30.6.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 146/77 |
Становище на Комитета на регионите „Ефективност и справедливост на европейските системи за образование и обучение“ и „Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот“
(2007/C 146/12)
КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ
— |
отбелязва, че изключването от образователната система е първата крачка към маргинализирането, последвана от изключване от пазара на труда и от културния, социален и граждански живот. Отново подчертава колко е важно да се води борба с отпадането от училище, което оказва отрицателно влияние върху конкурентоспособността и сближаването; |
— |
признава, че в дългосрочен план предучилищното образование и целенасочените програми за ранна интервенция водят до най-високата възвращаемост през целия житейски процес на учене, особено при лицата в най-неравностойно положение, и напомня в това отношение необходимостта от многосекторен подход, при който основните отговорности се поверяват на местните и регионални власти; |
— |
изказва съгласие с тезата, че модернизирането на висшето образование е определящ фактор за бързо развиващото се общество на знанието. Висшите учебни заведения са в центъра на „триъгълника на знанието“, предвид взаимосвързаните роли на образование, научноизследователска дейност и иновации. Местните и регионални власти играят ключова роля в насочването на финансови средства към модернизирането на системите за висше образование; |
— |
изразява подкрепа за двойната цел да се подобри прозрачността на квалификациите, като същевременно се насърчава повишената мобилност в ЕС, но настоява квалификационните рамки да продължат да се развиват на национално и регионално равнище. Следователно отговорността за реформите трябва да остане в ръцете на компетентните органи в държавите-членки; |
КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ
КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент „Ефективност и справедливост на европейските системи за образование и обучение“ COM(2006) 481 final — SEC(2006) 1096;
КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД предложението за препоръка на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот COM(2006) 479 final;
КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД своето становище относно програмата за общи действия в областта на образованието и обучението през целия живот CdR 258/2004 fin (1);
КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД доклада и препоръките, произтичащи от второто пилотно консултиране на Мрежата за наблюдение на субсидиарността/пропорциалността (DI/CdR 2/2007), в която в момента участват 49 партньори и която беше създадена по силата на становищата на Комитета относно „По-добро законотворчество 2004“ (CdR 121/2005 fin) и относно „Основни насоки за прилагането и контрола върху принципите на субсидиарност и пропорциалност“ (CdR 220/2004 fin);
КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД решението на Съвета от 19 октомври 2006 г. да се консултира с Комитета по този въпрос съгласно член 265, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност;
КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД решението на Бюрото от 25 април 2006 г. да възложи на комисията „Култура, образование и научни изследвания“ да изготви становище по този въпрос;
КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД проектостановището на своята комисия „Култура, образование и научни изследвания“, прието на 30 ноември 2006 г., (CdR 335/2006 rev. 1) (докладчик: г-н Geert Bourgeois, министър от фламандското правителство (BE/ЕНП),
прие настоящото становище на 68-та си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2007 г. (заседание на 14 февруари):
1. Съобщение на Комисията до Съвета и до Европейския парламент „Ефективност и справедливост на европейските системи за образование и обучение“
Съчетаване на ефективност и справедливост
КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ
1.1 |
Изказва благодарност на Комисията за приноса към дебата по реформирането на системите за образование и професионално обучение и споделя мнението на Комисията, че отговорността за реформирането трябва да остане при компетентните органи в държавите-членки; |
1.2 |
Приема, че инвестициите в образованието и обучението изискват време, за да дадат резултати, затова смята, че когато определят своите приоритети при финансиране, правителствата трябва да планират дългосрочно на местно, регионално и национално равнище. Всъщност, някои предложения, направени в Съобщението, могат да имат бюджетни последици на регионално и местно равнище; |
