ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

На 5 юли 2023 г. Комитеът на регионите прие настоящия Правилник за дейността съгласно член 306, алинея втора от Договора за функционирането на Европейския съюз.

ДЯЛ I

ЧЛЕНОВЕ И ОРГАНИ НА КОМИТЕТА

ГЛАВА 1

ОРГАНИ НА КОМИТЕТА

Член 1 — Органи на Комитета

Органите на Комитета са Пленарната асамблея, председателят, Бюрото, Председателският съвет и комисиите.

Член 2 — Представеност на половете

1.

Представеността на половете в Комитета на регионите следва да бъде отразена, доколкото е възможно, в състава на неговите органи.

2.

Бюрото приема план за действие относно равенството между половете, чиято цел е да включи равенството между половете във всички дейности на Комитета. Планът за действие относно равенството между половете се подлага на мониторинг веднъж годишно и се преразглежда най-малко на всеки пет години.

ГЛАВА 2

ЧЛЕНОВЕ НА КОМИТЕТА

Член 3 — Статут на членовете и заместниците

Съгласно член 300 от Договора за функционирането на Европейския съюз членовете на Комитета, както и техните заместници представляват регионалните и местните власти. Те заемат изборна длъжност в дадена местна или регионална власт или носят политическа отговорност пред изборен орган. При изпълнението на своите отговорности те не са обвързани с каквито и да е задължителни указания. Те изпълняват своите задължения при пълна независимост в общ интерес на Съюза.

Член 4 — Срок на мандата

1.

Мандатът на член или на заместник започва да тече от датата, на която влиза в сила назначаването му/ѝ от Съвета.

2.

Мандатът на член или на заместник се прекратява при подаване на оставка, при изтичане на мандата, по силата на който е бил назначен, или в случай на смърт.

3.

Член или заместник, който подава оставка, уведомява писмено председателя на Комитета за намерението си, като посочва датата, от която оставката влиза в сила. Председателят информира за това Съвета, който потвърждава свободното място и прилага процедурата за назначаване на заместник.

4.

Членът или заместникът, чийто мандат е приключил поради изтичане на срока на мандата, по силата на който е бил назначен, незабавно и в писмена форма информира за това председателя на Комитета.

5.

В случаите, предвидени в параграф 2 от настоящия член, Съветът назначава лице, което да го замени за оставащия срок на мандата.

Член 5 — Привилегии и имунитети

Членовете и техните надлежно упълномощени заместници се ползват от привилегиите и имунитетите на Европейския съюз в съответствие с Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.

Член 6 — Участие на членовете и заместниците

1.

Всеки член, възпрепятстван да вземе участие в пленарна сесия, може да бъде представляван от заместник от своята национална делегация дори за ограничен период, включващ определени дни от пленарната сесия. Всички надлежно упълномощени членове или заместници се записват в присъствен списък.

2.

Всеки член, възпрепятстван да вземе участие в заседание на комисия или в друго заседание, одобрено от Бюрото, може да бъде представляван от друг член или заместник от своята национална делегация или политическа група. Всички надлежно упълномощени членове или заместници се записват в присъствен списък.

3.

Член или заместник, включен в списъка на заместниците на членовете на работна група, създадена в съответствие с членове 37 или 61, може да замести всеки член от политическата си група.

4.

Заместник или член, заместващ друг член, може да представлява само един член. Той/тя разполага с всички правомощия на член по време на съответното заседание. Генералният секретар се уведомява в съответствие с изискванията за уведомяване за делегирането на правото на глас, което трябва да бъде получено най-късно в деня преди заседанието.

5.

Всяка пленарна сесия дава право само на еднократно възстановяване на разноските на члена или на неговия/нейния заместник. Бюрото изготвя подробни разпоредби по този въпрос в указанията си, свързани с транспортните разноски и дневните надбавки.

6.

Заместник, който е определен за докладчик, може да присъства на заседание на пленарна сесия, в чийто дневен ред е включено проектостановище, за което отговаря и може да го представи. Членът може да делегира правото си на глас на заместника си за срока на разглеждането на това проектостановище. Генералният секретар се уведомява писмено за делегирането на правото на глас преди съответната сесия.

7.

Без да се накърняват разпоредбите на член 24, параграф 1, делегирането се счита за нищожно от момента, в който възпрепятстваният член губи качеството си на член на Комитета.

Член 7 — Делегиране на правото на глас

С изключение на предвиденото в членове 6 и 32, правото на глас не може да се делегира.

Член 8 — Национални делегации и политически групи

Националните делегации и политическите групи допринасят по балансиран начин за организацията на работата на Комитета.

Член 9 — Национални делегации

1.

Членовете и техните заместници от дадена държава членка формират съответната национална делегация. Всяка национална делегация приема свои вътрешни правила и избира председател, чието име се съобщава официално на председателя на Комитета.

2.

Генералният секретар създава в администрацията на Комитета механизъм за оказване на съдействие на националните делегации, който също така позволява всеки член да получава индивидуално информация и съдействие на официалния си език. Механизмът е част от специализирана служба, съставена от длъжностни лица и други служители на Комитета на регионите, и осигурява възможност за целесъобразно използване на инфраструктурата на Комитета от националните делегации. По-специално, генералният секретар осигурява на националните делегации подходящи условия за провеждането на заседания непосредствено преди или по време на пленарната сесия.

3.

Националните делегации получават съдействие и от националните координатори, които не са част от персонала на Генералния секретариат. Те подпомагат членовете в изпълнението на задълженията им като членове на Комитета.

Член 10 — Политически групи и необвързани членове

1.

Членовете и заместниците могат да образуват групи, които отразяват политическите им предпочитания. Критериите за членство са определени във вътрешния правилник на всяка политическа група

2.

За образуването на политическа група са необходими най-малко осемнадесет членове или заместници, от които най-малко половината трябва да бъдат членове, представляващи общо поне една пета от държавите членки. Член или заместник може да членува само в една политическа група. Политическа група се разпуска, когато броят на членовете ѝ не достига необходимия такъв за образуването ѝ.

3.

Председателят на Комитета се уведомява с декларация за образуването на политическа група, за разпускането ѝ или за всяка промяна, настъпила в нея. В декларацията за образуване на политическа група се посочват нейното наименование, членовете и бюрото ѝ.

4.

Всяка политическа група разполага със секретариат, чиито служители са част от персонала на Генералния секретариат. Политическите групи могат да правят предложения пред органа по назначаването, свързани с подбора, назначаването и повишението или с удължаването на срока на договора на служителите в тези секретариати. Органът по назначаването взема решение, след като е изслушал председателя на съответната политическа група.

5.

Генералният секретар предоставя на политическите групи и на техните органи средствата, необходими за техните заседания, дейност, публикации и за работата на техния секретариат. В бюджета се посочват предоставените на всяка политическа група средства. Политическите групи и техните секретариати могат да използват по целесъобразност инфраструктурата на Комитета.

6.

Политическите групи и техните бюра могат да заседават непосредствено преди или по време на пленарните сесии. Те могат да провеждат извънредни заседания два пъти в годината. Транспортните разноски и дневните надбавки на заместник, участващ в тези заседания, се възстановяват само ако представлява член от своята политическа група.

7.

На необвързаните членове се оказва административно съдействие. Редът и условията за предоставянето му се определят от Бюрото по предложение на генералния секретар.

Член 11 — Междурегионални групи

Членовете и заместниците могат да образуват междурегионални групи. Те информират за това председателя на Комитета. Междурегионална група се счита за създадена по установения ред след решение на Бюрото.

ДЯЛ II

ОРГАНИЗАЦИЯ И ДЕЙНОСТ НА КОМИТЕТА

ГЛАВА 1

СВИКВАНЕ И КОНСТИТУИРАНЕ НА КОМИТЕТА

Член 12 — Свикване на първото заседание

При всяко петгодишно обновяване на състава Комитетът се свиква от досегашния председател или в негово/нейно отсъствие — от досегашния първи заместник-председател, или в негово/нейно отсъствие — от най-възрастния досегашен заместник-председател, или в негово/нейно отсъствие — от най-възрастния член, и заседава не по-късно от един месец след назначаването на членовете от Съвета.

Членът, който временно изпълнява дейностите на председател в съответствие с предходната алинея 1, представлява в този период Комитета, продължава изпълнението на текущата работа и председателства първото заседание в качеството на временен председател.

Заедно с четиримата най-млади присъстващи членове и генералния секретар на Комитета той/тя сформира временното Бюро.

Член 13 — Конституиране на Комитета и проверка на пълномощията

1.

По време на първото заседание временният председател запознава Комитета със съобщението на Съвета относно назначаването на членовете и предоставя отчет във връзка с извършената от него/нея представителна дейност и текуща работа. Ако към него/нея се отправи искане, той/тя може да реши да се проверят назначаването и пълномощията на членовете, преди да обяви конституирането на Комитета за новия мандат.

2.

Временното бюро продължава да изпълнява дейността си до обявяването на резултата от избора на членовете на Бюрото.

