28.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 97/21


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия за сигурно информационно общество — Диалог, партньорство и оправомощаване “

COM(2006) 251 final

(2007/C 97/09)

На 31 май 2006 г. Комисията реши, съгласно член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет по отношение на предложение горе-поставено.

Специализираната секция „Транспорт, енергетика, инфраструктура, информационно общество“, натоварена със задачата да подготви работата на Комитета в тази област, прие своето становище на 11 януари 2007 г.(докладчик: г-н PEZZINI).

На 433-ата си пленарна сесия, проведена на 16 февруари 2007 г., Европейският икономически и социален комитет прие следното становище с 132 гласа „за“ и 2 „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Комитетът е убеден, че проблемът по отношение на информационната сигурност предизвиква нарастващо безпокойство за предприятията, администрациите, публичните и частни организации и частните лица.

1.2

Като цяло, Комитетът одобрява анализите и аргументите, които налагат въвеждането на нова стратегия с цел повишаване на сигурността на мрежите и на информацията срещу атаките и нахлуванията, за които няма географски граници.

1.3

Комитетът счита, че Комисията би трябвало да продължи да полага усилия, за да създаде иновативна и координирана стратегия предвид обхвата на явлението и на неговите последици в икономическата област и в личния живот.

1.3.1

ЕИСК подчертава също така, че неотдавна Комисията прие ново Съобщение относно сигурността на информацията и че скоро ще бъде представен друг нов документ по тази тема. Комитетът си запазва правото да приеме в бъдеще по-цялостно становище, което да разгледа всички тези Съобщения.

1.4

Комитетът подчертава факта, че сигурността на информацията не може по никакъв начин да бъде отделяна от засилването на защитата на личните данни и на запазването на свободите, които са гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека.

1.5

Комитетът си задава въпроса каква е, в настоящата ситуация, добавената стойност на предложението в сравнение с интегрирания подход, приет през 2001 г., чиято цел съвпада с посочената в това Съобщение.

1.5.1

Оценката на въздействието (Impact Assessment), приложена към предложението съдържа някои важни подобрения в сравнение с текста от 2001 г., но тъй като беше публикуван само на един език, той не е достъпен за голям брой европейски граждани, които си изграждат мнението въз основа на официалния документ, публикуван на всички официални езици на Общността.

1.6

Комитетът обръща внимание на заключенията от Световната среща на върха в Тунис през 2005 г. по въпросите на информационното общество, които бяха ратифицирани от Асамблеята на ООН на 27 март 2006 г.:

достъп без дискриминация,

насърчаване на Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) като средство за запазване на мира,

определяне на инструменти за стабилизиране на демокрацията, сближаването и доброто управление,

предотвратяването на злоупотреби с правата на човека (1).

1.7

Комитетът подчертава, че една динамична и интегрирана стратегия на Общността би трябвало да предвиди освен диалога и партньорство и оправомощаване в областта на:

превантивните мерки,

преминаването от сигурност към информационно осигуряване (2),

въвеждането на ясна, призната рамка на ЕС от законодателство, регулаторна база и санкции,

засилване на техническата стандартизация,

цифрова идентификация на потребителите,

лансиране на европейски опити за методи за анализ и предвиждане в областта на информационната сигурност в контекста на мултимодалното технологично съгласуване,

развитие на европейски и национални механизми за оценка на риска,

мерки, които имат за цел да избегнат възникването на информационни монокултури,

засилване на координацията на Общността на европейско и национално ниво,

създаването на точка за контакт „Сигурност на информационните и комуникационни технологии “(„ICT Security Focal Point“) между генералните дирекции,

създаването на европейска мрежа за сигурност на мрежите и на информацията („European Network and Information Security Network“),

оптимизиране на ролята на европейската научноизследователска дейност в областта на информационната сигурност,

лансиране на проект „Европейски ден на информационната сигурност“,

осъществяването в училищата и на различни нива на пилотни дейности на Общността, които се отнасят за информационната сигурност.

1.8

Накрая, Комитетът счита, че за да се гарантира динамична и интегрирана стратегия на Общността, необходимо е да се предвиди подходящ бюджет и подходящи инициативи и действия, целящи да засилят сътрудничеството на ниво Общност, за да може Европа да се изразява пред света с единен глас.

2.   Основания

2.1

Сигурността на информационното общество представлява основно предизвикателство за доверието в комуникационните мрежи и услуги и тяхната надеждност, които представляват основен фактор за развитието на икономиката и на обществото.

