16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/38

1.1

Изменението на климата представлява едно от най-големите глобални предизвикателства на 21-ви век. Действията за неговото ограничаване чрез намаляване на емисиите на парникови газове са основен приоритет. Но също така е важно навреме да се планира адаптирането към онези промени, които вече са станали неизбежни. Зелената книга е добре дошла първа стъпка на Европа при изправянето й пред този проблем.

1.2

ЕИСК препоръчва да се изработи всеобхватна европейска стратегия за адаптиране като рамка, предначертаваща мерките, които е необходимо да бъдат предприети на европейско и на национално равнище и от други действащи лица.

1.3

Според ЕИСК в разработването на европейски и национални стратегии за адаптиране би трябвало да се вземат предвид следните основни точки:

2.1

Изменението на климата е едно от най-големите глобални предизвикателства на 21-ви век.

2.2

Досега действията в световен мащаб се концентрираха главно върху опити за намаляване на последствията от изменението на климата чрез ограничаване на емисиите на парникови газове. Става обаче все по-ясно, че дори само досегашните емисии ще предизвикат значително по-нататъшно затопляне на атмосферата и моретата през следващия век и след това. Това ще има силно отражение върху климата и върху метеорологично обусловените процеси, както и върху физическата и природната околна среда на планетата. Следователно трябва да се насочим по-категорично, отколкото досега, към неизбежните последствия от глобалното затопляне и от изменението на климата, както и към най-добрия начин за адаптиране към тях.

2.3

Подобни действия не трябва да доведат до намаляване на усилията за ограничаване на емисиите, чрез които се цели да се смекчат последствията от по-нататъшното изменение на климата. Напротив, правилното разбиране за това колко труден може да стане процесът на адаптиране би трябвало да спомогне за засилване на решителността на всеки един от нас за постигане на съществено намаляване на емисиите. Ако се допусне емисиите да продължат неконтролируемо да нарастват, бъдещите поколения ще бъдат обречени на още по-трудно и скъпо адаптиране.

2.4

Стратегиите за ограничаване и за адаптиране трябва да бъдат съгласувани и да се допълват взаимно. Необходимо е да се разработят убедителни и приложими стратегии за намаляване на емисиите на парникови газове до поносими нива или параметри в реалистични срокове. Стратегиите за адаптиране трябва от своя страна да посочат в основни линии как светът би могъл най-добре да се адаптира към най-вероятните проявления на неизбежното изменение на климата, които са обект на действията за ограничаване на последствията. Оценката и управлението на риска следва да бъде съществен инструмент при определянето на обхвата на необходимите действия и степенуването на приоритетите.

2.5

Зелената книга на Комисията прави ценен преглед на многото сектори, които ще бъдат засегнати от изменението на климата, както и на видовете проблеми, които ще възникнат.

2.6

Според ЕИСК сега е подходящият момент за изготвяне на европейска всеобхватна рамкова стратегия, в която да се обхваща целият спектър от проблемите на адаптирането и да се предначертават мерките, които следва да бъдат предприемани на европейско и на национално равнище, както и от други действащи лица.

2.7

Тази европейска стратегия за адаптиране следва да се обяви за разработването в подходящи срокове на национални стратегии за адаптиране, след което редовно да се представят национални доклади за тяхното прилагане.

2.8

Европейската стратегия за адаптиране се нуждае от стабилно външнополитическо измерение, което ясно да посочва как Европа смята да помага на други райони на планетата да се справят с проблемите на адаптирането си.

2.9

Европа ще има нужда от солидна и независима институционална структура, за да организира необходимите научни изследвания и наблюдение и да следи дали политическите органи предприемат навреме необходимите мерки. Гражданското общество трябва да бъде изцяло включено в работата на тези институции.

3.1

ЕИСК вярва, че конкретните области на действие, определени в Зелената книга, в общи линии са правилни. ЕИСК препоръчва, след Зелената книга Европейският съюз и неговите държави-членки да разработят конкретни програми и действия във всяка една от тези области в рамките на общите им стратегии. Необходимо е да се съставят графици и планове, както и да се осигурят съответните финансови ресурси.

