(1)

Целта на Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 е да осигури съхраняването на документи с историческа или административна стойност и те да се предоставят на разположение на обществеността, когато е възможно. За тази цел в него се определя задължението за всяка институция на Съюза, включително Европейската централна банка (ЕЦБ), да създаде своите исторически архиви и да ги отвори за обществеността при условията, предвидени в регламента, след изтичането на период от 30 години, започващ от датата на създаване на документа.

(2)

С приемането на настоящото решение ЕЦБ упражнява правото си да съхранява и управлява историческите си архиви, без да ги депозира в Европейския университетски институт (ЕУИ), и определя вътрешните правила, необходими за прилагането на Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83. Целта на тези вътрешни правила е да се приведе в действие съхранението и отварянето за обществеността на историческите архиви на ЕЦБ, като същевременно надлежно се отчитат институционалните особености на ЕЦБ.

(3)

Член 1, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 определя понятието „архиви на институциите на Европейските общности“. С оглед както на силно интегрираните структури, в които функционира ЕЦБ, а именно Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и Евросистемата, така и на прехвърлянето на функции на ЕЦБ от органи, които работиха за завършването на Икономическия и паричен съюз (ИПС), архивите на ЕЦБ трябва да се разбират като имащи по-широк обхват от определения в член 1, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83. Първо, съгласно установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз те обхващат всички документи от всякакъв вид и на какъвто и да е носител, които произхождат или са получени от ЕЦБ или от националните централни банки (НЦБ) във връзка с изпълнението на задачите на ЕСЦБ и Евросистемата, независимо дали се намират у ЕЦБ или у НЦБ (2). Второ, те обхващат всички документи, независимо от вида и носителя им, които произхождат или са получени от Комитета за изследване на Икономическия и паричен съюз (наричан по-долу „Комитетът Делор“), Комитета на управителите на централните банки на държавите членки на Европейската икономическа общност (наричан по-долу „КУ“), Европейския фонд за валутно сътрудничество (ЕФВС) и Европейския паричен институт (ЕПИ), и се намират у ЕЦБ.

(4)

Член 23.3, второ изречение от Решение ЕЦБ/2004/2 на Европейската централна банка (3) оправомощава органите за вземане на решения на ЕЦБ да предоставят достъп на обществеността до документи, принадлежащи към архивите на ЕЦБ, преди изтичането на 30-годишния период. На 7 май 2019 г. Управителният съвет на ЕЦБ реши да предостави достъп на обществеността до документи, които произхождат или са получени от Комитета Делор и са прехвърлени на ЕЦБ през 2005 г. от Банката за международни разплащания, която е била домакин на повечето заседания на този комитет. На 23 януари 2020 г. Управителният съвет на ЕЦБ реши да предостави достъп на обществеността до документи, които произхождат или са получени от КУ, ЕФВС и ЕПИ и се намират у ЕЦБ. С настоящото решение се изпълняват тези решения на Управителния съвет и ще бъде предоставен достъп на обществеността до съответните документи след декласифицирането им в „ECB-PUBLIC“, независимо от изтичането на 30-годишния срок.

(5)

В член 2 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 се признава, че могат да се прилагат изключения от правилото, че документите с историческа или административна стойност се предоставят на обществеността, когато това е възможно, и в този контекст се прави препратка към Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (4). Тъй като Регламент (ЕО) № 1049/2001 не се прилага по отношение на ЕЦБ, изключения от правилото, че се предоставя достъп на обществеността до документи с историческа или административна стойност произтичат от Решение ЕЦБ/2004/3 на Европейската централна банка (5). Член 4, параграф 6 от Решение ЕЦБ/2004/3 гласи, че за документите, попадащи в обхвата на изключенията, отнасящи се до личния живот или до търговските интереси, изключенията могат да продължат да се прилагат и след максималния срок от 30 години. За документи, попадащи в обхвата на други изключения, предвидени в член 4 от Решение ЕЦБ/2004/3, изключенията могат да се прилагат за максимален срок от 30 години, освен ако изрично не е предвидено друго от Управителния съвет на ЕЦБ.

(6)

Като се има предвид, че документите, принадлежащи към архивите на ЕЦБ и свързани с изпълнението на задачите на ЕСЦБ и Евросистемата, също се намират у НЦБ, които могат да поискат да предоставят достъп на обществеността до тези документи като част от собствените си исторически архиви или от тях да бъде поискано да ги прехвърлят на трета страна, като например национален исторически архив, вътрешните правила, необходими за прилагането на Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83, също трябва да се отнасят до НЦБ. Тъй като НЦБ са неразделна част от ЕСЦБ и Евросистемата, те не се определят нито като държави членки по смисъла на член 6 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83, нито като трети страни по смисъла на настоящото решение. Целесъобразно е ЕЦБ и НЦБ да си сътрудничат тясно, за да гарантират, че историческите архиви на ЕЦБ се обработват последователно и с необходимата грижа в цялата ЕСЦБ и Евросистемата.

