съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз

ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ по настоящата конвенция, държавите-членки на Европейския съюз,

КАТО СЕ ПОЗОВАВАТ на Акта на Съвета за съставяне на Конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз,

КАТО ЖЕЛАНЯТ да подобрят съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Съюза, без да се засягат нормите за защита на свободата на личността,

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ, че от общ интерес за държавите-членки е да се гарантира бързо и ефикасно взаимопомощта по наказателноправни въпроси, което да е съвместимо с основните принципи на тяхното национално право, като зачита правата на личността и принципите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.,

КАТО ИЗРАЗЯВАТ доверието си в структурата и функционирането на правните си системи и в способността на всяка от държавите-членки да гарантира справедлив процес,

РЕШЕНИ да допълнят режима на Европейската конвенциязав за имопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г. и другите конвенции, които са в сила в тази област, с конвенция на Европейския съюз,

КАТО ПРИЗНАВАТ, че разпоредбите на споменатите конвенции се прилагат по всички въпроси, които не се обхващат от настоящата конвенция,

КАТО ОТЧИТАТ, че държавите-членки придават голямо значение на укрепването на съдебното сътрудничество и същевременно продължават да прилагат принципа на пропорционалност,

КАТО НАПОМНЯТ, че настоящата конвенция урежда взаимопомощта по наказателноправни въпроси, което е основано на принципите на Конвенцията от 20 април 1959 г.,

КАТО ИМАТПРЕДВИД, че член 20 от настоящата конвенция обхваща определени случаи, които са свързани с прихващането на далекосъобщения, без това да има някакво значение за други подобни ситуации, които са извън обхвата на конвенцията,

КАТО ИМАТПРЕДВИД, че общите принципи на международното право се прилагат в случаите, които са извън обхвата на настоящата конвенция,

КАТО ПРИЗНАВАТ, че настоящата конвенция не засяга упражняването на правомощията на всяка от държавите-членки, които са свързани с поддържането на обществения ред и законността и с опазването на вътрешната сигурност, както и че право на всяка държава-членка е да определи в съответствие с член 33 от Договора за Европейския съюз условията, при които тя ще поддържа ред и законност и ще опазва вътрешната си сигурност,

1. Целта на настоящата конвенция е да допълни разпоредбите и да улесни прилагането между държавите-членки на Европейския съюз на:

2. Настоящата конвенция не засяга прилагането на по-благоприятните разпоредби на двустранните и многостранните договори между държавите-членки, съгласно член 26, параграф 4, в областта на взаимопомощта по наказателноправни въпроси, договорени на основата на унифицирано законодателство или на специална система, която осигурява реципрочно прилагане на мерките на взаимопомощ в съответните територии на държавите-членки.

Разпоредби, свързани с достиженията на правото от Шенген

1. Разпоредбите на членове 3, 5, 6, 7, 12 и 23 и доколкото имат връзка с член 12 — членове 15 и 16, както и член 1, доколкото има отношение към посочените членове, представляват мерки, които изменят или развиват разпоредбите, посочени в приложение А към Споразумението между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (1).

2. Отменят се разпоредбите на член 49, буква а), членове 52, 53 и 73 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение.

Производства, по които също се оказва взаимопомощ

1. Помощ се оказва и по производствата, които са образувани пред административни органи във връзка с деяния, които са наказуеми по националното право на молещата или на замолената държава-членка, или и на двете, защото съставляват нарушения на правни норми и решението може да доведе до образуване на производство пред съд, който е компетентен, по-конкретно, по наказателни дела.

2. Взаимопомощ се предоставя и по повод на наказателно производство или производство по параграф 1, което е свързано с престъпления или нарушения, за които в молещата държава може да бъде подведено под отговорност юридическо лице.

Формални изисквания и процедура за изпълнение на молби за взаимопомощ

1. Когато се оказва взаимопомощ, замолената държава-членка е длъжна да изпълни всички формални изисквания и процедури, изрично посочени от молещата държава-членка, освен ако друго не е предвидено в конвенцията, при условие че тези формални изисквания и процедури не противоречат на основните принципи на правото на замолената държава-членка.

2. Замолената държава-членка изпълнява молбата във възможно най-кратък срок, като в пълна степен отчита процесуалните и други срокове, посочени от молещата държава-членка. Молещата държава-членка посочва и причините, които налагат тези срокове.

3. Ако молбата не може изцяло или докрай да бъде изпълнена в съответствие с изискванията, поставени от молещата държава-членка, органите на замолената държава-членка своевременно уведомяват за това органите на молещата държава-членка и посочват условията, при които молбата би могла да бъде изпълнена. Органите на молещата и на замолената държава-членка могат впоследствие да се споразумеят относно последващите действия по изпълнението на молбата, като при необходимост поставят тези действия в зависимост от изпълнението на посочените условия.

4. Ако може да се предвиди, че сроковете, поставени от молещата държава-членка за изпълнение на молбата, няма да могат да бъдат спазени и ако сред причините, упоменати във второто изречение на параграф 2, изрично е посочено, че всяко забавяне би довело до съществено опорочаване на производството в молещата държава-членка, органите на замолената държава-членка своевременно заявяват времето, необходимо за изпълнение на молбата. Органите на молещата държава-членка своевременно заявяват дали молбата остава в сила. Органите на замолената и на молещата държава-членка могат впоследствие да се споразумеят относно последващите действия по изпълнението на молбата.

