15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/39

1.1

ЕИСК приветства Съобщението на Комисията и одобрява анализа и описанието, представени в документа на Комисията. Предприемането на ефективни мерки за справяне с глобалното изменение на климата, като едновременно с това продължи да бъде задоволявано значителното търсене на енергия, представлява значително международно предизвикателство.

1.2

Емисиите на CO2 от електроцентралите, работещи с изгаряне на въглища в ЕС, представляват 24 % от всички емисии на CO2 в ЕС. Ето защо тези електроцентрали са най-подходящи за инсталиране на технологии за улавяне и съхраняване на CO2 (ССS). Това означава въвеждане на системи за улавяне и съхраняване на CO2.

1.3

Въглищата най-вероятно ще продължат да бъдат част от европейския енергиен микс за десетилетия напред. Основните им характеристики — наличност, достъпна цена и принос за стабилизиране на енергийните пазари — гарантират, че те ще продължат да бъдат основен източник на гориво за рентабилно производство на електроенергия. Разпределението на запасите от въглища в света и в ЕС е неравномерно. Технологиите на основата на въглища дават възможност за значително намаляване на емисиите на СO2  (1). В краткосрочен до средносрочен план това изисква да се създадат пазарни и регулаторни рамки, насърчаващи инвестициите в най-новите технологии, които ще подобрят ефективността на производството на електроенергия в електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища и по този начин ще намалят специфичните емисии на CO2.

1.4

Засега още не съществуват доказано ефективни от гледна точка на разходите методи за елиминиране и секвестиране на повечето емисии на CO2 от електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища; тази технология все още е в начален стадий на разработване. Въпреки това, налице са обещаващи перспективи за разработване и пускане на пазара на такива технологии за постигане на почти нулеви емисии от въглища (ZET) през следващите две десетилетия.

1.5

ЕИСК потвърждава позицията си, че мащабът на предизвикателството, което представлява намаляването на емисиите, означава, че трябва да бъдат разработени всички потенциално перспективни енергийни източници и технологии с оглед реализирането на практическия им и търговски потенциал. Преходът към устойчива енергия отрежда важна роля на въглищата, другите изкопаеми горива и ядрената енергия, както и на технологиите, свързани с възобновяеми енергийни източници и съхранение на енергия, като всеки от тези елементи допринася в съответен период и в степен, определена от техническата приложимост и икономическа достъпност.

1.6

ЕИСК преценява, че в дългосрочен план, след 2020 г., улавянето и съхраняването на CO2 предлага потенциал за почти нулеви емисии от CO2 от електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища. Необходими са нови мощности за производство на електроенергия от електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища: около 350 гигавата до 2020 г. и около 500 гигавата до 2030 г., като необходимите за това инвестиции се оценяват на около 600-800 милиарда EUR. Реализирането на този потенциал изисква сега да се положат усилия за координирани научноизследователски, развойни и демонстрационни дейности.

1.7

При продължаващо нарастване на ефективността на електроцентралите и разработване на технологии за постигане на почти нулеви емисии, въглищата ще продължат да допринасят за покриване на изискванията на превантивното опазване на климата. Въпреки обещаващите перспективи, които предлагат технологиите за улавяне и съхраняване на CO2 (CCS), не трябва още от сега да се приемат стратегии и цели под формата на „обвързващи мерки“, основани на очакването за широко разпространение на CCS технологиите в бъдеще.

1.8

Необходимо е процедурите за лицензиране да се опростят и постепенно да се хармонизират чрез сътрудничество между националните регулаторни органи с цел съкращаване, доколкото е възможно, на предпроектните фази при строителни проекти, без това да се отразява на спазването на най-високите стандарти за безопасност.

1.9

ЕИСК също така обръща внимание на факта, че въглищата представляват не само най-важното гориво за производството на електричество и основен ресурс за производството на стомана и в други индустриални процеси, но ще играят също така важна роля за покриването на бъдещите енергийни нужди, като допринесат за прехода към водородна икономика. Втечняването на въглища позволява те да бъдат използвани като заместител на суровия петрол; от въглища може да се произвежда и синтетичен газ.

