Правило № 51 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни разпоредби относно одобряването на моторни превозни средства, имащи най-малко четири колела, по отношение на шума, издаван от тях

Добавка 50: правило № 51

Преработка 1

Включваща целия валиден текст до:

Допълнение 5 към серия от изменения 02 — дата на влизане в сила: 18 юни 2007 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРАВИЛО

ПРИЛОЖЕНИЯ

1.   ОБХВАТ

Това правило се прилага за превозни средства от категория M и N (1) по отношение на шума.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящото правило:

2.1.   „Одобрение на превозно средство“ означава одобрението на типа на превозното средство по отношение на шума.

2.2.   „Тип на превозното средство“ означава категория моторни превозни средства, които не се различават по такива важни аспекти като:

Въпреки това, ако горните разлики налагат различен метод на изпитване, тези разлики трябва да се считат като промяна на типа.

2.3.   „Система за намаляване на шума“ означава пълен комплект от компоненти, необходими за ограничаване на шума, издаван от моторното превозно средство и неговата изпускателна система.

2.4.   „Системи за намаляване на шума от различни видове“ означава системи за намаляване на шума, които се различават по такива важни аспекти като:

2.5.   „Компонент на система за намаляване на шума“ означава една от отделните съставни части, чийто монтаж съставлява системата за намаляване на шума.

Тези компоненти в частност са: изпускателни тръби, разширителна камера/и, самият/те шумозаглушител(и).

2.5.1.   Въздушният филтър се счита за компонент, само ако неговото присъствие е важно, за да се осигури съблюдаването на зададените гранични нива на звука;

2.5.2.   Колекторите не се считат за компоненти от системата за намаляване на шума.

2.6.   „Максимално тегло“ означава технически допустимото максимално тегло, обявено от производителя на превозното средство (това тегло може да бъде по-голямо от максималното тегло, разрешено от националните власти).

2.7.   „(Номинална) мощност на двигателя“ означава мощността на двигателя, изразена в kW (ИКЕ) и измерена по метода на ИКЕ в съответствие с правило № 85.

2.8.   „Теглото на дадено превозно средство в работен порядък (mro)“ означава теглото на ненатоварено превозно средство с каросерия и със съединително устройство в случай на превозно средство-влекач, или теглото на шасито с кабината, ако производителя не монтира каросерията и/или съединителното устройство, включително охладителна течност, масла, 90 % гориво, 100 % други течности освен използвана вода, инструменти, резервно колело, водач (75 kg) и за автобуси и луксозни големи автобуси, теглото на члена на екипажа (75 kg), ако в превозното средство има седалка за член на екипажа.

2.9.   „Номинални обороти на двигателя, S“ означават декларираните обороти на двигателя в min– 1 (rpm), при които двигателят развива своята номинална максимална чиста мощност в съответствие с правило № 85.

Ако номинална максимална нетна мощност се достига при няколко на брой обороти на двигателя, се използват най-високите обороти на двигателя.

2.10.   „Индекс на съотношението мощност към тегло (PMR)“ е безразмерна величина (виж приложение 10, точка 3.1.2.1.1.), използвана за изчисляване на ускорението.

2.11.   „Еталонна точка“ означава точка, която се определя, както следва:

2.12.   „Двигател“ означава източника на мощност без разглобяеми принадлежности.

2.13.   „Целево ускорение“ означава ускорение при частично отворена дроселна клапа /непълна мощност/ при движение в градски условия и се получава от статистически проучвания.

2.14.   „Еталонно ускорение“ означава изискваното ускорение по време на изпитване за ускоряване върху пистата за изпитване.

2.15.   „Коефициент на претегляне k за предавателното отношение“ е безразмерна цифрова величина, използвана да обедини резултатите от изпитания при две предавателни отношения по време на изпитания за ускоряване и по време на изпитване с постоянна скорост.

2.16.   „Коефициент kp на частична мощност“ е безразмерна цифрова величина, използвана за претеглената комбинация от резултати от изпитването за ускоряване и изпитването при постоянна скорост за превозните средства.

2.17.   „Предварително ускорение“ означава прилагане на средството за контрол на ускорението преди AA′ за целите на достигане на постоянно ускорение между AA′ и BB′.

2.18.   „Блокирани предавателни отношения“ означава такъв контрол на предавателната кутия, при който предавателното отношение не може да се промени по време на изпитването.

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

3.1.   Заявлението за одобрение на типа на дадено превозно средство по отношение на шума трябва да се подаде от неговия производител или от негов надлежно упълномощен представител.

3.2.   То трябва да се придружава от долуизброените документи и следните данни в три екземпляра:

3.3.   В случаите по точка 2.2.6. единичното превозно средство, представляващо разглеждания тип, се избира от техническата служба, провеждаща изпитанията за одобрение, в съответствие с производителя на превозното средство, като това е превозното средство с най-малко тегло в работен порядък, с най-малка дължина и следвайки спецификацията, описана в точка 3.1.2.3.2.3. от приложение 3.

3.4.   По заявка на техническата служба, провеждаща изпитанията за одобрение, производителят на превозното средство в допълнение представя образец от системата за намаляване на шума и един двигател най-малко със същия обем на цилиндрите и номинална максимална мощност като този, монтиран на превозното средство, по отношение на което се търси одобрение на типа.

3.5.   Преди да се издаде одобрение на типа компетентните органи проверяват съществуването на удовлетворителна организация за осигуряване на ефективен контрол на съответствието на производството.

4.   ОБОЗНАЧЕНИЯ

4.1.   Компонентите на системата за намаляване на шума без фиксиращите части и тръбопроводи, носят:

4.2.   Тези обозначения трябва да са ясно четливи и незаличими, дори и след монтаж.

4.3.   Даден компонент може да има няколко номера за одобрение, ако е бил одобрен като компонент на няколко заместващи шумозаглушителни системи.

5.   ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

5.1.   Одобрение на типа се издава само ако:

5.2.   На всеки одобрен тип се издава номер на одобрението. Неговите първи две цифри (в момента 02, съответстващи на серия 02 от изменения, влезли в сила на 18 април 1995 г.) показват серията от изменения, включващи най-новите основни технически изменения на правилото по времето на издаване на одобрението. Една и съща страна по Спогодбата не може да присвоява един и същи номер на един и същи тип превозно средство, но снабдено с друг тип система за намаляване на шума или на друг тип превозно средство.

5.3.   Известието за одобрение, разширение, отказ или за оттегляне на одобрение, или за окончателно спиране от производство на даден тип превозно средство в съответствие с това правило трябва да се съобщи на страните от Спогодбата, прилагащи това правило, чрез формуляр, съответстващ на образеца от приложение 1 към това правило.

5.4.   На всяко превозно средство, в съответствие с неговия тип, одобрен от това правило, на видно и леснодостъпно място, зададено от формуляра за одобрение, трябва да се постави международно обозначение за одобрението, състоящо се от:

5.5.   Ако превозното средство съответства на одобрения тип превозно средство, съгласно едно или повече други правила, приложени към Спогодбата в държавата, издала одобрението съгласно това правило, символът, описан в точка 5.4.1., няма нужда да се повтаря; в такъв случай номерата на правилото и одобрението, както и допълнителните символи на всички правила, съгласно които одобрението е било издадено в държавата, издала одобрение съгласно това правило, трябва да се поставят във вертикални колони отдясно на символа, описан в точка 5.4.1.

5.6.   Обозначението на одобрението е ясно четливо и незаличимо.

5.7.   Обозначението на одобрението се поставя в близост до или върху табелката с данни за превозното средство, поставена от производителя.

5.8.   Приложение 2 към настоящото правило дава примери за разположение на обозначението за одобрение.

6.   СПЕЦИФИКАЦИИ

6.1.   Обща спецификация

6.1.1.   Превозното средство, неговият двигател и системите за намаляване на шума трябва да бъдат така проектирани, произведени и сглобени, че да позволяват на превозното средство, при нормална експлоатация, независимо от вибрацията, на която може да е подложено, да съответства на правилата на настоящото правило.

6.1.2.   Системата за намаляване на шума трябва да бъде така обозначена, конструирана и сглобена, че да може добре да устоява на корозионните явления, на които е подложена, имайки предвид условията за използване на превозното средство.

6.2.   Спецификация относно нивата на звука

6.2.1.   Методи за измерване

6.2.1.1.   Шумът, издаван от типа превозно средство, представен за одобрение, се измерва по двата начина, описани в приложение 3 към това правило за движещо се превозно средство и за неподвижно превозно средство (3); в случай на превозно средство, задвижвано от електрически двигател, издаваният шум се измерва само в движение.

Превозните средства, имащи максимално разрешено тегло над 2 800 kg, трябва да бъдат подложени на допълнително измерване на шума от сгъстен въздух, когато превозното средство е неподвижно в съответствие със спецификацията на приложение 6, ако съответното спирачно оборудване е част от превозното средство.

6.2.1.2.   Двете стойности, измерени в съответствие с разпоредбата на точка 6.2.1.1. по-горе, трябва да бъдат включени в протокола от изпитването във формуляр съгласно образеца в приложение 1 към това правило.

Измерените стойности съгласно указанията на точка 6.2.1.1. по-горе трябва да се регистрират в протокола от изпитването и в сертификат, съответстващ на образеца, показан в приложение 1.

6.2.2.   Граници на нивото на звука

6.2.2.1.   С изключение на случаите по точка 6.2.2.2. по-долу, нивата на звука, издаван от различните типове превозни средства и измерен съгласно метода, описан в точка 3.1. от приложение 3 към това правило, трябва да не превишават следните граници:

6.2.2.2.   Обаче,

6.2.2.2.1.   За типовете превозни средства по точки 6.2.2.1.1. и 6.2.2.1.3., снабдени с двигател с вътрешно горене със запалване под налягане и с директно впръскване, граничните стойности се увеличават с 1 dB(A);

6.2.2.2.2.   За типовете превозни средства, проектирани за използване извън пътищата (4) и с максимално разрешено тегло над 2 тона, граничните стойности се увеличават:

6.2.2.2.3.   За типове превозни средства, по точка 6.2.2.1.1., и снабдени със скоростна кутия с повече от четири предни скорости и двигател, развиващ максимална мощност по-голяма от 140 kW (ECE) и имащи отношение на максимална мощност/максимално тегло по-голямо от 75 kW/t, граничните стойности трябва да бъдат увеличени с 1 dB(A), ако скоростта, с която задницата на превозното средство преминава през линия BB′ на трета предавка, е по-голяма от 61 km/h.

6.3.   Спецификация относно изпускателни системи, съдържащи влакнести материали

6.3.1.   Прилагат се изискванията от приложение 5.

7.   ПРОМЕНИ И РАЗШИРЕНИЯ НА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

7.1.   Всяко изменение на типа на превозно средство се съобщава на административния отдел, който е одобрил типа на превозното средство. След това отделът може или да:

7.2.   Потвърждението или отказът на одобрение, специфициращо промените, се съобщава чрез процедурата, описана в точка 5.3. по-горе, на страните по Спогодбата, които прилагат настоящото правило.

