(1)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/309 на Комисията (2) Комисията наложи окончателни изравнителни мита върху вноса на определена дъгова пъстърва с произход от Турция („първоначалното разследване“).

(2)

На 4 юни 2018 г., след частичен междинен преглед („първия междинен преглед“) относно субсидирането на всички производители износители в съответствие с член 19 от основния регламент, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/823 на Комисията (3) („регламента за първия междинен преглед“) Комисията реши да запази мерките, установени при първоначалното разследване.

(3)

На 15 май 2020 г., след частичен междинен преглед („втория междинен преглед“) в съответствие с член 19 от основния регламент, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/658 на Комисията (4) („регламента за втория междинен преглед“) Комисията измени равнището на изравнителното мито за един производител износител.

(4)

На 25 май 2021 г., след преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките в съответствие с член 18 от основния регламент („прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките“), с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/823 на Комисията (5) Комисията удължи срока на действие на мерките, установени в рамките на първоначалното разследване (и изменени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/658), с още пет години („регламента за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките“).

(5)

Действащите понастоящем окончателни изравнителни мита варират от 1,5 % до 9,5 %.

(6)

Комисията реши по собствена инициатива да започне частичен междинен преглед, след като разполагаше с достатъчно доказателства, че обстоятелствата по отношение на субсидирането, въз основа на които са били наложени съществуващите мерки, са се променили и че тези промени са с дълготраен характер.

(7)

По-конкретно от 2016 г. насам са настъпили значителни промени в структурата и условията за прилагане на субсидиите, предоставяни от правителството на Турция на производителите на дъгова пъстърва. Тези промени изглежда са довели до намаляване на преките субсидии, получавани от турските производители на дъгова пъстърва.

(8)

Комисията счете, че са налице достатъчно доказателства, че обстоятелствата по отношение на субсидирането са се променили значително, че промените са с дълготраен характер и поради това мерките следва да бъдат преразгледани за всички производители износители.

(9)

След като информира държавите членки и установи, че съществуват достатъчно доказателства за започване на частичен междинен преглед, Комисията обяви започването на преглед съгласно член 19 от основния регламент с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 20 септември 2021 г. (6) („известието за започване“).

(10)

Разследването на субсидирането обхвана периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2020 г. („разследван период в рамките на прегледа“ или РПРП).

(11)

В известието за започване заинтересованите страни бяха приканени да се свържат с Комисията, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично уведоми промишлеността на Съюза, известните производители износители и правителството на Турция (ПТ) за започването на разследването и ги прикани да вземат участие.

(12)

Всички страни бяха приканени да изложат становищата си, да предоставят информация, както и доказателства в нейна подкрепа в сроковете, определени в известието за започване. Заинтересованите страни имаха също така възможност да представят коментари относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

(13)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от производители износители в съответствие с член 27 от основния регламент.

(14)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички производители износители в Турция да предоставят информацията, посочена в известието за започване.

(15)

Освен това Комисията се обърна към мисията на Република Турция в Европейския съюз с искане да посочи и/или да се свърже с евентуални други производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(16)

Тринадесет производители износители и групи от производители износители в Турция предоставиха поисканата информация и дадоха съгласието си да бъдат включени в извадката. Общият деклариран обем на износа за Съюза от тези дружества на определена дъгова пъстърва по време на разследвания период в рамките на прегледа представлява 100 % от износа от Турция за Съюза.

(17)

В съответствие с член 27, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от трима производители износители или групи от производители износители въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. Извадката представляваше повече от 60 % от декларираните експортни продажби за Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(18)

В съответствие с член 27, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации с всички известни засегнати производители износители и с турските органи във връзка с подбора на извадката.

(19)

Комисията получи коментари от оказалите съдействие износители Selina Balık İşleme Tesisi İthalat İhracat ve Ticaret A.Ş, („Selina Balik“) и Kılıç Deniz Ürünleri Üretimi İhracat İthalat ve Ticaret A.Ş. („Kilic Deniz“), които поискаха да бъдат включени в извадката.

(20)

Комисията разгледа тези искания в бележка, която беше включена в публично достъпното досие на 22 октомври 2021 г. Както беше обяснено в бележката, и двете искания бяха отхвърлени, тъй като извадката беше подбрана въз основа на най-голямото представително количество износ, за което е разумно да се очаква, че може да бъде разследвано в рамките на наличното време.

(21)

Selina Balik и Kilic Deniz не са сред най-големите производители износители и поради това добавянето на тези дружества към извадката също не би увеличило значително нейната представителност, но би могло да попречи на навременното приключване на разследването.

(22)

На 11 ноември 2021 г. Датската организация за аквакултури (DAO), представляваща производителите на дъгова пъстърва от Съюза, изпрати становище с искане Комисията да включи в извадката по-малки производители на пъстърва от Турция, тъй като схемите за субсидиране са били променени, така че да облагодетелстват повече по-малките производители, отколкото по-големите. Във връзка с това DAO отбеляза, че промените в схемите за пряко субсидиране, по-специално налагането на горен праг на производството, ефективно са увеличили субсидирането на по-малките производители.

(23)

Поради това DAO поиска от Комисията да промени методологията за подбор на извадката, като се отклони от най-голямото количество износ, за което е разумно да се очаква, че може да бъде разследвано, и вместо това да подбере статистически валидна извадка, която според организацията би представила точно разнообразието на турските производители на пъстърва. DAO обаче не предложи конкретен оказал съдействие износител, който да бъде включен в извадката.

(24)

Комисията отхвърли това искане, тъй като поисканата от износителите информация за изготвяне на извадка не съдържаше информация, която да ѝ позволи да подбере извадка по този начин.

(25)

Промените в схемите за пряко субсидиране, посочени в раздел 4 по-долу, бяха отразени при изчисляването на ползата.

(26)

Комисията получи две искания за определяне на индивидуален размер на подлежащото на изравняване субсидиране след започването на разследването съгласно член 27, параграф 3 от основния регламент. Тези искания бяха отправени под формата на попълнен въпросник.

(27)

Първото искане беше отправено от дружеството Selina Balik.

(28)

Комисията прие искането му за индивидуално разглеждане, тъй като вече е разглеждала положението на дружеството в рамките на паралелен междинен преглед по отношение на същия продукт. Настоящият междинен преглед започна на 5 февруари 2021 г. (7). Selina Balik обаче оттегли искането си за преглед и Комисията го прекрати на 10 март 2022 г. (8).

(29)

Selina Balik представи пълен отговор на въпросника със същия разследван период в рамките на прегледа като РПРП (календарната 2020 г.) на настоящия междинен преглед. Дружеството се съгласи предоставената информация да бъде използвана при настоящия преглед. Комисията вече беше проверила до голяма степен предоставената информация, като не беше извършена само кръстосаната проверка от разстояние.

