24.8.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/21

—

препоръчва разпоредбите на членове 99 и 128 от ДЕО, които са в основата на тригодишния цикъл на политиките и на определянето на интегрираните насоки за икономическата политика и политиката по заетостта да бъдат прилагани в цялостен контекст, включващ екологични и институционални, както и икономически и социални аспекти в интегрирания пакет от насоки, така че СУР да осъществи на практика трансверсалния и първостепенен характер на устойчивото развитие;

—

предлага на Комисията да установи засилено сътрудничество, за да оцени приноса на местните и регионални власти към политиките на устойчивост, като част от многогодишното институционално партньорство;

—

призовава Европейската комисия да предложи подходящи политики като определянето на горни граници за производството на някои замърсители или експлоатацията на някои ресурси, включително земеделски практики и такива, свързани с риболова, които да придружават механизмите за регулиране на пазара и данъчната политика в областта на околната среда. По отношение на последната съществува неотложна необходимост от премахване на нарушенията на пазара, породени от неправилно насочени субсидии, които насърчават форми на производство или продукти със силно въздействие или висок риск за околната среда;

—

счита, че в стратегията следва ясно да се посочи, че за да се прекъсне връзката между икономическия растеж и влошаването на състоянието на околната среда, ще бъде необходимо да се контролира, намали и стабилизира потокът от енергия, материали и свързаните с тях отпадъци, който захранва икономическата система преди да се върне обратно в екосистемата под по-малко използваеми форми;

—

подчертава важната роля, която местните и регионални власти могат да играят в постигането на устойчиво развитие; препоръчва насърчаването на Местен дневен ред 21, по-специално във връзка с използването на европейските фондове, като основен инструмент за осъществяването на процесите на широко участие; за тази цел, препоръчва да се насърчи пълното прилагане и разширяване на разпоредбите на Конвенцията от Архус за достъп до информация, публично участие при вземането на решения и достъпа до правосъдие по отношение на всички области на устойчиво развитие: икономиката, обществото, околната среда и институциите.

1.1

приветства приемането на новата Стратегия на Европейския съюз за устойчиво развитие (СУР);

1.2

със задоволство отбелязва, че новата стратегия потвърждава трансверсалния характер на целта за постигане на устойчиво развитие (1), която е първостепенна и определя политиките и дейностите на Съюза;

1.3

подчертава, както се посочва и в заключенията на Европейския съвет от 16 и 17 юни 2006 г., че напредъкът, постигнат след приемането през 2001 г. в гр. Гьотеборг на Стратегията за устойчиво развитие, не е достатъчен и изразява загриженост от липсата на задълбочено изследване на причините за този незадоволителен напредък и отрицателните тенденции по отношение на основните екологични променливи;

1.4

споделя мнението на Комисията, че е време да се даде предимство на един проактивен подход към устойчивото развитие, на практически действия на място и на решаващата роля, която местните и регионални власти могат да играят за постигането на устойчиво общество както в Европейския съюз, така и в останалата част на света;

1.5

подчертава, както и в свое предходно становище, значението на извеждането на преден план на устойчивото развитие и включването му във всички сектори на политиката на ЕС. И днес все още следва да се припомни, че политиката на сближаване е в основата на икономическото, екологично, институционално и социално измерения и че следва надлежно да се оценяват дългосрочните последици на всички политики;

1.6

би желал да подчертае, че безопасността и сигурността представляват важна предпоставка за постигането на добро качество на живот. В съчетание с широка перспектива за общественото здравеопазване, безопасността и сигурността осигуряват необходимата основа, върху която да се опират дейностите, насочени към постигане на устойчиво развитие. Безопасността и сигурността обхващат всички области, от въздействието на климатичните промени и войната до насилието срещу жени и деца; освен това Комитетът на регионите би искал да наблегне на необходимостта в дейностите, насочени към постигане на устойчиво развитие, да бъде включена перспектива, свързана с равните възможности за мъжете и жените;

1.7

припомня, че местните и регионални власти играят ключова роля в различни области, като териториалното устройство, в рамките на което редица от необходимите за насърчаване на развитието мерки, отнасящи се например до използването на земята, управлението на водните ресурси и на отпадъците и политиките в областта на градската околна среда, попадат главно в обхвата на правомощията на регионалните и местни власти и смята, че те следва да имат водеща роля в процеса на изпълнението, наблюдението и преразглеждането на стратегията;

