ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИЕ

(максимален формат: A4 (210 × 297 mm))

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ПРИМЕРИ НА ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКИ ЗА ОДОБРЕНИЕ

Фигура 1

Горната маркировка за одобрение, поставена на оптичен модул HSB, показва, че въпросният модул е одобрен в Нидерландия (Е4) под номер 2439, че отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 02, по отношение както на дългата светлина, така и на късата светлина, и че той е проектиран само за дясно движение.

Цифрата 30 показва, че максималният интензитет на дългата светлина е между 86 250 и 101 250 кандела.

Забележка: Номерът за одобрението и допълнителният(ите) символ(и) се поставят близо до окръжността и се разполагат над или под буквата „E“, или отдясно, или отляво на тази буква. Цифрите на номера на одобрението трябва да бъдат от една и съща страна на буквата „E“ и да са ориентирани в една и съща посока. Използването на римски цифри за номера на одобрението следва да се избягва, за да се предотврати всякакво объркване с други символи.

Фигура 2

Горната маркировка за одобрение, поставена на оптичен модул HSB, показва, че въпросният модул отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 02, по отношение както на дългата светлина, така и на късата светлина и че е проектиран само за ляво движение.

Фигура 3a

Горната маркировка за одобрение, поставена на оптичен модул HSB, показва, че въпросният модул отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 02, само по отношение на късата светлина и че е проектиран само за дясно движение.

Фигура 3б

Фигура 4	Фигура 5
Горните маркировки за одобрение, поставени на оптични модули HSB с вградена леща от пластмаса, показват, че въпросните модули отговарят на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 02:
Само по отношение на късата светлина и са предназначени само за ляво движение.	Само по отношение на дългата светлина.
	Цифрата 30 показва, че максималният интензитет на дългата светлина е между 86 250 и 101 250 кандела.
Фигура 6	Фигура 7
Идентификация на модул HSB, който отговаря на изискванията на Правило № 31:
По отношение както на късата светлина, така и на дългата светлина, проектиран само за дясно движение.	Само по отношение на късата светлина и предназначен само за дясно движение.
Нажежаемата спирала за къса светлина не трябва да се запалва едновременно с нажежаемата спирала за дълга светлина и/или с друг взаимно вграден фар.

Фигура 8

Опростена маркировка за групирани, комбинирани или взаимно вградени фарове

(Вертикалните и хоризонталните линии представят схематично формата на устройството за светлинна сигнализация. Те не са част от маркировката за одобрение.)

ОБРАЗЕЦ А

ОБРАЗЕЦ Б

ОБРАЗЕЦ В

ОБРАЗЕЦ Г

Забележка: Четирите примера, показани по-горе, съответстват на светлинно устройство, което има нанесена маркировка за одобрение относно:

Фигура 9

Взаимно вграден с модул HSB фар

Пример 1

Горният пример съответства на маркировката на леща от пластмаса, предназначена за използване в различни типове модули HSB, а именно:

Върху главния корпус на оптичния модул се поставя само валидният номер на одобрение, например:

Пример 2

Горният пример съответства на маркировка на леща, използвана в комплект, състоящ се от два оптични модула HSB, одобрен в Нидерландия (Е4), състоящ се от фар, излъчващ къса светлина, проектиран за двете посоки на движение, и дълга светлина, отговарящ на изискванията на Правило № 1, и от фар, излъчващ дълга светлина, отговарящ на изискванията на Правило № 31.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ЕЛЕКТРИЧЕСКО СВЪРЗВАНЕ НА МОДУЛИТЕ HSB

Фигура 1

Категория 1 (само за дълга светлина)

Фигура 2

Категория 21 (само за къса светлина)

Фигура 3

Категория 22 (къса и дълга светлина)

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ИЗМЕРВАТЕЛЕН ЕКРАН

А.

