20.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/38

1.1

ЕИСК смята, че новата политическа насока на управлението на рибарството в ЕС, основана на максималния устойчив добив (МУД), макар и да е ползотворна в дългосрочен план, може да има тежки икономически и социални последствия за рибарския сектор в Европа. Поради тази причина ЕИСК препоръчва да се направи много внимателна оценка на предимствата и недостатъците от нейното прилагане от икономическа, социална и екологична гледна точка.

1.2

Предвид голямата несигурност при оценката на максималния устойчив добив при различните рибни популации, ЕИСК препоръчва на Комисията да определи в дългосрочните си планове разумни и гъвкави годишни поправки, които да са резултат от надлежното съгласуване със всички засегнати сектори. За тази цел, от самото начало следва да се проведат подходящи консултации с регионалните консултативни съвети, с Консултативния комитет по рибарство и аквакултури на ЕС и с Комитета за социален диалог в сектора на морския риболов, като им се даде достатъчно време, за да могат членовете им да обсъдят с колегите си представените предложения.

1.3

В този смисъл ЕИСК препоръчва на Комисията да отдели специално внимание при определяне на годишните проценти на смъртност от риболов с цел да се постигне в дългосрочна перспектива максималният устойчив добив в смесения улов.

1.4

ЕИСК не споделя довода на Европейската комисия, че с тази политика на управление на рибарството ще се възстанови търговският баланс, тъй като намаляването на предлагането на пазара от страна на предприятията в Общността ще бъде незабавно компенсирано чрез внос от трети страни. Поради тази причина, ЕИСК настоятелно приканва Комисията да бъде изключително бдителна и да упражнява контрол по отношение на вноса в пазара на Общността.

1.5

Комитетът смята, че Комисията и държавите-членки на ЕС следва да вземат под внимание „другите фактори на околната среда“, които се споменават в това становище и които също влияят върху развитието на морските екосистеми. Във връзка с това, препоръчва на икономическите участници, които с дейността си оказват въздействие върху тези екосистеми, да се наложат ограничения, аналогични на поставените пред рибарския сектор.

1.6

Във връзка с корекцията, необходима за постигане на максималния устойчив добив, Комитетът счита, че двата подхода, предложени от Комисията, могат взаимно да се допълват, като държавите-членки следва да приложат в своята рибарска промишленост мерките, които сметнат за най-подходящи от гледна точка на икономическите и социални последствия. ЕИСК изразява загриженост от факта, че Европейският фонд за рибарство (ЕФР) не разполага с достатъчно средства, за да е в състояние да се противопостави на последствията от прилагането на тази нова система за управление.

2.1

Съобщението на Комисията относно „Прилагане на принципа на устойчивост в рибарството в ЕС чрез максималния устойчив добив“ (1), което е предмет на настоящото становище, представя позицията на Комисията по отношение на повишаване на икономическата ефективност на рибарския сектор в контекста на общата политика в областта на рибарството.

2.2

Комисията свързва това повишаване на икономическата ефективност с постепенното и окончателно прекратяване на свръхулова, като смята, че това ще донесе икономически ползи за рибарската промишленост с намаляване на разходите, подобряване на улова, повишаване на рентабилността на рибарството и намаляване на процента на изхвърлената риба.

2.3

За постигането на тези цели Комисията смята, че е настъпил моментът рибарството в Общността да се управлява по различен начин, като активно се търси успехът вместо усилията да се ограничават до избягване на неуспеха.

2.4

Съобщението на Комисията определя нова политическа насока по отношение на управлението на рибарството в ЕС, основана на постигането на максимален устойчив добив при рибните популации чрез установяването на нива на смъртност в дългосрочен план.

2.5

Тази нова политическа насока е основана на международния политически ангажимент, поет от държавите-членки на ЕС на Световната среща на върха за устойчиво развитие в гр. Йоханесбург през м. септември 2002 г., за поддържане на рибните популации на равнища за постигане на максималния устойчив добив, като се опитват да осъществят спешно тези цели по отношение на крайно намалелите популации най-късно до 2015 г.

2.6

Следователно трябва да се определи управленски подход в дългосрочен план, ориентиран към оптималното използване на продуктивния потенциал на живите морски ресурси в Европа. Този подход се вписва в по-общата цел на европейската политика в областта на рибарството, която цели осигуряване на устойчиви икономически, екологични и социални условия.

2.7

Според Комисията, по-горе упоменатите икономически ползи за рибарската промишленост могат да се постигнат единствено, ако бъде ограничен риболовът по време на преходния период. Всички заинтересовани страни следва да вземат участие в процеса на вземане на решения във връзка с ритъма на осъществяване на тези промени. Предвидената в Европейския фонд за рибарство финансова помощ следва да допринесе за смекчаване на социалните и икономически последствия през периода на преход.