1.8

подчертава още веднъж вниманието, което следва да се отделя на екологичните изисквания в процедурите по възлагане на обществени поръчки в технологичния сектор и по-специално в областта на отпадъците, енергетиката, транспорта, водоснабдяването и канализацията, пътищата и други инфраструктурни мрежи, както и на насърчаването на щадящи околната среда обществени поръчки. Следва да се разшири обхватът на Системата на Общността за управление и одитиране на околната среда (СОУООС), с цел да се обхване цялата територия и да се включат публичните власти. Тя следва да се усъвършенства и да се адаптира към проблемите и изискванията за устойчиво развитие, като се отчитат икономическите, екологични и социални измерения. В тази връзка следва да се разгледа по-задълбочено възможността да се вземат предвид екологичните ползи от произведени стоки на местно ниво и услуги предоставяни на местно ниво;

1.9

смята, че възможността да се обединява опитът и да се придобиват нови знания чрез сътрудничество и взаимодействие между различните участници е важен аспект на процеса за постигане на устойчиво развитие.

1.10

одобрява определените в новата стратегия цели, които изискват допълнителни уточнения и по-подробно разработване;

1.11

смята, че следва да се направи уточнение, че ако се прекъсне връзката между икономическия растеж и влошаването на околната среда, процентът на рециклиране на възобновяеми ресурси трябва да е равен или по-голям от сбора на процента на използване на възобновяеми и невъзобновяеми ресурси, а процентът на производство на отпадъци трябва да е по-малък от процента на рециклиране на отпадъците чрез природни системи; освен това е необходимо стратегиите да не целят единствено избягване на влошаването на състоянието на екосистемите, а най-вече съдействие за пълното възстановяване на функциите им, посредством насърчаването на мерки за управление, насочени към възстановяване и опазване на здравето и интегритета им и, в резултат на това, поемане на задължението употребата на стоките и услугите, свързани с околната среда, да бъде съвместима със социално — екологичните функции на територията;

1.12

счита, че не е достатъчно да се призовава за екологично ефективна икономика: следва да се разбере, че „екологичната ефективност“ тук означава създаденото от растежа благосъстояние да съответства на свързаните с него социални и екологични разходи или да не ги превишава;

1.13

смята, че тази връзка трябва да се изясни, че устойчивостта изисква справедливо равновесие между използването на ресурси и производството на замърсители. Свят, в който богатите (11 % от световното население) притежават 80 % от природните ресурси и същия процент от глобалните приходи, не е устойчив.

1.14

одобрява определените от новата стратегия ръководни принципи, които изискват допълнителни уточнения и по-подробно разработване;

1.15

смята, че по отношение на участието на гражданите, предприятията и социалните партньори, следва да се прави по-конкретно позоваване на формите на демокрация на участието и на съвещателна демокрация т.е. на механизми за участие и вземане на решения, които, в зависимост от обстоятелствата, могат да се съчетават с форми на традиционната представителна демокрация и счита, че насърчаването на социалната отговорност на предприятията означава също така да се експериментират някои мерки по отношение на структурата на собственост на предприятията като кооперативите и програмите за разпределяне на акции на съответните работници или общности;

1.16

одобрява необходимостта да се осигури съгласуваност между политиките на управление, интегрирането на политиките и използването на най-добрите налични знания, но смята, че тази съгласуваност все още не е постигната, че няма интеграция и че най-добрите знания се отнасят преди всичко до конкурентоспособността и иновациите и са насочени към икономическия растеж и завладяването на нови пазари и в далеч по-малка степен към изискванията за устойчиво развитие;

1.17

смята за необходимо за тази цел да уточни, че устойчивото развитие се отнася до качеството на живот, което може да бъде постигнато дори при отсъствието на икономически растеж, т.е. на по-високо производство на стоки и услуги или увеличаване на брутния вътрешен продукт на глава от населението; става дума преди всичко за едно наистина устойчиво развитие, което е в състояние да отговори на настоящите потребности, като в същото време запази за бъдещите поколения възможността да задоволяват своите нужди;

1.18

изразява съгласие, че всички европейски институции и държави-членки следва да гарантират на всички нива, че важните политически решения се основават на предложения, които са били подложени на висококачествена оценка на въздействието, при която се анализират социалните, екологични, институционални и икономически измерения на устойчивото развитие;

