ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИЕ

максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ПРИМЕРИ ЗА ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКИТЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

Пример 1

a ≥ 8 mm (стъклена леща)

a ≥ 5 mm (леща от пластмаса)

Фигура 1

Фигура 2

Монтажният модул на система, на който е поставена една от горните маркировки за одобрение, е бил одобрен в Нидерландия (Е4) съгласно настоящото правило с номер на одобрение 19243, като отговаря на изискванията на настоящото правило в неговия първоначален вид (00). Снопът на късите светлини е проектиран само за дясно движение. Буквите „CT“ (фигура 1) указват, че става дума за сноп на късите светлини с режим на осветяване в завой, а буквите „CWR“ (фигура 2) указват, че става дума за сноп на късите светлини от клас С, за сноп на късите светлини от клас W и за сноп на дългите светлини.

Числото 30 указва, че максималният светлинен интензитет на снопа на дългите светлини е в диапазона между 86 250 и 101 250 кандели.

Забележка: Номерът на одобрението и допълнителните символи трябва да бъдат поставени в близост до окръжността, обграждаща буквата „E“, над или под буквата „E“ или отдясно или отляво на тази буква. Цифрите на номера на одобрението трябва да се намират от същата страна на тази буква „E“ и да са ориентирани в една и съща посока.

Използването на римски цифри в номерата на одобрение следва да бъде избягвано, за да не се допусне объркване с други символи.

Пример 2

Фигура 3	Фигура 4a
Фигура 4б

Монтажният модул на система, на който е поставена горната маркировка за одобрение, отговаря на изискванията на настоящото правило по отношение на снопа на късите светлини и снопа на дългите светлини и е проектиран за:

Фигура 3: сноп на късите светлини от клас С със сноп на късите светлини от клас Е само за ляво движение.

Фигури 4a и 4б: сноп на късите светлини от клас С със сноп на късите светлини от клас V за двете системи на движение с помощта на подходящо коригиране на положението на оптичния елемент или на светлинния източник на превозното средство, и за сноп на дългите светлини. Снопът на късите светлини от клас С, снопът на късите светлини от клас V и снопът на дългите светлини отговарят на разпоредбите за осветяване в завой, както е указано от буквата „T“. Чертата над буквата „R“ указва, че функцията на сноп на дългите светлини се осигурява от повече от един монтажен модул от тази страна на системата.

Пример 3

Фигура 5

Фигура 6

Монтажният модул, на който е поставена горната маркировка за одобрение, включва леща от пластмаса и отговаря на изискванията на настоящото правило само по отношение на снопа на късите светлини и е проектиран за:

Фигура 5: сноп на късите светлини от клас С и сноп на късите светлини от клас W за двете системи на движение.

Фигура 6: сноп на късите светлини от клас С с режим на осветяване в завой само за дясно движение.

Пример 4

Фигура 7

Фигура 8

Фигура 7: монтажният модул, на който е поставена посочената маркировка за одобрение, отговаря на изискванията на настоящото правило по отношение на сноп на късите светлини от клас С със сноп на късите светлини от клас V и е проектиран само за ляво движение.

Фигура 8: монтажният модул, на който е поставена посочената маркировка за одобрение, е (отделен) монтажен модул от система, и отговаря на изискванията на настоящото правило по отношение само на снопа на дългите светлини.

Пример 5

Обозначаване на монтажен модул, включващ леща от пластмаса, която отговаря на изискванията на настоящото правило

Фигура 9

Фигура 10

Фигура 9: по отношение на сноп на късите светлини от клас С и на сноп на късите светлини от клас W, като и двата снопа са с режими на осветяване в завой и със сноп на дългите светлини, и са проектирани само за дясно движение.

Снопът на късите светлини и неговите режими не трябва да функционират едновременно със снопа на дългите светлини в друг взаимно вграден преден фар.

Фигура 10: по отношение на сноп на късите светлини от клас Е и на сноп на късите светлини от клас W, проектирани само за дясно движение, и на сноп на дългите светлини. Чертата над буквите „Е“ и „W“ указва, че тези класове снопове на късите светлини се осигуряват от тази страна на системата от повече от един монтажен модул.

Пример 6

Опростена маркировка за групирани, комбинирани или взаимно вградени светлини, когато са одобрени съгласно правило, различно от настоящото правило (фигура 11) (Вертикалните и хоризонталните линии схематично представят формата на устройството за светлинна сигнализация. Те не са част от маркировката за одобрение).

Тези два примера съответстват на два монтажни модула от едната страна на система, на които е поставена маркировка за одобрение, включваща (образец А и Б):

Монтажен модул 1

Предна габаритна светлина, одобрена съгласно серия от изменения 02 на Правило № 7;

Един или повече светлинни модули, със сноп на късите светлини от клас С с режим на осветяване в завой, предназначен(и) да работи(ят) с един или повече други монтажни модули от същата страна на системата (както е указано от чертата над „C“) и сноп на късите светлини от клас V, като и двата снопа са проектирани за дясно и за ляво движение, както и сноп на дългите светлини с максимален интензитет в обхвата между 86 250 и 101 250 кандели (както е указано от числото 30), одобрен в съответствие с изискванията на настоящото правило в неговия първоначален вид (00) и включващ леща от пластмаса;

Светлина за движение през деня, одобрена в съответствие със серия от изменения 00 на Правило № 87;

Предна пътепоказателна светлина от категория 1а, одобрена в съответствие със серия от изменения 01 на Правило № 6.

Монтажен модул 3

Преден фар за мъгла, одобрен в съответствие със серия от изменения 02 на Правило № 19 или сноп на късите светлини от клас С с режим на осветяване в завой, проектиран за дясно и ляво движение, предназначен да работи с един или повече други монтажни модули от същата страна на системата, както е указано от чертата над „C“.

Монтажен модул 1 на системата

Фигура 11

Монтажен модул 3 на системата

Пример 7

Оформление на маркировките за одобрение по отношение на система (фигура 12)

Фигура 12

Тези два примера съответстват на адаптираща се система за предно осветяване, съставена от два монтажни модула (осигуряващи едни и същи функции) за всяка страна на системата (модули 1 и 3 за лявата страна и модули 2 и 4 за дясната страна).

Монтажният модул 1 (или 2) от системата, на който са поставени горните маркировки за одобрение, отговаря на изискванията на настоящото правило (серия от изменения 00) както по отношение на сноп на късите светлини от клас С за ляво движение, така и по отношение на сноп на дългите светлини с максимален светлинен интензитет в диапазона между 86 250 и 101 250 кандели (указан с числото 30), групирани с предна пътепоказателна светлина от категория 1а, одобрен в съответствие със серия от изменения 01 на Правило № 6.

В пример 7а: монтажният модул 1 (или 2) от системата включва сноп на късите светлини от клас С с режим на осветяване в завой, сноп на късите светлини от клас W, сноп на късите светлини от клас V и сноп на късите светлини от клас Е. Чертата над „C“ указва, че снопът на късите светлини от клас С се осигурява от два монтажни модула от посочената страна на системата.

Монтажният модул 3 (или 4) е проектиран да осигурява втората част от снопа на късите светлини от клас С от тази страна на системата, както е указано от чертата над „C“.

В пример 7б: монтажният модул 1 (или 2) от системата е проектиран да осигурява сноп на късите светлини от клас С, сноп на късите светлини от клас W и сноп на късите светлини от клас Е. Чертата над „W“ указва, че снопът на късите светлини от клас W се осигурява от два монтажни модула от посочената страна на системата. Буквата „T“, поставена отдясно след посочените символи (и отляво на номера на одобрението) указва, че всеки от сноповете, тоест снопът на късите светлини от клас С, снопът на късите светлини от клас W, снопът на късите светлини от клас Е и снопът на дългите светлини осигуряват режим на осветяване в завой.

Монтажният модул 3 (или 4) от системата е проектиран да осигурява втората част от снопа на късите светлини от клас W от посочената страна на системата (както е указано от чертата над „W“) и снопа на късите светлини от клас V.

Пример 8

Оформление на маркировките за одобрение по отношение на двете страни на система (фигура 13)

Този пример съответства на адаптираща се система за предно осветяване, съставена от два монтажни модула за лявата страна на превозното средство и един монтажен модул за дясната страна.

Фигура 13

Дясна страна на системата/превозното средство	Лява страна на системата/превозното средство

Системата, на която са поставени горните маркировки за одобрение, отговаря на изискванията на настоящото правило (серия от изменения 00) както по отношение на сноп на късите светлини за ляво движение, така и по отношение на сноп на дългите светлини с максимален светлинен интензитет в обхвата между 86 250 и 101 250 кандели (както е указано с числото 30), групирани с предна пътепоказателна светлина от категория 1а, одобрена в съответствие със серия от изменения 01 на Правило № 6, и с предна габаритна светлина, одобрена в съответствие със серия от изменения 02 на Правило № 7.

Монтажният модул 1 от системата (лява страна) е проектиран да допринася за осигуряване на снопа на късите светлини от клас С и за снопа на късите светлини от клас Е. Чертата над „C“ указва, че от тази страна повече от един монтажен модул допринася за осигуряване на снопа на късите светлини от клас С. Буквата „T“, поставена отдясно след посочените символи, указва, че всеки от сноповете, тоест снопът на късите светлини от клас С и снопът на късите светлини от клас Е осигуряват режим на осветяване в завой.

Монтажният модул 3 от системата (лява страна) е проектиран да осигурява втората част от снопа на късите светлини от клас С от посочената страна (както е указано от чертата над „C“) и снопа на късите светлини от клас W.

Монтажният модул 2 от системата (дясна страна) е проектиран да допринася за осигуряване на снопа на късите светлини от клас С, на снопа на късите светлини от клас Е, като и двата снопа осигуряват режим на осветяване в завой, и на снопа на късите светлини от клас W.