1. Всяка държава-членка изпраща процесуалните документи, предназначени за лица, които се намират на територията на друга държава-членка, директно до тях, по пощенски път.

2. Процесуалните документи могат да бъдат изпратени чрез органите на замолената държава-членка, само ако:

3. Когато има основание да се счита, че адресатът не разбира езика, на който е съставен документът, документът или поне съществената част от него трябва да бъдат преведени на езика (един от езиците) на държавата-членка, на чиято територия пребивава адресатът. Ако органът, издал документа, знае, че адресатът владее единствено някакъв друг език, документът или поне съществената част от него трябва да бъдат преведени на този език.

4. Всички процесуални документи се придружават от писмено указание, че адресатът може да получи информация относно правата и задълженията си във връзка със съответния документ от органа, издал документа, или от други органи на същата държава-членка.

5. Настоящият член не засяга прилагането на членове 8, 9 и 12 от Европейската конвенция за взаимопомощ и членове 32, 34 и 35 от Договора на Бенелюкс.

1. Молбите за взаимопомощ и доброволният обмен на информация по член 7 се правят в писмена или друга форма, от която може да се извлече писмен запис и която позволява на получаващата държава-членка да установи автентичността на молбата. Такива молби се правят пряко между съдебните органи с териториална компетентност за тяхното искане и изпълнение и се връщат по същите канали, освен ако друго не е предвидено в настоящия член.

Всяка информация, подадена от държава-членка за целите на висящо производство пред съдилищата на друга държава-членка по смисъла на член 21 от Европейската конвенция за взаимопомощ и член 42 от Договора на Бенелюкс, се предава пряко между компетентните съдебни органи.

2. Параграф 1 не засяга възможността в особени случаи да се изпращат или връщат молби:

3. Независимо от параграф 1, Обединеното кралство и Ирландия могат, при нотификацията по член 27, параграф 2, да декларират, че молбите и съобщенията до тях трябва, съгласно казаното в декларацията, да се отправят чрез централните им органи. Тези държави-членки могат по всяко време чрез последваща декларация да ограничат обхвата на първата декларация с оглед по-пълното действие на параграф 1. Те ще направят това, когато разпоредбите относно взаимопомощта на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение започнат да действат и за тях.

По отношение на споменатите по-горе декларации всяка държава-членка може да прилага принципа на пропорционалност.

4. Всяка молба за взаимопомощ може, в неотложни случаи, да бъде отправена чрез Международната криминална полицейска организация (Интерпол) или чрез всеки орган, имащ компетентност съгласно разпоредби, приети по силата на Договора за Европейския съюз.

5. Когато по отношение на молбите за взаимопомощ по членове 12, 13 или 14 компетентен е съдебен или централен орган на едната държава-членка и полицейски или митнически орган на другата държава-членка, молбите се правят и изпълняват пряко между тези органи. По отношение на такива контакти се прилага параграф 4.

6. Когато по отношение на молбите за взаимопомощ, свързани с производствата, предвидени в член 3, параграф 1, компетентен е съдебен или централен орган на едната държава-членка и административен орган на другата държава-членка, молбите се правят и изпълняват пряко между тези органи.

7. Всяка държава-членка може при нотифицирането по член 27, параграф 2 да декларира, че не се счита обвързана от първото изречение на параграф 5 или от параграф 6 от настоящия член, или и от двете, или че ще прилага тези разпоредби само при определени условия, посочени от нея. Декларацията може да бъде оттеглена по всяко време.

8. Чрез централните органи на държавите-членки се отправят следните молби и съобщения:

1. В рамките на позволеното от тяхното национално право компетентните органи на държавите-членки могат, без да е отправена съответна молба, да обменят информация във връзка с престъпления и други закононарушения, упоменати в член 3, параграф 1, чието разглеждане и наказване към момента на получаване на информацията попада в компетентността на получаващия орган.

2. Предоставящият информацията орган може по силата на националното си право да определи условията, при които получаващият орган може да ползва информацията.

3. Тези условия са задължителни за получаващия орган.

МОЛБИ ЗА НЯКОИ ОСОБЕНИ ФОРМИ НА ВЗАИМОПОМОЩ

1. По искане на молещата държава-членка и без да се засягат правата на добросъвестните трети страни, замолената държава-членка може да предаде на молещата държава-членка вещите, получени чрез престъпление, с оглед връщането им на техния законен собственик.

2. При прилагането на членове 3 и 6 от Европейската конвенция за взаимопомощ и член 24, параграф 2 и член 29 от Договора на Бенелюкс, замолената държава-членка може да откаже връщането на вещите, преди или след като ги е предала на молещата държава-членка, ако по този начин би се улеснило възстановяването на въпросните вещи на законния им собственик. Това не засяга правата на добросъвестните трети страни.

3. При отказ, преди предаване на вещите на молещата държава-членка замолената държава-членка не може да упражни обезпечително или друго гаранционно право по отношение на вещите, произтичащо от данъчното или митническото законодателство.

Отказът по параграф 2 не засяга правото на замолената държава-членка да събере дължимите данъчни или митническите задължения от законния собственик на вещите.

