Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН относно статута — TRANS/WP.29/343, който е на разположение на адрес: http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Правило № 118 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни технически предписания относно горимостта на материалите, използвани за изграждането на интериора на някои категории моторни превозни средства

1.1. Настоящото правило се прилага за горимостта (запалимост, скорост на горене и характеристики на топене) на материалите, използвани в интериора на превозни средства от категории M3, класове II и III (1) за превоз на повече от 22 пътници, непредназначени за превоз на правостоящи пътници и за експлоатация в условията на градско движение (градски автобуси).

1.2. Част I — Одобрение на тип превозно средство по отношение на горимостта на компонентите, използвани в интериора на отделението за пътници.

1.3. Част II — Одобрение на компонент (материали, седалки, завеси, разделителни прегради и др.) по отношение на горимостта.

2.1. „Производител“ означава лицето или организацията, които са отговорни пред одобряващия орган за всички аспекти на процеса на одобрение на типа и за осигуряване на съответствие на производството. Не е от съществено значение дали лицето или организацията участва пряко във всички етапи на производството на превозното средство или компонента, предмет на процеса на одобрение.

2.2. „Отделение за пътници“ означава пространството за настаняване на пътниците, включително бар, кухня, тоалетна и др.), ограничено от:

2.3. „Материали за производство“ означава продукти в големи количества (напр. рулони с тапицерия) или готови компоненти, доставени на производителя за вграждане в одобрен по настоящото правило тип превозно средство или на работилница за използване при дейността за поддръжка и ремонт на превозни средства.

2.4. „Седалка“ означава конструкция, която е възможно да бъде или да не бъде съставна част от конструкцията на превозното средство, комплектована с тапицерия и предвидена за сядане на един възрастен. Терминът обхваща самостоятелна седалка или част от седалка пейка, предвидена за сядане на един възрастен.

2.5. „Група седалки“ означава или седалка тип пейка, или отделни седалки, разположени обаче една до друга (монтирани по такъв начин, че предното устройство за закрепване на една седалка е на една линия със или е пред задното устройство за закрепване и е на една линия със или е зад предното устройство за закрепване на друга седалка), и на които има място за сядане на един или повече възрастни.

2.6. „Седалка тип пейка“ е конструкция, комплектована с тапицерия, предвидена за сядане на повече от един възрастен.

3.1. Заявлението за одобрение на тип превозно средство или компонент по отношение на настоящото правило се подава от производителя.

3.2. То се придружава от информационен документ, съответстващ на образеца, показан в приложение 1 или приложение 2.

На техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията за одобрение на типа, трябва да се предостави следното:

3.3.1. в случай на одобрение на превозно средство: превозно средство, представително за подлежащия на одобрение тип;

3.3.2. в случай на компоненти от интериора, чийто тип вече е одобрен: списък на номерата на одобрението на типа и обозначенията на производителя на типа на съответните части трябва да бъдат приложени към заявлението за одобрение на типа превозно средство;

в случай на компоненти от интериора без одобрение на типа на ИКЕ:

3.3.3.1. образци на използваните в превозните средства компоненти, представителни за подлежащия на одобрение тип, броят на които е уточнен в приложения 6—8;

3.3.3.2. освен това на техническата служба се предоставя още един образец с контролно предназначение;

3.3.3.3. за устройства като седалки, завеси, разделителни прегради и др.: образците, посочени в точка 3.3.3.1, плюс едно цяло устройство, както е посочено по-горе;

3.3.3.4. образецът трябва да бъде ясно и незаличимо маркиран с търговското наименование или марка на заявителя или обозначението на типа.

4.1. Ако типът, представен за одобрение по реда на настоящото правило, отговаря на изискванията от съответната(ите) част(и) на настоящото правило, се издава одобрение на съответния тип.

4.2. На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрението. Първите му две цифри (понастоящем 00 за правилото в първоначалния му вид) указват серията от изменения, включващи най-новите основни технически изменения, направени по правилото към момента на издаване на одобрение. Една и съща страна по договора не може да присвоява същия номер на друг тип превозно средство или компонент, определени в настоящото правило.

4.3. Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, биват уведомявани за всяко одобрение или разширение на одобрение на тип съгласно настоящото правило посредством един от формулярите, които съответстват на образците от съответно приложение 3 или 4 към настоящото правило.

На всяко превозно средство, съответстващ на одобрен по настоящото правило тип превозно средство, на опаковката на всеки материал (вж. точка 4.4.2.3), съответстващ на одобрен по настоящото правило тип, и на всеки отделно доставен компонент, съответстващ на одобрен по настоящото правило тип, на видно и леснодостъпно място, определено във формуляра за одобрение, се поставя международна маркировка, която се състои от:

4.4.1. оградена с окръжност буква „E“, следвана от отличителния номер на държавата, която е издала одобрението (2);

4.4.2.1. символи, указващи посоката, за която е определена скоростта на горене:

4.4.2.2. символа „V“, указващ, че компонентът е одобрен по отношение на характеристиките на топене (приложение 7), и/или символа „CD“, указващ, че компонентът е одобрен като цяло устройство, като например седалки, разделителни прегради, полици за багаж и др.;

4.4.2.3. не е необходимо материалите за производство да бъдат маркирани индивидуално. Опаковката обаче, с която се доставят, трябва да бъде ясно маркирана с маркировката за одобрение, описана по-горе;

4.4.2.4. ако големи компоненти са маркирани отделно, например седалки, съдържащи повече от един детайл от одобрен материал, те могат да имат една единствена маркировка, указваща номера(та) на одобрение на използвания(те) материал(и).