2.2

Ако искаме да запазим конкурентните и търговски способности, да гарантираме целостта и продължителността на електронните комуникации, да предотвратим измамите и да осигурим юридическата защита на личния живот, е необходимо да гарантираме опазването на информационните мрежи и системи.

2.3

Електронните съобщения и услугите, свързани с тях представляват най-голямата част от цялостния сектор на телекомуникациите: през 2004 г. близо 90 % от европейските предприятия са използвали активно Интернет, а 65 % от тях са създали своя собствена Интернет страница, докато според резултатите от проучванията, близо половината от европейското население използва редовно Интернет, а 25 % използват постоянно широколентов достъп (3).

2.4

В контекста на все по-ускореното развитие на инвестициите, обемът на разходите, посветени на сигурността представлява едва 5 до 13 % от общите инвестиции в информационни технологии. Тези проценти определено са много ниски. Скорошни проучвания показаха, че „средно от 30 протокола, които имат едни и същи ключови структури, 23 са уязвими на мултипротоколни атаки“ (4). Освен това, на 25 милиона средно се оценяват вирусите (spam) (5), които се предават ежедневно. Комитетът приветства скорошното предложения на Комисията в тази област.

2.5

По отношение на компютърните вируси (6), бързото и широко разпространение на „компютърни червеи “(worms) (7) и на компютърни програми шпиони („spyware“) (8) върви заедно с нарастващото развитие на електронните комуникационни системи и мрежи, които стават все по-сложни, а в същото време и все по-уязвими, именно поради взаимосвързаността на мултимедиите, мобилната телефония и на системите GRID infoware (9): рекетиране, DDoS („Distributed Denial of Service “разпространено отказване от предоставяне на услуга), узурпирането на „онлайн “идентичността, примамването („phishing“) (10), пиратството (11) и т. н., представляват за сигурността на информационното общество предизвикателство, на което Европейската Комисия се опита да даде отговор в свое Съобщение от 2001 г. (12), върху което Комитетът успя да се произнесе (13), като предложи три насоки за намеса:

специфични мерки за сигурност;

регулаторна рамка, която включва също така защитата на личните данни и на личната неприкосновеност,

борба с киберпрестъпността

2.6

Извадка от информационните атаки, тяхната идентификация и тяхното предотвратяване в рамките на система в мрежа представляват предизвикателство по смисъла на търсенето на подходящи решения, като се вземат предвид продължителните промени в конфигурацията, разнообразието на протоколите в мрежата и на предложените и развити услуги и на свръхсложността на асинхронните начини на атака (14).

2.7

Въпреки това, недостатъчната гласност по отношение на възвръщаемостта на инвестиции в областта на сигурността и липсата на създаване на чувство за отговорност на гражданите потребители, за съжаление доведоха до подценяване на рисковете и до намаляване на усилията за развиване на култура на сигурността.

3.   Предложението на Комисията

3.1

Със Съобщението си за стратегия за сигурно информационно общество (15), Комисията иска да подобри компютърната сигурност, като създаде динамична и интегрирана стратегия, която се основава върху:

a)

подобряване на диалога между публичните власти и Комисията, благодарение на сравнителна оценка на националните политики и политиките на идентифициране на най-добрите практики на електронната комуникация,

b)

по-добро запознаване на гражданите и МСП с ефективните системи за сигурност, благодарение на стимулиращата роля на Комисията и на по-разпространеното участие на Европейската агенция, натоварена със сигурността на мрежите и на информацията (AESRI/ENISA),

c)

диалог за регулаторните средства и инструменти, за достигане на балансирано съотношение между сигурност и основните права, в това число защитата на личната неприкосновеност.

3.2

Съобщението предвижда, освен това, чрез подходяща рамка за събиране на данни за нарушаване на сигурността, нивото на доверие на потребителите и развитието на индустрията за сигурност, създаването от ENISA на сътрудничество на основата на доверието:

a)

с държавите-членки,

b)

с потребителите и ползвателите,

c)

с индустрията в областта на информационната сигурност,

d)

с частния сектор

чрез създаването на многоезичен информационен и предупредителен европейски портал, за стратегическо сътрудничество между частния сектор, държавите-членки и изследователите.

3.2.1

Освен това, комуникацията предвижда създаване на засилено чувство на отговорност на заинтересованите страни по отношение на нуждите и рисковете, свързани със сигурността.