(30)

Поради това пълната информация вече беше налична при започването на настоящото разследване и не можеше да се счита, че разследването на положението на Selina Balik би представлявало прекомерна тежест за целите на настоящия преглед.

(31)

Второто искане беше отправено от дружеството Kilic Deniz.

(32)

Положението на Kilic Deniz е различно от това на Selina Balik. Не беше предоставен предварително отговор на въпросника и поради това събирането на необходимата информация и анализът на предоставените данни би трябвало да се извършат изцяло по време на настоящото разследване и в допълнение към събирането и анализа на данни от включените в извадката производители износители.

(33)

Поради това Комисията счете, че приемането на това искане би представлявало прекомерна тежест и действително би попречило на своевременното приключване на разследването. Ето защо искането за индивидуално разглеждане не беше прието.

(34)

След разгласяването Kilic Deniz представи коментари, в които посочи, че искането му за индивидуално разглеждане е следвало да бъде прието, и заяви, че то се основава на същите съображения като тези на дружеството Selina Balik. Kilic Deniz заяви също така, че фактът, че Selina Balik вече е представило информация в рамките на паралелно текущо разследване, не следва да се взема предвид, тъй като това би било дискриминационно, и че за настоящия частичен междинен преглед Комисията е получила едновременно отговорите на въпросника от Kilic Deniz и Selina Balık.

(35)

Както е обяснено в съображение 32, Комисията счете, че положението на двете дружества е различно, и поради това също така е целесъобразно двете дружества да бъдат третирани по различен начин.

(36)

Фактът, че се извършва паралелен преглед на индивидуалното положение на Selina Balik, който обхваща същия РПРП като при настоящия преглед, позволи на Комисията да разполага още на ранен етап със същия набор от данни, който би се изисквал в рамките на настоящия преглед.

(37)

Както е посочено в съображение 29, Selina Balik и свързаните с него дружества вече бяха представили отговори на въпросника в рамките на свързания с тях междинен преглед и беше приключена процедурата по искане на допълнителна информация във връзка с предоставените данни. Процедурата по искане на допълнителна информация изискваше значителни ресурси, тъй като отговорите на въпросника трябваше да бъдат разгледани подробно, за да се установят точките, налагащи предоставяне на допълнителна информация, и заедно с дружествата да бъде намерено решение относно тях.

(38)

Тъй като Selina Balik разреши на Комисията да използва данните, предоставени по време на паралелния междинен преглед, Комисията имаше възможност да вземе изцяло предвид тези данни при настоящия преглед. Поради това Комисията отхвърли твърдението за дискриминационно третиране.

(39)

Kilic Deniz също така заяви, че Комисията е следвало да вземе предвид, че неговото дружество вече е имало опит в оказването на съдействие при антисубсидийните разследвания, тъй като е участвало в първоначалното разследване, във втория междинен преглед и в разследването на субсидирането по отношение на вноса на лаврак и ципура от Турция през 2015 г., което е било прекратено, тъй като въпросната схема за субсидиране е била оттеглена.

(40)

Във връзка с това твърдение Комисията отбеляза, че предоставянето на индивидуално разглеждане е свързано с тежестта, обременяваща разследването, а не с тежестта, която обременява поискалото такова третиране дружество, или с неговия опит.

(41)

Kilic Deniz също така заяви, че то е четвъртият най-голям производител износител от Турция по време на РПРП и че има повече експортни продажби за Европейския съюз отколкото Selina Balık, като Комисията е трябвало да вземе предвид това, когато е направила избора си във връзка с индивидуалното разглеждане.

(42)

Комисията отхвърли този коментар, тъй като това не е условие за предоставяне на индивидуално разглеждане, а по-скоро има значение дали дадено дружество следва да бъде включено в извадката от износители. Както е обяснено в съображение 17 по-горе, размерът на тази извадка трябваше да бъде ограничен.

(43)

Kilic Deniz заяви също така, че измененото му мито от 1,5 % следва да бъде в сила за срок от пет години, считано от датата на изменението, така че не може да бъде променено с настоящия преглед.

(44)

Комисията отбеляза, че в член 18, параграф 1 от основния регламент се посочва, че срокът на действие на окончателна изравнителна мярка изтича пет години след налагането ѝ. Митото върху вноса от Kilic Deniz е наложено на 28 февруари 2015 г., така че петгодишният период започва да тече от тази дата.

(45)

С регламента за втория междинен преглед, с който беше актуализирана индивидуалната митническа ставка за Kilic Deniz от 9,5 % на 1,5 %, просто се изменя таблицата в член 2 от първоначалния регламент, като това не оказва въздействие върху продължителността на мерките, които остават в сила на определено равнище. Поради това искането беше отхвърлено.

(46)

Kilic Deniz също така заяви, че съществуващото му индивидуално мито от 1,5 %, което е резултат от втория междинен преглед, следва да бъде запазено независимо от резултатите от настоящия междинен преглед, тъй като основанията за започване на двата прегледа са едни и същи и Комисията не е доказала, че променените обстоятелства по отношение на Kilic Deniz през настоящия РПРП са били с дълготраен характер, за да обосноват промяна в равнището на неговото мито.

(47)

Комисията също така отхвърля твърдението на Kilic Deniz, че основанията за преглед при настоящото разследване съвпадат с тези при прегледа, довел до регламента за втория междинен преглед.

(48)

Както е посочено в точка 4 от известието за започване (9), основанията за втория междинен преглед са специфични за Kilic Deniz и равнището на получената от него полза. Настоящият преглед бе започнат въз основа на промените, засегнали всички производители в Турция.

(49)

В съображение 285 и следващите Комисията извърши анализ на дълготрайния характер на променените обстоятелства във връзка с разследвания период от първоначалния регламент.

(50)

Този анализ се извършва на равнището на отделна държава, като включва и положението на отделните производители износители, на които са предоставени субсидии от страна на ПТ. Поради това аргументът, че Комисията не е взела предвид индивидуалното положение на Kilic Deniz, беше отхвърлен.

(51)

Kilic Deniz също така заяви, че Комисията е задължена да определи индивидуален марж на субсидията за всеки известен производител износител, тъй като в Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки няма разпоредба във връзка с изготвянето на извадка.

(52)

Комисията отхвърля това твърдение, тъй като изготвянето на извадка е ясно предвидено в член 27 от основния регламент.

(53)

По време на разследването Комисията също така ясно посочи на всички заинтересовани страни, че на всички оказали съдействие износители, които не са включени в извадката, ще бъде наложено средното мито, ако не им бъде предоставено индивидуално разглеждане.

(54)

За да получи информацията, която счете за необходима за своето разследване, Комисията изпрати въпросници на тримата включени в извадката производители износители и на ПТ. Отговори на въпросника бяха получени от тримата включени в извадката производители износители и от ПТ. Отговори на въпросника бяха получени и от двамата производители износители, поискали индивидуално разглеждане.

(55)

Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима с цел да се определи дали е налице субсидиране.