Забележка: В горните примери № 6, 7 и 8 на различните монтажни модули на системата трябва да бъде поставен един и същ номер на одобрение.

Фигура 14

Светодиодният модул, на който е поставен показаният по-горе идентификационен код за модул на светлинен източник, е бил одобрен заедно с АСПО, одобрена първоначално в Италия (E3) с номер на одобрение 17325.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ФОТОМЕТРИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СНОПА НА КЪСИТЕ СВЕТЛИНИ  (1)

За целите на настоящото приложение:

„над“ означава само нагоре по вертикала; „под“ означава само надолу по вертикала.

Ъгловите положения са изразени в градуси над (U) или под (D) линията Н-Н, съответно вдясно (R) или вляво (L) по отношение на линията V-V.

Фигура 1

Ъглови положения на фотометричните изисквания към снопа на късите светлини (посочени за дясно движение)

Таблица 1

Фотометрични изисквания към снопа на късите светлини

Таблица с изискванията, изразени в lux на 25 m		Положение/градуси			сноп на късите светлини
		хоризонтално		вертикално	клас C		клас V		клас E		клас W
№	Елемент	в/от	до	в	мин.	макс.	мин.	макс.	мин.	макс.	мин.	макс.
Част А
1	B50L (5)	L 3,43		U 0,57		0,4		0,4		0,7 (9)		0,7
2	HV (5)	V		H		0,7		0,7
3	BR (5)	R 2,5		U 1	0,2	2	0,1	1	0,2	2	0,2	3
4	Сегмент BRR (5)	R 8	R 20	U 0,57		4		1		4		6
5	Сегмент BLL (5)	L 8	L 20	U 0,57		0,7		1		1		1
6	P	L 7		H	0,1						0,1
7	Зона III (както е указана в таблица 3 от настоящото приложение)					0,7		0,7		1		1
8a	S50, S50LL, S50RR (6)			U 4	0,1 (8)				0,1 (8)		0,1 (8)
9a	S100, S100LL, S100RR (6)			U 2	0,2 (8)				0,2 (8)		0,2 (8)
10	50 R	R 1,72		D 0,86			6
11	75 R	R 1,15		D 0,57	12				18		24
12	50 V	V		D 0,86	6		6		12		12
13	50 L	L 3,43		D 0,86	4,2	15 (10)	4,2	15 (10)	8		8	30 (10)
14	25 LL	L 16		D 1,72	1,4		1		1,4		4
15	25 RR	R 11		D 1,72	1,4		1		1,4		4
16	Сегмент 20 и под него	L 3,5	V	D 2								20 (3)
17	Сегмент 10 и под него	L 4,5	R 2,0	D 4		14 (2)		14 (2)		14 (2)		8 (3)
18	Emax  (4)				20	50	10	50	20	90 (9)	35	80 (3)
Част Б (режими на осветяване в завой): прилага се част А, но редове с номера 1, 2, 7, 13 и 18 се заменят с посочените по-долу редове
1	B50L (5)	L 3,43		U 0,57		0,6		0,6				0,9
2	HV (5)					1		1
7	Зона III (както е указана в таблица 3 от настоящото приложение)					1		1		1		1
13	50L	L 3,43		D 0,86	2		2		4		4
18	Emax  (7)				12	50	6	50	12	90 (9)	24	80 (3)

Таблица 2

Елементи, ъглово положение/обхват в градуси на снопа на късите светлини, допълнителни изисквания

	Ъглово положение/обхват в градуси	Сноп на късите светлини от клас С		Сноп на късите светлини от клас V		Сноп на късите светлини от клас Е		Сноп на късите светлини от клас W
№	Обозначение на частта на светлинния сноп и изисквания	по хоризонтала	по вертикала	по хоризонтала	по вертикала	по хоризонтала	по вертикала	по хоризонтала	по вертикала
2.1.	Точката Emax не трябва да се намира извън указания правоъгълник (над сегмента „Emax“).	от 0,5 L до 3 R	от 0,3 D до 1,72 D		от 0,3 D до 1,72 D	от 0,5 L до 3 R	от 0,1 D до 1,72 D	от 0,5 L до 3 R	от 0,3 D до 1,72 D
2.2.	Границата между осветената и тъмната зона и частта(ите) от нея трябва да: — отговаря(т) на изискванията на точка 1 от приложение 8 към настоящото правило и да бъде(ат) разположена(и) с нейната „чупка“ на линията V-V и
	— да бъде(ат) разположена(и) така, че нейната „равна хоризонтална част“ да бъде:		във V = 0,57 D		не над 0,57 D не под 1,3 D		не над 0,23 D (11) не под 0,57 D		не над 0,23 D не под 0,57 D

Таблица 3

Зони III на снопа на късите светлини, определящи ъгловите точки

Ъглово положение в градуси	Ъглова точка №	1	2	3	4	5	6	7	8
Зона III a за сноп на късите светлини от клас C или от клас V	по хоризонтала	8 L	8 L	8 R	8 R	6 R	1,5 R	V-V	4 L
	по вертикала	1 U	4 U	4 U	2 U	1,5 U	1,5 U	H-H	H-H
Зона III b за сноп на късите светлини от клас W или от клас E	по хоризонтала	8 L	8 L	8 R	8 R	6 R	1,5 R	0,5 L	4 L
	по вертикала	1 U	4 U	4 U	2 U	1,5 U	1,5 U	0,34 U	0,34 U

Таблица 4

Допълнителни разпоредби за сноп на късите светлини от клас W, изразени в lx на 25 m

4.1.	Определение и изисквания по отношение на сегментите E, F1, F2 и F3 (непосочени на фигура 1 по-горе)
	Разрешени са не повече от 0,2 lx: а) на сегмент Е, простиращ се на 10°U в границите от 20°L до 20°R, и б) на три вертикални сегмента F1, F2 и F3 в хоризонтални положения под ъгли 10°L, V и 10°R, всеки от които се простира от 10°U до 60°U.
4.2.	Алтернативен/допълнителен набор от изисквания за Еmax, сегмент 20 и сегмент 10: Прилагат се части А или Б от таблица 1, но максималните изисквания от редове с номера 16, 17 и 18 се заменят с изискванията, посочени по-долу.
	Ако в съответствие със спецификацията на заявителя съгласно точка 2.2.2, буква д) от настоящото правило, сноп на късите светлини от клас W е проектиран да осигурява в сегмент 20 и под него не повече от 10 lx и в сегмент 10 и под него не повече от 4 lx, проектната стойност за Еmax на този сноп не трябва да надвишава 100 lx.

Таблица 5

Изисквания, приложими към горната част, и ъглови положения на точките на измерване

Обозначение на точката	S50LL	S50	S50RR	S100LL	S100	S100RR
Ъглово положение в градуси	4 U/8 L	4 U/V-V	4 U/8 R	2 U/4 L	2 U/V-V	2 U/4 R

Таблица 6

Допълнителни разпоредби по отношение на сноп на късите светлини от клас Е

Прилагат се части А или Б от таблица 1 и таблица 2 по-горе, но редове 1 и 18 от таблица 1 и точка 2.2 от таблица 2 се заменят, както е посочено по-долу
Точка	Обозначение	Ред 1 от таблица 1 по-горе, част А или Б	Ред 18 от таблица 1 по-горе, част А или Б	Точка 2.2 от таблица 2 по-горе
№	Набор от данни	EB50L в lx на 25 m	Emax в lx на 25 m	хоризонтална равна част на границата между осветената и тъмната зона, измерена в градуси
		макс.	макс.	не над
6.1.	E1	0,6	80	0,34 D
6.2.	E2	0,5	70	0,45 D
6.3.	E3	0,4	60	0,57 D

---

(1)  Забележка: процедура по измерване, предписана в приложение 9 към настоящото правило.

(2)  Макс. 18 lx, ако системата е проектирана да осигурява и сноп на късите светлини от клас W.

(3)  В допълнение се прилагат и изискванията съгласно разпоредбите, посочени в таблица 4 по-долу.

(4)  Изисквания по отношение на положението съгласно разпоредбите от таблица 2 по-долу („сегмент Emax“).

(5)  Приносът на всяка страна на системата, измерен съгласно разпоредбите на приложение 9 към настоящото правило, не трябва да е по-малък от 0,1 lx.

(6)  Изисквания по отношение на положението съгласно таблица 5 по-долу.

(7)  Изисквания по отношение на положението, посочени в точка 6.2.6.2 от настоящото правило.

(8)  Една двойка габаритни светлини, които са включени в системата или са предвидени да бъдат монтирани заедно със системата, могат да бъдат активирани съгласно инструкциите на заявителя.

(9)  В допълнение се прилагат и изискванията съгласно разпоредбите, посочени в таблица 6 по-долу.

(10)  Максималната стойност може да бъде умножена по 1,4 ако съгласно описанието на производителя се гарантира, че тази стойност няма да бъде надвишена при използването, като това се извършва или посредством системата, или, ако използването на системата е ограничено единствено до превозни средства, като се осигури съответното стабилизиране/ограничаване на захранването на системата, както е посочено във формуляра за съобщение.

(11)  В допълнение се прилагат и изискванията съгласно разпоредбите, посочени в таблица 6 по-долу.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

Изпитвания за стабилност на фотометричните показатели на системите при експлоатация

ИЗПИТВАНИЯ НА КОМПЛЕКТОВАНИ СИСТЕМИ

След измерването на фотометричните стойности съгласно предписанията на настоящото правило, в точката Еmax за сноп на дългите светлини и в точките НV, 50V и B50L (или R), в зависимост от това коя се прилага за сноп на късите светлини, се провежда изпитване за устойчивост на фотометричните показатели на образец на комплектована система по време на нейната работа.

