а)

Организация на вземането на проби:

Когато разработват своя план за вземане на проби от цекумно съдържимо на равнище кланици, държавите членки вземат предвид техническите спецификации на ЕОБХ за вземане на проби на случаен принцип за целите на хармонизирания мониторинг на антимикробната резистентност на зоонозните и коменсалните бактерии (1).

При изготвянето на своя план за вземане на назални проби на равнище кланици при свине за угояване, държавите членки вземат предвид техническите спецификации на ЕОБХ за базово проучване на разпространението на метицилин-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA) при свине (2).

Държавите членки прилагат пропорционално райониране при формирането на извадката от пробите в кланиците, обработващи най-малко 60 % от конкретната популация домашни животни в държавите членки, с равномерно разпределение на взетите проби през периода на мониторинг и, доколкото е възможно — подбор на случаен принцип на дните за вземане на проби във всеки един от месеците. Пробите се вземат от здрави животни от подбрани на случаен принцип епидемиологични единици. Епидемиологична единица за бройлери и пуйки за угояване е стадото. Епидемиологична единица за свине за угояване и за говеда на възраст под една година е кланичната партида.

Годишно се взема само по една проба от цекумно съдържимо от дадена епидемиологична единица. Всяка проба от цекумно съдържимо се взема от един кланичен труп, избран на случаен принцип от епидемиологичната единица. При бройлерите обаче всяка проба от цекумно съдържимо се извлича от десет кланични трупа, избрани на случаен принцип от епидемиологичната единица.

Всяка година се вземат двадесет назални проби от двадесет различни свине, избрани на случаен принцип от една и съща епидемиологична единица. Тези проби се обединяват в четири съставни групи от пет проби. Ако епидемиологичната единица се състои от по-малко от двадесет свине, се вземат проби от всички свине от тази епидемиологична единица и получените проби се обединяват възможно най-равномерно, за да се образуват четирите съставни групи проби. Пробите се вземат след зашеметяването на свинете, но преди попарването на кланичните трупове.

Броят на пробите, взети от всяка кланица, е пропорционален на годишната производителност на всяка кланица, обхваната от плана за вземане на проби.

б)

Размер на извадката:

За да бъде изследван за определяне на антимикробна чувствителност изискваният минимален брой бактериални изолати, посочен в точка 4.1, държавите членки ежегодно вземат достатъчен брой от пробите, посочени в точка 1, буква а), подточки ii) и iii), точка 1, буква б) и точка 1, буква в), подточки i) — iv), като отчитат очакваното разпространение на бактериалните видове, наблюдавани в разглежданата популация животни.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящата точка, когато е известно, че степента на разпространение на бактериалните видове, предмет на мониторинг, е по-малко или равна на 30 % в разглежданата популация животни, или когато степента на разпространение е неизвестна през първата година от мониторинга, или броят на наличните за вземане на проби епидемиологични единици е недостатъчен, за да се избегне многократното вземане на проби от едни и същи единици, държавите членки могат да решат да ограничат годишния брой на взетите проби до 300. Този годишен брой може да бъде допълнително намален до 150 за всяка специфична комбинация от бактериални изолати/популации животни, когато годишното национално производство на държавите членки е под 100 000 тона за месо от бройлери, под 100 000 тона за месо от пуйки, под 100 000 тона за месо от свине или под 50 000 тона за месо от говеда. Държавите членки, които се възползват от възможността за ограничаване на годишния брой на пробите, основават решението си на документирани доказателства, като например резултати от проучвания, и предават тези доказателства на Комисията преди първото намаляване на броя на пробите.

Държавите членки вземат най-малко 300 проби годишно от всяка от популациите животни, посочени в точка 1, буква г), подточки i) — iv). Чрез дерогация от това изискване, когато годишното национално производство на държавите членки е под 100 000 тона за месо от бройлери, под 100 000 тона за месо от пуйки, под 100 000 тона за месо от свине или под 50 000 тона за месо от говеда, те могат да решат да вземат най-малко 150 вместо 300 проби за всяка от разглежданите животински популации.

Държавите членки ежегодно вземат проби от достатъчен брой епидемиологични единици от животинската популация, посочена в точка 1, буква е), за да направят точна оценка на разпространението на MRSA сред техните домашни популации от свине за угояване. За тази цел те използват изчислителните формули за размера на кланичните партиди, от които се вземат проби, както е посочено в техническите спецификации на ЕОБХ за базово проучване на разпространението на метицилин-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA) при свине (3).“;