(56)

Поради пандемията от COVID-19 и предприетите последващи мерки за справяне с нея (10) Комисията обаче не бе в състояние да извърши контролни посещения в помещенията на всички дружества в съответствие с член 26 от основния регламент.

(57)

Вместо това Комисията извърши кръстосани проверки от разстояние (КПР) на информацията, предоставена от следните дружества:

(58)

На 25 август 2022 г. Комисията разгласи основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да измени действащите изравнителни мита („окончателното разгласяване“). На всички страни беше даден срок, в който да представят своите коментари във връзка с разгласяването.

(59)

Коментарите, направени от заинтересованите страни, бяха разгледани от Комисията и взети под внимание, когато това беше целесъобразно. На страните, които поискаха изслушване, беше предоставена такава възможност.

(60)

След получаването на коментарите на заинтересованите страни Комисията адаптира някои основни факти и съображения и на 23 септември 2022 г. на всички заинтересовани страни беше изпратено „допълнително окончателно разгласяване“. На страните беше даден срок за представяне на коментари.

(61)

ПТ поиска да бъдат проведени консултации със службите на Комисията в съответствие с член 11, параграф 10 от основния регламент, които се извършиха на 4 октомври 2022 г.

(62)

След коментарите, получени от заинтересованите страни във връзка с допълнителното окончателно разгласяване, Комисията коригира две грешки, както е описано в съображения 306 и 135, като произтичащите от тях промени в изчисленията бяха разгласени на съответните заинтересовани страни на 6 октомври 2022 г. На страните беше предоставено допълнително време да направят коментари по тези промени в изчисленията на субсидиите.

(63)

В коментарите си по второто допълнително окончателно разгласяване Gumusdoga, Fishark Ozpekler и Selina Balik повториха твърденията си, които вече бяха изложили при предишните две разгласявания. Тези твърдения са разгледани в настоящия регламент.

(64)

Освен това Gumusdoga поиска да се извърши незначително коригиране на оборота му, а Комисията прие, като то беше предмет на корекцията, описана в съображение 306.

(65)

Продуктът, предмет на прегледа, е определена дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss):

(66)

По време на разследването Комисията бе уведомена за вноса в ЕС на пушени филета от пъстърва с черен пипер с произход от Република Турция. Някои от тези филета са внесени като продукт, предмет на прегледа, за който са платени мита, а други са внесени под различна тарифна позиция (код по КН 1604 19 10), върху която не са начислявани мита.

(67)

Както производителите износители в Турция, така и промишлеността на Съюза потвърдиха, че считат, че пушените филета от пъстърва с черен пипер са включени в обхвата на продукта при настоящото и предишните разследвания.

(68)

Разследването показа също така, че простото добавяне на черен пипер не лишава пушеното филе от основните му характеристики. Въз основа на това и на факта, че е имало споразумение между износителите и промишлеността на Съюза относно обхвата на продукта, Комисията стигна до заключението, че „пушените филета с черен пипер“ действително са включени в обхвата на продукта.

(69)

Поради това Комисията счита, че пушените филета от пъстърва с черен пипер са част от продукта, предмет на прегледа, в качеството им на „пушени“. За да се избегнат съмнения, ще се налагат мита върху вноса на пушени филета от пъстърва с черен пипер, ако той е деклариран под митнически код по КН 1604 19 10 (ТАРИК 1604191011).

(70)

На 9 юни 2021 г. износителят Lezita Balık A.Ş, допълнителен код по ТАРИК B968, уведоми Комисията, че е променил наименованието си на Abalıoglu Balik ve Gıda Ürünleri Anonim Şirketi.

(71)

Дружеството поиска от Комисията да потвърди, че промяната на наименованието не засяга правото му да се ползва от ставката на антисубсидийното мито, прилагана спрямо него с предишното му наименование.

(72)

Комисията разгледа предоставената информация и стигна до заключението, че промяната на наименованието е надлежно регистрирана от съответните органи (11) и не е довела до нови отношения с други групи дружества, които не са били разследвани от Комисията.

(73)

Комисията отбеляза, че дружеството е оказало съдействие при настоящия преглед, като е представило формуляр за изготвяне на извадка с новото си наименование Abalıoglu Balik ve Gıda Ürünleri Anonim Şirketi.

(74)

Съответно тази промяна на наименованието не засяга констатациите от настоящото разследване, и по-специално ставката на антисубсидийното мито, приложима за дружеството.

(75)

Промяната на наименованието следва да влезе в сила на 7 юли 2020 г. — датата, на която дружеството е променило наименованието си.

(76)

Въз основа на субсидиите, разследвани при предходния преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, бяха разследвани следните мерки, за които се твърди, че са свързани с програми за предоставяне на субсидии:

(77)

По отношение на програмата за помощ за премията за социално осигуряване, схемата за предоставяне на земя и преработените морски храни Комисията установи, че тези схеми не са донесли ползи за включените в извадката групи от производители износители през разследвания период в рамките на прегледа и поради това не бяха предмет на допълнително разследване.

(78)

На 11 ноември 2021 г. DAO представи коментари относно схемите за субсидиране, които ще бъдат разследвани при прегледа.

(79)

В становището на DAO се отбелязва, че следните схеми за субсидиране са били променени или актуализирани след последния преглед:

(80)

Комисията отбеляза, че схемите в Турция действително се променят от година на година. Ако такава промяна в дадена схема доведе до промяна в равнището на ползите за включените в извадката дружества, Комисията следва да се увери дали тази промяна представлява трайна промяна в обстоятелствата. Ако това е така, Комисията ще коригира съответно мерките, за да се вземе предвид промяната.

(81)

Както е посочено по-долу обаче, както и при предходния преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, някои от схемите, изброени от DAO, или вече не са в сила или не предоставят полза на включените в извадката производители износители.

(82)

По време на РПРП прякото подпомагане за производителите на пъстърва е предоставяно въз основа на Президентски указ 2020/3190 („Указ 3190“) (12). Процедурите и принципите за прилагане на указа са предвидени в Комюнике 2020/39 („Комюнике 39“) на Министерството на земеделието и горите (13).

(83)

Схемата за пряко подпомагане обхваща вида дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss). Целта на схемата е да компенсира разходите за отглеждане на дъгова пъстърва до горния праг на производство.

(84)

Комисията счита, че схемата за пряко подпомагане е предназначена да предоставя полза за улова на пъстърва. Включените в извадката производители износители извършват улов както на отглеждана от тях пъстърва, така и закупуват пъстърва от други производители в Турция, след което преработват и изнасят пъстърва под различни форми за Европейския съюз. Тези форми, включително изкормената и филетираната пъстърва, съставляват продукта, предмет на прегледа.

(85)

Размерът на помощта за производството на „пъстърва“ (независимо от големината) е определен на 0,75 турски лири (TRY) за килограм до горен праг от 350 000 kg годишно.