Модул HSB за дясно движение (Размери в mm) h-h: хоризонтална равнина v-v: вертикална равнина преминаване през фокуса на модула HSB

Б.

Модул HSB за ляво движение (Размери в mm) h-h: хоризонтална равнина v-v: вертикална равнина преминаване през фокуса на модула HSB

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

Минимални изисквания към процедурите за проверка на съответствието на производството

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

2.   МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛЯ

За всеки тип фар титулярят на маркировката за одобрение провежда на подходящи интервали от време най-малко посочените по-долу изпитвания. Изпитванията се провеждат в съответствие с разпоредбите на настоящото правило.

Ако някой образец покаже несъответствие по отношение на типа на съответното изпитване, се вземат допълнителни образци, които се изпитват. Производителят предприема мерки за осигуряване съответствието на съответното производство.

2.1.   Естество на изпитванията

Изпитванията за съответствие по настоящото правило обхващат фотометричните характеристики и проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлината.

2.2.   Методи, използвани при изпитванията

2.3.   Начин на вземане на образци

Образците на фарове се избират произволно от еднородна партида произведени фарове. Еднородна партида означава съвкупност от фарове от един и същи тип, определена според производствените методи на производителя.

Като правило оценката обхваща серийното производство от отделни фабрики. Производителят обаче може да групира заедно документите относно един и същи тип от няколко фабрики, при условие че в тях се работи по еднаква система за осигуряване на качеството и за управление на качеството.

2.4.   Измерени и записани фотометрични характеристики

Фаровете образци трябва да бъдат подложени на фотометрични измервания в точките, предвидени в правилото, като се отчитат стойностите в точки Emax, HV (3), HL, HR (4) за дългата светлина и в точки B 50 L (или R), HV, 50 V, 75 R (или L) и 25 L (или R) за късата светлина (вж. фигурата в приложение 4).

2.5.   Критерии за приемливост

Производителят е отговорен за извършването на статистическо проучване на резултатите от изпитването и за определянето със съгласието на компетентния орган на критериите, които обуславят приемливостта на неговата продукция, за да се отговори на изискванията, определени за проверката на съответствието на продуктите в точка 11.1 от настоящото правилото.

Критериите за приемливост трябва да са такива, че при доверителна вероятност от 95 процента минималната вероятност да се премине проверка на произволно избрано отделно устройство в съответствие с приложение 8 (първо вземане на образци) да бъде 0,95.

(1)  Буквите в скобите се отнасят за фарове, предназначени за ляво движение.

(2)  Границата на пренасочването от 1° в посока дясно или ляво не е сравнима с пренасочването нагоре или надолу във вертикалната равнина. Последното е обусловено единствено от изискванията на точка 8.3. Хоризонталната част на границата между осветената и тъмната зона обаче не трябва да се простира отвъд правата hh (изискванията на точка 8.3 не се прилагат за модули HSB, предназначени да отговарят на изискванията на настоящото правило само за късата светлина).

(3)  Когато дългата светлина е взаимно вградена с късата, точката НV за дългата светлина трябва да бъде същата измервателна точка, както за късата светлина.

(4)  HL и HR: точките на правата „hh“, разположени на 1,125 m отляво и съответно отдясно на точката НV.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

Изпитвания за стабилност на фотометричните показатели на фаровете при експлоатация

ИЗПИТВАНИЯ НА КОМПЛЕКТОВАНИ ФАРОВЕ

След измерването на фотометричните стойности съгласно предписанията на настоящото правило в точка Emax за дългата светлина и в точки HV, 50 R, B 50 L за късата светлина (или HV, 50 L, B 50 R за фарове, проектирани за ляво движение), образец на комплектован фар се подлага на изпитване за стабилност на фотометричните показатели при експлоатация. Под „комплектован фар“ се разбира самият комплектован фар, включително тези прилежащи части на корпуса и светлини, които биха могли да окажат въздействие върху неговото топлинно разсейване.