По смисъла на настоящото приложение:

а)

„комплектована система“ означава цялата дясна и лява страна на самата система, включително електронната(те) пусково-регулираща(и) апаратура(и) на светлинния източник и/или устройство(ата) за захранване и управление, както и тези прилежащи части на корпуса и светлини, които биха могли да окажат въздействие на нейното топлинно разсейване. Всеки монтажен модул на системата и светлината(ите) и/или светодиоден модул, ако има такъв(такива), от комплектованата система може да бъде изпитван поотделно;

б)	„изпитвателен образец“ в текста по-долу означава съответно или „комплектованата система“, или монтажния модул, подложен(и) на изпитването;

в)	изразът „светлинен източник“ трябва да се разбира като включващ също така всяка отделна нажежаема спирала на нажежаема лампа, светодиодни модули или светлоизлъчващите части на светодиоден модул.

Изпитванията се провеждат:

а)	при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C, като изпитвателният образец се закрепва върху стойка по начин, който представлява правилното му монтиране на превозното средство;

б)

в случай на заменяеми светлинни източници: като се използва масово произвеждан нажежаем светлинен източник, който е подложен на обгаряне в продължение на най-малко един час, или масово произвеждан газоразряден светлинен източник, който е подложен на обгаряне в продължение на най-малко 15 часа, или масово произвеждан светодиоден модул, които е подложен на обгаряне в продължение на най-малко 48 часа и охладен до температурата на околния въздух, преди да започнат изпитванията, определени в настоящото правило. Използват се светодиодните модули, предоставени от заявителя.

Измервателното оборудване трябва да бъде еквивалентно на използваното по време на изпитванията за одобрение на изпитвателните образци на системата. Преди извършване на последващите изпитвателни процедури системата или частта(ите) от нея трябва да бъде(бъдат) поставена(и) в неутрално състояние.

Изпитвателният образец трябва да работи при използване на сноп на късите светлини, без да се демонтира от своята изпитвателна стойка, нито да се регулира допълнително спрямо нея. Използваният светлинен източник трябва да бъде светлинен източник от категорията, посочена за съответния преден фар.

1.   ИЗПИТВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТТА НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

1.1.   Чист изпитвателен образец

Всеки изпитвателен образец трябва да работи за период от 12 часа, както е описано в точка 1.1.1, и се проверява, както е предписано в точка 1.1.2.

1.1.1.   Процедура на изпитване

1.1.1.1.   Последователност на изпитване:

а)

в случай когато изпитвателният образец е проектиран да осигурява само една функция за осветяване (сноп на дългите светлини или сноп на късите светлини) и не повече от един клас в случай на сноп на късите светлини, съответният(ите) светлинен(нни) източник(ци) е(са) включен(и) за времето (1), посочено в точка 1.1 по-горе;

б)

в случай когато изпитвателният образец осигурява повече от една функция или клас на сноп на късите светлини съгласно настоящото правило: ако заявителят заяви, че всяка посочена функция или клас снопове на късите светлини на изпитвателния образец има свой(и) собствен(и) светлинен(нни) източник(ци), като в даден момент е включен само един от тях (2), изпитването се провежда в съответствие с това условие, като последователно се активира (1) най-енергоемкият режим на всяка посочена функция или клас снопове на късите светлини в течение на еднаква част от времето (разделено на равни части), посочено в точка 1.1. Във всички други случаи (1)  (2) изпитвателният образец се подлага на следния изпитвателен цикъл за всеки режим на снопа на късите светлини от клас С, снопа на късите светлини от клас V, снопа на късите светлини от клас Е и снопа на късите светлини от клас W, независимо от това кой от тях се осигурява изцяло или частично от изпитвателния образец, в продължение на една и съща част от времето (разделено на равни части), посочено в точка 1.1: най-напред в продължение на 15 минути се включва например сноп на късите светлини от клас С в неговия най-енергоемък режим за условия на движение по прав път; в продължение на 5 минути същият сноп на късите светлини се включва в същия режим, както преди това, като допълнително се включват всички светлинни източници (3) на изпитвателния образец, които могат да бъдат включени едновременно съгласно декларацията на заявителя; след изтичане на споменатата част от времето (разделено на равни части), посочено в точка 1.1, горният изпитвателен цикъл се извършва с втория, третия и четвъртия клас снопове на късите светлини, ако е приложимо, в посочения по-горе порядък.

в)	в случай че изпитвателният образец включва друга(и) групирана(и) функция(и) за осветяване, всяка отделна функция трябва да бъде включена едновременно за времето, посочено в букви а) или б) по-горе, за всяка отделна функция на осветяване съгласно спецификациите на производителя.

г)

в случай че изпитвателният образец е предназначен да осигурява режим на осветяване в завой за сноп на късите светлини, при което бива захранен допълнителен светлинен източник, споменатият светлинен източник трябва да бъде включен едновременно в продължение на 1 минута и да бъде изключен за 9 минути по време на активирането само на снопа на късите светлини, както е посочено в букви а) или б) по-горе.

1.1.1.2.   Изпитвателно напрежение

На клемите на изпитвателния образец се подава напрежение, както следва:

а)

в случай на заменяем(и) нажежаем(и) светлинен(нни) източник(ци), работещ(и) директно с напрежението на електрическата система на превозното средство: изпитването се извършва съответно при 6,3 V, 13,2 V или 28,0 V, в зависимост от това кое е приложимо, освен ако заявителят не посочи, че изпитвателният образец може да бъде използван при различно напрежение. В този случай изпитването се провежда с нажежаемия светлинен източник, чиято мощност е най-високата, която може да бъде използвана;

б)

в случай на заменяем(и) газоразряден(ни) светлинен(нни) източник(ци): стойността на изпитвателното напрежение за електронната пусково-регулираща апаратура на светлинния източник е 13,5 ± 0,1 V за 12 V електрическа система на превозното средство или друга стойност, определена в заявлението за одобрение;

в)

в случай на незаменяем светлинен източник, работещ директно с напрежението на електрическата система на превозното средство: всички измервания на светлинни модули, оборудвани с незаменяеми светлинни източници (нажежаеми светлинни източници и/или други), се провеждат при напрежения 6,3 V, 13,2 V или 28,0 V или при друга стойност на напрежението съгласно електрическата система на превозното средство, съответно посочена от заявителя;

г)

в случай на заменяеми или незаменяеми светлинни източници, които работят независимо от напрежението на захранване на превозното средство и са напълно управлявани от системата, или в случай на светлинни източници, захранвани от устройство за захранване и управление, посочените по-горе стойности на изпитвателното напрежение се подават на входните клеми на това устройство. Изпитвателната лаборатория може да изиска от производителя устройството за захранване и управление или специално захранващо устройство, необходимо за захранване на светлинния източник(ци);

д)

измерванията на светодиодния(те) модул(и) се провеждат при напрежения съответно 6,75 V, 13,5 V или 28,0 V, ако в настоящото правило не е посочено друго. Светодиодният(ите) модул(и), който(които) работи(ят) с електронна пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, се измерва(т), както е посочено от заявителя;

е)

когато в изпитвателния образец са групирани, комбинирани или взаимно вградени сигнални светлинни устройства, които работят при напрежение, различно от съответното номиналното напрежение 6 V, 12 V или 24 V, напрежението трябва да се регулира съгласно обявеното от производителя за правилно от гледна точка на фотометрията функциониране на тази светлина.

1.1.2.   Резултати от изпитванията

1.1.2.1.   Визуална проверка:

След като температурата на изпитвателният образец достигне температурата на околния въздух, лещата на изпитвателния образец и външната леща, ако има такава, се почистват с чиста и влажна памучна кърпа. След това се проверяват визуално; не трябва да се забелязват изкривявания, деформации, пукнатини или промяна на цвета на лещата на изпитвателния образец или на външната леща, ако има такава.

1.1.2.2.   Фотометрично изпитване:

За да бъдат спазени изискванията на настоящото правило, фотометричните стойности се проверят в следните точки:

Сноп на късите светлини от клас С и всеки друг указан клас на сноп на късите светлини: 50V, B50L (или R) и НV, ако е приложимо.

Сноп на дългите светлини в неутрално състояние: точката Еmax.

Може да се извърши друго регулиране, за да се отчетат евентуални деформации на стойката на изпитвателния образец, предизвикани от топлината (промяната на положението на границата между осветената и тъмната зона е разгледано в точка 2 от настоящото приложение).

Между фотометричните характеристики и стойностите, измерени преди изпитването, се допуска разлика до 10 %, включваща допустимите отклонения на фотометричната процедура.

1.2.   Мръсен изпитвателен образец

След като бъде изпитан в съответствие с точка 1.1 по-горе, изпитвателният образец трябва да работи в продължение на 1 час, както е описано в точка 1.1.1, за всяка функция или клас снопове на късите светлини (4), след като е бил подготвен съгласно предписаното в точка 1.2.1 и проверен съгласно предписаното в точка 1.1.2; след всяко изпитване трябва да бъде осигурен достатъчно дълъг период за охлаждане.

1.2.1.   Подготовка на изпитвателния образец

Изпитвателна смес

1.2.1.1.   За система или части от нея с външна леща от стъкло: сместа от вода и замърсител, която се нанася върху изпитвателния образец, се състои от:

9 тегловни части кварцов пясък с големина на частиците 0—100 μm, чието разпределение съответства на предписаното в точка 2.1.3,

1 тегловна част въгленов прах с растителен произход (буково дърво) с големина на частиците 0—100 μm,

0,2 тегловни части NaCMC (5), и

съответното количество дестилирана вода с проводимост по-малка от 1 mS/m.

1.2.1.2.   За система или части от нея с външна леща от пластмаса:

Сместа от вода и замърсител, която се нанася върху изпитвателния образец, се състои от:

9 тегловни части кварцов пясък с големина на частиците 0—100 μm, чието разпределение съответства на предписаното в точка 2.1.3,

1 тегловна част въгленов прах с растителен произход (буково дърво) с големина на частиците 0—100 μm,

0,2 тегловни части NaCMC (5),

5 тегловни части натриев хлорид (с чистота 99 %),

13 тегловни части дестилирана вода с проводимост по-малка от 1 mS/m, и

2 ± 1 части повърхностноактивно вещество.

