30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/10

—

Когато говорим за жилища, нямаме предвид само тухли и хоросан, а и загрижеността за районите и общностите, в които живеем. Изпълнението на жилищния дневен ден изисква да се работи за по-сигурни, по-чисти и по-зелени области в градовете и регионите ни, така че хората да имат възможност да развиват живота си и взаимовръзките си. Жилищните въпроси са свързани и с въпросите за достъпа до заетост, транспорт и услуги и създаването на висококачествена среда. Затова, въпреки че жилищната политика конкретно не е от компетенциите на Европейския съюз, много от политиките на ЕС имат пряко или косвено влияние върху жилищните въпроси. Тук се включват политики за градската среда, енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, шумовото замърсяване и здравеопазването, но и завършването на вътрешния пазар в сферата на услугите и конкуренцията.

—

Новите държави-членки могат да използват до 3 % от заделените средства в съответната Оперативна програма или 2 % от общо заделените средства по ЕФРР за жилища и в становището се дават практически предложения и примери за добри практики от много държави от ЕС, които подкрепят тези разходи. Тук се включват идеи за оптимизиране на физическата взаимовръзка между ландшафт и сгради, домове, работни места и местни услуги, енергийна ефективност и устойчиво развитие, както и избягване на превръщането на жилищните квартали в гета.

—

Всички държави-членки могат да имат предвид ролята на обучението за изграждането на устойчиви общности. Обучаването на местните хора за придобиване на необходимите умения за подобряването на жилищните им зони, изграждане на зелени пространства и подобряване на енергийната ефективност може да предостави решения за западащите кварталите и да представлява нов източник на заетост.

1.

резултата от компромиса, постигнат между държавните глави през м. декември 2005 г., според който разходите за жилищен фонд стават избираеми за финансиране по Структурните фондове само за новите държави-членки в ограничена част по Регламента за ЕФРР (член 7, параграф 2): 3 % от заделените средства в съответната Оперативна програма или 2 % от общо заделените средства по ЕФРР. Могат да се правят само разходи за многофамилни и социални жилища и те трябва да са в рамките на програми за градско благоустройство. В сътрудничество между Комисията и ЕИБ по Структурните фондове са създадени нови инструменти, например JESSICA [Съвместно европейско подпомагане за устойчиво инвестиране в градските зони], които ще позволят финансирането на проекти в по-широката рамка на градското благоустройство;

2.

факта, че конкретно жилищната политика не е от компетенциите на Европейския съюз, но много от политиките имат пряко или косвено влияние върху жилищните въпроси. По-конкретно тук се включват политики за градската среда, енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, шумовото замърсяване и здравеопазването, но също и завършването на вътрешния пазар за услуги и конкуренцията;

3.

местните и регионални власти в Европейския съюз са като цяло отговорни по жилищните въпроси в своите райони, а градският контекст представлява най-голямото предизвикателство при решаването на жилищните въпроси;

4.

достъпът до приемливо жилище е ключово условие за поддържане на социалното и териториално сцепление сближаване в Европейския съюз. Следователно съществува силна взаимовръзка между жилищните въпроси и Лисабонския дневен ред. Осигуряването на приемливи жилища е в основата на конкурентоспособността на регионите. Без достатъчно на брой жилища с добро качество регионите не могат да привлекат и да задържат работници, което довежда до икономически упадък.

1.

Жилищният фонд е един от ключовите фактори в борбата срещу социалната изолация и безработицата, като същевременно превръща нашите градове и села, както и региони в по-добри места за живеене и работа, насърчава хармонията вътре във и помежду общностите и усилията да се постигнат целите за устойчиво развитие;

2.

Много региони и градове на Европейския съюз преминават или трябва да преминат през процес на обновление на области с некачествен жилищен фонд, спад на пазара на жилища, допълнително влошен от упадък на икономическата база, влошаване на физическата структура и предоставянето на социална инфраструктура (образование, здравеопазване и отношения в общността) в жилищните си квартали;

3.