1.   ИЗПИТВАНЕ ЗА СТАБИЛНОСТ НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

Изпитванията се провеждат при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C, като комплектованият фар се закрепва върху стойка по начин, който представлява правилното му монтиране върху превозното средство.

1.1.   Чист фар

Фарът се оставя включен в продължение от 12 часа, както е описано в точка 1.1.1, и се проверява, както е предписано в точка 1.1.2.

1.1.1.   Процедура на изпитване

Фарът се оставя включен в продължение на период, съответстващ на определеното време, така че:

1.1.1.1.   

1.1.1.2.   Изпитвателно напрежение

Напрежението се регулира така, че да достигне 90 % от максималната мощност, определена в настоящото правило за дадения(те) тип(ове) фар(ове) HSB.

1.1.2.   Резултати от изпитванията

1.1.2.1.   Визуална проверка

След като фарът достигне температурата на околния въздух, лещата на фара и външната леща, ако има такава, се почистват с чиста и влажна памучна кърпа. След това трябва се прави визуална проверка; не трябва да се забелязват изкривявания, деформации, пукнатини или промяна на цвета на лещата на фара или външната леща, ако има такава.

1.1.2.2.   Фотометрично изпитване

За да бъдат спазени изискванията на настоящото правило, фотометричните стойности се проверяват в следните точки:

1.2.   Мръсен фар

След като бъде изпитан в съответствие с точка 1.1 по-горе, фарът трябва да работи в продължение на един час, както е описано в точка 1.1.1, след като е бил подготвен съгласно предписаното в точка 1.2.1 и проверен съгласно предписаното в точка 1.1.2.

1.2.1.   Подготовка на фара

1.2.1.1.   Изпитвателна смес

1.2.1.2.   Нанасяне на изпитвателната смес върху фара

Изпитвателната смес се нанася равномерно върху цялата светлоизлъчваща повърхност на фара и се оставя да изсъхне. Тази процедура се повтаря, докато стойността на осветяване спадне до 15—20 % от стойностите, измерени за всяка от посочените по-долу точки при условията, описани в точка 1 по-горе:

1.2.1.3.   Измервателно оборудване

Измервателното оборудване трябва да е еквивалентно на това, използвано при изпитванията за одобрение на фарове.

2.   ИЗПИТВАНЕ ЗА ВЕРТИКАЛНОТО ОТКЛОНЕНИЕ НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТОПЛИНА

Изпитването се състои в проверка на това дали вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под влиянието на топлина не надхвърля определена стойност за работеща къса светлина.

Фарът, който се изпитва в съответствие с точка 1.1, се подлага на изпитването, описано в точка 2.1, без да се отстранява или пренастройва по отношение на изпитвателната му стойка.

2.1.   Изпитване

Изпитването се провежда при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C.

Като се използва модул HSB от серийното производство, който е светил в продължение на поне един час, фарът се включва на къса светлина, без да се демонтира или пренастройва по отношение на изпитвателната му стойка. (За целта на това изпитване напрежението се регулира, както е определено в точка 1.1.1.2). Разположението на границата между осветената и тъмната зона в нейната хоризонтална част (между vv и вертикалната права, минаваща през точка B 50 L — за дясно движение, или точка B 50 R — за ляво движение), трябва да се провери съответно 3 min (r3) и 60 min (r60) след използване.

Гореописаното измерване на отклонението на положението на границата между осветената и тъмната зона трябва да се извършва по метод, осигуряващ приемлива грешка и възпроизводими резултати.

2.2.   Резултати от изпитванията

2.2.2.