7.3.   Компетентните власти, които издават продължението на одобрението, дават сериен номер на това продължение и информират съответно другите страни по Спогодбата от 1958 г., които прилагат това правило, чрез форма за съобщение, съответстваща на образеца от приложение 1 към това правило.

8.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

8.1.   Превозните средства, одобрени от това правило, се произвеждат така, че да съответстват на одобрения тип като изпълняват изискванията на точка 6 по-горе.

8.2.   За да се провери дали изискванията на точка 8.1. са изпълнени, се осъществяват подходящи контролни проби на производството.

8.3.   Притежателят на одобрението има конкретно задължението да:

8.3.1.   осигури наличието на процедури за ефективен контрол на качеството на изделията;

8.3.2.   има достъп до контролното оборудване, необходимо за проверка на съответствието на всеки одобрен тип;

8.3.3.   осигури, че данните за резултатите от изпитването са регистрирани и че приложените документи ще останат достъпни за период от време, определен в съответствие с административната служба;

8.3.4.   анализира резултатите от всеки тип изпитване, за да провери и осигури устойчивостта на характеристиките на изделията като остави допуски за вариации в промишленото производство;

8.3.5.   осигури, че за всеки тип на изделие са проведени най-малко изпитанията, предписани в приложение 7 към това правило;

8.3.6.   се погрижи всяка извадка или изпитвани изделия, показващи липса на съответствие с прототипа на изпитването, да предизвикват формиране на нова извадка и ново изпитване. Предприемат се всички необходими стъпки, за да се възстанови съответствието на съответната продукция.

8.4.   Компетентните власти, издали одобрението на типа, могат по всяко време да проверят метода за контрол на съответствието, приложим към всяка производствена единица.

8.4.1.   При всяка проверка регистрите от изпитанията и записите от наблюдението на производството се представят на инспектора.

8.4.2.   Инспекторът може да вземе случайни образци, които да бъдат изпитани в лабораторията на производителя. Минималният брой образци може да бъде определен съобразно резултатите от собствената проверка на производителя.

8.4.3.   Когато степента на качество изглежда незадоволителна или когато изглежда необходимо да се провери валидността на проведените изпитания при прилагане на точка 8.4.2., инспекторът избира образци, които да се изпратят на техническата служба, провела изпитанията за одобрение.

8.4.4.   Компетентните власти имат правото да провеждат всякакво изпитване, описано в това правило.

8.4.5.   Нормалната честота на инспекции от компетентните власти е една инспекция на всеки две години. Ако се регистрират незадоволителни резултати по време на едно от тези посещения, компетентният орган трябва да гарантира, че всички необходими стъпки са предприети, за да се възстанови съответствието на производството, колкото може по-бързо.

9.   САНКЦИИ ЗА НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВО

9.1.   Одобрението, дадено на тип на превозно средство в съответствие с настоящето правило, може да бъде отнето, ако изискванията, изложени по-горе, не са изпълнени.

9.2.   Ако страна по Спогодбата, прилагаща това правило, оттегли одобрение, което е издала, тя трябва веднага да информира другите страни, прилагащи това правило, чрез форма на съобщение, съответстваща на образеца от приложение 1 към това правило.

10.   ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

10.1.   Ако притежател на одобрение прекъсне изцяло производството на тип превозно средство, одобрен в съответствие с това правило, той е длъжен да информира за това органът, издал одобрението. При получаване на съответното съобщение този орган трябва да информира другите страни по Спогодбата от 1958 г., които прилагат това правило, чрез форма на съобщение, съответстваща на образеца от приложение 1 към това правило.

11.   ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

11.1.   Считано от официалната дата на влизане в сила на серия от изменения 02, никоя страна, прилагаща това правило, няма правото да отказва да издаде ИКЕ одобрение съгласно правилото, изменена от серията от изменения 02.

11.2.   Считано от 1 октомври 1995 г. страните, прилагащи това правило, издават ИКЕ одобрения само ако типът на превозно средство, представен за одобрение, изпълнява изискванията на това правило с измененията от серия от изменения 02.

11.3.   Считано от 1 октомври 1996 г., страните, прилагащи това правило, могат да откажат първа национална регистрация (първо пускане в експлоатация) на превозно средство, което не изпълнява изискванията в серия на изменения 02 от настоящето правило.

12.   ИМЕНА И АДРЕСИ НА АДМИНИСТРАТИВНИ СЛУЖБИ И НА ТЕХНИЧЕСКИ СЛУЖБИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТАНИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

Страните по Спогодбата от 1958 г., прилагащи това правило, съобщават на секретариата на Организацията на обединените нации наименованията и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждане на изпитанията за одобрение, и на административните органи, издаващи одобрение, на които следва да се изпращат формулярите, доказващи одобрението или разширението, или отказа, или оттеглянето на одобрение, издадено в други държави.

(1)  Съгласно определението в приложение 7 на Консолидираната резолюция за конструкцията на превозни средства (R.E.3) (TRANS/WP.29/78/преработка 1/изменение 2, последно изменена с изменение 4).

(2)  1 за Германия, 2 за Франция, 3 за Италия, 4 за Нидерландия, 5 за Швеция, 6 за Белгия, 7 за Унгария, 8 за Чешката република, 9 за Испания, 10 за Югославия, 11 за Великобритания, 12 за Австрия, 13 за Люксембург, 14 за Швейцария, 15 (свободно), 16 за Норвегия, 17 за Финландия, 18 за Дания, 19 за Румъния, 20 за Полша, 21 за Португалия, 22 за Руската федерация, 23 за Гърция, 24 за Ирландия, 25 за Хърватия, 26 за Словения, 27 за Словакия, 28 за Беларус, 29 за Естония, 30 (свободно), 31 за Босна и Херцеговина, 32 за Латвия, 33 (свободно), 34 за България, 35—36 (свободни), 37 за Турция, 38—39 (свободно), 40 за Бивша югославска република Македония, 41 (свободно), 42 за Европейската общност (одобрения се издават от нейните държави-членки, използвайки техния съответен ИКЕ символ), 43 за Япония, 44 (свободно), 45 за Австралия, 46 за Украйна и 47 за ЮАР. Последващи номера ще се дават на други държави в хронологичния ред, по който те ратифицират или се присъединяват към Спогодбата относно приемането на единни технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания, и така зададените номера се съобщават от главния секретар на Организацията на обединените нации на страните по Спогодбата.

(3)  Провежда се изпитване на неподвижно превозно средство, за да се осигури еталонна стойност за администрациите, които използват този метод за проверка на използваните превозни средства.

(4)  В съответствие с определенията, дадени в Консолидираната резолюция за конструкцията на превозни средства (R.E.3) (TRANS/WP.29/78/преработка 1/изменение 2, приложение 7/преработка 2).

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ОФОРМЛЕНИЕ НА ЗНАЦИТЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

Образец A

(виж точка 5.4. на настоящето правило)

Горепоказаният знак за типово одобрение, поставен на превозното средство, показва, че въпросният тип превозно средство е бил одобрен по отношение на издавания от него шум в Нидерландия (E 4) в съответствие с изискванията на правило № 51 под одобрение № 022439. Първите две цифри от номера на одобрението показват, че правило № 51 вече е включвало серия от изменения 02, когато е било издадено одобрението.

Образец Б

(виж точка 5.5. от настоящото правило)

Горепоказаният знак за типово одобрение, поставен на превозното средство, показва, че въпросният тип превозно средство е бил одобрен в Нидерландия (E 4) съгласно правило № 51 и правило № 33 (1). Номерата на одобрение показват, че към датата, когато съответното одобрение е било издадено, правило № 51 вече е включвало серия от изменения 02, докато правило № 33 е било в първоначалната си форма.

(1)  Последното число е дадено само като пример.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

МЕТОДИ И УРЕДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ШУМА, ИЗДАВАН ОТ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

1.   УРЕДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ

1.1.   Акустични измервания

Шумомерът или еквивалентната измервателна уредба, включително защитният екран срещу вятъра, препоръчван от производителя, трябва като минимум да удовлетворяват изискванията за уреди от Тип 1 в съответствие с МЕК 651, второ издание.

Измерванията се извършват чрез използването на честотно претегляне A и времепретегляне F.

Когато се използва система, включваща периодично наблюдение на ниво на звука с претегляне A, показанията следва да се отчитат на времеви интервал, не по-голям от 30 ms.

1.1.1.   Калибриране

В началото и в края на всяка серия от измервания цялата измервателна система се проверява чрез калибровъчно устройство за звук, което като минимум изпълнява изискванията за такива устройства с клас на точност 1 съгласно МЕК 942:1988. Когато не се прави допълнителна настройка, разликата между две последователни отчитания трябва да бъде по-малка или равна на 0,5 dB. Ако тази стойност е превишена, резултатите от измерванията, получени след последната удовлетворителна проверка, се отхвърлят.

1.1.2.   Съответствие с изискванията

Съответствието на калибриращото устройство за звук с изискванията на МЕК 942:1988 се проверява веднъж годишно, а съответствието на системата от уреди с изискванията на МЕК 651, втора редакция се проверява най-малко веднъж на всеки две години от лаборатория, упълномощена да извършва калибриране, проследимо спрямо съответните стандарти.

1.2.   Измервания на скоростта

Оборотите на двигателя и скоростта на превозното средство се измерват с уреди, работещи с максимална грешка ± 2 %.

1.3.   Метеорологични уреди

Метеорологичните уреди, използвани за наблюдение на условията на околната среда, включват:

2.   УСЛОВИЯ НА ИЗМЕРВАНЕТО

2.1.   Площадка

2.1.1.   Площадката за провеждането на изпитанията трябва да се състои от централна секция за ускоряване, заобиколена от предимно равен терен за провеждане на изпитването.

Секцията за ускоряване трябва да бъде подравнена; повърхността на пистата трябва да бъде суха и с такива характеристики, че шумът от търкалянето на колелата да остава нисък.

Пистата за изпитване трябва да бъде с такива характеристики, че условията на свободно звуково поле между източника на звука и микрофона да се поддържат в рамките на 1 dB. Това условие се счита за изпълнено, ако няма големи звукоотразяващи предмети като огради, скали, мостове или сгради в радиус от 50 m от центъра на секцията за ускоряване. Повърхността на площадката трябва да отговаря на условията, дадени в приложение 8 към това правило, и да бъде почистена от сух сняг, висока трева, ронеща се почва или сгурия. Не се допускат никакви препятствия, които могат да повлияят на звуковото поле в близост до микрофона и източника на звук. Провеждащото измерванията лице трябва да застане така, че да не влияе на показанието на измервателния уред.

2.1.2.   Измервания не се извършват при неблагоприятни атмосферни условия. Трябва да се гарантира, че резултатите не са повлияни от внезапно появил се вятър.

Всеки пик на звука, който не може да се свърже с характеристиките на общото ниво на звука, издаван от превозното средство, не се взема под внимание при отчитането на показанията.

2.1.2.1.   Метеорологичните уреди се разполагат в близост до площадката за изпитания на височина от 1,2 ± 0,1 m.

Измерванията се извършват, когато температурата на въздуха е в границите от 0 °C до 40 °C.

Изпитанията не се провеждат, ако скоростта на вятъра, включително поривите му на височината на микрофона, надвишават 5 m/s по време на интервала за измерване на звука и се отчита по време на всеки изпитателен пробег.