Временен трансфер на задържани лица за целите на разследването

1. При наличието на съответно споразумение между заинтересованите държави-членки държавата-членка, която е поискала провеждането на следствени действия, които следва да се проведат в присъствието на лице, задържано под стража на собствената ѝ територия, може временно да прехвърли съответното лице в държавата-членка, където ще се извършат следствените действия.

2. В споразумението се определят условията за временен трансфер на лицето и датата, на която то ще бъде върнато на територията на молещата държава-членка.

3. Когато се изисква съгласието на трансферираното лице, заявлението, съдържащо съгласието, или негово копие своевременно се предоставя на замолената държава-членка.

4. Срокът на задържане на територията на замолената държава-членка се приспада от срока на задържане, което лицето е или ще бъде задължено да изтърпи на територията на молещата държава-членка.

5. Разпоредбите на член 11, параграфи 2 и 3, членове 12 и 20 от Европейската конвенция за взаимопомощ се прилагат mutatis mutandis към настоящия член.

6. При нотифицирането по член 27, параграф 2 всяка държава-членка може да декларира, че до постигане на споразумение по параграф 1 от настоящия член тя ще изисква или ще изисква при определени условия съгласието, посочено в параграф 3 от настоящия член.

1. Ако дадено лице, намиращо се на територията на една държава-членка, трябва да бъде изслушано в качеството му на свидетел или вещо лице от съдебните органи на друга държава-членка, последната може да поиска разпитът да се проведе чрез видеоконференция съгласно параграфи 2 - 8, в случай че явяването на лицето на нейна територия е нежелателно или невъзможно.

2. Замолената държава-членка се съгласява разпитът да се проведе чрез видеоконференция, при условие че ползването на видеоконференция не противоречи на основните принципи на нейното право и при условие че разполага с техническите средства за провеждането на такъв разпит. Ако замолената държава-членка няма достъп до техническите средства, необходими за осъществяването на видеоконференция, такива могат да ѝ бъдат предоставени от молещата държава-членка по взаимно споразумение.

3. Наред с информацията, посочена в член 14 от Европейската конвенция за взаимопомощ и член 37 от Договора на Бенелюкс, молбите за разпит чрез видеоконференция съдържат и причините, поради които не е желателно или възможно лицето да се яви лично, както и наименованието на съдебния орган и на лицата, които ще проведат разпита.

4. Лицето се призовава от съдебния орган на замолената държава-членка в съответствие с формалните изисквания на нейното право.

5. По отношение на разпита чрез видеоконференция се прилагат следните правила:

6. Без да се засягат договорените мерки за закрила на лицата, при приключването на разпита съдебният орган на замолената държава-членка изготвя протокол, в който посочва датата и мястото на провеждане на разпита, самоличността на разпитваното лице, самоличността и функциите на останалите лица, участвали в разпита, полагането на клетви и техническите условия, при които се е провел разпитът. Документът се изпраща от компетентния орган на замолената държава-членка на компетентния орган на молещата държава-членка.

7. Разходите по осъществяване на видеоконференцията, разходите, свързани с поддържането и обслужването на видеоконференцията в замолената държава-членка, възнаграждението на преводачите, платено от нея, възнаграждението на свидетелите и вещите лица, както и пътните им разходи в замолената държава-членка се възстановяват от молещата държава-членка на замолената държава-членка, освен ако последната не се е отказала от право си на възстановяване по отношение на всички или на част от разходите.

8. Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че когато свидетели или вещи лица, които подлежат на разпит по реда на настоящия член на нейна територия, откажат да дадат показания противно на задълженията си или дадат лъжливи показания, по отношение на тези лица нейното национално право ще се прилага по същия начин, както ако разпитът се беше провел в рамките на национално производство.

9. Държавите-членки могат по тяхна преценка да прилагат разпоредбите на настоящия член и по отношение на разпит на обвиняемия чрез видеоконференция, когато това е уместно и със съгласието на компетентните съдебни органи. В тези случаи решението и начинът за провеждане на видеоконференцията се определят с взаимното съгласие на заинтересованите държави-членки при спазване на тяхното национално право и на съответните международни актове, включително Европейската конвенция от 1950 г. за защита правата на човека и основните свободи.

При нотифицирането по член 27, параграф 2 всяка държава-членка може да декларира, че тя няма да прилага първата алинея. Тази декларация може да бъде оттеглена по всяко време.

Разпитът се провежда само със съгласието на обвиняемия. Ако е необходимо, Съветът приема правила за защитата на правата на обвиняемия под формата на задължителен правен акт.

Разпит на свидетели и вещи лица чрез телефонна конференция

1. Ако дадено лице, намиращо се на територията на една държава-членка, трябва да бъде разпитано в качеството му на свидетел или вещо лице от съдебните органи на друга държава-членка, последната може, ако националното ѝ право позволява това, да поиска съдействието на първата държава-членка за провеждането на разпита чрез телефонна конференция в съответствие с параграфи 2 - 5.

2. Разпитът може да се проведе чрез телефонна конференция, само ако свидетелят или вещото лице е съгласно разпитът да бъде проведено по този начин.

3. Замолената държава-членка дава съгласието си за провеждане на разпита чрез телефонна конференция, ако това не противоречи на основните принципи на нейното право.

