Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН за статута - TRANS/WP.29/343/, който е на разположение на електронен адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Правило № 137 на ООН — Единни предписания за одобряване на леки пътнически автомобили в случай на челен удар с обръщане на особено внимание на системата за обезопасяване [2020/576]

Включва целия валиден текст до:

Допълнение 2 към серия изменения 01 — дата на влизане в сила: 28 май 2019 г.

Настоящият документ е само средство за документиране. Автентични и правно обвързващи текстове са:

—	ECE/TRANS/WP.29/2015/106

—	ECE/TRANS/WP.29/2018/77 и

—	ECE/TRANS/WP.29/2018/140

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРАВИЛО

Обхват

Определения

Заявление за одобрение

Одобрение

Спецификации

Инструкции за пътниците в превозни средства, оборудвани с въздушни възглавници

Промяна и разширение на одобрение на тип превозно средство

Съответствие на производството

Санкции при несъответствие на производството

10.

Окончателно прекратяване на производството

11.

Преходни разпоредби

12.

Наименования и адреси на техническите служби, отговарящи за провеждане на изпитванията за одобрение, и на органите по одобряване на типа

Приложения

Съобщение

Оформление на маркировките за одобрение

Процедура на изпитване

Експлоатационни показатели

Разполагане и монтиране на манекени и регулиране на системите за обезопасяване

Процедура за определяне на точката „H“ и действителния ъгъл на наклон на торса за места за сядане в моторни превозни средства

Допълнение 1 –

Описание на тримерния механизъм за определяне на точката „H“ (3-D H механизъм),

Допълнение 2 —

Тримерна координатна система

Допълнение 3 –

Контролни данни относно седящите места

Процедура за изпитване с количка

Допълнение –

Крива на еквивалентност – Интервал на допустимите отклонения за крива ΔV = f(t)

Методи на измерване по време на изпитвания: Уреди

Процедури за изпитване на защитата на пътниците в превозни средства, работещи с електрическа енергия, срещу високо напрежение и разливане на електролит

Допълнение —

Шарнирен изпитвателен пръст (IPXXB)

1. ОБХВАТ

Настоящото правило се прилага за превозни средства от категория M1 (1) с обща допустима маса, непревишаваща 3,5 тона; по искане на производителя могат да бъдат одобрени и други превозни средства.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящото правило:

2.1.	„Система за защита“ означава вътрешно оборудване или устройства, предназначени да обезопасяват пътниците и да допринесат за гарантиране на спазването на изискванията, изложени в точка 5 по-долу.

2.2.

„Тип защитна система“ означава категория защитни устройства, които не се различават в такива съществени отношения като:

а)	технология;

б)	геометрия;

в)	материали, от които са изработени.

2.3.

„Широчина на превозно средство“ означава разстоянието между две равнини, успоредни на надлъжната средна равнина (на превозното средство) и допиращи превозното средство от двете страни на надлъжната средна равнина, но които изключват външните устройства за непряко виждане, страничните габаритни светлини, индикаторите за налягане в гумите, пътепоказателните светлини, габаритите, гумените калобрани и деформираната част на страничните стени на гумата непосредствено над точката на контакт със земната повърхност.

2.4.

„Тип превозно средство“ означава категория моторни превозни средства, които не се различават в такива съществени отношения като:

2.4.1.

дължината и широчината на превозното средство, доколкото те имат отрицателно въздействие върху резултатите от изпитването на удар, предписано в настоящото правило;

2.4.2.

конструкцията, размерите, формата и материалите на частта на превозното средство пред напречната равнина през точката „R“ на седалката на водача, доколкото те имат отрицателно въздействие върху резултатите от изпитването на удар, предписано в настоящото правило;

2.4.3.

формата и вътрешните размери на отделението за пътници и типа на системата за защита, доколкото те имат отрицателно въздействие върху резултатите на изпитването на удар, предписано в настоящото правило;

2.4.4.

местоположението (отпред, отзад или централно) и разположението (напречно или надлъжно) на двигателя, доколкото те имат отрицателно въздействие върху резултатите от процедурата за изпитване на удар, предписана в настоящото правило;

2.4.5.

масата в ненатоварено състояние, доколкото тя има отрицателно въздействие върху резултатите от изпитването на удар, предписано в настоящото правило;

2.4.6.

допълнителното обзавеждане или оборудване, осигурявано от производителя, доколкото то има отрицателно въздействие върху резултатите от изпитването на удар, предписано в настоящото правило;

2.4.7.

местоположението на ПЕСНЕ, доколкото то има отрицателно въздействие върху резултатите от изпитването на удар, предписано в настоящото правило.

2.5.

Отделение за пътници

2.5.1.

„Отделение за пътници по отношение защитата на пътниците“ означава пространството за настаняване на пътници, ограничено от тавана, пода, страничните стени, вратите, външните стъкла и предната ограничителна стена, и равнината на задната ограничителна стена или равнината на облегалката на задната седалка;

2.5.2.

„Отделение за пътници във връзка с оценката на електробезопасността“ е пространството за настаняване на пътници, ограничено от тавана, пода, страничните стени, вратите, външните стъкла и предната и задната ограничителна стена или задната врата, както и преградите за електрическа защита и обвивките, предвидени за защитата на пътниците от пряк допир до части под високо напрежение.

2.6.	„Точка R“ означава базова точка, определена от производителя на превозното средство за всяка седалка по отношение на конструкцията на превозното средство, както е указано в приложение 6.

2.7.	„Точка Н“ означава базова точка, определена за всяка седалка от техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията, в съответствие с процедурата, описана в приложение 6.

2.8.

„Маса на ненатовареното превозно средство“ означава масата на превозното средство в работно състояние, без водач и пътници и ненатоварено, но комплектувано с гориво, охлаждаща течност, масло, инструменти и резервна гума (ако те се осигуряват като стандартно оборудване от производителя на превозното средство);

2.9.

„Въздушна възглавница“ означава приспособление, инсталирано, за да допълва обезопасителните колани и системите за обезопасяване в моторни превозни средства, т. е. система, която в случай на силен удар на превозното средство, автоматично разтваря еластична конструкция, предназначена да ограничи, чрез нагнетяване на газ, който се съдържа в нея, силата на съприкосновението на една или повече части на тялото на пътник в превозното средство с интериора на отделението за пътници.

2.10.

„Въздушна възглавница за пътник“ означава комплект въздушна възглавница, предназначена за предпазване на пътника (пътниците) на седалките, различни от тази за водача, в случай на челен удар.

2.11.

„Високо напрежение“ означава класификацията на електрически компонент или верига, ако ефективната стойност на неговото/нейното работно напрежение е > 60 V и ≤ 1 500 V~ или > 30 V и ≤ 1 000 V~.

2.12.

„Презаредима електрическа система за натрупване на енергия (ПЕСНЕ)“ означава презаредимата система за натрупване на енергия, която осигурява електрическа енергия за задвижване.

2.13.

„Преграда за електрическа защита“ означава част, която осигурява защита срещу пряк допир до части под високо напрежение.

2.14.

„Електрическо силово предаване“ означава електрическата верига, която включва тяговия двигател (или двигатели), и може да включва ПЕСНЕ, системата за преобразуване на електрическата енергия, електронните преобразуватели, съответните кабелни снопове и електрически съединители и свързващото устройство за зареждане на ПЕСНЕ.

2.15.

„Тоководещи части под напрежение“ означава една или повече тоководещи части, които по предназначение се захранват електрически с електроенергия в условия на нормална експлоатация.

2.16.

„Открита тоководеща част“ означава тоководеща част, която може да се докосва в съответствие с предписанията за степен на защита IPXXB, но която попада под напрежение в случай на нарушаване на изолацията. Това включва части, намиращи се под капак, който може да се свали без използването на инструменти.

2.17.

„Пряк допир“ означава допирането на лица до тоководещи части под високо напрежение.

2.18.

„Непряк допир“ означава допирането на лица до открити тоководещи части.

2.19.

„Степен на защита IPXXB“ е защита срещу допир до части под високо напрежение, която е осигурена от преграда за електрическа защита или обвивка и се изпитва с шарнирния изпитвателен пръст (степен IPXXB), описан в точка 4 от приложение 9.

2.20.

„Работно напрежение“ означава най-високата ефективна стойност на напрежението в електрическа верига, посочена от производителя, която може да се окаже приложена между които и да били тоководещи части при отворена верига или в нормални условия на експлоатация. Ако електрическата верига е разделена галванично, работното напрежение се определя съответно за всяка част на разделената верига.

2.21.

„Свързващо устройство за зареждане на презаредимата електрическа система за натрупване на енергия (ПЕСНЕ)“ означава електрическата верига, използвана за зареждане на ПЕСНЕ от външен източник на захранване с електрическа енергия, включително щепсела на превозното средство.

2.22.

„Електрическо шаси“ означава съвкупността от електрически свързани тоководещи части, чийто потенциал се приема за базов.

2.23.

„Електрическа верига“ означава съвкупността от свързани части под високо напрежение, предназначени за осигуряване на протичането на електрически ток при нормални условия на работа.

2.24.

„Система за преобразуване на електрическата енергия“ означава система (напр. горивен елемент) за генериране и подаване на електрическа енергия за електрическо задвижване.

2.25.

„Електронен преобразувател“ означава устройство, което позволява регулирането и/или преобразуването на електрическата енергия за електрическо задвижване.

2.26.

„Обвивка“ означава част, в която са поместени вътрешните блокове, като тя осигурява защита срещу всякакъв пряк допир.

2.27.

„Шина с високо напрежение“ означава електрическата верига, включително свързващото устройство за зареждане на ПЕСНЕ, която работи с високо напрежение.

2.28.

„Твърд изолатор“ означава изолационната обвивка на кабелните снопове, предвидена да покрива и предпазва частите под високо напрежение от всякакъв пряк допир. Това включва капаци за изолирането на частите под високо напрежение на съединителите; както и лак или боя, които служат за изолация.

2.29.

„Автоматичен прекъсвач“ означава устройство, което при задействане разделя галванично източниците на електрическа енергия от останалата част на веригата с високо напрежение на електрическото силово предаване.

2.30.

„Нехерметична тягова акумулаторна батерия“ означава тип батерия, която изисква доливане на течност и отделя водород, изпускан в атмосферата.