1.2.1.3.   Разпределение на частиците според размера

Размер на частиците (в μm)	Разпределение на частиците според размера в %
0 до 5	12 ± 2
5 до 10	12 ± 3
10 до 20	14 ± 3
20 до 40	23 ± 3
40 до 80	30 ± 3
80 до 100	9 ± 3

1.2.1.4.   Сместа не трябва да бъде по-стара от 14 дни.

1.2.1.5.   Нанасяне на изпитвателната смес върху изпитвателния образец:

Изпитвателната смес се нанася равномерно върху цялата(ите) светоизлъчваща(и) повърхност(и) на изпитвателния образец и се оставя да изсъхне. Тази процедура се повтаря, докато стойността на осветеността спадне до 15—20 % от измерените за всяка от следващите точки стойности съгласно условията, описани в настоящото приложение:

точката Еmax за сноп на дългите светлини в неутрално състояние,

50V за сноп на късите светлини от клас С и за всеки указан режим на снопа на късите светлини.

2.   ИЗПИТВАНЕ ЗА ВЕРТИКАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТОПЛИНА

Това изпитване се състои в проверка на това дали вертикалното преместване на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлина не превишава определена стойност за система или нейна(и) част(и), излъчваща(и) сноп на късите светлини от клас С (основен) или всеки указан режим на снопа на късите светлини.

Ако изпитвателният образец се състои от повече от един светлинен модул или от повече от един комплект светлинни модули, които осигуряват граница между осветената и тъмната зона, всеки от тях се разглежда като изпитвателен образец за целите на настоящото изпитване и трябва да бъде изпитван поотделно.

Изпитвателният образец, който се изпитва в съответствие с точка 1, се подлага на изпитването, описано в точка 2.1, без да се демонтира от своята изпитвателна стойка, нито да се регулира допълнително спрямо нея.

Ако изпитвателният образец включва подвижна оптична част, това изпитване трябва да се направи само за положението, когато тази част се намира най-близко до средата на хода във вертикална равнина и/или до първоначалното положение в неутрално състояние.

Изпитването се ограничава само до входните сигнали, съответстващи на движение по прав път.

2.1.   Изпитване

За целите на настоящото изпитване напрежението се регулира в съответствие с точка 1.1.1.2.

Изпитвателният образец се включва да работи и се изпитва по отношение на сноп на късите светлини от клас С, сноп на късите светлини от клас V, сноп на късите светлини от клас Е и сноп на късите светлини от клас W, в зависимост от конкретния случай.

Положението на границата между осветената и тъмната зона в нейната хоризонтална част между VV и вертикалната линия, минаваща през точка B50L (или R), се проверява съответно 3 минути (r3) и 60 минути (r60) след включването.

Гореописаното измерване на отклонението на границата между осветената и тъмната зона се извършва по метод, осигуряващ приемлива точност и възпроизводимост на резултатите.

2.2.   Резултати от изпитванията

2.2.1.   Резултатът, изразен в милирадиани (mrad), се счита за приемлив за изпитвателен образец, излъчващ сноп на късите светлини, когато абсолютната стойност , отчетена на този изпитвателен образец, е не по-голяма от 1,0 mrad (Δ rI ≤ 1,0 mrad).

2.2.2.   Ако тази стойност обаче е по-голяма от 1,0 mrad, но не e по-голяма от 1,5 mrad (1,0 mrad < ΔrI ≤ 1,5 mrad), се изпитва втори изпитвателен образец, както е описано в точка 2.1, след като се подлага три пъти последователно на цикъла, описан по-долу, за да се стабилизира положението на механичните части на изпитвателния образец върху стойка по начин, който представлява правилното му монтиране на превозното средство:

Снопът на късите светлини се включва за един час (напрежението се регулира в съответствие с точка 1.1.1.2);

Период на изключване за един час.

Системата или частта от нея се считат за приемливи, ако средната стойност на абсолютните стойности Δ rI, измерена на първия изпитвателен образец, и Δ rII, измерена на втория изпитвателен образец, е не по-висока от 1,0 mrad.

---

(1)  Когато „изпитвателният образец“ е групиран и/или взаимно вграден със сигнални светлинни устройства, последните, с изключение на светлина за движение през деня, трябва да бъдат включени по време на изпитването. В случай на пътепоказателна светлина, тя трябва да е включена в мигащ работен режим във времево съотношение включено/изключено приблизително едно към едно.

(2)  Ако допълнителни светлинни източници се включват едновременно по време, когато се използва мигането на предната светлина, това не се счита за нормална употреба на светлинните източници едновременно.

(3)  Дори ако не се иска одобряване съгласно настоящото правило, трябва да бъдат взети предвид всички светлинни източници, осигуряващи функции за осветяване, с изключение на тези, които са обхванати от бележка под линия 2.

(4)  Снопът на късите светлини от клас W, ако има такъв, не се взема под внимание в случай на светлинни модули, осигуряващи или допринасящи за осигуряването на друг клас сноп на късите светлини или на друга функция за осветяване.

(5)  NaCMC представлява натриевата сол на карбоксиметилцелулозата, обикновено наричана СМС. NaCMC, която се използва в сместа за зацапване, трябва да има степен на заместване (DS) от 0,6—0,7 и вискозитет от 200—300 сР (сантипоази) за 2-процентен разтвор при 20 °С.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

Минимални изисквания за процедурите на контрол за съответствие на производството

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.	Изискванията за съответствие се считат за удовлетворени от механична и геометрична гледна точка, ако разликите не надвишават неизбежните производствени отклонения в рамките на изискванията на настоящото правило. Това условие е валидно също така и по отношение на цвета.

1.2.

По отношение на фотометричните показатели съответствието на масово произвежданите системи не се оспорва, ако при изпитването на фотометричните показатели на която и да е произволно избрана система, оборудвана със захранен светлинен източник и, ако е приложимо, коригиран в съответствие с предписанията на точки 1 и 2 от приложение 9 към настоящото правило: 1.2.1. никоя измерена и коригирана съгласно предписанията на точка 2 от приложение 9 към настоящото правило стойност не се отклонява неблагоприятно с повече от 20 % от предписаната в настоящото правило стойност; 1.2.1.1. За следните стойности на сноп на късите светлини и неговите режими максималното неблагоприятно отклонение може да бъде съответно:   максимални стойности в точка B50L: 0,2 lx, еквивалентно на 20 %, и 0,3 lx, еквивалентно на 30 %;   максимални стойности в зона III, НV и сегмента BLL: 0,3 lx, еквивалентно на 20 %, и 0,45 lx, еквивалентно на 30 %;   максимални стойности в сегментите Е, F1, F2 и F3: 0,2 lx, еквивалентно на 20 %, и 0,3 lx, еквивалентно на 30 %;   минимални стойности в BR, P, S 50, S 50LL, S 50RR, S 100, S 100LL, S 100RR и изискваните съгласно бележка под линия 4 към таблица 1 от приложение 3 към настоящото правило (B50L, HV, BR, BRR, BLL): половината от изискваната стойност, еквивалентно на 20 %, и три четвърти от изискваната стойност, еквивалентно на 30 %. 1.2.1.2. За сноп на дългите светлини, като НV е разположена в рамките на изолукса 0,75 Еmax, за фотометричните стойности се съблюдава допустимо отклонение от + 20 % за максималните стойности и – 20 % за минималните стойности във всяка точка на измерване, посочена в точка 6.3.2 от настоящото правило. 1.2.2. Ако резултатите от описаното по-горе изпитване не отговарят на изискванията, регулировката на системата може да се промени, при условие че оста на снопа не се измества странично с повече от 0,5° надясно или наляво и с повече от 0,2° нагоре или надолу, като всяко изместване е независимо и по отношение на първоначалното регулиране. Тези разпоредби не се прилагат към светлинните модули, посочени в точка 6.3.1.1 от настоящото правило. 1.2.3. Ако резултатите от описаните по-горе изпитвания не отговарят на изискванията, изпитванията се повтарят с използване на друг стандартен (еталонен) светлинен източник и/или друго устройство за захранване и управление.

1.3.

По отношение на проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона на сноп на късите светлини под въздействието на топлина се прилага следната процедура: Една от избраните като образец системи се изпитва съгласно процедурата, описана в точка 2.1 от приложение 4, след като е била подложена три пъти последователно на цикъла, описан в точка 2.2.2 от приложение 4. Системата се счита за приемлива, ако Δr не превишава 1,5 mrad. Ако тази стойност е по-голяма от 1,5 mrad, но не превишава 2,0 mrad, на изпитването се подлага втори образец, след което средната стойност на абсолютните стойности, отчетени за двата образеца, не трябва да надвишава 1,5 mrad.

1.4.	Координатите на цветността трябва да съответстват на изискванията.

2.   МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛЯ

За всеки тип система титулярят на маркировката за одобрение провежда на подходящи интервали най-малко посочените по-долу изпитвания. Изпитванията се провеждат в съответствие с разпоредбите на настоящото правило.

Ако някои образци покажат несъответствие по отношение на типа на съответното изпитване, се вземат допълнителни образци и се изпитват. Производителят предприема мерки за осигуряване на съответствието на съответното производство.

2.1.   Естество на изпитванията

Изпитванията за съответствие по настоящото правило обхващат фотометричните характеристики и проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлина.

2.2.   Методи, използвани при изпитванията

2.2.1.

Изпитванията се провеждат обикновено в съответствие с методите, изложени в настоящото правило.

2.2.2.

При всички изпитвания за съответствие, извършвани от производителя, могат да се използват еквивалентни методи със съгласието на компетентния орган, отговарящ за изпитванията за одобрение. Отговорност на производителя е да докаже, че прилаганите методи са еквивалентни на тези, определени в настоящото правило.