4. Наред с информацията, посочена в член 14 от Европейската конвенция за взаимопомощ и член 37 от Договора на Бенелюкс, молбите за разпит чрез телефонна конференция съдържат наименованието на съдебния орган и на лицата, които ще проведат разпита, както и информация, че съответният свидетел или вещо лице е съгласно да участва в провеждането на разпит чрез телефонна конференция.

5. Практическите условия за провеждане на разпита се съгласуват между заинтересованите държави-членки. При договарянето на тези условия замолената държава-членка:

Замолената държава-членка може да постави съгласието си в зависимост от съответните разпоредби на член 10, параграфи 5 и 8. Освен ако друго не е уговорено, разпоредбите на член 10, параграф 7 се прилагат mutatis mutandis.

1. Всяка държава-членка се задължава да осигури възможност по искане на друга държава-членка да даде разрешение за контролирана доставка на нейна територия в рамките на наказателното разследване на престъпления, даващи основание за екстрадиране.

2. Решението за контролирана доставка се взема за всеки конкретен случай от компетентните органи на замолената държава-членка при пълно зачитане на нейното национално право.

3. Контролираните доставки се извършват съгласно процедурите на замолената държава-членка. Правото да предприема действия и да контролира действията принадлежи на компетентните органи на тази държава-членка.

1. Компетентните органи на две или повече държави-членки могат да образуват съвместен екип с определена цел и за определен срок, подлежащ на удължаване по взаимно съгласие, с оглед провеждането на наказателно разследване в една или повече от държавите-членки, създали екипа. Съставът на екипа се определя в споразумението.

По-конкретно съвместен екип за разследване може да се образува, когато:

Всяка заинтересована държава-членка може да отправи искане за образуване на съвместен екип за разследване. Екипът се образува в държавата-членка, където се предполага, че ще се проведе разследването.

2. Наред с информацията, посочена в член 14 от Европейската конвенция за взаимопомощ и член 37 от Договора на Бенелюкс, искането за образуване на съвместен екип за разследване включва и предложение за състава на екипа.

3. Съвместен екип за разследване действа на територията на държавата-членка, която е образувала екипа, при спазването на следните изисквания:

4. В настоящия член лицата, включени в съвместния екип, които идват от държава-членка, различна от държавата-членка, в която се провеждат действията на екипа, се наричат „командировани“.

5. Командированите членове на съвместния екип за разследване имат право да присъстват при извършването на следствени действия в държавата на действията. Въпреки това, ръководителят на екипа може да реши друго, ако има особени причини за това и в съответствие с правото на държавата на действията.

6. Ръководителят на екипа може в съответствие с правото на държавата-членка, в която се провеждат действията, да възложи на командированите членове извършването на определени следствени действия, когато от компетентните органи на държавата на действията и на командироващата държава са дали одобрението си за това.

7. Когато съвместният екип за разследване установи, че е необходимо да се предприемат следствени действия в някоя от държавите-членки, участвали в образуването на екипа, командированите членове от тази държава-членка могат да поискат от собствените си компетентни органи да извършат тези действия. Те се разглеждат от съответната държава-членка като действия, чието предприемане е поискано в рамките на национално разследване.

8. Когато съвместният екип за разследване има нужда от съдействието на държава-членка, различна от държавите, които са образували екипа, или на трета държава, искане за съдействие може да се отправи от компетентните органи на държавата на действията до компетентните органи на съответната държава, съгласно приложимите актове или договорености.

9. Всеки член на съвместния екип за разследване може в съответствие с националното си право и в рамките на своята компетентност да предостави на екипа информацията, с която разполага държавата-членка, която го е командировала, за целите на наказателното разследване, провеждано от екипа.

10. Законно придобитата информация от командирован или друг член на екипа, докато същият е бил част от съвместен екип за разследване, която не би могла по друг начин да стане известна на компетентните органи на съответната държава-членка, може да се използва само за:

11. Настоящият член не засяга други действащи разпоредби или договорености относно образуването или функционирането на съвместни екипи за разследване.

12. В степента, в която правото на държавите-членки или разпоредбите на действащите между тях правни актове позволяват това, може да бъде договорено участието в такъв съвместен екип на лица, различни от представителите на компетентните органи на държавите-членки, образуващи съвместния екип за разследване. Например като такива могат да бъдат включвани длъжностни лица от органите, създадени по силата на Договора за Европейския съюз. Тези лица не се ползват с правата, предоставени по настоящия член на командированите или други членове на екипа, освен ако друго не е изрично договорено.

1. Молещата и замолената държава-членка могат да се договорят взаимно да се подпомагат при разследване на престъпления, провеждано от длъжностни лица, действащи под скрита или фалшива самоличност (разследване под прикритие).

2. Решението по такова искане се взема за всеки отделен случай от компетентните органи на замолената държава-членка при спазване на нейното националното право и процедури. Времетраенето на разследването под прикритие, конкретните условия и правният статус на съответните длъжностни лица са предмет на договаряне между държавите-членки при спазване на тяхното националното право и процедури.

3. Разследването под прикритие се провежда в съответствие с правото и процедурите на държавата-членка, на чиято територия се провежда разследването. Заинтересованите държави-членки си сътрудничат при подготовката и контрола на разследването под прикритие и вземат необходимите мерки за гарантиране на сигурността на длъжностните лица, действащи под скрита или фалшива самоличност.