1.10

За добива на лигнитни и антрацитни въглища от собствени залежи ще продължи да е необходима подходяща политическа и икономическа рамка. Добивът на въглища и трансформацията на енергия могат да допринесат значително за просперитета и заетостта на местно ниво. Запазването на дела на електроенергията, произведена от изкопаеми горива (въглища), на сегашното му ниво е извънредно важно и с оглед на социалната ситуация в новите държави-членки: от общо 286 500 заети във въгледобивната индустрия на ЕС, в новите държави-членки този отрасъл осигурява заетост на 212 100 работници. Значителното подобряване на извънредно тежките условия на труд на миньорите — на техните умения, безопасни условия на труд и работна среда трябва да бъдат в центъра на вниманието на минните оператори в цялата въгледобивна индустрия в ЕС.

1.11

ЕИСК смята също така, че в своя документ и във времевата си прогноза Комисията проявява оптимизъм по отношение на графика за разработване на технологии за улавяне и съхранение на СО2 и на сроковете за въвеждането им. Понастоящем Комисията би трябвало да се съсредоточи върху мерки, благодарение на които през 2015 г. да започнат да функционират 10-12 демонстрационни инсталации и да създаде рамка за технологии за улавяне и съхраняване на CO2 (ССS), която да покрие основните рискове, да бъде надеждна, но същевременно и не твърде ограничителна. Много желателно е да се въведе междинен етап на повишена ефективност на производството на електроенергия. Всяко прекалено избързване и всяка прекалено ограничителна регулаторна рамка биха могли сериозно да навредят на тази важна в световен план концепция.

1.12

ЕИСК призовава също за интензивна научноизследователска и развойна дейност, свързана с възобновяемите и алтернативните енергийни източници, които да допринесат за безопасен енергиен микс в ЕС. Едновременно с това, без прекалено забавяне следва напълно да се осъществи интегрираният енергиен пазар на ЕС.

2.1

Комитетът вече разгледа въпроса за изкопаемите горива в няколко свои становища, последно в проучвателното си становище относно „Снабдяването с енергия на ЕС: стратегия за оптимален енергиен микс“ (2), в което се посочва, че ЕС следва да положи сериозни усилия за разработване на технологии за чисти въглища, т.е. за подобряване на ефективността на електроцентралите и за търговско приложение на технологиите за улавяне и съхраняване на CO2. Използването на природен газ се е увеличило и продължава да нараства и поради причини, свързани с политически решения. Вече е очевидно, че продължаването на тази тенденция може да доведе до проблеми. Природният газ едва ли може да продължи да бъде заместител на въглищата, той не може да замени и ядрената енергия поради причини, свързани с емисиите, и тъй като наред с петрола представлява ценна суровина за индустриално приложение с висока добавена стойност.

2.2

Настоящият проект за устойчиво производство на електроенергия от изкопаеми горива бе публикуван от Комисията на 10 януари 2007 г. в рамките на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата „Енергийна политика за Европа — необходимост от действие“.

2.3

Другите части от пакета съдържат най-напред предложение за целите, свързани с изменението на климата — намаляване на емисиите на парниковите газове с 30 % за развитите страни или във всеки случай с 20 % само за ЕС. Освен това в пакета се разглеждат вътрешният пазар на газ и електричество, взаимовръзката между газовата и електрическата мрежа, бъдещата роля на ядрената енергия във връзка с предложението за Примерна ядрена програма, пътна карта за насърчаване на възобновяемите енергийни източници, и особено на биогоривата за транспорта и един бъдещ Европейски стратегически план за енергийни технологии. Европейският съвет от 9 март 2007 г. подкрепи целите и основните политики в пакета.

2.4

Разглежданото съобщение представя обобщаващ поглед върху действията, необходими за да продължат изкопаемите горива и най-вече въглищата да допринасят за сигурността и диверсифицирането на снабдяването с енергия на Европа и света по начин, отговарящ на стратегията за устойчиво развитие и целите на политиката относно изменението на климата. Съобщението взема предвид извършената работа и мненията, получени през 2006 г., в рамките на Втората европейска програма за изменение на климата (ECCPII), както и тези от Групата на високо равнище за конкурентоспособност, енергия и околна среда (HLG) и мненията, получени при подготовката на Седма рамкова програма (FP7) за научни изследвания и Платформата за технологии на електроцентралите за нулеви емисии при изгарянето на изкопаеми горива.