4.4.3. Ако даден тип съответства на тип, одобрен по едно или няколко правила, приложени към Спогодбата, в държавата, издала одобрение по настоящото правило, не е необходимо да се повтаря символът, предписан в точка 4.4.1. В този случай номерът на правилото, по който е издадено одобрение в държавата, издала одобрение по настоящото правило, се поставя във вертикални колони отдясно на символа, предписан в точка 4.4.1.

4.4.4. Маркировката за одобрение трябва да бъде ясна, четлива и незаличима.

4.4.5. Маркировката за одобрение се поставя в близост до или на табелката с данни за превозното средство, поставена от производителя.

4.4.6. Приложение 5 към настоящото правило дава примери за оформлението на маркировки за одобрение.

5. ЧАСТ I — ОДОБРЕНИЕ НА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГОРИМОСТТА НА КОМПОНЕНТИТЕ, ИЗПОЛЗВАНИ В ИНТЕРИОРА НА ОТДЕЛЕНИЕТО ЗА ПЪТНИЦИ

5.1.1. „Тип превозно средство“ означава превозни средства, които не се различават по отношение на такива основни характеристики като обозначението на типа от производителя.

5.2.1. Материалите за интериора на отделението за пътници, използвани в превозното средство, подлежащо на одобрение на типа, трябва да отговарят на изискванията от част II на настоящото правило.

5.2.2. Материалите и/или оборудване, използвани в отделението за пътници и/или в устройства, одобрени като компоненти, се монтират така, че да се намали рискът от развиване на пламък и разпространение на пламък.

5.2.3. Тези материали и/или оборудване за интериора се монтират само в съответствие с тяхното предназначение и изпитването (изпитванията), на които са били подложени (вж. точки 6.2.1, 6.2.2 и 6.2.3), по-специално по отношение на тяхната горимост и характеристики на топене (в хоризонтална/вертикална посока).

5.2.4. Всеки адхезионен агент, използван за закрепване на материал от интериора към неговата поддържаща конструкция, трябва, доколкото това е възможно, да не повишава горимостта на материала.

6. ЧАСТ II — ОДОБРЕНИЕ НА КОМПОНЕНТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕГОВАТА ГОРИМОСТ

„Тип компонент“ означава компоненти, които не се различават по отношение на такива основни характеристики като:

6.1.1.1. обозначението на типа от производителя;

6.1.1.2. предвиденото използване (тапицерия за седалка, облицовка на покрив и др.);

6.1.1.3. основния(те) материал(и) (напр. вата, пластмаса, гума, смесени материали);

6.1.1.4. броя на слоевете в случай на съставни материали; и

6.1.1.5. други характеристики, доколкото същите оказват забележимо влияние върху описаните в настоящото правило експлоатационни показатели.

6.1.2. „Скорост на горене“ означава частното от разделянето на изгорялото разстояние, измерено съгласно приложение 6 и/или приложение 8 към настоящото правило, на времето, изминало при изгарянето на това разстояние. Изразява се в милиметри в минута.

6.1.3. „Съставен материал“ означава материал, съставен от няколко слоя от сходни или различни материали, плътно държани заедно по техните повърхности чрез залепване, свързване, плакиране, заваряване и др. Когато различни материали са свързани заедно през интервали (напр. чрез зашиване, високочестотно заваряване, нитоване), тези материали не се считат за съставни материали.

6.1.4. „Лицева страна“ означава страната от материала, която е обърната към отделението за пътници, когато материалът е монтиран в превозното средство.

6.1.5. „Тапицерия“ означава комбинацията от подложка от мек материал и довършителен материал за повърхността, които заедно образуват възглавницата на рамката на седалката.

6.1.6. „Вътрешна(и) облицовка(и)“ означава материал(и), който(които) (заедно) образува(т) външния и вътрешния слой на покрив, стена или под.

6.2.1. Следните материали трябва да бъдат подложени на изпитването, описано в приложение 6 към настоящото правило:

Резултатът от изпитването трябва да се счита за удовлетворителен, ако като се вземат под внимание най-неблагоприятните резултати от изпитването, хоризонталната скорост на горене е не по-голяма от 100 mm/минута, или пламъкът изгасва преди достигането до последната точка на измерване.

6.2.2. Следните материали трябва да бъдат подложени на изпитването, описано в приложение 7 към настоящото правило:

Резултатът от изпитването трябва да се счита за удовлетворителен, ако като се вземат под внимание най-неблагоприятните резултати от изпитването, не се образува капка, която да запали памучната вата.

6.2.3. Материалите, използвани за завесите и сенниците (и/или други окачващи се материали) трябва да бъдат подложени на изпитването, описано в приложение 8.

Резултатът от изпитването трябва да се счита за удовлетворителен, ако като се вземат под внимание най-неблагоприятните резултати от изпитването, вертикалната скорост на горене е не по-голяма от 100 mm/минута.