По време на интервала за измерване на звука се записват представителни стойности за температурата, скоростта и посоката на вятъра, относителната влажност и атмосферното налягане.

2.1.3.   Претегленото по амплитудно-честотна характеристика тип А ниво на звука от източници на звук, различни от тези на изпитваното превозно средство и ефектите на вятъра, следва да бъде поне с 10 dB(A) под нивото на звука, издаван от превозното средство.

2.2.   Превозно средство

2.2.1.   Измерванията се извършват на ненатоварени превозни средства и с изключение на случаите на неделими превозни средства, без ремарке или полуремарке.

2.2.2.   Гумите, използвани за изпитването, се избират от производителя на превозното средство като трябва да съответстват на търговската практика и да се предлагат на пазара; те съответстват на един от размерите гуми, определени за превозното средство от неговия производител, и имат минимална дълбочина на грайфера 1,6 mm по основните канали на контактната повърхност на гумата.

Гумите трябва да бъдат напомпени до налягане/ия, целесъобразни спрямо изпитателното тегло на превозното средство.

2.2.3.   Преди началото на измерванията, превозното средство се привежда в нормалните си експлоатационни условия, що се отнася до:

2.2.4.   Ако превозното средство е снабдено със задвижване на повече от две колела, то се изпитва при задвижването, предназначено за използване по нормален път.

2.2.5.   Ако превозното средство е снабдено с вентилатор(и) с автоматичен задействащ механизъм, по време на измерванията тази система се оставя на автоматично управление.

2.2.6.   Ако превозното средство е снабдено с изпускателна система, съдържаща влакнести материали, преди изпитването изпускателната система се привежда в съответствие с приложение 5.

3.   МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ

3.1.   Измерване на шума от движещи се превозни средства

3.1.1.   Общи условия за изпитването (виж допълнение, фиг. 1)

3.1.1.1.   За всяка страна на превозното средство се извършват най-малко две измервания. За целите на регулирането може да се извършат предварителни измервания, но те не се вземат предвид.

3.1.1.2.   Микрофонът трябва да бъде разположен на разстояние 7,5 ± 0,2 m от еталонната линия CC' (фигура 1) на пистата и 1,2 ± 0,1 m над земята. Неговата ос на максимална чувствителност трябва да бъде хоризонтална и перпендикулярна на траекторията на превозното средство (линия CC').

3.1.1.3.   Върху изпитателната писта се означават две линии, AA' и BB', успоредни на линия PP' и разположени съответно 10 m преди и 10 m след нея.

Превозното средство се задвижва по права линия през секцията за ускоряване по такъв начин, че неговата надлъжна средна равнина да бъде максимално близко до линията CC' и да се доближи до линията AA' при постоянна скорост, както е указано по-долу. Когато предната част на превозното средство достигне до линия AA', дроселната клапа се отваря изцяло, колкото се може по-бързо, и се задържа в изцяло отворено положение докато задната част на превозното средство не пресече линията BB'; след което дроселната клапа се затваря колкото се може по-бързо.

3.1.1.4.   В случай на съчленени превозни средства, състоящи се от две неделими части, разглеждани като едно превозно средство, полуремаркето не се взема под внимание при определянето на момента, в който се пресича линия BB'.

3.1.1.5.   Максималното ниво на звука, изразено в претеглени по амплитудно-честотна характеристика тип А децибели (dB (A)), се измерва, докато превозното средство се придвижва между линиите AA' и BB'. Тази стойност представлява резултата от измерването.

3.1.2.   Определяне скоростта за подхождане

3.1.2.1.   Използвани означения

Използваните буквени означения в тази точка имат следното значение:

3.1.2.2.   Превозно средство без предавателна кутия

За превозни средства без скоростна кутия или без контрол на предавателната кутия, равномерната скорост при подхождане към линия AA' е такава, че:

или VA = 50 km/h;

или VA съответстваща на NA = 3/4 S и VA ≤ 50 km/h

в случай на превозни средства от категория M1 и в случай на превозни средства от категории различни от M1, имащи мощност на двигателя не по-голяма от 225 kW (ИКЕ);

или VA съответстваща на NA = 1/2 S и VA ≤ 50 km/h

в случай на превозни средства, които не попадат в категория M1 и имат мощност на двигателя по-голяма от 225 kW (ИКЕ);

или в случай на превозни средства, задвижвани от електрически двигател

или VA = 50 km/h,

като се взема по-малката величина.

3.1.2.3.   Превозно средство с ръчно управлявана предавателна кутия

3.1.2.3.1.   Скорост за подхождане

Превозното средство подхожда към линия AA' с постоянна скорост при граници на максимално допустимото отклонение от ± 1 km/h; с изключение на случаите, когато контролната величина са оборотите на двигателя, и когато максимално допустимите граници са равни на по-голямата от двете величини ± 2 % и ± 50 min-1, така че:

или VA = 50 km/h;

или VA съответстваща на NA = 3/4 S и VA ≤ 50 km/h

в случай на превозни средства от категория M1 и в случай на превозни средства от категории различни от M1, имащи мощност на двигателя не по-голяма от 225 kW (ECE);

или VA съответстваща на NA = 1/2 S и VA ≤ 50 km/h

в случай на превозни средства, които не попадат в категория M1 и имат мощност на двигателя по-голяма от 225 kW (ИКЕ);

или в случай на превозни средства, задвижвани от електрически двигател

или VA = 50 km/h,

като се взема по-малката величина.

3.1.2.3.2.   Избор на предавателно отношение

3.1.2.3.2.1.   Превозните средства от категории M1 и N1  (1), снабдени с предавателна кутия с четири или по-малко предни предавки, се изпитват на втора скорост.

3.1.2.3.2.2.   Превозни средства от категории M1 и N1  (1), снабдени с предавателна кутия с повече от четири предни предавки, се изпитват последователно на втора и трета скорост. Изчислява се средната стойност на звуковите нива, измерени при тези две условия.

Независимо от това превозни средства от категория M1, имащи повече от четири предни предавки и снабдени с двигател, развиващ максимална мощност по-голяма от 140 kW (ИКЕ) и разрешено съотношение на максимална мощност/максимално тегло по-голямо от 75 kW (ИКЕ)/t, се изпитват само на трета скорост, при условие че скоростта, при която задната част на превозното средство преминава през линията BB' на трета скорост, е по-голяма от 61 km/h.

Ако по време на изпитването на втора скорост оборотите на двигателя превишат оборотите на двигателя S, при които той развива своята максимална номинална мощност, изпитването трябва да се повтори със скорост на подхождане и/или обороти на двигателя при подхождане, намалени със стъпки от 5 % S, докато достигнатите обороти на двигателя вече не превишават S.

Ако оборотите на двигателя S все още не са достигнати при скоростта на подхождане, съответстваща на оборотите на празен ход, то изпитването се провежда само на трета скорост и се оценяват съответните резултати.

3.1.2.3.2.3.   Превозни средства от категории различни от M1 и N1, при които общият брой на предните предавателни отношения е x (включително тези, получени чрез допълнителна предавателна кутия или мост с множество предавателни отношения), се изпитват последователно, използвайки отношението, равно на или по-голямо от x/n (2)  (3).

Първоначалното изпитване трябва да се проведе чрез използване на съотношението на предавките, което е (x/n) или следващото по-високо съотношение, ако (x/n) не е цяло число. Изпитването трябва да продължи от (x/n) до следващата по-висока предавка.

Увеличаването на отношението на предавките от (x/n) спира на предавка X, при която се достигат номиналните обороти на двигателя, точно преди задната част на превозното средство да премине през линия BB'.

Примерно изчисление: Съществуват 16 предни отношения за композиция с предавателна кутия от 8 скорости и допълнителна предавателна кутия с 2 скорости. Ако двигателят има 230 kW, тогава (x/n) = (8 × 2)/3 = 16/3 = 5 1/3. Първоначалното изпитателно отношение е 6-то (включва предавките както от основната трансмисия, така и от допълнителната и е 6-то от общо 16-те предавателни отношения), като следващото предавателно отношение е 7-то нагоре от предавка X.

В случай на превозни средства, имащи различни общи предавателни отношения, представителността за типа на превозните средства от типа на изпитваното превозно средство се определя, както следва:

Същевременно превозното средство се счита за представително за своя тип също ако по молба на кандидата изпитванията продължат за повече предавателни отношения от предвидените и най-високото звуково ниво се получи между регистрираните екстремални съотношения.

3.1.2.4.   Автоматични предавки (4)

3.1.2.4.1.   Превозни средства без ръчен превключвател

3.1.2.4.1.1.   Скорост за подхождане

Превозното средство подхожда към линия AA' с различни равномерни скорости от 30, 40, 50 km/h или със скорост равна на 3/4 от максималната скорост на пътя, ако тази стойност е по-ниска.

Ако превозното средство е снабдено с автоматична скоростна кутия, която не може да се изпита съгласно процедурата, описана в следващите раздели, същото се изпитва при различни скорости на подхождане, а именно 30 km/h, 40 km/h и 50 km/h, или при три четвърти от максималната скорост на превозното средство съгласно спецификацията на производителя, ако тази стойност е по-ниска. Запазва се условието, при което се получава най-високо ниво на шум.

3.1.2.4.2.   Превозни средства, снабдени с ръчен скоростен лост с X броя позиции

3.1.2.4.2.1.   Скорост за подхождане

Превозното средство подхожда към линия AA' с равномерна скорост, съответстваща на по-малката от следните скорости с допуск ± 1 km/h; когато контролният фактор са оборотите на двигателя, допускът трябва да бъде по-големият от следните два :± 2 % или ± 50 rpm, така че:

или VA = 50 km/h;

или VA съответстваща на NA = 3/4 S и VA ≤ 50 km/h

в случай на превозни средства от категория M1 и в случай на превозни средства от други категории, различни от M1, с мощност на двигателя по-голяма от 225 kW (ИКЕ);

или VA съответстваща на NA = 1/2 S и VA ≤ 50 km/h

в случай на превозни средства непринадлежащи към категория M1 и с мощност на двигателя по-голяма от 225 kW (ИКЕ);

или, в случай на превозни средства, задвижвани от електрически двигател

или VA = 50 km/h,

която от двете стойности е по-малката.

Същевременно, ако по време на изпитването при превозни средства с повече от две отделни предавки се получи автоматично превключване надолу към първа предавка същото може да се избегне по избор на производителя съгласно точка 3.1.2.4.2.4.

3.1.2.4.2.2.   Положение на ръчния превключвател

Изпитването се провежда с превключвателя поставен в положението, препоръчвано от производителя за „нормално“ движение. Принудително преминаване към по-ниска предавка (например превключване) не се допуска.

3.1.2.4.2.3.   Допълнителни предавки

Ако превозното средство е снабдено с допълнителна ръчна предавателна кутия или мост с множество предавателни отношения се използва положението, прилагано при нормално движение в градски условия. Във всички случаи се изключват специалните положения на скоростния лост за бавен ход, паркиране или спиране.