Когато говорим за жилища, нямаме предвид само тухли и хоросан, а и загрижеността за районите и общностите, в които живеем. Изпълнението на жилищния дневен ден изисква да се работи за по-сигурни, по-чисти и по-зелени области в градовете и регионите ни, така че хората да имат възможност да развиват живота си и взаимовръзките си. Жилищните въпроси са свързани и с въпросите за достъпа до заетост, транспорт и услуги и създаването на висококачествена среда. Това е дневният ред за „устойчиви общности“. Този дневен ред има две измерения, които трябва да бъдат обмислени: териториалното и социалното.

1.1

В много от старите, но особено в новите държави-членки на ЕС е наследен неадекватен жилищен фонд и изолирани общности в резултат от десетилетия липса на внимание в много от старите, но особено в новите държави-членки. В тези случаи липсата на инвестиции в жилищния фонд доведоха до превръщането на по-бедните, изолирани общности в гета, и оттам до неприязън и понякога до социално недоволство и насилие, неотдавна наблюдавани в някои държави-членки.

1.2

Градското планиране е съществена опорна точка за бъдещи стратегии и е важно жилищните стратегии да се съчетаят с териториалноустройствените стратегии на регионите. Старите държави-членки са преживели и успехи, и провали в тази сфера, в опитите си да се справят с нерегламентираното градско разрастване и транспортните задръствания в полза на по-красиви, по-приятни за живеене градове, като се насърчава и създава чувството за принадлежност към мястото на место равнище. Новите държави-членки трябва да отчитат този опит, за да избегнат подобни грешки.

1.3

Действията за обновяване на кварталите са разнообразни съобразно местните условия, но трябва да са холистични и да включват мерки за подобряване на образователните, здравните и другите публични услуги, повишаване на възможностите за обучение, заетост и икономическа дейност, въвеждане на проактивно управление на кварталите, справяне с антисоциалното поведение, подобряване на екологичното качество и проектиране, и осигуряване на добър публичен транспорт. [Вж Приложение, пример 4].

1.4

Трябва да се отдаде приоритетно внимание на повторното използване на изоставени обекти, рекултивирането на стари замърсени терени, за да се поддържат градовете по-компактни и да се възпрепятства нерегламентираното разрастване на градските зони и навлизането им в селските райони. Това често пъти е по-скъпо за постигане в краткосрочен план, но съществуват дългосрочни ползи от сближаването на общността, повторната употреба на ресурсите и заетостта. Субсидиите и насърчителните мерки за инфраструктурата на местно и регионално ниво са добри инструменти за подтикване на такова ново застрояване/развиване на „зелени площи“.

1.5

По същия начин следва да са наблегне на ремонтирането, поддръжката и подобряването на историческия жилищен фонд, чрез мерки за подпомагане на възстановяването и реновирането, както и на установяването на млади хора в историческите центрове на градовете и в крайбрежни и континентални селски центрове, които са били изоставените или се обитават от по-възрастните поколения.

1.6

Изграждането на публичночастни партньорства (ПЧП), чрез които да се използват изоставени обекти и да се осигурят средства за рехабилитиране на занемарени комунални жилищни сгради, може да промени не само физическия облик на такива имоти, но и да направи квартала по-приятно за живеене и работа място.

1.7

Компактни квартали с жилищен фонд, който е проектиран за най-високо качество и различни видове собственост и размер, имат гъстота на строителството и населението, която да поддържа интегрирани услуги, магазини и транспорт и да позволява икономическата им жизнеспособност. Осигуряването на жилищен фонд трябва да е свързано с гарантирането на публични услуги и с поддържането на оптимално равнище на населението, за да се осигуряват същинските услуги. Когато се възобновява градският жилищен фонд, може да се окаже трудно задържането на жителите и в резултат услугите да пострадат. Държавите-членки трябва да признават колко е важно услугите да продължават да се предоставят и когато се извършват съществени промени в общността.

1.8

Необходимо е към планирането да се подхожда холистично, за да се разбира физическата взаимовръзка между ландшафт и сгради, домове, работни места и местни услуги. Проектите трябва да са съвместими както помежду си, така и с околното им пространство. Когато се обновява жилищният фонд, или се създава нов, регионалните и местни власти трябва да отчитат въпроси, като например проектирането, за да може чрез архитектурния проект да се „отстрани“ престъпността и да се създадат качествени области, устойчивото развитие и културното наследство, както и нуждите и желанията на местните им жители и по-широкото въздействие върху сближаването.