(86)

Размерът на помощта за производството на „пъстърва с тегло над килограм“ е определен на 1,5 TRY за килограм в рамките на същия горен праг от 350 000 kg годишно. В Комюникето от 2020 г. „пъстърва с тегло над килограм“ се определя като пъстърва с единично тегло над 1,25 kg (14).

(87)

Тези ставки на субсидиране за производството на пъстърва са същите като стойностите, които са били в сила през 2019 г. — разследвания период в рамките на прегледа при прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките.

(88)

Подпомагането на производството на пъстърва се предоставя въз основа на президентски укази и комюникета, които се издават ежегодно съгласно член 19 от Закон № 5488 за селското стопанство. С тези укази и комюникета естеството на подкрепата се променя всяка година:

Таблица 1

Схема за пряко подпомагане за пъстърва

(89)

По време на първоначалното разследване схемата се състоеше в плащане за подпомагане на производителите на пъстърва въз основа на количеството уловена пъстърва от всички видове, независимо от големината, като субсидията за килограм уловена пъстърва беше плащана по две отделни ставки въз основа на уловеното количество в рамките на 500 тона годишно.

(90)

За производствената 2017 година ПТ е добавило малко плащане в размер на 0,25 TRY за килограм уловена пъстърва с тегло над 1 килограм, известна като „пъстърва с тегло над килограм“. Това допълнително плащане все още се прилага за продукта, предмет на прегледа, който може да тежи до 1,2 kg при улова.

(91)

След обсъждане с Комисията на определението за „пъстърва с тегло над килограм“ по време на първия междинен преглед (вж. съображения 40—45 от регламента за първия междинен преглед) през 2018 г. ПТ предефинира израза „пъстърва с тегло над килограм“ като пъстърва с тегло над 1,25 kg при улова.

(92)

През 2019 г. ПТ премахна допълнителното плащане за „пъстърва с тегло над килограм“ и вместо това раздели схемата на две части — плащане в размер на 0,75 TRY за килограм за „пъстърва“ (независимо от големината) и плащане в размер на 1,5 TRY за килограм за „пъстърва с тегло над килограм“.

(93)

ПТ също така намали горния праг от 500 тона до 350 тона годишно и ограничи плащанията на субсидии до един лиценз на регион. Горният праг на производство от 350 тона се прилага за производството на пъстърва с всякаква големина в рамките на един и същ лиценз за отглеждане.

(94)

През настоящия разследван период в рамките на прегледа Комисията установи, че две от трите включени в извадката дружества са отглеждали пъстърва с всякаква големина в едни и същи съоръжения и с един и същ лиценз за отглеждане, в резултат на което са получавали средства и по двете ставки.

(95)

По време на разследвания период в рамките на прегледа производителите на пъстърва са имали възможност да кандидатстват за ставката, съответстваща на „пъстърва“ (независимо от големината), или за ставката за „пъстърва с тегло над килограм“ в зависимост от теглото на уловената пъстърва. Поради по-високата ставка за подпомагане за „пъстърва с тегло над килограм“ включените в извадката производители износители, извършващи улов на пъстърва с тегло над 1,25 kg, са кандидатствали в повечето случаи за ставката за „пъстърва с тегло над килограм“.

(96)

В резултат на това се е достигнало до удвояване на субсидираното производство на „пъстърва с тегло над килограм“ в килограми и на размера на субсидията, платена на производителите на пъстърва в TRY по тази схема от 2019 г. до 2020 г., както и ясно преминаване към улов на по-големи пъстърви.

(97)

Като взе предвид както платената субсидия за „пъстърва“ (независимо от големината), така и платената субсидия за „пъстърва с тегло над килограм“, Комисията установи, че през разглеждания период субсидирането от ПТ в действителност се е увеличило с 59 процентни пункта:

Таблица 2

Промени в количеството и размера на субсидията за периода 2017—2020 г.

(98)

Поради това Комисията счете, че адаптирането на схемата не е променило по същество съответното субсидиране, а ако изобщо е имало промяна, неговото равнище се е увеличило. За това изглежда е нямало нито финансова, нито икономическа обосновка.

(99)

Плащанията за пряко подпомагане на производителите на пъстърва представляват подлежащи на изравняване субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и член 3, параграф 2 от основния регламент, т.е. директно прехвърляне на средства от ПТ на производителите на пъстърва.

(100)

Преките субсидии са специфични и подлежащи на изравняване по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент, тъй като предоставящият ги орган и законодателството, в съответствие с което действа предоставящият орган, изрично ограничават достъпа до тези безвъзмездни средства само до предприятия, осъществяващи дейност в сектора на аквакултурите. Предприятията в сектора на аквакултурите са изрично посочени и пъстървата е ясно определена като един от видовете, които се ползват от тази схема за субсидиране.

(101)

Комисията установи, че през РПРП включените в извадката производители износители са се възползвали от тази схема както по ставката в размер на 0,75 TRY („пъстърва“ независимо от големината) за килограм, така и в размер на 1,5 TRY („пъстърва с тегло над килограм“) за килограм.

(102)

При първоначалното разследване не е имало отделна ставка на субсидията за улова на „пъстърва с тегло над килограм“, поради което не е възникнал проблем. При последващите прегледи, включително прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките, Комисията не можа да установи никаква полза, получена за улова на пъстърва с тегло над 1,25 kg, тъй като включените в извадката дружества не са имали улов на „пъстърва с тегло над килограм“ (15).

(103)

При настоящото разследване Комисията установи, че по време на РПРП двама от тримата включени в извадката производители износители са отглеждали пъстърва с всякаква големина в рамките на един и същ лиценз за отглеждане и поради това са се възползвали от двете ставки на субсидиране.

(104)

Комисията отбеляза, че пъстървата се отглежда в едни и същи производствени съоръжения, които са разположени на сушата рибарници и клетки в езера или в морето. Както по-малките, така и по-големите пъстърви се отглеждат в едни и същи съоръжения, растат в едни и същи рибарници и получават една и съща храна. Всяка пъстърва с тегло под 1,25 kg би могла да стане пъстърва с тегло над 1,25 kg. Единствената разлика е, че по-голямата пъстърва се лови по-късно, така че да може да достигне необходимата големина.

(105)

Освен това, както е посочено в съображение 45 от регламента за първия междинен преглед, с „член 4, буква е) от Комюнике № 2017/38 се предоставя субсидия на рибовъдите „при извършен улов“. Дори ако Турция е възнамерявала да ограничи субсидията за пъстърва с тегло над 1,25 kg през 2018 г., в постановлението не е предвиден правен критерий, изключващ субсидиите за пъстърва, продавана в друга форма. Според получената информация, в сектора е обичайна практика някои от уловените едри пъстърви да бъдат преработвани и продавани като разглеждания продукт, например под формата на филета“.