3.2

За повечето от областите основната отговорност за организиране на необходимите дейности ще бъде преди всичко у националните и местните власти. Въпреки това Европейският съюз би трябвало да играе значителна роля при определянето на рамката и при насърчаването и подкрепянето на националните усилия за адаптиране. По-конкретно Комитетът предлага ЕС:

4.1

Защита на крайбрежието: морското равнище ще се покачва вследствие на стопяването на ледовете, а температурата на моретата ще се повишава. Възможно е на някои места да се наложи изграждането или укрепването на физически прегради за защита на земята и на населените места. В други области може да се окаже, че по-подходяща стратегия е изтеглянето във вътрешността на основната линия на дигите и възстановяването на защитни морски блата, съчетано с преместване на обитателите на уязвими терени.

4.2

Наводнения — изменението на климата вероятно ще доведе до по-променливи метеорологични модели, с редуване на по-дълги периоди на суша и по-интензивни валежи, причиняващи бързо оттичане и наводнения. Плановете за защита срещу наводненията трябва да бъдат актуализирани, като се вземат предвид тези нови метеорологични условия. В някои случаи ще бъдат необходими нови програми за строителни мероприятия, предназначени за защита срещу наводненията. В други случаи може да се окаже необходимо създаването или възстановяването на алувиални долини или зони на каптиране с цел улавяне на водите от наводненията. В тези райони може да се наложи ограничаване на развитието и да е необходимо преместване.

4.3

Водни ресурси и недостиг на вода: в някои части на Европа водните ресурси вече не достигат. Този недостиг вероятно ще се засилва все повече, тъй като изменението на климата ще предизвиква все по-дълги периоди на слаби валежи и на суша. Възможно е да се наложи да се вземат мерки за насочване на допълнителни водни ресурси към засегнатите райони (например, чрез такива мерки като обезсоляване или пренос на големи разстояния) и за по-ефективно управление на използването на водата. Необходимо е да се засилят стимулите за насърчаване на ефективното потребление на вода (включително цените на водата). Може също така да се окажат необходими мерки за ограничаване на дейности като интензивното земеделие или туризма в най-засегнатите зони. (В момента ЕИСК подготвя отделно, по-подробно становище относно недостига на вода и сушите.)

4.4

Рисковете и случаите на сериозни пожари вече нарастват в райони, например в южната част на Европа, които стават все по-горещи и по-сухи и където условията могат да станат още по-тежки с продължаващото покачване на температурите. (ЕИСК подготвя отделно, по-подробно становище относно природните стихии и гражданската защита.)

4.5

Обществено здраве — изменението на климата може по много начини да окаже влияние върху общественото здраве. То може да предизвика силно разпространение на преносители на болести, особено преместването на север на редица болести, чието разпространение досега се ограничаваше в тропическите райони. Температурните амплитуди също могат да имат повече преки последствия. Необходимо е да се изготвят планове за подготовка за тези промени.

4.6

Селско стопанство: селското стопанство ще бъде много силно засегнато от изменението на климата. Изменението на температурите и на валежите ще се отрази върху устойчивото използване на земеделските земи за различни цели и ще предизвика значителни промени що се отнася до качеството и количеството на продукцията, която може да бъде произведена, а следователно и върху рентабилността на различните селскостопански схеми в различните части на Европа.

4.6.1

Прегледът на състоянието на ОСП, който ще бъде предприет през 2008 г. следва да предостави възможност за извършването на допълнителни промени, чрез които земеделските производители да адаптират селскостопанските си дейности към изменението на климата, което протича в момента.

4.6.2

Научноизследователската дейност в областта на селското стопанство за създаване на нови зърнени култури и методи на култивиране, които да са по-подходящи за настъпващите климатични условия, трябва да се разшири. Трябва също така да се направи оценка на последствията от изменението на климата върху перспективите за животновъдство в различните части на Европа, както и да се проучат начини за справяне с предизвиканото от изменението на климата разпространение на болести. (ЕИСК в най-скоро време ще изготви по-подробно становище относно изменението на климата и селското стопанство.)