3.1

Решението на Комисията за прилагане на управление на рибарството, основано на максимално устойчив добив, се ръководи от принципа, че уловът на някои популации надхвърля тяхната продуктивна способност.

3.2

Като признава, че някои рибни запаси в европейските води са рязко намалели през последните 30 години, главно поради свръхулов, Комитетът се съгласява, че ще е желателно да се премине възможно най-бързо към по-устойчиви нива на улов на риба.

3.3

Комисията смята, че прилагането на системи на управление на рибните популации, основани на максимално устойчив добив, ще бъде гаранция за избягване на срив при популациите, като даде възможност за създаване на по-големи популации.

3.4

ЕИСК смята, че принципът на прилагане е правилен, като се има предвид, че максимално устойчив добив на една рибна популация е количеството биомаса (количество риба), което може да се добие, така че бъдещото производство на тази популация да не бъде засегнато. В следствие на това той изцяло подкрепя идеята политиката на управление на рибарството да се основава на прилагането на този принцип.

3.5

Въпреки това Комитетът посочва на Комисията, че всяка смяна на системата на управление е съпроводена от рискове и че, следователно, трябва много внимателно да се оценят предимствата и недостатъците.

3.6

Комисията излага много подробно предимствата на системата на управление, основана на максималния устойчив добив, най-вече свързаните с околната среда, но без да задълбочава анализа на предимствата и особено на недостатъците от икономически и социален характер на системата за рибарския сектор.

3.7

Измежду посочените от Комисията предимства, ЕИСК не споделя довода, че с тази политика на управление на рибарството ще се възстанови търговският баланс, като се има предвид, че празното място, освободено от предприятията в Общността, които ще изчезнат в резултат от прилагането на целите на МУД, ще бъде незабавно заето от предприятия от трети страни, тъй като пазарът на рибни продукти се обуславя от необходимостта да се гарантира постоянно предлагане.

3.8

Общата концепция на Комисията за новата система на управление е намаляване на смъртността от риболов: за да могат рибите да нарастват повече и да се достигне по-висока стойност и производителност при улова, трябва да се намали количеството на рибите, които се добиват от морето.

3.9

Въпреки това, Комисията признава, че рибните популации са трудни за измерване и че дори риболовът да представлява най-важният фактор за добрия здравен статус на една популация, също така участват много други фактори като промените в околната среда и изобилието от млади риби.

3.10

Поради това, в съобщението се предлага дългосрочна стратегия за възстановяване на рибните популации с цел постигане на баланс между улова на риби и продуктивната способност на популациите, като се посочва, че тази цел може да се постигне постепенно с намаляване на броя на риболовните кораби или на риболовното усилие, което извършват.

3.11

За прилагането на стратегията по такъв начин, че риболовците да могат да постигнат максимален устойчив добив от една популация, ще трябва предварително да се определи оптималният процент на улов за всяка популация, годишната смъртност от риболов на основата на най-добрите налични научни становища. След като бъде определен този процент, предложената система за управление трябва да посочи с какъв темп е необходимо да се осъществяват годишните поправки за постигането на този целеви процент. Тези решения, в съответствие с предвиденото в общата политика за рибарството, ще трябва да се прилагат посредством дългосрочни планове.

3.12

Понастоящем управлението на рибарството на равнище на Общността се осъществява съобразно с принципите за опазване и защита на рибните популации. Общият допустим улов (ОДУ) и квотите, които се определят годишно, се основават на контрастивни научни доклади, а към някои от рибните популации в по-неблагоприятно състояние се прилагат планове за възстановяване, предвидени в рамките на общата политика за рибарството с цел възвръщането им в устойчиви биологични нива.

3.13

ЕИСК смята, че смяната на системата на управление е значима, тъй като предполага една по-амбициозна биологична цел от предвидената в сега действащата система на управление. Тази промяна ще означава едновременно при всяка годишна поправка значително намаляване на смъртността от риболов, което несъмнено ще изисква намаляване на флотилиите и на риболовното усилие и следователно, големи жертви от страна на рибарските предприятия в Общността. ЕИСК изразява загриженост от факта, че Европейският фонд за рибарство (ЕФР) не разполага с достатъчни средства, за да посрещне споменатите значителни жертви. Въпреки това, ако бъдат постигнати предвидените резултати, ситуацията би могла да бъде много благоприятна за рибарските предприятия, които ще продължат дейността си.

3.14

По този въпрос ЕИСК желае да заяви пред Комисията, че съществува значителна степен на несигурност при оценката на МУД на различните рибни видове. Пред подобна несигурност Комитетът препоръчва на Комисията да определи разумни годишни промени в дългосрочните си планове.