Материалите, които не е необходимо да бъдат подлагани на изпитванията, описани в приложения 6—8, са:

6.2.4.1. изработените от метал или стъкло части;

6.2.4.2. всяка принадлежност на самостоятелна седалка с маса на неметалния материал по-малка от 200 g. Ако общата маса на тези принадлежности надвишава 400 g неметален материал на седалка, тогава трябва да бъде изпитан всеки материал;

елементи, чиято повърхностна площ или обем не надвишават съответно:

6.2.4.3.1. 100 cm2 или 40 cm3 за елементи, които са свързани към самостоятелно място за сядане;

6.2.4.3.2. максимум 300 cm2 или 120 cm3 за един ред седалки, на линеен метър от интериора на отделението за пътници за тези елементи, които са разпределени в превозното средство и които не са свързани към самостоятелно място за сядане;

6.2.4.5. елементи, за които не е възможно да се вземе образец с предписаните размери, както е определено в точка 3.1 от приложение 6, точка 3 от приложение 7 и точка 3.1 от приложение 8.

7. ПРОМЯНА НА ТИПА И РАЗШИРЕНИЕ НА ОДОБРЕНИЕТО

Административният отдел, одобрил типа превозно средство или компонент по отношение на настоящото правило, се уведомява за всяка промяна на типа превозно средство или компонент. Тогава отделът може:

7.1.1. да прецени, че е малко вероятно направените промени да оказват съществено неблагоприятно въздействие и че при всички положения превозното средство или компонентите продължават да съответстват на изискванията; или

7.1.2. да изиска допълнителен протокол от изпитване от техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията.

7.2. Потвърждението, отказът или одобрението, посочващо измененията, се съобщава по процедурата, посочена в точка 4.3 по-горе, на страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

7.3. Компетентният орган, който издава разширение на одобрението, присвоява сериен номер на всеки формуляр за съобщение, изготвен за това разширение, и уведомява за него другите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, съответстващ на образеца от приложение 3 или приложение 4 към настоящото правило.

Процедурите за съответствие на производството трябва да съответстват на определените в Спогодбата, допълнение 2 (E/ECE/324-E/ECE/TRANS/505/Rev.2), като се спазват следните изисквания:

8.1. Превозните средства/компонентите, одобрени по настоящото правило, трябва да бъдат произведени така, че да съответстват на одобрения тип, като отговарят на изискванията от съответната част(и) на настоящото правило.

8.2. Органът, издал одобрението на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието, прилагани във всяко производствено съоръжение. Нормалната честота на тези проверки е веднъж на всеки две години.

9. САНКЦИИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

9.1. Одобрение, издадено по отношение на тип превозно средство/компонент съгласно настоящото правило, може да бъде отменено, ако не са спазени изискванията, изложени по-горе.

9.2. Ако страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, отмени издадено от нея одобрение, тя уведомява незабавно останалите страни по договора, прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, съответстващ на образците от приложение 3 или приложение 4 към настоящото правило.

10. ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако титулярят на одобрението прекрати напълно производството на тип преден фар, одобрен в съответствие с настоящото правило, той трябва да уведоми за това органа, издал одобрението на типа, който на свой ред уведомява за това останалите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, съответстващ на образеца от приложение 3 или приложение 4 към настоящото правило.

11. НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНИЕ, КАКТО И НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОТДЕЛИ

Страните по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, съобщават на секретариата на ООН наименованията и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитвания за одобрение, както и на административните отдели, издаващи одобрение и на които се изпращат формулярите, удостоверяващи одобрение, разширение, отказ или отмяна на одобрение, или окончателно прекратяване на производството, издадени в други държави.

(1) Както е определено в приложение 7 към Консолидираната резолюция относно конструкцията на превозните средства (R.E.3) (документ TRANS/WP.29/78/Rev.1/Amend.2).

(2) 1 — Германия, 2 — Франция, 3 — Италия, 4 — Нидерландия, 5 — Швеция, 6 — Белгия, 7 — Унгария, 8 — Чешката република, 9 — Испания, 10 — Сърбия, 11 — Обединеното кралство, 12 — Австрия, 13 — Люксембург, 14 — Швейцария, 15 — не е присвоен, 16 — Норвегия, 17 — Финландия, 18 — Дания, 19 — Румъния, 20 — Полша, 21 — Португалия, 22 — Русия, 23 — Гърция, 24 — Ирландия, 25 — Хърватия, 26 — Словения, 27 — Словакия, 28 — Беларус, 29 — Естония, 30 — не е присвоен, 31 — Босна и Херцеговина, 32 — Латвия, 33 — не е присвоен, 34 — България, 35 — не е присвоен, 36 — Литва, 37 — Турция, 38 — не е присвоен, 39 — Азербайджан, 40 — бившата югославска република Македония, 41 — не е присвоен, 42 — Европейската общност (официалните одобрения се предоставят от държавите-членки, които използват техния съответен ИКЕ символ), 43 — Япония, 44 — не е присвоен, 45 — Австралия, 46 — Украйна, 47 — Южна Африка, 48 — Нова Зеландия, 49 — Кипър, 50 — Малта и 51 — Република Корея. Следващи номера ще бъдат присвоявани и на други държави в хронологичния ред, по който те ратифицират или се присъединят към Спогодбата за приемане на единни технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условията за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания, като така присвоените номера се съобщават от генералния секретар на Организацията на обединените нации на страните по Спогодбата.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ

(в съответствие с точка 3.2 от настоящото правило относно одобрение на тип превозно средство на ИКЕ по отношение на горимостта на компонентите, използвани в интериора на отделението за пътници)

Ако системите, компонентите или обособените технически възли са с електронни органи за управление, трябва да се предостави информация относно експлоатационните им показатели.