3.1.2.4.2.4.   Предотвратяване на превключване към по-ниска предавка

Някои превозни средства, снабдени с автоматична предавателна кутия (две или повече дискретни отношения), могат да превключват към по-ниско съотношение на предавките, което обикновено не се използва при движение в градски условия, съгласно определението на производителя. Предавателното отношение, което не се използва за движение при градски условия, включва предавателно отношение, предназначено за бавно движение, паркиране или спиране. В тези случаи операторът може да избере да осъществи едно от следните изменения:

3.1.3.   Разчитане на резултатите

Измерването на шума, издаван от движещо се превозно средство, се счита за валидно, ако разликата между две последователни измервания от една и съща страна на превозното средство е не повече от 2 dB(A) (5).

Регистрираната стойност е тази, която съответства на най-високото ниво на звука. Ако тази стойност превишава с повече от 1 dB(A) максимално допустимото ниво на звука за категорията на изпитваното превозно средство, се провежда втора серия от две измервания при съответното положение на микрофона. Три от така получените четири резултата при това второ положение трябва да попадат в предписаните граници.

За да се компенсира неточността на измервателния уред, всяка една от стойностите, отчетени от тях по време на измерването, се намалява с 1 dB(a).

3.2.   Измерване на шума, издаван от стационарни превозни средства

3.2.1.   Ниво на звука в близост до превозните средства

За да се улеснят последващите проверки на използваните превозни средства, нивото на звука се измерва в близост до изхода на изпускателната уредба в съответствие със следните изисквания, а резултатите от измерването се записват в протокола от изпитването, съставен за целите на издаване на сертификата по приложение 1.

3.2.2.   Акустични измервания

За измерванията се използва прецизен шумомер, съгласно точка 1.1. на това приложение.

3.2.3.   Изпитвателен участък — местни условия (фигура 2)

3.2.3.1.   Измерванията трябва да се извършват върху стационарно превозно средство на участък, съответстващ на този за провеждане на измервания върху движещи се превозни средства и на условията, дадени в приложение 8 към това правило.

3.2.3.2.   По време на изпитването в областта на измерване следва да не се намират други лица освен наблюдателя и водача, чието присъствие не трябва да влияе върху показанието на измервателния уред.

3.2.4.   Смущаващ шум и влияние на вятъра

Показания на измервателните уреди, получени от околния шум и вятъра, трябва да бъдат най-малко с 10 dB(A) под нивото на звука, което ще се измерва. Към микрофона може да се монтира подходящ защитен екран, при условие че се отчете неговото влияние върху чувствителността му.

3.2.5.   Метод на измерване

3.2.5.1.   Характер и брой на измерванията

Максималното ниво на звука, изразено в претеглени децибели по амплитудно-честотна характеристика тип А (dB(A)), трябва да се измерва по време на периода на експлоатация, описан в точка 3.2.5.3.2.1.

За всяка точка на измерване се извършат най-малко 3 измервания.

3.2.5.2.   Позициониране и подготовка на превозното средство

Превозното средство се разполага в централната част на изпитвателния участък със скоростен лост в неутрално положение и включен съединител. Ако моделът на превозното средство не позволява това, превозното средство се изпитва в съответствие с предписанията на производителя за изпитване на стационарен двигател. Преди всяка серия от измервания двигателят се довежда до нормалното експлоатационно състояние, зададено от производителя.

Ако превозното средство е снабдено с вентилатор(и) с автоматичен задействащ механизъм, тази система се оставя на автоматично управление по време на измерванията.

3.2.5.3.   Измерване на шум в близост до изпускателната тръба (виж допълнение, фигура 2)

3.2.5.3.1.   Положения на микрофона

3.2.5.3.1.1.   Височината на микрофона над повърхността на участъка трябва да бъде равна на тази на изпускателната тръба за отработилите газове като минимално допустимата височина e 0,2 m.

3.2.5.3.1.2.   Микрофонът трябва да бъде насочен към отвора, през който излиза газовият поток, и да бъде разположен на разстояние 0,5 m от него.

3.2.5.3.1.3.   Неговата ос на максимална чувствителност трябва да бъде успоредна на повърхността на участъка и да сключва ъгъл 45 ± 10 с вертикалната равнина, в която се намира газовият поток. Спазват се инструкциите на производителя на измервателното устройство за ниво на звука по отношение на тази ос. По отношение на тази равнина микрофонът се поставя по такъв начин, че да се получи максимално разстояние от надлъжната средна равнина на превозното средство; в случай на съмнение се избира положението, което дава максимално разстояние от контура на превозното средство.

3.2.5.3.1.4.   В случай на изпускателна тръба, снабдена с два или повече изхода, разположени на по-малко от 0,3 m един от друг и свързани към един и същи шумозаглушител, се извършва само едно измерване; положението на микрофона се определя спрямо изхода, разположен най-близко до един от крайните ръбове на превозното средство, а когато такъв изход не съществува — спрямо изхода, който е най-високо над земята.

3.2.5.3.1.5.   За превозни средства с вертикална изпускателна тръба (например превозни средства със стопанско предназначение) микрофонът се поставя на височината на изхода на изпускателната тръба. Неговата ос трябва да бъде вертикална и насочена нагоре. Трябва да бъде поставен на разстояние 0,5 m от страната на превозното средство, най-близка до изпускателната тръба.

3.2.5.3.1.6.   За превозни средства с изпускателна тръба, снабдена с изходи, разположени на повече от 0,3 m един от друг, за всеки изход се провежда по едно измерване, при същите условия, използвани при наличието само на един изход, и се регистрира най-високото ниво.

3.2.5.3.2.   Работно състояние на двигателя

3.2.5.3.2.1.   Двигателят работи при постоянни обороти със следната стойност: 3/4 S, както за двигатели с управлявано запалване, така и за дизелови двигатели.

3.2.5.3.2.2.   Когато се достигнат постоянни обороти на двигателя, дроселната клапа плавно се връща до положение на празен ход. Нивото на звука се измерва по време на кратък период на работа на двигателя с поддържане на постоянни обороти и целия период на обратно понижаване на оборотите, а като стойност от изпитванията се взема максималното отчетено ниво на звука.

3.2.6.   Резултати

3.2.6.1.   От измервателния уред се снемат показания, закръглени до най-близкия децибел.

Вземат се предвид само стойностите, получени от три последователни измервания, които не се различават с повече от 2 dB(A).

3.2.6.2.   Най-високата от тези три стойности представлява резултатът от изпитването.

(1)  Както е определено в приложение 4 към настоящето правило.

(2)  Където n = 2 за превозни средства с мощност на двигателя не по-голяма от 225 kW (ИКЕ): n = 3 за превозни средства с мощност на двигателя по-голяма от 225 kW (ИКЕ).

(3)  Ако x/n не е цяло число, трябва да се използва най-близкото по-голямо отношение.

(4)  Всички превозни средства, снабдени с автоматична предавателна кутия.

(5)  Разликата в резултатите между пробезите може да се намали, ако между тях се остави по 1 минута време за изчакване на празен ход при неутрално положение на скоростния лост, което стабилизира работната температура на превозното средство.

Допълнение към приложение 3

Положения за провеждане на измервания върху движещи се превозни средства

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА (1)

1.   КАТЕГОРИЯ L

(не е приложима за настоящото правило)

2.   КАТЕГОРИЯ M — ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ИМАЩИ НАЙ-МАЛКО ЧЕТИРИ КОЛЕЛА И ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

2.4.   Превозни средства от категории M2 и M3, принадлежащи към един от следните три класове:

2.4.1.   Клас I „градски автобус“: превозното средство от този клас има седалки и пространство за правостоящи пътници.

2.4.2.   Клас II „междуградски автобус или луксозен автобус“: превозното средство от този клас може да има предвидени правостоящи пътници, но само по пътеката между седалките.

2.4.3.   Клас III „туристически луксозен автобус“: превозното средство от този клас няма предвидени места за правостоящи пътници.

2.5.   Забележки

2.5.1.   „Съчленен автобус или луксозен автобус“ е превозно средство, което се състои от две или повече гъвкави секции, които са съчленени една с друга; помещенията за пътници на всяка секция са взаимно свързани, така че пътниците могат свободно да се придвижват между тях; неподвижните секции са постоянно свързани, така че могат да се разделят само с операция, включваща съоръжения, които обикновено се намират само в работилници.

2.5.2.   Съчленени автобуси или луксозни автобуси, включващи две или повече неразделими, но съчленени звена, трябва да се считат като единични превозни средства.

2.5.3.   В случай на теглещо превозно средство, проектирано да бъде свързано към полуремарке (влекач за полуремарке), теглото, което се отчита при класифицирането на превозното средство, е теглото на теглещото превозно средство в експлоатационна комбинация, увеличено с теглото, съответстващо на максималното статично вертикално натоварване, прехвърлено към теглещото превозно средство от полуремаркето, и, когато е приложимо, от максималното тегло на собствения товар на теглещото превозно средство.

3.   КАТЕГОРИЯ N — ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ИМАЩИ НАЙ-МАЛКО ЧЕТИРИ КОЛЕЛА И ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ПРЕВОЗ НА СТОКИ

3.4.   Забележки

3.4.1.   В случай на теглещо превозно средство, проектирано да бъде свързано към полуремарке (влекач за полуремарке), теглото, което се отчита при класифицирането на превозното средство, е теглото на теглещото превозно средство в експлоатационна комбинация, увеличено с теглото, съответстващо на максималното статично вертикално натоварване, прехвърлено към теглещото превозно средство от полуремаркето, и, когато е приложимо, от максималното тегло на собствения товар на теглещото превозно средство.

3.4.2.   Оборудването и уредбите, превозвани на някои видове превозни средства със специално предназначение (превозни средства за кранове, превозни средства за работилници, рекламни превозни средства, и т.н.), се считат за аналогични на превозвани стоки.

(1)  В съответствие с Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3) (TRANS/SC1/WP29/78/изменение 3, приложение 7).

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

ИЗПУСКАТЕЛНИ СИСТЕМИ, СЪДЪРЖАЩИ ВЛАКНЕСТИ МАТЕРИАЛИ

1.   Влакнести материали не могат да се използват за изработката на шумозаглушители, освен ако на етапа на проектиране или производство не се вземат подходящи мерки, които да гарантират постигането на необходимата ефективност, при движение по път, за спазване на наложените в точка 6.2.2. от това правило пределно допустими стойности. Такъв шумозаглушител се счита ефективен в пътни условия, ако отработилите газове не влизат в контакт с влакнестите материали или ако шумозаглушителят на превозното средство-образец, изпитвано в съответствие с изискванията на точки 3.1 и 3.2. от това правило е било приведено в нормално състояние за движение в пътни условия, преди да се извършат измерванията на нивото на звука. Това може да се постигне чрез използване на едно от трите изпитания, описани в точки 1.1., 1.2. и 1.3. по-долу, или чрез отстраняване на влакнестите материали от шумозаглушителя.

1.1.   Непрекъснато движение по пътищата в продължение на 10 000 km

1.1.1.   Около половината от това движение се състои в движение в градски условия, а останалата половина в пробег на дълги разстояния с висока скорост; непрекъснатото движение в пътни условия може да се замени от съответна програма за изпитания на изпитателен полигон.

1.1.2.   Двата скоростни режима се редуват няколко пъти.