Ако тази стойност обаче е по-голяма от 1,0 mrad, но не е по-голяма от 1,5 mrad (1,0 mrad Δ rI ≤ 1,5 mrad), трябва да бъде изпитан втори фар, както е описано в точка 2.1, след като е подложен три пъти последователно на цикъла, описан по-долу, за да се стабилизира положението на механичните части на фара върху стойка по начин, който представлява правилното му монтиране на превозното средство: включване на късата светлина за един час (напрежението се регулира, както е определено в точка 1.1.1.2), период на изключване от един час. Типът фар се счита за приемлив, ако средната стойност на абсолютните стойности Δ rI, измерени за първия образец, и Δ rII, измерени за втория образец, е не по-висока от 1,0 mrad.

(1)  Когато изпитваният фар е групиран и/или взаимно вграден със сигнални светлинни устройства, последните трябва да бъдат запалени по време на изпитването. В случая на пътепоказателна светлина, тя се включва в мигащ работен режим в съотношение включено/изключено приблизително едно към едно.

(2)  Ако две нажежаеми спирали се запалват едновременно във времето, когато се използва мигането на фара, това не се счита за нормална употреба на двете спирали едновременно.

(3)  NaCMC представлява натриева сол на карбоксиметилцелулозата, обикновено наричана CMC. NaCMC, която се използва в сместа за зацапване, трябва да има степен на заместване (DS) 0,6—0,7 и вискозитет 200—300 сР за 2 % разтвор при 20 °С.

(4)  Допустимото отклонение в количеството се дължи на необходимостта да се получи замърсител, който се разпределя правилно по всички лещи от пластмаса.

(5)  50 V се намира на 375 mm под HV по вертикалната права v-v върху екрана на разстояние от 25 m.

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

Изисквания за фаровете с вградени лещи от пластмаса — изпитване на образци на леща или пластмаса и на комплектовани фарове

1.   ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ

2.   ИЗПИТВАНИЯ

2.1.   Устойчивост на температурни промени

2.1.1.   Изпитвания

Три нови образеца (лещи) се подлагат на пет цикъла на промяна на температурата и на влажността (ОВ = относителна влажност) в съответствие със следната програма:

Преди провеждането на това изпитване образците се съхраняват при температура от 23 °C ± 5 °C и 60—75 % ОВ в продължение на най-малко четири часа.

Забележка: периодите от един час при температура от 23 °C ± 5 °C включват периодите на преминаване от една температура към друга, необходими, за да се избегнат последиците от топлинен удар.

2.1.2.   Фотометрични измервания

2.1.2.1.   Метод

Образците се подлагат на фотометрични измервания преди и след изпитването.

Измерванията трябва да се провеждат с използването на еталонен фар в следните точки:

2.1.2.2.   Резултати

Разликата между фотометричните стойности, измерени за всеки образец преди и след изпитването, не трябва да превишава 10 %, включително допустимите отклонения на фотометричната процедура.

2.2.   Устойчивост на въздействието на атмосферни влияния и химични вещества

2.2.1.   Устойчивост на въздействието на атмосферни влияния

Три нови образеца (лещи или образци от пластмаса) се подлагат на облъчване от източник, който има спектрално разпределение на енергията, близко до това на черно тяло при температура между 5 500 K и 6 000 K. Между източника и образците се поставят подходящи филтри, за да се намали, доколкото е възможно, излъчването с дължина на вълната по-малка от 295 nm и по-голяма от 2 500 nm. Образците трябва да се изложат на енергийно облъчване от 1 200 W/m2 ± 200 W/m2 в продължение на толкова време, че светлинната енергия, която получат, да се равнява на 4 500 MJ/m2 ± 200 MJ/m2. В ограденото пространство температурата, измерена върху черния екран, разположен на равнището на образците, трябва да е 50 °C ± 5 °C. За да се осигури равномерно облъчване, образците трябва да се въртят около източника на излъчване със скорост между 1 и 5 1/min.

Образците трябва да бъдат пръскани с дестилирана вода с проводимост, по-малка от 1 mS/m и с температура 23 °С ± 5 °С по следната схема:

2.2.2.   Устойчивост на въздействието на химични вещества

След изпитването, описано в точка 2.2.1 по-горе, и извършването на измерването, описано в точка 2.2.3.1 по-долу, външната повърхност на споменатите три образеца се подлага на обработката, описана в точка 2.2.2.2, със сместа, определена в точка 2.2.2.1 по-долу.