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1. Марка (търговско наименование на производителя): …

1.2. Тип и общо(и) търговско(и) описание(я): …

1.3. Средства за идентифициране на типа, ако са маркирани на превозното средство: …

1.4. Местоположение на тази маркировка: …

1.5. Категория превозно средство (1): …

1.6. Наименование и адрес на производителя: …

1.7. Адрес(и) на монтажното(ите) предприятие(я): …

2. ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

2.1. Снимки и/или чертежи на представително превозно средство:

3. КАРОСЕРИЯ

Вътрешна арматура

Седалки:

3.1.1. Брой: …

Горимост на материалите, използвани за изграждането на интериора на превозното средство

Материал(и), използван(и) за вътрешната облицовка на тавана

3.2.1.1. Номер(а) на одобрението на типа: …

Материал(и), използван(и) за задната и страничните стени

3.2.2.1. Номер(а) на одобрението на типа: …

Материал(и), използван(и) за пода

3.2.3.1. Номер(а) на одобрението на типа: …

Материал(и), използвани за тапицерията на седалките

3.2.4.1. Номер(а) на одобрението на типа: …

Материал(и), използван(и) за отоплителните и вентилационните тръби

3.2.5.1. Номер(а) на одобрението на типа: …

Материал(и), използван(и) за полиците за багаж

3.2.6.1. Номер(а) на одобрението на типа: …

Материал(и), използван(и) за други цели

3.2.7.1. Предназначение: …

3.2.7.2. Номер(а) на одобрението на типа: …

Компоненти, одобрени като цели устройства (седалки, разделителни прегради, полици за багаж и др.)

3.2.8.1. Номер(а) на одобрението на типа: …

(1) Както е определено в приложение 7 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозни средства (R.E.3), (документ TRANS/WP.29/78/Rev. 1/Amend. 2).

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

СЪОБЩЕНИE

(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

(1)

Издадено от:

наименование на административния орган:

…

относно (2):

ИЗДАДЕНО ОДОБРЕНИЕ

РАЗШИРЕНО ОДОБРЕНИЕ

ОТКАЗАНО ОДОБРЕНИЕ

ОТМЕНЕНО ОДОБРЕНИЕ

ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

на тип превозно средство съгласно Правило № 118

Одобрение № … Разширение № …

Основание за разширението: …

РАЗДЕЛ I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1. Марка (търговско наименование на производителя): …

1.2. Тип: …

Средства за идентифициране на типа, ако са маркирани на превозното средство/компонента/обособения технически възел (2) (3): …

1.3.1. Местоположение на тази маркировка: …

1.4. Категория превозно средство (4): …

1.5. Наименование и адрес на производителя: …

1.6. Местоположение на маркировката за одобрение на ИКЕ: …

1.7. Адрес(и) на монтажното(ите) предприятие(я): …

РАЗДЕЛ II

1. Допълнителна информация (ако е необходимо): …

2. Техническа служба, отговаряща за провеждане на изпитванията: …

3. Дата на протокола от изпитването: …

4. Номер на протокола от изпитването: …

5. Забележки (ако има такива): …

6. Място: …

7. Дата: …

8. Подпис: …

9. Приложен е указател към информационното досие, депозирано в одобряващия орган, което може да бъде получено при поискване.

(1) Отличителен номер на държавата, която е издала/разширила/отказала/отменила одобрението (вж. разпоредбите относно одобрението в правилото).

(2) Ненужното се зачерква (има случаи, когато са възможни повече от едно вписвания и не е необходимо да се зачерква нищо).

(3) Ако средствата за идентифициране на типа съдържат знаци, които не засягат описанието на типа превозно средство, компонент или обособен технически възел, обхванати в настоящия информационен документ, тези знаци трябва да се отбележат в документацията със символа: „?“ (напр. ABC??123??).

(4) Както е определено в приложение 7 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозни средства (R.E.3) (документ TRANS/WP.29/78/Rev.1/Amend.2, с измененията).

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

СЪОБЩЕНИE

(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

(1)

Издадено от:

наименование на административния орган:

…

относно (2):

ИЗДАДЕНО ОДОБРЕНИЕ

РАЗШИРЕНО ОДОБРЕНИЕ

ОТКАЗАНО ОДОБРЕНИЕ

ОТМЕНЕНО ОДОБРЕНИЕ

ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

на тип компонент съгласно Правило № 118

Одобрение № … Разширение № …

Основание за разширението: …

РАЗДЕЛ I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1. Марка (търговско наименование на производителя): …

1.2. Тип: …

Средства за идентифициране на типа, ако са маркирани на устройството (3): …

1.3.1. Местоположение на тази маркировка: …

1.4. Наименование и адрес на производителя: …

1.5. Местоположение на маркировката за одобрение на ИКЕ: …

1.6. Адрес(и) на монтажното(ите) предприятие(я): …

РАЗДЕЛ II

1. Допълнителна информация (ако е необходимо): …

2. Техническа служба, отговаряща за провеждане на изпитванията: …

3. Дата на протокола от изпитване: …

4. Номер на протокола от изпитване: …

5. Забележки (ако има такива): …

6. Място: …

7. Дата: …

8. Подпис: …

9. Приложен е индексът на информационния пакет, който е депозиран в органа по одобряването и може да бъде получен при поискване.

(2) Ненужното се зачерква (има случаи, когато повече от едно вписвания са възможни и не е необходимо да се зачерква нищо).