(106)

Следователно всички ползи, получени за отглеждането на по-големи пъстърви, се свързват автоматично и с отглеждането на по-малки пъстърви. Независимо дали за пъстървата е ползвана едната или другата ставка, прякото подпомагане се предоставя за пъстървата, която е продуктът, предмет на прегледа (жива или мъртва и преработена в няколко форми). Всяка полза във връзка с пъстървата е налице и когато тя се продава под формата на филета, които не се разграничават въз основа на големината на уловената пъстърва.

(107)

И двете ставки на субсидиране зависят от отглеждането на пъстърва. Производственият капацитет на лиценза за отглеждане се отнася до пъстърва с всякаква големина и ползата, произтичаща от двете ставки на подпомагане, се изплаща на производителя под формата на единно плащане и се осчетоводява по общата приходна сметка на дружеството.

(108)

Поради това Комисията счете, че през 2020 г. плащанията на производителите на пъстърва представляват общото пряко подпомагане, получено за отглеждането на пъстърва, включително продукта, предмет на прегледа.

(109)

Ползата за всяко дружество е отговаряла на размера на прякото подпомагане, получено въз основа на ставките, отнасящи се както за производството на „пъстърва“ (независимо от големината), така и за производството на „пъстърва с тегло над килограм“ през разследвания период в рамките на прегледа. Дружествата предоставиха информация за размера на полученото подпомагане и от кого и за коя конкретна продукция е било получено.

(110)

Сумата на прякото подпомагане, получено за производството на пъстърва с всякаква големина по двете ставки за подпомагане, беше разделена на общото количество уловена пъстърва, за да се определи размерът на субсидията в турски лири за килограм пъстърва.

(111)

При първоначалното разследване (16) беше установено, че ползите от тези субсидии са били налице и при закупуването на пъстърва от включените в извадката производители износители от несвързани производители в Турция за преработка, тъй като продуктът, предмет на прегледа, обхваща както пряко субсидираната суровина, а именно живата пъстърва, така и продуктите надолу по веригата, като например прясна или замразена цяла пъстърва, филета и пушена пъстърва.

(112)

При първоначалното разследване ползата по отношение на закупената пъстърва беше изчислена въз основа на общия размер на субсидията, предоставена от турските органи, разделен на общия размер на производството на пъстърва в Турция.

(113)

Комисията отбеляза, че при прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките (17) констатацията, че включените в извадката производители износители са получили полза при закупуването на пъстърва, е потвърдена. Ползата беше изчислена въз основа на общия размер на предоставената субсидия, разделен на общото количество субсидирано производство на пъстърва в Турция.

(114)

Констатациите от предишния преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките обаче се основаваха на обща информация за цялата държава, предоставена от ПТ, и при тях не бе взето предвид специфичното положение на включените в извадката производители износители. При преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките такава подробна констатация не е необходима, тъй като при преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките е необходимо само да се установи вероятност за продължаване или повторно възникване на субсидирането, но не и точни изравнителни маржове.

(115)

В настоящия междинен преглед нито една заинтересована страна не оспори, че производителите износители продължават да се възползват от субсидирането, когато купуват пъстърва от несвързани производители. ПТ предостави данни относно равнището на субсидиране за 2020 г. за всеки производител на пъстърва както по ставката в размер на 0,75 TRY („пъстърва“ независимо от големината), така и в размер на 1,5 TRY (пъстърва с тегло над килограм). Тези данни бяха сравнени със списъците на покупките на тримата включени в извадката производители износители и Комисията установи следното:

(116)

За производството през 2020 г. субсидията за килограм пъстърва независимо от големината беше изчислена на 0,53 TRY за килограм, ако се вземе предвид цялото производство, и на 1,02 TRY за килограм, ако се вземе предвид само субсидираното производство.

(117)

След разгласяването ПТ, включените в извадката производители износители, Selina Balik и Kilic Deniz направиха коментари по констатациите на Комисията относно прякото подпомагане за производителите на пъстърва.

(118)

Тези страни оспориха основно включването в изчислението на субсидията на ползата, предоставяна под формата на плащане на включените в извадката производители и на Selina Balik за улов на „пъстърва с тегло над килограм“, тъй като тази полза не е била включена в изчисленията на субсидиите при предишните разследвания. Те също така заявиха, че „пъстървата с тегло над килограм“ не е част от продукта, предмет на прегледа, нито пък е включена във въпросника, предназначен за производителите износители.

(119)

Както е посочено в раздел 4.1.3 по-горе, Комисията потвърди промяната в обстоятелствата по отношение на плащането на ползата за улов на пъстърва, по-специално след първоначалното разследване, но също така и след РПРП при предишния преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките. Докато в миналото прякото подпомагане се е предоставяло въз основа на килограмите продукция, без да се прави разграничение според големината на пъстървата, ПТ постепенно е преминало към система на плащания въз основа на различни ставки за подпомагане в зависимост от големината на уловената пъстърва. Така че обстоятелствата по време на РПРП ясно показаха, че производителите на пъстърва в Турция са се възползвали и от двете ставки на субсидията, плащана по тази схема, при отглеждането и улова на продукта, предмет на прегледа.

(120)

Selina Balik заяви, че Комисията не е имала право да разшири обхвата на продукта при настоящия преглед, като включи в него „пъстървата с тегло над килограм“.

(121)

Комисията отбелязва, че обхватът на продукта е останал същият като при предишните разследвания, а именно производството на пъстърва, жива или мъртва, и в няколко преработени форми. Зависимостта на ставката на субсидията от конкретната големина на уловената пъстърва не променя нейното естество и функциониране, тъй като се предоставя полза за производството на пъстърва, която след това се продава под различни форми. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(122)

Страните също така оспориха констатациите на Комисията, че „пъстървата с тегло над килограм“ може да бъде допълнително преработена във филета, които са включени в обхвата на продукта, предмет на прегледа. Тези страни заявиха, че констатациите, изложени в съображение 45 от регламента за първия междинен преглед, на които Комисията се позовава в окончателното разгласяване, не са били разгласени на заинтересованите страни по време на първия междинен преглед и поради това страните не са могли да представят коментари по тях. Те отново заявиха, че във всеки случай при нито едно от предишните разследвания не е била изчислена полза, свързана с „пъстърва с тегло над килограм“.

(123)

Страните имаха достатъчно време да представят коментари по съображение 45 от регламента за първия междинен преглед след окончателното разгласяване в рамките на настоящия преглед. Поради това този аргумент беше отхвърлен.

(124)

Комисията също така отбеляза, че съотношенията спрямо еквивалента на цяла риба (WFE), използвани в този случай, са същите като използваните при първоначалното разследване. Те очевидно винаги са давали възможност „пъстървата с тегло над килограм“ да бъде преработена в продукта, предмет на прегледа, както следва, като се отбелязва, че от една риба се получават две филета:

(125)

Този факт беше ясно отбелязан от износителя Selina Balik, който заявява в коментарите си във връзка с окончателното разгласяване, че „предвид присъщите характеристики на продукта [предмет на прегледа] голямата пъстърва може да бъде преработена във филета, които попадат в обхвата на продукта [предмет на прегледа]“.

