27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/74

1.1

Комитетът вярва, че съществува необходимост от предложението за създаване на Европейска квалификационна рамка, при условие че съответната прозрачност на квалификациите и уменията доведе до засилване на мобилността в рамките на ЕС и гарантира широк, стандартизиран достъп до европейския пазар на труда чрез осигуряването на възможността дипломите, получени в една държава-членка, да бъдат използвани в друга. Независимо от това, Комитетът идентифицира и посочва по-долу редица проблеми, съдържащи се в предложения модел, които могат да затруднят прилагането му на практика.

1.2

ЕИСК отбелязва, че вида избрана правна форма за приемането на предложението е препоръка, а тя, по силата на член 249 от Договора за създаване на Европейската общност, не е правнообвързваща.

1.3

ЕИСК смята, че за да станат по-разбираеми за обществеността, за предприятията и за специалистите, дескрипторите, съдържащи се в модела, и по-специално онези, отнасящи се до професионалните квалификации, следва да се направят по-ясни и по-прости; освен това следва да се добави приложение, което да дава на държавите-членки отправни критерии, въз основа на които те да изготвят своите национални квалификационни рамки, като по този начин се осигури съгласуваност на цялата система, която предстои да бъде изградена.

2.1

Предложението, предмет на настоящото становище на ЕИСК, съответства на една от целите, набелязани от Европейския съвет в Лисабон през 2000 г., на който бе направено заключението, че с увеличаване на прозрачността на квалификациите и насърчаването на ученето през целия живот, би било възможно европейските системи за образование и обучение, да се адаптират така че да бъдат постигнати целите, набелязани от Съвета по отношение на конкурентоспособността, растежа, трудовата заетост и социалното сближаване в Европа.

2.2

Това заключение беше признато от Европейския съвет в Барселона през 2002 г., който взе решение държавите-членки да насърчават сътрудничеството и да изграждат връзки между различните видове учене — официално, неофициално и неформално. Това бе сметнато за необходимо условие за изграждането на европейско пространство за учене през целия живот, което да се базира на достиженията на Болонския процес в областта на висшето образование, с цел до 2010 г. европейските системи за образование и обучение да се превърнат в еталон за качество на световно равнище.

2.3

През същата година, Европейският съвет от Севиля прикани Комисията да разработи, в тясно сътрудничество със Съвета и държавите-членки, рамка за признаване на образователно-квалификационните степени.

2.4

В междинния доклад на Съвета и на Комисията от 2004 г. относно изпълнението на програмата „Образование и обучение 2010 г.“ се подчертава нуждата от създаването на Европейска квалификационна рамка. През есента на 2004 г. Съветът от Копенхаген също настоя да бъде даден приоритет на разработването на отворена и гъвкава Европейска квалификационна рамка, основана на прозрачността и на взаимното признаване, която да се превърне в единен стандарт в областта на образованието и обучението.

2.5

Конференцията на министрите на висшето образование, състояла се в гр. Берген през пролетта на 2005 г., на която бе приета Европейска квалификационна рамка за висшето образование, подчерта необходимостта от запазването на допълняемостта между Европейското пространство за висше образование и Европейската квалификационна рамка.

2.6

В контекста на ревизираната Лисабонска стратегия, основните насоки за заетостта през периода 2005-2008 г. също подчертават необходимостта от осигуряване на достъп до гъвкави образователни пътеки, като се увеличат възможностите за мобилност на студентите и обучаващите се и като се повиши прозрачността на квалификациите и узаконяването на неофициалните видове учене в цяла Европа.

2.7

Европейският съвет от м. март 2005 г. призова за приемането на Европейска квалификационна рамка през 2006 г. Това решение беше утвърдено от Европейския съвет през м. март 2006 г.