1.1.3.   Пълната програма на изпитването включва минимум 10 прекъсвания с единична продължителност най-малко 3 часа, за да възпроизведе ефектите от охлаждането и кондензацията, които може да се появят.

1.2.   Изпитване на стенд

1.2.1.   С помощта на стандартни части и при спазване инструкциите на производителя на превозното средство, изпускателната уредба или нейните компоненти се монтират към превозното средство по точка 3.3. от това правило или към двигателя по точка 3.4. от това правило. В първия случай превозното средство трябва да се поставя на бегови барабани. Във втория случай двигателят трябва да бъде свързан към динамометър.

1.2.2.   Изпитването се провежда на шест цикъла с времетраене от шест часа с прекъсване най-малко от дванадесет часа след всеки цикъл, за да се възпроизведе ефектът на охлаждането и кондензацията, който може да възникне.

1.2.3.   По време на всеки шестчасов цикъл двигателят работи при следните редуващи се режими на работа:

Обща продължителност на шестте режима: три часа.

Всеки цикъл включва две поредици от шестте гореописани режима.

1.2.4.   По време на изпитването шумозаглушителят не бива да бъде охлаждан чрез принудително въздушно течение, имитиращо обичайния въздушен поток около превозното средство. Въпреки това по молба на производителя шумозаглушителят може да бъде охлаждан, за да не бъде превишена отчитаната на неговия вход температура, когато превозното средство се движи с максимална скорост.

1.3.   Изпитване чрез пулсиране

1.3.1.   Изпускателната уредба или нейните компоненти се монтират на превозното средство по точка 3.3. от това правило или към двигателя по точка 3.4. от това правило. В първия случай превозното средство се поставя на бегови барабани.

Във втория случай двигателят се монтира на динамометър. Изпитвателната апаратура, подробна диаграма на която е показана на фигура 3 от допълнението към това приложение, се монтира на изхода на изпускателната уредба. Всяка друга апаратура, която осигурява еквивалентни резултати, също е допустима.

1.3.2.   Изпитвателната апаратура се настройва по такъв начин, че потокът от отработили газове да се прекъсва и отново бързо да се възстановява чрез бързодействащ клапан в продължение на 2 500 цикъла.

1.3.3.   Клапанът се отваря, когато обратното налягане на отработилите газове, измерено на разстояние най-малко 100 mm след фланеца на входа на уредбата, достигне стойности между 0,35 и 0,40 bar. Клапанът се затваря, когато това налягане не се изменя с повече от 10 % от стабилизираната си стойност при отворено положение на клапана.

1.3.4.   Релето за време се настройва за такова времетраене на изпускане на газовете, което е съобразено с условията, предвидени в точка 1.3.3. по-горе.

1.3.5.   Оборотите на двигателя трябва да са 75 % от тези (S), при които двигателят развива максимална мощност.

1.3.6.   Мощността, отчетена от динамометъра, трябва да бъде 50 % от пълната мощност, измерена при 75 % от оборотите на двигателя (S).

1.3.7.   Всички дренажни отвори трябва да бъдат затворени по време на изпитването.

1.3.8.   Цялото изпитване трябва да завърши за 48 часа.

Ако е необходимо, след всеки час може да се предвиди време за охлаждане.

Допълнение към приложение 5

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ШУМ ОТ СГЪСТЕН ВЪЗДУХ

1.   МЕТОД НА ИЗМЕРВАНЕ

Измерването се извършва при положения на микрофона 2 и 6, съгласно фигура 1, при неподвижно превозно средство. Най-високото претеглено ниво на шума по амплитудно-честотна характеристика тип Асе регистрира по време на отварянето на регулатора на налягането и при изпускането на въздуха след употребата на работната спирачка и спирачката за паркиране.

Шумът по време на отваряването на регулатора на налягането се измерва при честота на въртенето на двигателя при празен ход. Шумът от изпускането на въздуха се отчита по време на работа на работната спирачка и спирачката за паркиране; преди всяко измерване въздушният компресор трябва да се доведе до максимално допустимото работно налягане, след което двигателят се изключва.

2.   ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

За всички положения на микрофона се извършват две измервания. За да се компенсират неточностите на измервателното оборудване, показанията на измервателното устройство се намаляват с 1 dB(A) и намалената стойност се взема като резултат от измерването. Резултатите се приемат за действителни, ако разликата между измерванията при дадено положение на микрофона не надвишава 2 dB(A). Като резултат се приема най-високата измерена стойност. Ако тази стойност надвишава границата на шума с 1 dB(A), се извършат две допълнителни измервания при съответното положение на микрофона. В този случай три от четирите резултата от измерването, получени при това положение на микрофона, трябва да попадат в допустимите граници на шума.

3.   ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМА СТОЙНОСТ

Нивото на звука не трябва да надвишава границата от 72 dB(A).

Допълнение към приложение 6

Фигура 1

Положения на микрофона за измерване на шума от сгъстен въздух

Измерването се провежда на неподвижно превозно средство съгласно фигура 1 с използването на две положения на микрофона на разстояние 7 m от контура на превозните средства и на 1,2 m над земята.

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

КОНТРОЛ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Настоящите изисквания са съвместими с изпитването, което следва да се проведе, за да се провери съответствието на производството по точки 8.3.5. и 8.4.3. от това правило.

2.   ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ

Изпитвателният участък и измервателните прибори трябва да са тези, описани в приложение 3.

2.1.   Изпитваното/изпитваните превозно/и средство/а трябва да бъде/ат подложено/и на изпитването за измерване на шума, издаван от движещо се превозно средство, по точка 3.1. от приложение 3.

2.2.   Шум от сгъстен въздух

Превозните средства с максимално тегло над 2 800 kg и снабдени с уредби за сгъстен въздух трябва да бъдат подложени на допълнително изпитване за измерване на шума от сгъстения въздух съгласно точка 1 от приложение 6.

3.   ОБРАЗЦИ

Избира се едно превозно средство. Ако след изпитването по точка 4.1. превозното средство не отговаря на изискванията на това правило, се изпитват други две превозни средства.

4.   ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

4.1.   Ако нивото на шума от превозното средство, изпитвано в съответствие с точки 1 и 2, не надвишава с повече от 1 dB(A) граничната стойност, предписана в точка 6.2.2. от това правило при измерване съгласно точка 2.1. по-горе и точка 3 от приложение 6 от това правило при измерване по точка 2.2. по-горе, типът на превозното средство се счита за отговарящ на изискванията на това правило.

4.2.   Ако превозното средство, изпитвано по точка 4.1., не удовлетворява заложените в нея изисквания, се изпитват други две превозни средства от същия тип, съгласно точки 1 и 2.

4.3.   Ако нивото на звука от второто и/или трето превозно средство по точка 4.2. надвиши с повече от 1 dB(A) граничната стойност, предписана в точка 6.2.2. от това правило, типът на превозното средство се счита за неотговарящ на изискванията на това правило и производителят е длъжен да предприеме съответните мерки за възстановяване на съответствието.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ИЗПИТВАТЕЛНИЯ УЧАСТЪК

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

Това приложение дава спецификацията на физическите характеристики и разположение на изпитвателния участък. Тези спецификации, основани на специален стандарт (1) описват необходимите физически характеристики, както и методите на изпитване на тези характеристики.

2.   НЕОБХОДИМИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОВЪРХНОСТТА

Една повърхност се определя като отговаряща на този стандарт при условие, че текстурата и степента на пористост или коефициентът на поглъщане на звука са измерени и удовлетворяват всички изисквания на точки 2.1. до 2.4. по-долу и същевременно са изпълнени проектните изисквания (точка 3.2.).

2.1.   Остатъчна пористост

Остатъчната пористост VC на сместа, положена като покритие на пистата за изпитване, трябва да не надвишава 8 %. Относно процедурата на измерване виж точка 4.1.

2.2.   Коефициент на поглъщане на звука

Ако повърхността не съответства на изискването за остатъчна пористост, повърхността се счита за годна само ако нейният коефициент на поглъщане на звука е α ≤ 0,10. Относно процедурата на измерване виж точка 4.2. Изискването по точки 2.1. и 2.2. е изпълнено само ако поглъщането на звука е измерено и е α ≤ 0,10.

Забележка: Най-меродавната характеристика е поглъщането на звука, въпреки че остатъчната пористост е по-разпространеният показател при пътното строителство. Въпреки това поглъщането на звука трябва да се измери само ако повърхността не съответства на изискването за пористост. Това е необходимо, защото по отношение на пористостта съществува сравнително голяма несигурност, както на измерванията, така и на меродавността й като показател, като така някои повърхности могат неправомерно да се отхвърлят, ако заключенията се основават само на измерването на пористостта.

2.3.   Дълбочина на текстурата

Дълбочината на текстурата (TD), измерена по метода на обемния анализ (виж точка 4.3. по-долу), трябва да бъде:

TD ≥ 0,4 mm

2.4.   Хомогенност на повърхността

Полагат се максимални възможни усилия, за да се гарантира, че повърхността е изработена така, че да бъде колкото се може по-хомогенна в рамките на зоната за изпитване. Това включва текстурата и пористостта, но също така трябва да се има предвид, че ако процесът на валиране е по-ефективен на някои места, отколкото на други, това предполага, че текстурата може да бъде различна и да се появят неравности, предизвикващи друсане.

2.5.   Период на изпитване

С цел да се провери дали повърхността продължава да съответства на изискванията за текстура и пористост или за поглъщане на звука, зададени в този стандарт, на следните интервали се извършва периодично изпитване на повърхността:

3.   ПРОЕКТИРАНЕ НА ПОКРИТИЕ ЗА ИЗПИТВАНЕ

3.1.   Площ

При проектирането на изпитвателния участък е важно да се осигури, че като минимално изискване зоната, през която преминава превозното средство, движещо се през изпитвателния участък, е снабдена с покритие от материала, предвиден за изпитването, при наличие на достатъчно разстояние отстрани за безопасно и удобно управление на превозното средство. За тази цел е необходимо ширината на участъка да бъде най-малко 3 m, а дължината му да е най-малко 10 m от двата края на линиите AA и BB. На фигура 1 е показана схема на подходящо проектиран участък за изпитване и е обозначена максималната площ, върху която се извършва машинно полагане и уплътняване на материала за предвиденото за изпитването покритие. Съгласно приложение 3, точка 3.1.1.1. измерванията се извършват от всяка страна на превозното средство. Това може да се постигне или чрез измерване с две местоположения на микрофона (по едно от всяка страна на пистата) и движение в една посока, или чрез измерване с микрофон само от едната страна на пистата, но придвижване на превозното средство и в двете посоки. Ако се използва вторият метод, изисквания за повърхността от тази страна на пистата, от която не се разполага микрофон, не се предвиждат.