2.2.2.1.   Изпитвателна смес

Изпитвателната смес се състои от 61,5 % n-хептан, 12,5 % толуол, 7,5 % етилов тетрахлорид, 12,5 % трихлоретилен и 6 % ксилол (обемни проценти).

2.2.2.2.   Нанасяне на изпитвателната смес

Парче памучен плат (в съответствие със стандарта ISO 105) се напоява до насищане със сместа, определена в точка 2.2.2.1, и до 10 секунди се налага в продължение на 10 минути върху външната повърхност на образеца при натиск от 50 N/cm2, съответстващ на усилие от 100 N, приложено върху изпитвателна повърхност от 14 × 14 mm.

През този период от 10 минути парчето плат отново се напоява със сместа, така че съставът на прилаганата течност да бъде винаги еднакъв с предписания състав на изпитвателната смес.

През периода на нанасяне упражняваният върху образеца натиск може да се компенсира така, че да се избегнат пукнатините, които този натиск може да причини.

2.2.2.3.   Почистване

След нанасянето на изпитвателната смес образците се изсушават на открито и след това се измиват с разтвора, описан в точка 2.3 („Устойчивост на въздействието на миещи препарати“), при температура 23 °С ± 5 °С. След това образците внимателно се изплакват с дестилирана вода, която съдържа не повече от 0,2 % примеси, при температура 23 °C ± 5 °C, след което се избърсват с мека кърпа.

2.2.3.   Резултати

2.3.   Устойчивост на въздействието на миещи препарати и въглеводороди

2.3.1.   Устойчивост на въздействието на миещи препарати

Външната повърхност на три образеца (лещи или образци от пластмаса), след като се нагрее до 50 °C ± 5 °C, се потапя за пет минути в смес, чиято температура се поддържа в границите 23 °C ± 5 °C и която е съставена от 99 части дестилирана вода, съдържаща не повече от 0,02 % примеси, и една част алкиларилсулфонат.

След края на изпитването образците се изсушават при температура 50 °C ± 5 °C. Повърхността на образците се почиства с влажна кърпа.

2.3.2.   Устойчивост на въздействието на въглеводороди

След това външната повърхност на трите образеца се търка леко в продължение на една минута с памучна кърпа, напоена със смес, съставена от 70 % n-хептан и 30 % толуол (обемни проценти), след което се изсушава на открито.

2.3.3.   Резултати

След успешното завършване на тези две изпитвания средната стойност на изменението при пропускането на светлината:

Δ t = (T2 – T3)/ T2, измерена върху трите образеца съгласно описаната в допълнение 2 към настоящото приложение процедура, не трябва да превишава 0,010 (Δ tm ≤ 0,010).

2.4.   Устойчивост на механично износване

2.4.1.   Метод за механично износване

Външната повърхност на три нови образеца (лещи) се подлага на изпитване за равномерно механично износване в съответствие с метода, описан в допълнение 3 към настоящото приложение.

2.4.2.   Резултати

След това изпитване измененията:

в светлопропускливостта: Δ t = (T2 – T3)/T2,

и в разсейването на светлината: Δ t = (T5 – T4)/T2,

се измерват съгласно процедурата, описана в допълнение 2, в зоната, определена в точка 3.2.4.1.1 от настоящото правило. Средната стойност за трите образеца трябва да бъде такава, че: Δ tm ≤ 0,100; Δ dm ≤ 0,050.

2.5.   Изпитване за прилепването на покритията, ако има такива

2.5.1.   Подготовка на образеца

Върху площ с размери 20 mm × 20 mm от покритието на леща се прорязва мрежа от квадрати с размери приблизително 2 mm × 2 mm с помощта на бръснарско ножче или игла. Натискът върху ножчето или иглата трябва да бъде достатъчен, за да прореже поне покритието.