3.15

Следователно предизвикателството е да се намерят начини да се помогне на рибарските общности и предприятия да преминат фазата на адаптация при добри условия. Комитетът счита, че за постигането на тази цел ще трябва да се предприемат по-щедри и нетрадиционни мерки за подкрепа, отколкото представените до момента от Комисията. Такива мерки са напълно оправдани като средство, гарантиращо бърз преход към по-устойчив модел на риболовните дейности в бъдеще.

3.16

Във всеки случай, както предвижда съобщението, Комитетът смята от основно значение в процеса на взимане на решения по дългосрочните планове, както и за темпа на прилагането им и за последствията от това прилагане, да бъдат привлечени всички заинтересовани страни чрез провеждане на чести консултации с регионалните консултативни съвети (РКС). ЕИСК смята също така, че в тези консултации трябва да се включат и Консултативният комитет по рибарство и аквакултури на ЕС (ККРА), и Комитетът за социален диалог в сектора на морския риболов.

4.1

Прилагането на система за управление на рибарството на основата на максимален устойчив добив предполага да се направи анализ, както това се прави в съобщението, на още една поредица от въпроси, които пряко засягат този вид управление:

4.2

Въздействие върху околната среда и влияние върху промяната на морските екосистеми

4.2.1

В съобщението се приема, че съществува голяма несигурност по отношение на еволюцията на морските екосистеми във връзка с промяната в климата и в метеорологията и че тези и други фактори на околната среда могат да засегнат рибните популации.

4.2.2

Тъй като е неизвестна степента на въздействие на всички тези фактори върху околната среда, Комисията смята, че в много случаи самият риболов е най-влиятелният фактор и че прилагането на по-ниски проценти на улов при дадена рибна популация ще ѝ позволи по-добре да понесе екологичните промени.

4.2.3

В съобщението се защитава устойчивото и постоянно намаляване на добива, за да може с понижаването на смъртността от риболов и с възстановяването на популациите да се придобиват повече познания за екосистемите и за тяхната продуктивна способност, които да позволят адаптиране в дългосрочен план на целите на управлението.

4.2.4

ЕИСК приема този принцип единствено при положение, че смъртността от риболов бъде постепенно и устойчиво намалена при видовете, при които е необходимо. Комисията признава, че управлението на една рибна биомаса с цел да се увеличи размерът ѝ в кратък срок, може да породи недопустима нестабилност за промишлеността.

4.2.5

Въпреки това Комитетът смята, че „другите фактори на околната среда“, които Комисията дори не упоменава, като поведението на хищните риби, замърсяването, изследването и експлоатацията на петролни залежи и залежи от газ, морските вятърни инсталации, добивът на пясък и инертни материали от морски произход и др., също оказват влияние върху развитието на морските екосистеми.

4.2.6

ЕИСК отправя искане към Комисията и към държавите-членки на ЕС да наложат на икономическите участници, чиято дейност също въздейства върху числеността на рибните популации и върху промяната на морските екосистеми, ограничения, аналогични на определените в рибарския сектор.

4.3.1

Най-трудно е прилагането на системата за управление на рибарството на основата на максималния устойчив добив при смесения улов.

4.3.2

Със съзнанието за тази трудност в съобщението не се разглежда задълбочено системата за управление при смесения улов. ЕИСК смята, че именно по въпросите на този вид улов трябва да се засилят контактите на Комисията с РКС и ККРА.

4.3.3

Съобщението разглежда значението, което според Комисията е безспорно, за поддържане на баланса между морските екосистеми, като смята, че намаляването на улова при един вид, за да се благоприятства производителността на друг вид, е твърде рискован подход.

4.3.4

Сложността на системата се състои в това, че риболовът при всички видове от една екосистема, както предвижда съобщението, би трябвало да бъде съобразен с улов (целеви процент), съответстващ на постигането на максималния устойчив добив в дългосрочен план. Това означава, че между процентите на максимален устойчив добив, които бъдат установени за различните популации от една екосистема, участващи в смесен улов, в дългосрочен план максималният улов ще се определи от вида, за който в дългосрочна перспектива се фиксира най-ниският процент за постигане на неговия максимален устойчив добив.

4.3.5

Освен това в съобщението се посочва, че за избягване на случайния свръхулов на един вид като страничен улов, може да се окаже необходимо в някои дългосрочни планове да се включат допълнителни мерки като промяна на риболовните съоръжения или на зоните и периодите със забрана за риболов.