ГЛАВА 2

ПЛЕНАРНА АСАМБЛЕЯ

Член 14 — Дейности на Пленарната асамблея

Комитетът заседава в Пленарна асамблея. Основните дейности на Пленарната асамблея са:

а)	да приема становища, доклади и резолюции;

б)	да приема проекта на бюджетната прогноза за приходите и разходите на Комитета;

в)	да приема политическите приоритети на Комитета;

г)	да избира председателя, първия заместник-председател и останалите членове на Бюрото;

д)	да образува комисии;

е)	да приема и преразглежда Правилника за дейността на Комитета;

ж)	да приема и преразглежда кодекси за поведение на членовете;

з)

след проверка на кворума съгласно член 22, параграф 1, първо изречение, с мнозинство от подадените гласове, да взема решение за завеждане на иск или за внасяне на искане за встъпване в дело пред Съда на Европейския съюз, по предложение на председателя на Комитета или на компетентната комисия, и в съответствие с членове 57 и 58. При приемането на такова решение председателят завежда иск от името на Комитета.

Член 15 — Свикване на Пленарната асамблея

1.

Председателят на Комитета свиква Пленарната асамблея най-малко веднъж на всеки три месеца. Графикът на пленарните сесии следва да се определи от Бюрото през първото шестмесечие на предходната година. Пленарна сесия може да се проведе в рамките на един или повече заседателни дни.

2.

При писмено искане, подадено от най-малко една четвърт от членовете, председателят е длъжен да свика извънредна пленарна сесия, която трябва да се проведе не по-рано от една седмица и не по-късно от един месец, считано от датата на внасяне на искането. В писменото искане се посочва въпросът, който следва да се разгледа на извънредната пленарна сесия. В дневния ред не може да бъде включен никакъв друг въпрос.

Член 16 — Дневен ред на пленарната сесия

1.

Бюрото подготвя предварителен проект на дневен ред, съдържащ временен списък на проектостановищата, проектодокладите или проекторезолюциите, които ще бъдат разгледани на пленарната сесия, която следва непосредствено предстоящата, както и всички останали документи за решение.

2.

Най-малко двадесет и един работни дни преди откриването на пленарната сесия проектът на дневен ред, заедно с упоменатите в него документи за решение, се предоставя по електронен път на членовете и на техните заместници на всеки един от официалните им езици; документите за заседанията се изпращат по електронна поща на членовете и на техните заместници на всеки един от официалните им езици.

3.

Председателят отговаря за изготвянето на проекта на дневен ред след консултация с Председателския съвет.

4.

В изключителни надлежно обосновани случаи, когато е невъзможно да се спази посоченият в параграф 2 срок, председателят може да включи в проекта на дневен ред документ за решение, при условие че съответният текст е бил изпратен на членовете и на заместниците на техните официални езици най-малко една седмица преди откриването на пленарната сесия. Той посочва върху заглавната страница на документа за решение основанието за прилагането на тази процедура.

5.

Писмените изменения на проекта на дневен ред се представят на генералния секретар най-късно до три работни дни преди откриването на пленарната сесия.

6.

По време на заседанието, непосредствено предхождащо откриването на пленарната сесия, Бюрото приема окончателен проект на дневен ред. По време на това заседание Бюрото може, с мнозинство от две трети от подадените гласове, да включи в дневния ред неотложни или актуални въпроси, чието разглеждане не може да бъде отложено за следващата пленарна сесия.

7.

По предложение на председателя, на политическа група или на 32 членове, преди да пристъпи към гласуването на измененията, Бюрото или Пленарната асамблея може да реши да отложи разглеждането на документ за решение за следваща пленарна сесия. Тази разпоредба не се прилага в случаите, когато определен от Съвета, Комисията или Европейския парламент срок не позволява да се отложи приемането на документ за решение. Към документа за решение, отложен за следващо заседание на Пленарната асамблея, се прилагат всички действително внесени изменения, които се отнасят до него. Отлагането на гласуването дава възможност и за определяне на нов краен срок за внасяне на изменения.

Член 17 — Откриване на пленарната сесия

Председателят открива пленарната сесия и предлага за приемане окончателния проект на дневен ред.

Член 18 — Публичност на сесиите, поканени външни лица и оратори

1.

Сесиите на Пленарната асамблея са открити за обществеността, освен ако Пленарната асамблея не реши друго по отношение на сесията като цяло или за конкретна точка от дневния ред.

2.

В пленарните сесии могат да участват представители на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Те могат да бъдат поканени да вземат думата.

3.

По своя инициатива или по искане на Бюрото председателят може също да покани други видни гости да се изкажат пред Пленарната асамблея.

Член 19 — Норми на поведение и време за изказване

1.

Без да се накърнява свободата на словото, поведението на членовете се характеризира с взаимно уважение, основава се на ценностите и принципите, определени в учредителните текстове на Европейския съюз, зачита достойнството на Комитета и не нарушава нормалното протичане на работата на органите на Комитета или реда и спокойствието в помещенията на Комитета.

2.

В началото на пленарната сесия по предложение на Бюрото Пленарната асамблея определя времето за изказване по всяка точка от дневния ред. По време на пленарната сесия председателят взема решение по собствена инициатива или по искане на даден член да ограничи времето за изказване.

3.

Председателят може да предложи на Пленарната асамблея по време на разисквания по общи или специфични въпроси предвиденото време за изказване да се разпредели между политическите групи и националните делегации.

4.

По правило времето за изказване не може да надвишава една минута за изказвания, свързани с протокола от заседанията, с процедурни въпроси и изменения на окончателния проект на дневен ред или на самия дневен ред.

5.

Ако изказващ се превиши полагащото му се време, председателят може да му отнеме думата.

6.

Член може да внесе искане за закриване на разискванията, което председателят поставя на гласуване.

Член 20 — Оратори на Пленарната асамблея

1.

Членовете, които искат думата, се вписват в списък по реда на получаване на исканията им. Председателят дава думата въз основа на този списък, като гарантира, доколкото е възможно, многообразието на ораторите.

2.

Въпреки това думата може да се даде с предимство на докладчика на компетентната комисия, на представителите на политическите групи и националните делегации, които желаят да се изкажат от името на своята група или делегация.

3.

Никой не може да взема думата повече от два пъти по един и същи въпрос, освен с разрешение на председателя. Въпреки това на председателите и на докладчиците на съответните комисии се разрешава да се изказват по тяхно искане за определено от председателя време.

Член 21 — Процедурни въпроси

1.

Член, който желае да постави процедурен въпрос или да обърне вниманието на председателя върху неспазването на Правилника за дейността, получава думата. Процедурният въпрос трябва да се отнася до дневния ред или до въпроса, който се обсъжда.

2.

Исканията за изказване във връзка с нарушения на правилника имат предимство пред всяко друго искане на думата.

3.

Председателят незабавно взема решение по процедурните въпроси при спазване на разпоредбите на Правилника за дейността. След поставяне на процедурния въпрос той/тя съобщава решението си, което не се гласува.

Член 22 — Кворум

1.

Кворумът на Пленарната асамблея се счита за постигнат, когато присъстват повече от половината от членовете ѝ. Кворумът се проверява по искане на член и при условие че най-малко шестнадесет членове гласуват в подкрепа на искането за проверка на кворума. Ако не е поискана проверка на кворума, всяко гласуване се приема за действително независимо от броя на присъстващите членове. Председателят може да реши да прекъсне заседанието най-много за десет минути, преди да се пристъпи към проверка на кворума. Членовете, които са поискали проверката, се включват при преброяването на присъстващите, дори и да не са вече в залата. Ако броят на присъстващите членове е по-малък от шестнадесет, председателят може да констатира, че няма кворум.

2.

Ако се установи, че няма кворум, всички точки от дневния ред, по които се изисква гласуване, се отлагат за деня на следващото заседание, по време на което Пленарната асамблея независимо от броя на присъстващите членове може да проведе действително гласуване по отложените точки. Всички решения или гласувания, осъществени по време на заседанието преди проверката на кворума, остават валидни.

Член 23 — Гласуване

1.

Пленарната асамблея взема решение с мнозинство от подадените гласове, освен ако не е предвидено друго в Правилника за дейността.

2.

Установените форми на гласуване са „за“, „против“ или „въздържал се“. При изчисляване на мнозинството се броят само гласовете „за“ и „против“. При равен брой гласове текстът или предложението се считат за отхвърлени.

3.

Правото на глас е лично право. Членовете гласуват индивидуално и лично.

4.

Ако се оспорва резултатът от преброяването, повторно гласуване може да се нареди от председателя или да се проведе по искане на член, при условие че най-малко шестнадесет членове подкрепят искането за повторно гласуване.

5.

По предложение на председателя, на политическа група или на 32 членове, внесено преди приемането на окончателния дневен ред, Пленарната асамблея може да реши да се проведе поименно гласуване по една или по повече точки от дневния ред, което се отразява в протокола от пленарната сесия. Освен ако Пленарната асамблея не реши друго, поименното гласуване не се прилага при гласуване на изменения.

6.

По предложение на председателя, на политическа група или на 32 членове може да бъде взето решение да се проведе тайно гласуване в случай на решения, отнасящи се до лица.

7.

Председателят може да реши по всяко време гласуването да се извърши по електронен път. Записът на числовия резултат от електронното гласуване е достъпен за обществеността след пленарната сесия.

Член 24 — Внасяне на изменения

1.