2.31.

„Автоматично задействано устройство за заключване на вратата“ означава устройство, което заключва вратите автоматично при достигане на предварително определена скорост или при настъпване на някакво друго условие, определено от производителя.

3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

3.1.

Заявлението за одобрение на тип превозно средство по отношение на защитата на пътниците на предните седалки в случай на челен удар се подава от производителя на превозното средство или от негов надлежно упълномощен представител.

3.2.

То се придружава от споменатите по-долу документи в три екземпляра и съдържа следните сведения:

3.2.1.

подробно описание на типа превозно средство по отношение на неговата конструкция, размери, форми и градивни материали;

3.2.2.

снимки и/или диаграми и чертежи на превозното средство, показващи типа превозно средство в изглед отпред, отстрани и отзад, и данни по проект за предната част на конструкцията;

3.2.3.

данни относно масата на ненатовареното превозно средство;

3.2.4.

очертанията и вътрешните размери на отделението за пътници;

3.2.5.

описание на вътрешното оборудване и системите за защита, монтирани в превозното средство;

3.2.6.

общо описание на източника на електрозахранване (тип, местоположение) и на електрическото силово предаване (напр. хибридно, електрическо).

3.3.

Заявителят за одобрение има право да представи всякакви данни и резултати от проведени изпитвания, които позволяват да се установи, че съответствие с изискванията може да бъде постигнато с достатъчна степен на надеждност.

3.4.

Пред техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията за одобряване, се представя превозно средство, представително за типа, който трябва да бъде одобрен.

3.4.1.

Превозно средство, което не включва всички съответстващи на типа компоненти, може да бъде прието за изпитване, при условие че може да бъде доказано, че липсата на компонентите няма да се отрази на резултатите от проверките, що се отнася до изискванията на настоящото правило.

3.4.2.

Отговорност на лицето, което подава заявление за одобрение, е да докаже, че прилагането на точка 3.4.1 е съвместимо със спазването на изискванията на настоящото правило.

4. ОДОБРЕНИЕ

4.1.

Ако типът превозно средство, представено за одобряване съгласно настоящото правило, отговаря на изискванията на настоящото правило, за съответния тип превозно средство се издава одобрение.

4.1.1.

Техническата служба, назначена в съответствие с точка 12 по-долу, трябва да удостовери дали са удовлетворени необходимите изисквания.

4.1.2.

В случай на съмнение, при удостоверяване на съответствието на превозното средство с изискванията на настоящото правило трябва да се държи сметка за всякакви данни или резултати от изпитвания, предоставени от производителя, които могат да бъдат взети под внимание при утвърждаване на изпитванията за одобряване, проведени от техническата служба.

4.2.

На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрение. Първите му две цифри (понастоящем 01, което отговаря на серия изменения 01) показват серията изменения, които включват последните значими технически изменения, въведени в правилото към момента на издаване на одобрението. Една и съща страна по Спогодбата не може да присвоява един и същи номер на одобрение на повече от един тип превозно средство.

4.3.

Съобщение за одобрение, разширение или отказ на одобрение на тип превозно средство в съответствие с настоящото правило трябва да бъде изпратено от страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, чрез формуляр, съответстващ на образеца от приложение 1 към настоящото правило, и чрез предоставени от заявителя на одобрение снимки и/или диаграми и чертежи в подходящ мащаб във формат, който не надхвърля A4 (210 × 297 mm), или сгънати до този формат, и в подходящ мащаб.

4.4.

На всяко превозно средство, което съответства на одобрен по настоящото правило тип превозно средство, на видно и леснодостъпно място, определено във формуляра за одобряване, се нанася международна маркировка за одобрение, състояща се от:

4.4.1.

окръжност, ограждаща буквата „E“, следвана от отличителния номер на държавата, издала одобрението; (2)

4.4.2.

номера на настоящото правило, следван от буквата „R“, тире и номера на одобрението, отдясно на окръжността по точка 4.4.1 по-горе.

4.5.

Ако превозното средство съответства на тип превозно средство, одобрен по едно или повече правила, приложени към Спогодбата, в държавата, която е издала одобрение по настоящото правило, символът, предписан в точка 4.4.1 по-горе, не се повтаря; В такъв случай номерата на правилото и на одобрението, както и допълнителните символи на всички правила, по които е издадено одобрението в държавата, която е издала одобрението съгласно настоящото правило, се поставят във вертикални колони отдясно на символа, предписан в точка 4.4.1.

4.6.

Маркировката за одобрение е четлива и незаличима.

4.7.

Маркировката за одобрение се поставя близо до поставената от производителя табела с данни на превозното средство или върху нея.

4.8.

В приложение 2 към настоящото правило се дават примери за маркировки за одобрение.

5. СПЕЦИФИКАЦИИ

5.1. Общи спецификации

5.1.1.

Точката „H“ за всяка седалка се определя в съответствие с процедурата, описана в приложение 6.

5.1.2.

Когато обезопасителната система за предните места за сядане включва колани, компонентите на коланите трябва да отговарят на изискванията на Правило № 16.

5.1.3.

Местата за сядане, на които е монтиран манекен и чиято обезопасителната система включва колани, трябва да бъдат снабдени с точки на закрепване съобразно Правило № 14.

5.2. Спецификации за изпитването на системите за обезопасяване (изпитване с твърда преграда по цялата ширина)

Превозното средство се изпитва в съответствие с метода, описан в приложение 3.

За това изпитване се избира превозно средство, за което в съгласие с техническата служба се смята, че има възможно най-неблагоприятно въздействие върху резултата от прилагането на показателите за травмиране, определени в точка 5.2.1.

Изпитването на превозното средство, извършено в съответствие с метода, описан в приложение 3, трябва да бъде смятано за удовлетворително, ако всички условия, изложени в точки 5.2.1—5.2.6, са едновременно удовлетворени.

Освен това превозните средства, оборудвани с електрическо силово предаване, трябва да отговарят на изискванията на точка 5.2.8. Това може да се постигне чрез отделно изпитване на удар по искане на производителя и след утвърждаване от техническата служба, при условие че електрическите компоненти не влияят на експлоатационните показатели на защитата на пътниците за типа превозно средство, определени в точки 5.2.1—5.2.5 от настоящото правило. В контекста на това условие изискванията на точка 5.2.8 трябва да се проверяват в съответствие с методите, посочени в приложение 3 към настоящото правило, с изключение на точки 2, 5 и 6 от приложение 3.

На седалката на водача трябва да бъде инсталиран манекен, съответстващ на спецификациите за петдесетия процентил за Хибрид III (вж. бележка под линия 1 от приложение 3), оборудван с глезен на 45° и съответстващ на спецификациите за неговото регулиране.

На страничната седалка на пътника трябва да бъде инсталиран манекен, съответстващ на спецификациите за петдесетия процентил за Хибрид III (вж. бележка под линия 1 от приложение 3), оборудван с глезен на 45° и съответстващ на спецификациите за неговото регулиране.

5.2.1. Експлоатационните показатели на описаните в приложение 4 и записани в съответствие с приложение 8 манекени на предните странични седалки трябва да отговарят на следните условия:

5.2.1.1.

Експлоатационни показатели на манекен Хибрид III, съответстващ на петдесетия процентил за възрастен мъж:

5.2.1.1.1.

Експлоатационният показател за главата (HPC) не трябва да надвишава 1 000 и резултантното ускорение на главата не трябва да надвишава 80 g за повече от 3 ms. Последното следва да бъде изчислено общо, като се изключи движението назад на главата;

5.2.1.1.2.

Показателите за травмиране на врата не трябва да надвишават следните стойности:

а)	осевото усилие на опън не трябва да надвишава 3,3 kN;

б)	усилията на срязване пред/след връзката врат/глава не трябва да надвишават 3,1 kN;

в)	Огъващият момент във врата спрямо оста у не трябва да надвишава 57 Nm при разпъване;

5.2.1.1.3.

Показателят за натиск на гръдния кош (ThCC) не трябва да надвишава 42 mm.

5.2.1.1.4.

Показателят за вискозитета (V * C) за гръдния кош не трябва да надвишава 1,0 m/s;

5.2.1.1.5.

Показателят за усилие върху бедрената кост (FFC) не трябва да надвишава 9,07 kN.

5.2.1.2.

Експлоатационни показатели на манекен Хибрид III, съответстващ на петия процентил за възрастна жена:

5.2.1.2.1.

5.2.1.2.2.

Показателите за травмиране на врата не трябва да надвишават следните стойности:

а)	осевото усилие на опън във врата не трябва да надвишава 2,9 kN;

б)	усилията на срязване пред/след връзката врат/глава не трябва да надвишават 2,7 kN;

в)	Огъващият момент във врата спрямо оста у не трябва да надвишава 57 Nm при разпъване.

5.2.1.2.3.

Показателят за натиск на гръдния кош (ThCC) не трябва да надвишава 34 mm (3).

5.2.1.2.4.

Показателят за вискозитета (V * C) за гръдния кош не трябва да надвишава 1,0 m/s;

5.2.1.2.5.

Показателят за усилие върху бедрената кост (FFC) не трябва да надвишава 7 kN.

5.2.2. Преместване на волана

5.2.2.1.

След провеждането на изпитване за остатъчното преместване на волана, когато то се измерва в центъра на главината на волана, не трябва да надвишава 80 mm в посока вертикално нагоре и 100 mm в посока хоризонтално назад.

5.2.2.2.

Смята се, че превозните средства, които отговарят на изискванията за преместване на волана от Правило № 12 или Правило № 94, са в съответствие и с изискванията на точка 5.2.2.1 по-горе.

5.2.3. По време на изпитването не трябва да се отваря нито една врата.

5.2.3.1.

В случай на автоматично задействащи се системи за заключване на вратите, които се инсталират по избор и/или могат да се дезактивират от водача, това изискване се проверява с помощта на една от следните две изпитвателни процедури, по избор на производителя:

5.2.3.1.1.

Ако се изпитва в съответствие с приложение 3, точка 1.4.3.5.2.1 производителят трябва освен това да докаже по удовлетворителен за техническата служба начин (напр. чрез предоставяне на своя вътрешна информация), че при липсата на такава система или когато системата е дезактивирана, никоя врата няма да се отвори в случай на удар.