4.7

Биологично разнообразие — изменението на климата силно ще засегне местообитанията на растенията и животните в Европа. В някои случаи определени видове няма да са вече в състояние да оцеляват в промененото си местообитание или ще бъдат сериозно застрашени от изчезване. Някои видове може да успеят да мигрират по естествен начин към нови местообитания. Други ще се нуждаят от помощ при смяната на местообитанието си, за да оцелеят. Би следвало да бъдат актуализирани съществуващите стратегии и програми в областта на биологичното разнообразие и да се отделят средства за тяхното осъществяване, така че този преход да се извърши без големи загуби на видове.

4.8

Дърветата и горите също ще бъдат съществено засегнати от изменението на климата. Някои райони могат да станат по-малко благоприятни за определени видове. Други райони могат в действителност да станат по-благоприятни за някои видове. Необходимо е да се изготвят подходящи програми за залесяване, повторно залесяване, грижи за дърветата и стопанисване на горите.

4.9

Планиране на използването на земята: планирането на градските и останалите населени места и на транспорта и инфраструктурата ще трябва все повече да се съобразява с измененията в температурните и в метеорологичните модели. Тези фактори следва да бъдат отразени в стандартите за проектиране, както и в професионалното обучение и повишаването на квалификацията. Също така всяка отделна програма и всеки отделен проект за развитие би следвало да взимат под внимание последствията от изменението на климата. Методологията за оценка на последствията също ще трябва да бъде съответно адаптирана.

4.10

Сгради: сградният и строителният сектор ще бъдат тежко засегнати от изменението на климата. Нуждаем се от по-строги минимални стандарти за енергийна ефективност на сградите, по-добри норми по отношение на строителството и т.н. Необходимо е също така гражданите да имат по-лесен достъп до информация за съществуващите най-добри практики и за методите, материалите и субсидиите за саниране на стари и строителство на нови сгради с цел намаляване на потреблението на енергия и приспособяването им към изменените температурни и метеорологични условия.

4.11

Бюджет на ЕС: ЕИСК препоръчва в годишния бюджет да фигурира раздел „Мерки за адаптиране“ за политиките, които се нуждаят от незабавни инвестиции (например енергетика, научни изследвания, селско стопанство, транспорт, сградни норми, защита при природни бедствия, опазване на биологичното разнообразие, здравна политика и т.н.). Следващата финансова рамка би трябвало да предостави по-голям дял налични ресурси за програми, свързани с ограничаване на последствията и адаптиране към изменението на климата. Държавите-членки би трябвало да направят съответните промени в своите национални бюджети и в разходните програми.

4.12

Структурни фондове: Европейският фонд за регионално развитие, Кохезионният фонд и Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП) съдържат критерии за подпомагане на проекти, свързани с околната среда. Адаптирането към изменението на климата обаче не е посочено изрично, а и оценките на въздействието не винаги са адекватни (голям брой проекти в областта на транспорта и енергетиката имат ясно изразени вредни последствия за околната среда и климата). При предстоящите преразглеждания на всички тези програми значително по-голям дял от наличните средства би трябвало да се предоставя за мерки в подкрепа на дейности, целящи ограничаване на въздействието на изменението на климата и адаптирането към него.

4.13

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) би трябвало да включат изменението на климата в своите бюджетни процедури и в критериите си за оценка на проекти и програми.

4.14

Застрахователният сектор се интересува отблизо от измененията на климата и все повече взима под внимание свързаните с тях съображения, когато решава кои събития и при какви условия е готов да застрахова. Европейският съюз и неговите държави-членки биха могли да институционализират един постоянен диалог със застрахователния сектор, за да може той да изпълнява пълноценно задачата си и да помага на предприятия и други да се адаптират към изменението на климата.

4.15

Развиващи се страни: многобройни развиващи се страни ще се изправят пред по-сериозни проблеми на адаптирането, отколкото Европа, а същевременно ще разполагат с по-малко ресурси, за да се справят с тях. Някои от най-слабо развитите държави са допринесли в незначителна степен за проблема с изменението на климата, но ще бъдат сред най-силно засегнатите и според принципа за равнопоставеност и справедливост имат особено голямо право да получат сътрудничество и помощ. Те ще се нуждаят от подкрепата на развитите страни, особено от човешки, технически и финансови ресурси, които да им позволят да се адаптират подобаващо. Европа би трябвало да поеме водеща роля, като предоставя допълнителни средства за мерки за адаптиране в рамките на собствените й общи и национални програми за помощ за развитие, но същевременно като помогне и на международната финансова общност да се настрои към предизвикателствата на адаптирането.