(126)

Твърдението, че при предишните разследвания не е изчислена полза за „пъстърва с тегло над килограм“ и че следователно при настоящия преглед не следва да се изчислява полза, следва да бъде отхвърлено, тъй като е налице промяна в обстоятелствата. При прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките и двамата включени в извадката износители не са получили полза, свързана със ставката на субсидията от 1,5 TRY за килограм улов. През РПРП в рамките на настоящия преглед те са получили такава полза.

(127)

Двама включени в извадката производители износители заявиха също така, че не са произвеждали, нито продавали филета, получени от „пъстърва с тегло над килограм“, по време на РПРП и поради това поискаха от Комисията да преразгледа съответно изчислението на пряката им субсидия, като изключи „пъстървата с тегло над килограм“.

(128)

Комисията отбеляза, че не бяха представени доказателства в подкрепа на това твърдение. За сметка на това, при разследването бе установено, че и двамата включени в извадката производители износители са получили плащания по двете ставки в рамките на схемата за пряко субсидиране за пъстърва през разследвания период в рамките на прегледа. Следователно те са извършвали улов на пъстърва с всякаква големина. Предвид съотношенията спрямо еквивалент на цяла риба, посочени в таблицата в съображение 119, уловената „пъстърва с тегло над килограм“ може да се преработва във форми като филета и изкормена риба. Поради това този аргумент беше отхвърлен.

(129)

Двама от включените в извадката производители износители заявиха също така, че по-голямата част от „пъстървата с тегло над килограм“ е изнасяна за Русия и Япония и поради това по отношение на получената субсидия за „пъстърва с тегло над килограм“ не следва да бъдат налагани изравнителни мерки за експортните продажби на продукта, предмет на прегледа, за Съюза.

(130)

Комисията отхвърли този аргумент. Както беше обяснено по-горе, Комисията счете, че плащанията, получени и при двете ставки на субсидията за улова на пъстърва, са представлявали полза във връзка с цялата пъстърва, която след това се продава. Следователно размерът на субсидията за килограм пъстърва независимо от големината, изнасяна за Русия и Япония, е същият като размера на субсидията за килограм пъстърва независимо от големината, изнасяна за Европейския съюз.

(131)

На последно място, включените в извадката производители износители оспориха констатациите на Комисията, изложени в съображение 96, че цялата полза, получена за отглеждането на „пъстърва с тегло над килограм“, е автоматично свързана и с отглеждането на по-малки пъстърви, като заявиха, че:

(132)

Комисията отбелязва, че производственият процес за „пъстърва с тегло над килограм“ е по-дълъг, поради което субсидията към момента на улова е 1,5 TRY за килограм, а не стандартната стойност от 0,75 TRY за килограм. Производителите на пъстърва обаче се възползват от общия размер на плащанията, извършени и при двете ставки на субсидията.

(133)

Твърдението, че „пъстървата с тегло над килограм“ и по-малките пъстърви се конкурират помежду си, не изглежда да е от значение за разпределянето на ползата от схемата за пряко субсидиране по отношение на продукта, предмет на прегледа. Конкуренцията просто би насочила производителя към избора да използва своите рибарници за улов на пъстърва с определена големина.

(134)

Производителите произвеждат пъстърва с всякаква големина с един и същ лиценз за отглеждане и получават единно плащане по двете ставки на субсидията.

(135)

Въз основа на коментарите, получени от дружеството Selina Balik след окончателното разгласяване и допълнителното окончателно разгласяване, Комисията коригира технически грешки в данните за общото производство на дружеството в съответствие с констатациите от КПР.

(136)

Selina Balik обаче изрази несъгласие, като заяви, че за едно от двете рибовъдни дружества в тази група Комисията е използвала различен размер на ползата от пряката субсидия, в сравнение с декларирания в отговора му на въпросника. Освен това Selina Balik поиска от Комисията да приспадне платените за сделките банкови такси от размера на ползата от пряката субсидия.

(137)

И двете твърдения бяха отхвърлени. Първо, за всички производители, които са обект на настоящото разследване (включително Selina Balik), Комисията използва проверените данни относно изплатените суми на субсидията, предоставени от ПТ. Selina Balik не представи никаква информация или доказателства, които биха обосновали или обяснили разликата между сумата, декларирана в отговора на въпросника, и сумата, предоставена от ПТ, поради което Комисията се позова на данните, предоставени от ПТ. Последните бяха проверени от Комисията и във всички останали случаи съответстваха на данните, докладвани от включените в извадката дружества. Поради това те бяха последователно използвани като основа за изчисляване на ползата от пряката субсидия. Второ, Selina Balik не успя да докаже, че начислените банкови такси са били платени пряко на ПТ по време на РПРП. Поради това Комисията счита, че тези такси са платени на трети страни (например банките) и не са свързани с корекции, допустими съгласно член 7, параграф 1 от основния регламент.

(138)

След допълнителното окончателно разгласяване ПТ заяви отново, че „пъстървата с тегло над килограм“ не представлява продукта, предмет на прегледа, че производственият процес е различен от този при по-малките пъстърви и че тази пъстърва попада в различни кодове по ХС и КН в сравнение с по-малките пъстърви. Тези твърдения бяха отново отхвърлени на основанията, посочени в съображение 113 по-горе.

(139)

По-специално Комисията счита, че плащанията, направени за улова на „пъстърва с тегло над килограм“, попадат в обхвата на определението на продукта, предмет на прегледа. Продуктът, предмет на прегледа, е пъстърва, жива или мъртва, преработена в няколко форми, включително филета. Ако не бъдат отчетени ползите, предоставени чрез пряко подпомагане за „пъстърва с тегло над килограм“, получените в резултат изравнителни мита няма да обхващат целия продукт, предмет на прегледа (износ за Съюза на преработена пъстърва).

(140)

След окончателното разгласяване ПТ, включените в извадката производители износители и дружеството Selina Balik оспориха изчислението на непряката полза, която включените в извадката производители износители и Selina Balik са получили за закупуването на пъстърва от други производители на пъстърва в Турция.

(141)

Тези заинтересовани страни заявиха също така, че методологията за изчисляване на субсидията, получена за закупена пъстърва, се различава от методологията, използвана при предишните разследвания, въпреки че няма промяна в обстоятелствата, обосноваващи такава промяна в методологията. Те заявиха, че субсидиите, получени за „пъстърва с тегло над килограм“, следва да бъдат изключени при изчисляването на размера на субсидията, получена през настоящия РПРП.

(142)

Selina Balik отбеляза по-специално, че винаги е имало производители на пъстърва, които са произвеждали под горния праг на производство, но това не е било използвано за изчисляване на ползата, получена за закупена пъстърва, при предишните разследвания.