5.2.3.1.2.

Изпитването се провежда в съответствие с приложение 3, точка 1.4.3.5.2.2.

5.2.4. След удара страничните врати трябва да са отключени.

5.2.4.1.

В случай на превозни средства, оборудвани с автоматично задействаща се система за заключване на вратите, вратите трябва да са заключени преди момента на удара и отключени след удара.

5.2.4.2.

В случай на превозни средства, оборудвани с автоматично задействащи се системи за заключване на вратите, които се инсталират по избор и/или могат да се дезактивират от водача, това изискване се проверява с помощта на една от следните 2 изпитвателни процедури, по избор на производителя:

5.2.4.2.1.

Ако се изпитва в съответствие с приложение 3, точка 1.4.3.5.2.1, производителят трябва освен това да докаже по удовлетворителен за техническата служба начин (напр. чрез предоставяне на своя вътрешна информация), че при липсата на такава система или когато системата е дезактивирана, никоя от страничните врати няма да се заключи в случай на удар.

5.2.4.2.2.

Изпитването се провежда в съответствие с приложение 3, точка 1.4.3.5.2.2.

5.2.5. След удара, без използване на инструменти, с изключение на тези, необходими да поддържат тежестта на манекена, трябва да бъде възможно:

5.2.5.1.

да се отвори поне една врата, ако има такава, за всяка редица седалки и, когато няма такава врата, да се преместят седалките или да се наклонят техните облегалки, според нуждите, за да се позволи излизането на всички пътници; това обаче важи само за превозни средства, които имат покрив с твърда конструкция;

5.2.5.2.

да се освободят манекените от системата за обезопасяване, която, ако е заключена, трябва да може да се отвори със сила най-много 60 N, приложена в центъра на устройството за управление на отварянето;

5.2.5.3.

да се извадят манекените от превозното средство без регулиране на седалките.

5.2.6. За превозно средство, задвижвано с течно гориво, при удара се допуска само слаб теч на гориво от горивната уредба.

5.2.7. В случай на постоянно изтичане на гориво от горивната уредба след удара скоростта на изтичане не трябва да надвишава 30 g/min; ако горивото от горивната уредба се смеси с течности от други уредби и при условие че тези течности не могат да бъдат разделени и разпознати, при оценяване на постоянното изтичане се вземат предвид всички течности.

5.2.8. След изпитването, проведено в съответствие с процедурата, определена в приложение 9 към настоящото правило, електрическото силово предаване, работещо с високо напрежение, и компонентите и системите с високо напрежение, които са галванично свързани към шината с високо напрежение на електрическо силово предаване, трябва да отговарят на следните изисквания:

5.2.8.1. Защита срещу поражение от електрически ток

След удара трябва да бъде спазен поне един от четирите критерия, определени в точки 5.2.8.1.1—5.2.8.1.4.2 по-долу.

Ако превозното средство има функция за автоматично прекъсване или едно или повече устройства, които разделят галванично веригата на електрическото силово предаване по време на движение, след задействането на функцията за прекъсване поне един от критериите, описани по-долу, трябва да е изпълнен за прекъснатата верига или за всяка разделена верига поотделно.

Критериите, определени в точка 5.2.8.1.4, обаче не се прилагат, ако повече от един потенциал на част от шината с високо напрежение е незащитен съгласно условията на защита IPXXB.

Ако изпитването се провежда при условия, при които една или повече части на системата с високо напрежение не са захранени, за съответните части защитата срещу поражение от електрически ток трябва да се докаже съгласно точка 5.2.8.1.3 или точка 5.2.8.1.4 по-долу.

За свързващо устройство за зареждане на ПЕСНЕ, което не е захранено в условия на кормуване, следва да бъде изпълнен поне един от четирите критерия, определени в точки 5.2.8.1.1—5.2.8.1.4.

5.2.8.1.1. Отсъствие на високо напрежение

Напреженията Vb, V1 и V2 на шините с високо напрежение трябва да са по-малки или равни на 30 V~ и 60 V~, както е определено в точка 2 от приложение 9.

5.2.8.1.2. Понижена електрическа енергия

Общата енергия (TE) на шините с високо напрежение трябва да бъде по-малка от 2,0 J при измерване съгласно процедурата на изпитване, посочена в точка 3 от приложение 9, по формула (а). Като алтернатива общата енергия (TE) може да се изчисли от измереното напрежение Vb на шината с високо напрежение и капацитета на Х-кондензаторите (Cx), посочен от производителя в съответствие с формула (б) от приложение 9, точка 3.

Енергията, натрупана в Y-кондензаторите (TEy1, TEy2), също трябва да бъде по-малка от 2,0 J. Тя се изчислява чрез измерване на напреженията V1 и V2 на шините с високо напрежение и електрическото шаси, както и капацитета на Y-кондензаторите, посочен от производителя, съгласно формула (в) от точка 3 от приложение 9.

5.2.8.1.3. Физическа защита

За защита срещу пряк допир до части под високо напрежение трябва да бъде предвидена защита IPXXB.

Освен това за защита от поражение от електрически ток, което може да възникне при непряк допир, съпротивлението между всички открити тоководещи части и електрическото шаси трябва да бъде по-малко от 0,1 Ω при измерване с ток с големина най-малко 0,2 А.

Това изискване е удовлетворено, ако галваничната връзка е постигната чрез заваряване.

5.2.8.1.4. Изолационно съпротивление

Трябва да бъдат спазени критериите, определени в точки 5.2.8.1.4.1 и 5.2.8.1.4.2 по-долу.

Измерването се извършва в съответствие с точка 5 от приложение 9.

5.2.8.1.4.1. Електрическо силово предаване, съставено от отделни шини за постоянен ток и шини за променлив ток

Ако шините за променлив ток с високо напрежение и шините за постоянен ток с високо напрежение са галванично разделени една от друга, изолационното съпротивление между шината с високо напрежение и електрическото шаси (Ri, определено в точка 5 от приложение 9) трябва да бъде минимум 100 Ω на всеки волт от работното напрежение за шините за постоянен ток и минимум 500 Ω на всеки волт от работното напрежение за шините за променлив ток.

5.2.8.1.4.2. Електрическо силово предаване с комбинирани шини за постоянен и променлив ток

Ако шините за променлив ток с високо напрежение и шините за постоянен ток с високо напрежение са галванично свързани, изолационното съпротивление между шината с високо напрежение и електрическото шаси (Ri, определено в точка 5 от приложение 9) трябва да бъде минимум 500 Ω на всеки волт от работното напрежение.

Ако изискването за степен на защита IPXXB е удовлетворено за всички шини за променлив ток с високо напрежение или променливото напрежение е по-малко или равно на 30 V след удара на превозното средство, изолационното съпротивление между шината с високо напрежение и електрическото шаси (Ri, определено в точка 5 от приложение 9) трябва да бъде минимум 100 Ω на всеки волт от работното напрежение.

5.2.8.2. Разливане на електролит

В периода от 30 минути след удара не трябва да има разливане на електролит от ПЕСНЕ в отделението за пътници, като не се допуска разливане на повече от 7 % от електролита на ПЕСНЕ, с изключение на нехерметични тягови акумулаторни батерии извън отделението за пътници. При нехерметични тягови акумулаторни батерии се допуска разливането на не повече от 7 % с максимум 5,0 l извън отделението за пътници.

Производителят трябва да докаже съответствието съобразно точка 6 от приложение 9.

5.2.8.3. Задържане на ПЕСНЕ

ПЕСНЕ, разположено в отделението за пътници, трябва да остава на мястото, на което е монтирано, и компонентите му трябва да остават в неговите граници.

Нито една част на ПЕСНЕ, разположена извън отделението за пътници при оценката на електробезопасността, не трябва да прониква в отделението за пътници по време на изпитването на удар или след него.

Производителят трябва да докаже съответствието съобразно точка 7 от приложение 9.

6. ИНСТРУКЦИИ ЗА ПЪТНИЦИТЕ В ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ОБОРУДВАНИ С ВЪЗДУШНИ ВЪЗГЛАВНИЦИ

6.1.

В случай на превозно средство, оборудвано с модули за въздушни възглавници за защита на водача и пътниците, различни от водача, за новите типове превозни средства считано от 1 септември 2020 г. се доказва съответствие с точки 8.1.8.—8.1.9 от Правило № 16 на ООН, изменено със серия изменения 08. Преди тази дата се прилагат изискванията на предишните серии изменения.

7. ПРОМЯНА И РАЗШИРЕНИЕ НА ОДОБРЕНИЕ НА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

7.1.

Всяка промяна, засягаща конструкцията, броя на предните седалки, тапицерията или оборудването или положението на органите за управление на превозното средство, или положението на механични части, която може да повлияе на способността за поглъщане на енергия на предната част на превозното средство, трябва да бъде сведена до знанието на органа по одобряване на типа, издаващ одобрението. Тогава органът по одобряване на типа може:

7.1.1.

да сметне, че извършените изменения е малко вероятно да имат значително неблагоприятно въздействие и че във всеки случай превозното средство продължава да отговаря на изискванията; или

7.1.2.

да изиска техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията, да извърши допълнително някое от описаните по-долу изпитвания, съгласно естеството на промените. Тъй като тази разпоредба е предназначена преди всичко за оценка на системата за обезопасяване на превозното средство, допълнително опростено изпитване може да се извърши, като се използват алтернативни процедури, например като описаните в приложение 7.

7.1.2.1.

Всяка промяна на превозното средство, засягаща общата форма на конструкцията на превозното средство, и/или всяко увеличение на масата, по-голямо от 8 %, които по преценка на техническата служба биха оказали значително влияние върху резултатите от изпитването, изискват повторение на изпитването, описано в приложение 3.

7.1.2.2.

Ако промените се отнасят само до вътрешното оборудване, ако масата не се различава с повече от 8 % и броят на предните седалки, първоначално монтирани в превозното средство, остава същият, трябва да се извърши следното:

7.1.2.2.1.

опростено изпитване, предвидено в приложение 7; и/или

7.1.2.2.2.

определено от техническата служба частично изпитване във връзка с направените промени.

7.2.

Издаването или отказът за издаване на одобрение на типа, с посочване на измененията, се известява по посочената по-горе в точка 4.3 процедура на страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

7.3.