2.2.3.

Прилагането на точки 2.2.1 и 2.2.2 изисква редовното калибриране на апаратурата за изпитване, както и установяването на съответствието ѝ с измерванията, направени от компетентния орган.

2.2.4.

Във всички случаи еталонни са методите, посочени в настоящото правило, особено за целите на административната проверка и вземането на образци.

2.3.   Начин на вземане на образци

Образци от системата се избират произволно от еднородна партида произведени системи. Еднородна партида означава съвкупност от системи от един и същи тип, определена според производствените методи на производителя.

В общия случай оценката обхваща серийното производство от отделни фабрики. Производителят обаче може да групира заедно документите относно един и същ тип от няколко фабрики, при положение че в тях се работи по еднаква система за осигуряване на качеството и за управление на качеството.

2.4.   Измерени и записани фотометрични характеристики

Образците предни фарове трябва да бъдат подложени на фотометрични измервания в точките, предвидени в правилото, като отчитането на стойностите се ограничава до:

точки Еmax, HV (1), „HL“ и „HR“ (2) в случай на сноп на дългите светлини,

точки B50L, HV ако е приложимо, 50V, 75R ако е приложимо, и 25LL в случай на сноп(ове) на късите светлини (вж. фигура 1 от приложение 3).

2.5.   Критерии за приемливост

Производителят е отговорен за извършването на статистическо проучване на резултатите от изпитването и за определяне със съгласието на компетентния орган на критериите, които обуславят приемливостта на неговата продукция, за да се отговори на изискванията, определени за проверка на съответствието на продуктите в точка 9.1 от настоящото правило.

Критериите за приемливост трябва да са такива, че при доверителна вероятност от 95 процента минималната вероятност да се премине проверка на произволно избрано отделно устройство в съответствие с приложение 7 (първо вземане на образци) да бъде 0,95.

---

(1)  Когато снопът на дългите светлини е взаимно вграден със снопа на късите светлини, точката НV в случай на сноп на дългите светлини трябва да бъде същата измервателна точка, както в случай на сноп на късите светлини.

(2)  „HL“ и „HR“: точките на линията „H-H“, разположени съответно на 2,6° вляво и вдясно от точка НV.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

Изисквания към системите с лещи от пластмаса — изпитване на образци на лещи или пластмаса и на комплектовани системи или на част(и) от системи

1.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1.	Образците, предоставени съгласно точка 2.2.4 от настоящото правило, трябва да отговарят на спецификациите, указани в точки 2.1—2.5 по-долу.

1.2.	Двата образеца на комплектовани системи или на техни части, предоставени съгласно точка 2.2.3 от настоящото правило, и включващи лещи от пластмаса трябва да отговарят на спецификациите, посочени в точка 2.6 по-долу, по отношение на пластмасата, от която е изработена лещата.

1.3.	Образците на лещите от пластмаса или образците от пластмаса се подлагат, заедно с отражателя, на който са предназначени да бъдат монтирани (когато е приложимо), на изпитвания за одобрение в хронологичния ред, указан в таблица А в допълнение 1 към настоящото приложение.

1.4.

Ако производителят на системата обаче може да докаже, че продуктът вече е преминал предписаните в точки 2.1—2.5 по-долу изпитвания или еквивалентни изпитвания съгласно друго правило, не е необходимо съответните изпитвания да бъдат повтаряни; задължителни са само изпитванията, предписани в допълнение 1, таблица Б.

1.5.	Ако системата или нейната част са проектирани за монтаж само от дясната страна или за монтаж само от лявата страна на превозното средство, по избор на заявителя изпитванията съгласно настоящото приложение могат да се проведат само върху един образец.

2.   ИЗПИТВАНИЯ

2.1.   Устойчивост на температурни промени

2.1.1.   Изпитвания

Три нови образеца (лещи) се подлагат на пет цикъла на промяна на температурата и на влажността (ОВ = относителна влажност) в съответствие със следната програма:

3 часа при 40 °С ± 2 °С и 85—95 % ОВ;

1 час при 23 °С ± 5 °С и 60—75 % ОВ;

15 часа при – 30 °С ± 2 °С;

1 час при 23 °С ± 5 °С и 60—75 % ОВ;

3 часа при 80 °С ± 2 °С;

1 час при 23 °С ± 5 °С и 60—75 % ОВ;

Преди това изпитване образците трябва да престоят най-малко четири часа при 23 °C ± 5 °C и 60—75 процента ОВ.

Забележка: Периодите от един час при температура 23 °C ± 5 °C включват периодите на преминаване от една температура към друга, необходими за избягване на последствията от топлинен удар.

2.1.2.   Фотометрични измервания

2.1.2.1.   Метод

Образците се подлагат на фотометрични измервания преди и след изпитването.

Измерванията се извършват в съответствие с приложение 9 към настоящото правило в следните точки:

B50L и 50V за сноп на късите светлини от клас С;

Emax за сноп на дългите светлини на система.

2.1.2.2.   Резултати

Разликите между фотометричните стойности, включващи допустимото отклонение при фотометричната процедура, измерени за всеки от образците преди и след изпитването, не трябва да надвишават 10 %.

2.2.   Устойчивост на въздействието на атмосферни влияния и химични вещества

2.2.1.   Устойчивост на въздействието на атмосферни влияния

Три нови образеца (лещи или образци от пластмаса) се подлагат на облъчване от източник, който има спектрално разпределение на енергията, близко до това на черно тяло при температура между 5 500 K и 6 000 K. Между източника и образците се поставят подходящи филтри, за да се намали, доколкото е възможно, излъчването с дължина на вълната по-малка от 295 nm и по-голяма от 2 500 nm. Образците трябва да бъдат изложени на енергийно облъчване от 1 200 W/m2 ± 200 W/m2 в продължение на такъв период от време, че получената от тях светлинна енергия да е 4 500 MJ/m2 ± 200 MJ/m2. В ограденото пространство температурата, измерена върху черен екран, разположен на равнището на образците, трябва да е 50 °C ± 5 °C. За да се осигури равномерно облъчване, образците трябва да се въртят около излъчващия източник със скорост между 1 и 5 min-1.

Образците се пръскат с дестилирана вода, която има проводимост по-малка от 1 μЅ/m при температура 23 °C ± 5 °C, съобразно следния цикъл:

пръскане: 5 минути; сушене: 25 минути.

2.2.2.   Устойчивост на въздействието на химични вещества

След изпитването, описано в точка 2.2.1 по-горе, и извършването на измерването, описано в точка 2.2.3.1 по-долу, външната повърхност на споменатите три образеца се подлага на обработката, описана в точка 2.2.2.2, със сместа, определена в точка 2.2.2.1 по-долу.

2.2.2.1.   Изпитвателна смес

Изпитвателната смес е съставена от 61,5 % n-хептан, 12,5 % толуол, 7,5 % етилов тетрахлорид, 12,5 % трихлоретилен и 6 % ксилол (обемни %). Изпитвателната смес се състои от 61,5 % n-хептан, 12,5 % толуол, 7,5 % етилов тетрахлорид, 12,5 % трихлоретилен и 6 % ксилен (обемни %).

2.2.2.2.   Нанасяне на изпитвателната смес

Парче памучен плат се напоява до насищане (в съответствие със стандарта ISO 105) със сместа, определена в точка 2.2.2.1 по-горе, и най-много след 10 секунди се налага в продължение на 10 минути върху външната повърхност на образеца с налягане от 50 N/cm2, съответстващо на натиск от 100 N, приложен върху изпитвателна повърхност от 14 × 14 mm.

През този период от 10 минути парчето плат отново се напоява със сместа така, че съставът на прилаганата течност да бъде винаги еднакъв с предписания състав на изпитвателната смес.

През периода на нанасяне упражняваният върху образеца натиск може да се компенсира така, че да се избегне напукването, което този натиск може да причини.

2.2.2.3.   Почистване

След нанасянето на изпитвателната смес образците се изсушават на открито и след това се измиват с разтвора, описан в точка 2.3 (устойчивост на въздействието на миещи препарати), при температура 23 °C ± 5 °C. След това образците внимателно се изплакват с дестилирана вода, която съдържа не повече от 0,2 % примеси, при температура 23 °C ± 5 °C, след което се избърсват с мек плат.

2.2.3.   Резултати

2.2.3.1.

След изпитването на устойчивост на въздействието на атмосферните влияния върху външната повърхност на образците не трябва да има пукнатини, драскотини, олющвания и деформации и средната стойност на изменението при пропускането на светлината Δt=(T2-T3)/T2, измерена върху трите образеца съгласно описаната в допълнение 2 към настоящото приложение процедура, не трябва да превишава 0,020 (Δtm < 0,020).

2.2.3.2.

След изпитването на устойчивост на въздействие на химични вещества върху образците не трябва да има следи от химическото въздействие, които могат да предизвикат изменение при разсейването на светлината, чиято средна стойност Δd = (T5 T4)/T2, измерена върху трите образеца съгласно описаната в допълнение 2 към настоящото приложение процедура, не трябва да превишава 0,020 (Δdm < 0,020).

2.2.4.   Устойчивост на излъчването на светлинния източник

Ако е необходимо, се провежда следното изпитване:

На светлината на светлинния източник се излагат плоски образци на всеки пропускащ светлината пластмасов компонент на системата. Параметрите като ъгли и разстояния между образците трябва да бъдат същите, както в системата. Тези образци трябва да имат същия цвят и същата обработка на повърхността, ако има такава, както частите на системата.

След 1 500 часа непрекъснато осветяване колориметричните характеристики на пропусканата светлина трябва да бъдат изпълнени с нов светлинен източник, а върху повърхността на образците не трябва да има пукнатини, драскотини, олющвания или деформации.