Фигура 1

Минимално изискване за изпитвателния участък. Защрихованата част се нарича „изпитвателен участък“

3.2.   Проектиране и изготвяне на покритието

3.2.1.   Основни проектни изисквания

Покритието за изпитване трябва да отговаря на четири проектни изисквания:

3.2.2.   Проектни инструкции

С цел осигуряване на насока при полагането на покритието на фигура 2 е дадена обобщена гранулометрична крива на пълнежа на сместа, която дава необходимите характеристики. В допълнение таблица 1 дава някои насоки за получаването на желаната текстура и износоустойчивост. Гранулометричната крива има следната формула:

P (% преминали) = 100 × (d/dmax)1/2

където:

Фигура 2

Гранулометрична крива на пълнежа в асфалтовата смес с допустимите отклонения

В допълнение към горното се дават следните препоръки:

Таблица 1

Указания за проектиране

4.   МЕТОД ЗА ИЗПИТВАНЕ

4.1.   Измерване на остатъчната пористост

За целите на това измерване се вземат проби от покритието най-малко от четири различни точки, които са равномерно разпределени в изпитвателния участък между линиите AA и BB (виж фигура 1). С цел да се избегне нехомогенността и неравностите на покритието в следите от колелата, пробите не се вземат от самите следи, а близко до тях. Изрязват се две проби (минимум) в близост до следите от колелата и една проба (минимум) приблизително по средата между следите от колелата и местоположенията за микрофона.

Ако има съмнение, че изискването за хомогенност не е изпълнено (виж точка 2.4.), пробите се вземат от повече на брой точки в рамките на зоната за изпитване.

Остатъчната пористост се определя за всяка проба, а след това се изчислява средната стойност от всички проби и тя се сравнява с изискването по точка 2.1. В допълнение на това остатъчната пористост на нито една проба не бива да бъде по-голяма от 10 %. На проектантите на изпитвателни участъци се напомня, че при участъци, подгрявани чрез тръби или електрически проводници, могат да възникнат проблеми, когато от тези зони трябва да се вземат проби. Подобни инсталации трябва внимателно да се планират с оглед на бъдещите местоположения за изрязване на проби. Препоръчва се да се оставят няколко участъка с размери приблизително 200 × 300 mm, в които да няма проводници/тръби или които да са разположени на достатъчна дълбочина, така че да не бъдат повредени при вземането на проби от повърхностния слой.

4.2.   Коефициент на поглъщане на звука

Коефициентът на поглъщане на звука (перпендикулярно падане) се измерва по тръбния метод, като се прилага процедурата, описана в ISO 10534-1:„Акустика — Определяне на коефициента на поглъщане на звука и на звуковия импеданс с помощта на импедансна тръба“ (2).

По отношение образците за изпитване се спазват същите изисквания, както при определянето на остатъчната пористост (виж точка 4.1.). Поглъщането на звука се измерва в диапазона от 400 Hz до 800 Hz и в диапазона от 800 Hz до 1 600 Hz (най-малко в централните честоти на обхватите на третата октава), като максималните стойности се определят за всеки от тези два честотни диапазона. След това стойностите, отчетени за всички изпитвани проби, се осредняват, за да се изчисли крайният резултат.

4.3.   Определяне на макротекстурата по метода на обемния анализ

За целите на този стандарт се извършат измервания на дълбочината на текстурата най-малко в 10 точки, равномерно разположени по следите на колелата на изпитвателния участък като осреднената стойност се сравнява със зададената минимална дълбочина на текстурата. Виж ISO 10844:1994 за описание на процедурата.

5.   СТАБИЛНОСТ ВЪВ ВРЕМЕТО И ПОДДРЪЖКА

5.1.   Влияние на стареенето

Както и при всички други повърхности, очакванията са, че нивото на шума от гумата/пътя, измерено върху изпитвателната повърхност, може слабо да се повиши през първите 6—12 месеца след полагане на покритието.

Покритието достига своите изисквани характеристики не по-рано от четири седмици след полагането. Влиянието на стареенето на покритието върху шума от товарните автомобили в общия случай е по-малко, отколкото върху този от леки автомобили.

Устойчивостта във времето се определя основно чрез оглаждането и уплътняването от превозните средства, движещи се върху повърхността. Тя трябва периодично да се проверява съгласно точка 2.5.

5.2.   Поддръжка на покритието

Замърсявания или прах по покритието, които могат значително да намалят ефективната дълбочина на текстурата, трябва да се отстраняват. В държавите със студени зими за отстраняване на леда понякога се използва сол. Солта може да промени временно или дори постоянно повърхността по такъв начин, че да увеличи шума, и следователно не се препоръчва.

5.3.   Пренастилане на изпитвателния участък

При необходимост от пренастилане на изпитвателния участък обикновено е необходимо пренастилане само на изпитвателната лента (с ширина 3 m, както е показано на фигура 1), по която се движат превозните средства, при условие че изпитвателният участък извън лентата при измервания удовлетворява изискването за остатъчна пористост или поглъщане на звука.

6.   ДОКУМЕНТАЦИЯ ЗА ПОКРИТИЕТО И ПРОВЕДЕНИТЕ ВЪРХУ НЕГО ИЗПИТВАНИЯ

6.1.   Документация за покритието

В документа, описващ изпитвателното покритие, се съдържат следните данни:

6.2.   Документация за изпитванията за определяне на шума, издаван от превозното средство, проведени върху покритието за изпитване

В документа, описващ изпитването/нията за определяне на шума, издаван от превозното средство, се посочва дали всички изисквания на този стандарт са изпълнени или не. Прави се позоваване на документа по точка 6.1., в който са описани получените в потвърждение резултати.

(1)  ISO 10844:1994.

(2)  Предстои публикация.

ПРИЛОЖЕНИЕ 9

ДАННИ ОТ ИЗПИТВАНЕ НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО СЪГЛАСНО МЕТОД НА ИЗМЕРВАНЕ Б

Информацията, представена в приложение 1, няма нужда да бъде повтаряна

ПРИЛОЖЕНИЕ 10

МЕТОДИ И УРЕДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ШУМА, ИЗДАВАН ОТ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА (МЕТОД НА ИЗМЕРВАНЕ Б)

1.   УРЕДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ

1.1.   Акустични измервания

Уредът, използван за измерване на нивото на шума, е прецизен шумомер или еквивалентна измервателна система, отговаряща на изискванията за уреди от клас 1 (в т. ч. и препоръчваният защитен екран срещу вятър, ако се използва такъв). Тези изисквания са дадени в „МЕК 61672-1: 2002: Прецизни измервателни уреди за измерване на звуковото ниво“, второ издание на Международната електротехническа комисия (МЕК).

Измерванията се извършват чрез използване на „бързата“ реакция на уреда за акустично измерване и кривата от амплитудно-честотно претеглената характеристика „A“, също описана в „IEC 61672-1: 2002“. Когато се използва система, включваща периодично наблюдение на A-претегленото ниво на звуково налягане, се прави отчитане на интервал от време, не по-голям от 30 ms.

Уредите се поддържат и калибрират в съответствие с инструкциите на производителя.

1.2.   Съответствие с изискванията

Съответствието на уредите за акустично измерване се доказва чрез валидно удостоверение за съответствие. Удостоверенията се считат за валидни, ако удостоверяването на съответствието със стандартите е осъществено в рамките на предходните 12 месеца за устройството за калибриране на звука и в рамките на предходните 24 месеца за системата от уреди. Всички изпитания за съответствие се провеждат от лаборатория, упълномощена да извършва калибриране, проследимо спрямо съответните стандарти.

1.3.   Калибриране на цялата система за акустично измерване за дадена серия от измервания

В началото и в края на всяка серия от измервания, цялата система за акустично измерване се проверява чрез устройство за калибриране на звука, отговарящо на изискванията за такива устройства от клас 1 на точност съгласно МЕК 60942: 2003. Без допълнително настройване разликата между показанията трябва да бъде по-малка или равна на 0,5 dB. Ако тази стойност се превиши, резултатите от измерванията, получени след последната удовлетворителна проверка, се отхвърлят.

1.4.   Уреди за измерване на скоростта

Оборотите на двигателя се измерват с уреди, работещи с точност от ± 2 % или по-малко при оборотите на двигателя, изисквани за извършваните измервания.

Скоростта на движение на превозното средство се измерва с уреди, работещи с точност от поне ± 0,5 km/h, за случаите, когато се използват устройства за непрекъснато измерване.

Ако при изпитването се използва дискретно измерване на скоростта, използваните уреди трябва по спецификация да работят с допустими отклонения от най-много ± 0,2 km/h.

1.5.   Метеорологични уреди

Метеорологичните уреди, използвани за следене на условията на околната среда по време на изпитването, трябва да включват следните устройства, да удовлетворяват поне дадената точност:

2.   УСЛОВИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗМЕРВАНЕТО

2.1.   Изпитвателен участък 1 (1) и околни условия

Изпитвателният участък трябва да бъде добре подравнен. Повърхността на изпитвателната писта трябва да бъде суха. Изпитвателният участък трябва да бъде така проектиран и изграден, че когато в неговия център (пресечната точката на линия PP' на микрофона и централната линия на превозното средство CC') се постави малък ненасочен източник на шум, отклоненията от полусферичното акустично разсейване да не надвишават ± 1 dB.

Условието се счита за удовлетворено, ако са изпълнени следните изисквания:

Измервания не бива да се извършват при неблагоприятни атмосферни условия. Трябва да се гарантира, че резултатите не са повлияни от внезапно появил се вятър.

Метеорологичните уреди се разполагат в съседство на изпитвателния участък на височина 1,2 m ± 0,02 m. Измерванията се извършват, когато температурата на въздуха е в границите от 5 °C до 40 °C.

Изпитания не бива да се извършват, ако скоростта на вятъра, включително внезапно появил се вятър, на височината на микрофона е по-голяма от 5 m/s за интервала на измерване на шума.

За времето на интервала за измерване на шума се записва стойност, представителна за температурата, скоростта и посоката на вятъра, относителна влажност и атмосферно налягане.

Всеки пик в нивото на шума, който не може да се свърже с характеристиките на общото ниво на шум, издаван от превозното средство, не се взема под внимание при отчитането на показанията.

Фоновият шум се измерва за период от 10 секунди, непосредствено преди и след серия от изпитвания на превозно средство. Измерванията се извършват със същите микрофони и тяхно местоположение, както при изпитването. Отчита се претегленото по амплитудно-честотна характеристика тип А максимално ниво на налягане от шума.

Фоновият шум (включително и шум от вятъра) трябва да бъде най-малко 10 dB под претегленото по амплитудно-честотна характеристика тип А ниво на налягане от шума, издаван от изпитваното превозно средство. Ако разликата между околния шум и измерения шум е между 10 и 15 dB(A), за да се изчислят резултатите от изпитването, съответната корекция трябва да се извади от показанието на измервателното устройство за нивото на шума, както е показано в следната таблица:

2.2.   Превозно средство

2.2.1.   Изпитваното превозно средство трябва да се избере по такъв начин, че всички превозни средства от същия тип, пуснати на пазара, да изпълняват изискванията на това правило. Измерванията се извършат без ремарке, освен в случаите на неделими превозни средства. Измерванията се извършват на превозни средства при тегло на изпитване mt съгласно следващата таблица:

2.2.2.   Гумите, използвани за изпитването, трябва да бъдат представителни за оста, избират се от производителя на превозното средство и се записват в приложение 9. Те трябва да съответстват на един от размерите гуми, посочени за превозното средство като оригинално оборудване. Гумите трябва да са вече налични на пазара или да бъдат пуснати по същото време, както и превозното средство (2). Гумите трябва да са напомпени до налягането, препоръчвано от производителя на превозното средство за неговото тегло на изпитване. Гумите трябва да имат дълбочина на грайфера най-малко 80 % от пълната дълбочина на грайфера.