4. При нотифицирането по член 27, параграф 2 всяка държава-членка може да декларира, че не се счита за обвързана от настоящия член. Тази декларация може да бъде оттеглена по всяко време.

Наказателна отговорност по отношение на длъжностните лица

За срока на действията по членове 12, 13 и 14 длъжностните лица от държава-членка, различна от държавата на действията, се приравняват на длъжностните лица от държавата на действията във връзка с извършените срещу или от тях престъпления.

Гражданска отговорност по отношение на длъжностните лица

1. Когато длъжностни лица от една държава-членка работят в друга държава-членка по реда на членове 12, 13 и 14, първата отговаря за всички вреди, причинени от тях по време на действията, съгласно правото на държавата-членка, на чиято територия се провеждат действията.

2. Държавата-членка, на чиято територия е причинена вредата по параграф 1, поправя причинените вреди при условията, приложими за вреда, причинена от нейни длъжностни лица.

3. Държавата-членка, чиито длъжностни лица са увредили някого на територията на друга държава-членка, възстановява на последната всички платени от нея суми на пострадалия или на лицата, имащи право на обезщетение.

4. Без да се засяга упражняването на правата им спрямо трети лица и с изключение на параграф 3, в случаите по параграф 1 държавите-членки не търсят обезщетение за причинените им вреди от друга държава-членка.

Органи, компетентни да допускат прихващане на далекосъобщения

За целите на прилагането на разпоредбите на членове 18, 19 и 20 „компетентен орган“ означава съдебен орган, а в случаите, когато съдебните органи нямат компетентност в областите, обхванати от тези разпоредби, еквивалентен компетентен орган, определен по реда на член 24, параграф 1, буква д), който води наказателно разследване.

1. За целите на наказателно разследване компетентен орган на молещата държава-членка може в съответствие с изискванията на собственото си национално право да отправи искане до компетентния орган на замолената държава-членка за:

2. Исканията по параграф 1 могат да се отправят във връзка с използването на далекосъобщителни средства от обекта на прихващане, ако същият се намира във:

3. Чрез дерогация от член 14 от Европейската конвенция за взаимопомощ и на член 37 от договора на Бенелюкс, молбите по настоящия член включват:

4. В случай на молба по параграф 2, буква б), се представя и резюме на фактическите обстоятелства. Замолената държава-членка може да поиска допълнителна информация, нужна ѝ, за да реши дали исканата мярка може да бъде предприета при подобен национален случай.

5. Замолената държава-членка изпълнява молбите по параграф 1, буква а):

6. При невъзможност за незабавно препредаване замолената държава-членка изпълнява молбите по параграф 1, буква б), ако ѝ е предоставена информацията по параграфи 3 и 4 и ако исканата мярка може да бъде предприета при подобен национален случай. Замолената държава-членка може да реши да даде съгласието си само ако са налице всички условия, които би трябвало да бъдат спазени при подобен национален случай.

7. При нотифицирането по член 27, параграф 2 всяка държава-членка може да декларира, че се счита за обвързана от параграф 6, само когато не е в състояние да осигури незабавно препредаване. В този случай другата държава-членка може да прилага принципа на взаимност.

8. При отправяне на молба по параграф 1, буква б) молещата държава-членка може, ако особени причини налагат това, да поиска и протокол от записа. Замолената държава-членка разглежда подобни молби съгласно националното си право и процедури.

9. Държавата-членка, получател на информацията по параграфи 3 и 4, пази нейната поверителност в съответствие с националното си право и процедури.

Прихващане на далекосъобщения на национална територия чрез доставчиците на далекосъобщителни услуги

1. Държавите-членки гарантират, че до системите за далекосъобщителни услуги, които се управляват от терминал, разположен на тяхна територия, до които за целите на законно прихващане на обект, намиращ се на територията на друга държава-членка, няма пряк достъп в последната, ще може да се осигури достъп за целите на законно прихващане от тази държава-членка чрез посредник или определен доставчик на далекосъобщителни услуги на нейна територия.

2. В случаите по параграф 1 компетентните органи на държавата-членка имат право за целите на наказателно разследване и в съответствие с приложимото национално право, при условие че обектът на прихващане се намира на територията на тази държава-членка, да осъществят прихващането чрез посредник на определения доставчик на далекосъобщителни услуги, намиращ се на нейна територия, без да ангажират с това държавата-членка, на чиято територия е разположен терминалът.

3. Параграф 2 се прилага и в случаите, когато прихващането се извършва в изпълнение на молба по член 18, параграф 2, буква б).

4. Нищо в настоящия член не пречи на държава-членка да отправи молба за законно прихващане на далекосъобщения по член 18 до държавата-членка, на чиято територия е разположен терминалът, в частност когато в молещата държава-членка няма посредник.

Прихващане на далекосъобщения без техническата помощ на друга държава-членка

1. Без да се засягат общите принципи на международното право, както и разпоредбите на член 18, параграф 2, буква в), задълженията по настоящия член се прилагат при заповеди за прихващане, издадени или потвърдени от компетентния орган на една държава-членка в хода на наказателно разследване, имащо белезите на разследване на специфично престъпление, включително опит, доколкото същото е наказуемо от националното право, с оглед задържане, повдигане на обвинение, наказателно преследване или постановяване на присъда.