Изпитването на вътрешните материали за устойчивост на ултравиолетово лъчение по отношение на излъчването на светлинен източник не е необходимо, ако се използват светлинни източници съгласно Правило № 37 и/или газоразрядни светлинни източници с ниско ниво на ултравиолетово лъчение и/или светодиодни модули с ниско ниво на ултравиолетово лъчение, или ако са предвидени мерки за защита на съответните компоненти на системата от ултравиолетовото лъчение, например посредством стъклени филтри.

2.3.   Устойчивост на въздействието на миещи препарати и въглеводороди

2.3.1.   Устойчивост на въздействието на миещи препарати

Външната повърхност на трите образеца (лещи или образци от пластмаса), след като се нагрее до 50 °C ± 5 °C, се потапя за пет минути в смес, чиято температура се поддържа в границите на 23 °C ± 5 °C и която е съставена от 99 части дестилирана вода, съдържаща не повече от 0,02 % примеси, и една част алкиларилсулфонат.

След края на изпитването образците се изсушават при температура 50 °C ± 5 °C. Повърхността на образците се почиства с влажен плат.

2.3.2.   Устойчивост на въздействието на въглеводороди

След това външната повърхност на трите образеца се търка леко в продължение на една минута с памучно парче плат, напоено със смес, съставена от 70 % n-хептан и 30 % толуол (обемни %), след което се изсушават на открито.

2.3.3.   Резултати

След успешното завършване на гореспоменатите две изпитвания средната стойност на изменението при пропускането на светлината Δt=(T2-T3)/T2, измерена върху трите образеца съгласно описаната в допълнение 2 към настоящото приложение процедура, не трябва да превишава 0,010 (Δtm < 0,010).

2.4.   Устойчивост на механично износване

2.4.1.   Метод на механичното износване

Външната повърхност на трите нови образеца (лещи) се подлага на изпитване на равномерно механично износване в съответствие с метода, описан в допълнение 3 към настоящото приложение.

2.4.2.   Резултати

След това изпитване измененията:

при пропускането на светлината: Δt = (T2-T3)/T2

и при разсейването на светлината: Δd = (T5-T4)/T2

се измерват съгласно процедурата, описана в допълнение 2, в зоната, определена в точка 2.2.4.1.1 от настоящото правило. Средната стойност за трите образеца трябва да бъде такава, че:

Δtm ≤ 0,100; Δdm ≤ 0,050.

2.5.   Изпитване на прилепването на покритията, ако има такива

2.5.1.   Подготовка на образеца

Върху площ с размери 20 mm × 20 mm от покритието на леща с помощта на бръснарско ножче или игла се прорязва мрежа от квадрати с размери приблизително 2 mm × 2 mm. Натискът върху ножчето или иглата трябва да бъде достатъчен, за да прореже поне покритието.

2.5.2.   Описание на изпитването

Използва се самозалепваща се лента със сила на адхезия 2 N/(cm от широчината) ± 20 %, измерена при стандартизираните условия, описани в допълнение 4 към настоящото приложение. Тази самозалепваща се лента, чиято широчина трябва да е най-малко 25 mm, се притиска в продължение на най-малко пет минути към повърхността, подготвена според предписанията в точка 2.5.1.

След това към края на самозалепващата се лента се прилага усилие, докато силата на адхезия към разглежданата повърхност се уравновеси със сила, перпендикулярна на тази повърхност. В този момент лентата започва да се отлепва с постоянна скорост 1,5 m/s ± 0,2 m/s.

2.5.3.   Резултати

Не трябва да има значителни повреди върху прорязания като мрежа участък. Допускат се повреди при пресичането на прорезите или в техните краища, при условие че повредената повърхност не надвишава 15 % от прорязания участък.

2.6.   Изпитвания на комплектована система с леща от пластмаса

2.6.1.   Устойчивост на механично износване на повърхността на лещата

2.6.1.1.   Изпитвания

Лещата на образец № 1 на системата се подлага на изпитването, описано в точка 2.4.1 по-горе.

2.6.1.2.   Резултати

След изпитването резултатите от фотометричните измервания, извършени на системата или на част от нея в съответствие с настоящото правило, не трябва да превишават с повече от 30 % максималните стойности, предписани за точките B50L и HV, и да не са с повече от 10 % под минималните стойности, предписани за точка 75R, ако е приложимо.

2.6.2.   Изпитване на прилепването на покритията, ако има такива

Лещата на образец № 2 на монтажния модул се подлага на изпитването, описано в точка 2.5 по-горе.

3.   ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

3.1.

По отношение на материалите, използвани за производството на лещи, серийно произведените монтажни модули се признават за съответстващи на настоящото правило, ако: 3.1.1. след изпитването на устойчивост на въздействието на химични вещества и изпитването на устойчивост на въздействието на миещи препарати и въглеводороди, по външната повърхност на образците няма никакви пукнатини, олющвания или деформации, видими с невъоръжено око (вж. точки 2.2.2, 2.3.1 и 2.3.2); 3.1.2. след изпитването, описано в точка 2.6.1.1, фотометричните стойности в точките на измерване, посочени в точка 2.6.1.2, са в границите за съответствие на производството, предписани в настоящото правило.

3.2.	Ако резултатите от изпитването не удовлетворяват изискванията, изпитванията се повтарят с друг произволно избран образец на система.

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ОБРАЗЦИ ОТ ИНСПЕКТОР

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   Изискванията за съответствие се считат за удовлетворени от механична и геометрична гледна точка, ако разликите не надвишават неизбежните производствени отклонения, в съответствие с изискванията на настоящото правило. Това условие се прилага също по отношение на цвета.

1.2.   По отношение на фотометричните показатели съответствието на масово произвежданите системи не се оспорва, ако при изпитването на фотометричните показатели на всяка произволно избрана система, която е оборудвана със захранен светлинен източник и, ако е необходимо — коригирана, в съответствие с предписанията на точки 1 и 2 от приложение 9 към настоящото правило:

1.2.1.   никоя измерена стойност не се отклонява в неблагоприятна посока с повече от 20 % от предписаната в настоящото правило стойност.

1.2.1.1.   За посочените по-долу стойности на снопа на късите светлини и неговите режими, максималното отклонение в неблагоприятна посока може да бъде съответно:

a)	максимални стойности в точка B50L: 0,2 lx, еквивалентно на 20 %, и 0,3 lx, еквивалентно на 30 %;

б)	максимални стойности в зона III, НV и в сегмента BLL: 0,3 lx, еквивалентно на 20 %, и 0,45 lx, еквивалентно на 30 %;

в)	максимални стойности в сегментите Е, F1, F2 и F3: 0,2 lx, еквивалентно на 20 %, и 0,3 lx, еквивалентно на 30 %;

г)

минимални стойности в BR, P, S50, S50LL, S50RR, S100, S100LL, S100RR, и минимални стойности, изисквани съгласно бележка под линия 4 към таблица 1 от приложение 3 към настоящото правило (B50L, HV, BR, BRR, BLL): половината от изискваната стойност, еквивалентно на 20 %, и три четвърти от изискваната стойност, еквивалентно на 30 %;

1.2.1.2.   За снопа на дългите светлини, като точката НV се намира на изолуксата 0,75 Еmax, във всяка измервателна точка, определена в точка 6.3.2 от настоящото правило, за фотометричните стойности се наблюдава допустимо отклонение + 20 % за максималните стойности и – 20 % за минималните стойности.

1.2.2.   Ако резултатите от описаното по-горе изпитване не отговарят на изискванията, регулиролката на системата може да се промени, при условие че оста на снопа не се измества странично с повече от 0,5° надясно или наляво и с повече от 0,2° нагоре или надолу. Тези разпоредби не се прилагат към светлинните модули, както е посочено в точка 6.3.1.1 от настоящото правило.

1.2.3.   Ако резултатите от описаните по-горе изпитвания не отговарят на изискванията, изпитванията се повтарят, като се използва друг стандартен (еталонен) светлинен източник и/или друго устройство за захранване и управление.

1.2.4.   Системи с очевидни дефекти се отхвърлят.

1.2.5.   Указателното обозначение не се взема под внимание.

2.   ПЪРВО ВЗЕМАНЕ НА ОБРАЗЦИ

При първото вземане на образци се избират произволно четири системи. Първият образец от две системи се обозначава с А, а вторият образец от две системи се обозначава с В.

2.1.   Случаи, в които съответствието не се оспорва

2.1.1.   След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на масово произвежданите системи не се оспорва, ако стойностите, измерени на дадените системи, показват следните отклонения в неблагоприятна посока:

2.1.1.1.   образец A

A1:	една система		0 %
	една система	не повече от	20 %
A2:	двете системи	повече от	0 %
		но не повече от	20 %
	преминава се към образец В

2.1.1.2.   образец В

B1:

двете системи

0 %

2.1.2.   или ако условията на точка 1.2.2 за образец А са изпълнени.

2.2.   Случаи, в които съответствието се оспорва

2.2.1.   След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на масово произвежданите системи се оспорва и производителят трябва да приведе продукцията си в съответствие с изискванията (привеждане в съответствие), ако стойностите, измерени на дадените системи, показват следните отклонения:

2.2.1.1.   образец A

A3:	една система	не повече от	20 %
	една система	повече от	20 %
		но не повече от	30 %

2.2.1.2.   образец В

B2:	в случай на A2
	една система	повече от	0 %
		но не повече от	20 %
	една система	не повече от	20 %
B3:	в случай на A2
	една система		0 %
	една система	повече от	20 %
		но не повече от	30 %

2.2.2.   или ако условията на точка 1.2.2 за образец А не са изпълнени.