(143)

При предишните разследвания Комисията счете, че всички производители в Турция са получили една и съща субсидия за килограм пъстърва, която след това е била закупена от включените в извадката производители износители. В раздел 4.1.5 по-горе се обяснява защо променените обстоятелства са довели до промяна в методологията на Комисията.

(144)

По-специално заинтересованите страни отбелязаха, че Комисията е могла да използва получени от ПТ специфични за производителите данни, но тя е изчислила средна стойност за тримата включени в извадката производители и е използвала тази единствена стойност в турски лири на килограм, за да изчисли ползата по отношение на пъстървата, закупена от тримата включени в извадката производители и Selina Balik.

(145)

От Комисията бе поискано да изчисли индивидуална стойност за четирите групи от дружества въз основа на един и същ набор от данни, вместо да прилага средната ставка за всички групи от дружества. Тъй като Комисията разполагаше с необходимите данни, тя прие това твърдение.

(146)

Заинтересованите страни, включително Selina Balik, също така отбелязаха, че при разделянето от страна на Комисията на три групи на покупките на четирите групи от дружества („не е установена или не е получена субсидия“, „под горния праг“ или „над горния праг“) и при изчисленията в резултат на това разделяне някои суми на субсидията, предоставена като цяло на производителите на пъстърва в Турция, са отчетени два пъти.

(147)

Комисията прие това твърдение и съответно преразгледа методологията си след окончателното разгласяване.

(148)

Извършеният от Комисията анализ се основаваше на предоставения от ПТ списък на производителите на пъстърва. Чрез този списък Комисията установи дали даден производител е имал субсидирано производство над или под горния праг на производство от 350 тона. В този списък са посочени общият размер на субсидираното производство на пъстърва и субсидията, получена през 2020 г. за всеки лиценз и за всеки притежател на лиценз на база правен субект.

(149)

Данните за общото производство и ползата за Турция като цяло бяха предоставени от ПТ и възлизат на 144 283 000 килограма и 76 316 948 турски лири.

(150)

Първо, Комисията установи кои са производителите „под горния праг“, а именно тези от тях, които са получили субсидия за произведено количество под 350 тона, независимо от броя на лицензите за отглеждане по време на РПРП. След това тя изчисли ставката на субсидията в размер на 0,966 турски лири на килограм за производителите, за които бе установено, че са под горния праг, като счете тяхното производство за изцяло субсидирано, и раздели общия размер на получената субсидия (37 441 048 турски лири) на общото субсидирано количество на продукцията от пъстърва (38 753 671 килограма).

(151)

Второ, субсидираното производство под горния праг и размерът на ползата бяха извадени от общия размер на производството и ползата на равнището на съответната държава, което доведе до резултат от 105 529 329 килограма и субсидия в размер на 38 875 901 TRY. В резултат бе получена средна субсидия в размер на 0,368 TRY за килограм продукция за всички други производители, а именно тези, за които преди това бе установено, че произвеждат над горния праг или не получават никаква субсидия.

(152)

След това тези две ставки на субсидията, а именно 0,966 TRY за килограм и 0,368 TRY за килограм, бяха приложени към отделните доставчици на включените в извадката групи от дружества износители и Selina Balik, като се използва горепосочената класификация, и бе изчислена средна ставка на субсидията за всяка група от дружества.

(153)

След допълнителното окончателно разгласяване ПТ заяви, че разделянето на субсидията, изплащана на производителите „под горния праг“ и на останалите производители, е неправилно и предостави друго разделяне на субсидията, без да представи доказателства за това в резултат на какво е получено това разделяне или на каква основа е било изчислено. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(154)

Заинтересованите страни заявиха, че разгласяването по отношение на непряката субсидия е недостатъчно и че следва да им бъдат разгласени получените субсидии за всеки доставчик. Това твърдение беше отхвърлено поради поверителния характер на информацията, предоставена от ПТ. Комисията счете, че описанието по-горе на преразгледаната методология, заедно с допълнителната информация, предоставена на оказалите съдействие производители износители, представлява достатъчна информация, за да се гарантират правата на страните.

(155)

Двама производители износители заявиха, че изчислението на субсидията за килограм закупена пъстърва е неправилно по отношение на тях, тъй като покупките им по време на РПРП всъщност са били основно или изцяло свързани с пъстърва под 1,2 kg. Те предложиха Комисията да приеме, че поради това техните доставчици са били субсидирани само със ставката от 0,75 TRY за килограм, и съответно да преизчисли ползата от закупената от тях пъстърва.

(156)

Това твърдение беше отхвърлено, тъй като доказателствата ясно показаха, че производството на пъстърва в Турция е субсидирано посредством общите суми, изплатени по двете ставки на субсидията на производителите. Независимо от големината на пъстървата, закупувана от производителите износители, ставката на субсидията за килограм, прилагана за закупената пъстърва, зависи от положението на доставящия я производител, а не от големината на пъстървата, която производителят износител закупува от този производител. Така че фактът, че някои производители износители не произвеждат пъстърва с тегло над килограм, не означава, че техните доставчици (производители) не получават субсидии за пъстърва и с двете големини. Както е обяснено допълнително в съображение 160, не бяха получени коментари или допълнителни доказателства от ПТ в това отношение.

(157)

След разгласяването някои производители износители оспориха използвания от Комисията метод и посочиха като пример някои от своите доставчици в опит да докажат, че при използвания метод не се извършва правилно категоризиране на съответния производител на пъстърва.

(158)

Комисията отхвърли тези твърдения, тъй като примерите не бяха счетени за достатъчно представителни и поради това с тях не се доказва, че методологията на Комисията е неподходяща.

(159)

Поради това Комисията счете, че нейната методология, която се основава на математическо сравнение на предоставените от ПТ данни, е най-подходящият и разумен начин за разделяне на производителите на пъстърва в двете категории, необходими за правилното определяне на субсидията за закупена пъстърва.

(160)

Методологията беше разгласена и на ПТ заедно с всички изчисления на равнище производител и ПТ не представи никакви доказателства, обосноваващи адаптирането на приложената от Комисията методология.

(161)

Комисията също така отбеляза, че дори да приеме тези примери, тя не би могла да приеме просто изявления на производители износители относно състоянието на техните доставчици без каквато и да било проверка или подкрепящи изявления от съответния доставчик.

(162)

Fishark също така заяви, че общото закупено количество, използвано при изчисляването на непряката субсидия, е неточно, тъй като Комисията не е взела предвид общите закупени количества, върнати на несвързани клиенти.

(163)

Комисията отхвърли това твърдение, тъй като по време на кръстосаните проверки от разстояние дружеството поясни, че сделките, записани като „върнати продажби“, се отнасят до счетоводни корекции на неправилно изчислени стойности на покупките и поради това не се отнасят до физическото връщане на продукта, предмет на прегледа. Fishark не представи коментари по тази констатация след получаването на доклада за кръстосаната проверка от разстояние и не представи никакви допълнителни доказателства преди окончателното разгласяване, поради което посоченото твърдение беше отхвърлено.