(7)

Документи, принадлежащи към архивите на ЕЦБ, може да са били прехвърлени на трета страна, като например национален исторически архив, от НЦБ преди влизането в сила на настоящото решение. В такива случаи е целесъобразно НЦБ да гарантират, че тези трети страни не могат да предоставят достъп на обществеността до такива документи преди изтичането на 30-годишния срок. Освен това, когато у ЕЦБ се намират същите документи като тези, прехвърлени на такива трети страни, НЦБ трябва да гарантират, че тези трети страни предоставят достъп на обществеността едва след 30 години до тези документи, които са декласифицирани в „ECB-PUBLIC“ от ЕЦБ. Националните исторически архиви и другите национални публични органи са длъжни съгласно принципа на лоялното сътрудничество, залегнал в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и член 18 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, да действат добросъвестно, за да се предотврати преждевременното предоставяне на документите от архивите на ЕЦБ или предоставянето на класифицирани документи.

(8)

Съгласно Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (6) от ЕЦБ се изисква да предоставя информация на субектите на данни относно обработването на отнасящи се до тях лични данни и да зачита техните права като субекти на данни. ЕЦБ обаче следва да балансира тези права с целите на архивирането в обществен интерес в съответствие с правото за защита на данните.

(9)

В член 16, параграф 5, буква б) и член 19, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕС) 2018/1725 се предвиждат изключения съответно от правото на субекта на данни на информация и от правото на изтриване за обработване на данни за целите на архивирането в обществен интерес, доколкото има вероятност тези права да направят невъзможно или сериозно да затруднят постигането на целите на това обработване. Правото на информация по принцип не следва да се прилага в конкретния контекст на историческите архиви на ЕЦБ, тъй като от ЕЦБ ще се изисква да положи непропорционални усилия за предоставяне на информация относно обработването, след като бъде предоставен достъп на обществеността до историческите ѝ архиви. Въпреки това е целесъобразно субектите на данни да бъдат информирани за възможността личните им данни да бъдат обществено достъпни като част от историческите архиви на ЕЦБ едновременно с информирането им за операциите по обработване, за които личните им данни са били първоначално събрани. Също така правото на изтриване по принцип не следва да се прилага в конкретния контекст на историческите архиви на ЕЦБ, като се вземат предвид размерът и отчасти физическото естество на архивите на ЕЦБ и естеството на архивирането в обществен интерес, доколкото изтриването на лични данни, съдържащи се в архивите на ЕЦБ, би подкопало валидността, целостта и автентичността на историческите архиви на ЕЦБ и следователно има вероятност сериозно да навреди на постигането на целите на архивирането в обществен интерес.

(10)

Член 25, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1725 позволява на ЕЦБ да предвиди дерогации от правата, посочени в членове 17, 18, 20, 21 и 23 от посочения регламент, доколкото има вероятност тези права да направят невъзможно или сериозно да затруднят постигането на целта на архивирането в обществен интерес и дерогациите са необходими за постигането на тази цел. При приемането на настоящото решение ЕЦБ предвижда дерогации от правата, посочени в членове 17, 18, 20, 21 и 23 от Регламент (ЕС) 2018/1725, при спазване на организационните и техническите гаранции, изисквани съгласно член 13 от същия регламент. Предоставянето на достъп до лични данни, ако искането на субекта на данни не предоставя конкретна информация относно обработването, за което се отнася искането, може да изисква непропорционални усилия или да бъде практически невъзможно, като се има предвид размерът на историческите архиви на ЕЦБ. Коригирането, изтриването или ограничаването на обработването на лични данни би подкопало целостта и автентичността на историческите архиви на ЕЦБ и би попречило на целта на архивирането в обществен интерес. В надлежно обосновани случаи на неточни лични данни обаче ЕЦБ може да реши да включи допълнителна декларация или анотация към съответния документ. Съобщаването на всяко коригиране, изтриване или ограничаване на обработването на лични данни може да изисква непропорционални усилия или да бъде практически невъзможно. Тъй като личните данни представляват неразделна и незаменима част от историческите архиви на ЕЦБ, предоставянето на право на възражение срещу обработването на лични данни, съдържащи се в архивите на ЕЦБ, би направило невъзможно постигането на целта на архивирането в обществен интерес.