2.5.2.   Описание на изпитването

Използва се самозалепваща се лента със сила на адхезия 2 N/(cm от широчината) ± 20 %, измерена при стандартизираните условия, описани в допълнение 4 към настоящото приложение. Тази самозалепваща се лента с минимална широчина 25 mm се притиска в продължение на най-малко пет минути към повърхността, подготвена според предписанията в точка 2.5.1.

След това към края на самозалепващата се лента се прилага усилие, докато силата на адхезия към разглежданата повърхност се уравновеси със сила, перпендикулярна на тази повърхност. От този момент лентата започва да се отлепва с постоянна скорост от 1,5 m/s ± 0,2 m/s.

2.5.3.   Резултати

Не трябва да има значителни повреди върху прорязания като мрежа участък. Повреди в пресечните точки между квадратите или по краищата на прорезите се допускат, при условие че повредената повърхност не надвишава 15 % от прорязания като мрежа участък.

2.6.   Изпитвания на комплектован фар с вградена леща от пластмаса

2.6.1.   Устойчивост на механично износване на повърхността на лещата

2.6.1.1.   Изпитвания

Лещата на фара образец № 1 се подлага на изпитването, описано в точка 2.4.1 по-горе.

2.6.1.2.   Резултати

След изпитването резултатите от фотометричните измервания, извършени на фара в съответствие с настоящото правило, не трябва да превишават с повече от 30 % максималните стойности, предписани за точки B 50 L и HV, и да не са с повече от 10 % под минималните стойности, предписани за точка 75 R (в случай че фарът е предназначен за ляво движение, точките, за които се отнасят посочените по-горе изисквания, са B 50 R, HV и 75 L).

2.6.2.   Изпитване за прилепването на покритията, ако има такива

Лещата на фара образец № 2 се подлага на изпитването, описано в точка 2.5 по-горе.

3.   ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ОБРАЗЦИ ОТ ИНСПЕКТОР

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

2.   ПЪРВО ВЗЕМАНЕ НА ОБРАЗЦИ

При първото вземане на образци се избират произволно четири фара. Първият образец, съставен от две светлини, се обозначава с А, а вторият образец, съставен от две светлини, се обозначава с В.

2.1.   Съответствието не се оспорва

2.2.   Случаи, в които съответствието се оспорва

2.3.   Отмяна на одобрение

Съответствието се оспорва и точка 12 се прилага, ако, като се следва процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, отклоненията на измерените стойности на фарове са:

3.   ПОВТОРНО ВЗЕМАНЕ НА ОБРАЗЦИ

В случаите на A3, B2 и B3 е необходимо в рамките на два месеца след уведомяването да се извърши повторно вземане на образци — трето вземане на образец С от два фара и четвърто вземане на образец D от два фара, избрани от наличната продукция, произведена след привеждането в съответствие.

3.1.   Съответствието не се оспорва

3.2.   Случаи, в които съответствието се оспорва

3.3.   Отмяна на одобрение

Съответствието се оспорва и се прилага точка 12, ако след процедурата за вземане на образци във фигура 1 от настоящото приложение отклоненията на измерените стойности на фаровете са:

4.   ВЕРТИКАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА

По отношение на проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлина се прилага следната процедура:

Фигура 1

(1)  Буквите в скобите се отнасят за фарове, предназначени за ляво движение.

(2)  Границата на пренасочването от 1° в посока дясно или ляво не е сравнима с пренасочването нагоре или надолу във вертикалната равнина. Последното е обусловено единствено от изискванията на точка 8.3. Хоризонталната част на границата между осветената и тъмната зона обаче не трябва да се простира отвъд правата hh (изискванията на точка 8.3 не се прилагат за модули HSB, предназначени да отговарят на изискванията на настоящото правило само за късата светлина).