3.1

В документа на Комисията се разглежда мястото, което заемат изкопаемите горива в производството на електроенергия и се заявява, че изкопаемите горива представляват важен елемент на енергийния микс на Европейския съюз, както и на много други икономики. Те имат особено значение за производството на електроенергия: над 50 % от електроенергията в ЕС понастоящем се произвеждат от изкопаеми горива (най-вече от въглища и природен газ), а в някои държави техният дял дори достига 80 % (Полша, Гърция). Въглищата имат основен принос за сигурността на снабдяването с енергия на ЕС и ще запазят това си място. Те представляват изкопаемото гориво, което предлага най-големите и най-широко разпространени в световен план запаси. Според оценките запасите от лигнитни въглища ще са достатъчни за около 130 години, а от антрацитни — за 200 години.

3.2

Въглищата обаче могат да запазят своя ценен принос за сигурността на снабдяването с енергия и за икономиката както на ЕС, така и на света като цяло, само с технологии, които позволяват драстично намаляване на емисиите на въглероден двуокис при изгарянето им. В случай, че бъдат разработени подобни технологии, те биха могли да предложат решения за горивни процеси, при които се използват други изкопаеми горива, включително и за производство на електроенергия от природен газ. Следователно, ЕС трябва да разработи технологични решения за устойчиво използване на въглищата, с цел не само да ги запази като част от европейския енергиен микс, а и да гарантира, че тяхното нараснало глобално използване няма да бъде придружено от необратими щети за глобалния климат.

3.3

Бяха разработени технологии за „чисти въглища“, които понастоящем се използват широко в сектора за производство на електроенергия, като по този начин значително се намаляват емисиите на SO2, NOx, частици и прах от електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища. Технологиите за „чисти въглища“ доведоха също така до значително увеличаване на енергийната ефективност при производството на електроенергия на базата на въглища. Тези постижения са важни стъпки за бъдещия напредък към нови технологични решения, наричани „технологии за устойчиво използване на въглищата“, включващи концепции за улавяне и съхранение на CO2 (CCS) при производството на електроенергия на базата на въглища.

3.4

Според Комисията съществуват добри шансове за постигане на икономическа жизнеспособност на технологиите за устойчиво използване на въглищата през следващите 10 до 15 години. Това обаче ще изисква смели индустриални инвестиции в редица демонстрационни инсталации, както в рамките на ЕС, така и извън него, и съответни инициативи за разработване на политики за сравнително дълъг период от време, който практически започва сега и ще продължи вероятно до 2020 г. или дори и след това.

3.5

За да улесни подобно развитие, Комисията ще увеличи значително финансирането на научноизследователска и развойна дейност в енергийната област, като включи демонстрирането на технологии за устойчиво използване на изкопаемите горива в приоритетите си за периода 2007-2013 г. Един Европейски стратегически план за енергийните технологии ще представлява подходящ инструмент за цялостна координация на подобни усилия за научноизследователска, развойна и демонстрационна дейност, както и за постигане на максимално взаимодействие на ниво ЕС и на национално ниво. На основата на резултатите от успешни проекти за научноизследователска и развойна дейност Комисията ще определи най-подходящия начин за подпомагане на проектирането, изграждането и експлоатацията до 2015 г. на до 12 широкомащабни демонстрационни инсталации за технологии за устойчиво използване на изкопаемите горива при индустриалното производство на електроенергия.

3.6

Въз основа на последните и на планираните инвестиции Комисията ще направи оценка на това дали новите електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, които са построени или предстои да бъдат изградени в ЕС, използват най-добрите налични технологии за повишаване на ефективността и дали новите предприятия, работещи с въглища и газ, които още не са снабдени с технологии за улавяне и съхранение на СО2,, са подготвени за внедряването в по-късен момент на CCS-технологии („готовност за улавяне“). Ако се окаже, че това не е така, Комисията ще обмисли предлагането на юридически обвързващи инструменти възможно най-скоро, след подходяща оценка на въздействието.

3.7

През 2007 г. Комисията ще направи оценка на потенциалните рискове, свързани с технологиите за улавяне и съхранение на СО2, и ще посочи изискванията за лицензиране на дейностите, свързани с тези технологии, както и за адекватно управление на установените рискове и въздействия. След като бъде изградена стабилна рамка за управление, тя може да се комбинира с промени в съществуващата регулаторна рамка за околната среда на ниво ЕС, за да се премахнат евентуални непредвидени пречки пред технологиите за улавяне и съхранение на СО2. Освен това Комисията ще прецени дали да внесе изменения в съществуващите инструменти (като Директивата за оценка на въздействието върху околната среда или Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), или да предложи самостоятелна регулаторна рамка. Тя ще прецени също така кои от аспектите на регулаторната рамка следва да се разглеждат за предпочитане на ниво ЕС или съответно на национално ниво.