1.9

Основен фактор за привличането на инвеститори и жители може да бъде оценката, отдавана на историята и културното наследство на квартала. Използването, а не замаскирането на богатото промишлено или градско наследство може да бъде двигател за възстановяване и промяна и по този начин да се създадат привлекателни места за живеене със силна идентичност, с която жителите им да се гордеят. Следователно решенията за това какво да се запази, преустрои или разруши не бива да се взимат преди да са отчетени физическите, екологичните, социалните и икономическите фактори.

1.10

В обновяването на жилищния фонд в някои държави-членки важно място заемат социалните предприятия, включително и жилищните асоциации. Те могат да осигурят стабилност и да решат проблемите на интеграцията и достъпността на крайградските зони, както и да подкрепят преживяващите несгоди общности. Жилищните асоциации предоставят социални жилища и като такива са гъвкави и в пряка връзка с общностите, което им позволява да предлагат отговарящи на потребностите на живущите решения на проблемите им. Те също така създават и заетост и могат да работят за привличането на публична и частна подкрепа за проекти. [Вж Приложение, примери 1 и 2].

1.11

Тъй като климатичните промени са повод за нарастваща загриженост за правителствата, енергийноефективните жилищни проекти, които позволяват отопление на достъпна цена и по този начин решават проблема с бедността по отношение на горива, са важни при проектирането на бъдещи жилищни сгради. От друга страна, не по-малко важно е решаването на проблема с лошата изолация на по-старите жилища, като така може да се създаде заетост и да се осигури спестяване на енергия. Един от допълнителните фактори, които са движещи в много области със слабо търсене, е лошото качество на застроената среда, в която жилищата са само един от елементите. Когато се реализира жилищна инфраструктура, още от самото начало проектантите трябва да обсъждат варианти, които са екологически устойчиви. Например, монтирането на геотермални водонагревателни мощности е не само енергийноефективно, но и намалява разходите за отопление. За ЕС е много важно да избягва разхищението на енергия, за да може да изпълни целите на Протокола от Киото. Този въпрос трябва да се отчита и когато се предприемат процеси за градско обновяване и жилищни интервенции, особено в рамките на Директивата на ЕС относно енергийната ефективност на сградите.

1.12

Проектирането на жилища в квартали трябва да отчита как ще бъдат използвани междусградните пространства и как обществените пространства могат да подпомогнат взаимодействието между хората. Например, улиците трябва да се строят за хората, а не само като пътни артерии за коли. Един пример за пространствено взаимодействие са „домашните зони“, където колите отстъпват на заден план пред нуждите на пешеходците и жителите. Прилагането на схеми за посредничество на пазара на труда и обучение по овощарство в такива области може да промени физическия облик на такива области, да повиши чувството за благоденствие на местните жители и да превърне неизползвани земи в производителни зелени пространства,

1.13

Планирането на кварталите може да насърчи хората да започнат да живеят по природосъобразен и здравословен начин, като например се въведат услуги, до които може да се стигне пеша от вкъщи, центрове за рециклиране, паркове и игрища и добър достъп до обществен транспорт.

1.14

От основно значение на този фронт е да се комуникира с обществеността и да се въвлече тя още от самото начало на един проект за преустройство, за да се ангажира тя активно с процеса и да се обвърже физическото обновление на района с възраждането на духа на общността и социалната интеграция и солидарността. Мерките за саниране трябва да са в полза най-вече на обитателите и не трябва да водят до изместване на социално слабите обитатели.

1.15

Обучаването на местните хора в умения, които да им позволят да подобрят жилищната си зона, изграждане на зелени пространства и подобряване на енергийната ефективност може да реши двойните проблеми на безработицата и недоволството в западащите квартали. (Вж Приложение, пример 5).

