ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКИТЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

ОБРАЗЕЦ А

(вж. точка 3.1.4 от настоящото правило)

Горепоказаната маркировка за одобрение, поставена на превозно средство, показва, че съответният тип е одобрен в Нидерландия (E4) в съответствие с част I от Правило № 34 с одобрение № 021234. Първите две цифри (02) от номера на одобрението указват, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 34, изменено със серия от изменения 02.

ОБРАЗЕЦ Б

(вж. точка 3.1.5 от настоящото правило)

Горепоказаната маркировка за одобрение, поставена на превозно средство, показва, че съответният тип е одобрен в Нидерландия (E4) в съответствие с Правило № 34, части I или IV, и с Правило № 33 (1). Номерата на одобрение указват, че към датата на издаване на съответните одобрения Правило № 34 вече е включвало серия от изменения 02, а Правило № 33 е било в първоначалния си вид.

ОБРАЗЕЦ Б

(вж. точка 3.2.4 от настоящото правило)

Горепоказаната маркировка за одобрение, поставена на резервоар за гориво, показва, че съответният тип е одобрен в Нидерландия (E4) в съответствие с част III от Правило № 34 за универсална употреба, включително неговите принадлежности, с одобрение № 021234. Първите две цифри (02) от номера на одобрението указват, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 34, изменено със серия от изменения 02.

ОБРАЗЕЦ Г

(вж. точка 3.3.4 от настоящото правило)

Горепоказаната маркировка за одобрение, поставена на превозно средство, показва, че съответният тип е одобрен в Нидерландия (E4) в съответствие с част IV от Правило № 34 с одобрение № 021234. Първите две цифри (02) от номера на одобрението указват, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 34, изменено със серия от изменения 02.

ОБРАЗЕЦ Д

(вж. точка 3.3.5 от настоящото правило)

Горепоказаната маркировка за одобрение, поставена на превозно средство, показва, че съответният тип е одобрен в Нидерландия (E4) в съответствие с Правило № 34, част IV, и с Правило № 33 (1). Номерата на одобрение указват, че към датата на издаване на съответните одобрения Правило № 34 вече е включвало серия от изменения 02, а Правило № 33 е било в първоначалния си вид.

---

(1)  Вторият номер е даден само като пример.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ИЗПИТВАНЕ ПРИ ЧЕЛЕН УДАР В ПРЕГРАДА

1.   ЦЕЛ И ОБХВАТ

Целта на настоящото изпитване е да се симулират условията на челен удар в неподвижно препятствие или в друго насрещно движещо се превозно средство.

2.   ОБОРУДВАНЕ, ПРОЦЕДУРИ И ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ

2.1.   Изпитвателен участък

Мястото на изпитването трябва да е достатъчно голямо, за да се помести пътеката за засилване, преградата и техническото оборудване, необходимо за провеждане на изпитването. Последната част на пътеката, най-малко 5 m преди преградата, трябва да е хоризонтална, плоска и гладка.

2.2.   Преграда

Преградата се състои от блок от железобетон, с ширина на лицевата част не по-малка от 3 m и с височина не по-малка от 1,5 m. Дебелината на преградата следва да е такава, че да тежи най-малко 70 тона. Лицевата част на преградата трябва да е вертикална, перпендикулярна на оста на пътеката за засилване и покрита с шперплатови плоскости в добро състояние с дебелина 2 cm. Преградата е закрепена към земята или поставена на земята, като при необходимост се използват допълнителни спирачни устройства, които да ограничават преместването ѝ. Също така може да се използва преграда с различни характеристики, но даваща резултати, които са най-малко също толкова убедителни.

2.3.   Задвижване на превозното средство

В момента на сблъсъка превозното средство не трябва да бъде подложено на действието на някакво допълнително устройство за управление или за задвижване. То трябва да достигне до препятствието по направление, перпендикулярно на стената на сблъсъка, като максимално допустимото странично отклонение между вертикалната средна линия на предната страна на превозното средство и вертикалната средна линия на стената на сблъсъка е ± 30 cm.

2.4.   Състояние на превозното средство

2.4.1.

Подложеното на изпитване превозно средство трябва да е окомплектовано с всички стандартни компоненти и оборудване, включени в теглото на оборудваното превозно средство в ненатоварено състояние, или да бъде в такова състояние, че да изпълнява това изискване по отношение на компонентите и оборудването, оказващи влияние върху опасността от възникване на пожар.

2.4.2.

Ако превозното средство се задвижва от външни средства, горивната система трябва да е пълна най-малко до 90 % от вместимостта си с гориво или с незапалима течност, която има плътност и вискозитет, близки до тези на обичайно използваното гориво. Всички останали системи (резервоари за спирачна течност, радиатор и други) могат да бъдат празни.