Съгласно правилата за внасяне на изменения, изменения на документите за решение могат да се внасят само от членовете и надлежно упълномощени заместници, както и от неупълномощен заместник, определен за докладчик, внасящ изменения по свое собствено становище. Правото на внасяне на изменения в пленарна сесия може да се упражнява от член или от неговия/нейния надлежно упълномощен заместник. Ако член делегира правото си на участие в цялата пленарна сесия или част от нея на заместник, само един от тях може да внася изменения. Ако членът внесе изменения по време на която и да е част от пленарната сесия, заместникът не може да направи това по-късно. Аналогично, ако на заместника е делегирано правото да участва в която и да е част от пленарната сесия и той/тя внесе изменения на дадено становище преди члена, тогава членът не може да внася изменения по време на пленарната сесия. Измененията, внесени надлежно от член на Комитета или заместник преди той/тя да изгуби това си качество или преди предоставяне или оттегляне на делегиране, остават действително внесени.

2.

Без да се накърняват разпоредбите на член 28, измененията на документите за решение трябва да бъдат внесени от политическа група или най-малко от шестима членове или надлежно упълномощени заместници, като се посочват имената им. Националните делегации с по-малко от шестима членове могат да внасят изменения, при условие че измененията се внасят от толкова на брой членове или надлежно упълномощени заместници, колкото наброява делегацията, и че те посочат имената си.

3.

Измененията трябва да бъдат внесени преди 15,00 ч. на единадесетия работен ден преди деня на откриването на пленарната сесия. Измененията трябва да бъдат налични във формат, позволяващ електронен достъп, незабавно след като бъдат преведени, но във всеки случай най-малко четири работни дни преди откриването на пленарната сесия. Измененията се превеждат и предават на докладчика с предимство, за да може той/тя да представи измененията на докладчика на Генералния секретариат най-малко три работни дни преди откриването на пленарната сесия. Измененията на докладчика трябва ясно да се отнасят до едно или повече изменения по параграф 1, които докладчикът посочва. Електронен достъп до измененията на докладчика се предоставя в деня преди деня на откриването на пленарната сесия. Когато се прилага член 16, параграф 4, председателят може да реши да съкрати крайния срок за внасяне на изменения до минимум три работни дни преди откриването на пленарната сесия. Този срок не се отнася за изменения, свързани с неотложни въпроси по смисъла на член 16, параграф 6.

4.

Всички изменения се раздават на членовете преди началото на пленарната сесия.

Член 25 — Процедура за разглеждане на изменения

1.

Прилага се следната процедура за гласуване: а) първо, поставяне на гласуване на евентуалните изменения на проектодокумента. Измененията имат предимство пред текста, за който се отнасят; б) второ, поставяне на гласуване на текста в неговата цялост, независимо дали е изменен или не.

2.

Принципи, с които е съобразено гласуването: а) Компромисни изменения, представени по време на заседанието. Ако са внесени едно или повече изменения на част от текст на документ за решение, председателят, докладчикът или авторите на измененията могат по изключение да предложат компромисни изменения. Тези компромисни изменения се ползват с предимство при гласуването. Ако докладчикът или някой от авторите на първоначалните изменения се противопостави на предложено компромисно изменение, то не се поставя на гласуване. б) Съвкупно гласуване. Преди приемането или отхвърлянето на конкретно изменение председателят може да реши, че няколко други изменения, които имат сходно съдържание или сходни цели, ще бъдат поставени на гласуване колективно („съвкупно гласуване“). Тези изменения могат да се отнасят до различни части на оригиналния текст. в) Гласуване „ан блок“. По отношение на измененията, внесени по изготвени от тях проектостановища, докладчиците могат да съставят списък на измененията, чието приемане препоръчват. Ако има препоръка за гласуване, председателят може да реши определени обхванати от препоръката изменения да се гласуват заедно (гласуване „ан блок“). Всеки член може да оспори препоръката за гласуване, като посочи кои изменения следва да се гласуват поотделно. г) Разделно гласуване. Когато подлежащият на гласуване текст съдържа две или повече разпоредби, отнася се до два или повече параграфа или може да бъде разделен на две или повече части, които имат самостоятелен смисъл и/или нормативна стойност, може да бъде поискано разделно гласуване от докладчика, от политическа група, от национална делегация или от който и да е от членовете, внесли изменението. Искането следва да се подаде поне един час преди началото на пленарната сесия, освен ако председателят не определи друг срок. Решение по искането се взема от председателя. Не се допуска разделно гласуване в случай на компромисно изменение или изменение на докладчика.

3.

Поставяне на изменения на гласуване: Измененията се поставят на гласуване по реда на параграфите в текста и според следния приоритетен ред: — компромисните изменения, ако нито един от авторите на първоначалните изменения не се противопостави; — изменения на докладчика — другите изменения. — Ако бъдат приети, компромисните изменения и измененията на докладчика заменят измененията, от които произтичат. — При предлагане на две или повече идентични изменения от различни автори те се гласуват като едно. — Измененията, определени като езикови, не се подлагат на гласуване.

4.

Ако са внесени две или повече взаимно изключващи се изменения на една и съща част от текста, предимство има и първо се гласува изменението, което най-много се отклонява от първоначалния текст.

5.

Преди гласуването председателят на Комитета обявява дали приемането на дадено изменение води до нищожност на едно или повече от другите изменения, било защото измененията са взаимно изключващи се, ако се отнасят до една и съща част от текста, било защото си противоречат. Изменение се счита за отпаднало, ако е несъвместимо с предходно гласуване по същото становище. Ако авторите на изменение оспорят решението на председателя в това отношение, Пленарната асамблея решава дали да постави оспореното изменение на гласуване.

6.

Ако текстът в неговата цялост не бъде подкрепен с мнозинство от подадените гласове при окончателното гласуване, Пленарната асамблея взема решение дали проектостановището да се изпрати обратно на компетентната комисия или изготвянето му да бъде преустановено. Становището се счита за отпаднало, ако междуинституционалният график не позволява по-нататъшно разглеждане. Председателят на Комитета информира за това институцията, която е поискала становището. Ако проектостановището се върне в компетентната комисия, тя трябва да реши дали: — да внесе повторно проектостановището за разискване и приемане, с приетите от пленарната сесия изменения; — да определи нов докладчик и по този начин да започне отначало процеса на изготвяне на становището; — или да се откаже от становището.

Член 26 — Съгласуваност на окончателния текст

Ако съгласуваността на окончателния текст е нарушена в резултат на приемането на изменения, които не са били обявени за отпаднали в съответствие с член 25, параграф 5, или в резултат на прието изменение, което изисква други релевантни части на текста да бъдат съответно изменени, администрацията, след консултация с политическите групи, докладчика и автора на съответните изменения, въвежда промени, за да възстанови съгласуваността на окончателния текст. Всякакви промени на текста трябва да бъдат сведени до строгия минимум, необходим за възстановяване на съгласуваността. Членовете ще бъдат информирани за всички въведени промени.

Член 27 — Спешни становища

При спешни случаи, когато обикновената процедура не позволява да се спази определеният от Съвета, Комисията или Европейския парламент срок и компетентната комисия е приела с единодушие проектостановището си, председателят изпраща проектостановището за сведение на Съвета, на Комисията и на Европейския парламент. Проектостановището се внася за одобрение без изменения на следващата сесия на Пленарната асамблея. Във всички документи, които се отнасят до този текст, се отбелязва, че становището е обект на неотложна процедура.

Член 28 — Опростени процедури

Проектостановищата или проектодокладите, които сезираната комисия е приела с единодушие, се внасят за приемане без изменение в Пленарната асамблея, освен ако най малко 32 членове или надлежно упълномощени заместници или политическа група не внесат предложение за изменение на този документ в съответствие с разпоредбите на член 24, параграф 3, първо изречение. В този случай Пленарната асамблея разглежда изменението. Проектостановището или проектодокладът се представя от докладчика на пленарно заседание и може да бъде предмет на разискване. Проектостановището или проектодокладът се изпраща на членовете едновременно с проекта на дневен ред.

Член 29 — Закриване на пленарна сесия

Преди закриването на пленарната сесия председателят съобщава мястото и датата на следващата сесия, както и въпросите, вече включени в дневния ред.

Член 30 — Символи

1.

Комитетът признава и приема следните символи на Съюза: а) знамето, на което е изобразен кръг от дванадесет златни звезди на син фон; б) химна, основан на „Одата на радостта“ от Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен; в) девиза „Единство в многообразието“.

2.

Комитетът чества Деня на Европа на 9 май и насърчава членовете да правят същото.

3.

Знамето се поставя в сградите на Комитета и по повод на официални събития.

4.

Химнът се изпълнява на откриването на всички учредителни сесии в началото на всеки мандат и на други тържествени сесии, по-специално за посрещане на държавни или правителствени ръководители или за приветстване на новите членове след разширяване.

ГЛАВА 3

БЮРО И ПРЕДСЕДАТЕЛ

Член 31 — Състав на Бюрото

Бюрото се състои от:

а)	председателя;

б)	първия заместник-председател

в)	по един заместник-председател от държава членка;

г)	двадесет и шест други членове;

д)	председателите на политическите групи;

С изключение на длъжностите на председателя, на първия заместник-председател и на председателите на политически групи, местата в Бюрото се разпределят между националните делегации, както следва:

—	по три места: Германия, Испания, Франция, Италия, Полша;

—	по две места: Белгия, България, Хърватия, Чехия, Дания, Гърция, Ирландия, Литва, Унгария, Нидерландия, Австрия, Португалия, Румъния, Словакия, Финландия, Швеция;

—	по едно място: Естония, Кипър, Латвия, Люксембург, Малта, Словения.