2.3.   Отменяне на одобрение

Съответствието се оспорва и се прилагат разпоредбите на точка 10, ако след прилагането на процедурата за вземане на образци, описана във фигура 1 от настоящото приложение, отклоненията на измерените стойности на системите са:

2.3.1.   образец A

A4:	една система	не повече от	20 %
	една система	повече от	30 %
A5:	двете системи	повече от	20 %

2.3.2.   образец В

B4:	в случай на A2
	една система	повече от	0 %
		но не повече от	20 %
	една система	повече от	20 %
B5:	в случай на A2
	двете системи	повече от	20 %
B6:	в случай на A2
	една система		0 %
	една система	повече от	30 %

2.3.3.   или ако условията на точка 1.2.2 за образците А и В не са изпълнени.

3.   ПОВТОРНО ВЗЕМАНЕ НА ОБРАЗЦИ

Необходимо е в рамките на два месеца след уведомяването в случаите на A3, B2 и B3 да се извърши повторно вземане на образци и трето вземане на образец С от две системи, избрани от наличната продукция, произведена след привеждането в съответствие.

3.1.   Случаи, в които съответствието не се оспорва

3.1.1.   След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на масово произвежданите системи не се оспорва, ако стойностите, измерени на дадените системи, показват следните отклонения:

3.1.1.1.   образец C

C1:	една система		0 %
	една система	не повече от	20 %
C2:	двете системи	повече от	0 %
		но не повече от	20 %
	преминава се към образец D.

3.1.1.2.   образец D

D1:	в случай на C2
	двете системи		0 %

3.1.2.   или ако условията на точка 1.2.2 за образец С са изпълнени.

3.2.   Случаи, в които съответствието се оспорва

3.2.1.   След прилагането на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на масово произвежданите системи се оспорва и производителят трябва да приведе продукцията си в съответствие с изискванията (привеждане в съответствие), ако стойностите, измерени на дадените системи, показват следните отклонения:

3.2.1.1.   образец D

D2:	в случай на C2
	една система	повече от	0 %
		но не повече от	20 %
	една система	не повече от	20 %

3.2.1.2.   или ако условията на точка 1.2.2 за образец С не са изпълнени.

3.3.   Отменяне на одобрение

Съответствието се оспорва и се прилагат разпоредбите на точка 10, ако след прилагането на процедурата за вземане на образци, описана във фигура 1 от настоящото приложение, отклоненията на измерените стойности на системите са:

3.3.1.   образец C

C3:	една система	не повече от	20 %
	една система	повече от	20 %
C4:	двете системи	повече от	20 %

3.3.2.   образец D

D3:	в случай на C2
	една система		0 %
		или повече от	0 %
	една система	повече от	20 %

3.3.3.   или ако условията на точка 1.2.2 за образците С и D не са изпълнени.

4.   ВЕРТИКАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА ЗА СНОП НА КЪСИТЕ СВЕТЛИНИ

По отношение на проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона за сноп на късите светлини под въздействието на топлина се прилага следната процедура:

След извършване на процедурата по вземане на образци на фигура 1, една от системите от образец А се изпитва съгласно процедурата, описана в точка 2.1 от приложение 4, след като е подложена три пъти последователно на цикъла, описан в точка 2.2.2 от приложение 4.

Системата се счита за приемлива, ако Δr не превишава 1,5 mrad.

Ако тази стойност превишава 1,5 mrad, но не е повече от 2,0 mrad, на изпитването се подлага втората система от образец А, след което средната стойност на отчетените абсолютни стойности на двата образеца не трябва да превишава 1,5 mrad.

Ако обаче стойността 1,5 mrad не е спазена за образец А, двете системи от образец В се подлагат на същото изпитване, като стойността на Δr за всяка от тях не трябва да превишава 1,5 mrad.

Фигура 1

Забележка: в настоящата фигура „устройство“ означава „система“

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА НА СНОПА НА КЪСИТЕ СВЕТЛИНИ И ОТНОСНО РЕГУЛИРАНЕТО  (1)

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА

Границата между осветената и тъмната зона, когато е проектирана на екран за регулиране, определен в приложение 9 към настоящото правило, трябва да бъде достатъчно рязка, за да позволява регулиране; тя трябва да отговаря на следните изисквания:

1.1.   Форма (вж. фигура A.8-1)

Границата между осветената и тъмната зона се състои от:

—	хоризонтална равна част отляво, и

—	издигната „подобна на рамо“ част отдясно;

освен това тя трябва да бъде такава, че след регулировката в съответствие с разпоредбите на точки 2.1—2.5 по-долу:

1.1.1.

равната част не трябва да се отклонява по вертикалата с повече от: — 0,2° нагоре или надолу от хоризонталната средна линия в границите от 0,5° и 4,5° отляво на линията V-V, и — 0,1° нагоре или надолу в границите на две трети от тази дължина.

1.1.2.

издигнатата „подобна на рамо“ част: — трябва да има добре определен ляв ръб, и — линията, започваща от пресечната точка на линия А и линията V-V, която е допирателна към този ръб, трябва да е наклонена спрямо линията Н-Н под най-малко 10° и не повече от 60° (вж. фигура А.8-1 по-долу).

2.   ПРОЦЕДУРА НА ВИЗУАЛНО РЕГУЛИРАНЕ

2.1.   Преди извършване на последващите изпитвателни процедури системата трябва да бъде поставена в неутрално състояние.

Инструкциите по-долу се отнасят до сноповете на тези светлинни модули, за които заявителят е съобщил, че подлежат на регулировка.

2.2.   Светлинният сноп се позиционира вертикално по такъв начин, че „равната“ част на границата между осветената и тъмната зона да се намира в нейното номинално вертикално положение (линия А) съгласно съответните изисквания, посочени в таблица 2 от приложение 3 към настоящото правило; това условие се счита за изпълнено, ако хоризонталната средна линия на „равната“ част на границата между осветената и тъмната зона се намира на линията А (вж. фигура А.8-2 по-долу);

2.3.   Светлинният сноп се позиционира хоризонтално по такъв начин, че неговата издигната „подобна на рамо“ част да се намира вдясно от линията V-V и да я допира (вж. фигура А.8-2 по-долу);

2.3.1.   ако частичен светлинен сноп осигурява само хоризонталната част от границата между осветената и тъмната зона: не се прилагат никакви специални изисквания към хоризонталната корекция, ако заявителят не е предявил такива.

2.4.   Всяка граница между осветената и тъмната зона на светлинен модул, който не е предназначен да бъде отделно регулиран в съответствие с инструкциите на заявителя, трябва да отговаря на съответните изисквания.

2.5.   При светлинните модули, регулирани с използване на метод, посочен от заявителя в съответствие с разпоредбите на точка 5.2 и точка 6.2.1.1 от настоящото правило, границата между осветената и тъмната зона, ако има такава, трябва да има форма и положение, които отговарят на съответните изисквания от таблица 2 от приложение 3 към настоящото правило.

2.6.   За всеки друг режим на снопа на късите светлини.

Формата и положението на границата между осветената и тъмната зона, ако има такава, трябва автоматично да отговарят на съответните изисквания от таблица 2 от приложение 3 към настоящото правило.

2.7.   На светлинните модули, предназначени да бъдат монтирани отделно, може да се извършва процес на отделно начално регулиране и/или коригиране в съответствие с указанията на заявителя въз основа на разпоредбите на точки 2.1—2.6 по-горе.

Фигури

Забележка: границата между осветената и тъмната зона е показана схематично, проектирана на екрана за регулиране.

---

(1)  По избор могат да бъдат допълнени с други общи разпоредби, които са в процес на проучване в рамките на работната група „Осветяване и светлинна сигнализация“ (GRE).

ПРИЛОЖЕНИЕ 9

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ИЗМЕРВАНИЯ

1.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.1.	Системата или нейната(ите) част(и) трябва да бъдат монтирани на гониометър с фиксирана хоризонтална ос и с подвижна ос, която е перпендикулярна на фиксираната хоризонтална ос.

1.2.	Стойностите на осветеността се определят посредством фотоприемник, който се вписва в квадрат със страна 65 mm на разстояние не по-малко от 25 m пред базовия център на всеки светлинен модул, перпендикулярно на измервателната ос, преминаваща през началото на гониометъра;

1.3.	По време на фотометричните измервания страничните отражения трябва да бъдат избегнати посредством подходящо затъмняване.

1.4.	Светлинният интензитет се измерва и изразява в стойности на осветеността перпендикулярно на направлението на измерване и на номинално разстояние от 25 m.

1.5.

Ъгловите координати се посочват в градуси на сфера с вертикална полярна ос, която отговаря на изискванията на Публикация № 70 на Международната електротехническа комисия (CIE), Виена, 1987 г., т.е. съответстваща на гониометър с хоризонтална ос, фиксирана към повърхността на земята, и с втора подвижна ос, перпендикулярна на фиксираната хоризонтална ос.

1.6.	Допуска се използването на който и да еквивалентен фотометричен метод, ако се съблюдава съответната приложима корелация.

1.7.

Следва да се избягва всяко отместване на базовия център на всеки светлинен модул по отношение на осите на въртене на гониометъра. Това се отнася особено за вертикалното направление и за светлинните модули, които осигуряват граница между осветената и тъмната зона. Използва се екран за регулиране, който може да бъде поставен на по-малко разстояние, отколкото фотоприемника.

1.8.

Фотометричните изисквания към всяка отделна точка на измерване (ъглово положение) за функция за осветяване или режим, както е посочено в настоящото правило, се прилагат по отношение на половината от сумата на съответните измерени стойности на всички светлинни модули на системата, използвани за тази функция или режим, или на всички светлинни модули, както е посочено в съответното изискване.

1.8.1.

Въпреки това в случаите, когато дадена разпоредба се отнася само за едната страна, деленето на две не се прилага. Такива са случаите на точки 6.2.6.3, 6.2.9.1, 6.3.2.1.2, 6.3.2.1.3, 6.4.6 и бележка 4 към таблица 1 от приложение 3.

1.9.