2.4.3.

Ако превозното средство се задвижва от собствения си двигател, резервоарът за гориво трябва да е пълен до най-малко 90 % от вместимостта си. Всички други резервоари за течности могат да бъдат напълнени догоре.

2.4.4.

По искане на производителя техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията, може да позволи същото превозно средство, което се използва за изпитвания, предписани от други правила (включително изпитвания, които са в състояние да засегнат конструкцията му), да се използва и за изпитванията, предписани от настоящото правило.

2.5.   Скорост на сблъсък

Скоростта на сблъсък трябва да бъде между 48,3 km/h и 53,1 km/h. Въпреки това ако изпитването е проведено при по-висока скорост на сблъсък и превозното средство е изпълнило предписаните условия, резултатът от изпитването се смята за удовлетворителен.

2.6.   Измервателни уреди

Уредът, използван за измерване на скоростта, посочена в точка 2.5 по-горе, трябва да е с грешка в рамките на 1 процент.

3.   ЕКВИВАЛЕНТНИ МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ

3.1.   Допуска се прилагането на еквивалентни методи за изпитване, при условие че предвидените в настоящото правило условия могат да бъдат спазени или изцяло посредством алтернативното изпитване, или чрез изчисляване въз основа на резултатите от алтернативното изпитване.

3.2.   Ако се използва метод, различен от описания в точка 2 по-горе, трябва да се докаже неговата еквивалентност.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ ПРИ УДАР ОТЗАД

1.   ЦЕЛ И ОБХВАТ

1.1.   Целта на изпитването е да се симулират условията на удар отзад от друго движещо се превозно средство.

2.   ИНСТАЛАЦИИ, ПРОЦЕДУРИ И ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ

2.1.   Изпитвателен участък

Изпитвателният участък трябва да бъде достатъчно голям, за да побере системата за задвижване на удрящото тяло (ударното устройство), да позволява отместване на удареното превозно средство при сблъсъка и монтиране на необходимото оборудване за изпитването. Частта, в която настъпват ударът и изместването на превозното средство, трябва да бъде хоризонтална, равна и гладка и да има коефициент на триене не по-малък от 0,5.

2.2.   Удрящо тяло (ударно устройство)

2.2.1.   Удрящото тяло е с твърда стоманена конструкция.

2.2.2.   Удрящата повърхност трябва да бъде равна, с широчина най-малко 2 500 mm, височина 800 mm, и да е със заоблени ръбове, с радиус на кривината между 40 и 50 mm. Повърхността трябва да е обшита с шперплат с дебелина 20 mm.

2.2.3.   В момента на сблъсъка трябва да са изпълнени следните изисквания:

2.2.3.1.

удрящата повърхност трябва да е вертикална и перпендикулярна спрямо средната надлъжна равнина на удряното превозно средство;

2.2.3.2.

посоката на движение на удрящото тяло трябва да е практически хоризонтална и успоредна на средната надлъжна равнина на удряното превозно средство;

2.2.3.3.

максимално допустимото странично отклонение между средната вертикална линия на повърхността на удрящото тяло и средната надлъжна равнина на удряното превозно средство е 300 mm. Освен това удрящата повърхност трябва да обхваща цялата широчина на удряното превозно средство;

2.2.3.4.

пътният просвет при долния край на удрящата повърхност трябва да е 175 ± 25 mm.

2.3.   Задвижване на удрящото тяло

Удрящото тяло може да е закрепено към количка (движеща се преграда) или да представлява част от махало.

2.4.   Специални разпоредби, приложими при използване на движеща се преграда

2.4.1.   Ако удрящото тяло е закрепено към количка (движеща се преграда) посредством задържащ елемент, последният трябва да е с достатъчна коравина и да не се деформира при сблъсъка; в момента на сблъсъка количката трябва да може да се движи свободно и да не бъде под въздействието на задвижващото устройство.

2.4.2.   Скоростта при сблъсъка е между 35 и 38 km/h.

2.4.3.   Общото тегло (маса) на количката и удрящото тяло е 1 100 ± 20 kg.

2.5.   Специални разпоредби, приложими при използването на махало

2.5.1.   Разстоянието между центъра на удрящата повърхност и оста на завъртане на махалото трябва да е не по-малко от 5 m.

2.5.2.   Удрящото тяло е окачено свободно на неподвижни рамена, които са неподвижно закрепени към него. Така полученото махало практически не трябва да претърпява деформация при сблъсъка.

2.5.3.   В махалото се вгражда спирачно устройство, което да предотвратява всякакъв вторичен удар по изпитваното превозно средство от страна на удрящото тяло.