1.3 |
Признава важността на дългосрочното планиране, но подчертава необходимостта да бъдат включвани местните и регионалните власти в изработването и прилагането на всички стратегии за образование и обучение през целия живот. |
1.4 |
Приема необходимостта от насърчаване на култура на оценяване в системите на образование и обучение, но подчертава важността от запознаване с ефективното използване на ресурсите (2). Обръща внимание върху факта, че макар и да е важно, отстраняването на финансовите пречки за достъп до образование на децата в ранна възраст, сама по себе си тази мярка е недостатъчна. Тъй като предучилищното обучение в повечето държави не е част от задължителното образование, родителите имат пълна свобода да запишат или не децата си в предучилищна форма на обучение. |
1.5 |
Смята, че целенасочените мерки трябва да са ориентирани не само към повишено записване на децата от предучилищна възраст, но и да предвиждат поощрения и дейности за родителите, за да се насърчава редовното посещаване на предучилищното образование, особено от деца, произхождащи от среди в неравностойно социално положение или живеещи в планински, селски или рядко населени райони. |
1.6 |
Припомня, че за да бъде ефективно образованието на деца в ранна възраст, е нужен добре обучен педагогически персонал и затова призовава към по-големи усилия за повишаване равнището на обучение на преподавателите. |
1.7 |
Насърчава в това отношение обмена на най-добрите практики и създаването на трансгранични мрежи между общините и регионите за подобряване на оценката и гарантиране на качеството. |
1.8 |
Отбелязва, че изключването от образователната система е първата крачка към маргинализирането, последвана от изключване от пазара на труда и оттам — от културния, социалния и гражданския живот. В тази връзка отново подчертава (3) колко е важно да се води борба с отпадането от училище, което оказва отрицателно влияние върху конкурентоспособността и сближаването (4). |
1.9 |
Приветства важността, която се придава в Съобщението на фактите и заключенията от сериозни изследвания за планирането на политически мерки. |
Предучилищно обучение: насочване на вниманието към ученето в ранна възраст
КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ
1.10 |
Признава, че заключенията от проведените в тази област изследвания, по специално в рамките на важната работа, извършена от ОИСР, показват, че в дългосрочен план предучилищното образование и целенасочените програми за ранна интервенция водят до най-високата възвращаемост през целия житейски процес на учене, особено при децата в най-неравностойно положение. |
1.11 |
Напомня обаче необходимостта от многосекторен подход, при който основните отговорности се поверяват на местните и регионалните власти и изразява съжаление, че това не се признава в Съобщението. |
Начално и средно образование: подобряване на качеството на базовото обучение за всички
КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ
1.12 |
Признава че, държавите-членки на ЕС и компетентните региони имат различни образователни системи с различни подходи, но приема, че ранното разграничаване на учениците по техните способности в ранна възраст може да предопредели техния професионален и жизнен път. |
1.13 |
Подкрепя достъпните за всички възможности за образование и обучение през целия живот, като признава на всички правото да ходят на училище и да участват в образователни системи. |
1.14 |
Препоръчва отсрочване на насочването до втората степен на средното образование, съчетано с възможността за преминаване в друг вид учебно заведение, което би могло да бъде един от инструментите за намаляване на сегрегацията и би способствало за справедливостта на системата, без да се понижи ефективността й, както и би позволило на всеки ученик да реализира своите заложби и да разгърне способностите си. |
1.15 |
Редовно препоръчва да се предприемат мерки в полза на учениците със специални нужди, от които те би трябвало да могат да се възползват възможно най-рано в училище; изтъква колко е важно да се сложи край на маргинализирането още в основното училище и изтъква ползата от обмен на опит в тази сфера; подчертава, че преподаването следва да включва предизвикателства за всички учещи, и че училището трябва да предлага стимул за всички ученици. Това важи както за по-слабите, така и за по-добрите ученици; |