Член 32 — Представители на членовете на Бюрото

1.

Всяка национална делегация избира от своя състав член или заместник за представител на всеки свой член на Бюрото, с изключение на председателя и на първия заместник-председател.

2.

Всяка политическа група избира от своя състав член или заместник за представител на своя председател.

3.

Представителят има право да присъства на заседания, да се изказва и да гласува само когато представлява въпросния член на Бюрото. Преди съответното заседание генералният секретар се уведомява за делегирането на правото на глас, предоставено от члена, възпрепятстван да участва в заседанието на Бюрото, в съответствие с установената процедура за уведомяване.

Член 33 — Ред и условия за провеждане на избор

1.

Бюрото се избира от Пленарната асамблея за срок от две години и половина.

2.

Изборът се провежда под председателството на временния председател по същия начин, като предвидения в членове 12 и 13. Кандидатурите се внасят писмено при генералния секретар най-късно един час преди започването на пленарната сесия. Изборът може да се проведе само след проверка на кворума за присъствие, упоменат в член 22, параграф 1, първо изречение.

Член 34 — Избор на председател и на първи заместник-председател

1.

Преди провеждането на избора на председател и първи заместник-председател, кандидатите могат да направят кратко изявление пред Пленарната асамблея. За тази цел те разполагат с едно и също време за изказване, определено от временния председател.

2.

Изборът на председател и на първи заместник-председател се извършва поотделно. Те се избират с мнозинство от подадените гласове.

3.

Установените форми на гласуване са „за“ и „въздържал се“. При изчисляването на мнозинството се броят само гласовете „за“.

4.

Ако на първия тур от гласуването нито един кандидат не получи мнозинство, се провежда второ гласуване, по време на което се избира кандидатът, получил най-много гласове. При равен брой гласове решението се взема чрез жребий.

Член 35 — Избор на членовете на Бюрото и на техните представители

1.

Възможно е да се състави обща листа на кандидатите от националните делегации, които излъчват само по един кандидат за всяко от полагащите им се в Бюрото места. Листата може да бъде приета с едно гласуване, с мнозинство от подадените гласове. В случай че не се приеме обща листа или ако броят на кандидатите, предложени за заемане на местата, определени за национална делегация в Бюрото, превишава броя на тези места, за всяко място се провежда отделно гласуване. В този случай се прилагат разпоредбите за избор на председател и на първи заместник-председател, предвидени в членове 33 и 34, параграфи от 2 до 4.

2.

Същите правила се прилагат и по отношение на избора на представители на членовете на Бюрото, които могат да бъдат избирани едновременно с членовете на Бюрото.

3.

Председателите на политическите групи, които се избират във всяка група, са членове на Бюрото по право.

Член 36 — Частичен избор за свободни места в Бюрото

При прекратяване на членството в Комитета или оставка от Бюрото членът на Бюрото или неговият/нейният представител се замества за останалия срок от мандата съгласно членове от 31 до 35. Частичният избор за заемане на освободеното място на член на Бюрото или заместник се провежда по време на сесия на Пленарната асамблея под председателството на председателя или на някой от представителите му съгласно член 39, параграф 3.

Член 37 — Дейности на Бюрото

Бюрото осъществява следните дейности:

а)	подготвя и представя на Пленарната асамблея в началото на своя мандат политическите си приоритети и контролира тяхното изпълнение. В края на мандата си Бюрото представя на Пленарната асамблея отчет за изпълнението на политическите си приоритети;

б)	организира и координира работата на Пленарната асамблея и на комисиите;

в)	изготвя и представя на Пленарната асамблея кодекс за поведение;

г)	разполага с общи правомощия по финансови, организационни и административни въпроси, отнасящи се до членовете и заместниците, вътрешната организация на Комитета и неговия Генерален секретариат, включително щатното разписание и органите на Комитета;

д)

разполага с правото да: — създава работни групи от членове на Бюрото или от членове на Комитета, които да го съветват в конкретни области; такива работни групи могат да включват до тринадесет членове; — кани други членове на Комитета в зависимост от тяхната компетентност или функция, както и външни лица, да присъстват на неговите заседания;

е)	следи последващите действия във връзка със становищата, докладите и резолюциите, както и годишната оценка на въздействието на Комитета, и консултира председателя относно изпълнението на резултатите;

ж)	назначава генералния секретар, длъжностните лица и другите служители, упоменати в член 71;

з)	внася в Пленарната асамблея проект на бюджетната прогноза за приходите и разходите на Комитета в съответствие с член 73;

и)	разрешава провеждането на заседания извън обичайните места на работа;

й)

изготвя разпоредби относно състава и методите на работа на работните групи, на смесените комитети, създадени със страните кандидатки за присъединяване, или на други политически организации, в които участват членовете на Комитета. Съвместните консултативни комитети се създават с местни и регионални представители от страните кандидатки въз основа на разпоредбите, съдържащи се в Споразумението за стабилизиране и асоцииране. Членовете на съвместните консултативни комитети от страните кандидатки се назначават официално от техните правителства да представляват местните и регионалните власти в дадената страна. Решенията в рамките на съвместните консултативни комитети се вземат съвместно с представителите на страната партньор, под съпредседателството на Комитета на регионите и страната кандидатка. Съвместните консултативни комитети следва да приемат доклад и препоръки, насочени към области, свързани с местните власти в контекста на процеса на разширяване. Докладите могат да бъдат адресирани и до Съвета за асоцииране;

к)

след проверка на кворума съгласно член 38, параграф 2, първо изречение, взема решение за завеждане на иск или подаване на искане за встъпване в дело пред Съда на Европейския съюз, когато Пленарната асамблея няма възможност да се произнесе в посочения срок с мнозинство от подадените гласове, по предложение на председателя или на компетентната комисия съгласно членове 57 и 58. Когато бъде взето такова решение, председателят подава иска от името на Комитета и на следващата сесия сезира Пленарната асамблея по решението за поддържане на иска. Ако, след проверка на кворума, съгласно член 22, параграф 1, първо изречение, Пленарната асамблея вземе решение с мнозинство съгласно член 14, буква з) да не бъде подаван иск, председателят го оттегля.

Член 38 — Свикване на Бюрото, кворум и вземане на решения

1.

Бюрото се свиква от председателя, който определя датата на заседанието и дневния ред след съгласуване с първия заместник-председател. Бюрото заседава най-малко веднъж на три месеца или в срок от 14 дни след получаване на писмено искане от най-малко една четвърт от членовете му.

2.

Кворум на заседанието на Бюрото е постигнат, когато присъстват най-малко половината от членовете му. Кворумът се проверява по искане на член и при условие че най-малко шестима членове гласуват в подкрепа на това искане. Ако не е поискана проверка на кворума, всяко гласуване се приема за действително независимо от броя на присъстващите членове. Ако се установи, че липсва кворум, Бюрото може да продължи разискванията, но гласуването се отлага за следващото заседание.

3.

Решенията се вземат с мнозинство от подадените гласове, освен ако не е предвидено друго в настоящия Правилник за дейността. Прилагат се разпоредбите на член 23, параграф 2 и параграф 6.

4.

Без да се накърняват разпоредбите на член 40, параграф 4, буква б), за да подготви решенията на Бюрото, председателят може да възложи на генералния секретар да изготви документите за обсъждане и препоръките за решения, които се отнасят до всеки от въпросите за обсъждане и се прилагат към проекта на дневен ред.

5.

На членовете следва да бъде предоставен достъп до тези документи по електронен път най-малко десет дни преди заседанието. Измененията на документите на Бюрото трябва да се внесат при генералния секретар най-малко два работни дни преди началото на заседанието на Бюрото, при спазване на условията за внасяне на изменения, и следва да бъдат достъпни в електронен формат, веднага след като бъдат преведени. Когато е възможно, документите, изготвени за Бюрото, включват различни варианти, от които Бюрото да избира и които да може да се изменят веднага след публикуването им.

6.

При изключителни обстоятелства председателят може да приложи писмена процедура за приемане на решение, освен в случаите, когато то е свързано с лица. Председателят изпраща на членовете предложението за решение и ги приканва да му/ѝ съобщят евентуалните си възражения писмено в срок от три работни дни. Решението се счита за прието, освен ако не постъпят възражения от най-малко шестима членове.

Член 39 — Председател

1.

Председателят ръководи работата на Комитета.

2.

Председателят представлява Комитета и може да делегира тези правомощия.

3.

Когато председателят отсъства, той/тя се представлява от първия заместник-председател; ако първият заместник-председател отсъства, председателят се представлява от един от другите заместник-председатели.

4.

Председателят отговаря за сигурността и неприкосновеността на помещенията на Комитета.

Член 40 — Комисия по финансови и административни въпроси

1.

В съответствие с член 37 Бюрото образува консултативна Комисия по финансови и административни въпроси (CAFA) под председателството на един от членовете на Бюрото.

2.

Датите и дневният ред на заседанията се определят от председателя след съгласуване с първия заместник-председател.

3.

CAFA може да определи измежду членовете си докладчик, който да подпомага комисията при изготвянето на докладите на CAFA до Бюрото относно възложените ѝ задължения. При необходимост и след съгласуване с председателя членът докладва на комисията и на Бюрото в рамките на темите, за които отговаря. Този член може да представи своя доклад пред CAFA писмено или устно.