3.8

Комисията смята, че е необходима ясна и предвидима дългосрочна рамка, за да се улесни плавният и бърз преход към производство на електроенергия чрез изгаряне на въглища с улавяне и съхранение на СО2. Това е необходимо с цел осигуряване на възможност за електропроизводителите да направят необходимите инвестиции и изследвания, знаейки със сигурност, че техните конкуренти ще следват подобна стратегия. На основата на наличната в момента информация, Комисията счита, че по принцип от 2020 г. нататък всички новоизградени електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища, следва да бъдат изграждани с технология за улавяне и съхранение на СО2. Построените по-рано предприятия постепенно ще приложат същия подход. Комисията ще изготви оценка за оптималния график за модернизация на електроцентралите, работещи с изкопаеми горива, за периода след като бъде демонстрирана икономическата жизнеспособност на технологиите за устойчиво използване на въглищата.

3.9

Очакваните разходи за улавяне на CO2 при производството на електроенергия и последващото му съхраняване при настоящото ниво на технологично развитие достигат до 70 EUR за тон CO2, което прави широкото използване на тези технологии прекалено скъпо за момента. Следователно, въз основа на наличните модели и проучвания в средносрочен и дългосрочен план разходите за въвеждане на технологии за улавяне и съхранение на СО2 до 2020 г. се оценяват на около 20-30 EUR/т CO2. Това означава, че разходите за модели за производство на електроенергия на базата на въглища с технология за улавяне и съхранение на СО2 до 2020 г. или малко след това ще са само 10 % над или дори равни на текущите разходи.

3.10

Потенциалното отрицателно въздействие върху околната среда в резултат на продължителното използване на изкопаемите горива и внедряването на технологии за улавяне и съхранение на СО2 е свързано главно с евентуалното изтичане на CO2 при неговото съхранение. Последствията от такова изтичане могат да са от локален (върху местната биосфера) и глобален характер (върху климата). В доклада си Междуправителствената комисия по изменение на климата обаче стигна въз основа на натрупания опит до заключението, че делът на оставащия CO2, съхраняван в добре подбрани и управлявани хранилища, най-вероятно ще надвиши 99 % през следващите 100 години. Следователно, изборът и управлението на хранилищата са изключително важни фактори за свеждане на риска до минимум. Оценката на въздействието, която Комисията ще направи с цел разработване на законодателна рамка, ще установи всички потенциални рискове и ще очертае подходящи мерки за безопасност.

3.11

Технологиите за устойчиво използване на изкопаеми горива, и по-специално технологиите за улавяне и съхранение на СО2, се очаква да доведат до значителни положителни резултати. Те могат да доведат до ефективно намаляване с 90 % на въглеродните емисии от електроцентралите, работещи с изкопаеми горива. Това може да се изрази в общо намаляване на емисиите от CO2 в ЕС-27 с 25-30 % до 2030 г. в сравнение с 2000 г. Ранното включване на трети страни в разработването и внедряването на технологии за устойчиво използване на въглищата и по-специално на компонента за улавяне и съхранение на СО2 е от съществено значение за устойчивото глобално икономическо развитие и за борбата с изменението на климата при сценарий с глобално нараснало използване на въглищата като ресурси. Успехът на устойчивото използване на въглищата и особено пускането на пазара на технологии за улавяне и съхранение на СО2 ще предостави също така по-добър достъп до енергия в най-бедните части на света, които все още са лишени от възможността да използват енергия.

4.1

ЕИСК приветства Съобщението на Комисията и одобрява анализа и описанието, представени в документа на Комисията. Предприемането на ефективни мерки за справяне с риска от глобално изменение на климата, като едновременно с това продължи да бъде задоволявано значителното търсене на енергия от страна на развитите икономики, както и бързо нарастващото търсене от страна на развиващите се икономики, са значително международно предизвикателство.