(11)

ЕЦБ не предоставя достъп на обществеността до документи, съдържащи специалните категории лични данни, посочени в член 10 от Регламент (ЕС) 2018/1725, лични данни, свързани с присъди и престъпления, посочени в член 11 от Регламент (ЕС) 2018/1725, или лични данни на дете на възраст под 13 години. Предвид големия обем документи и малката вероятност за документи, съдържащи чувствителни лични данни, които имат административна или историческа стойност, предоставянето на достъп на обществеността до тези документи би довело до значителното забавяне и следователно би засегнало сериозно процеса на архивиране. В съображение 6 от Регламент (ЕС) 2018/1725 се посочва, че регламентът не следва да се прилага за обработването на лични данни на починали лица. Тъй като в повечето случаи ЕЦБ не може да установи дали субектът на данни е починал, е целесъобразно като допълнителна гаранция срокът за отваряне на документ от историческите архиви на ЕЦБ, съдържащ такива чувствителни лични данни съгласно членове 10 и 11 от Регламент (ЕС) 2018/1725, или данни, свързани с личния живот и личната неприкосновеност съгласно член 4 от Решение ЕЦБ/2004/3, да бъде определен на сто години след създаването на този документ.

(12)

В съответствие с член 41, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на 5 октомври 2022 г. ЕЦБ изпълни препоръките на Европейския надзорен орган по защита на данните.

(13)

Второто изречение на член 23.3 от Решение ЕЦБ/2004/2 се изменя, за да се поясни, че достъпът до документите, принадлежащи към архивите на ЕЦБ, става свободен след изтичането на 30-годишния срок в съответствие с настоящото решение, освен ако органите за вземане на решения решат да съкратят този срок, като например в случаите на документи, които произхождат от или са получени от Комисията Делор, КУ, ЕФВС и ЕПИ, и се намират у ЕЦБ, или да го удължат, например в случай на индивидуални производства на заседанията на Управителния съвет, ако оценка на всеки отделен случай не дава основание да се приеме, че независимостта на процеса на вземане на решения на Управителния съвет вече не е застрашена след 30 години,

1)

„предшественици на ЕЦБ“ означава Комитетът за изследване на Икономическия и паричен съюз, Комитетът на управителите на централните банки на държавите членки на Европейската икономическа общност, Европейският фонд за валутно сътрудничество и Европейският паричен институт;

2)

„архиви на ЕЦБ“ означава:

3)

„исторически архиви на ЕЦБ“ означава всички документи с историческа или административна стойност, които са част от архивите на ЕЦБ и са избрани за постоянно съхранение;

4)

„дата на създаване“ означава:

5)

„национална централна банка“ или „НЦБ“ означава централна банка на държава членка;

6)

„трета страна“ означава всяко физическо или юридическо лице, или образувание, външни за ЕСЦБ;

7)

„оценка“ означава текущ процес на сортиране на архивите на ЕЦБ с цел идентифициране на документи, които следва да бъдат запазени за целите на историческото архивиране;

8)

„съхранение“ означава съвкупността от дейности, необходими за осигуряване на непрекъснат достъп до и за свеждане до минимум на загубата на информационно съдържание в документи, избрани да бъдат част от историческите архиви на ЕЦБ;

9)

„класифициран документ“ означава документ от историческите архиви на ЕЦБ, за който е определена една от следните четири класификации за сигурност съгласно режима на поверителност на ЕЦБ (7), която не разрешава предоставянето му на обществеността, а именно: „ECB-SECRET“, „ECB-CONFIDENTIAL“, „ECB-RESTRICTED“ и „ECB-UNRESTRICTED“;

10)

„декласифициран документ“ означава документ от историческите архиви на ЕЦБ, за който е определена класификацията за сигурност „ECB-PUBLIC“ съгласно режима на поверителност на ЕЦБ;

11)

„лични данни“ означава лични данни по смисъла на член 3, точка 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725;

12)

„лични данни на деца“ означава лични данни на деца на възраст под 13 години;

13)

„чувствителни лични данни“ означава специални категории лични данни, посочени в член 10 от Регламент (ЕС) 2018/1725, лични данни, свързани с присъди и престъпления, посочени в член 11 от Регламент (ЕС) 2018/1725, и лични данни на деца;

14)

„администратор“ означава администратор по смисъла на член 2, точка 1 от Решение (ЕС) 2020/655 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2020/28) (8).

а)

когато у ЕЦБ се намират същите документи като тези, които са прехвърлени на тази трета страна, и тази трета страна извършва оценка на тези документи, оценката на тази трета страна се съгласува с резултата от оценката, извършена от ЕЦБ съгласно член 3;

б)

когато у ЕЦБ се намират същите документи като тези, които са прехвърлени на тази трета страна, и тази трета страна проверява класификациите за сигурност на тези документи, решението за декласифициране на тази трета страна се съгласува с резултата от решението за декласифициране, взето от ЕЦБ в съответствие с член 4, параграф 1; и

в)

третата страна няма да предоставя достъп до декласифицирани документи на обществеността преди изтичането на 30-годишния срок, който започва да тече от датата на създаване на документите.