4.

CAFA има следните отговорности: а) да обсъжда и приема, в съответствие с член 73, предварителния проект на бюджетна прогноза за приходите и разходите на Комитета, представен от генералния секретар; б) да изготвя проектоуказания и проекторешения на Бюрото по финансови, организационни и административни въпроси, включително такива, отнасящи се до членовете и заместниците. Тези документи, заедно с обобщение на решенията на CAFA се изпращат до членовете на Бюрото в съответствие с член 38, параграфи 4 и 5; в) да предоставя консултации по важни въпроси, които могат да застрашат доброто управление на бюджетните кредити или да попречат за постигането на поставените цели, по-специално по отношение на предвижданията за усвояване на бюджетните кредити, по-специално като дава оценка на изпълнението на текущия бюджет, трансферите на бюджетни кредити, процедурите във връзка с щатните разписания, бюджетните кредити за административни разходи и операциите по проекти за недвижими имоти.

5.

При изключителни обстоятелства председателят може да приложи писмена процедура за приемане на решение. Председателят изпраща на членовете предложението за решение и ги приканва да му/ѝ съобщят евентуалните си възражения писмено в срок от три работни дни. Решението се счита за прието, освен ако не постъпят възражения от най-малко трима членове.

6.

Председателят на CAFA представлява Комитета пред бюджетните органи на Съюза. Становища, доклади и резолюции — Процедура в Бюрото

Член 41 — Становища — Правни основания

Съгласно член 307 от Договора за функционирането на Европейския съюз Комитетът приема становищата си:

а)	когато от него е поискана консултация от Европейския парламент, Съвета или Комисията в случаите, предвидени от Договорите, и във всички останали случаи, по-специално онези, които се отнасят до трансграничното сътрудничество, по преценка на някоя от тези институции;

б)

по собствена инициатива, когато счита това за подходящо: i) въз основа на съобщение, доклад или законодателно предложение от друга институция на Европейския съюз, изпратени до Комитета за сведение, или въз основа на искане от държавата членка, която председателства понастоящем Съвета или предстои да председателства Съвета; или ii) изцяло по своя собствена инициатива и, в съответствие с член 14, въз основа на политическите приоритети на Комитета във всички останали случаи;

в)	когато, при провеждане на консултации с Европейския икономически и социален комитет, съгласно член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Комитетът счита, че са засегнати специфични регионални интереси.

Член 42 — Становища — Определяне на комисия

1.

Когато председателят получава документи от Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета или Комисията, той/тя ги възлага на компетентните комисии; Бюрото се информира за това на следващото си заседание.

2.

Ако предметът на становище попада в сферата на компетентност на повече от една комисия, председателят след консултация с председателите на съответните комисии, определя водеща компетентна комисия. Преди консултацията на председателя с председателите на комисиите генералният секретар прави задълбочен анализ на обективните причини, поради които въпросният документ се отнася до сферата на компетентност на повече от една комисия. Когато въпросът е неразривно свързан с правомощията на няколко комисии, председателят може да предложи да се създаде работна група, състояща се от равен брой представители на съответните комисии. Тази работна група може да определи един докладчик, който да изготви единно становище или резолюция, които да бъдат внесени на пленарна сесия.

3.

Ако дадена комисия не е съгласна с решение на председателя, взето съгласно член 42, параграфи 1 и 2, тя може чрез своя председател да поиска Бюрото да вземе окончателно решение.

Член 43 — Определяне на главен докладчик

1.

В случай че съответната комисия не е в състояние да изготви проектостановище във фиксирания срок, Бюрото може да предложи Пленарната асамблея да определи главен докладчик, който да представи проектостановище директно на Пленарната асамблея.

2.

В случай че фиксираният срок не е достатъчен, за да бъде определен главен докладчик от Пленарната асамблея на Комитета, председателят може да го определи, като Пленарната асамблея бъде уведомена за това на следващото си заседание.

3.

Главният докладчик трябва да бъде член на съответната комисия.

4.

И в двата случая съответната комисия провежда по възможност заседание с цел общо предварително обсъждане на предмета на становището или доклада.

Член 44 — Становища по собствена инициатива

1.

Исканията за изготвяне на становища по собствена инициатива по член 41, буква б), подточка (ii) могат да се внасят в Бюрото от четирима от неговите членове, от комисия чрез нейния председател или от тридесет и двама членове на Комитета. Исканията се внасят в Бюрото с изложение на мотивите, както и с всички други документи за обсъждане, посочени в член 38, параграф 4 и, доколкото е възможно, преди приемането на годишната работна програма.

2.

Комисиите вземат решение с мнозинство от две трети от подадените гласове относно исканията за изготвяне на становища по собствена инициатива по член 41, буква б), подточка (ii). Бюрото взема решение с мнозинство от подадените гласове относно исканията за изготвяне на становища по собствена инициатива по член 41, буква б), подточка (ii). Становищата се възлагат на компетентната в съответната област комисия в съответствие с член 42. Председателят информира Пленарната асамблея относно всички решения на Бюрото, свързани с одобрението и разпределянето на становищата по собствена инициатива.

Член 45 — Внасяне на резолюции

1.

Резолюции в дневния ред следва да се включват само ако се отнасят до въпроси, свързани с дейностите на Европейския съюз, разглеждат важни проблеми на местните и регионалните власти и са от актуално значение.

2.

Предложенията за резолюция или исканията за изготвяне на резолюция могат да се внасят в Комитета от най-малко 32 членове или от политическа група. Всички предложения или искания се внасят в Бюрото в писмен вид и в тях се посочват имената на членовете или на политическата група, които ги подкрепят. Те трябва да бъдат получени от генералния секретар най-късно до пет работни дни преди откриването на заседанието на Бюрото. Те трябва да бъдат предоставени на разположение на членовете на всички езици не по-късно от три дни преди заседанието на Бюрото. Проектоизменения могат да се изпращат по електронен път веднага след представянето на проекторезолюцията. При положително решение на Бюрото проектоизмененията ще се внасят автоматично като изменения. При отрицателно решение на Бюрото проектоизмененията ще се отстраняват автоматично от системата.

3.

Ако Бюрото реши, че Комитетът трябва да изготви проект за резолюция или да даде ход на искане за изготвяне на резолюция, то може: а) да включи проекторезолюцията в предварителния проект на дневен ред на пленарната сесия съгласно член 16, параграф 1; б) съгласно член 16, параграф 6, второ изречение, да включи проекторезолюция в дневния ред на следващата пленарна сесия. Текстът се разглежда на втория ден от сесията.

4.

Проекторезолюции, които се отнасят до непредвидимо събитие, настъпило след изтичането на срока, посочен в член 45, параграф 2 (резолюции при спешни ситуации), и които отговарят на разпоредбите на член 45, параграф 1, могат да бъдат внесени в началото на заседанието на Бюрото. Ако то установи, че предложението се отнася до ключовите задачи на Комитета, го разглежда в съответствие с член 45, параграф 3, буква б). По време на пленарната сесия всеки член може да внесе на изменения на спешни проекторезолюции.

ГЛАВА 4

ПРЕДСЕДАТЕЛСКИ СЪВЕТ

Член 46 — Състав

Председателският съвет се състои от председателя, първия заместник-председател и председателите на политическите групи. Председателите на политическите групи могат да бъдат представлявани от други членове на своите групи.

Член 47 — Правомощия

Председателският съвет обсъжда всеки въпрос, поставен за разглеждане от председателя, с цел да подготви и улесни постигането на политически консенсус относно решенията, които следва да бъдат взети от другите органи на Комитета.

В изявленията си пред Бюрото председателят би следвало да докладва за обсъжданията, проведени на заседанието на Председателския съвет.

ГЛАВА 5

КОМИСИИ

Член 48 —- Състав и правомощия

1.

В началото на всеки петгодишен мандат Пленарната асамблея образува комисии, които имат за задача да подготвят работата ѝ. Тя взема решение относно състава и правомощията им по предложение на Бюрото.

2.

Съставът на комисиите трябва да отразява националното представителство на държавите членки в Комитета.

3.

Членовете на Комитета трябва да членуват най-малко в една и най-много в две комисии. Изключения могат да бъдат предвидени от Бюрото по отношение на членовете на национални делегации, в които броят на членовете е по-малък от броя на комисиите.

Член 49 — Председатели и заместник-председатели

1.

Всяка комисия избира измежду членовете си председател, първи заместник-председател и не повече от двама други заместник-председатели. Те се избират за срок от две години и половина.

2.

Ако броят на кандидатите съответства на броя на местата, които следва да се заемат, кандидатът или кандидатите могат да бъдат избрани чрез акламация. В противен случай или по искане на една шеста от членовете на комисията, изборът се извършва в съответствие с разпоредбите на член 34, параграфи 2 до 4, уреждащи правилата за избор на председателя и първия заместник-председател на Комитета.

3.

Когато председател или заместник-председател на комисия прекрати членството си в Комитета или подаде оставката си като председател или заместник-председател на комисия, освободеното място се заема съгласно предвидената в настоящия член процедура.

Член 50 — Дейности на комисиите

1.

В съответствие с предоставените им от Пленарната асамблея правомощия въз основа на член 48 комисиите разискват политиките на Съюза. Те изготвят по-специално проектостановищата, проектодокладите и проекторезолюциите, които да бъдат приети от Пленарната асамблея.