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

Изпитване за определяне на хоризонталната скорост на горене на материалите

1. Вземане на образци и принцип

1.1. В случай на изотропен материал се подлагат на изпитване пет образеца, а в случай на анизотропен материал — десет образеца (по пет за всяка посока).

1.2. Образците се взимат от изпитвания материал. При материали, имащи различна скорост на горене в различни посоки, се изпитва всяка посока. Образците се взимат и поставят в изпитвателната апаратура, така че да се измери най-високата скорост на горене. Когато материалът се доставя на широчина, трябва да се отреже дължина най-малко 500 mm по цялата широчина. От това се взимат образци, така, че да бъдат на поне 100 mm от края на материала и на равни разстояния един от друг. По същия начин се вземат образци от готови изделия, когато формата на изделието позволява. Когато дебелината на изделието е повече от 13 mm, тя се намалява на 13 mm чрез механичен процес, извършван от страната, която не гледа към отделението за пътници. Ако не е възможно, изпитването се провежда, съгласувано с техническата служба, върху първоначалната дебелина на материала, което трябва да се посочи в протокола от изпитването.

Съставни материали (вж. точка 6.1.3) се изпитват като материали с еднородна структура. В случай на материали, изготвени от насложени един върху друг слоеве с различен състав, които не са съставни материали, всички слоеве от материала до дълбочина 13 mm от повърхността, гледаща към отделението за пътници, се изпитват поотделно.

1.3. Образецът се държи хоризонтално в държател с U-образна форма и се излага на действието на определен пламък за 15 секунди в горивна камера, като пламъкът действа на свободния край на образеца. Изпитването определя дали и кога пламъкът изгасва или времето, за което пламъкът преминава измерено разстояние.

2. Апаратура

Горивна камера (фигура 1), за предпочитане от неръждаема стомана и с размери, посочени на фигура 2. Предната страна на камерата има огнеупорно прозорче за наблюдение, което може да обхваща предната част и да бъде конструирано като врата за достъп.

Основата на камерата има вентилационни отвори и около горната страна има вентилационен прорез. Горивната камера е поставена на четири крака с височина 10 mm.

Камерата може да има отвор в единия край за вкарване на държателя на образеца със самия образец; в противоположния край е осигурен отвор за газопровода. Стопеният материал се събира във вана (вж. фигура 3), която се поставя на дъното на камерата между вентилационните отвори, без да закрива площ с отвори.

Фигура 1

Пример за горивна камера с държател на образеца и вана за капките

Фигура 2

Пример за горивна камера

(размерите са в милиметри)

Фигура 3

Типична вана за капки

(размерите са в милиметри)

Държател за образеца, състоящ се от две метални плочи с U-образна форма или рамки от неръждаем материал. Размерите са дадени на фигура 4.

Долната плоча има шипове, горната — съответни отвори, за да осигурят плътно задържане на образеца. Шиповете служат също като точки на измерване за началото и края на разстоянието на изгаряне.

Опората се осигурява от топлоустойчиви телове с диаметър 0,25 mm, опънати през 25 mm върху долната U-образната рамка (вж. фигура 5).

Равнината, съответстваща на долната страна на образците, е 178 mm над плоскостта на пода. Разстоянието от предния край на държателя на образеца до края на камерата трябва да бъде 22 mm; разстоянието от надлъжните страни на държателя на образеца до страните на камерата трябва да бъде 50 mm (всички размери са вътрешни). (Вж. фигури 1 и 2).

Фигура 4

Пример за държател на образец

(размерите са в милиметри)

Фигура 5

Пример за част от конструкцията на долната U-образна рамка, предвидена за улесняване на закрепването на теловете

(размери в милиметри)

2.3. Газова горелка.

Малкият източник на запалване се осигурява с Бунзенова горелка с вътрешен диаметър 9,5 ± 0,5 mm. Разположена е в изпитвателната камера, така че центърът на нейната дюза да е на 19 mm под средата на долния ръб на отворения край на образеца (вж. фигура 2).

2.4. Изпитвателен газ

Подаваният към горелката газ трябва да има калоричност близо 38 MJ/m3 (напр. природен газ).

2.5. Метален гребен с дължина най-малко 110 mm, със седем до осем гладки, заоблени зъба на всеки 25 mm.

2.6. Хронометър с точност до 0,5 секунди.

2.7. Вентилационен шкаф. Горивната камера може да се постави във вентилационен шкаф, при условие че вътрешният обем е най-малко 20 пъти, но не повече от 110 пъти, по-голям от обема на горивната камера и при условие че нито един от размерите за височина, широчина или дължина на вентилационния шкаф не е повече от 2,5 пъти по-голям от другите два размера. Преди изпитването се измерва вертикалната скорост на въздуха през вентилационния шкаф на 100 mm пред и зад крайното положение, в което ще бъде поставена горивната камера. Скоростта трябва да бъде между 0,10 и 0,30 m/s, за да се избегне евентуално неудобство за оператора заради продуктите на горенето. Възможно е да се използва вентилационен шкаф с естествена вентилация и подходяща скорост на въздуха.

3. Образци

3.1. Форма и размери

Формата и размерите на образците са дадени на фигура 6. Дебелината на образеца съответства на дебелината на изпитваното изделие. Тя не трябва да бъде по-голяма от 13 mm. Когато вземането на образец позволява това, образецът трябва да има постоянно сечение по цялата си дължина.