Светлинните модули на системата се измерват поотделно; въпреки това могат да се провеждат едновременни измервания на два или повече светлинни модула на даден монтажен модул, които са оборудвани със същия тип светлинни източници по отношение на захранването (както управляемо, така и неуправляемо), ако техните размери и положение са такива, че техните осветителни повърхности изцяло се вписват в правоъгълник, дължината на който по хоризонтала е не повече от 300 mm, а ширината по вертикала — не повече от 150 mm, и ако производителят е посочил общ базов център.

1.10.

Преди извършване на последващите изпитвателни процедури системата трябва да бъде поставена в неутрално състояние.

1.11.

Системата или нейната(ите) част(и) се регулира(т) преди началото на измерванията така, че положението на границата между осветената и тъмната зона да съответства на изискванията, посочени в таблица 2 от приложение 3 към настоящото правило. Частите на система, които се измерват поотделно и не участват в осигуряването на границата между осветената и тъмната зона, се монтират на гониометъра съгласно условията (положение за монтиране), посочени от заявителя.

2.   УСЛОВИЯ НА ИЗМЕРВАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СВЕТЛИННИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

2.1.

В случай на заменяеми нажежаеми лампи, работещи директно с напрежението на електрическата система на превозното средство: Системата или нейните части се проверяват посредством безцветна(и) стандартна(и) (еталонна(и) нажежаема(и) лампа(и), проектирана за номинално напрежение от 12 V. По време на проверката на системата или на нейната част напрежението на клемите на тази(тези) нажежаема(и) лампа(и) се регулира така, че да се получи еталонният светлинен поток, указан в съответната таблица със данни от Правило № 37. Системата или нейните части се считат за приемливи, ако изискванията на точка 6 от настоящото правило се изпълняват с поне една стандартна (еталонна) нажежаема лампа, която може да бъде предоставена заедно със системата.

2.2.

В случай на заменяем газоразряден светлинен източник: Системата или нейните части, които използват заменяем газоразряден светлинен източник, трябва да отговарят на фотометричните изисквания, посочени в съответните точки от настоящото правило, с най-малко един стандартен (еталонен) светлинен източник, който е бил подложен на обгаряне в течение на най-малко 15 цикъла, както е посочено в Правило № 99. Светлинният поток на този газоразряден светлинен източник може да се различава от номиналния светлинен поток, посочен в Правило № 99. В този случай измерените фотометрични стойности трябва да бъдат съответно коригирани. Те трябва да бъдат умножени с коефициент 0,7 преди проверката за съответствие.

2.3.

В случай на незаменяем светлинен източник, работещ директно с напрежението на електрическата система на превозното средство: Всички измервания на фарове, оборудвани с незаменяеми светлинни източници (нажежаеми лампи и други), се провеждат при 6,75 V, 13,5 V или 28,0 V или при напрежение, посочено от заявителя, като се взема предвид всяка друга електрическа система на превозното средство. Измерените фотометрични стойности трябва да бъдат умножени по коефициент 0,7 преди проверката за съответствие.

2.4.

В случай на светлинен източник, заменяем или незаменяем, който работи независимо от напрежението на захранване на превозното средство и е напълно управляван от системата, или в случай на светлинен източник, захранван от специален източник на захранване, изпитвателното напрежение, както е посочено в точка 2.3 по-горе, трябва да бъде приложено на входните клеми на тази система/източник на захранване. Изпитвателната лаборатория може да поиска от производителя да предостави този специален източник на захранване, необходим за захранването на светлинните източници. Измерените фотометрични стойности трябва да бъдат умножени по коефициент 0,7 преди проверката за съответствие, освен ако този коефициент на корекция вече не е приложен съгласно разпоредбите на точка 2.2 по-горе.

2.5.

Измерванията на светодиодния(те) модул(и) се провежда(т) при напрежения съответно 6,75 V, 13,5 V или 28,0 V, ако в настоящото правило не е посочено друго. Светодиодният(ите) модул(и), който(които) работи(ят) с електронна пусково-регулираща апаратура на светлинния източник, се измерва(т), както е посочено от заявителя. Измерените фотометрични стойности се умножават по коефициент 0,7 преди проверката за съответствие.

3.   УСЛОВИЯ НА ИЗМЕРВАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕЖИМИТЕ НА ОСВЕТЯВАНЕ В ЗАВОЙ

3.1.

В случай на система или нейна(и) част(и), която(ито) осигурява(т) режим на осветяване в завой, изискванията на точка 6.2 (сноп на късите светлини) и/или на точка 6.3 (сноп на дългите светлини) от настоящото правило се прилагат за всички състояния в зависимост от радиуса на завой на превозното средство. За проверка по отношение на снопа на късите светлини и на снопа на дългите светлини се използва следната процедура: 3.1.1. Системата трябва да бъде изпитана в неутрално състояние (средно положение на кормилото/движение напред) и в допълнение в положението(ята), съответстващо(и) на най-малкия радиус на завиване на превозното средство в двете посоки с използване на генератор на сигнали, ако това е приложимо. 3.1.1.1. Съответствието с изискванията на точки 6.2.6.2, 6.2.6.3 и 6.2.6.5.1 от настоящото правило трябва да бъде проверено както за режим на осветяване в завой от категория 1, така и за режим на осветяване в завой от категория 2 без допълнително повторно хоризонтално регулиране. 3.1.1.2. Съответствието с изискванията на точки 6.2.6.1 и 6.3 от настоящото правило, в зависимост от това коя от тези точки е приложима, се проверява: а) в случай на режим на осветяване в завой от категория 2: без допълнително хоризонтално повторно регулиране; б) в случай на режим на осветяване в завой от категория 1 или на режим на осветяване в завой със сноп на дългите светлини: след повторно хоризонтално регулиране на съответния монтажен модул (например с помощта на гониометър) в съответната обратна посока. 3.1.2. При изпитване на режим на осветяване в завой от категория 1 или категория 2 за радиус на завиване на превозното средство, различен от посочения в точка 3.1.1 по-горе, трябва да бъде проверено дали е осигурено в значителна степен равномерно разпределение на светлината и дали не се допуска нежелано заслепяване. Ако това не може да бъде потвърдено, се проверява съответствието с изискванията, определени в таблица 1 от приложение 3 към настоящото правило.

ПРИЛОЖЕНИЕ 10

ФОРМУЛЯРИ ЗА ОПИСАНИЕ

максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

ФОРМУЛЯР № 1 ЗА ОПИСАНИЕ НА АДАПТИРАЩА СЕ СИСТЕМА ЗА ПРЕДНО ОСВЕТЯВАНЕ

Сигнали за управление на АСПО, отнасящи се до функциите за осветяване, и режими на функциите, осигурявани от системата

Сигнал за управление на АСПО	Функция/режим(и), на който(която, които) въздейства сигналът (1)					Технически характеристики (2) (да се използва отделен лист, ако е необходимо)
	Сноп на късите светлини				Сноп на дългите светлини
	Клас C	Клас V	Клас E	Клас W
Неналичие/неизпълнение					
Сигнал V					
Сигнал E					
Сигнал W					
Сигнал T					
Други сигнали (3)					

ФОРМУЛЯР № 2 ЗА ОПИСАНИЕ НА АДАПТИРАЩА СЕ СИСТЕМА ЗА ПРЕДНО ОСВЕТЯВАНЕ

Положение на границата между осветената и тъмната зона, устройства за коригиране и процедури по коригиране, отнасящи се до светлинните модули

Светлинен модул № (4)	Положение на границата между осветената и тъмната зона (5)		Устройство за коригиране				Характеристики и допълнителни разпоредби (ако има такива) (8)
	Светлинният модул осигурява или допринася за осигуряването на една или повече граници между осветената и тъмната зона на сноп на късите светлини		по вертикала		по хоризонтала
	както е определено в приложение 8 към настоящото правило (6)	и се прилагат разпоредбите на точка 6.4.6 от настоящото правило (6)	самостоятелно („основно“) (6)  (9)	свързано с „основен“ модул № (7)	самостоятелно („основно“) (6)  (9)	свързано с „основен“ модул № (7)
1	да/не	да/не	да/не	…	да/не	…
2	да/не	да/не	да/не	…	да/не	…
3	да/не	да/не	да/не	…	да/не	…
4	да/не	да/не	да/не	…	да/не	…
5	да/не	да/не	да/не	…	да/не	…
6	да/не	да/не	да/не	…	да/не	…
7	да/не	да/не	да/не	…	да/не	…

---

(1)  В съответната(ите) клетка(и) се отбелязва с кръстче комбинацията(ите), която(които) се прилага(т).

(2)  Посочва се следното:

а)	физически характер (електрически ток/напрежение, оптични, механични, хидравлични, пневматични характеристики ...);

б)	тип на информацията (непрекъсната/аналогова, бинарна, цифрово кодирана, ...);

в)	характеристики, зависещи от времето (времева константа, разделителна способност, ...);

г)	състояние на сигнала, когато са изпълнени съответните условия съгласно точка 6.22.7.4 от Правило № 48;

д)	състояние на сигнала в случай на неизправност (по отношение на входа на системата).

 ()

(3)  В съответствие с описанието на заявителите; да се използва отделен лист, ако е необходимо.

(4)  Обозначаване на всеки отделен светлинен модул на системата, както е указано в приложение 1 към настоящото правило и в чертежа съгласно точка 2.2.1 от настоящото правило; ако е необходимо, се използва(т) отделен(и) лист(ове).

(5)  В съответствие с разпоредбите на точка 6.22.6.1.2 от Правило № 48.

(6)  Ненужното се зачерква.

(7)  Указва(т) се номерът(та) на съответния(те) светлинен(ни) модул(и), ако е приложимо.

(8)  Информация като например последователност на коригиране на светлинните модули или на комплектите светлинни модули, всички допълнителни разпоредби относно процеса на коригиране.

(9)  Коригирането на „основния“ светлинен модул може също така да предизвика коригиране на друг(и) светлинен(ни) модул(и).