2.

Комисиите вземат решение за изготвяне на становища по: — член 41, буква а) — член 41, буква б), подточка i) — член 41, буква в).

3.

Те изготвят своите годишни работни програми в съответствие с политическите приоритети на Комитета и ги изпращат на Бюрото за сведение.

Член 51 — Свикване на комисиите и дневен ред

1.

Датата и дневният ред на заседанието на комисия се определят от нейния председател след съгласуване с първия заместник-председател.

2.

Комисия се свиква от председателя. Членовете трябва да получат известието за свикване на редовно заседание заедно с дневния ред най-късно до четири седмици преди определената за провеждането му дата.

3.

При писмено искане от най-малко една четвърт от членовете, председателят е длъжен да свика извънредно заседание на комисията, което трябва да се проведе не по-късно от четири седмици след внасяне на искането. Дневният ред на извънредно заседание се определя от членовете, които са внесли искането. Той се изпраща на членовете едновременно с известието за свикване.

4.

Всички проектостановища и други документи за обсъждане, за които е необходим писмен превод, трябва да постъпят в секретариата на комисията не по-късно от пет седмици преди определената за провеждането му дата. Те се предоставят електронно на членовете най-малко четиринадесет работни дни преди тази дата. В изключителни случаи председателят може да промени споменатите по-горе срокове.

5.

Документите се изпращат до секретариата по електронна поща в съответствие с приетия от Бюрото стандартен формат. Съдържащите се в документа политически препоръки следва да не превишават общо 10 страници (15 000 знака) с корекция от не повече от 10 % по езикови причини. Председателят на комисията може да предостави дерогации при изключителни случаи, когато въпросът изисква по-подробно разглеждане.

Член 52 — Присъствие и публичност на заседанията

1.

Всички членове и заместници, участващи в заседанието, се подписват в присъствен списък за всеки ден от заседанието.

2.

Заседанията на комисиите са открити за обществеността, освен ако дадена комисия не реши друго за цялото времетраене на определено заседание или за определена точка от дневния ред.

3.

Представители на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, както и други лица, могат да бъдат поканени да участват в заседанията на комисиите и да отговарят на въпроси на членовете.

Член 53 — Срокове за изготвяне на становищата

1.

Комисиите представят своите проектостановища в предвидените в междуинституционалния график срокове. Заседанията за разглеждане на проектостановище са най-много две, без да се брои първото заседание, посветено на организационни въпроси.

2.

В изключителни случаи Бюрото може да разреши допълнителни заседания за разглеждането на проектостановище или да удължи определения за представянето му срок.

Член 54 — Съдържание на становищата

1.

В становище на Комитета се излагат позициите и препоръките на Комитета относно разглеждания въпрос.

2.

В становищата на Комитета относно предложения за правни актове в области, които не попадат в сферата на изключителната компетентност на Съюза, се изразява мнение относно съответствието на предложението с принципите на субсидиарност и пропорционалност. В други становища на Комитета може да се посочва как се прилагат принципите на субсидиарност и пропорционалност, когато това е уместно.

3.

Винаги, когато е възможно, в становищата се посочват и очакваните последствия от гледна точка на административното изпълнение и регионалните и местните финансови средства.

4.

В становищата на Комитета по законодателни актове следва да се включват препоръки за изменения на текста, предложен от Европейската комисия.

5.

Ако е необходимо, под ръководството на докладчика се изготвя изложение на мотивите. Изложението на мотивите не се поставя на гласуване. Все пак то трябва да бъде в съответствие с текста на становището, което се гласува.

6.

Проектостановище, което предлага нова дейност на Комитета с финансово отражение, трябва да бъде придружено от приложение с оценка на разходите за тази дейност.

Член 55 — Последващи дейности по становищата, докладите и резолюциите на Комитета

В периода след приемането на становище, доклад или резолюция докладчикът и/или председателят на комисията, определена да изготви проекта на съответния документ, проследяват с помощта на Генералния секретариат развитието на процедурата в основата на консултацията с Комитета и предприемат всички подходящи дейности за популяризиране на позициите на Комитета, изразени в приетото становище, като отчитат надлежно институционалния график.

Член 56 — Преразгледани становища

1.

Ако комисията прецени за необходимо, тя може да изготви преразгледано проектостановище по същата тема и, доколкото е възможно, със същия докладчик, за да се отрази и да се реагира на междуинституционалното развитие в съответната законодателната процедура.

2.

Комисията заседава, когато е възможно, за да проведе обсъждане и приеме преразгледаното проектостановище, което се представя на следващата пленарна сесия.

3.

В случаите, когато етапът, на който се намира процедурата в основата на консултацията с Комитета, не позволява на комисията да приеме преразгледаното проектостановище поради липсата на достатъчно време, председателят на тази комисия информира директно председателя на Комитета, за да се пристъпи към прилагането на процедурата за определяне на главен докладчик, посочена в член 43.

Член 57 — Иск при нарушаване на принципа на субсидиарност

1.

Председателят на Комитета или на комисията, на която е възложено изготвянето на проектостановището, може да направи предложение за завеждането на иск или за внасянето на искане за встъпване в дело пред Съда на Европейския съюз за нарушаване на принципа на субсидиарност срещу законодателен акт, за чието приемане в Договора за функционирането на Европейския съюз се предвижда консултиране с Комитета.

2.

Комисията взема решението си с мнозинство от подадените гласове, след като предварително е направена проверка за наличие на кворума, упоменат в член 63, параграф 1. Предложението на Комисията се внася за решение от Пленарната асамблея съгласно член 14, буква з) или от Бюрото в посочените в член 37, буква к) случаи. Комисията обосновава своето предложение в подробен доклад, в който обяснява, ако е уместно, спешността за вземане на решение въз основа на член 37, буква к).

Член 58 — Неспазване на задължителното консултиране с Комитета

1.

Когато не е извършено консултиране с Комитета в случаите, предвидени от Договора за функционирането на Европейския съюз, председателят на Комитета или на дадена комисия може да предложи на Пленарната асамблея съгласно член 14, буква з) или на Бюрото, в случаите, посочени в член 37, буква к), завеждане на иск или внасяне на искане за встъпване в дело пред Съда на Европейския съюз.

2.

Комисията взема решението си с мнозинство от подадените гласове, след като предварително е направена проверка за наличие на кворума, упоменат в член 63, параграф 1. Комисията обосновава своето предложение в подробен доклад, в който обяснява, ако е уместно, спешността за вземане на решение въз основа на член 37, буква к).

Член 59 — Доклад за въздействието на становищата

Генералният секретариат представя на Пленарната асамблея поне веднъж годишно доклад за въздействието на становищата на Комитета въз основа на данните, които е получил от всяка компетентна комисия, и събраната информация от съответните институции.

Член 60 — Докладчици

1.

С оглед изготвяне на проектостановище всяка комисия, по предложение на своя председател, определя докладчик или, в надлежно обосновани случаи, двама докладчици измежду своите членове или надлежно упълномощени заместници.

2.

При определяне на докладчиците всяка комисия осигурява справедливо и балансирано разпределение на становищата.

3.

При спешни случаи председателят на комисията може да приложи писмена процедура за определяне на докладчик. Председателят приканва членовете на комисията да му/ѝ съобщят писмено и в срок от три работни дни евентуалните си възражения срещу предложения докладчик. Ако има възражения, председателят и първият заместник-председател вземат съвместно решение.

4.

По време на разглеждането на тяхно проектостановище председателят или заместник-председателят, които са определени за докладчици, поверяват председателството на заседанието на друг заместник-председател или на друг присъстващ член.

5.

Когато докладчик престане да бъде член на Комитета или заместник, се пристъпва към определянето на нов докладчик от същата политическа група в рамките на комисията, като се прилага предвидената в параграф 3 процедура.

Член 61 — Работни групи на комисии

1.

При надлежно обосновани случаи комисиите могат да образуват работни групи с одобрението на Бюрото. Те могат да включват членове на друга комисия.

2.

Член на работна група, който не е в състояние да участва в заседание, може да бъде заместен от член или заместник от своята политическа група от списъка на заместниците на тази работна група. Когато няма възможност за заместване от този списък, този член може да бъде заместен от всеки член или заместник от същата политическа група.

3.

Всяка работна група може да избере председател и заместник-председател измежду членовете си.

4.

Работните групи могат да приемат заключения, които да докладват на своите комисии.

Член 62 — Експерти на докладчиците

1.

Всеки докладчик може да бъде подпомаган от експерт.

2.

Експертите на докладчиците и експертите, поканени от комисията, имат право на възстановяване на транспортните разноски и на дневни надбавки.

3.

Експертите не представляват Комитета и не говорят от негово име.

Член 63 — Кворум

1.

Кворумът за заседание на комисия се счита за постигнат, когато присъстват повече от половината от членовете ѝ.

2.

Кворумът се проверява по искане на член и при условие че най-малко десет членове гласуват в подкрепа на искането за проверка на кворума. Ако не е поискана проверка на кворума, всяко гласуване се приема за действително независимо от броя на присъстващите членове. Председателят може да реши да прекъсне заседание на комисия най-много за десет минути, преди да се пристъпи към проверка на кворума. Членовете, които са поискали проверката, се включват при преброяването на присъстващите, дори и да не са вече в залата, в която заседава комисията. Ако присъстват по-малко от десет членове, председателят може да констатира, че няма кворум.