2.8

Настоящото предложение, и по-специално дескрипторите на Европейската квалификационна рамка (ЕКР), бяха изготвени въз основа на процес от системни консултации, проведени от Комисията със сътрудничеството на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) и Групата за проследяване на Болонския процес, също така и въз основа на работния документ, озаглавен „Към европейска квалификационна рамка за учене през целия живот“ (1), върху който работиха тридесет и двете страни-участнички в Програмата „Образование и обучение 2010 г.“, социалните партньори, отраслови организации, учебни заведения и неправителствени организации, както и посредством обсъжданията по време на конференцията, състояла се в гр. Будапеща през м. февруари 2006 г.; както и на базата на резултатите от работата на експертните групи и консултантите, подпомагащи Комисията.

2.9

След като бе направена оценка на въздействието на различните възможности за представяне на предложението за ЕКР, беше взето решение да се изготви Препоръка на Европейския парламент и на Съвета.

2.10

В края на м. септември 2006 г. Европейският парламент прие доклад за създаването на Европейска квалификационна рамка (2).

3.1

Предложението за препоръка съдържа отправен инструмент, който ще даде възможност за сравняване на квалификационните степени на различните национални квалификационни системи. Той се основава на поредица от 8 отправни нива, описани по отношение на придобитите знания, които обхващат общото образование и обучението на възрастни, професионалното образование и обучение и висшето образование. Предложението включва текста на препоръката, серия от дефиниции и две приложения (първото определя дескрипторите за определяне на степените в ЕКР, а второто се отнася до принципите за осигуряване на качество в образованието и обучението).

3.2

Европейският парламент и Съветът препоръчват на държавите-членки:

3.3

Европейският парламент и Съветът подкрепят Комисията в нейното намерение да:

3.4

Приложение I описва осемте отправни степени, определени в зависимост от придобитите знания и основаващи се на познанията на лицето, на неговите разбирания и умения. Тези аспекти намират отражение в дескрипторите на степените по отношение на знанията, способностите и уменията.

4.1

Комитетът приема положително предложението за препоръка, за което следва да даде становище, при условие, че бъдат взети под внимание бележките, изложени по-долу. Комитетът смята, че съответната прозрачност на квалификациите и уменията спомага за увеличаването на мобилността в рамките на ЕС и осигурява широк, стандартизиран достъп до европейския пазар на труда, чрез осигуряването на възможността дипломите, получени в една държава-членка, да бъдат използвани в друга.

4.2

В заключенията към становището (3) си относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалната квалификация (4), Европейският икономически и социален комитет подкрепи създаването на обща платформа за признаването на всички квалификации: т.е. висшето образование, професионалното образование и обучение, както и неофициалното и неформалното учене. Комитетът смята, че Европейската квалификационна рамка представлява важна стъпка напред към признаването и прозрачността на квалификациите.

4.3

Тъй като се основава на придобитите знания, ЕКР би следвало да спомага за подобряване на съответствието между образованието и обучението и нуждите на пазара на труда, което би улеснило и признаването на неофициалното и неформалното учене, като по този начин ще насърчи трансфера и използването на квалификациите между различните страни и системи за образование и обучение. Според ЕИСК това са най-значимите ползи от тази инициатива, заедно с влиянието, което отправните степени ще окажат в областта на трудовата заетост.

4.4

Европейската квалификационна рамка би следвало да взема предвид изискванията на индивидуалното учене: узаконяване на знанията, уменията и социалната им интеграция, квалификацията като предпоставка за заетост и развитието и използването на човешките ресурси. Узаконяването на неофициалното и неформалното образование на европейските работници следва да бъде един от приоритетите, които да движат напред Европейската квалификационна рамка.

4.5

Комитетът счита, че ЕКР ще спомогне за това европейските системи за образование и обучение да станат по-ясни и по-достъпни за гражданите като цяло. Работниците в Европейския съюз и потенциалните им работодатели се нуждаят от отправна рамка, която да им позволява да сравняват получената от дадено лице квалификация в една или повече държави-членки, с квалификациите в държавите-членки, в които това лице желае да се премести, за да работи. Ето защо Комитетът приветства последиците, които това предложение ще има във връзка с преодоляването на пречките по отношение на транснационалната мобилност. Европейската квалификационна рамка следва да осъществява преход между системите за обучение, улеснявайки мобилността между професионалното обучение и общото образование (включително и висшето образование).