1.16 |
Обръща специално внимание на нуждите на имигрантската общност, която в много случаи среща проблеми с интегрирането в образователната система, както поради възможни недостатъци в обучението, получено в родните им страни, така и поради недостатъчно владеене на езика на приемащата страна. Адекватният подход към тези общности изисква също така и специфична подготовка на преподавателите. |
1.17 |
Смята, че мотивацията, уменията, компетенциите и възнагражденията на преподаватели и обучаващи, предлагането на насочващи услуги и структурни аспекти, като подходяща численост на паралелките, са важни фактори, които могат да гарантират удовлетворително образователно равнище. |
1.18 |
Смята за важно създаването на благоприятна учебна среда, в която учениците чувстват, че им се помага, и която допринася за личната им мотивация, полагането на усилия в образователния процес и вяра в собствените способности; подчертава освен това необходимостта родителите да сътрудничат в процеса на обучение, като отбелязва, че ученици, които получават недостатъчна подкрепа от страна на семейството и на своите връстници, са изложени на по-голям риск от социално изключване; |
1.19 |
Изтъква, че е важно предприетите мерки за гарантиране на по-голяма справедливост и подобряване на подхода към специфичните нужди на определени общности да останат в съзвучие с усилията за подобряване на ефикасността или качеството на образователната система. В тези мерки трябва да се включват механизми, които да позволяват поддържане на подходящ ритъм на образователния процес. |
1.20 |
Изтъква необходимостта от постигане на баланс в образователните системи между общо основно образование и възможности за специализирана подготовка. Споменатата основа от общи познания би трябвало да включва във всеки случай култура и история на Европа. Също така различните образователни и обучителни системи би следвало да отделят достатъчно внимание на ключовите умения за учене през целия живот, така както бяха определени и приети в Препоръката на Европейския парламент и на Съвета относно ключовите умения за учене през целия живот. |
Висше образование: подобряване на инвестициите и увеличаване броя на студентите
КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ
1.21 |
Изказва съгласие с тезата, че модернизирането на висшето образование е определящ фактор за бързо развиващото се общество на знанието. Висшите учебни заведения са в центъра на „триъгълника на знанието“, предвид взаимосвързаните роли на образование, научноизследователска дейност и иновации. |
1.22 |
В тази връзка обръща внимание, че висшите учебни заведения трябва да се отворят повече към нови групи студенти, да поставят ударението върху образованието и обучението през целия живот и да предложат по-широк достъп до университетското образование, тъй като това са съществени условия за посрещане на демографските и структурните промени през следващите десетилетия. |
1.23 |
Признава обаче, че на увеличаването на броя на студентите и по-високата цена на висококачественото образование и научните изследвания трябва да съответства увеличаване на публичното и, когато е възможно, частното финансиране. Местните и регионалните власти играят ключова роля в насочването на наличните финансови средства към модернизирането на системите за висше образование, по-специално чрез целево използване на европейските структурни фондове. |
1.24 |
Напомня, че достъпът до висше образование трябва да е максимално открит, не само за да се осигури бъдещето на Европа на знанието, но и за да послужи за основа на социално сближаване в цяла Европа; потвърждава още веднъж широката мисия на висшето образование, а именно да допринася за личното усъвършенстване и за демократичното гражданство, както и ролята му за възобновяване на културното наследство (5); |
1.25 |
Отбелязва, че Съобщението поставя ударението върху въпроса за учебните такси като средство за увеличаване на финансовите ресурси на учебните заведения и за насърчаване на отговорно поведение у студентите и родителите им към получаването на висше образование. Тези такси не бива да бъдат фактор за изключване, поради финансови средства. Подчертава все пак, че учебните такси в никакъв случай не са изолиран въпрос, а напротив, този въпрос трябва да бъде включен в по-широкия контекст на различни фактори, свързани с финансовите стимули или пречки за продължаване на висшето образование. Затова препоръчва по-широк и прагматичен подход, съобразен с националните, регионалните и местните особености на системите за финансиране и данъчно облагане, вместо съсредоточаване на вниманието единствено върху въпроса за учебните такси. |