1.16

Често пъти ПЧП поставят ударението върху проекти за публична инфраструктура, като транспорт, управление на отпадъците и предоставяне на комунално-битови услуги. Силата на ПЧП във възобновяването на градската среда се признава от някои организации, но тя би могла да се разгърне по-пълно. Предварително условие за такова развитие би било изясняването на правната рамка на Общността относно ПЧП, тъй като на настоящия етап остават някои неясноти относно определението на „вътрешни“ [„in-house“], определянето на някои смесени дейности по осигуряването на социални жилища като ПЧП, определянето като институционално ПЧП на някои организации за жилища с нисък наем от вида HLM (социални жилища с нормиран наем).

1.17

В различна степен из Европа възобновяването на градската среда представлява огромно предизвикателство за градските власти и изисква значителни инвестиции, било то финансови, творчески или управленски. Много градове вече не са в състояние да се справят с тези инвестиционни предизвикателства самостоятелно, било поради недостиг на публични финанси, ограничен ресурс от квалифицирани служители или просто защото свързаните с това рискове са твърде големи, или защото ограниченията са от правно естество (ограничения по отношение на задлъжняването със заеми).

1.18

В това отношение ПЧП могат да помогнат, като не само предоставят достъп до допълнително капиталово финансиране, но и като помогнат да се намерят най-добрите решения, като отдалечат всеки от партньорите от чисто традиционната му акционерска роля. Взаимодопълващите се умения на частните партньори могат да предложат управление и организационна простота за проектите. Организациите на общността, които са по-гъвкави от официалните общински структури, близки до неформалните мрежи и представляват дългосрочните интереси на местната общност, могат да осигурят ефективност, както и да помогнат за гарантирането на обществено приемане и подкрепа. Следователно проектите могат да се изпълняват по-бързо и с по-дългосрочна устойчивост.

1.19

Но все пак навлизането на частен капитал повлича със себе си риска от изкуствена инфлация на цените на пазара на жилища. А това би могло да има неблагоприятен ефект. Може да се окаже, че цената за притежаване на собствен дом е твърде висока за местната общност, и това да причини разпадането на общностите, тъй като хората ще са принудени да се изнесат от кварталите си, надалече от роднини и подкрепящите ги мрежи. Именно тук социалните жилища могат и трябва да играят важна роля. Социалните жилища могат да намалят въздействието на тази инфлация и на местните общности да се предложи нещо допълнително като схеми за съсобственост и нисколихвени ипотеки. Те могат да задържат съществуващите обитатели, да привлекат нови към района, преживяващ несгоди, и да осигурят нов икономически стимул за местната икономика.

2.1

За да се улесни достъпът на населението до жилищния фонд, трябва да се направят усилия да има достатъчно жилища за отдаване под наем, да се насърчават и подпомагат хората да стават собственици и да им се помага в поддръжката на физическата структура на домовете им. Помощта може да бъде под формата на намаляване на административните разходи, поддържане на ниски лихвени проценти и данъчни стимули за определени групи, както и улеснения за достъп до банкови продукти. При изработването на жилищните стандарти могат да помогнат стимули, като субсидии за поддръжка на фасадите на сградите и за озеленяване на предблоковите пространства; [вж. Приложение, примери 4, 5 и 6]

2.2

Често пъти изграждането на интегрирани общности, преодолявайки социални, расови и религиозни аспект различия, може да се получи чрез задоволяване на жилищните нужди и желания на различните части от общността. Това може да бъде под формата на възможности за смесено владеене, включително съсобственост на жилищата, както и жилища с различна площ, достатъчни както за големи семейства, така и за живеещи самостоятелно. Стойността на земята може да бъде използвана като инструмент за създаване на евтини варианти, при които общината е готова да използва земята си за целта. Когато се строят нови жилища или се прави жилищно разпределение, също така трябва да се взимат предвид нуждите на религиозните групи, като например необходимостта от течаща вода за ритуални измивания. Достъпни жилища на разположение за целия живот са важни и за хората с увреждания и за по-възрастните работници.