3.2.2

По отношение на международното сътрудничество и сътрудничеството с трети страни „световното измерение на сигурността на мрежите и на информацията изправя Комисията пред предизвикателството на международно ниво и в сътрудничество с държавите-членки да засили усилията си за насърчаване на сътрудничеството в глобален мащаб по отношение на сигурността на информационните мрежи“ (16). Тази препоръка обаче не е възприета в диалога, партньорствата и действията по оправомощаване.

4.   Забележки

4.1

Комитетът отбелязва своето съгласие с анализите и съображенията, които обосновават интегрираната и динамична европейска стратегия за сигурност на мрежите и на информацията. Той счита, че въпросът за сигурността е основен, ако желаем да насърчим по-благосклонно отношение към въвеждането на информационните технологии (ИТ) и повишаване на доверието в тях. Позициите на ЕИСК са изложени в множество становища (17).

4.1.1

Комитетът потвърждава още веднъж (18), че „Интернет мрежата и новите технологии за комуникация „онлайн“ (например мобилните телефони или мултимедийните джобни органайзери, които са много разпространени), представляват основните инструменти за развитие на икономиката на познанието, на електронната икономика и на електронната администрация“.

4.2   За приемане от Комисията на по-енергични предложения

4.2.1

Въпреки това, Комитетът счита, че може още да бъде разширен предложеният от Комисията подход, който се състои в това да базира тази интегрирана и динамична стратегия на отворен и интерактивен диалог, както и сътрудничество и засилено оправомощаване на всички заинтересовани страни, в частност на ползвателите.

4.2.2

Тази позиция е била изтъквана в предходните становища: „за да бъде ефективна, тази битка трябва да засяга директно всички ползватели на Интернет, които трябва да бъдат обучавани и информирани за предпазните мерки, които трябва да бъдат взети и за средствата, които трябва да се използват, за да се предпазят от получаването на такива опасни и нежелани съобщения и да не бъдат използвани като посредници за разпространяването им. Частта от програмата, свързана с информирането и обучението, трябва, според Комитета, да дава голямо предимство на участието на ползвателите“ (19).

4.2.3

Според Комитета, участието на ползвателите и на гражданите трябва, все пак да става така, че да се съчетава необходимата защита на информацията и на мрежите с индивидуалните свободи и правото на ползвателите на сигурен достъп на умерени цени.

4.2.4

Трябва да се има предвид, че търсенето на компютърна сигурност представлява сериозен разход за потребителите, изразяващ се във време, отделено за отстраняване или избягване на пречките. Комитетът счита, че би следвало да се наложи задължително инсталиране на системи за антивирусна защита на всички компютри, системи, които потребителят може да активира или не, но да бъдат включени в продукта при неговото производство.

4.3   За по-динамична и иновационна стратегия на Общността

4.3.1

Независимо от тези мерки, според Комитета Съюзът следва да си постави по-амбициозни цели и да лансира иновационна стратегия, интегрирана и динамична, базирана върху нови инициативи, като:

въвеждане на системи, позволяващи цифрово идентифициране на ползвателите, от които твърде често се иска да дадат личните си данни,

действия, осъществени посредством ETSI (20) условия за безопасно използване на ИКТ, които могат да предложат точни и бързи решения на проблемите, определени като общ праг на сигурността на целия съюз,

превантивни действия чрез интегриране на минималните изисквания за сигурност в информационните и мрежови системи, както и лансирането на пилотни дейности чрез организирането в училищата на курсове по сигурност от всякакъв вид и на всякакви нива,

установяване на европейско ниво на сигурна и призната правна и регулаторна рамка. Приложена по отношение на информатиката и на мрежите, тази рамка би позволила да се премине от информационната сигурност към информационно осигуряване,

укрепване на европейските и национални системи за оценка на рисковете и по-добра възможност за прилагане на законодателните и административни разпоредби, за да се санкционират нарушенията при ползването на информационните технологии, които са свързани с неприкосновеността на личния живот и с информационните файлове,

действия, насочени към предотвратяване на появата на компютърни монокултури, използващи продукти и средства, които са особено уязвими. Подкрепа на разнообразни мултикултурни иновации, целящи осъществяването на Единно европейско информационно пространство (SEIS, Single European Information Space).

4.3.2

Комитетът счита, че би било подходящо да се създаде точка за контакт „Сигурност на информационните и комуникационни технологии “inter-DG (21) Тази точка за контакт ще позволи действия:

на ниво вътрешни служби на Комисията

в отделните държави чрез изработването на хоризонтални решения за аспектите, свързани с оперативната съвместимост, управлението на личните данни, защитата на неприкосновеността на личния живот, свободния достъп до информация и услуги и минималните изисквания за сигурност,

на международно ниво, за да може Европа да даде единно мнение на различните срещи като например тези на ООН, Г 8, ОИСР, ISO.