1.19

по отношение на потенциалното взаимодействие между Лисабонската и Гьотеборгската стратегии, припомня, както отбеляза в свое предходно становище, че Лисабонската стратегия представлява основата на отговора на ЕС на въздействието на глобализацията върху конкуренцията, икономиката и работната сила в Европа, но следва също да отразява въздействието върху устойчивото развитие в Европа и в световен мащаб;

1.20

би доказал, че установената между двете стратегии връзка е загубила правилната посока. Гьотеборгската стратегия би трябвало да представлява синтез между Лисабонската стратегия и процеса на преразглеждане на Петата програма за действие в областта на околната среда, както и да определи Шестата програма за действие в областта на околната среда;

1.21

изразява съжаление, че този синтез не е осъществен, и че двете стратегии се изпълняват чрез отделни процедури за вземане на решения и че устойчивостта на практика се свежда до екологичния аспект, като Лисабонската стратегия и нейните ключови думи: растеж, конкурентоспособност и иновации поставят на второ място стратегията за устойчиво развитие;

1.22

отбелязва, че призивът за по-голямо взаимодействие не е достатъчно мощен и не се подкрепя от управлението на двата процеса. Лисабонската стратегия се основава върху процедурите, предвидени в членове 99 и 128 от Договора. Тя оказва въздействие върху изготвянето на икономическата политика и политиката по заетостта в различните страни и върху решенията на различните формации на Съвета, които определят политиката на ЕС;

1.23

изразява съжаление, че заседанието на пролетния Европейски съвет, което би било повод за оценка на изпълнението на вътрешните и външните ангажименти в областта на устойчивото развитие (2), е изцяло посветено на цикъла на икономическата и социална политики от Лисабон;

1.24

отбелязва намерението на Комисията да представи годишен доклад за околната среда, с цел да допринесе за работата на Съвета „Околна среда“ по време на подготвителната фаза на пролетния Европейски съвет.

1.25

отбелязва седемте ключови предизвикателства, идентифицирани от стратегията и съответните измерими цели, оперативни цели и действия, но смята, че съществува риск разделянето на задачите да доведе до пренебрегване на дълбоката взаимовръзка между различните определени области на действие, като се разводнява основният въпрос за интегрирания и цялостен контрол на потока на материали и енергия, който захранва икономическата система;

1.26

изразява загриженост, че измеримите цели и оперативните цели не се отнасят до точно определени цели, което би било желателно, а по-скоро до принципи и насоки и отбелязва, че следва да се преразгледат свързаните с изменението на климата цели, като се вземат предвид заключенията на работни групи I и II на Междуправителствения комитет за изменението на климата (IPCC) и неотдавна формулираните от Европейския съвет през м. март 2007 г. насоки;

1.27

призовава да бъде разгледано насърчаването на употребата на биомаса като средство за диверсифициране на източниците на ЕС за горива предвид последните изследвания;

1.28

отбелязва резултатите от неотдавна проведеното от Евробарометър проучване, съгласно които 60 % от европейското население смята, че трябва да се намали делът на произвежданата чрез ядрена технология енергия и счита, че в стратегията следва да се посочи необходимостта от премахване на нарушенията на пазара, породени от бюджетната подкрепа на ЕС за ядрената енергетика (над EUR 550 милиона годишно), която е четири пъти повече от подкрепата за възобновяеми енергии и енергийна ефективност (EUR 168 милиона);

1.29

изразява съжаление, че определените в областта на транспорта цели се ограничават до характеристиките на автомобилите и не включват други видове транспорт. Следва да се определят конкретни цели по отношение на взаимовръзката между различните видове транспорт, да се въведат пазарни правила, за да стане железопътният транспорт по-конкурентоспособен, а именно чрез предвиждане на иновационни инструменти като определяне на горни граници за изминати километри/година за всяко транспортно средство и заменяеми разрешителни за превоз на товари. При определянето на тези цели трябва да се вземе под внимание конкретната ситуация, в която се намират различните хора, семейства, предприятия, икономики, както и различните географски фактори, видове транспорт и други налични инфраструктури;

1.30

отделя внимание на ролята, която могат да играят местните власти, както се посочва в стратегията, при разработването и осъществяването на транспортни планове и системи в рамките на тематичната стратегия за градска среда;

1.31

приветства значението, отдавано на предизвикателството, свързано с бедността в света и развитието, но изразява загриженост по отношение на забавянето за запълване на квотите за предоставяне на помощ на развиващите се страни; смята, че стратегията следва да преразгледа подхода, свързан с помощта за развиващите се страни и търговските политики предвид растящата пропаст между богатите и бедните в света, но и също поради надвисналата заплаха от екологична криза.