2. Когато за целите на наказателно разследване прихващането на далекосъобщения е разрешено от компетентния орган на държава-членка („прихващащата държава-членка“) и далекосъобщителният адрес на обекта, посочен в заповедта за прихващане, се използва на територията на друга държава-членка („нотифицираната държава-членка“), чиято техническа помощ не е необходима за прихващането, прихващащата държава-членка уведомява нотифицираната държава-членка за прихващането:

3. Информацията, която се нотифицира от прихващащата държава-членка, включва:

4. При нотифициране на държава-членка по реда на параграфи 2 и 3 се прилага следното:

5. Нотифицираната държава-членка е длъжна да пази в съответствие с националното си право поверителността на информацията, дадена ѝ по параграф 3.

6. Когато прихващащата държава-членка е на мнение, че информацията, дадена по параграф 3, е от особено чувствителен характер, тя може да я предаде на компетентния орган чрез специална служба, определена на двустранна основа от заинтересованите държави-членки.

7. При нотифицирането по член 27, параграф 2 или във всеки следващ момент всяка държава-членка може да декларира, че няма да изисква да ѝ бъде предоставяна информацията относно прихващанията, предвидена в настоящия член.

Отговорност за таксите, наложени от далекосъобщителните оператори

Разходите на далекосъобщителните оператори или доставчиците на услуги за изпълнението на молби по член 18 се поемат от молещата държава-членка.

Нищо в настоящата глава не се отразява на двустранните и многостранните договорености между държавите-членки, целящи улесняване на използването на съществуващите или бъдещите технически възможности за законно прихващане на далекосъобщения.

1. Личните данни, съобщени по реда на настоящата конвенция, могат да бъдат използвани от държавата-членка, на която са предадени:

2. Настоящият член се прилага и по отношение на лични данни, които не са били съобщени или получени по друг начин по реда на конвенцията.

3. Предвид обстоятелствата по конкретен случай, съобщаващата държава-членка може да поиска от държавата, на която са били предадени данните, да даде информация относно използването им.

4. Когато са поставени условия във връзка с ползването на лични данни, съгласно член 7, параграф 2, член 18, параграф 5, буква б) и параграф 6 или член 20, параграф 4, тези условия имат приоритет. Ако такива условия не са били поставени, се прилага настоящият член.

5. Разпоредбите на член 13, параграф 10 имат предимство пред настоящия член по отношение на информацията, получена по реда на член 13.

6. Настоящият член не се прилага по отношение на личните данни, получени от някоя държава-членка по силата на настоящата конвенция, когато същите произхождат от нея самата.

Ако по даден случай Люксембург откаже да се съгласи с искане на държава-членка на основание разпоредбите на параграф 1, Люксембург трябва писмено да изложи причините за това свое решение.

1. При нотифицирането по член 27, параграф 2 всяка държава-членка посочва органите, които наред с посочените в Европейската конвенция за взаимопомощ и Договора на Бенелюкс са компетентни за прилагането на настоящата конвенция и за прилагането между държавите-членки на разпоредбите относно взаимопомощта по наказателноправни въпроси, съдържащи се в актовете, посочени в член 1, параграф 1, включително:

2. Декларации, направени в съответствие с параграф 1, могат да бъдат изменяни изцяло или отчасти по всяко време по същата процедура.

По настоящата конвенция не могат да се правят други резерви освен изрично предвидените в нея.

Настоящата конвенция ще започне да се прилага в Гибралтар след включването му в приложното поле на Европейската конвенция за взаимопомощ.

Обединеното кралство писмено нотифицира председателя на Съвета, когато пожелае да прилага конвенцията по отношение на Нормандските острови и на остров Ман, след включването на тези територии в приложното поле на Европейската конвенция за взаимопомощ. Съветът се произнася с единодушие на неговите членове по това искане.

1. Настоящата конвенция подлежи на приемане от държавите-членки в съответствие с техните конституционни изисквания.

2. Държавите-членки нотифицират генералния секретар на Съвета на Европейския съюз за приключването на конституционните процедури за приемането на настоящата конвенция.

3. Деветдесет дни след нотифицирането по параграф 2 от осмата поред държава, приключила тази формална процедура, която към момента на приемането на Акта на Съвета за съставяне на настоящата конвенция е била член на Европейския съюз, настоящата конвенция влиза в сила за осемте държави.

4. Всяка нотификация от държава-членка, направена след получаването на осмата нотификация по параграф 2, има за резултат, че 90 дни след последващата нотификация, настоящата конвенция влиза в сила между тази държава-членка и държавите-членки, за които конвенцията вече е влязла в сила.

5. До влизането в сила на конвенцията съгласно параграф 3 всяка държава-членка може при даването на нотификацията по параграф 2 или във всеки един момент след това да декларира, че тя ще прилага конвенцията в отношенията си с държавите-членки, които са направили същата декларация. Тези декларации пораждат действие 90 дни след датата на тяхното депозиране.

6. Настоящата конвенция се прилага за взаимопомощ, започнала след датата на влизането ѝ в сила, или се прилага съгласно параграф 5 между съответните държави-членки.

1. Настоящата конвенция е отворена за присъединяване на всяка държава, която стане членка на Европейския съюз.