2.2.3.   Преди започване на измерванията двигателят трябва да достигне нормалните си експлоатационни условия.

2.2.4.   Ако превозното средство е снабдено с повече от две задвижващи колела, то се изпитва при задвижването, предназначено за използване на нормален път.

2.2.5.   Ако превозното средство е снабдено с вентилатор(и) с автоматичен задействащ механизъм, по време на изпитванията тази система се оставя на автоматично управление.

2.2.6.   Ако превозното средство е снабдено с изпускателна система, съдържаща влакнести материали, преди изпитването тя се подготвя съгласно приложение 5.

3.   МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ

3.1.   Измерване на шума от движещи се превозни средства

3.1.1.   Общи условия за изпитването

На изпитвателната писта се маркират две линии, AA' и BB', успоредни на линия PP' и разположени съответно на 10 m пред и 10 m зад линия PP'.

За всяка страна на превозното средство се извършват най-малко четири измервания. За целите на регулирането може да се извършат предварителни измервания, но те не се вземат предвид.

Микрофонът трябва да бъде разположен на разстояние 7,5 m ± 0,05 m от еталонната линия CC' на пистата и 1,2 m ± 0,02 m над земята.

Еталонната ос за свободни полеви условия (виж МЕК 61672-1: 2002) трябва да бъде хоризонтална и насочена перпендикулярно на пътя на превозното средство, линията CC'.

3.1.2.   Специфични условия за изпитвания на превозни средства

3.1.2.1.   Превозни средства от категория M1, M2 ≤ 3 500 kg, N1

Траекторията на централната линия на превозното средство следва линията CC' колкото се може по-близко, по време на цялото изпитване — от подхождането към линия AA' до момента, когато задната част на превозното средство премине през линия BB'. Ако превозното средство е снабдено с повече от две задвижващи колела, то се изпитва при задвижването, предназначено за използване на нормален път.

Ако превозното средство е снабдено с допълнителна предавателна кутия с ръчно управление или мост с множество предавателни отношения, се използва положението за нормално градско движение. Във всички случаи трябва да се изключват отношенията за бавно движение, паркиране или спиране.

Теглото на изпитване на превозното средство трябва да бъде в съответствие с таблицата от точка 2.2.1.

Скоростта на изпитване vtest е 50 km/h ± 1 km/h. Скоростта на изпитване трябва да се достигне, когато еталонната точка е върху линия PP’.

3.1.2.1.1.   Индекс на отношението мощност към тегло (PMR)

PMR се определя, както следва:

PMR = (Pn / mt) × 1 000 kg/kW

Индексът на отношението мощност към тегло (PMR) се използва за изчисляване на ускорението.

3.1.2.1.2.   Изчисляване на ускорението

Изчисленията на ускорението са приложими само за категории M1, N1 и M2 ≤ 3 500 kg.

Ускоренията се изчисляват при използване на различни скорости на превозното средство върху изпитвателната писта (3). Дадените формули се използват за изчисляване на awot i, awot i + 1 и awot test. Като скорост на превозното средство се определя или скоростта в AA', или в PP', когато еталонната точка премине през AA' (vAA') или PP' (vPP'). Скоростта в BB’ се определя, когато задната част на превозното средство премине през BB' (vBB'). Методът, използван за определяне на ускорението, се описва в протокола от изпитването.

Поради определянето на еталонната точка за превозното средство, дължината на превозното средство (lveh) се взема по различен начин във формулите по-долу. Ако еталонната точка е в предната част на превозното средство, тогава l = lveh, средата: l = ½ lveh и отзад: l = 0.

3.1.2.1.2.1.   Процедура за изчисление за превозни средства с предавателна кутия с ръчно, автоматично или адаптивно управление и безстепенно изменение (БИ) при предавателни отношения с приложена блокировка:

Може да се използва предварително ускорение. Точката на максимален натиск на педала на газта преди линия AA' трябва се посочи в данните за превозното средство и данните от изпитването (виж приложение 9).

3.1.2.1.2.2.   Процедурата за изчисление за моторни превозни средства с предавателни кутии с автоматично, адаптивно и безстепенно изменение, изпитвани при предавателни отношения без приложена блокировка

awot test, използвана при определяне на избора на предавка, е средноаритметичната стойност на четирите величини awot test, i по време на всяко валидно измерване.

Ако устройствата или мерките, описани в точка 3.1.2.1.4.2., могат да се използват за контрол на работата на предавателната кутия с цел достигане на изискванията на изпитването, изчислете awot test като използвате уравнението:

awot test = ((vBB'/3,6)2 – (vAA'/3,6)2) / (2 × (20 + l))

Може да се използва предварително ускорение.

Ако не се използват устройствата или мерките, описани в точка 3.1.2.1.4.2., изчислете awot test чрез следното уравнение:

awot_testPP-BB = ((vBB'/3,6)2 – (vPP'/3,6)2) / (2 × (10 + l))

Предварително ускорение не се използва.

Точката за максимално заангажиране на педала на газта е там, където еталонната точка на превозното средство преминава линията AA'.

3.1.2.1.2.3.   Целево ускорение

Целевото ускорение aurban определя типичното ускорение при движение в градски условия и се получава от статистически проучвания. То е функция от PMR на моторното превозно средство.

Целевото ускорение aurban се определя от:

aurban = 0,63 × log10 (PMR) – 0,09

3.1.2.1.2.4.   Еталонно ускорение

Еталонното ускорение awot ref определя необходимото ускорение по време на изпитване за ускорение върху изпитателната писта. То е функция от отношението на мощността и теглото на моторното превозно средство. Тази функция е различна за различните категории превозни средства.

Еталонното ускорение awot ref се определя като:

3.1.2.1.3.   Коефициент на частична мощност kP

Коефициентът на частична мощност kP (виж точка 3.1.3.1.) се използва при претеглена комбинация от резултати от изпитването за ускоряване и изпитването при постоянна скорост за превозни средства от категория M1 и N1.

В случаите, различни от изпитване на единична предавка се използва awot ref вместо awot test (виж точка 3.1.3.1.).

3.1.2.1.4.   Избор на предавателно отношение

Изборът на предавателни отношения за изпитването зависи от техния специфичен потенциал за ускорение awot при напълно отворена дроселна клапа, съгласно еталонното ускорение awot ref, необходимо за изпитване при напълно отворена дроселна клапа.

Някои моторни превозни средства могат да имат програмно осигуряване или различни режими на предавки (например спортни, зимни, адаптивни). Ако превозното средство има различни режими, водещи до валидни ускорения, неговият производител трябва да докаже пред техническата служба, че превозното средство се изпитва в режим, който достига ускорение, най-близко до awot ref.

3.1.2.1.4.1.   Превозни средства с предавателни кутии с ръчно, автоматично, адаптивно или безстепенно изменение, изпитвани при предавателни отношения с приложена блокировка.

Възможни са следните условия за избор на предавателни отношения:

3.1.2.1.4.2.   Превозни средства с предавателни кутии с автоматично, адаптивно или безстепенно изменение, изпитвани при незаключени предавателни отношения:

3.1.2.1.5.   Изпитване за ускоряване

Производителят определя положението на еталонната точка пред линия AA', където педалът на газта се натиска максимално. Педалът на газта се натиска максимално (колкото се може по-бързо), когато еталонната точка на превозното средство достигне определената точка. Педалът на газта се задържа в това положение, до момента, в който задницата на превозното средство достигне линия BB'. След това педалът на газта се отпуска, колкото се може по-бързо. Точката на пълно отпускане на педала на газта се отчита в данните за превозното средство и изпитването (приложение 9). Допуска се техническата служба да извърши предварителни изпитания.

В случай на съчленени превозни средства, състоящи се от две неразделими части и разглеждани като едно цяло превозно средство, полуремаркето не се взема предвид при определяне на момента на пресичане на линията BB'.

3.1.2.1.6.   Изпитване с постоянна скорост

Изпитването с постоянна скорост се провежда при същата предавка(-и), зададена за изпитването за ускорение и постоянна скорост от 50 km/h при допустимо отклонение от ± 1 km/h между AA' и BB'. По време на изпитването с постоянна скорост педалът на газта се контролира така, че да се поддържа постоянна скорост между AA' и BB', както е определено. Ако е използвана блокировка на предавателната кутия при изпитването за ускорение, блокировка отново се използва и за изпитването с постоянна скорост.

Изпитването с постоянна скорост не се изисква за превозни средства с PMR < 25.

3.1.2.2.   Превозни средства от категории M2 > 3 500 kg, M3, N2, N3

Централната линия на превозното средство следва линията CC' колкото се може по-близко по време на цялото изпитване — от момента на подхождане към линията AA' до момента, в който задницата на превозното средство премине линията BB'. Изпитването се провежда без ремарке и полуремарке. Ако при дадено ремарке не е предвидена възможност за отделяне от теглещото превозно средство, ремаркето не се взема под внимание, когато се отчита пресичането на линията BB'. Ако превозното средство включва оборудване, например бетонен смесител, компресор и т.н., не се допуска това оборудване да работи по време на изпитването. Теглото за изпитване на превозното средство трябва да бъде в съответствие с таблицата от точка 2.2.1.

Целеви условия за категория M2 > 3 500 kg, N2:

Когато еталонната точка премине линия BB', оборотите на двигателя nBB’ трябва да бъдат между 70 % и 74 % от оборотите S, при които двигателят развива максималната си номинална мощност, а скоростта на превозното средство трябва да бъде 35 km/h ± 5 km/h. Между линия AA' и линия BB' се осигурява състояние на стабилно ускорение.

Целеви условия за категория M3, N3:

Когато еталонната точка премине линия BB', оборотите на двигателя nBB' трябва да бъдат между 85 % и 89 % от оборотите S, при които двигателят развива максималната си номинална мощност, а скоростта на превозното средство трябва да бъде 35 km/h ± 5 km/h. Между линия AA' и линия BB' се осигурява състояние на стабилно ускорение.

3.1.2.2.1.   Избор на предавателното отношение

3.1.2.2.1.1.   Превозни средства с ръчно управлявани предавателни кутии

Трябва да се осигури състояние на стабилно ускорение. Изборът на предавка се определя от целевите условия. Ако разликите в скоростта надвишават зададените допустими граници, трябва да се изпитат две предавки — една над и една под целевата скорост.

Когато повече от една предавка изпълнява целевите условия, се избира тази предавка, която е най-близко до 35 km/h. Ако нито една предавка не изпълнява целевото условие за vtest, трябва да се изпитат две предавки — една над и една под vtest. Целевите обороти на двигателя трябва да се достигат при всяко състояние.

Трябва да се осигури състояние на стабилно ускорение. Ако за дадена предавка не може да се осигури стабилно ускорение, тя трябва да се отхвърли.