4.2

Емисиите на CO2 от електроцентралите в ЕС, работещи с изгаряне на въглища, представляват 24 % от всички емисии на CO2 в ЕС. Емисиите от производство на електроенергия в електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, са висококонцентрирани поради значителното потребление на горива в големи горивни инсталации, което прави тези електроцентрали най-подходящи за инсталиране на технологии за улавяне и съхраняване на CO2 (ССS). Това означава въвеждане на системи за улавяне и постоянно съхраняване на CO2. Те включват три относително независими един от друг етапа:

4.3

Въглищата най-вероятно ще продължат да бъдат част от европейския енергиен микс за десетилетия напред. Основните им характеристики — наличност, достъпна цена и принос за стабилизиране на енергийните пазари — гарантират, че те ще продължат да бъдат основен източник на гориво за рентабилно производство на електричество. Разпределението на запасите от въглища в света и в ЕС е неравномерно. В глобален мащаб изглежда окуражаващо, че най-големите запаси от въглища се намират в икономически развити и политически стабилни държави. Запасите в индустриалните държави от ЕС като цяло са значително изчерпани поради дългогодишната миннодобивна дейност и някои държави-членки на ЕС предпочетоха постепенно да намалят и дори да прекратят въгледобива.

4.4

Само една трета от държавите-членки на ЕС могат да разчитат на собствени въглищни залежи, докато останалите две трети са зависими от внос най-вече на антрацитни въглища. През 2006 г. добивът на антрацитни въглища в ЕС възлизаше на 161,6 милиона тона, а вносът — на 235,3 милиона тона. През същата година потреблението на лигнитни въглища достигна 373,8 милиона тона и бе изцяло покрито от собствени ресурси. Следователно е необходимо да се разработят и приложат широко рентабилни методи за значително намаляване на специфичните емисии на CO2 от производството на електроенергия в електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища.

4.5

Технологиите на базата на въглища могат да намалят значително емисиите на СО2  (3). В краткосрочен до средносрочен план това изисква да се създадат пазарни и регулаторни рамки, насърчаващи инвестициите в най-новите технологии, които ще подобрят ефективността на производството на електроенергия в електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища, и по този начин ще намалят специфичните емисии на CO2. Необходими са също така и съвместни действия на Комисията, правителствата на държавите-членки и индустрията, за да се насърчат в световен план координираните научноизследователска, развойна и демонстрационна дейности в областта на технологиите за чисти въглища като улавянето и съхраняването на въглерод, което в дългосрочен план ще доведе до почти нулеви емисии от CO2 от въглищата.

4.6

Засега още не съществуват доказано ефективни от гледна точка на разходите методи за елиминиране и секвестиране на повечето емисии на CO2 от електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища; тази технология все още е в начален стадий на разработване. Въпреки това, налице са обещаващи перспективи за разработване и пускане на пазара на такива технологии за постигане на почти нулеви емисии от въглища (ZET) през следващите две десетилетия. Приема се, че инсталациите за улавяне и съхранение на СО2 ще намалят ефективността на производството на електроенергия поради собственото си потребление на електроенергия. Цялостната ефективност е различна в зависимост от използваната технология, като при предпочитаната технология OXYFUEL са нужни 8 до 10 % от произведената електроенергия, а другите технологии изискват още по-голямо потребление на енергия. Това означава, че за производството на всеки мегаватчас електроенергия в електрическата мрежа би било необходимо повече гориво и затова е от съществено значение да се увеличи ефективността на производството на електроенергия. Бъдещата модернизация на електроцентралите чрез въвеждане на технологии за улавяне и съхранение на СО2 може да доведе дори до необходимост от още по-голямо потребление на електроенергия за тяхното функциониране.

4.7

Междувременно, подобряването на ефикасността на съществуващите и на новите електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища, е ефективен от гледна точка на разходите начин за ограничаване на емисиите на СО2. Въвеждането на най-добрата достъпна на пазара технология следва да бъде основен приоритет при планирането на необходимите в непосредствено бъдеще значителни мощности за производство на електроенергия, работещи с изгаряне на въглища. В случаите, където това е възможно, е желателно тези централи да се проектират така, че да могат да бъдат модернизирани по ефективен от гледна точка на разходите начин, чрез инсталиране на технология за улавяне и съхранение на СО2, когато тя стане достъпна на пазара.