4.16

Някои части на света ще станат много по-непригодни за населяване от човека (а в екстремни случаи — дори и практически необитаеми) вследствие на покачването на морското равнище или на екстремни метеорологични условия. Изменението на климата може да доведе до нарастващ натиск по отношение повишаване на миграцията към Европа от останалите части на света, както и до премествания на населението във вътрешността на Европа. Агенциите за развитие и други сродни правителствени подразделения трябва да са готови да помогнат на развиващите се страни своевременно да разпознават такива ситуации и да планират евентуално необходимите мерки за преместване.

4.17

Потенциалните последствия от изменението на климата на национално и местно ниво в Европа и вероятният темп на изменението все още не се познават добре и ще са необходими значителни допълнителни изследвания и анализ за подобряване и уточняване на прогнозите. Европейската агенция по околна среда може да изиграе важна роля като координиращо звено за съответните изследователска дейност, мониторинг и прогнозиране в тази област и за разпространението на най-добрата налична информация сред отговорните лица, взимащи решения и други, участващи в конкретното прилагане на стратегиите за адаптиране. ЕИСК е готов да даде своя принос в насърчаването на по-задълбочено и по-разпространено разбиране за последствията от изменението на климата в различните части на Европа и от прилагането на необходимите мерки.

4.18

Гражданското общество ще трябва да бъде ангажирано в по-голяма степен в процеса на адаптиране към изменението на климата. Местните общности, предприятията и техните организации от всякакъв вид ще бъдат все повече засегнати от изменението на климата и ще трябва да бъдат включени в предприеманите действия. Гражданите и организациите от всякакъв тип се нуждаят от по-задълбочено разбиране за промените, които вече настъпват и които вероятно ще се случат в бъдеще през техния живот и живота на децата им. Те се нуждаят от по-добро разбиране и за това, в какво ще се изразяват за тях последствията от ограничаването на изменението на климата и от адаптирането към него. Натрупването на знания по тези въпроси би трябвало да се превърне в съществена част от учебните програми на официалното и неформалното образование.

4.19

ЕИСК подчертава значението на участието на гражданското общество на всички равнища и на общуването с потребителите и широката общественост. Той подкрепя напълно предложението в Зелената книга за работни групи по отрасли, включващи заинтересовани лица, които да осигуряват подкрепа при разработването на необходимите решения, специфични за всеки един отрасъл. Важна задача за тези групи би било разработването на методи за оценка на степента на риска и за проверяване на готовността и подготвеността на организациите и общностите да реагират на екстремни метеорологични условия и други бедствия, които могат да станат още по-сериозни и по-чести с настъпващото изменение на климата.

4.20

Регионалните и местните власти имат важната роля да координират и стимулират дейността на всички равнища и да мобилизират обществената реакция и участие. Публичните власти на всички равнища могат да играят съществена роля и като дават пример чрез подходящо планиране на своите сгради и проекти и чрез своята политика на възлагане на обществени поръчки.

4.21

Зелената книга предлага създаването на „Европейска консултативна група по адаптиране към изменението на климата“, в която да участват представители на гражданското общество, политици и учени, която да функционира като експертна група по време на изготвянето на стратегията. Комитетът може да подкрепи идеята за такава група.

4.22

В допълнение, Комитетът предлага ЕС да предвиди създаването на независим орган за наблюдение с независим председател, който да бъде натоварен да следи напредъка на цялостната стратегия относно изменението на климата (както по отношение на адаптирането, така и във връзка с ограничаването на последствията). Той следва да изготвя редовни и публични доклади за постигнатия напредък и да отправя навременни предупреждения, ако счете, че има изоставане в изпълнението на ангажиментите и в зависимост от изискванията на ситуацията. От своя страна ЕИСК също възнамерява редовно и стриктно да наблюдава напредъка в тази област.