4.4   За засилване на действията на ЕС при отговорното координиране

4.4.1

Комитетът отдава също така голямо значение на създаването на европейска мрежа за сигурност на мрежите и на информацията, което позволява да се финансират анкети, проучвания и работни семинари относно механизмите за сигурност и тяхната оперативна съвместимост, модерната криптография и защитата на неприкосновеността на личния живот.

4.4.2

Комитетът счита, че за един толкова чувствителен сектор би следвало да бъде оптимизирана ролята на европейската изследователска дейност, като се пристъпи към подходящо обобщение на съдържанието на следните програми:

Европейската изследователска програма в областта на сигурността (PERS) (22), включена в Седмата рамкова програма,

Програмата Safer Internet Plus,

и Европейската програма за защита на критичните инфраструктури (PEPIC) (23).

4.4.3

Към тези предложения следва да бъдат добавени въвеждането на „Европейски ден на компютърната сигурност“, подкрепен от национални кампании за обучение в училищата и информационни кампании, които са насочени към потребителите и се отнасят за процедурите по защита на информацията, разпространявана чрез компютър и, разбира се, информацията, свързана с технологическия напредък, постигнат в широката и бързоразвиваща се област на компютрите.

4.4.4

На няколко пъти Комитетът подчерта, че „бързината, с която предприятията са склонни да въведат ИКТ, зависи от дадените гаранции за сигурност и от доверието в транзакциите „онлайн“. Степента на доверие на потребителите определя до голяма степен тяхната склонност да посочат номера на кредитната си карта на някоя Интернет страница“ (24).

4.4.5

Комитетът е убеден, че предвид огромния потенциал за разрастване на сектора, е необходимо, от една страна, да бъдат проведени специфични политики, а от друга, да бъдат адаптирани настоящите политики към новото развитие. Необходимо е, в рамките на интегрирана стратегия, да бъдат обвързани европейските инициативи в областта на компютърната сигурност, като се премахнат междусекторните граници и като се гарантира сигурно и равномерно разпространение на ИКТ в обществото.

4.4.6

Според Комитета, някои важни стратегии, като и разглежданата в настоящото становище, се провеждат прекалено бавно поради пречки от бюрократично и културно естество, противопоставяни от държавите-членки на необходимите решения, които трябва да се вземат на ниво Общност.

4.4.7

Комитетът, счита също така, че средствата на Общността не са достатъчни, за да се осъществят многобройните приоритетни проекти, които могат да дадат конкретни отговори на новите проблеми на глобализацията, при условие, че бъдат завършени успешно на ниво Общност.

4.5   За по-големи гаранции на Общността относно защитата на потребителите

4.5.1

Комитетът съзнава факта, че държавите-членки са въвели технологични мерки за сигурност и процедури по управление на сигурността, пригодени към собствените им нужди, и че те няма да полагат усилия в тази насока. Това е и една от причините, поради която е трудно да се даде еднозначен и правилен отговор на проблемите на сигурността. С изключение на някои административни мрежи, не съществува системно трансгранично сътрудничество между държавите-членки, докато въпросите по сигурността не могат да бъдат разглеждани самостоятелно от различните страни.

4.5.2

От друга страна, Комитетът отбелязва, че Съветът, с Рамково решение 2005/222/ПВР, постави в началото рамка за сътрудничество между съдебните власти и останалите компетентни органи, за да се гарантира, чрез сближаване на националните процедури в наказателното законодателство, които осъждат атаките срещу информационните системи, последователен подход на държавите-членки по отношение на:

незаконния достъп до информационните системи,

незаконната намеса, която има за цел умишлено да предизвика сериозно смущение или прекъсване на функционирането на информационните системи,

Незаконното проникване в данните, която има за цел да заличи, да повреди, да унищожи, да измени, да премахне или да направи недостъпни компютърните данни в дадена информационна система;

подбуждането, помощта и съучастничеството в извършването на гореупоменатите престъпления.

4.5.3

Рамковото решение уточнява също така критерии, които позволяват да се установи отговорността на юридическите лица и да се определят евентуалните санкции, които трябва да бъдат налагани, когато вината им се докаже.