Фигура 6

Образец

(размери в милиметри)

3.1.2. Ако формата и размерите на изделието не позволяват взимането на образец от дадения размер, трябва да се спазват следните минимални размери:

а)	за образци с широчина между 3 и 60 mm дължината трябва да бъде 356 mm. В този случай материалът се подлага на изпитване по широчината на изделието;

б)	за образци с широчина от 60 до 100 mm, дължината трябва да бъде най-малко 138 mm. В този случай потенциалното разстояние на изгаряне отговаря на дължината на образеца, като измерването започва при първата точка на измерване.

3.2. Привеждане към околните условия

Образците се привеждат към характеристиките на околния въздух най-малко 24 часа, но не повече от 7 дни, при температура 23° C + 2° C и относителна влажност 50 + 5 процента и се държат при тези условия до самото изпитване.

4. Процедура

4.1. Образците се поставят с кардираната или с влакнести снопчета повърхност върху плоска повърхност и се сресват два пъти срещу власинките с помощта на гребена (точка 2.5).

4.2. Образецът се поставя в държателя за образец (точка 2.2), така че изложената страна да бъде надолу към пламъка.

4.3. Пламъкът на газа се регулира на височина 38 mm, като се използва белегът в камерата, а входът за въздух на горелката е затворен. Преди започване на първото изпитване, пламъкът трябва да гори най-малко 1 min, за да се стабилизира.

4.4. Избутва се държателят на образеца в горивната камера, така че краят на образеца да е изложен на пламъка, и след 15 секунди се прекратява притокът на газ.

4.5. Измерването на времето на горене започва от момента, когато основата на пламъка премине първата точка на измерване. Следи се разпространяването на пламъка върху страната, която гори по-бързо от другата (горна или долна страна).

4.6. Измерването на времето за горене приключва, когато пламъкът е достигнал до последната измервателна точка или когато пламъкът загасне, преди да достигне до последната точка на измерване. Ако пламъкът не достигне последната точка на измерване, измерва се изгорялото разстояние до точката, където пламъкът е загаснал. Разстоянието на изгаряне е разпадналата се част от образеца, която е унищожена от горенето по повърхността или във вътрешността.

4.7. Когато образецът не се запалва или не продължава да гори, след като горелката е била загасена, или когато пламъкът загасне преди достигане на първата точка на измерване, така че не е било измерено време за горене, в протокола от изпитването се отбелязва, че скоростта на горене е 0 mm/min.

4.8. Когато се провеждат серия от изпитвания или се повтарят изпитвания, трябва да се осигури горивната камера и държателят на образеца да имат максимална температура 30° C преди започване на следващото изпитване.

5. Изчисляване

Скоростта на горене B (1) в милиметри в минута се определя по формулата:

B = 60 s/t

където:

s	=	разстоянието на изгаряне в милиметри;
t	=	времето в секунди, за да изгори разстоянието s.

(1) Скоростта на горене (B) за всеки образец се изчислява само в случай че пламъкът достигне до последната точка на измерване или до края на образеца.

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

Изпитване за определяне на характеристиките на топене на материалите

1. Вземане на образци и принцип

1.1. Подлагат се на изпитване четири образеца, за двете лица (ако не са еднакви).

1.2. Образецът се поставя в хоризонтално положение и се излага на електрически радиатор. Под мострата е поставен съд за събиране на получаващите се капки. В този съд се поставя малко памучна вата, за да се провери дали някоя капка не е горяща.

2. Апаратура

Апаратурата се състои от (фигура 1):

а)	електрически радиатор;

б)	опора с решетка за образеца;

в)	съд (за получаващите се капки);

г)	опора (за апаратурата).

2.1. Източникът на топлина е електрически радиатор с полезна мощност 500 W. Излъчващата повърхност трябва да е направена от прозрачна кварцова плоча с диаметър 100 ± 5 mm.

Лъчистата топлина от апаратурата се измерва на повърхност, която е разположена успоредно на повърхността на радиатора на разстояние 30 mm, и трябва да бъде 3 W/cm2.

2.2. Калибриране

За калибриране на радиатора се използва измерител на топлинния поток (радиометър), гардонов тип (фолиен тип), в изпълнение с обхват не по-голям от 10 W/cm2. Чувствителният елемент, поглъщащ лъчистата енергия и евентуално в малка степен енергията от конвекцията, трябва да бъде плосък, кръгъл, с диаметър не повече от 10 mm и да има черно матово покритие.

Чувствителният елемент се държи в съд с водно охлаждане, чиято предна страна е от силно полиран метал, плоска, съвпадаща с равнината на чувствителния елемент и кръгла с диаметър около 25 mm.

Лъчистата енергия не трябва да преминава през прозорец преди достигането до чувствителния елемент.

Измервателният уред трябва да бъде здрав, лесен за поставяне и използване, нечувствителен към въздушни течения и устойчив при калибриране. Измервателният уред трябва да има грешка в границите на ±3 процента и повторяемост в границите на 0,5 процента.

Калибрирането на измерителя на топлинния поток се проверява всеки път, когато се прави повторно калибриране на радиатора, чрез сравнение с измервателен уред, пазен като контролен еталон и който не се използва за друга цел.

Контролният еталонен уред трябва да бъде напълно калибриран през една година спрямо национален еталон.