Органът по одобряване на типа, който издава разширението на одобрението, трябва да присвои на разширението сериен номер и да информира за него останалите страни по Спогодбата от 1958 г., които прилагат настоящото правило, като за целта използва формуляра за съобщение по образеца от приложение 1 към настоящото правило.

8. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Процедурите за съответствие на производството трябва да отговарят на определените в Спогодбата, график 1 E/ECE/324-E/ECE/TRANS/505/Rev.3), като трябва да са спазени следните изисквания:

8.1.	Всяко превозно средство, одобрено по настоящото правило, трябва да съответства на одобрения тип по отношение на характеристиките, които допринасят за защитата на пътниците в моторни превозни средства в случай на челен удар.

8.2.	Притежателят на одобрението трябва да осигури за всеки тип превозно средство провеждане най-малкото на изпитванията, засягащи провеждането на измервания.

8.3.	Органът, издал одобрението на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието, прилагани във всяко производствено съоръжение. Обичайната честота на такива проверки е веднъж на две години.

9. САНКЦИИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

9.1.

Одобрението, издадено по отношение на тип превозно средство съгласно настоящото правило, може да бъде отнето, ако не е спазено изискването, предвидено в точка 8.1 по-горе, или избраното превозно средство или избраните превозни средства не преминат успешно проверките, предписани в точка 8.2 по-горе.

9.2.

Ако договаряща страна по Спогодбата, която прилага настоящото правило, отнеме издадено от нея одобрение, тя трябва незабавно да уведоми за това останалите договарящи страни по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, посредством формуляра за съобщение по образеца от приложение 1 към настоящото правило.

10. ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако притежателят на одобрението прекрати напълно производството на типа превозно средство, одобрен в съответствие с настоящото правило, той уведомява за това органа по одобряване на типа, издал одобрението. При получаване на съответното съобщение органът информира за него другите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, съответстващ на образеца в приложение 1 към настоящото правило.

11. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

11.1.

Считано от официалната дата на влизане в сила на серия от изменения 01, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва да издаде или да признае одобрение на типа по настоящото правило, изменено със серия от изменения 01.

11.2.

Дори след датата на влизане в сила на серия изменения 01, договарящите страни, които прилагат настоящото правило, могат да продължат да издават одобрения на типа, като не трябва да отказват да издават разширения на одобренията на типа по настоящото правило в първоначалния му вид.

11.3.

От 1 септември 2020 г. договарящите страни, които прилагат настоящото правило, не са длъжни да приемат одобрения на типа по настоящото правило в първоначалната му форма, публикувано за пръв път на 1 септември 2020 г.

11.4.

След 1 септември 2020 г. договарящите страни, които прилагат настоящото правило, продължават да приемат одобрения на типа на превозни средства по настоящото правило в неговата първоначална форма, които са дадени преди 1 септември 2020 г.

12. НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНИЯ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА, И НА ОРГАНИТЕ ПО ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА

Договарящите страни по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, съобщават на секретариата на ООН наименованията и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитванията, на производителите, упълномощени да провеждат изпитвания, както и на органите по одобряване на типа, които издават одобрения, и на които се изпращат формулярите, удостоверяващи одобрение, разширение, отказ или отнемане на одобрение, издадени в други страни.

(1) Съгласно определеното в Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev.6, para. 2 - www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29resolutions.html

(2) Отличителните номера на договарящите страни по Спогодбата от 1958 г. са дадени в приложение 3 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev. 6 - www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29resolutions.html

(3) Тази гранична стойност на показателя е изведена от показателя за нараняване на манекени, съответстващи на лица от женски пол на възраст 65 години, спадащи към петия процентил. Този показател трябва да се прилага само за предната пътническа странична седалка при провеждане на изпитване с натоварване в условията на изпитване съгласно настоящото правило. Неговото използване следва да се разширява само след допълнително разглеждане и преглед.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ

Целта на описаното изпитване е да се провери дали превозното средство съответства на точка 5.2 от Правилото.

1. ИНСТАЛИРАНЕ И ПОДГОТОВКА НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

1.1. Изпитвателен участък

Изпитвателният участък трябва да бъде с такива размери, че да помества пистата за ускоряване, преградата и техническите инсталации, необходими за изпитването. Последната част на пистата, най-малко 5 m преди преградата, трябва да е хоризонтална, плоска и гладка.

1.2. Преграда

Преградата е изградена като блок от усилен бетон, с широчина на челото поне 3 m и височина не по-малко от 1,5 m. Преградата е с дебелина, която позволява теглото ѝ да бъде поне 70 тона. Челото на преградата е плоско, вертикално и перпендикулярно на оста на пистата за ускоряване. То е покрито с плоскости от шперплат с дебелина 20 ± 2 mm в добро състояние. Между шперплатовата плоскост и преградата може да бъде поставена структура върху стоманена плоча с дебелина поне 25 mm. Може да се използва и преграда с други характеристики, при условие че площта на ударната повърхност е по-голяма от площта при челен удар на изпитваното превозно средство и че се получават сходни резултати.

1.3. Разположение на преградата

1.3.1. Поставяне на превозното средство спрямо преградата

То трябва да достигне до препятствието при движение перпендикулярно към стената на сблъсъка; максималното допустимо странично отклонение между вертикалната средна линия на предната част на превозното средство и вертикалната средна линия на стената на сблъсъка е ± 30 cm.

1.4. Състояние на превозното средство

1.4.1. Обща спецификация

Изпитваното превозно средство трябва да бъде представителен образец за серийното производство, да включва цялото обичайно монтирано оборудване и да бъде в готовност за движение. Някои компоненти могат да бъдат заменени от еквивалентни маси, когато тази замяна очевидно няма забележим ефект върху резултатите, измерени съгласно точка 6 по-долу.

По споразумение между производителя и техническата служба се разрешава промяна на горивната уредба, така че да се използва подходящо количество гориво за работата на двигателя или на уредбата за преобразуване на електрическата енергия.

1.4.2. Маса на превозното средство

1.4.2.1.

За изпитването масата на предоставеното превозно средство трябва да бъде маса на ненатоварено превозно средство;

1.4.2.2.

Резервоарът за гориво трябва да бъде напълнен с вода до 90 % от масата на пълен резервоар с гориво, както е определено от производителя, с допустимо отклонение от ± 1 %.

Това изискване не се прилага за резервоари за водородно гориво.

1.4.2.3.

Всички други уредби (спирачна, охладителна и др.) могат да бъдат празни, като масата на течностите им трябва да бъде компенсирана.

1.4.2.4.

ако масата на измервателната апаратура в превозното средство надвишава разрешените 25 kg, тя може да бъде компенсирана чрез намалявания, които нямат забележим ефект върху резултатите, измерени съгласно точка 6 по-долу.

1.4.2.5.

Масата на контролно-измервателната апаратура не трябва да променя базовия товар на всяка от осите с повече от 5 %, като всяка промяна не трябва да надхвърля 20 kg.

1.4.2.6.

Масата на превозното средство съгласно разпоредбите на точка 1.4.2.1 по-горе трябва да бъде указана в протокола.

1.4.3. Регулировки в отделението за пътници

1.4.3.1. Положение на волана

Воланът, ако е регулируем, трябва да бъде поставен в нормалното положение, указано от производителя, или в случай че такова не е отбелязано, в средата между границите на неговия(те) обхват(и) на регулиране. Накрая на пробег с външно задвижване воланът трябва да бъде оставен свободен, със спици в положение, което според производителя съответства на движение на превозното средство напред.

1.4.3.2. Остъкляване

Подвижните стъкла на превозното средство трябва да бъдат в затворено положение. За целите на изпитвателните измервания и със съгласието на производителя подвижните стъкла могат да бъдат свалени, при условие че положението на ръчката за вдигане на стъклото съответства на затвореното положение.

1.4.3.3. Положение на лоста за превключване на предавките

Лостът за превключване на предавките трябва да бъде в неутрално положение. Ако превозното средство се задвижва от собствения си двигател, положението на лоста за превключване на предавките трябва да бъде определено от производителя.

1.4.3.4. Педали

Педалите трябва да бъдат в нормално положение на покой. Ако са регулируеми, трябва да бъдат поставени в средно положение, освен ако не е определено друго положение от производителя.

1.4.3.5. Врати

Вратите трябва да бъдат затворени, но не и заключени.

1.4.3.5.1.

В случай на превозни средства, оборудвани с автоматично задействаща се система за заключване на вратите, тя трябва да се задейства в началото на движението на превозното средство с цел вратите да се заключат автоматично преди момента на удара. По избор на производителя вратите се заключват ръчно преди началото на движението на превозното средство.

1.4.3.5.2.

В случай на превозни средства, оборудвани с автоматично задействаща се система за заключване на вратите, която се инсталира по избор и/или може да се дезактивира от водача, трябва да се използва една от следните две процедури по избор на производителя:

1.4.3.5.2.1.

Системата трябва да се задейства в началото на движението на превозното средство с цел вратите да се заключат автоматично преди момента на удара. По избор на производителя вратите се заключват ръчно преди началото на движението на превозното средство.

1.4.3.5.2.2.

страничните врати от страната на водача се отключват и системата се превключва на ръчно управление за тях; За страничните врати от страната на пътника, системата може да се активира, за да може тези врати да се заключат преди момента на удара. По избор на производителя вратите се заключват ръчно преди началото на движението на превозното средство. Изпитването се смята за преминато, ако незаключените и заключените врати сменят състоянието си с противоположното.

1.4.3.6. Отварящ се покрив

Ако е монтиран отварящ се или свалящ се покрив, той трябва да бъде монтиран и в затворено положение. За целите на изпитвателните измервания и със съгласието на производителя той може да бъде отворен.

1.4.3.7. Сенник

Сенниците трябва да бъдат в прибрано положение.

1.4.3.8. Огледало за обратно виждане

Вътрешното огледало за обратно виждане трябва да бъде в нормално положение за употреба.

1.4.3.9. Подлакътници

Облегалките за ръце отпред и отзад, ако са подвижни, трябва да бъдат в снижено положение, освен ако това се възпрепятства от положенията на манекените в превозните средства.