3.1.2.2.1.2.   Превозни средства с предавателни кутии с автоматично управление, адаптивно управление и безстепенно изменение (БИ)

Използва се положението на скоростния лост за изцяло автоматично действие. След това изпитването може да включи промяна на предавката към по-ниска степен и по-високо ускорение. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение не се допуска. Трябва да се избягва преминаване към предавки, които не се използват при градски условия при зададеното условие на изпитването. С оглед на това е разрешено да се монтират и използват електронни или механични устройства, за да се предотврати преминаване към по-ниско предавателно отношение, което обикновено не се използва при зададените условия на изпитването при градски условия.

Ако превозното средство включва вид предавателна кутия, който осигурява избор само на единична предавка (задвижване), което ограничава оборотите на двигателя по време на изпитването, превозното средство трябва да се изпита чрез използване само на целева скорост. Ако превозното средство използва комбинация между двигател и предавателна кутия, която не удовлетворява изискването по точка 3.1.2.2.1.1., превозното средство трябва да се изпита само при целевата му скорост. Целевата скорост на превозното средство за изпитването е vBB' = 35 km/h ± 5 km/h. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение се разрешава след като еталонната точка на превозното средство премине линия PP'. Провеждат се две изпитания, едно с крайна скорост vtest = vBB’ + 5 km/h, и едно с крайна скорост vtest = vBB' – 5 km/h. Отчетеното ниво на шума е този резултат, който се получава от изпитването при най-високи обороти на двигателя, получени по време на изпитването между AA' и BB'.

3.1.2.2.2.   Изпитване за ускоряване

Когато еталонната точка на превозното средство достигне линия AA', педалът на газта трябва да бъде натиснат до краен предел (без да се задейства автоматично превключване към по-ниска степен от нормално използваните при движение в градски условия) и задържан в това положение докато задницата на превозното средство премине BB' като еталонната точка е най-малко на 5 m зад BB'. След това педалът на газта се отпуска.

В случай на съчленени превозни средства, състоящи се от две неделими части и разглеждани като единно превозно средство, полуремаркето не се взема под внимание при определянето на момента, в който линия BB' е пресечена.

3.1.3.   Обяснение на резултатите

Отбелязва се максималното претеглено ниво на звуковото налягане по амплитудно-честотна характеристика тип А, определено по време на всяко преминаване на превозното средство между двете линии AA' и BB'. Ако се наблюдава пик в нивото на шума, който очевидно не съответства на общото звуково налягане, това измерване се отхвърля. За всяко условие на изпитване се провеждат най-малко четири измервания от всяка страна на превозното средство и за всяко предавателно отношение. Лявата и дясна страна могат да се измерват едновременно или поотделно. Първите четири действителни резултата от последователни измервания в границите на 2 dB(A) и като се вземе предвид отстраняването на недействителните резултати (виж точка 2.1.), се използват за изчисляването на окончателния резултат за дадената страна на превозното средство. Резултатите за всяка страна се осредняват поотделно. Междинният резултат е по-високата стойност от двете осреднявания, математически закръглена до първия знак след десетичната запетая.

Измерванията на скоростта в AA', BB' и PP' се записват и използват при изчисленията до първата значеща цифра след десетичната запетая.

Изчисленото ускорение awot test се записва до втората цифра след десетичната запетая.

3.1.3.1.   Превозни средства от категории M1, N1 и M2 ≤ 3 500 kg

Изчислените стойности за изпитването на ускоряване и при постоянна скорост се дават от:

В случай на изпитване с едно предавателно число, стойностите са резултатът от всяко изпитване.

Окончателният резултат се изчислява чрез комбиниране на Lwot rep и Lcrs rep. Уравнението е:

Lurban = Lwot rep – kP × (Lwot rep – Lcrs rep)

Коефициентът на тежест kP дава коефициентът на мощност за движение в градски условия. С изключение на изпитването на единична предавка, kP се изчислява от:

kP = 1 – (aurban / awot ref)

Ако за изпитването е определена само една предавка, kP се дава от:

kP = 1 – (aurban / awot test)

В случаи, когато awot test е по-малко от aurban:

kP = 0

3.1.3.2.   Превозни средства от категории M2 > 3 500 kg, M3, N2, N3

Когато се изпитва една предавка, крайният резултат е равен на междинния резултат. Когато се изпитват две предавки, се изчислява средноаритметичното на междинните резултати.

3.2.   Измерване на шума, издаван от неподвижни превозни средства

3.2.1.   Ниво на звука в близост до превозните средства

Резултатите от измерването се записват в протокола от изпитването, както е предвидено в приложение 9.

3.2.2.   Акустични измервания

За измерванията се използва прецизен шумомер или еквивалентна измервателна система, както е посочено в точка 1.1. от това приложение.

3.2.3.   Изпитвателен участък — местни условия (виж допълнението към приложение 3, фигура 1)

3.2.3.1.   В близост до микрофона не трябва да има препятствия, които да влияят върху акустичното поле, а между микрофона и източника на шум не бива да стоят хора. Отчитащият измервателното устройство трябва да застане така, че да не влияе на показанието на измервателното устройство.

3.2.4.   Звук от други смущения и влияние на вятъра

Показанията на измервателните уреди, предизвикани от околен шум и вятър, трябва да бъдат най-малко 10 dB(A) под измерваното ниво на звука. Към микрофона може да се монтира подходящ защитен екран, при условие че се отчете неговото влияние върху чувствителността на микрофона (виж точка 1.1. от това приложение).

3.2.5.   Метод на измерване

3.2.5.1.   Характер и брой на измерванията

Максималното ниво на звука, изразено в претеглени децибели (dB(A)) по амплитудно-честотна характеристика тип А, се измерва по време на операционния период, описан в точка 3.2.5.3.2.1.

За всяка точка на измерване се провеждат най-малко три измервания.

3.2.5.2.   Позициониране и подготовка на превозното средство

Превозното средство се разполага в централната част на изпитвателния участък с превключвател на предавките в неутрално положение и задействан съединител. Ако превозното средство е така проектирано, че това не е възможно, то се изпитва в съответствие с предписанията на производителя за изпитване на стационарен двигател. Преди всяка серия от измервания, двигателят се привежда в нормалните експлоатационни условия, зададени от производителя.

Ако превозното средство е снабдено с вентилатор(и) с автоматичен задействащ механизъм, тази система се оставя на автоматично управление при измерването на нивото на звука.

Ако позволяват това, кожухът или капакът на двигателя трябва да бъдат затворени.

3.2.5.3.   Измерване на шум в близост до изпускателната тръба (виж допълнението към приложение 3, фигура 1)

3.2.5.3.1.   Положения на микрофона

3.2.5.3.1.1.   Микрофонът трябва да се разположи на разстояние от 0,5 m ± 0,01 m от еталонната точка на изпускателната тръба, определена на фигура 1, и при ъгъл от 45°(± 5°) спрямо оста на потока от изхода на тръбата. Микрофонът трябва да бъде на височината на еталонната точка, но не по-малко от 0,2 m от повърхността на изпитвателния участък. Еталонната ос на микрофона трябва да лежи в равнина, успоредна на повърхността на изпитвателния участък, и да бъде насочена към еталонната точка на изхода на изпускателната тръба. Ако са възможни две положения на микрофона, трябва да се използва това, при което странично разстоянието до надлъжната централна линия на превозното средство е по-голямо. Ако оста на потока от изхода на изпускателната тръба е разположена на 90° спрямо надлъжната централна линия на превозното средство, микрофонът трябва да се разположи в точката, която е най-далеч от двигателя.

3.2.5.3.1.2.   За превозни средства с изпускателна тръба, снабдена с изходи, разположени на повече от 0,3 m един от друг, измерванията се провеждат за всеки изход. Регистрира се най-високото ниво.

3.2.5.3.1.3.   В случай на изпускателна тръба, снабдена с два или повече изхода, разположени на по-малко от 0,3 m един от друг и свързани към един и същи шумозаглушител, се извършва само едно измерване; положението на микрофона се отнася към изхода, който е най-близко до един краен ръб на превозното средство или, когато такъв изход не съществува — към изхода, който е най-високо над земята.

3.2.5.3.1.4.   За превозни средства с вертикална изпускателна тръба (например превозни средства със стопанско предназначение) микрофонът трябва да се постави на височината на изхода на изпускателната тръба. Оста на микрофона трябва да е вертикална и насочена нагоре. Тя се разполага на разстояние от 0,5 m ± 0,01 m от еталонната точка на изпускателната тръба, но никога на по-малко от 0,2 m от страната на превозното средство, най-близко до изпускателната тръба.

3.2.5.3.1.5.   За изходи на изпускателни тръби, разположени под каросерията на превозното средство, микрофонът се разполага минимум на 0,2 m от най-близката част на превозното средство, в точката най-близко до еталонната точка на изпускателната тръба, но никога по-малко от 0,5 m, на височина от 0,2 m над земята, но не в една линия с потока на отработилите газове. Изискването за ъгъл на кръстосване съгласно точка 3.2.5.3.1.2. може в някои случаи да не е изпълнено.

3.2.5.3.2.   Експлоатационни условия на двигателя

3.2.5.3.2.1.   Целеви обороти на двигателя

Целевите обороти на двигателя се определят като:

Ако превозното средство не може да достигне оборотите на двигателя, посочени по-горе, целевите обороти на двигателя се определят на 5 % под максимално възможните обороти на двигателя за стационарното изпитване.

3.2.5.3.2.2.   Процедура на изпитване

Оборотите на двигателя се увеличават постепенно от обороти на празен ход до целевите обороти на двигателя, без да се превишават максимално допустимите граници от ± 3 % от целевите обороти на двигателя, и след това се задържат постоянни. След това механизмът, управляващ дроселната клапа, бързо се освобождава и оборотите на двигателя се връщат на празен ход. Нивото на шума се измерва за период на работа на двигателя, при поддържане на постоянни обороти на двигателя, с продължителност 1 секунда и целия период на намаляване на оборотите, като за стойност от изпитването се взема максималното показание на измервателния уред, закръглено математически до първия знак след десетичната запетая.

3.2.5.3.2.3.   Валидиране на изпитването

Измерването се счита за валидно, ако за период от най-малко 1 секунда оборотите на двигателя по време на изпитването не се отклоняват от целевите с повече от ± 3 %.

3.2.6.   Резултати

За всяко положение на изпитване се правят най-малко три замервания. Записва се максималното претеглено ниво на звуково налягане по амплитудно-честотна характеристика тип А, отчетено при всяко едно от трите измервания. Първите три действителни последователни резултата от измерването, в границите на 2 dB(A), като се вземе под внимание отхвърлянето на недействителните резултати (виж точка 2.1. с изключение на спецификацията на изпитвателния участък), се използват за определяне на окончателния резултат за даденото положение на изпитване. Максималното ниво на звука за всички положения на измерване и за трите резултата от измерване представлява окончателният резултат.

(1)  В съответствие с приложение 8 от това правило.

(2)  Тъй като шумът от гумите е важен за общия издаван шум, това правило отчита правилото за издавания шум от гумите/пътя. Зимните гуми и специалните гуми съгласно правило № 117 на ИКЕ на ООН по молба на производителя се изключат при одобряването на типа и измерванията за установяване съответствието на производството.

(3)  Виж приложение 8, фигура 1.