1.32

споделя мнението, че образованието е предпоставка за насърчаване на промяна в моделите за потребление и в моделите на поведение по принцип и съзнава, че тези модели могат да бъдат в противоречие с изискванията за устойчивост, ако нищо не се направи в областите, които оказват влияние върху тях или ги определят; необходимо е да се създаде система от ценности, която да се прилага по-лесно към начина на живот (и следователно и към моделите на производство и потребление);

1.33

приветства предприетите инициативи в рамките на обявеното от ООН Десетилетие на образование за устойчиво развитие; но въпреки това съзнава факта, че единствено образованието не е достатъчно, за да се гарантира пазарно поведение, което да е съвместимо с изискванията за устойчивост и че също е необходимо регулиране на пазара и механизми за социален контрол;

1.34

смята, че трябва да се прави разлика между образованието и обучението и счита, че обучението през целия живот е един от най-важните инструменти за осигуряване на равни възможности за всички при условията на пазарно общество, за укрепване на социалния стълб с цел насърчаване на устойчивото развитие;

1.35

отчита, че изследователската дейност в областта на устойчивото развитие следва задължително да включва краткосрочни проекти, които да улеснят вземането на решения, както и дългосрочни проекти и да решава въпроси от регионален и световен характер;

1.36

смята, че е неотложно и необходимо да се разработят нови, по-щадящи околната среда технологии. В тази връзка целите на 7-ата Рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие са полезни, както и мерките, които могат да благоприятстват схеми за насърчаване на устойчивото развитие на местно ниво и за подкрепа на развитието на щадящи околната среда предприятия, по-специално на МСП. Тези мерки следва да бъдат насърчавани;

1.37

споделя мнението, че е необходимо да се насърчават междудисциплинарни подходи, като се отчитат непрекъснатите промени във връзката между различните икономически, екологични, социални и институционални системи и смята, че от жизненоважно значение са максималната прозрачност и участие предвид степента на несигурност, съпътстваща развитието на системите, множеството интереси, свързани с процесите на вземане на решения, необходимостта да се отговаря на въпроси, отнасящи се до самия предмет на научните изследвания (например предпоставките, които ги обуславят), както и необходимостта да се опазва здравето и качеството на околната среда и да се гарантира, че процесите на вземане на решение са в съответствие с етичните принципи и ценности;

1.38

признава необходимостта от по-добро разбиране на взаимовръзките между създаването на доход, осчетоводяването му и благосъстоянието. По-конкретно Комитетът смята, че изчисляването на националния доход следва да включва показатели, предназначени да остойностяват потока от енергия и материали, който захранва икономическата система и да оценяват пълния обхват на икономическата дейност.

1.39

смята, че гамата от инструменти за политиката в областта на устойчивото развитие не може да се ограничава до отделни мерки за регулиране на пазара, колкото и полезни и необходими да са те. Търсенето чрез прозрачност и корективни мерки на „правилната цена“, която да отразява социалните и екологични разходи, не отчита факта, че не е възможно да се прогнозират с достатъчна точност променящите се тенденции в различните системи;

1.40

изразява съгласие относно необходимостта от по-голяма координация между държавите-членки и Комисията за осигуряване на по-добро използване на европейските фондове; по този повод изразява загриженост относно възможността, че Структурните фондове за периода 2007-213 г. ще могат в крайна сметка да допринесат за увеличаването на емисии на CO2, както това беше посочено в неотдавна публикувания доклад на CEE Bankwatch Network.

1.41

изразява съгласие, че следва да се използват подходящи мерки за комуникация, които да улесняват информацията и да повишават осведомеността по въпросите, свързани с устойчивостта и че те следва да спомогнат за изготвянето на последователна и реалистична визия на ЕС за устойчиво развитие в дългосрочен план;

1.42

споделя анализа на ролята, която регионалните и местни власти могат да играят за постигането на устойчиво развитие чрез действия на определени общности в градските и селски райони. Местен дневен ред 21 е основният инструмент за изпълнението на политиките, които са разработени и осъществявани чрез процесите на широко участие. Комитетът въпреки това е на мнение, че тези процеси на участие не могат да бъдат напълно развити, ако не им бъде отделено необходимото значение в управлението на бюджета на съответните нива на държавно управление, по-специално когато се управляват средства от бюджета на Общността;