4.3.6

Въпреки че подходът на тази система на управление е в унисон с по-общата цел на общата политика за рибарството, ЕИСК смята, че Комисията следва да оцени много внимателно различните проценти за достигане на МУД и да съгласува със заинтересованите страни по смесения улов икономическото и социално въздействие на плановете в дългосрочна перспектива.

4.4.1.1

В съобщението се предвижда, че тези планове ще бъдат изготвяни от Комисията след съгласуване със заинтересованите сектори на основата на независими научни становища и като се отдели специално внимание на последиците от предложените мерки върху икономическата и социалната област, както и върху околната среда.

4.4.1.2

В тях трябва да се определи целеви процент на улов, както и начинът за неговото постепенно постигане, като се намали всякакво отрицателно въздействие на риболова върху екосистемата и като в смесения улов се включат технически мерки, които да гарантират, че уловът на различните рибни популации се извършва по начин, съобразен със съответните цели и с възможността уловът при някои популации да е под техния МУД с цел увеличаване на производителността при други видове.

4.4.1.3

При липса на достатъчна научна обосновка, която да позволява оценка на необходимите действия за постигане на максималния устойчив добив, в дългосрочните планове ще се прилага превантивният подход.

4.4.1.4

Накрая плановете и техните цели ще бъдат подложени на периодично преразглеждане.

4.4.1.5

ЕИСК смята, че тази нова политическа насока на управление на рибарството, която би могла да има безспорни предимства след постигането на МУД при всички рибни популации, също така би могла да има драстични последствия за рибарския сектор, в който уловът би спаднал при налагане на намаляване на флотилиите и на загуба на работни места в кратки срокове, което би довело до дестабилизиране на икономическата структура на пристанищата.

4.4.1.6

Затова ЕИСК настоява в предвидените консултации с рибарския сектор Комисията да приеме гъвкав подход към определянето на темпа на въвеждане на дългосрочните планове, така че да даде възможност на риболовците да се адаптират постепенно към тази нова система на управление.

4.4.1.7

По въпроса за смесения улов ЕИСК смята, че гъвкавостта трябва да е пределна, когато съществуват популации, които могат пълноценно да се експлоатират, тъй като добрият им здравен статус го позволява.

4.4.2.1

След изготвяне и приемане на дългосрочните планове, в които се определят подходящи цели за популациите, държавите-членки вземат решение по отношение на темпа на прилагане за постигането на тези цели и по отношение на организирането на прехода.

4.4.2.2

В съобщението се предлагат два главни подхода за управлението на тази промяна:

4.4.2.3

Решението относно икономическия подход или стратегия, които трябва да се прилагат, се взема от всяка държава-членка, докато в този контекст Общността ще осигури рамката за управление, която да позволи постепенно премахване на свръхулова посредством финансовия инструмент на Европейския фонд за рибарство.

4.4.2.4

В съобщението се вижда ясно, че Комисията предпочита първия подход, основан на намаляване на капацитета на националните флотилии, тъй като е по-лесен за контролиране и защото опитът показва, че намаляването на капацитета на флотилията не се отхвърля така силно от обществеността и предизвиква по-малко проблеми при прилагането му отколкото други методи.

4.4.2.5

ЕИСК признава, че намаляването на капацитета на флотилиите представлява най-ефективният подход или система за постепенното ликвидиране на свръхулова. Въпреки това Комитетът смята, че всяка държава-членка, като анализира икономическите и социални последствия, ще избере най-привлекателния за нея подход, без да се забравя, че двете възможности могат да се използват едновременно до постигане на целта на максималния устойчив добив при рибните популации.

4.4.2.6

В този смисъл ЕИСК изразява съгласие с предложението икономическите и социални последствия от промяната да се анализират на регионално равнище вместо това да се прави на ниво на ЕС, тъй като особеностите на всяка флотилия варират за различните държави-членки.

4.4.2.7

В този смисъл дългосрочните планове ще имат за изходна точка рибарството, ще се отнасят до групи популации, които се ловят заедно и ще включват елементи като ограничаване на степента, в която могат да варират възможностите за риболов от една година на друга, като гарантират стабилен и плавен преход.

4.4.2.8

Накрая в съобщението се изразява наблюдението, че въвеждането на пълна серия от дългосрочни планове, позволяващи постигане на МУД, ще изисква време. Затова Общността ще трябва да приеме решения за управление, които да започнат да се прилагат от 2007 г. и които да гарантират, че няма да се увеличава процентът на улов на никоя популация, която вече е подложена на свръхулов. ЕИСК смята, че решенията, които може да приеме Европейската комисия за 2007 г., следва да са предварително съгласувани с регионалните консултативни съвети, с Консултативния комитет по рибарство и аквакултури на ЕС и с Комитета за социален диалог в сектора на морския риболов.