4.8

ЕИСК потвърждава позицията си, че мащабът на предизвикателството, което представлява намаляването на емисиите, означава, че трябва да бъдат разработени всички потенциално перспективни енергийни източници и технологии, с оглед реализирането на практическия им и търговски потенциал. Преходът към устойчива енергия отрежда важна роля на въглищата, другите изкопаеми горива и ядрената енергия, както и на технологиите, свързани с възобновяеми енергийни източници и съхранение на енергия, като всеки от тези елементи допринася в съответен период и в степен, определена от техническата приложимост и икономическа достъпност.

4.9

Въпреки това, колкото и да са обещаващи разумните очаквания, които предлагат технологиите за улавяне и съхраняване на CO2, не трябва още отсега да се приемат стратегии и цели под формата на „обвързващи мерки“, основани като че ли на очакването за широко разпространение на CCS технологиите в бъдеще.

5.1

Въглищата играят извънредно важна роля в производството на електроенергия в Европа, но 70 % от електроенергията, произведена от изгаряне на въглища, се произвеждат в централи, които са вече на над 20 години. Лекото нарастване на потреблението на електроенергия и фактът, че голяма част от съществуващите мощности в централите достигат края на своя технически/икономически срок на експлоатация, обуславят нуждата от изграждане на нови мощности за производство на електроенергия от около 350 гигавата до 2020 г. и 500 гигавата до 2030 г. Изчисляването на разходите за електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища и снабдени с технологии за улавяне и съхранение на СО2 в ЕС, се основава на оптимистична оценка за структурата на разходите — 500 милиона EUR за нова централа с капацитет 300 мегавата (около 1.7 EUR милиона за всеки инсталиран мегават). За модернизацията на една нова централа, изградена от сегашния момент до 2020 г., са необходими 0,5-0,7 милиона EUR за всеки инсталиран мегават, а разходите за модернизацията на съществуващите инсталации достигат дори до по-високата сума от 1 милион EUR за всеки инсталиран мегават. Ако до 2030 г. 500 гигавата мощности за производство на електроенергия бъдат модернизирани чрез инсталиране на най-новите технологии за улавяне и съхранение на СО2, според оценките необходимите за това инвестиции биха възлезли на около 600-800 милиарда EUR.

5.2

ЕИСК преценява, че в дългосрочен план, след 2020 г., улавянето и съхраняването на CO2 предлага потенциал за почти нулеви емисии от CO2 от електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища. Реализирането на този потенциал изисква сега да се положат усилия за координирана научноизследователска, развойна и демонстрационна дейност.

5.2.1

През следващото десетилетие е възможно да се постигне ефективно от гледна точка на разходите намаляване на емисиите на CO2 като резултат от подобряване на ефективността на централите чрез по-широкото използване на най-съвременна технология в централи, работещи с изгаряне на въглища.

5.2.2

Тези стратегии се допълват взаимно на основата на технически решения, чиято ефективност все още предстои да се докаже: внедряването в краткосрочен до средносрочен план на модерни, ефикасни технологии за производство на електроенергия от въглища може да позволи улавяне на СО2 с по-малки разходи в дългосрочен план, ако централите се проектират така, че да могат да бъдат модернизирани по ефективен от гледна точка на разходите начин чрез инсталиране на технология за улавяне на СО2, когато тя стане достъпна на пазара.

5.2.3

В Седма рамкова програма се прогнозира, че радикалното трансформиране на енергийната система в надеждна, конкурентоспособна и устойчива енергийна система, изпускаща по-малко или никакви емисии на СО2, ще изисква нови технологии и материали, при които рисковете са твърде големи, а печалбите твърде несигурни, за да могат частните предприятия да осигурят всички инвестиции, необходими за научноизследователска и развойна дейност, демонстрации и внедряване. Технологиите за улавяне и съхраняване на CO2 и технологиите за чисти въглища са включени в бюджета за енергия на Седма рамкова програма, като за тях през периода 2007-2013 г. са предвидени 2350 милиона EUR.

5.2.4

Концепцията за електроцентрали с „готовност за улавяне“ трябва да бъде ясно дефинирана. Успешното й прилагане изисква законодателите и индустрията да си сътрудничат — пазарът няма да може да функционира без подходяща и стабилна политическа рамка.

5.2.5

ЕИСК вижда спешна нужда от увеличаване на капацитета и модернизация на електроцентралите. С оглед на прогнозираното увеличение на вноса на енергия на 69 % до 2030 г., поради причини, свързани със сигурността на снабдяването с енергия, е абсолютно необходим широко диверсифициран енергиен микс. Стабилизирането на дела на въглищата в производството на електроенергия може да допринесе значително за гарантиране на снабдяването с енергия в ЕС.