Професионално образование и обучение: подобряване на качеството и приложимостта
КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ
1.26 |
Изразява съгласие с Европейската комисия, че при застаряването на населението в Европа, постоянно високото равнище на безработица сред младите хора в Европейския съюз е неприемливо, като се има предвид нарастващото търсене на висококвалифицирана работна ръка. |
1.27 |
Настоява за признаване и насърчаване на системите на професионално образование и обучение в онези държави, в които те са недостатъчно развити, така че да задоволят очакванията на много млади хора, които търсят надежден път към пазара на труда, и нуждите на самия пазар на труда. |
1.28 |
Одобрява предложението на Комисията за ясно очертани и разнообразни пътища за професионалното образование и обучение, насочени към продължаващо обучение и заетост и приветства конкретното споменаване на привличането на местните и регионални органи към насърчаването на партньорството между заинтересованите страни за подобряване на качеството и приложимостта на обществените програми за обучение на безработните и лицата в неравностойно положение. |
1.29 |
Посочва, че обучението на преподавателите и обучаващите трябва да бъде адаптирано, за да отговаря на потребностите на обучаваните, чиято възраст все повече расте. Необходимо е да се разработят конкретни педагогически методи и средства, като се обръща внимание на използването на гъвкави форми на преподаване, съобразени с обучаваните лица, и които им позволяват да съчетават обучението с професионалните и семейните си задължения. В този смисъл политиките на образование и обучение са свързани с въпросите на социалната политика, където местните и регионалните власти могат да играят водеща роля в това отношение. |
1.30 |
Подчертава необходимостта от общо прилагане на структурирани механизми за валидиране на по-рано придобити знания, и по-специално знания и умения, придобити извън официалната образователна система. Валидирането има две цели: да улесни намирането на работа/социалното интегриране и да даде възможност за продължаване на образованието, въз основа на вече придобитите знания. |
1.31 |
Приветства в това отношение съобщението от Европейската комисия относно „Обучението за възрастни: никога не е късно да учиш“ и приема, че в светлината на демографската промяна в Европа трябва да се постави повече ударение върху образованието на възрастните, с добре насочени, ефективни инвестиции; |
1.32 |
Посочва, в това отношение, че в много европейски страни основни отговорности в областта на образованието за възрастни се носят от регионалното и местно управление и че те имат пряк интерес от развиване на уменията на работната сила. Затова призовава за по-тясно включване на регионалното и местно управление в действията относно образованието на възрастните на равнището на ЕС; |
2. Предложение за препоръка на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот
КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ
2.1 |
Съзнава необходимостта от конкретна Европейска квалификационна рамка като допълнение към мерките за професионална квалификация, защото една европейска квалификационна рамка (ЕКР) за учене през целия живот би направила по-прозрачен и разбираем прехода от една форма на образование и обучение към друга. Квалификациите играят важна роля в прехода от учебната среда към професионалния живот и затова не могат да бъдат откъснати от въпросите, свързани с подготовката за включване в пазара на труда. |
2.2 |
Привлича вниманието на Комисията върху необходимостта да се провежда систематично анализ на въздействието на законодателните й предложения на регионално и местно равнище, особено в областите като образование и професионално обучение, чието осъществяване е от компетенциите на регионалните и местни власти в няколко държави-членки. Ще е полезно тази оценка да се публикува изцяло в Интернет, на всички официални езици на ЕС; |
2.3 |
Одобрява квалификационната рамка, предложена от Комисията, и подкрепя нейната двойна цел — да се подобри прозрачността на квалификациите и да се насърчи мобилността в Европейския съюз; напомня обаче, че сама по себе си ЕКР не предоставя квалификации, и че квалификационните рамки се изготвят на национално/регионално равнище. Следователно компетентните в тази област местни и регионални власти трябва да бъдат включени в работата по съгласуването на националните/регионалните квалификационни рамки с ЕКР. |