2. Текстът на конвенцията на езика на присъединяващата се държава, който е съставен от Съвета на Европейския съюз, е автентичен.

3. Инструментите по присъединяване се депозират при депозитара.

4. Настоящата конвенция влиза в сила за присъединяващата се държава деветдесет дни след депозирането на инструмента по присъединяване при депозитара или в деня на влизане в сила на самата конвенция, ако след изтичането на деветдесетдневния срок тя все още не е влязла в сила.

5. Ако настоящата конвенция още не е влязла в сила по времето на депозиране на техните инструменти по присъединяване, към присъединяващите се държави се прилага член 27, параграф 5.

1. Без да се засягат разпоредбите на член 8 от Споразумението между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на тези две държави към изпълнението, прилагането и развитието на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген („Споразумението за асоцииране“), разпоредбите на член 2, параграф 1 влизат в сила за Исландия и Норвегия относно отношенията им с държавите-членки, за които настоящата конвенция е влязла в сила, съгласно член 27, параграф 3 или 4, в срок от деветдесет дни след получаването от Съвета на информацията по член 8, параграф 2 от Споразумението за асоцииране и изпълнението на съответните конституционни изисквания.

2. Влизането в сила на конвенцията за държава-членка след датата на влизане в сила на разпоредбите за Исландия и Норвегия, посочени в член 2, параграф 1, обуславя тяхната приложимост и във взаимоотношенията на въпросната държава-членка и Исландия и Норвегия.

3. Разпоредбите, посочени в член 2, параграф 1, не обвързват Исландия и Норвегия преди датата, определена по реда на член 15, параграф 4 от Споразумението за асоцииране.

4. Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, по-горе, разпоредбите, посочени в член 2, параграф 1, ще влязат в сила за Исландия и Норвегия не по-късно от датата на влизане в сила на настоящата конвенция за петнадесетата държава, която към момента на приемането на Акта на Съвета за съставяне на настоящата конвенция е била член на Европейския съюз.

1. Депозитар за настоящата конвенция е генералният секретар на Съвета на Европейския съюз.

2. Депозитарът публикува в Официален вестник на Европейските общности информация за хода на приемането и присъединяването, декларациите и резервите, както и за всяка нотификация по настоящата конвенция.

Съставено в Брюксел на двадесет и деветия ден от месец май две хилядната година, в един екземпляр на английски, гръцки, датски, ирландски, испански, италиански, немски, нидерландски, португалски, фински, френски и шведски език, като всички текстове са еднакво автентични, като оригиналът се депозира в архивите на генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз. Генералният секретар изпраща заверено копие до всяка държава-членка.

Hecho en Bruselas, el veintinueve de mayo de dos mil, en un ejemplar único, en lenguas alemana, danesa, española, finesa, francesa, griega, inglesa, irlandesa, italiana, neerlandesa, portuguesa y sueca, cuyos textos son igualmente auténticos y que será depositado en los archivos de la Secretaría General del Consejo de la Unión Europea. El Secretario General remitirá una copia certificado del mismo a cada Estado miembro.

Udfærdiget i Bruxelles den niogtyvende maj to tusind i ét eksemplar på dansk, engelsk, finsk, fransk, græsk, irsk, italiensk, nederlandsk, portugisisk, spansk, svensk og tysk, idet hver af disse tekster har samme gyldighed; de deponeres i arkiverne i Generalsekretariatet for Den Europæiske Union. Generalsekretæren fremsender en bekræftet kopi heraf til hver medlemsstat.

Geschehen zu Brüssel am neunundzwanzigsten Mai zweitausend in einer Urschrift in dänischer, deutscher, englischer, finnischer, französischer, griechischer, irischer, italienischer, niederländischer, portugiesischer, schwedischer und spanischer Sprache, wobei jeder Wortlaut gleichermaßen verbindlich ist; die Urschrift wird im Archiv des Generalsekretariats des Rates der Europäischen Union hinterlegt. Der Generalsekretär übermittelt jedem Mitgliedstaat eine beglaubigte Abschrift dieser Urschrift.

Έγινε στις Βρυξέλλες στις είκοσι εννέα Μαΐου δύο χιλιάδες σε ένα μόνο αντίτυπο στην αγγλική, γαλλική, γερμανική, δανική, ελληνική, ιρλανδική, ισπανική, ιταλική, ολλανδική, πορτογαλική, σουηδική και φινλανδική γλώσσα, και όλα τα κείμενα είναι εξίσου αυθενικά. Η σύμβαση κατατίθεται στο αρχείο της Γενικής Γραμματείας του Συμβουλίου της Ευρωπαϊκής Ένωσης. Ο Γενικός Γραμματέας διαβιβάζει ακριβές επικυρωμένο αντίγραφο σε κάθε κράτος μέλος.

Done at Brussels on the twenty-ninth day of May in the year two thousand in a single original in the Danish, Dutch, English, Finnish, French, German, Greek, Irish, Italian, Portuguese, Spanish and Swedish languages, all texts being equally authentic, such original being deposited in the archives of the General Secretariat of the Council of the European Union. The Secretary-General shall forward a certified copy thereof to each Member State.