2.5.4.   В момента на сблъсъка скоростта на центъра на удрящата част на махалото трябва да е между 35 и 38 km/h.

2.5.5.   Приведената маса „mr“ в центъра на удрящата част на махалото се определя като функция от общата маса „m“, от разстоянието „а“ (1) между центъра на удрящата част и оста на завъртане и от разстоянието „l“ между центъра на тежестта и оста на завъртане, според следното уравнение:

mr = m (1/a)

2.5.6.   Приведената маса mr трябва да е равна на 1 100 ± 20 kg.

2.6.   Общи разпоредби относно масата и скоростта на удрящото тяло

Ако изпитването бъде проведено при скорост на сблъсъка, по-висока от предписаната в точки 2.4.2 и 2.5.4, и/или с маса, по-голяма от предписаната в точки 2.4.3 и 2.5.6, и превозното средство е изпълнило предписаните изисквания, резултатът от изпитването се смята за удовлетворителен.

2.7.   Състояние на изпитваното превозно средство

2.7.1.   Изпитваното превозно средство трябва да е окомплектовано с всички стандартни компоненти и оборудване, включени в теглото на оборудваното превозно средство в ненатоварено състояние, или да бъде в такова състояние, че да изпълнява това изискване по отношение на компонентите и оборудването, оказващи влияние върху опасността от възникване на пожар.

2.7.2.   Резервоарът за гориво трябва да бъде напълнен най-малко до 90 % от капацитета си с гориво или с незапалима течност, която има плътност и вискозитет, близки до тези на обичайно използваното гориво. Всички останали системи (резервоари за спирачна течност, радиатор и други) могат да бъдат празни.

2.7.3.   Може да бъде включена някоя от предавките и спирачките може да са задействани.

2.7.4.   По искане на производителя е възможно допускането на следните изключения:

2.7.4.1.

техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията, може да позволи същото превозно средство, което се използва за изпитвания, предписани от други правила (включително изпитвания, които са в състояние да засегнат конструкцията му), да се използва и за изпитванията, предписани от настоящото правило; и

2.7.4.2.

превозното средство може да бъде натоварено, но в рамките до 10 % от теглото на оборудваното превозно средство в ненатоварено състояние, с допълнителни тежести, които са здраво прикрепени към конструкцията му по такъв начин, че да не се оказва влияние върху поведението на конструкцията на отделението за пътници по време на изпитването.

2.8.   Измервателни уреди

Уредите, използвани за измерване на скоростта, посочена в точки 2.4.2 и 2.5.4 по-горе, трябва да са с грешка в рамките на 1 процент.

3.   ЕКВИВАЛЕНТНИ МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ

3.1.   Допуска се прилагането на еквивалентни методи на изпитване, при условие че предвидените в настоящото правило условия могат да бъдат спазени или изцяло посредством алтернативното изпитване, или чрез изчисляване въз основа на резултатите от алтернативното изпитване.

3.2.   Ако се използва метод, различен от описания в точка 2 по-горе, трябва да се докаже неговата еквивалентност.

---

(1)  Напомня се, че разстоянието „а“ е равно на дължината на разглежданото синхронно махало.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

ИЗПИТВАНЕ НА РЕЗЕРВОАРИ ЗА ГОРИВО, НАПРАВЕНИ ОТ ПЛАСТМАСА

1.   УСТОЙЧИВОСТ НА УДАР

1.1.   Резервоарът се напълва до пълната му вместимост със смес от вода и гликол или с друга течност с ниска точка на замръзване, която не променя свойствата на материала, от който е изработен резервоарът, и след това се подлага на изпитване за перфорация.

1.2.   По време на това изпитване температурата на резервоара трябва да е 233 K ± 2 K (– 40 °C ± 2 °C).

1.3.   За изпитването се използва приспособление с махало за изпитване на удар. Удрящото тяло трябва да е от стомана и да е с форма на пирамида, стените на която са равностранни триъгълници, а основата е квадратна, като върхът и ръбовете ѝ са заоблени до радиус от 3 mm. Центърът на удрящата част на махалото трябва да съвпада с центъра на тежестта на пирамидата, като неговото отстояние от оста на завъртане на махалото трябва да е равно на 1 m. Общата маса на махалото е 15 kg. Енергията на махалото в момента на удара трябва да е не по-малка от 30 Nm и да е възможно най-близо до тази стойност.

1.4.   Изпитванията се извършат в точките на резервоара, за които се счита, че са уязвими в случай на челен удар или удар отзад. За уязвими се приемат точките, които са най-незащитени или най-слаби в зависимост от формата на резервоара или начина, по който той е монтиран на превозното средство. Избраните от лабораториите точки се посочват в протокола от изпитването.

