. Той подчерта, че тази дейност трябва „ да обърне внимание на практическите въпроси с цел да доведе до реални ползи за потребителите и търговците “, и изтъкна, че трябва „ да се признаят различията в договорите между търговците и потребителите и тези между търговците и други търговци “. Освен това Съветът приветства уверенията на Комисията, че не възнамерява да предлага европейски граждански кодекс.

5.2.2. Европейският парламент

На 23 март 2006 г. Европейският парламент прие резолюция, с която приветства Първия доклад за напредъка и изрази своята подкрепа за проекта за ОРР. Европейският парламент подчерта, че работата по ОРР трябва „ да следва ясни насоки, постановени от европейските законодатели “ и изрази становището, че ОРР може да бъде приета окончателно едва след политическото одобрение на Европейския парламент и на Съвета. Европейският парламент призова Комисията да действа във възможно най-тясно сътрудничество с Парламента във всяка отделна стъпка за разработване на ОРР и по-конкретно да се консултира с Парламента относно проекта за структурата на ОПР, както и преди да предприеме каквато и да било мярка за планиране в бъдеще. Подобно на Съвета, Европейският парламент призова Комисията да разграничи правните разпоредби, които се отнасят до сектора „търговци-потребители“ от разпоредбите относно сектора „търговци-търговци“ и да раздели тези сектори методично.

В своята резолюция ЕП обяви, че създава парламентарна работна група с участието на членове на парламентарната комисия по правни въпроси и парламентарната комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите. Тази работна група представлява форум за обсъждане на въпросите, повдигнати от изследователите и заинтересованите експерти, които, по мнението на ЕП, трябва да получат политически насоки. Срещите на работната група се подготвят от група по проекта с участието на длъжностни лица от Европейския парламент. В тези срещи участва и Комисията. Досега са били организирани няколко срещи. Обсъдени са въпроси, като например понятията „потребител“, „професионалист“ и „нелоялни договорни условия“.

В отговор на искането, съдържащо се в резолюцията на Европейския парламент, Комисията да направи блок схема, в която да посочи ясно всички отделни страни в процеса на ОРР, Комисията състави такава схема, която е дадена в приложението.

На 7 септември 2006 г. ЕП прие още една резолюция в областта на европейското договорно право, в която подкрепя разработването на мащабен проект за ОРР, който да включва общи положения от договорното право, а не само законодателство в областта на защитата на потребителите, и по който Комисията да продължи да работи едновременно с работата по прегледа на достиженията на общностното право.

6. Заключения

Що се отнася до европейското договорно законодателство в областта на защитата на потребителите, съответните изводи от ОРР ще бъдат включени, където това е уместно, в прегледа на достиженията на общностното право в областта на защитата на потребителите, във връзка с който Комисията прие Зелена книга на 7 февруари 2007 г. Зелената книга описва възможностите за евентуално преразглеждане на достиженията на общностното право в областта на защитата на потребителите.

Според първоначалния замисъл целта на ОРР е да служи за „инструмент“ или ръководство на Комисията и европейските законодатели при преразглеждане на действащото и разработване на ново законодателство в областта на договорното право. Съгласно определения срок за подготовка изследователите трябва да представят проект за ОРР до края на 2007 г. Комисията трябва да направи внимателен подбор на онези части от проекта, които отговарят на общите законодателни цели. Този процес на подбор трябва да бъде осъществен след консултация с другите институции и заинтересовани лица. Комисията трябва да проследи дали частите от проекта, избрани за Общата референтна рамка (с възможните изменения към тях), си съответстват и отговарят на замисъла на Зелената книга. След като анализира резултатите от процеса на консултации, разработи свой проект на ОРР и извърши оценка на въздействието, Комисията може да представи своя подход под формата на Бяла книга.

От друга страна, въпросът за обхвата на ОРР е друга тема, която трябва да намери решение сега, за да може да се насочат бъдещите дейности по ОРР, като се има предвид по-специално доколко бъдещата дейност по ОРР трябва да обхване и въпроси, свързани с други области на общностното договорно право , както и пряко свързани с него въпроси от общото договорно право в допълнение към договорното право в областта на защитата на потребителите.

По време на работата по ОРР и в процеса на консултации бяха направени някои препоръки (от заинтересовани експерти от мрежата CFR-net и от някои държави-членки) за включване на някои общи договорни и правни въпроси, които имат практическо значение за действащото общностно право .

В своите резолюции от 2006 г. Европейският парламент изтъкна значението на този проект и призова Комисията като цяло да участва в тази дейност. Освен това Парламентът призова Комисията да проучи извършваните изследователски дейности с цел евентуално да използва резултатите, които излизат извън обсега на въпросите, тясно свързани с достиженията на общностно право в областта на защитата на потребителите, и да разработи гражданско-правна уредба на Общността. В резолюцията си от септември парламентът потвърждава своята подкрепа на разработването на широк проект на ОРР в областта на общите договорни и правни въпроси, който да надхвърля сферата на защитата на потребителите и по който Комисията да продължи да работи успоредно с прегледа на достиженията на общностното право .

Комисията счита, че ОРР е по-добър регулаторен инструмент. ОРР представлява дългосрочно упражнение, което има за цел да гарантира последователност и добро качество на европейското законодателство в областта на договорното право. Тя би могла да се използва за дефиниране на ясни определения на правните термини, основни принципи и последователни съвременни правила на договорното право при ревизиране на действащото секторно законодателство и при разработване на ново законодателство там, където възникне такава потребност. Нейният обхват не включва широко хармонизиране на частното право или на европейския граждански кодекс.

Поради интереса, проявен от Съвета и от Парламента, както и във връзка с тяхното желание да вземат активно участие, би било уместно, ако Комисията се запознае с позициите на тези две институции. Европейският парламент вече излезе с позиция по въпроса чрез своите резолюции. Като внася настоящия доклад за напредъка в Съвета, Комисията иска да разбере каква е неговата позиция по останалата част от работата върху ОРР, която би могла да обхване няколко семинара по други въпроси на общностното договорно право например във връзка с изискванията за информация, маркетинг и разпространение в областта законовата уредба на финансовите услуги или със забавянето на паричните плащания (включително клаузите за запазване на правото на собственост), а също така по общи договорни и правни въпроси например формални изисквания, валидност и тълкуване на договора в случай на измама, грешка или невярно представяне.[pic]

[pic]

[1] Съвет за конкурентност на Европейския съюз, 28/29 ноември 2005 г. 14155/05 (Печат 287)

[2] През отчетния период на този доклад бяха организирани 11 семинара, пет от които не бяха свързани конкретно с потребителската тематика: Съдържание и последствия от договора, Въпроси, свързани с електронната търговия, Правомощия на посредниците, Структура на ОРР, Застраховки

[3] Например електричество, информация и данни (включително софтуер), както и други форми на нематериална собственост.

[4] Директива 85/577/ЕИО от 20 декември 1985 г, ОВ L 372, 31.12.1985 г, стр. 31

[5] Директива 97/7/EC на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г, ОВ L 144, 4.6.1997 г, стр. 19

[6] Директива 94/47/EC на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 1994 г, ОВ L 280, 29.10.1994 г, стр. 83