2.3

Изборът на жилища, който гражданите правят, може да допринесе за концентрацията на хора от етнически произход в определени населени места. Това само по себе си не е проблем и съществуват много примери за успешно съществуващи общности с висока концентрация на жители от един и същи етнически произход. Но за съжаление на някои места и цветнокожи, и малцинствени етнически общности са концентрирани в лошокачествени частни къщи, а бедни членове на бялата общност — в социални жилищни блокове. Липсата на взаимодействие, отчасти поради физическа отделеност, може да доведе до страх и недоверие, умножена със сегрегирани жилища води до сегрегирани училища и дейност за отдих и почивка.

2.4

Повтарящите се икономически и социални несгоди, с които се сблъскват множество малцинствени или изолирани общности, означава, че множество „традиционни“ стратегии за възобновяване и програми имат за цел да решат тези проблеми като част от широкообхватни пакети за интервенция. Действията, насочени към жилищата, трябва да са част от тези програми и да се имат предвид при по-широкото обсъждане на взаимодействието на интервенцията и инвестицията в изпълнението на успешното възобновяване.

2.5

Важно е жилищните райони да отразяват културата на живеещите в тях общности. Местните забележителности, като общински центрове, религиозни храмове, местни пазари или специализиране магазини, са важни за изграждането на общността. Организации като Habitat for Humanity [„Подслон за човечеството“] могат да осигурят механизми за създаване на нови жилища, отворени за всички, и най-вече за тези, които по религиозни причини не могат да взимат кредити или ипотеки, като предлагат начин за придобиване на собствен дом по нетрадиционен път.

2.6

Демографските промени и мобилността на работниците в ЕС са фактори, които въздействат върху нуждите от и търсенето на жилища. В някои градове и региони много жилища са изоставени при напускането на обитателите, търсещи работа в други региони, и до съответното намаляване на броя на населението. Много от държавите-членки са изправени пред нови усложнения, като явлението на по-възрастни родители, които създават семейство по-късно и раждат по-малко деца, както и по-възрастни хора, които живеят по-дълго — все фактори, които довеждат до търсене на повече жилища за по един човек. Регионите трябва да осъзнават демографските си предизвикателства и последиците от имиграцията и миграцията на работниците и съответно да адаптират жилищните си стратегии.

3.1

Европейският парламент да продължи дебата, започнат с този доклад по собствена инициатива (1) и да включи в доклада предложението за Европейска харта за жилищно строителство, приета от Интергрупата по градско жилищно строителство, тъй като ЕС не може постоянно да пренебрегва загрижеността на европейските граждани относно жилищния фонд като основен елемент от дневния ред за растеж и производителност;

3.2

Да се признае ролята на жилищния фонд за поддържане на социалния и икономически растеж. Приемливият жилищен фонд в устойчивите общности, допринасящи за висококачествена среда, е място, където хората искат да живеят. С привличането на хора се привличат инвестиции и се насърчава устойчивия икономически растеж;

3.3

Използването на инструмента JESSICA за жилищни нужди в новите държави-членки като допълващ инициативите по ЕФРР инструмент за възобновяване и развитие на градската среда. В това отношение КР препоръчва жилищният въпрос да се интегрира в стратегиите за устойчиво развитие на градската среда, които могат да се финансират от JESSICA. Използването на финансов инженеринг може да е много полезно в реализирането на ефективни жилищни политики, особено микрокредитите за обновяване и ремонтиране на жилищата, което може да бъде подпомогнато от инициативата JEREMIE;

3.4

Новите държави-членки да увеличат финансовите ресурси, предназначени за местните власти, за да се справят те ефективно с проблемите на устойчивото развитие на градските райони и жилищни фондове, и за да изработят стратегии (програми) на национално равнище за жилищния фонд, за да се улесни построяването на общински и социални жилища, както и да мобилизират средства за инвестиции за изграждането на инфраструктура;

3.5

Да се отдаде приоритетно внимание на повторното използване на изоставени обекти, рекултивирането на стари замърсени терени, да се поддържат градовете по-компактни и да се възпрепятства нерегламентираното разрастване на градските зони и навлизането им в селските райони;