1.4.3.10. Облегалки за глава

Облегалките за глава, които са регулируеми на височина, трябва да бъдат в подходящо положение, определено от производителя. При отсъствие на специална препоръка от производителя, те се поставят в най-горното си положение за манекен, отговарящ на петдесетия процентил за мъж, и в най-ниското си положение за манекен, отговарящ на петдесетия процентил за жена.

1.4.3.11. Седалки

1.4.3.11.1. Положение на предните седалки

Седалки, които са надлъжно регулируеми, трябва да бъдат поставени така, че тяхната точка „Н“, определена в съответствие с процедурата, изложена в приложение 6, да бъде в средно положение на преместване или в най-близкото до него заключващо положение и в положението на височина, определено от производителя (ако са независимо регулируеми на височина). В случай на седалка тип пейка базата трябва да бъде в точката „Н“ на мястото на водача.

1.4.3.11.2. Положение на предната седалка

Седалките, които са надлъжно регулируеми, се поставят така, че тяхната точка „Н“, определена в съответствие с процедурата, установена в приложение 6, е:

а)	в положението, дадено от производителя, което е пред средното положение на преместване; или

б)	при отсъствие на конкретна препоръка от производителя — колкото е възможно по-близо до положението, което е по средата между най-предното положение на седалката, и централното положение на нейното преместване.

Всички поддържащи системи се регулират, както е определено от производителя. При отсъствие на конкретни препоръки от производителя, всяка поддържаща система (например, регулирането на дължината възглавницата на седалката и нейния наклон) е в своето прибрано/най-ниско положение.

1.4.3.11.3. Положение на облегалките на предните седалки

Ако са регулируеми, облегалките трябва да бъдат регулирани така, че резултантният наклон на торса на манекена да бъде възможно най-близо до препоръчания от производителя за нормална употреба или, при отсъствие на конкретна препоръка от производителя, до 25o назад от вертикалното положение. За манекен, съответстващ на петдесетия процентил за жена, облегалката на седалката може да бъде регулирана под различен ъгъл, ако това е необходимо, за да се спазят изискванията на точка 3.1 от приложение 5.

1.4.3.11.4. Задни седалки

Ако са регулируеми, задните седалки или задните седалки тип пейка трябва да бъдат поставени в най-задно положение.

1.4.4. Регулировка на електрическото силово предаване

1.4.4.1.

Степента на зареждане на ПЕСНЕ трябва да бъде такава, че да позволява нормалната експлоатация на силовото предаване, препоръчана от производителя.

1.4.4.2.

Електрическото силово предаване трябва да бъде захранено със или без използването на оригиналните източници на електрическа енергия (напр. двигател-генератор, ПЕСНЕ или системата за преобразуване на електрическата енергия), като все пак:

1.4.4.2.1.

По споразумение между техническата служба и производителя е допустимо изпитването да бъде извършено, без да бъдат захранени всички или някои части на силовото предаване, доколкото това няма отрицателно влияние върху резултата от изпитването. За частите на електрическото силово предаване, които не са захранени, защитата срещу поражение от електрически ток трябва да бъде доказана посредством физическа защита или изолационно съпротивление, или подходящи допълнителни доказателства.

1.4.4.2.2.

В случай на наличие на автоматично прекъсване, по искане на производителя се допуска изпитването да бъде извършено със задействано автоматично прекъсване. В този случай трябва да се докаже, че автоматичното прекъсване ще се е задействало по време на изпитването на удар. Това включва сигнала за автоматично задействане, както и галваничното разделяне, като се отчитат условията по време на удара.

2. МАНЕКЕНИ

2.1. Предни седалки

2.1.1.

Манекен, отговарящ на спецификациите за Хибрид III за петдесетия процентил за мъж (1) и съответстващ на спецификациите за неговото регулиране, трябва да бъде инсталиран на седалката на водача в съответствие с условията, изложени в приложение 5.

Манекен, отговарящ на спецификациите за Хибрид III за петдесетия процентил за жена (1), съответстващ на спецификациите за неговото регулиране, се инсталира на седалката за пътника в съответствие с условията, изложени в приложение 5.

2.1.2.

Превозното средство се изпитва със системите за обезопасяване, предоставени от производителя.

3. ЗАДВИЖВАНЕ И ПРОБЕГ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

3.1.

Превозното средство трябва да бъде задвижвано от собствения си двигател или от друго устройство за задвижване;

3.2.

В момента на удара превозното средство не трябва да бъде подложено на действието на друго допълнително устройство за управление или за задвижване.

3.3.

Пробегът на превозното средство трябва да бъде такъв, че да отговаря на изискванията на точки 1.2 и 1.3.1.

4. СКОРОСТ НА ИЗПИТВАНЕ

Скоростта на превозното средство в момента на удара трябва да бъде 50 – -0/+1 km/h. Ако изпитването бъде проведено при по-висока скорост на удара и превозното средство изпълни изискванията, изпитването се приема за задоволително.

5. ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАПРАВЕНИ ВЪРХУ МАНЕКЕНИТЕ НА ПРЕДНИТЕ СЕДАЛКИ

5.1.

Всички измервания, необходими за проверката на експлоатационните показатели, трябва да бъдат направени с измервателни системи, съответстващи на спецификациите от приложение 8.

5.2.

Различните параметри трябва да бъдат записвани чрез независими канали за данни със следните CFC (честотен клас на канала):

5.2.1.

Измервания в главата на манекена

Ускорението (а), отнасящо се до центъра на тежестта, се изчислява от триосните съставки на ускорението, измерено с CFC 1 000.

5.2.2.

Измервания във врата на манекена

5.2.2.1.

Осевата сила на опън и силата на срязване пред/след връзката врат/глава се измерват с CFC 1 000.

5.2.2.2.

Огъващият момент спрямо напречна ос на връзката глава/врат се измерва с CFC 600.

5.2.3.

Измервания в гръдния кош на манекена

Деформацията на гръдния кош между гръдната кост и гръбнака се измерва с CFC 180.

5.2.4.

Измервания в бедрената кост на манекена

5.2.4.1.

Осевото усилие на натиск и огъващите моменти се измерват с CFC 600.

6. ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАПРАВЕНИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

6.1.

За да стане възможно извършването на опростеното изпитване, описано в приложение 7, кривата на намаляване на скоростта на конструкцията трябва да бъде определена въз основа на стойността на надлъжните акселерометри в основата на една от „Б“ колоните с CFC 180 чрез канали за данни, съответстващи на изискванията, изложени в приложение 8.

6.2.

Диаграмата скорост/време, която се използва при процедурата на изпитване, описана в приложение 7, трябва да бъде получена чрез надлъжен акселерометър в основата на „Б“ колоната.

7. РАВНОСТОЙНИ ПРОЦЕДУРИ

7.1.

По преценка на органа по одобряване на типа могат да бъдат разрешени алтернативни процедури, при условие че може да се докаже равностойност. Към документацията за одобряването се прилага доклад, в който се описват използваният метод и получените резултати, или причината да не се проведе изпитването.

7.2.

Производителят, който желае да се използва алтернативен метод, или неговият представител, е отговорен за доказване на еквивалентността на метода.

(1) Работната група „Пасивна безопасност“ (РГПБ) към ИК на ООН възнамерява на подготви допълнение към общата резолюция M.R.1 относно манекените за изпитване при челен удар. Докато не стане готово допълнението, техническите спецификации и подробните чертежи на Хибрид III с основните размери на 50-ия процентил за мъж и 50-ия процентил за жена, и спецификациите за тяхното регулиране за това изпитване, са депозирани при генералния секретар на Обединените нации и при поискване могат да бъдат предмет на справка в секретариата на Икономическата комисия за Европа, Двореца на нациите, Женева, Швейцария.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

РАЗПОЛАГАНЕ И МОНТИРАНЕ НА МАНЕКЕНИ И РЕГУЛИРАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ

1. РАЗПОЛАГАНЕ НА МАНЕКЕНИТЕ

1.1. Самостоятелни седалки

Равнината на симетрия на манекена трябва да съвпада с вертикалната средна равнина на седалката.

1.2. Предна седалка тип пейка

1.2.1. Водач

Равнината на симетрия на манекена трябва да лежи във вертикалната равнина, минаваща през центъра на волана и паралелна на надлъжната средна равнина на превозното средство. Ако мястото за сядане е определено от формата на пейката, такава седалка трябва да се смята за самостоятелна седалка.

1.2.2. Пътник

Равнината на симетрия на манекена пътник трябва да бъде симетрична на тази на манекена водач спрямо надлъжната средна равнина на превозното средство. Ако мястото за сядане е определено от формата на пейката, такава седалка трябва да се смята за самостоятелна седалка.

1.3. Предна седалка, тип пейка за пътници (водачът не се включва)

Равнините на симетрия на манекена трябва да съвпадат със средните равнини на местата за сядане, определени от производителя.

2. РАЗПОЛАГАНЕ НА МАНЕКЕНА ХИБРИД III, СЪОТВЕТСТВАЩ НА 50-ИЯ ПРОЦЕНТИЛ ЗА МЪЖ НА СЕДАЛКАТА НА ВОДАЧА

2.1. Глава

Напречната платформа с измервателна апаратура на главата трябва да бъде хоризонтална в граници от 2,5°. За да се нивелира главата на изпитвателния манекен в превозни средства с прави седалки с нерегулируеми облегалки, се спазва следната последователност. Първо се регулира положението на точката „Н“ в границите, посочени в точка 2.4.3.1 по-долу, за да се нивелира напречната платформа с измервателна апаратура на главата на изпитвателния манекен. Ако напречната платформа с измервателна апаратура на главата все още не е нивелирана, тогава се регулира тазовият ъгъл на изпитвателния манекен в границите, посочени в точка 2.4.3.2 по-долу. Ако напречната платформа с измервателна апаратура на главата все още не е нивелирана, тогава се регулира минимално скобата на врата на изпитвателния манекен, колкото е необходимо, за да се гарантира, че напречната платформа с измервателна апаратура на главата е хоризонтална в граници от 2,5°.

2.2. Ръце (над китките)

2.2.1.

Горните части на ръцете на изпитвателния манекен водач трябва да бъдат близо до торса, а осевите им линии — възможно най-близо до вертикалната равнина.

2.3. Ръце (под китките)

2.3.1.