1.5.   По време на изпитването резервоарът се задържа в необходимото положение от крепежните елементи от страната или страните, която(които) е(са) противоположна(и) на страната на удара. В резултат на изпитването не трябва да се получи протичане.

1.6.   По желание на производителя всички изпитвания за устойчивост на удар могат да се провеждат на един резервоар или всяко изпитване може да се провежда на различен резервоар.

2.   МЕХАНИЧНА ЯКОСТ

Резервоарът се изпитва при условията, посочени в точка 6.1 от настоящото правило, за херметичност и за устойчивост на деформация. Резервоарът и всички негови принадлежности се монтират на приспособление за изпитване по начин, който отговаря на начина на монтиране на превозното средство, за което е предназначен резервоарът, или да се монтират на самото превозно средство или на приспособление за изпитване, изготвено от секция от превозното средство. По искане на производителя и със съгласието на техническата служба резервоарът може да се изпита без използване на каквото и да е приспособление за изпитване. Като изпитвателна течност се използва вода с температура 326 K (53 °C) и резервоарът се напълва до пълната му вместимост. Резервоарът се подлага на относително вътрешно налягане, равно на два пъти работното налягане, но във всички случаи не по-малко от 30 kPa при температура 326 K ± 2 K (53 °C ± 2 °C) за период от пет часа. По време на изпитването резервоарът и неговите принадлежности не трябва да се пропукат или да протекат, но могат да получат трайни деформации.

3.   ПРОПУСКЛИВОСТ НА ГОРИВО

3.1.   Горивото, използвано за провеждане на изпитването за пропускливост на гориво, е или еталонното гориво, посочено в приложение 9 към Правило № 83, или предлагано на пазара първокачествено гориво. Ако резервоарът е предназначен единствено за монтиране на превозни средства с двигател със запалване чрез сгъстяване, той се напълва с дизелово гориво.

3.2.   Преди изпитването резервоарът се напълва до 50 % от вместимостта си с изпитвателното гориво и се оставя, без да се затваря херметично, при температура на околната среда от 313 K ± 2 K (40 °C ± 2 °C), докато не се получи постоянна загуба на тегло за единица време, но в продължение на не повече от четири седмици (време за предварително съхранение).

3.3.   След това резервоарът се изпразва и се напълва повторно с изпитвателно гориво до 50 % от вместимостта си, след което се затваря херметично и се съхранява при температура 313 K ± 2 K (40 °C ± 2 °C). Когато съдържанието на резервоара достигне изпитвателната температура, налягането се регулира. По време на изпитвателния период от осем последователни седмици се определя загубата на тегло поради дифузия. Максимално допустимата средна загуба на гориво е 20 g за 24 часа изпитвателно време.

3.4.   Ако загубата поради дифузия надвишава посочената в точка 3.3 стойност, описаното в тази точка изпитване се провежда повторно върху същия резервоар, за да се определи загубата от дифузия при 296 K ± 2 K (23 °C ± 2 °C), но при непроменени други условия. Измерената по този начин загуба не трябва да надвишава 10 g за 24 часа.

4.   УСТОЙЧИВОСТ НА ГОРИВО

След провеждане на посоченото в точка 3. изпитване, резервоарът трябва да продължава да отговаря на изискванията, посочени в точки 1. и 2.

5.   ОГНЕУСТОЙЧИВОСТ

Резервоарът се подлага на следните изпитвания:

5.1.   Резервоарът, монтиран по същия начин, както на превозното средство, се излага на пламък в продължение на две минути. Не трябва да има изтичане на течно гориво от резервоара.

5.2.   Извършват се три изпитвания на различни резервоари, напълнени с гориво, както следва:

5.2.1.

Ако резервоарът е проектиран за монтиране на превозни средства, които са оборудвани с двигател с принудително запалване или с двигател със запалване чрез сгъстяване, се провеждат три изпитвания с резервоари, напълнени с първокачествен бензин;

5.2.2.

Ако резервоарът е проектиран единствено за монтиране на превозни средства, които са оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване, се провеждат три изпитвания с резервоари, напълнени с дизелово гориво;

5.2.3.