4.5.4

По отношение на диалога с публичните власти на държавите-членки, Комитетът подкрепя предложението на Комисията за извършването от страна на тези власти на сравнителна оценка на националните политики в областта на сигурността на информационните мрежи и системи, в това число и тези, които по-специално се отнасят до публичния сектор. Това предложение вече се съдържа в становище на ЕИСК от 2001 г. (25)

4.6   За по-всеобхватна култура на сигурността

4.6.1

Що се отнася до приобщаването на индустрията на информационната сигурност, тя наистина трябва да гарантира, с цел да се защити правото на неприкосновеност на личния живот и на анонимност на своите клиенти, използването на системи за материален надзор на нейните инсталации и кодирането на съобщенията, в зависимост от степента на съвършенство на техниките (26).

4.6.2

По отношение на разяснителната дейност, Комитетът счита, че от първостепенна важност е създаването на истинска „култура на сигурността“, която да е напълно съвместима със свободата за получаване на информация, за общуване и изразяване на мнение. Освен това, много потребители не осъзнават всички рискове, свързани с компютърното пиратство, докато голям брой оператори, продавачи или доставчици на услуги не успяват да установят дали системата има слабости и каква е тяхната степен.

4.6.3

Ако защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни са приоритетни цели, потребителите също така имат право да бъдат защитени по наистина ефективен начин срещу поименното създаване на профил с цел измама от „компютърни програми шпиони “(spyware et web bugs) и чрез други средства. Практикуването на spamming (27) (масивно изпращане на нежелани съобщения) което често е следствие от такива измами, също би трябвало да бъде спряно. Тези интервенции струват скъпо на потърпевшите (28).

4.7   За по-силна и по-активна европейска Агенция

4.7.1

Комитетът одобрява предложението за засилване и активизиране на ролята на Европейската агенция за сигурността на мрежите и на информацията (ENISA) по отношение на разяснителната дейност, но също така и най-вече на дейността по информиране и обучение на операторите и ползвателите, както впрочем вече отбеляза това в едно свое неотдавнашно становище (29), свързано с предоставянето на електронни комуникационни услуги, достъпни за обществеността.

4.7.2

И накрая, тъй като става въпрос за действията предвидени за създаването на чувство за отговорност у всяка група заинтересовани страни, те като че ли спазват стриктно принципа на субсидиарност. В действителност, на държавите-членки и частния сектор се пада задачата да ги осъществяват, в зависимост от техните специфични отговорности.

4.7.3

ENISA би трябвало да може да се възползва от приноса на европейската мрежа за сигурност на мрежите и на информацията при организиране на съвместни дейности, както и от многоезичната интернет страница за известяване и предоставяне на персонализирани и интерактивни информации и текстове на ясен език, насочени към потребителите от всички възрасти и към малките и средни предприятия.

Брюксел, 16 февруари 2007 г.

Председател

на на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ООН 27.3.2006 г. Препоръки № 57 и 58. Заключителен документ от Тунис № 15. КС.

(2)  Виж Emerging technologies in the context of security CCR — Институт за защита и безопасност на гражданите, досие от стратегическите изследвания, септември 2005 г., Европейска комисия

http://serac.jrc.it

(3)  i2010: Стратегия за сигурно информационно общество. Европейско информационно общество и медии: Factsheet 8 (юни 2006 г.)

http://ec.europa.eu/information_society/doc/factsheets/001-dg-glance-it.pdf

(4)  Заключения на първата международна конференция относно наличността, надеждността и сигурността, (ARES'06) — том 00 ARES 2006 Издател.

(5)  Spam = нежелани търговски съобщения. Първоначално „spam “означава „spiced pork and ham “(свинско и шунка с подправки), консервирано месо, което е било много разпространено по време на Втората световна война, когато става основна храна на американските войски, както и на населението на Обединеното кралство. Години след края на този начин на хранене, тъй като spam не е бил ограничен, на хората им е омръзнало.

(6)  Компютърен вирус: особен вид софтуер, принадлежащ към категорията на „злонамерените софтуери “и който веднъж активиран е в състояние да зарази файловете, чрез създаване на копия, които най.често не се откриват от потребителя. Вирусите могат да бъдат повече или по-малко вредни за операционната система в която проникнат и като резултат, да доведат до загуба на RAM, CPU и на пространство на харддиска

(www.wikipedia.org/wiki/Virus_informatique).