1.43

смята, че мониторингът следва да се съсредоточи не само върху определянето и проследяването на развитието на показателите, но и върху проследяването на политиките и действията на ЕС, на отделните държави-членки и дори на местните и регионални власти;

1.44

счита, че това ще изисква промени в съществуващите процедури за вземане на решения в областта на европейското управление на устойчивото развитие;

1.45

убеден е, че утвърждаването на политиките за устойчиво развитие изисква фундаментална промяна във връзката между Лисабонския и Гьотеборгския процеси, която следва да бъде върната към първоначално замисленото й състояние. Пример: не резултатите от СУР на ЕС следва да допринесат за извършваната в Лисабонския контекст работа, както се посочва в точка 38 от стратегията за устойчиво развитие, а по-скоро резултатите от Лисабонската стратегия следва да допринасят за постигането на целите на устойчивото развитие, като се има предвид първостепенното място, което устойчивото развитие заема сред европейските политики;

1.46

подчертава необходимостта предложените от Комисията мерки за постигане на устойчиво развитие да бъдат разработени и формулирани по начин, който ще улесни тяхното прилагане на местно и регионално ниво в 27-те държави-членки. Важно е предложените мерки да могат да бъдат приложени на местно и регионално ниво, независимо от съществуващите в държавите-членки различия;

1.47

изразява загриженост по повод предложението на Комисията да се представи на Европейския съвет през м. декември план за управление на СУР. Това решение би задълбочило разделянето на Гьотеборгската от Лисабонската стратегии и би поставило на още-по заден план устойчивостта в европейското управление;

1.48

припомня в тази връзка, както беше потвърдено отново на пролетния Европейски съвет през 2005 г. по повод подновяването на Лисабонската стратегия, че тя се вписва в най-широкия контекст на необходимостта от устойчиво развитие.

2.1

убеден е, че подход към устойчивото развитие, който обхваща икономическите, социални и институционални аспекти е предпоставка за увеличено благосъстояние, високо ниво на заетост, на качествени работни места и икономически растеж, който не води до по-големи разходи за екология и поради това би създал изкуствено благосъстояние; за да може такъв подход да се утвърди, е необходимо да се извърши цялостна реформа на управлението на ЕС на устойчивостта;

2.2

препоръчва разпоредбите на членове 99 и 128 от ДЕО, които са в основата на тригодишния цикъл на политиките и на определянето на интегрираните насоки за икономическата политика и политиката по заетостта да бъдат прилагани в цялостен контекст, включващ екологични и институционални, както и икономически и социални аспекти в интегрирания пакет от насоки, така че СУР да осъществи на практика трансверсалния и първостепенен характер на устойчивото развитие;

2.3

препоръчва също така да се предостави ключова роля на местните и регионални власти в различните фази на този нов цикъл при определянето и реализирането на глобалните цели и извършването на необходимите за постигането на устойчиво общество промени, като се започне, при необходимост, от местните нива. В тази връзка към докладите за икономическата политика и политиката по заетостта, които всички държави-членки следва да представят ежегодно до м. октомври, следва да се добави и доклад за изпълнението на Шестата програма за действие в областта на околната среда. Трите доклада следва да бъдат взаимосвързани и да показват как всяко политика допринася за постигането на определените в СУР цели на устойчивостта;

2.4

счита, че в стратегията следва ясно да се посочи, че за да се прекъсне връзката между икономическия растеж и влошаването на състоянието на околната среда, ще бъде необходимо да се контролира, намали и стабилизира потокът от енергия, материали и свързаните с тях отпадъци, който захранва икономическата система преди да се върне обратно в екосистемата под по-малко използваеми форми;

2.5

препоръчва програмните документи да се придружават от анализ на тези потоци, за да се провери какъв е техният принос за отделянето на икономическия растеж от екологичното въздействие и целите на мерките в областта на сближаването да се отнасят на първо място и преди всичко до постигането на целите на стратегията за устойчиво развитие и, само при условие, че тези мерки се вписват в тази стратегия и са в съответствие с нея, и до интегрираните насоки за растеж и заетост на Лисабонския дневен ред;

2.6

поради това приканва Комисията да направи предложение в този смисъл и отправя искане Съветът и Европейският парламент да го разгледат в най-скоро време;