4.6

По отношение на вида на правната форма на ЕКР, Комитетът възприема анализа направен от Комисията в нейната оценка на въздействието (5) и отбелязва, че държавите-членки са подкрепили в по-голяма или по-малка степен последователните препоръки в областта на образованието, обучението и мобилността. Все пак Комитетът смята, че препоръката, която не е обвързваща и следователно не води до никакво правно задължение за онези, към които е отправена, би могла да се окаже краткосрочен инструмент, който няма да изпълни целта, която следва да бъде постигната в средносрочен план, особено ако трябва да бъде установено съответствие с предполагаемите „национални квалификационни рамки“ (НКР) във всяка отделна държава-членка.

4.7

Освен това в този контекст и в съответствие с резултатите от проведената през м. февруари 2006 г конференция в Будапеща, пет страни в Европейския съюз вече са създали национални квалификационни рамки, а останалите са в процес на разработване на такива, или са заявили намерението си да го направят или няма да разработят национална квалификационна рамка.

4.8

Според Комитета този начален подход означава, че могат да се очакват големи затруднения при завършването на проекта и че, при липсата на национални квалификационни рамки, ЕКР ще бъде лишена от съдържание. Както се посочва в документа на Комисията, озаглавен „Към Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот“ (6), „от гледна точка на ЕКР, оптималният подход би следвало да бъде всяка страна да изготви единна национална квалификационна рамка и да свърже тази единна национална рамка с ЕКР.“

4.9

Комитетът смята, че следва да бъде даден приоритет на ефективното узаконяване и признаване на различните видове квалификация в резултат на официалното, неофициално и неформално учене в различните страни и области на образованието чрез повишаване на прозрачността и по-добро осигуряване на качеството. Това се припокрива напълно със заявеното от Съвета в резолюцията му от 27 юни 2002 г. относно ученето през целия живот (7). Следва да се припомни, че в тази резолюция Съветът призовава Комисията да разработи рамка за признаване на квалификациите в контекста на висшето образование и професионалното обучение. Ето защо, отчитайки този нов аргумент, Комитетът подчертава, че усилията за разработване на осемте отправни степени на ЕКР не трябва да зависят, в края на този процес, единствено от волята на държавите-членки, или в крайна сметка, от вида на правната форма „препоръка“.

4.10

ЕИСК смята, че Комисията следва да изясни последиците, които би имал този процес, в случай че една или повече държави-членки не приемат национална квалификационна рамка или не я свържат с ЕКР. Ето защо Комитетът счита, че Комисията следва да анализира тази възможност и евентуалните решения, за да може на по-късен етап да реагира при непредвидени ситуации. Окончателната редакция на този документ трябва да насърчава държавите-членки да приемат този инструмент.

4.11

ЕИСК не призовава за уеднаквяване на системите за образование и обучение в рамките на ЕС, нито за това да се диктува на държавите-членки каква квалификация трябва да дават техните учебни заведения. Посланието, което Комитетът иска да отправи е, че е необходимо да се консолидират етапите в процеса на търсене на прозрачност, признаване и трансфер на квалификация между държавите-членки. Това изисква също така и въвеждането на усъвършенствани механизми за гарантиране на качеството — в частност на сертифициращите органи на ниво държави-членки. При липсата на такава рамка за действие се обезсмисля мобилността на студентите и на обучаващите се и се затруднява тази на работниците.

На национално и регионално ниво решенията за изготвяне на национална квалификационна рамка следва да бъдат взети съвместно със социалните партньори. Тези партньори, заедно с компетентните власти, следва да определят и приложат принципи, правила и цели при изработването на национална квалификационна рамка. Следва да се отчита и ролята на организациите на гражданското общество, които работят в тази област.

4.12

Предложението предвижда създаването на консултативна група за ЕКР, която да осъществява контрола, координирането и осигуряването на качеството и съгласуваността на процеса за установяване на съответствия между квалификационните системи и ЕКР. В този смисъл и с цел осигуряване на еднакви критерии при установяването на съответствия между националните системи и ЕКР, Комитетът счита, че тази консултативна група, ако квалификацията на членовете й го позволява, следва да бъде натоварена и със задачата да узакони съответствията между националните степени и отправната рамка преди окончателното им установяване.