(7)  Червей — вреден софтуер, способен да се самовъзпроизвежда: „червей в електронната поща “е атака, която разстройва мрежата, като събира всички електронни адреси от пощата на клиента (например MS Outlook) после изпраща десетки електронни писма на тези адреси с програмата вирус от типа „червей “като прикачен файл.

(8)  Компютърни програми шпиони = компютърни програми, които регистрират дейността на един ползвател, и които се инсталират автоматично без ползвателят да е информиран за това или да го е желал, без неговото съгласие или контрол.

(9)  GRID infoware = позволява разпределянето, избирането, прегрупирането на широка гама компютърни източници, които са делокализирани (като например суперкалкулатори, compute clusters, системи за съхранение, източници на данни, инструменти, човешки ресурси) и ги прегрупира в един източник, който е унифициран и единствено способен да извършва много сложни изчисления и да обработва компютърно приложения, които могат да поемат голямо количества данни.

(10)  Примамване („phishing“) = в информатиката го наричат техника на крекинг, която се използва, за да се придобие достъп до лични и поверителни данни с цел узурпиране на самоличността, която се състои в изпращането на измамни електронни съобщения, които са направени така че да изглеждат автентични.

(11)  Пиратство (piracy) = термин, използван от информационните „пирати “за описание на компютърни програми, чиято защита срещу копиране е дезактивирана и могат да бъдат свалени от Интернет.

(12)  COM(2001) 298 final.

(13)  Вж. бележка № 1.

(14)  Multivariate Statistical Analysis for Network Attacks Detection. Multivariate Statistical Analysis for Network Attacks Detection, Guangzhi Qu, Salim Hariri*- 2005 US, Arizona

Internet Technology Laboratory, ECE Department, The University of Arizona, http://www.ece.arizona.edu/~hpdc

Mazin Yousif, Intel Corporation, USA — Научноизследователска работа подкрепена от части от стипендия на Intel Corporation IT R&D Council.

(15)  COM (2006 г.) 251 final от 31.5.2006 г.

(16)  Вж. COM(2006) 251 def. точка 3, предпоследна алинея.

(17)  Виж следните документи:

становище на ЕИСК относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на данните, обработвани в рамките на предоставянето на електронни комуникационни услуги, които са достъпни за обществото,и изменяща Директива 2002/58/ЕО“; — ОВ C 69 от 21.3.2006 г., стр. 16;

становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите“„i2010 Европейско информационно общество за растеж и заетост“ОВ C 110 от 9.5.2006 г., стр. 83;

Становище на ЕИСК относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно въвеждането на многогодишна програма на Общността за насърчаване на безопасното използване на Интернет и новите онлайн технологии“ОВ C 157 от 28.6.2005 г., стр. 136;

становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите“Сигурност на мрежите и информацията: предложение за европейски политически подходОВ C 48 от 21.2.2002 г., стр. 33.

(18)  Виж бележка под линия 19, трето тире.

(19)  Виж бележка под линия 19, трето тире.

(20)  Европейски институт за телекомуникационни стандарти: Виж работен семинар от 16 и 17 януари 2006 г. ETSI между другото изработи спецификации за незаконните засичания на съобщения (TS 102 232; 102 233; 102 234), за достъпа Internet Lan Wireless (TR 102 519), за електронните подписи и разработи алгоритми за сигурност за GSM GPRS и UMTS.

(21)  Този пункт за контакт интер-DG може да бъде финансиран в рамките на приоритетите IST на специфичната програма Сътрудничество със седмата рамкова програма за сътрудничество или от европейската програма за изследване в областта на сигурността на PERS.

(22)  Виж Седма рамкова програма за на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности -тематичен приоритет „Сигурност“, подкрепена от бюджет от EUR 1,35 млрд. за периода 2007-2013 г.

(23)  COM (2005 г.) 576 final от 17.11.2005 г.

(24)  Вж бележка под линия 19, трето тире.

(25)  Вж бележка под линия 19, четвърто тире.

(26)  Директива 97/66/ЕО относно обработването на лични данни в телекомуникационния сектор (ОВ L 24 от 30.1.1998 г.).

(27)  На френски език „pollupostage“.

(28)  Виж становище на ЕИСК за „Електронните съобщителни мрежи “(ОВ C 123 от 25.4.2001 г., стр. 50), относно „електронната търговия “(ОВ C 169, 16.6.1999 г., стр. 36) и относно на „Последствията от електронната търговия за единния пазар “(ОВ C 123, от 25.4.2001 г., стр. 1).

(29)  Вж бележка под линия 19, първо тире.