3.

Ако се установи, че няма кворум, комисията може да разгледа оставащите от дневния ред точки, за които не се изисква гласуване, като отложи разискванията и гласуването по неразгледаните точки за следващото заседание. Всички решения или гласувания, осъществени по време на заседанието преди проверката на кворума, остават валидни.

Член 64 — Изменения

1.

Измененията се подават до 15,00 ч. на деветия работен ден преди датата на заседанието. В изключителни случаи председателят може да промени споменатите по-горе срокове. Измененията, които се разглеждат в комисия, могат да се внасят само от членовете на тази комисия или от членовете или заместниците, надлежно упълномощени при условията, посочени в член 6, параграф 2, както и от всеки неупълномощен заместник, определен за докладчик по отношение на собственото му/ѝ становище или от политическа група. Правото на внасяне на измененията за разглеждане в комисия може да се упражнява само от член на тази комисия или от друг член или надлежно упълномощен заместник. Ако член делегира правото си на участие в заседание на комисия или част от него на заместник, само един от тях може да внася изменения. Ако членът внесе изменения по време на която и да е част от заседанието на комисия, заместникът не може да направи това по-късно. Аналогично, ако на заместника е делегирано правото да участва в която и да е част от заседанието на комисия и той/тя внесе изменения на дадено становище преди члена, тогава членът не може да внася изменения на пленарната сесия. Измененията, внесени надлежно от член на Комитета или заместник преди той/тя да изгуби това си качество или преди предоставяне или оттегляне на делегиране, остават действително внесени. Измененията се превеждат и предават приоритетно на докладчика, за да може той/тя да изпрати в електронна форма своите изменения на докладчика на Генералния секретариат поне три работни дни преди датата на заседанието. Измененията на докладчика трябва да се свързват експлицитно с едно или повече изменения по параграф 1. Измененията на докладчика следва да бъдат на разположение в електронен вид веднага след като бъдат преведени и да бъдат предоставени в писмен вид най-късно при откриването на заседанието. Разпоредбите на член 25, параграф 1 до параграф 6 се прилагат mutatis mutandis.

2.

Гласуването на измененията следва реда на параграфите на разглежданото проектостановище.

3.

Окончателното гласуване се отнася до текста като цяло, независимо дали е изменен или не. Ако едно становище не получи мнозинство от подадените гласове, комисията решава дали: — да внесе повторно проектостановището за обсъждане и приемане с приетите от комисията изменения, при спазване на разпоредбите на член 53; — да определи нов докладчик и по този начин да започне отначало процеса на изготвяне на становището, или, — да се откаже от становището.

4.

След като се приеме от комисия, проектостановището се предава на председателя на комисията и на председателя на Комитета.

Член 65 — Решение за неизготвяне на становище

1.

Ако сезираната по член 41, буква а) компетентна комисия счете, че поисканата от нея консултация не засяга регионални или местни интереси или няма политическо значение, тя може да вземе решение да не се изготвя становище по този въпрос. Генералният секретар информира съответните европейски институции за това решение.

2.

В случаите, когато компетентната комисия счита, че искане за консултация, отправено до нея по реда на член 41, буква а) е важно, но от съображения за приоритет и/или тъй като през последните години вече са приети становища по темата, прецени, че ново становище не е необходимо, компетентната комисия може да реши да не изготвя становище. В този случай Комитетът може да отговори на институциите на Европейския съюз чрез мотивиран отказ.

Член 66 — Писмена процедура

1.

При изключителни обстоятелства председателят на комисия може да приложи писмена процедура за приемане на решение относно работата на своята комисия.

2.

Председателят изпраща на членовете предложението за решение и ги приканва да му/ѝ съобщят евентуалните си възражения писмено в срок от три работни дни.

3.

Решението се счита за прието, освен ако не постъпят възражения от най-малко шестима членове.“

Член 67 — Разпоредби, приложими за комисиите

член 12 — Свикване на първото заседание

член 13, параграф 2 — Конституиране на Комитета и проверка на пълномощията

член 16, параграф 7 — Дневен ред на пленарната сесия

член 18 — Публичност на сесиите, поканени външни лица и оратори

член 21 — Процедурни въпроси

член 23 — Гласуване и

член 26 — Съгласуваност на окончателния текст се прилагат mutatis mutandis по отношение на комисиите.

ГЛАВА 6

АДМИНИСТРАЦИЯ НА КОМИТЕТА

Член 68 — Генерален секретариат

1.

Комитетът се подпомага от Генерален секретариат.

2.

Генералният секретариат се ръководи от генерален секретар.

3.

По предложение на генералния секретар, Бюрото определя организацията на Генералния секретариат така, че да може да осигурява дейността на Комитета и на неговите органи и да подпомага членовете на Комитета при изпълнението на техните задължения. При това той определя услугите, които Генералният секретариат трябва да предоставя на членовете, на националните делегации, на политическите групи и на необвързаните членове.

4.

Генералният секретариат изготвя протоколите от заседанията на органите на Комитета.

Член 69 — Генерален секретар

1.

Генералният секретар носи административната отговорност за изпълнението на решенията, взети от Бюрото или от председателя в съответствие с настоящия Правилник за дейността и приложимите правни разпоредби. Генералният секретар участва със съвещателен глас в заседанията на Бюрото, чийто протокол води. Генералният секретар подпомага председателя при осигуряването на сигурността и неприкосновеността на сградите на Комитета.

2.

Генералният секретар изпълнява дейността си под ръководството на председателя, който представлява Бюрото. Генералният секретар тържествено се задължава пред Бюрото да изпълнява задълженията си съвестно и напълно безпристрастно. Той/тя няма право да представлява политически Комитета без предварително разрешение от председателя. Всяка година генералният секретар предоставя на Бюрото годишния отчет за дейността, в който се отчита за изпълнението на своите задължения като оправомощен разпоредител с бюджетни кредити, и представя обобщение на този отчет за евентуално обсъждане.

Член 70 — Назначаване на генералния секретар

1.

Бюрото назначава генералния секретар с решение, прието с мнозинство от две трети от подадените гласове и след проверка за наличие на кворума, упоменат в член 38, параграф 2, първо изречение.

2.

Генералният секретар се назначава за срок от пет години. Специалните условия на договора за назначаване се определят от Бюрото съгласно разпоредбите на член 2 и съответните разпоредби на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз. Мандатът на генералния секретар може да бъде продължен еднократно за максимален срок от пет години. В случай на отсъствие или невъзможност на генералния секретар да изпълнява задълженията си функциите му/ѝ се упражняват от директор, определен от Бюрото.

3.

Правомощията, предоставени по силата на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз на органа, упълномощен да сключва договори по отношение на генералния секретар, се упражняват от Бюрото.

Член 71 — Правилник за длъжностните лица и Условия за работа на другите служители на Европейския съюз

1.

Правомощията, предоставени от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз на органа по назначаването, се упражняват: — за длъжностни лица от степени 5 до 12 от функционална група AD и длъжностни лица от функционални групи AST и AST-SC — от генералния секретар; — за другите длъжностни лица — от Бюрото по предложение на генералния секретар.

2.

Правомощията, предоставени по силата на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз на органа, упълномощен за сключване на договори за наемане на служба, се упражняват: — за срочно наети служители от степени 5 до 12 от функционална група AD и срочно наети служители от функционални групи AST и AST-SC — от генералния секретар; — за другите срочно наети служители — от Бюрото по предложение на генералния секретар; — за срочно наетите служители в кабинета на председателя или на първия заместник-председател: — за степени 5 до 12 от функционална група AD и за функционални групи AST и AST-SC — от генералния секретар по предложение на председателя; — за другите степени от функционална група AD — от Бюрото по предложение на председателя. Срочно наетите служители в кабинета на председателя или на заместник-председателя се назначават до края на мандата на председателя или на заместник-председателя: — за договорно наетите служители, специалните съветници и местните служители — от генералния секретар при условията, определени в Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.

3.

Бюрото и генералният секретар могат да делегират предоставените си от настоящия член правомощия. Решенията за делегиране на правомощия определят обхвата на прехвърлените правомощия, в техните рамки и срок, както и възможността упълномощените, на свой ред да делегират своите правомощия.

Член 72 — Заседание при закрити врата

Бюрото заседава при закрити врата, когато взема решения относно лица, упоменати в членове 70 и 71.

Член 73 — Бюджет

1.

Комисията по финансови и административни въпроси внася в Бюрото предварителния проект на бюджетната прогноза за приходите и разходите на Комитета за следващата бюджетна година. Бюрото внася в Пленарната асамблея проекта на бюджетната прогноза за приходите и разходите за приемане. Председателят, след допитване до Председателския съвет, представя на Бюрото общи стратегически насоки, които да бъдат представени пред Комисията по финансови и административни въпроси за изготвянето на бюджета за годината n+2.

2.

Пленарната асамблея приема бюджетната прогноза за приходите и разходите и я предава своевременно на Комисията, Съвета и Европейския парламент, за да се спазят определените в бюджетните разпоредби срокове.

3.

След консултации с Комисията по финансови и административни въпроси председателят на Комитета изпълнява или възлага изпълнението на бюджета в съответствие с вътрешните финансови правила, приети от Бюрото. Той/тя изпълнява тези дейности съгласно разпоредбите на Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз.