3.6

Да участва обществеността в проектите за обновление, по-специално за преустрояване на западнали квартали, където е необходимо да се възродят както общностният дух, така и отношенията и интегрирането между обитателите. Трябва да се да се направи достъпен за държавите-членки и да се вземе предвид в този процес опитът, придобит в проекти с финансовата подкрепа на ЕС (като например POSEIDON по INTERREG IIIC);

3.7

Всички държави-членки да имат предвид ролята на обучението в изграждането на устойчиви общности. Обучаването на местните хора в необходимите умения за подобряването на жилищните им зони, изграждане на зелени пространства и подобряване на енергийната ефективност може да предостави решения за западащите кварталите и да представлява нов източник на заетост;

3.8

КР припомня заключенията на неофициалната среща на Съвета в Бристъл по устойчивите общности, че е необходимо да се увеличи квалификацията и познанията на проектиращите градската среда. В това отношение, Комитетът призовава Комисията да предприеме по-нататъшни инициативи, особено в областта на сътрудничеството и обмяната на добри практики и призовава за създаването на европейска мрежа, която да използва и разпространява добри практики в използването на интелигентна енергия в жилищата и при просветата на живущите по въпросите на енергийната ефективност;

3.9

Да се предприеме преразглеждане на Директивата на ЕС за енергийната ефективност на сградите и внимателно да се проучи прилагането й в държавите-членки. Енергийната ефективност на жилищния фонд може да се насърчи и посредством програмите на ЕС като „Интелигентна енергия за Европа“ или инициативата CONCERTO от Седмата рамкова програма на ЕС за периода 2007-2013 г.;

3.10

Да се акцентира преди всичко върху разясняването на гражданите на ползата от икономии на енергия. За да се отговори на оставащото търсене, ще трябва приоритетно да се използват възобновяеми енергийни източници. За тази цел Комитетът препоръчва повече ресурси да бъдат отделяни за изследователска дейност и разясняване в тази област;

3.11

Включването на жилищния фонд като важен елемент от всяка политика на ЕС за градските райони, предвид неофициалната среща на Съвета в Лайпциг по въпросите на градските въпроси, която ще се проведе през м. май 2007 г.;

3.12

Необходимо е към планирането да се подхожда холистично, за да се оптимизира физическата взаимовръзка между ландшафт и сгради, домове, работни места и местни услуги. Вземането на мерки на местно, регионално и национално равнище трябва да гарантира наличието на площи най-вече за социални жилища и използването им по предназначение;

3.13

Да се отчете фактът, че осигуряването на жилищен фонд трябва да е свързано с гарантирането на публични услуги, както и със създаването на нужната инфраструктура за предоставянето на публични услуги, когато се строят нови жилища. Да се обръща също внимание дали се поддържа оптимално равнище на населението, за да е възможно поддържането на същинските услуги;

3.14

Признава се ролята на жилищните асоциации, които са гъвкави и в пряка връзка с общностите, което им позволява да предлагат отговарящи на потребностите на живущите решения на проблемите им;

3.15

Да се отчете ролята на жилищния фонд в контекста на демографски промени и в интегрирането на имигрантите в имиграционната политика на ЕС, като се признае конкретната роля, която играят в сферата регионалните и местни организации;

3.16

Наскоро създадената междуведомствена специална група на Комисията по въпросите на градската среда да се занимае с жилищния фонд като важен елемент от политиките за градските зони;

3.17

Приветства факта, че в своето съобщение относно социалните услуги от общ интерес, Комисията признава ролята на социалните жилища за постигането на целите на Договора за укрепване на социалното сближаване и основните права;

3.18

Призовава държавите-членки да опростят и да направят прозрачни административните процедури за обновяване на жилищния фонд;

3.19

Използването на мрежата URBACT и новата инициатива „Региони за икономическа промяна“ като потенциален инструмент за обмяна на опит и добри практики между градовете и регионите на Европейския съюз;

3.20

Да се включи в директива на Европейския съюз относно енергийната ефективност възстановяването и реставрацията на историческия жилищен фонд като приоритетна област за действие, за да се предотврати разширяването на застроените площи без да се използва първо целият съществуващ обитаем жилищен фонд, като по този начин се избягва ненужното отежняване на общността с нови строежи.