За всяко изпитване резервоарът и неговите принадлежности се монтират на приспособление за изпитване, което в максимална степен симулира действителните монтажни условия. Начинът, по който резервоарът се закрепва на приспособлението, трябва да отговаря на съответните спецификации за неговото монтиране. В случай на резервоари, предназначени за специфична употреба на превозното средство, трябва да се вземат под внимание частите на превозното средство, които предпазват резервоара и неговите принадлежности от излагане на пламък или които по някакъв начин оказват въздействие върху разпространението на пламъка, както и всички монтирани върху резервоара компоненти и пробки. По време на изпитването всички отвори трябва да бъдат затворени, но вентилационните системи трябва да продължат да функционират. Непосредствено преди изпитването резервоарът се напълва с указаното гориво до 50 % от вместимостта си.

5.3.   Пламъкът, на който се излага резервоарът, трябва да се получи от изгарянето в корито на предлагано в търговската мрежа гориво за двигатели с принудително запалване (наричано по-долу „гориво“). Количеството гориво в коритото трябва да е достатъчно, за да позволи на пламъка, при условия на свободно горене, да гори по време на цялата процедура на изпитване.

5.4.   Размерите на коритото се подбират така, че да осигурят излагането на пламъка на страничните стени на резервоара за гориво. Следователно коритото трябва да надвишава хоризонталната проекция на резервоара с най-малко 20 cm, но с не повече от 50 cm. Страничните стени на коритото не трябва да се издават с повече от 8 cm над нивото на горивото в началото на изпитването.

5.5.   Напълненото с гориво корито се поставя под резервоара по такъв начин, че разстоянието между нивото на горивото в коритото и дъното на резервоара да отговаря на проектната височина на резервоара над пътната повърхност при маса на превозното средство в ненатоварено състояние (вж. точка 7.4). Или коритото, или приспособлението за изпитване, или и двете трябва да могат да се местят свободно.

5.6.   По време на етап В от изпитването коритото се покрива с решетка, поставена на 3 cm ± 1 cm над нивото на горивото.

Решетката трябва да е изработена от огнеупорен материал, съгласно предписанието в допълнение 2. Между тухлите не трябва да има междина, като те трябва да са закрепени над коритото с гориво по такъв начин, че отворите в тухлите да не бъдат запушени. Дължината и ширината на рамката трябва да е с 2 cm до 4 cm по-малка от вътрешните размери на коритото, така че да има междина от 1 cm до 2 cm между рамката и стената на коритото, която да позволява вентилиране.

5.7.   Когато изпитванията се провеждат на открито, трябва да се осигури достатъчна защита от вятър, а скоростта на вятъра на нивото на коритото с гориво не трябва да надвишава 2,5 km/h. Преди изпитването решетката трябва да се загрее до 308 K ± 5 K (35 °C ± 5 °C). Огнеупорните тухли могат да се навлажняват между изпитванията, за да се гарантират еднакви условия при всяко от изпитванията.

5.8.   Изпитването включва четири етапа (вж. допълнение 1).

5.8.1.   Етап A: Предварително подгряване (фигура 1)

Горивото в коритото се запалва на разстояние най-малко 3 m от резервоара, който се изпитва. След предварително подгряване в продължение на 60 секунди коритото се поставя под резервоара.

5.8.2.   Етап Б: Пряко излагане на пламък (фигура 2)

Резервоарът се излага на пламъка от свободно горящото гориво в продължение на 60 секунди.

5.8.3.   Етап В: Непряко излагане на пламък (фигура 3)

Веднага след приключване на етап Б решетката се поставя между горящото корито и резервоара. Резервоарът се излага на така намаления пламък в продължение на още 60 секунди.

5.8.4.   Етап Г: Край на изпитването (фигура 4)

Покритото с решетката горящо корито се връща в първоначалното си положение (етап A). Ако при приключване на изпитването резервоарът се е запалил, огънят трябва незабавно да се изгаси.

5.9.   Резултатите от изпитването се приемат за удовлетворителни, ако от резервоара няма изтичане на течно гориво.

6.   УСТОЙЧИВОСТ НА ВИСОКИ ТЕМПЕРАТУРИ

6.1.   Приспособлението, използвано за изпитването, трябва да възпроизвежда начина на монтиране на резервоара на превозното средство, включително начина на функциониране на вентилационния отвор на резервоара.

6.2.   Резервоарът, напълнен до 50 % от вместимостта си с вода с температура 293 K (20 °C), се излага на температура на околната среда от 368 K ± 2 K (95 °C ± 2 °C) в продължение на един час.

6.3.   Резултатите от изпитването се приемат за удовлетворителни, ако след изпитването от резервоара няма изтичане или ако той не е сериозно деформиран.

7.   МАРКИРОВКИ НА РЕЗЕРВОАРА ЗА ГОРИВО

Търговското наименование или марка трябва да са обозначени върху резервоара; това обозначение трябва да е незаличимо, ясно и четливо върху резервоара, когато той е монтиран на превозното средство.