5.2.6

При продължаващо нарастване на ефективността на електроцентралите и разработване на технологии за постигане на почти нулеви емисии, въглищата ще продължат да допринасят за покриване на изискванията на превантивното опазване на климата. При определянето на правила за търговията с емисии във всяка държава-членка на ЕС, ударението следва да се постави върху подобряване на ефективността с цел да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове.

5.2.7

Необходимо е процедурите за лицензиране да се опростят, както и постепенно да се хармонизират чрез сътрудничество между националните регулаторни органи с цел съкращаване, доколкото е възможно, на дългите предпроектни фази при строителни проекти, без това да се отразява на спазването на най-високите стандарти за безопасност.

5.3

ЕИСК също така обръща внимание на факта, че въглищата представляват не само най-важното гориво за производството на електричество и основен ресурс за производството на стомана и в други индустриални процеси, но ще играят също така важна роля за покриването на бъдещите енергийни нужди, като допринесат за прехода към водородна икономика. Втечняването на въглища позволява те да бъдат използвани като заместител на суровия петрол; от въглища може да се произвежда и синтетичен газ. Подобни технологии и приложения ще играят в бъдеще важна роля в устойчивия енергиен микс. В съобщението на Комисията обаче не се разглеждат тези важни аспекти на сегашното и бъдещото използване на въглищата.

5.4

Настоящият оживен дебат относно потенциала за използване на въглища през следващите десетилетия измести на заден план въпросите, свързани с добива на въглища. За добива на лигнитни и антрацитни въглища от собствени залежи обаче ще продължи да е необходима подходяща политическа и икономическа рамка. Добивът на въглища и трансформацията на енергията могат да допринесат значително за просперитета и заетостта на местно ниво. При изгарянето на въглища от собствени залежи добавената стойност от добива, трансформацията и разпределението остава в ЕС. При използването на петрол или природен газ около 75 % процента от цената служи за покриване на разходите по вноса.

5.5

Запазването на дела на електроенергията, произведена от изкопаеми горива (въглища), на сегашното му ниво е извънредно важно и с оглед на социалната ситуация в новите държави-членки: от общо 286 500 заети във въгледобивната индустрия на ЕС, в новите държави-членки този отрасъл осигурява заетост на 212 100 работници. Трябва да се възприеме отговорно отношение спрямо извънредно тежките условия на труд на миньорите в целия ЕС.

5.6

Намаляването на броя на въгледобивните райони в контекста на регионалното планиране, както и твърде тежкото бреме на разпоредбите за опазване на околната среда водеха в миналото често до ненужни закъснения и допълнителна тежест за мините. Местонахождението на залежите и причинените при добива на суровини движения и размествания на земни пластове поставят особени предизвикателства пред минната дейност в сравнение с други индустриални сектори. Тази особена ситуация следва да се вземе предвид най-вече при създаването на правната рамка по отношение на околната среда, например законодателството, свързано с отпадъците, опазването на почвите и водите.

5.7

ЕИСК смята също така, че в своя документ и във времевата си прогноза Комисията проявява оптимизъм по отношение на графика за разработване на технологии за улавяне и съхранение на СО2 и на сроковете за въвеждането им. Въпреки че принципите на тези технологии са известни, разработването на технологично решение би изисквало значително по-дълъг период от време и не може да се очаква някакъв бърз пробив да съкрати продължителната и интензивна работа върху реализирането на тази концепция. Понастоящем Комисията би трябвало да се съсредоточи върху мерки, благодарение на които през 2015 г. да започнат да функционират 10-12 демонстрационни инсталации, и да създаде рамка за технологии за улавяне и съхраняване на CO2 (ССS), която да покрие основните рискове, да бъде надеждна и същевременно не твърде ограничителна. Много желателно е да се въведе междинен етап на повишена ефективност на производството на електроенергия. Всяко прекалено избързване и всяка прекалено ограничителна регулаторна рамка биха могли сериозно да навредят на тази важна концепция.

5.8

ЕИСК призовава също така за интензивна научноизследователска и развойна дейност, свързана с възобновяемите и алтернативни енергийни източници, които да допринесат за безопасен енергиен микс за ЕС. Едновременно с това, без прекалено забавяне следва напълно да се осъществи интегрираният енергиен пазар на ЕС.