—

Договора за създаване на Европейската общност,

—

Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 20 октомври 2005 г. (1),

—

Конвенцията на ЮНЕСКО за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности от 14 ноември 1970 г.,

—

Решение № 1983/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Европейската година на междукултурния диалог (2008 г.) (2);

—

заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет в Брюксел на 19 и 20 юни 2008 г. (3), съгласно които сътрудничеството в областта на културата и междукултурният диалог се считат за неразделна част от всички външни политики;

—

на Резолюцията на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно Европейска програма за култура (4),

—

на заключенията на Съвета от 21 май 2008 г. относно междукултурните познания (5),

—

и на заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета от 21 май 2008 г. относно работния план за културата за периода 2008-2010 г. (6);

—

съобщението на Комисията от 10 май 2007 г. относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят (7);

—

междукултурният диалог може да допринесе за сближаване между хората и между народите, за предотвратяване на конфликтите и за процесите на постигане на помирение, по-специално в районите, които се сблъскват със ситуации на политическа нестабилност,

—

културният обмен и дейностите в областта на културното сътрудничество, включително в аудиовизуалната област, могат да допринесат за установяване на отношения, основани на партньорство, за укрепване на мястото и засилване на ролята на гражданското общество, за процесите на демократизация и добро управление, както и за укрепване на правата на човека и основните свободи,

—

културата, този съществен елемент на икономиката, основана на знанието, е също и област със силен икономически потенциал, по-специално културните и творческите индустрии и устойчивият културен туризъм,

—

мястото на Европа в света по отношение на изкуствата, интелектуалната сфера и научните изследвания зависи до голяма степен от динамиката на нейното културно творчество и от културния й обмен с трети страни,

—

културните връзки между Европа и останалите региони по света могат да се окажат от значение за развитието на междукултурния диалог и за осъществяването на съвместни проекти в областта на културата; Освен това Съюзът следва да се стреми към насърчаване на своето културно и езиково многообразие;

1.

да укрепват мястото и ролята на културата в политиките и програмите, провеждани в областта на външните отношения, и да насърчават сътрудничеството с трети държави и компетентни международни организации в областта на културата, по-специално ЮНЕСКО и Съвета на Европа, с оглед подобряване на качеството и засилване на многообразието на осъществяваните културни прояви и, в по-общ план, да съдействат за постигането на външнополитическите цели и на устойчиво развитие;

2.

да популяризират Конвенцията на ЮНЕСКО от 20 октомври 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване:

3.

да насърчават междукултурния диалог чрез по-нататъшната работа по конкретни проекти, действия за повишаване на осведомеността и обмен на добри практики, които вече са успешно осъществени в държавите-членки и извън Съюза в рамките на Европейската година на междукултурния диалог (2008 г.), по-специално въз основа на доклада за тази година, който ще бъде изготвен от Комисията.

—

разработване на европейска стратегия за постигане на съгласувано и системно включване на културата във външните отношения на Съюза и принос за взаимно допълващия се характер на действията на Съюза и на неговите държави-членки,

—

разработване на специфични стратегии с регионите и с трети държави с оглед уточняване на целите и средствата за действие в областта на културните отношения; тези стратегии ще бъдат по-специално адаптирани към характерните черти и перспективите за устойчиво развитие на тяхната културна сфера, към състоянието на културния обмен със Съюза, както и към тяхното икономическо и социално положение,

—

тези специфични стратегии могат да бъдат определени, при спазване на определеното от Договора разпределение на областите на компетентност, след приключването на процеса на експертни оценки и съгласуване с въпросните държави и региони.

—

за дейности в областта на културното сътрудничество, провеждани с трети държави, на местно, регионално или национално равнище по-специално с цел насърчаване на обмена в областта на културата и изкуствата, както и съвместните продукции, подпомагане на обучението и мобилността на хората на изкуството и професионалистите в областта на културата, и при необходимост — повишаване на капацитета за развитие на културната сфера в страните партньори, в частност чрез обмен на експертен опит,

—

за популяризиране в международен мащаб на европейските културни дейности, продукти и услуги, включително и в аудиовизуалната област, като външните аудиовизуални услуги, и подкрепата си за мобилността на хората на изкуството и професионалистите в областта на европейската култура извън рамките на Съюза,

—

за многоезичието — най-вече чрез изучаването на чужди езици, чрез превода и разгръщането на потенциала на всички европейски езици за развитие на културния и икономическия диалог с останалия свят — и за развитието на междукултурните познания,

—

за мобилността на младите хора в рамките на подходящи инициативи и програми на Общността, за тяхното образование в областта на културата и изкуствата, включително в областта на медиите, и за достъпа им до художествени изяви в цялото им многообразие,

—

за защитата на авторското право и сродните права и за предотвратяването и борба с фалшифицирането и пиратството в международен мащаб, в рамките на съответните двустранни и многостранни споразумения, на политическия диалог и на сътрудничеството с трети държави,

—

за защитата, опазването и валоризирането на материалното и нематериалното културно наследство, за международното сътрудничество, в т.ч. чрез обмена на опит в контекста на посочената по-горе Конвенция на ЮНЕСКО от 1970 г. в областта на предотвратяването и борбата с кражбите и незаконната търговия с културни ценности, по-конкретно неправомерно придобитите чрез незаконни разкопки и ограбване на паметници на културата.

—

извършване на анализ на културната сфера на трети държави, в това число техните перспективи за развитие и регулаторна рамка, с цел оказване на съдействие за по-точно определяне на необходимите стратегии и дейности; Комисията, в сътрудничество с държавите-членки и тези трети държави, ще допринася за този анализ,

—

използване на опита на държавите-членки, насърчаване на взаимодействия в полза на взаимното допълване на действията на Съюза и действията на неговите държави-членки и за насърчаване на повече съвместни дейности и проекти в областта на културата в международен мащаб; отвореният метод на координация в областта на културата може да допринесе за това,

—

полагане на усилия за определяне, в рамките на съществуващите финансови инструменти, на програми, които са оперативни и адаптирани към особеностите на културния сектор, по-специално към малките структури за производство и разпространение и към местните специфики на държавите-членки и държавите партньори: подобряване на достъпа на професионалистите до информацията относно програмите и дейностите за подпомагане, опростяване на процедурите за получаване на субсидии, дългосрочна финансова подкрепа и т.н.,

—

в рамките на преговорите за международни споразумения с регионалните организации или с държавите партньори — съобразяване със стратегиите, разработени с всяка от тях,

—

насърчаване на участието на хора на изкуството, професионалисти в областта на културата и, по-общо — на гражданското общество, както от държавите-членки, така и от и държавите партньори, в разработването и изпълнението на външните културни политики,

—

и накрая, насърчаване на по-тясно сътрудничество между културните институции на държавите-членки на Съюза, установени в трети държави, включително културните институти и техните сродни организации в тези държави, по-специално чрез свързване в мрежа.