4.

Съгласно Финансовия регламент и вътрешните финансови правила правомощията на председателя по изпълнението на бюджета се делегират на генералния секретар, който става оправомощен разпоредител с бюджетни кредити при назначаването си.

ДЯЛ III

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА 1

СЪТРУДНИЧЕСТВО, ИЗПРАЩАНЕ И ПУБЛИКУВАНЕ

Член 74 — Споразумения за сътрудничество

Бюрото може да сключва, по предложение на генералния секретар, споразумения за сътрудничество, имащи за цел да се улесни упражняването на правомощията на Комитета във връзка с прилагането на Договорите или да се подобри политическото сътрудничество.

Член 75 — Изпращане и публикуване на становища и резолюции

1.

Становищата на Комитета, както и съобщенията, свързани с прилагането на опростена процедура по член 28 или с решение за неизготвяне на становище по член 65, се изпращат на Съвета, Комисията или Европейския парламент. Те, както и резолюциите, се изпращат от председателя.

2.

Становищата и резолюциите се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

ГЛАВА 2

ПУБЛИЧНОСТ, ПРОЗРАЧНОСТ И ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ФИНАНСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

Член 76 — Обществен достъп до документи

1.

Всеки гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или е с установено седалище в държава членка, има право на достъп до документите на Комитета в съответствие с член 15, параграф 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, принципите, условията и ограниченията, определени с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (1), и реда и условията, определени от Бюрото на Комитета. Достъп до документите на Комитета се предоставя, доколкото е възможно, по същия начин и на други физически или юридически лица.

2.

Комитетът създава регистър на документите си. За тази цел Бюрото приема вътрешни правила, уреждащи реда и условията на достъп, и изготвя списък на документите с пряк достъп.

Член 77 — Декларация за финансовите интереси на членовете и Кодекс за поведение във връзка с финансовите интереси и конфликтите на интереси

При встъпване в длъжност в Комитета членовете попълват декларация за финансовите си интереси в съответствие с образеца, приет от Бюрото, която те актуализират и която е достъпна за обществеността. При изпълнението на своите задължения членовете спазват и Кодекса за поведение във връзка с финансовите интереси и конфликтите на интереси.

ГЛАВА 3

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕЗИЦИТЕ

Член 78 — Езиков режим за устен превод

В рамките на възможното се осигуряват средства за улесняване прилагането на следните принципи, свързани с езиковия режим за устен превод:

а)	до разискванията на Комитета се осигурява достъп на всички официални езици, освен ако Бюрото не реши друго;

б)

всеки член има право по време на пленарната сесия да се изказва на избрания от него официален език. Всяко изказване, направено на един от официалните езици, се превежда синхронно на останалите официални езици, както и на всеки език, който Бюрото счете за необходим. Това се отнася и за езиците, за които такава възможност е предвидена в административни споразумения между Комитета и различни държави членки;

в)	по време на заседанията на Бюрото, на комисиите и на работните групи се осигурява устен превод от и на езиците, използвани от членовете, потвърдили участието си на съответното заседание.

ГЛАВА 4

НАБЛЮДАТЕЛИ

Член 79 — Наблюдатели

1.

След подписване на договор за присъединяване на дадена държава към Европейския съюз, председателят със съгласието на Бюрото може да покани правителството на присъединяващата се държава да избере наблюдатели, чийто брой е равен на броя на определените за тази държава бъдещи места в Комитета.

2.

До влизането в сила на договора за присъединяване тези наблюдатели вземат участие изцяло или частично в работата на Комитета и имат право да се изказват в рамките на органите. Те нямат право да гласуват, нито да се кандидатират за изборни длъжности в Комитета. Тяхното участие няма никакви правни последици за дейността на Комитета.

3.

Положението им е приравнено на това на член на Комитета, що се отнася до ползването на инфраструктурата на Комитета и възстановяването на разходите, свързани с дейността им като наблюдатели, в рамките на финансовите ресурси, определени за съответния бюджетен ред за тази цел.

ГЛАВА 5

ОРГАНИЗАЦИОННИ РАЗПОРЕДБИ

Член 80 — Провеждане на заседания

1.

Присъствено се провеждат уставните заседания на следните органи и структури: а) Пленарната асамблея; б) Бюрото; в) Председателския съвет; г) комисиите; д) Комисията по финансови и административни въпроси; е) ad hoc комисията за преразглеждането на Правилника за дейността; ж) съвместните консултативни комитети, работните групи и други политически органи, създадени от Бюрото съгласно член 37, буква д) и член 37, буква й) и работещи с трети страни; з) политическите групи.

2.

При условие че са налице бюджетни и технически средства, председателите на горепосочените органи и структури по изключение могат да позволят цифрово участие на докладчик, който не е в състояние да присъства лично на заседание, но може да участва дистанционно, а графикът на становището му не може да бъде адаптиран поради ограничения на законодателния график.

3.

Други заседания могат да се провеждат в комбиниран или дистанционен режим съгласно процедурите, предвидени в Правилника за дейността за свикване на съответното заседание. Ще бъдат отчитани бюджетни, екологични или организационни съображения, а при необходимост ще се търси мнението на Комисията по финансови и административни въпроси.

ГЛАВА 6

ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

Член 81 — Извънредни мерки

1.

Ако Комитетът на регионите бъде възпрепятстван да изпълнява задълженията си и да упражнява своите прерогативи съгласно Договорите поради изключителни и непредвидими обстоятелства извън неговия контрол, може да се приложи временна дерогация от някои правила на Комитета, за да се даде възможност на Комитета да продължи да изпълнява тези функции и да упражнява тези прерогативи. Такива обстоятелства се считат за налице, когато председателят, въз основа на надеждни доказателства, предоставени от генералния секретар, стигне до заключението, че от съображения за сигурност или безопасност или поради липсата на технически средства е или ще бъде невъзможно или опасно за Комитета да заседава или да функционира в съответствие с обичайните си правила и процедури.

2.

Когато са изпълнени условията, посочени в параграф 1, председателят може да реши, със съгласието на Председателския съвет и, по възможност, след консултация с председателите на съответните органи, да приложи една или повече от следните извънредни мерки: а) отмяна или отлагане на насрочена пленарна сесия, заседание на друг орган или друга дейност; б) провеждане на пленарна сесия, заседание на друг орган или друга дейност в рамките на режима на дистанционно участие, предвиден в член 82; в) други целесъобразни и необходими мерки, като се имат предвид специфичните и изключителни обстоятелства.

3.

Всички извънредни мерки, приети в съответствие с параграф 2, са ограничени във времето за срок, който може да бъде подновяван, до максимално четири месеца, и по отношение на обхвата, до степента, необходима за справяне с конкретните изключителни обстоятелства. Решението за приемане на извънредните мерки влиза в сила след публикуването му на уебсайта на Комитета или, ако обстоятелствата възпрепятстват публикуването му, чрез най-добрите налични средства, и в него се посочват съображенията, на които се основава. Решението се съобщава незабавно на всички членове. Председателят отменя мерките, приети съгласно настоящия член, веднага след като изключителните обстоятелства, посочени в параграф 1, довели до приемането на тези мерки, престанат да съществуват.

Член 82 — Режим на дистанционно участие

1.

Когато, в съответствие с член 81, параграф 2, буква б), председателят реши да приложи режима на дистанционно участие, Комитетът може да провежда заседанията си дистанционно, наред с другото, като разреши на своите членове да упражняват някои от правата си с помощта на електронни средства.

2.

Режимът на дистанционно участие гарантира във възможно най-голяма степен, че членовете са в състояние да изпълняват задълженията си, включително по-специално: — правото на изказване и слушане на пленарните сесии и на заседанията на други органи, също и в съответствие с разпоредбите на член 78; — правото да гласуват индивидуално и да проверяват дали гласовете им са отчетени.

3.

При вземането на решението, посочено в параграф 1, председателят определя дали този режим се прилага само за пленарните сесии или и за заседанията на други органи, както и за всяка друга дейност на Комитета.

4.

За целите на прилагането на членовете, свързани с установяването на кворум и гласуването в рамките на органите, членовете, които участват дистанционно, се считат за физически присъстващи. При необходимост председателят определя начина и степента на достъп на членовете до заседателната зала по време на прилагането на режима на дистанционно участие, и по-специално максималния брой членове, които могат да присъстват физически.

ГЛАВА 7

ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТА

Член 83 — Преразглеждане на Правилника за дейността

1.

Пленарната асамблея решава с мнозинство от подадените гласове дали е необходимо да се преразгледа настоящият Правилник за дейността частично или в неговата цялост. В края на всяка половина от мандата на Комитета Бюрото отправя препоръка към Пленарната асамблея дали е препоръчително да се преразгледа Правилникът за дейността.

2.

Тя възлага на ad hoc комисия да изготви доклад или проектотекст, въз основа на който приема новите разпоредби с мнозинство от гласовете на своите членове. Новите разпоредби влизат в сила в деня след публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 84 — Указания на Бюрото

Бюрото може да издаде указания за определяне на реда и условията за прилагането на настоящия Правилник за дейността при спазване на неговите разпоредби.

Член 85 — Влизане в сила на Правилника за дейността

Правилникът за дейността влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OB L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).