2.2.1. Проверка на калибрирането

Облъчеността, получена от входящата мощност, която при първоначалното калибриране е отговаряла на облъченост от 3 W/cm2, трябва да се проверява често (най-малко на всеки 50 работни часа) и апаратурата трябва да бъде повторно калибрирана, ако такава проверка покаже отклонение, по-голямо от 0,06 W/cm2.

2.2.2. Процедура по калибриране

Апаратурата се поставя в околна среда, в която по принцип няма въздушни течения (не повече от 0,2 m/s).

Измерителят на топлинен поток се поставя в апаратурата в положението на мострата, така че чувствителният елемент на измерителя да е разположен централно спрямо повърхността на радиатора..

Включва се електрическото захранване и се установява входящата мощност при контролера, необходима да произведе в центъра на повърхността на радиатора облъченост от 3 W/cm2. След регулиране на уреда за мощност да регистрира 3 W/cm2 трябва да има период от пет минути без по-нататъшно регулиране, за да се осигури равновесие.

2.3. Опората за образците е метален пръстен (фигура 1). Отгоре на тази опора е поставена решетка, изготвена от неръждаеми стоманени телове, със следните размери:

а)	вътрешен диаметър: 118 mm;

б)	размер на отворите: квадрат 2,10 mm;

в)	диаметър на стоманения тел: 0,70 mm.

2.4. Съдът се състои от цилиндрична тръба с вътрешен диаметър 118 mm и дълбочина 12 mm. Съдът се напълва с памучна вата.

2.5. Вертикална колона служи за опора на елементите, посочени в точки 2.1, 2.3 и 2.4.

Радиаторът е поставен отгоре на опората по такъв начин, че излъчващата повърхност да е хоризонтална и излъчването надолу.

Към колоната е предвиден лост/педал, за да повдига бавно опората от радиатора. Трябва също да бъде предвидена дръжка, за да може радиаторът да се връща в своето нормално положение.

В нормалното си положение осите на радиатора, опората за образеца и съда трябва да съвпадат.

3. Образци

Изпитвателните образци са с размери: 70 mm × 70 mm. По същия начин се вземат образци от готови изделия, когато формата на изделието позволява. Когато дебелината на изделието е повече от 13 mm, тя се намалява на 13 mm чрез механичен процес, извършван от страната, която не гледа към отделението за пътници. Ако не е възможно, изпитването се провежда съгласувано с техническата служба върху първоначалната широчина на материала, което трябва да се посочи в протокола от изпитването.

Съставни материали (вж. точка 6.1.3 от правилото) се изпитват като материали с еднородна структура.

В случай на материали, изготвени от насложени слоеве от различен състав, които не са съставни материали, всички слоеве от материала, включени до дълбочина 13 mm от повърхността, гледаща към отделението за пътници, се изпитват индивидуално.

Общата маса на изпитвания образец е най-малко 2 g. Ако масата на един образец е по-малка, се добавят достатъчен брой образци.

Ако двете страни на материала се различават, трябва да се изпитат и двете, което означава, че трябва да се изпитат осем образеца. Образците и памучната вата се привеждат към характеристиките на околния въздух най-малко 24 часа, но не повече от 7 дни, при температура 23° C + 2° C и относителна влажност 50 ± 5 процента и се държат при тези условия до самото изпитване.

4. Процедура

Образецът е поставен на опората и последната е така разположена, че разстоянието между повърхността на радиатора и горната страна на образеца е 30 mm.

Съдът с памучната вата е поставен под решетката на опората на разстояние 300 mm.

Радиаторът се поставя встрани, така че да не може да излъчва върху образеца и се включва. Когато достигне пълната си мощност, той се разполага над образеца и измерването на времето започва.

Ако материалът се топи или деформира, височината на радиатора се изменя, за да се поддържа разстоянието от 30 mm.

Ако материалът се запали, след три секунди радиаторът се поставя встрани. Той се връща на мястото си, когато пламъкът загасне и същата процедура се повтаря толкова пъти, колкото е необходимо през първите пет минути от изпитването.

След петата минута от изпитването:

i)	ако образецът е загаснал (независимо дали се е запалил или не през първите пет минути от изпитването), радиаторът се оставя на място даже ако образецът се запали отново;

ii)	ако материалът гори, се изчаква изгасване, преди радиаторът да се върне отново в положението си.

И в двата случая изпитването трябва да продължи за допълнителни пет минути.

5. Резултати

Наблюдаваните явления се отбелязват в протокола от изпитването като:

i)	падане на капки; ако има, дали са горящи или не,

ii)	ако се е получило запалване на памучната вата.

Фигура 1

(размерите са в милиметри)

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

Изпитване за определяне на вертикалната скорост на горене на материалите

1. ВЗЕМАНЕ НА ОБРАЗЦИ И ПРИНЦИПИ

1.1. В случай на изотропен материал се подлагат на изпитване три образеца, а в случай на анизотропен материал — шест образеца.

1.2. Това изпитване се състои в излагане на образци, които са държани във вертикално положение, на пламък и определяне скоростта на разпространение на пламъка през изпитвания материал.

2. АПАРАТУРА

Апаратурата се състои от:

а)	държател на мострата;

б)

горелка;

в)	вентилационна система за изтегляне на газ и продуктите на горенето;

г)

шаблон;

д)	маркиращи конци от бели мерсеризирани памучни конци с максимална линейна гъстота от 50 tex.