Fait à Bruxelles, le vingt-neuf mai deux mille, en un exemplaire unique, en langues allemande, anglaise, danoise, espagnole, finnoise, française, grecque, irlandaise, italienne, néerlandaise, portugaise et suédoise, les textes établis dans chacune de ces langues faisant également foi, lequel est déposé dans les archives du secrétariat général du Conseil de l'Union européenne. Le secrétaire général en fait parvenir une copie certifiée à chaque État membre.

Arna dhéanamh sa Bhruiséil, an naoú lá is fiche de Bhealtaine sa bhliain dhá mhíle i scríbhinn bhunaidh amháin sa Bhéarla, sa Danmhairgis, san Fhionlainnis, sa Fhraincis, sa Ghaeilge, sa Ghearmáinis, sa Ghréigis, san Iodáilis, san Ollainnis, sa Phortaingéilis, sa Spáinnis agus sa tSualainnis, agus comhúdarás ag gach ceann de na téacsanna sin; déanfar an scríbhinn bhunaidh sin a thaisceadh i gcartlann Ardrúnaíocht Chomhairle an Aontais Eorpaigh. Díreoidh an tArdrúnaí cóip fhíordheimhnithe de chuig gach Ballstát.

Fatto a Bruxelles, addì ventinove maggio duemila, in un esemplare unico nelle lingue danese, finlandese, francese, greca, inglese, irlandese, italiana, olandese, portoghese, spagnola, svedese e tedesca, ciascuna di esse facente ugualmente fede, depositato negli archivi del segretariato generale del Consiglio dell'Unione europea. Il segretario generale ne trasmette una copia certificata conforme a ogni Stato membro.

Gedaan te Brussel, de negenentwintigste mei tweeduizend, in één exemplaar, in de Deense, de Duitse, de Engelse, de Finse, de Franse, de Griekse, de Ierse, de Italiaanse, de Nederlandse, de Portugese, de Spaanse en de Zweedse taal, zĳnde alle teksten gelĳkelĳk authentiek, dat wordt neergelegd in het archief van het secretariaat-generaal van de Raad van de Europese Unie. De secretaris-generaal zendt een voor eensluidend gewaarmerkt afschrift daarvan toe aan elke lidstaat.

Feito em Bruxelas, aos vinte e nove de Maio de dois mil num único exemplar, nas línguas alemã, dinamarquesa, espanhola, finlandesa, francesa, grega, inglesa, irlandesa, italiana, neerlandesa, portuguesa e sueca, todos os textos fazendo igualmente fé, o qual será depositado nos arquivos do Secretariado-Geral do Conselho da União Europeia. O secretário-geral remeterá dele uma cópia autenticada a cada Estado-Membro.

Tehty Brysselissä kahdentenakymmenentenäyhdeksäntenä päivänä toukokuuta vuonna kaksituhatta yhtenä ainoana alkuperäiskappaleena englannin, espanjan, hollannin, iirin, italian, kreikan, portugalin, ranskan, ruotsin, saksan, suomen ja tanskan kielellä, jonka kullakin kielellä laadittu teksti on yhtä todistusvoimainen, ja se talletetaan Euroopan unionin neuvoston pääsihteeristön arkistoon. Pääsihteeri toimittaa oikeaksi todistetun jäljennöksen yleissopimuksesta jokaiselle jäsenvaltiolle.

Som skedde i Bryssel den tjugonionde maj tjugohundra i ett enda exemplar på danska, engelska, finska, franska, grekiska, iriska, italienska, nederländska, portugisiska, spanska, svenska och tyska språken, varvid varje text äger samma giltighet, och detta exemplar skall deponeras i arkivet hos generalsekretariatet för Europeiska unionens råd. Generalsekreteraren skall överlämna en bestyrkt kopia därav till varje medlemsstat.

Pour le gouvernement du Royaume de Belgique

Voor de regering van het Koninkrĳk België

Für die Regierung des Königreichs Belgien

For regeringen for Kongeriget Danmark

Für die Regierung der Bundesrepublik Deutschland

Για την κυβέρνηση της Ελληνικής Δημοκρατίας

Por el Gobierno del Reino de España

Pour le gouvernement de la République française

Thar ceann Rialtas na hÉireann

For the Government of Ireland

Per il governo della Repubblica italiana

Pour le gouvernement du Grand-Duché de Luxembourg

Voor de regering van het Koninkrĳk der Nederlanden

Für die Regierung der Republik Österreich

Pelo Governo da República Portuguesa

Suomen hallituksen puolesta

På finska regeringens vägnar

På svenska regeringens vägnar

For the Government of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland

При обсъждане на приемането на актовете, които са посочени в член 10, параграф 9, Съветът зачита задълженията на държавите-членки по Европейската конвенция за правата на човека.

Декларация по член 20 на Обединеното кралство

Настоящата декларация е неразделна част от конвенцията.

В Обединеното кралство член 20 ще се прилага по отношение на заповедите за прихващане, които са издадени от държавния секретар до полицейските служби или до „Митници и акцизи“ на Нейно Величество, в случаите, когато според националното законодателство за прихващане на далекосъобщения заповедта е издадена за целите на разкриването на тежко престъпление. Член 20 ще се прилага по отношение на такива заповеди, които са издадени от Службата за сигурност, когато според националното законодателство същата оказва съдействие по разследване, което има характеристиките по член 20, параграф 1.