5.1

На края на стр. 9 в английската версия на предложението, се споменават 25-те държави-членки на ЕС. В резултат на последното разширяване следва да се направи промяна и да бъдат посочени 27 държави-членки.

5.2

Комитетът счита, че сроковете за държавите-членки, посочени в препоръката и по-специално онези в параграф 2, са твърде кратки, предвид на ситуацията по отношение на националните квалификационни рамки в различните държави-членки. Комитетът разбира, че датата е пожелателна, но отбелязва, че с оглед на сегашната ситуация, срокът вероятно ще трябва да бъде по-дълъг.

5.3

Задачите, които с предложението се възлагат на Комисията, включват предвидения в параграф 3 мониторинг на приетите мерки и информирането на Европейския парламент и Съвета относно натрупания опит, включително и евентуално преразглеждане на препоръката. Комитетът смята, че за да се спази духът на член 149, параграф 4 и член 150, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност, докладът следва да бъде адресиран и до Европейския икономически и социален комитет.

5.4

По отношение на дескрипторите, определени в Приложение I, предвид факта, че тези критерии ще бъдат използвани за установяването на съответствието на степените, Комитетът смята, че те следва да бъдат формулирани по по-прост начин, така че да станат по-понятни, ясни и конкретни, с не толкова академичен и по-близък до професионалното обучение език. Приложението съдържащо дескрипторите би могло да бъде съпроводено от второ обяснително приложение, което би дало възможност за съпоставяне на квалификациите и степените, като по този начин би се улеснило бъдещото въвеждане на квалификациите въз основа на сравнение между държавите-членки.

5.5

Яснотата на определенията позволява да се разбере по-добре смисъла на използваните в документа, обект на настоящото становище, термини. В този контекст Комитетът смята, че някои от дефинициите в документа на Комисията, озаглавен: „Към Европейска квалификационна рамка за ученето през целия живот“ (8), са по-ясни от тези, съдържащи се в разглежданото предложение. Като конкретен пример Комитетът предлага дефиницията на „умения“ да бъде заместена от дефиницията, предложена на стр. 47 от горепосочения документ.

5.6

Комитетът подкрепя установеното съответствие между трите последни степени на ЕКР и академичните степени по отношение на квалификациите в рамките на Болонския процес (бакалавърска, магистърска и докторска). На различните етапи от образованието придобитите знания, способности и умения следва да бъдат класифицирани според придобитата степен в съответното университетско обучение.

5.7

Комитетът изразява съгласие относно необходимостта да се продължи прилагането на критериите за качество на всички степени на образование и обучение в държавите-членки. Той многократно се е произнасял в този смисъл, както в становището си относно предложението за Препоръка на Съвета относно Европейското сътрудничество за осигуряването на качество във висшето образование (9), така и в становището си, относно предложението на Европейския Парламент и Съвета за по-нататъшно Европейско сътрудничество за осигуряването на качество във висшето образование (10). Във втория от тези текстове бе изтъкнато по-конкретно, че „изискването за високо качество на образованието и обучението е основен елемент за постигането на целите, набелязани в рамките на Лисабонската стратегия“.

5.8

Комитетът одобрява съдържанието на Приложение II на предложението за препоръка в неговата цялост. Независимо от това той счита, че за да се впише в тенденциите по отношение на качеството, които понастоящем се наблюдават във всички сфери, би било по-уместно Приложение II да бъде озаглавено „Принципи за непрекъснато подобряване на качеството на образованието и обучението“ и текстът да се адаптира в съответствие със заглавието.

5.9

Комитетът препоръчва на държавите-членки и на техните учебни заведения, както и на социалните партньори, да работят по модела на Европейската фондация за управление на качеството (EFQM). Този акредитиран модел, който се ползва с подкрепата на ЕС, би могъл да представлява отправна рамка, на която учебните заведения да основат дейността си по непрекъснато повишаване на качеството.