2.1. Държателят на мострата се състои от правоъгълна рамка с височина 560 mm и трябва да има два здраво свързани успоредно пръта на разстояние 150 mm един от друг, на които се закрепват шипове за поставяне на мострата за изпитване, която е разположена в равнина, отстояща най-малко 20 mm от рамката. Монтажните шипове не трябва да са с диаметър по-голям от 2 mm и са с дължина най-малко 27 mm. Шиповете се разполагат на успоредните прътове на местата, показани на фигура 1. Рамката трябва да се постави на подходяща опора, за да поддържат прътовете вертикално ориентирани по време на изпитването (за целите на определяне положението на мострата върху шиповете в равнина отдалечена от рамката могат да се поставят дистанционни втулки с диаметър 2 mm в съседство на шиповете).

2.2. Горелката е описана на фигура 3.

Подаваният газ към горелката може да бъде технически пропан или технически бутан.

Горелката се разполага отпред, но отдолу на мострата, така че да лежи в равнина, минаваща през вертикалната средна линия на мострата и перпендикулярна на нейната лицева страна (вж. фигура 2), така че надлъжната ос е наклонена нагоре на 30° спрямо вертикалата към долния край на мострата. Разстоянието между върха на горелката и долния край на мострата е 20 mm.

2.3. Изпитвателната апаратура може да се постави във вентилационен шкаф, при условие че вътрешният обем е най-малко 20 пъти, но не повече от 110 пъти, по-голям от обема на изпитвателната апаратура и при условие, че: нито един от размерите за височина, широчина или дължина на вентилационния шкаф не е повече от 2,5 пъти по-голям от другите два размера. Преди изпитването се измерва вертикалната скорост на въздуха през вентилационния шкаф на 100 mm пред и зад крайното положение, в което ще бъде поставена изпитвателната апаратура. Скоростта трябва да бъде между 0,10 и 0,30 m/s, за да се избегне евентуално неудобство за оператора заради продуктите на горенето. Възможно е да се използва вентилационен шкаф с естествена вентилация и подходяща скорост на въздуха.

2.4. Използва се плосък здрав шаблон направен от подходящ материал и с размер, отговарящ на размера на мострата. В шаблона се пробиват отвори с диаметър приблизително 2 mm и разположени така, че разстоянието между центровете на отворите съответства на разстоянието между шиповете на рамата (вж. фигура 1). Отворите се разполагат на равно разстояние от вертикалната средна линия на шаблона.

3. ОБРАЗЦИ

3.1. Размерите на образците са: 560 × 170 mm

3.2. Образците се характеристиките на околния въздух най-малко 24 часа при температура 23° C + 2° C и относителна влажност 50 ± 5 процента и се държат при тези условия до самото изпитване.

4. ПРОЦЕДУРА

4.1. Изпитването се провежда при атмосфера с температура между 10° C и 30° C и относителна влажност 15 процента и 80 процента.

4.2. Горелката се затопля предварително в продължение на 2 минути. Височината на пламъка се регулира на 40 ± 2 mm, измерена на разстояние между върха на тялото на горелката и жълтата част на пламъка, когато горелката е ориентирана вертикално и пламъкът се наблюдава на слаба светлина.

4.3. Мострата се поставя на шиповете на изпитвателната рамка, след като е проверено, че шиповете преминават през маркираните точки на шаблона и че мострата е най-малко 20 mm отдалечена от рамката. Рамката се поставя на опората така, че мострата да е вертикална.

4.4. Маркиращите конци се закрепват хоризонтално пред мострата на местата, показани на фигура 1. На всяко място се поставя клуп от конец, така че двата сегмента да са на разстояние 1 mm и 5 mm от равнината на лицето на мострата.

Всеки клуп се закрепва към подходящо устройство за измерване на време. Конецът трябва да е достатъчно опънат, за да поддържа положението си спрямо мострата.

4.5. Към мострата се прилага пламък за 5 секунди. Счита се, че се е получило запалване, ако мострата продължава да гори в продължение на 5 секунди след отстраняване на запалващия пламък. Ако не се е получило запалване, в продължение на 15 секунди се прилага пламък към друга мостра, приведена към околната температура и влажност.

4.6. Ако някой резултат от комплект от три мостри надвишава минималния резултат с 50 процента, се изпитва друг комплект от три мостри за тази посока или страна. Ако една или две мостри от комплект от три мостри не успеят да изгорят до горния маркиращ конец, се изпитва друг комплект от три мостри за тази посока или страна.

4.7. Трябва да бъдат измерени следните времена в секунди:

а)	от началото на прилагане на запалващия пламък до скъсването на първия маркиращ конец (t1);

б)	от началото на прилагане на запалващия пламък до скъсването на втория маркиращ конец (t2);

в)	от началото на прилагане на запалващия пламък до скъсването на третия маркиращ конец (t3).

5. РЕЗУЛТАТИ

Наблюдаваните явления се отбелязват в протокола от изпитването като:

i)	продължителност на горене: t1, t2 и t3 в секунди; и

ii)	съответните разстояния на горене: d1, d2 и d3 в mm.

Скоростта на горене V1 и скоростите V2 и V3, ако е приложимо, се изчисляват (за всяка мостра, ако пламъкът достигне най-малко първия маркиращ конец), както следва:

Vi = 60 di/ti (mm/min)

Вземат се под внимание най-високите скорости на горене V1, V2 и V3.

Фигура 1

Държател на мостра

(размери в милиметри)

Фигура 2

Местоположение на пламъка на горелката

Фигура 3

Газова горелка

(размери в милиметри)