2.4 |
Изразява съгласие с Комисията, че националните и европейските квалификационни рамки ще улеснят валидирането на знанията, придобити във всякаква учебна среда; одобрява този интегриращ подход и припомня необходимостта от признаване на формалното, неформалното и неофициалното образование и обучение през целия живот и изразява съгласие, че това е особено важно за установяване на равни възможности чрез признаване на компетенциите и уменията на хората в най-неравностойно положение (6). |
2.5 |
Разглежда ЕКР като полезен инструмент за увеличаване на взаимното доверие между националните и регионалните образователни системи в Европа, което ще допринесе за мобилността, конкурентоспособността и заетостта, насърчавайки обмена на знания и компетенции в Европейския съюз. |
2.6 |
Приканва обаче Комисията да изясни съответствието между равнищата на квалификация, Директива 2000/36/ЕО и разпоредбите за удостоверяване на формалното и неформалното обучение, които вече са приети или са в процес на изготвяне на национално и регионално равнище (7). |
2.7 |
Независимо от по-широката перспектива на стратегията за учене през целия живот, включващата целите на социалното интегриране и трудовата заетост, както и на личната реализация, приветства подхода на Комисията, ориентиран към резултатите от обучението, т. е. към описанието на квалификациите в зависимост от знанията и компетентностите. |
2.8 |
Смята, че квалификациите трябва да бъдат сравними, независимо от контекста на ученето и учебното заведение. Ориентираният към резултатите от образованието подход улеснява сравняването на квалификациите между различните държави и техните системи на образование и обучение, а оттам и задачите на местните и регионалните власти, свързани с образованието, в ЕС. |
2.9 |
Освен това резултатите от обучението и неговите показатели могат да послужат като ориентири за гарантиране на качеството, и по този начин да се засили европейското сътрудничество в тази област и в областта на взаимното признаване на решенията за оценка; следователно одобрява ясно формулираната в препоръката връзка между, от една страна, ЕКР като инструмент за прозрачност, и от друга — общите принципи за осигуряване на качеството, които могат до голяма степен да допринесат за установяване на взаимно доверие, необходимо при международно признаване на квалификациите. |
2.10 |
Призовава към популяризиране на рамка за сътрудничество и разпространение на най-добрите практики, за да бъде установен постоянен истински обмен на опит. По този начин положителните иновации, въведени в държавите-членки, по-специално на местно и регионално равнище, биха могли да бъдат пълноценно използвани. Затова препоръчва увеличаване на европейските мрежи за разпространение на най-добрите практики, свързани с достъпа до обучение, по-специално чрез местни и регионални партньорства. |
2.11 |
Подчертава, че ЕКР трябва да зачита спецификата и предимствата на регионите и общините в Европейския съюз. Тази рамка няма за цел да замени, а ще допълни националните и регионалните квалификационни рамки като система за оценка или инструмент за интерпретиране. |
2.12 |
Смята, че прилагането на ЕКР почти сигурно ще доведе до други действия на равнището на Общността и подчертава, че в този случай трябва да се проведе задълбочен анализ на субсидиарността и пропорциалността за тези последващи действия; |
2.13 |
Призовава да се използват ясни показатели и да има ясна координация между съществуващите регионални квалификационни рамки и ЕКР. |
2.14 Препоръки към държавите-членки
Текст, предложен от Комисията |
Предложение на КР за изменение |
||||||||||||
ПРЕПОРЪЧВА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ:
|
ПРЕПОРЪЧВА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ:
|
Изложение на мотивите
Трябва да се отчете значението на местното и регионалното равнище, тъй като в много държави-членки местните и регионалните власти имат преки отговорности и пълномощия в сферата на образованието и обучението, включително създаването на квалификационни рамки. Те отговарят за предоставянето на услуги за образование и обучение, които предлагат рамка за учене през целия живот, осигурявайки услуги за деца от предучилищна възраст, ученици, младежи, възрастни, както и услуги в общността.