2.7

призовава Европейската комисия да предложи подходящи политики като определянето на тавани за производството на някои замърсители или експлоатацията на някои ресурси, включително земеделски практики и такива, свързани с риболова, които да придружават механизмите за регулиране на пазара и данъчната политика в областта на околната среда. По отношение на последната съществува неотложна необходимост от премахване на нарушенията на пазара, породени от субсидии, които насърчават форми на производство или продукти със силно въздействие или висок риск за околната среда;

2.8

препоръчва в СУР да се определят количествено измерими цели с точни срокове и призовава държавите-членки за разработят стратегии за устойчиво развитие, които да са в съответствие с Европейската стратегия, и които да могат да допринесат за изпълнението й. В тази връзка ангажира регионалните и местни власти да изготвят свои стратегии в съответствие с определените на национално и европейско ниво цели, заедно с подходящи механизми за получаване на обратна информация;

2.9

призовава Комисията да предвиди изготвянето на план за отговор на изменението на климата, който да разгледа въздействието на повишаването на температурите върху рибарството и защитата на бреговете върху вътрешните водни пътища и на колебанията на валежите и други неблагоприятни явления върху земеделието и животновъдството, рибарството и аквакултурите, горските пожари, сушите, биологичното разнообразие и горите, туризма, защитата на бреговете, здравеопазването и др.;

2.10

препоръчва установяването на процедури и укрепването на институционалния капацитет за извършване на оценка на екологичната устойчивост на планове, програми и проекти, с цел да се осигури адекватна информация и участие на обществеността. Счита, че основната цел на тези процедури следва да бъде да се установи дали планираните мерки са в съответствие с целите, определени на всички съответни нива на стратегията за устойчивост и дали допринасят за тяхното постигане;

2.11

подчертава важната роля, която местните и регионални власти могат да играят в постигането на устойчиво развитие; призовава Комисията да изготви подкрепящи инициативи за социално, градско и екологично обновяване на градските периферни зони; препоръчва насърчаването на Местен дневен ред 21, по-специално във връзка с използването на европейските фондове, като основен инструмент за осъществяването на процесите на широко участие; за тази цел, счита че е необходимо да се разшири процесът на участие с цел да се гарантира, че процесите на вземане на решения съответстват на ценностните системи на съответните общности (функция, която пазарът поради своето естество не може да изпълни) и да се подобри качеството на научната практика. Препоръчва да се насърчи пълното прилагане и разширяване на разпоредбите на Конвенцията от Архус за достъп до информация, публично участие при вземането на решения и достъпа до правосъдие по отношение на всички области на устойчиво развитие: икономиката, обществото, околната среда и институциите;

2.12

препоръчва, по отношение на участието на гражданите, предприятията и социалните партньори, да се прави по-конкретно позоваване на формите на демокрация на участието и на съвещателна демокрация и да се експериментират някои мерки по отношение на структурата на собственост на предприятията като програмите за разпределяне на акции на съответните работници и общности, както и да се отдели внимание на кооперативите;

2.13

призовава за преразглеждане на: i) размерите на помощта и процедурите за помощ за развитие, тъй като подходът, съгласно който облагите и преференциите за богатите рефлектират върху бедните, не представлява вече възможност предвид увеличаващата се пропаст между богатите и бедните страни и определените от крайния характер на екосистемата граници на икономическия растеж; ii) модела на растеж, произтичащ от глобализацията и неговата устойчивост; iii) относителния приоритет и връзките между европейския регионален пазар и неговия капитал и международните пазари и капитал; iv) в рамките на преговорите на СТО, тенденцията към приватизация на обществените услуги и стоки, като водата и тази практика трябва задължително да се прекрати; v) субсидиите, стимулите и други мерки, които създават търговски бариери за развиващите страни;

2.14

убеден е, че Комисията ще развие и задълбочи диалога си с местните и регионални власти в хода на оценката й на стратегията за устойчиво развитие и работата й по програмата за действие; Комитетът възнамерява да играе активна роля в усилията за постигане на устойчиво общество в Европейския съюз и в света;

2.15

предлага на Европейската комисия да установи засилено сътрудничество, за да оцени приноса на местните и регионални власти към политиките на устойчивост, като част от многогодишното институционално партньорство. В рамките на това сътрудничество, Комитетът на регионите ще изготви специфични становища (виж Приложение I) по поредица от досиета от работната програма на Комисията за периода 2007-2009 г. и които местните и регионални власти смятат за особено актуални по отношение на устойчивото развитие. Той ще направи също така конкретни предложения за осъществяване на съвместни инициативи.