(1)

Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г. („Лисабонската спогодба“) е договор, управляван от Световната организация за интелектуална собственост (СОИС). С Лисабонската спогодба се създава специален съюз („Специалният съюз“) в рамките на Съюза за закрила на индустриалната собственост. Спогодбата е отворена за страните по Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г. Договарящите страни по Лисабонската спогодба („страните“) трябва да закрилят на своите територии наименованията за произход на продуктите от останалите страни, които са признати и са получили закрила като такива в държавата на произход и са регистрирани в Международното бюро на СОИС, освен ако в срок от една година от получаването на уведомлението за регистрация заявят, че не могат да осигурят закрила.

(2)

Седем държави членки са страни по Лисабонската спогодба, а именно България, Чехия, Франция, Италия, Унгария, Португалия и Словакия. Самият Съюз не е страна по Лисабонската спогодба, тъй като към нея могат да се присъединяват само държави.

(3)

След извършен преглед на Лисабонската спогодба, на 20 май 2015 г. на дипломатическата конференция на СОИС беше приет Женевският акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания (1) („Женевският акт“). С Женевския акт закрилата на наименованията за произход се разширява до всички географски указания, а на междуправителствените организации се разрешава да стават страни по него.

(4)

С решението си от 25 октомври 2017 г. (2)Съдът на Европейския съюз („Съдът“) постанови, че договарянето на Женевския акт попада в обхвата на изключителната компетентност, предоставена на Съюза с член 3, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) в областта на общата търговска политика, както е посочено в член 207, параграф 1 от ДФЕС.

(5)

На 27 юли 2018 г. Комисията представи предложение за решение на Съвета относно присъединяването на Съюза към Женевския акт на основание член 207 и член 218, параграф 6, буква а) от ДФЕС. С оглед на изключителната компетентност на Съюза по отношение на договарянето на Женевския акт, в предложението се предвиждаше само Съюзът да се присъедини към него.

(6)

На 7 октомври 2019 г. Съветът прие единодушно Решение (ЕС) 2019/1754 (3) относно присъединяването на Съюза към Женевския акт в съответствие с член 293, параграф 1 от ДФЕС. Член 3 от Решение (ЕС) 2019/1754 предвижда, че на държавите членки, които желаят да ратифицират Женевския акт или да се присъединят към него — според целесъобразността — успоредно със Съюза, се разрешава да направят това в интерес на Съюза и при пълно зачитане на изключителната му компетентност. В член 4 от Решение (ЕС) 2019/1754 се предвижда, че в рамките на Специалния съюз Съюзът и всяка държава членка, която ратифицира или се присъедини към Женевския акт, се представляват от Комисията в съответствие с член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В член 4 от Решение (ЕС) 2019/1754 се предвижда още, че Съюзът носи отговорност за гарантиране на упражняването на правата и изпълнението на своите задължения и тези на държавите членки, които ратифицират Женевския акт или се присъединяват към него.

(7)

В изявление, вписано в протокола на Съвета във връзка с приемането на Решение (ЕС) 2019/1754, Комисията се противопостави на възможността на всички държави членки, които желаят това, да бъде разрешено да ратифицират Женевския акт или да се присъединят към него успоредно със Съюза. Въпреки това Комисията също така заяви, че би била готова да се съгласи на седемте държави членки, които вече са страни по Лисабонската спогодба и които имат обширни права върху интелектуална собственост, регистрирани съгласно тази спогодба, да бъде разрешено да се присъединят към Женевския акт в интерес на Съюза.

(8)

Женевският акт влезе в сила на 26 февруари 2020 г. — три месеца, след като Съюзът депозира инструмента си за присъединяване, с което броят на страните достигна необходимите пет, за да може актът да влезе в сила.

(9)

На 17 януари 2020 г. Комисията предяви иск на основание член 263 от ДФЕС за частична отмяна на Решение (ЕС) 2019/1754 поради нарушение на член 218, параграф 6 и на член 293, параграф 1 от ДФЕС, на принципа на предоставената компетентност, установен в член 13, параграф 2 от ДЕС, на принципа на институционално равновесие и на правото на инициатива на Комисията, а при условията на евентуалност — и поради нарушение на член 2, параграф 1 от ДФЕС и на член 207 от ДФЕС, както и на задължението за мотивиране.

(10)

Комисията поиска от Съда да отмени Решение (ЕС) 2019/1754, доколкото с него се разрешава на всички държави членки да се присъединят към Женевския акт. Комисията обаче също така поиска от Съда да запази правните последици на частите от това решение, чиято отмяна е поискала, по-специално всяко използване на разрешението за присъединяване към Женевския акт, осъществено преди датата на постановяване на съдебното решение от седемте държави членки, които вече са страни по Лисабонската спогодба. Комисията посочи, че би могла по изключение да приеме компромис, според който седемте държави членки, които са страни по Лисабонската спогодба, се присъединяват към Женевския акт, за да се избегнат проблеми, свързани с приемствеността на правата.

(11)

С решението си от 22 ноември 2022 г. (4) Съдът отмени член 3 от Решение (ЕС) 2019/1754, както и член 4 от същото решение, доколкото във въпросния член се прави позоваване на държавите членки.

(12)

В решението си от 22 ноември 2022 г. Съдът приема също, че запазването на предходността и приемствеността на закрилата на наименованията за произход, регистрирани съгласно Лисабонската спогодба в седемте държави членки, които вече са страни по нея, в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество между Съюза и държавите членки, прогласен в член 4, параграф 3 от ДЕС, е необходимо по-специално за да се защитят придобитите права, произтичащи от тези национални регистрации. Затова Съдът постанови, че правните последици на отменените части от Решение (ЕС) 2019/1754 следва да бъдат запазени по отношение на държавите членки, които вече са използвали разрешението да ратифицират Женевския акт или да се присъединят към него, до влизането в сила в разумен срок, не по-дълъг от шест месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, на ново решение на Съвета.

(13)

С оглед на изключителната компетентност на Съюза и на възможността Съюзът да се присъедини към Женевския акт, само при определени надлежно обосновани и специфични обстоятелства може да бъде разрешено държави членки да се присъединяват към Женевския акт наред със Съюза, ако това е в интерес на Съюза.

(14)

В член 11 от Регламент (ЕС) 2019/1753 на Европейския парламент и на Съвета (5) са предвидени преходни разпоредби за произхождащите от държави членки наименования за произход, които вече са регистрирани съгласно Лисабонската спогодба. Въз основа на тези разпоредби, до 14 ноември 2022 г. седемте държави членки, които са страни по Лисабонската спогодба, уведомиха Комисията, че са избрали да поискат международна регистрация съгласно Женевския акт на наименованията за произход, които вече са регистрирани съгласно Лисабонската спогодба.

(15)

С оглед на тези специфични обстоятелства е целесъобразно Решение (ЕС) 2019/1754 да бъде изменено, така че на седемте държави членки, които са били страни по Лисабонската спогодба преди влизането в сила на Женевския акт, да бъде разрешено, при пълно зачитане на изключителната компетентност на Съюза, също да ратифицират Женевския акт или да се присъединят към него, в строго ограничените граници на необходимото, за да се запазят, в интерес на Съюза, предходността и приемствеността на закрилата на наименованията за произход, които вече са регистрирани от посочените държави членки съгласно Лисабонската спогодба.

(16)

Поради това Решение (ЕС) 2019/1754 следва да бъде съответно изменено,