Дланите на изпитвателния манекен водач трябва да бъдат в контакт с външната част на обръча на волана на хоризонталния диаметър на обръча. Палците трябва да бъдат над обръча на волана и да бъдат леко закрепени с лепенка към обръча на волана, така че ако ръката на изпитвателния манекен бъде бутната напред със сила не по-малка от 9 N и не по-голяма от 22 N, лепенката да освобождава ръката от обръча на волана.

2.4. Торс

2.4.1. В превозни средства, оборудвани със седалки тип пейка, горната част на торса на изпитвателния манекен водач е облегната на облегалката на седалката. Средната сагитална равнина на манекена водач трябва да бъде вертикална и паралелна на надлъжната осева линия на превозното средство и да минава през центъра на обръча на волана.

2.4.2. В превозни средства, оборудвани с индивидуални седалки, горната част на торса на изпитвателния манекен водач е облегната на облегалката на седалката. Средната сагитална равнина на манекена водач трябва да бъде вертикална и да съвпада с надлъжната осева линия на индивидуалната седалка.

2.4.3. Долна част на торса

2.4.3.1. Точка „Н“

Точката „Н“ на манекена водач трябва да съвпада, в граници 13 mm вертикално и 13 mm хоризонтално, с точка на 6 mm под местоположението на точката „Н“, определена, като се използва процедурата, описана в приложение 6, с изключение на това, че дължината на сегментите на долната част на крака и на бедрото на тримерния механизъм за определяне на точката „Н“ трябва да бъдат регулирани на 414 и 401 mm вместо съответно на 417 и 432 mm.

2.4.3.2. Тазов ъгъл

Определен с помощта на устройството за измерване на тазовия ъгъл (GM) (чертеж 78051-532, включен за справка в част 572), което се вкарва в отвора за измерване на точката „Н“ на манекена, ъгълът, измерен от хоризонталата върху 76,2 милиметровата (3 инчова) равна повърхност на устройството, трябва да бъде 22,5° ± 2,5°.

2.5. Крака

Горната част на краката на изпитвателния манекен водач трябва да бъдат поставени на възглавницата на седалката, доколкото позволява положението на стъпалата. Началното разстояние между повърхностите на външните планки на коленните вилки трябва да бъде 270 mm ± 10 mm. Доколкото е осъществимо, левият крак на манекена водач трябва да бъде във вертикална равнина. Доколкото е осъществимо, десният крак на манекена водач трябва да бъде във вертикална равнина. Разрешено е окончателно регулиране, за да се поставят стъпалата в положението в съответствие с точка 2.6 за различни конфигурации на отделението за пътници.

2.6. Стъпала

2.6.1.

Дясното стъпало на изпитвателния манекен водач трябва да е поставено върху ненатиснатия педал на газта, а най-задната точка на петата да е опряна на подовата повърхност в равнината на педала. Ако стъпалото не може да бъде поставено върху педала на газта, то трябва да бъде поставено перпендикулярно на пищяла и възможно най-напред по посока на осевата линия на педала, като най-задната точка на петата е опряна на подовата повърхност. Петата на лявото стъпало се поставя колкото е възможно по-напред, като се опира на подовата плоскост. Лявото стъпало трябва да е поставено възможно най-хоризонтално върху повърхността за опора на стъпалата. Надлъжната осева линия на лявото стъпало трябва да бъде поставена възможно най-успоредно на надлъжната осева линия на превозното средство. За превозните средства, оборудвани с опора за краката, трябва да бъде възможно по искане на производителя лявото стъпало да се сложи на опората за краката. В този случай позицията на лявото стъпало е определена от опората за краката.

2.7. Инсталираните измервателни уреди не трябва по никакъв начин да влияят на движението на манекена по време на удар.

2.8. Температурата на манекените и на системата от измервателни уреди трябва да бъде стабилизирана преди изпитването и поддържана, доколкото е възможно, в интервала между 19 и 22,2 °С.

2.9. Облекло на манекена Хибрид III, съответстващ на петдесетия процентил

2.9.1.

Манекенът, оборудван с измервателни уреди, се облича в плътно прилепващи памучни еластични дрехи с подходящ размер, с къси ръкави и панталони с дължина до средата на прасеца, определени в FMVSS 208, чертежи 78051-292 и 293, или техен еквивалент.

2.9.2.

Обувка с размер 11XW, която отговаря на спецификациите за размера, дебелината на подметката и тока на военния стандарт на САЩ MIL-S 13192, преработка „Р“, и която тежи 0,57 ± 0,1 kg, се поставя и закрепва на всяко стъпало на манекена за изпитването.

3. РАЗПОЛАГАНЕ НА МАНЕКЕНА ХИБРИД III, СЪОТВЕТСТВАЩ НА 50-ИЯ ПРОЦЕНТИЛ ЗА ЖЕНА НА СЕДАЛКАТА НА ПЪТНИКА.

Надлъжните и вертикалните координати на точката „H“ са описани като (X50thM, Z50thM), а надлъжните и вертикалните координати на точката „H 5и “ са описани като (X5thF, Z5thF). XSCL се определя като хоризонталното разстояние между точката „H“ и най-предната точка на възглавницата на седалката (вж. фигура 1). За изчисляване на точката „Н 5и “ се използва дадената по-долу формула. Трябва да се отбележи, че X5thF следва винаги да е по-напред от X50thM.

X5thF = X50thM, + (93 mm – 0,323 × XSCL)

Z5thF = Z50thM

Фигура 1

3.1. Глава

Напречната платформа с измервателна апаратура на главата трябва да бъде хоризонтална в граници от 2,5°. За да се нивелира главата на изпитвателния манекен в превозни средства с прави седалки с нерегулируеми облегалки, се спазва следната последователност. Първо се регулира положението на точката „Н5и “ в границите, посочени в точка 3.4.3.1 по-долу, за да се нивелира напречната платформа с измервателна апаратура на главата на изпитвателния манекен. Ако напречната платформа с измервателна апаратура на главата все още не е нивелирана, тогава се регулира тазовият ъгъл на изпитвателния манекен в границите, посочени в точка 3.4.3.2 по-долу. Ако напречната платформа с измервателна апаратура на главата все още не е нивелирана, тогава се регулира минимално скобата на врата на изпитвателния манекен, колкото е необходимо, за да се гарантира, че напречната платформа с измервателна апаратура на главата е хоризонтална в граници от 2,5°.

3.2. Ръце (над китките)

3.2.1.

Горните части на ръцете на изпитвателния манекен пътник трябва да бъдат в контакт с облегалката на седалката и страните на торса.

3.3. Ръце (под китките)

3.3.1.

Дланите на изпитвателния манекен пътник трябва да бъдат в контакт с външната страна на бедрата. Малкият пръст трябва да бъде в контакт с възглавницата на седалката.

3.4. Торс

3.4.1. В превозни средства, оборудвани със седалки тип пейка, горната част на торса на изпитвателния манекен пътник трябва да е облегната на облегалката на седалката. Средната сагитална равнина на манекена пътник трябва да бъде вертикална и паралелна на надлъжната осева линия на превозното средство и на същото разстояние от надлъжната осева линия на превозното средство, както средната сагитална равнина на манекена водач.

3.4.2. В превозни средства, оборудвани с индивидуални седалки, горната част на торса на изпитвателния манекен пътник трябва да е облегната на облегалката на седалката. Средната сагитална равнина на манекена пътник трябва да бъде вертикална и да съвпада с надлъжната осева линия на индивидуалната седалка.

3.4.3. Долна част на торса

3.4.3.1. Точка „Н 5и“

Точката „Н 5и “ на изпитвателния манекен пътник съвпада в граници 13 mm хоризонтално с точката „Н 5и “, определена, като се използва процедурата, описана в приложение 6 и точка 3 по-горе.

3.4.3.2. Тазов ъгъл

3.5. Крака

Горната част на краката на изпитвателния манекен пътник трябва да бъдат поставени на възглавницата на седалката, доколкото позволява положението на стъпалата. Първоначалното разстояние между повърхностите на външните планки на коленните вилки трябва да бъде 229 mm ± 5 mm, както е показано на фигура 2. Доколкото е осъществимо, двата крака на манекена пътник трябва да бъдат във вертикална надлъжна равнина. Разрешено е окончателно регулиране, за да се поставят стъпалата в положението в съответствие с точка 3.6 за различни конфигурации на отделението за пътници.

Фигура 2

Начално разстояние между колената на манекена Хибрид III, съответстващ на петия процентил за жена

3.6. Стъпала

3.6.1.

Краката се разполагат възможно най-далеч от предния край на възглавницата на седалката, а бедрата се поставят в контакт с възглавницата на седалката, както е показано на фигура (а). Както е показано на фигура (б), всеки крак се спуска, докато стъпалото не докосне пода, като между стъпалото и пищяла се поддържа прав ъгъл, а ъгълът на наклон на бедрото се задържа постоянен. Когато петите докоснат пода, стъпалото се завърта, така че пръстите да бъдат във възможно най-добър контакт с пода, както е показано на фигура (в).

Ако не е възможно и двете стъпала да бъдат в контакт с пода, стъпалото се спуска, докато прасецът не докосне предния ръб на възглавницата на седалката или горната част на стъпалото не се допре до елемент от вътрешната част на превозното средство. Стъпалото се държи колкото е възможно по-успоредно на пода, както е показано на фигура (г).

В случай на взаимодействие с издатина на каросерията на превозното средство, стъпалото следва да се завърта възможно най-малко спрямо пищяла. Ако взаимодействието продължава, бедрената кост се завърта, за да се премахне или намали до минимум това взаимодействие. Стъпалото се движи напред или назад, като разстоянието между колената се поддържа постоянно.

Фигура (а)

Фигура (б)

Фигура (в)

Фигура (г)

3.7. Инсталираните измервателни уреди не трябва по никакъв начин да влияят на движението на манекена по време на удар.

3.8. Температурата на манекените и на системата от измервателни уреди трябва да бъде стабилизирана преди изпитването и поддържана, доколкото е възможно, в интервала между 19 и 22,2 °С.

3.9. Облекло на манекена Хибрид III, съответстващ на петдесетия процентил

3.9.1.

3.9.2.

Обувка с малък размер 7,5 W за жени, която отговаря на спецификациите за размера, дебелината на подметката и тока на военния стандарт на САЩ MIL-S-21711E, преработка „Р“, и която тежи 0,41 ± 0,09 kg, се поставя и закрепва на всяко стъпало на манекените за изпитването.

4. РЕГУЛИРАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ

Дрехата на манекена трябва да се постави в подходяща позиция, където отворът за болта на долната скоба на врата и работният отвор на дрехата на манекена следва да бъдат в една и съща позиция. След като изпитвателният манекен се постави на мястото, определено за сядане, както е посочено в съответните изисквания в точки 2.1—2.6 и 3.1—3.6 по-горе, обезопасителният колан се поставя около изпитвателния манекен и се закопчава. Цялата хлабина на надбедрения колан се обира. Изтегля се лентата за горната част на торса от прибиращото устройство и се оставя да се прибере. Тази операция се повтаря четири пъти. Диагоналният колан трябва да бъде така разположен, че да не се отделя от рамото и да не се допира до врата. Обезопасителният колан трябва да е разположен по такъв начин, че: за манекен Хибрид III, съответстващ на 50-ия процентил за мъж, отворът на външната страна на дрехата на манекена не се закрива напълно от обезопасителния колан. За манекен Хибрид III, съответстващ на 50-ия процентил за жена, обезопасителният колан преминава между гърдите. Към надбедрения колан се прилага усилие на опън от 9 до 18 N. Ако системата на коланите е снабдена с устройство за отпускане, се въвежда максималната хлабина на колана на горната част на торса, препоръчана от производителя за нормална употреба в ръководството за експлоатация на превозното средство. Ако системата на коланите не е снабдена с устройство за отпускане, излишната лента от колана на рамото се оставя да бъде прибрана от силата на опън на прибиращото устройство. Когато обезопасителният колан и устройствата за закрепване за колана са разположени така, че коланът не може да бъде разположен съгласно изискванията по-горе, обезопасителният колан може да се намести ръчно и да се фиксира с лента.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

МЕТОДИ НА ИЗМЕРВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯ: УРЕДИ

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1. Канал за предаване на данни

Каналът за предаване на данни включва цялата измервателна апаратура от датчика (или множество датчици, чиито изходни сигнали са комбинирани по точно определен начин) до и включително всички устройства за анализиране, които могат да променят честотата и амплитудата на получения сигнал.

1.2. Датчик

Датчикът е първото устройство от канала за предаване на данни, използван за преобразуване на физическа величина за измерване във вторична величина (напр. електрическо напрежение), която може да бъде обработена от останалата част от канала.

1.3. Амплитуден клас на канала: CAC

САС съответства на характеристиките за амплитуда на канала за предаване на данни, посочена в настоящото приложение. CAC е числено равно на горната граница на обхвата на измерване.

1.4. Характерни честоти FH, FL, FN

Тези честоти са определени на фигура 1 от настоящото приложение.

1.5. Честотен клас на канала: CFC

Честотният клас на канала се означава с число, показващо, че честотната характеристика на канала е в границите, посочени на фигура 1. Това число и стойността на честотата FH в Нz са числено равни.

1.6. Коефициент на чувствителност

Наклонът на правата линия, който се доближава в най-голяма степен до стойностите на калибриране, определени чрез метода на най-малките квадрати за амплитудния клас на канала.

1.7. Коефициент на калибриране на канал за предаване на данни

Средната стойност на коефициентите на чувствителност, изчислени за честоти, които са равномерно разпределени при логаритмична скала между

1.8. Грешка от нелинейност

Отношението, в проценти, на максималната разлика между стойността на калибриране към съответстващата стойност, отчетена от правата линия, определена в точка 1.6, при горната граница на амплитудния клас на канала.

1.9. Напречна чувствителност

Отношението на изходния сигнал към входния сигнал, когато датчикът се възбужда по направление, перпендикулярно на оста на измерване. То се изразява като процент от чувствителността по оста на измерване.

1.10. Фазово закъснение

Фазовото закъснение на канал за предаване на данни е равно на закъснението по фаза (в радиани) на синусоидален сигнал, отнесено към кръговата честота на този сигнал (в радиани/s).

1.11. Околна среда

Съвкупността на всички външни условия и влияния в даден момент, на които каналът за предаване на данни е изложен.

2. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕКСПЛОАТАЦИОННИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

2.1. Грешка от нелинейност

Абсолютната стойност на грешката от нелинейност на канал за предаване на данни при всяка честота в честотния клас на канала (CFC) трябва да бъде по-малка или равна на 2,5 % от стойността на CAC за целия обхват на измерване.

2.2. Амплитудно-честотна характеристика

Честотната характеристика на канала за предаване на данни трябва да се намира в границите, посочени на фигура 1 от настоящото приложение. Линията, съответстваща на 0 dB, се определя от коефициента на калибриране.

2.3. Фазово закъснение

Фазовото закъснение между входните и изходните сигнали на канал за предаване на данни трябва да бъде определено и не трябва да се мени с повече от 1/10 FH секунди между 0,03 FH и FH.

2.4. Време

2.4.1. Опорно време

Трябва да се следи опорно време, което да съответства поне на 1/100 s с точност 1 %.

2.4.2. Относително закъснение

Времето на относително закъснение между сигнала на две или повече измервателни вериги, независимо от техния честотен клас, не трябва да надвишава 1 ms, като се изключи закъснението, причинено от дефазиране.

Два или повече канала за предаване на данни, чиито сигнали са комбинирани, трябва да имат един и същ честотен клас и не трябва да имат относително закъснение, по-голямо от 1/10 FH (s).

Това изискване се отнася за аналогови сигнали, както и за синхронизиращи импулси и цифрови сигнали.

2.5. Напречна чувствителност на датчик

Напречната чувствителност на датчик трябва да бъде по-малка от 5 % във всяка посока.

2.6. Калибриране

2.6.1. Общи положения

Каналът за предаване на данни трябва да се калибрира поне веднъж годишно спрямо еталонна апаратура, проследима до известни еталони. Методите, използвани, за да се проведе сравнение с еталонна апаратура, не трябва да въвеждат грешка, по-голяма от 1 % от CAC. Използването на еталонна апаратура е ограничено до честотния диапазон, за който тя е била калибрирана. Подсистемите на даден канал за предаване на данни могат да бъдат оценени индивидуално, а резултатите — въведени като коефициенти в грешката на целия канал за предаване на данни. Това може да бъде направено например чрез електрически сигнал с известна амплитуда, симулиращ изходния сигнал на датчика, което позволява да бъде направена проверка на коефициента на усилване на канала за предаване на данни без датчика.

2.6.2. Грешка на еталонното оборудване за калибриране

Грешката на еталонната апаратура трябва да бъде сертифицирана или потвърдена от официална метрологична служба.

2.6.2.1. Статично калибриране

2.6.2.1.1. Ускорения

Грешките трябва да бъдат по-малки от ± 1,5 % от амплитудния клас на канала.

2.6.2.1.2. Усилия

Грешките трябва да бъдат по-малки от ± 1 % от амплитудния клас на канала.

2.6.2.1.3. Премествания

Грешките трябва да бъдат по-малки от ± 1 % от амплитудния клас на канала.

2.6.2.2. Динамично калибриране

2.6.2.2.1. Ускорения

Грешката в контролните ускорения, изразена като процент от амплитудния клас на канала, трябва да бъде по-малка от ± 1,5 % под 400 Нz, по-малка от ± 2 % между 400 Нz и 900 Нz и по-малка от ± 2,5 % над 900 Нz.

2.6.2.3. Време

Относителната грешка в еталонното време трябва да бъде по-малка от 10-5.

2.6.3. Коефициент на чувствителност и грешка от нелинейност

Коефициентът на чувствителност и грешката от нелинейност трябва да бъдат определени чрез измерване на изходния сигнал на канал за предаване на данни спрямо известен входен сигнал за различни стойности на този сигнал. Калибрирането на канала за предаване на данни трябва да покрива целия диапазон на амплитудния клас.

За двупосочни канали трябва да се използват и положителната, и отрицателната стойност.

Ако оборудването за калибриране не може да осигури необходимите входни сигнали поради прекомерно високите стойности на величината, която трябва да се измери, калибриранията трябва да се провеждат в границите на стандартите за калибриране и тези граници да бъдат записани в протокола от изпитването.

Цялостният канал за предаване на данни трябва да бъде калибриран при честота или спектър от честоти със значителна стойност между

2.6.4. Калибриране на честотната характеристика

Характеристиките, даващи зависимостта на фазата и амплитудата от честотата, се определят чрез измерване на изходните сигнали на канала за предаване на данни под формата на фаза и амплитуда спрямо известен входен сигнал, за различни стойности на този сигнал, изменящи се между FL и 10 пъти CFC или 3 000 Нz, в зависимост от това кое ще се окаже по-ниско.

2.7. Влияние на околната среда

Трябва да се извършва редовна проверка, за да се идентифицира всяко влияние на околната среда (като поток на електричната индукция или магнитен поток, скорост на разпространение по кабелите и т.н.). Това може да бъде направено например чрез записване на изходния сигнал на резервни канали, оборудвани с фиктивни датчици. Ако се получат значителни изходни сигнали, трябва да бъдат предприети коригиращи действия, например подмяна на кабели.

2.8. Избор и обозначаване на канала за предаване на данни

CAC и CFC определят канала за предаване на данни.

CAC трябва да бъде 1, 2 или 5 на десета степен.

3. МОНТИРАНЕ НА ДАТЧИЦИ

Датчиците трябва да бъдат здраво закрепени, така че отчитаните от тях показания да се влияят възможно най-малко от вибрации. Всеки монтаж, чиято най-ниска резонансна честота е равна на най-малко 5 пъти честотата FH на разглеждания канал за предаване на данни, се приема за валиден. По-специално датчиците за ускорение трябва да бъдат монтирани по такъв начин, че началният ъгъл на оста на действително измерване спрямо съответната ос на еталонната система от оси да е не по-голям от 5o, освен ако не е направена аналитична или експериментална оценка на ефекта на монтажа върху събраните данни. Когато трябва да бъдат измерени ускорения по няколко оси в дадена точка, всяка ос на датчик за ускорение трябва да минава на разстояние до 10 mm от тази точка, а центърът на сеизмичната маса на всеки акселерометър трябва да бъде на разстояние до 30 mm от тази точка.

4. ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ

4.1. Филтриране

По време на записването или обработката на данни трябва да бъде извършвано филтриране, което отговаря на честотите на класа на канала за предаване на данни. Преди записването обаче трябва да бъде извършено аналогово филтриране на по-високо от CFC ниво, за да се използват най-малко 50 процента от динамичния обхват на записващото устройство и да се намали рискът високите честоти да наситят записващото устройство или в процеса на преобразуване в цифров вид да причинят грешки от налагане на спектрите при прекалено ниска честота на дискретизация.

4.2. Дискретизация

4.2.1. Честота на дискретизация

Честотата на дискретизация трябва да бъде равна поне на 8 FH.

4.2.2. Разделителна способност по амплитуда (квантоване)

Размерът на цифровите думи трябва да бъде най-малко 7 бита и бит за четност.

5. ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите трябва да бъдат представени на хартия формат А4 (ISO/R 216). Представените като графики резултати трябва да имат разграфени координатни оси в мерна единица, съответстваща на подходяща кратна на избраната единица (напр. 1, 2, 5, 10, 20 милиметра). Трябва да се използват единици от системата SI, с изключение на скоростта на превозното средство, която може да бъде изразена в km/h, и на ускоренията, дължащи се на удара, които могат да бъдат изразени в g (g = 9,8 m/s2).

Фигура 1

Амплитудно-честотна характеристика

ПРИЛОЖЕНИЕ 9

В настоящото приложение се описват процедурите за изпитване с цел доказване на съответствие с изискванията за електробезопасност от точка 5.2.8 от настоящото правило. Измерванията например с мегаомметър или осцилоскоп са подходяща алтернатива на процедурата, описана по-долу, за измерване съпротивлението на изолацията. В този случай може да е необходимо да се дезактивира бордовата система за следене на съпротивлението на изолацията.

Преди провеждането на изпитването на удар на превозното средство напрежението на шината с високо напрежение (Vb) (вж. фигура 1 по-долу) се измерва и се записва, за да се потвърди, че то е в границите на работното напрежение на превозното средство, посочени от производителя на превозното средство.

1. ОРГАНИЗАЦИЯ И ОБОРУДВАНЕ НА ИЗПИТВАНЕТО

Ако се използва функция за прекъсване на високото напрежение, трябва да бъдат направени измервания от двете страни на устройство, което осъществява функцията на прекъсване.

Ако обаче прекъсвачът на високото напрежение представлява неделима част от ПСНЕ или системата за преобразуване на енергия и ако шината с високо напрежение на ПСНЕ или системата за преобразуване на енергия има защита IPXXB след изпитването на удар, могат да бъдат направени измервания само между устройството, осъществяващо функцията на прекъсване, и електрическите товари.

Използваният за това измерване волтметър трябва да измерва постоянни напрежения и да има вътрешно съпротивление, не по-малко от 10 ΜΩ.

2. ПРИ ИЗМЕРВАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ СЛЕДНИТЕ ИНСТРУКЦИИ:

След изпитването на удар се определят напреженията (Vb, V1, V2) на шината с високо напрежение (вж. фигура 1 по-долу).

Измерването на напрежението се извършва не по-рано от 5 и не по-късно от 60 секунди след удара.

Тази процедура не е приложима, ако изпитването се провежда при условия, при които електрическото силово предаване не е захранено.

Фигура 1

Измерване на Vb, V1, V2

3. ПРОЦЕДУРА ЗА ОЦЕНКА ПРИ ПОНИЖЕНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

Преди удара успоредно на съответния кондензатор се свързват прекъсвач S1 и разрядно съпротивление с известна стойност Re (вж. фигура 2 по-долу).

Не по-рано от 5 и не по-късно от 60 секунди след удара прекъсвачът S1 се затваря, като напрежението Vb и токът Ie се измерват и записват. Произведението на напрежението Vb и тока Ie се интегрира за периода, който започва от момента на затваряне на прекъсвача S1 (tc) и продължава, докато напрежението Vb падне под граничната стойност за високото напрежение от 60 V DC (th). Резултатът от интегрирането е равен на общата енергия (TE) в джаули.

(a)	Когато напрежението Vb се измерва в определен момент от периода между 5 секунди и 60 секунди след удара и капацитетът на Х-кондензаторите (Cx) е посочен от производителя, общата енергия (TE) се изчислява по следната формула:

б)

TE = 0,5 × Cx × (Vb 2 – 3 600)

Когато напреженията V1 и V2 (вж. фигура 1 по-горе) се измерват в определен момент от периода между 5 секунди и 60 секунди след удара и капацитетите на Y-кондензаторите (Cy1, Cy2) са посочени от производителя, общата енергия (TEy1, TEy2) се изчислява по следните формули:

в)	TEy1 = 0,5 × Cy1 × (V1 2 – 3 600) TEy2 = 0,5 × Cy2 × (V2 2 – 3 600)

Фигура 2

Примерно измерване на енергията на шина с високо напрежение, натрупана в Х-кондензатори

4. ФИЗИЧЕСКА ЗАЩИТА

След изпитването на удар на превозното средство частите в съседство с компонентите с високо напрежение се отварят, демонтират или свалят без използване на инструменти. Всички останали съседни части трябва да се считат за част от физическата защита.

Шарнирният изпитвателен пръст, описан във фигура 1 от допълнение 1, се вкарва във всички хлабини или отвори на физическата защита със сила на изпитване 10 N ± 10 % с цел оценка на електробезопасността. Ако шарнирният изпитвателен пръст проникне частично или пълно във физическата защита, пръстът трябва да се постави във всяко положение, както е посочено по-долу.

От напълно изправено изходно положение всяко шарнирно съединение на шарнирния изпитвателен пръст трябва да бъде последователно сгъвано до образуване на ъгъл 90 градуса спрямо оста на прилежащата секция от пръста и трябва да бъде поставяно във всички възможни положения.

Приема се, че вътрешните прегради за електрическа защита са част от обвивката.

Ако е необходимо, захранващ източник с понижено напрежение (в границите между 40 и 50 V), свързан последователно с подходяща лампа, следва да бъде свързан между шарнирния изпитвателен пръст и тоководещите части под високо напрежение във вътрешността на преградата за електрическа защита или обвивката.

4.1. Условия за приемане

Изискванията на точка 5.2.8.1.3 от настоящото правило се смятат за изпълнени, ако шарнирният изпитвателен пръст, описан във фигура 1 от допълнение 1, не може да се допира до части под високо напрежение.

При необходимост, за да се провери дали шарнирният изпитвателен пръст се допира до шини с високо напрежение, може да се използва огледало или фиброскоп.

Ако това изискване се проверява посредством сигнализационна верига между шарнирния изпитвателен пръст и части под високо напрежение, лампата не трябва да светва.

5. ИЗОЛАЦИОННО СЪПРОТИВЛЕНИЕ

Изолационното съпротивление между шината с високо напрежение и електрическото шаси може да бъде доказано чрез измерване или комбинация от измерване и изчисляване.

Ако изолационното съпротивление се доказва чрез измерване, следва да се спазват следните указания:

измерва се и се записва напрежението (Vb) между отрицателния и положителния полюс на шината с високо напрежение (вж. фигура 1 по-горе);

измерва се и се записва напрежението (V1) между отрицателния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси (вж. фигура 1 по-горе).

Измерва се и се записва напрежението (V2) между положителния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси (вж. фигура 1 по-горе).

Ако V1 е по-голямо или равно на V2, между отрицателния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси се свързва стандартно известно съпротивление (Ro). След свързването на Ro се измерва и се записва напрежението (V1′) между отрицателния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси (вж. фигура 3 по-долу).

Изолационното съпротивление (Ri) се изчислява съгласно показаната по-долу формула.

Ri = Ro × (Vb/V1’ – Vb/V1) or Ri = Ro × Vb × (1/V1’ – 1/V1)

Резултатът Ri, който е стойността на изолационното съпротивление (в Ω), се разделя на номиналното работно напрежение (във V) на шината с високо напрежение.

Ri (Ω/V) = Ri (Ω)/номинално работно напрежение (V)

Фигура 3

Измерване на V1’

Ако V2 е по-голямо от V1, между положителния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси трябва да се свърже стандартно известно съпротивление (Ro). След свързването на Ro се измерва и се записва напрежението (V2′) между положителния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси (вж. фигура 4 по-долу).

Изолационното съпротивление (Ri) се изчислява съгласно показаната по-долу формула.

Ri = Ro × (Vb/V2’ – Vb/V2) или Ri = Ro × Vb × (1/V2’ – 1/V2)

Ri (Ω/V) = Ri (Ω)/номинално работно напрежение (V)

Фигура 4

Измерване на V2’

Забележка: Стандартното известно съпротивление Ro [Ω] трябва да бъде минималното необходимо отнесено към напрежението изолационно съпротивление (Ω/V), умножено по работното напрежение на превозното средство ± 20 % [V]. Не се изисква Ro да има точно тази стойност, тъй като формулите са валидни за всяка стойност на Ro; стойността на Ro обаче в този обхват следва да осигури добра разделителна способност за измерване на напрежението.

6. РАЗЛИВАНЕ НА ЕЛЕКТРОЛИТ

Ако е необходимо, физическата защита се покрива с подходящо покритие, за да се потвърди разливането на електролит от ПЕСНЕ след изпитването на удар.

Освен ако производителят не осигури начин за разграничаване на разливането на различни течности, всяко разливане на течност се счита за разливане на електролит.

7. ЗАДЪРЖАНЕ НА ПЕСНЕ

Съответствието се определя с визуална проверка.

ДОПЪЛНЕНИЕ

ШАРНИРЕН ИЗПИТВАТЕЛЕН ПРЪСТ (СТЕПЕН НА ЗАЩИТА IPXXB)

Фигура 1

Шарнирен изпитвателен пръст

Материал: метал, освен ако е посочено друго.

Линейни размери в милиметри.

Допустимо отклонение за размерите, за които няма специално указана стойност на допустимото отклонение:

а)	За ъгли: 0/– 10°

б)	за линейни размери: до 25 mm: 0/– 0,05 mm над 25 mm: ± 0,2 mm.

И двете шарнирни съединения трябва да позволяват движение в ъглов обхват от 90° в една и съща равнина и в една и съща посока с допустимо отклонение 0 до + 10°.