Ако Комисията предвижда създаване на център за връзка в държавите-членки, той може да изпълнява само ролята на координационен център, като осигурява сътрудничество на всички равнища.
Предвид всеобхватния процес на консултации, започнал при съгласуването на националните/регионалните квалификационни рамки с ЕКР и факта, че препоръката ще бъде приета не по-рано от края на 2007 г. или началото на 2008 г., срокът до 2010 г. изглежда по-реалистичен от този до 2009 г.
2.15 Подкрепа на намерението на Комисията
Текст, предложен от Комисията |
Предложение на КР за изменение |
||||||
ПОДКРЕПЯ НАМЕРЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА:
|
ПОДКРЕПЯ НАМЕРЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА:
|
Изложение на мотивите
Тъй като квалификационните рамки се разработват на национално/регионално равнище, при извършване на оценката Комисията трябва да бъде подпомагана от държавите-членки.
2.16 Определения
КР изразява съжаление, че наред с националните квалификационни рамки не се споменават и регионалните квалификационни рамки. За разлика от онова, което, както изглежда, се има предвид в предложението на Комисията, трябва да се отбележи, че в някои държави-членки регионалните квалификационни рамки се определят автономно и затова не могат да се разглеждат като обикновени „подсистеми“ на националната квалификационна рамка.
2.17 Приложение I: показатели
КР констатира, че в списъка с показатели съществува деликатно равновесие между различните нива, в които могат да се придобият квалификации.
Той обръща внимание върху необходимостта от гарантиране на съвместимост на определенията за показателите за нива от 5 до 8 с показателите от общата квалификационна рамка за Европейското пространство на висше образование, вече одобрена от министрите, отговарящи за висшето образование, през 2005 г. в контекста на Болонския процес. В този контекст е важно да се отбележи, че Болонската квалификационна рамка определи нивата не само като резултати от обучението, но и в зависимост от броя кредити по Европейската система за натрупване и трансфер на кредити (ЕСТК) във висшето образование, което улеснява сравнението.
Ето защо КР приветства намерението на Комисията да разработи система за трансфер на кредити в областта на професионално образование и обучение и смята, че в дългосрочен план една система за трансфер и натрупване на кредити, валидна за ученето през целия живот, е необходим инструмент за по-ефективното приложение на ЕКР.
2.18 Приложение II: общи принципи за гарантиране на качеството
Въпреки че КР подчертава връзката между трите компонента: прозрачност (ЕКР), гарантиране на качеството и признаване на квалификациите, смята, че Приложение II е твърде общо, за да може да замести съществуващите подробни системи, принципи и стандарти, създадени за целите на европейското сътрудничество при гарантиране на качеството в конкретни сектори на образованието и обучението. Освен това, някои от принципите изглеждат по-малко приспособени в контекста на оценката на училищното образование. Ето защо КР би искал да напомни водещата роля на препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2001 г. относно европейското сътрудничество при оценка на качеството на училищното образование (ОВ L 60, 1.3.2001 г., стр. 51-53), Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. относно засиленото европейско сътрудничество при осигуряване на качеството във висшето образование (ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 60) и заключенията на Съвета относно осигуряване на качеството в професионалното образование и обучение от 18 май 2004 г. (doc. 9599/04).
Брюксел, 14 февруари 2007 г.
Председател
на Комитета на регионите
Michel DELEBARRE
(1) ОВ C 164, 5.7.2005 г., стр. 59.
(2) CdR 21/2000 fin.
(3) Заключения на конференцията „При изворите на знанието — Основното образование — основа на конкурентоспособността“, организирана от КР в Хелзинки на 29 септември 2006 г.
(4) http://www.cor.europa.eu/en/presentation/educ.asp.
(5) CdR 154/2005 fin.
(6) CdR 31/2006 fin.
(7) Резолюция на Европейския парламент за създаването на Европейска квалификационна рамка (2006/2002 (INI)).