(164)

След допълнителното окончателно разгласяване Gumusdoga и Fishark заявиха, че Комисията следва да въведе отново категорията производители, при които „не е установена или няма субсидия“, и да не разпределя полза по отношение на покупките от тези производители.

(165)

Комисията отхвърли това твърдение въз основа на това, че при всички предишни разследвания бе установено, че цялата закупена пъстърва е субсидирана до известна степен, както и че последната методология отразява това общо твърдение.

(166)

Selina Balik заяви, че методологията за изчисляване на непряката субсидия е погрешна, тъй като при нея не се взема предвид номиналният капацитет, посочен във всеки лиценз за отглеждане. По-специално Комисията е пренебрегнала факта, че обемите на производство, които могат да бъдат субсидирани, са ограничени не само от горния праг от 350 000 kg WFE, но и от номиналния капацитет, посочен в съответния лиценз за отглеждане на всеки производител.

(167)

Комисията използва метода на субсидираното производство поради несъответствието между отчетения номинален капацитет за цялата държава в размер на 244 000 тона и действителното производство в размер на 144 000 тона. Поради това беше счетено, че субсидираното производство предоставя по-обоснован метод за изчисляване на ставките на непряката субсидия, които следва да бъдат определени по отношение на производителите износители. Подробните констатации, включително класификацията на дружествата, бяха предоставени на ПТ, като в коментарите на ПТ относно разгласяванията не бяха направени коментари по отношение на точността, нито пък беше предложен алтернативен метод. Поради това Комисията отхвърли всички алтернативни методи, предложени от производителите износители.

(168)

Въз основа на това изчисленията са, както следва:

Таблица 3

Полза за всяко дружество за закупена пъстърва през 2020 г.

Таблица 4

Подпомагане на производството на пъстърва

(169)

Постановление № 2012/3305 (18) и Комюнике № 2012/1 за неговото прилагане (19) предоставят основата за държавна подкрепа за инвестиции в сектора на аквакултурите (20) и представляват основанието за програмата за инвестиционни стимули на Турция. Тя включва две схеми за стимулиране:

(170)

Дружествата, които не могат да изпълнят критериите за минимален размер на инвестициите съгласно схемата за регионални инвестиционни стимули, могат да се възползват от схемата за общи инвестиционни стимули, която е достъпна за всичките шест региона, определени в Постановление № 2012/3305. Интензитетът на помощта може да бъде различен в зависимост от степента на икономическо развитие на шестте региона.

(171)

Както постановлението, така и комюникето са все още в сила, а след първоначалното разследване шестте региона не са променяни.

(172)

По време на РПРП Gumusdoga се е възползвало от намаления на подоходния данък.

(173)

И трите включени в извадката дружества са се възползвали от освобождавания от ДДС и мита в рамките на регионалните инвестиционни стимули.

(174)

Както беше потвърдено по време на първоначалното разследване (21) и при прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките (22), подкрепата за инвестициите се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент, когато подкрепата е под формата на данъчен стимул, т.е. когато държавните приходи, които иначе са дължими, в действителност са били пропуснати или не са били събрани.

(175)

Субсидията е специфична и подлежаща на изравняване, тъй като ползата от нея е специално ограничена до дружества, намиращи се в един от изброените региони. Достъпът до субсидията е допълнително ограничен до определени предприятия, осъществяващи дейност в определени сектори. Освен това субсидията не отговаря на изискванията за неспецифичност, предвидени в член 4, параграф 2, буква б) от основния регламент, като се имат предвид броят и качеството на ограниченията, приложими за определени сектори, най-вече тези, които ограничават достъпа до субсидията до определени видове предприятия или напълно изключват определени сектори.

(176)

Аквакултурите са посочени изрично в приложение 2А към Постановление 2012/3305 като една от дейностите, които могат да се ползват от този вид освобождавания от данъци. В приложение 4 към постановлението се посочват секторите, които не могат да се ползват от стимули по тази схема.

(177)

За да се установи размерът на подлежащата на изравняване субсидия за освобождаванията от данъци, ползата, предоставена на получателите по време на разследвания период в рамките на прегледа, беше изчислена като разликата между общия данък, дължим съгласно нормалната данъчна ставка, и общия данък, дължим по намалената данъчна ставка.

(178)

По отношение на освобождаванията от ДДС и мита Комисията установи активите, които са били закупени по време на РПРП, и размера на освобождаването от ДДС или мито. Бе изчислена полза, свързана с паричните потоци, за два месеца с използване на краткосрочния лихвен процент за РПРП.

(179)

След разгласяването Gumusdoga и ПТ поискаха Комисията да не прилага изравнителни мерки по отношение на освобождаванията от ДДС.

(180)

ПТ заяви, че разследващите органи на САЩ не са установили, че освобождаванията от ДДС в рамките на схемата за сертификат за инвестиционни стимули в Турция подлежат на изравняване, и се позова на решение на Съединените щати, „Разследване във връзка с изравнителни мита върху алуминиева ламарина от обикновена сплав от Република Турция“ (23).

(181)

Комисията отбелязва, че на стр. 17 от този документ Министерството на търговията на САЩ отбелязва, че неговото заключение е, че тази схема не предоставя ползи, но че то е в процес на събиране на допълнителни факти относно функционирането на системата за ДДС на ПТ.

(182)

Комисията отбелязва също така, че Министерството на търговията на САЩ е съгласно с Комисията, че освобождаването от мита представлява полза по тази схема.

(183)

ПТ заяви, че макар производителите да плащат ДДС върху получените доставки при покупките си от доставчици, те начисляват ДДС по извършените доставки при продажбите си на своите клиенти; така че клиентите понасят крайната данъчна тежест и следователно освобождаванията от ДДС не подлежат на изравняване.

(184)

По подобен начин дружеството Gumusdoga заяви, че е било в състояние да приспадне дължимия от него ДДС с ДДС за получаване, и следователно единствената полза от участието в схемата е била да се избегнат авансовите плащания на ДДС, а оттам и административната тежест при приспадането на дължимия ДДС с ДДС за получаване. Поради това то поиска да не се изчислява полза в съответствие с предишните разследвания.

(185)

Противно на становището на Gumusdoga, Комисията счете, че по отношение на тези освобождавания от ДДС и мита следва да бъдат наложени изравнителни мерки.

(186)

По причините, изложени в съображения 148—150, Комисията установи в съответствие с предишните разследвания, че схемата за освобождаване от ДДС в Турция представлява подлежаща на изравняване субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Фактът, че от счетоводна гледна точка дължимият ДДС се приспада с ДДС за получаване, не премахва ползата по отношение на паричния поток, произтичаща от факта, че производителите износители не трябва да плащат предварително парични средства и след това да изчакват да получат възстановяване от данъчните органи въз основа на обработката на месечните им декларации за ДДС, какъвто е случаят с дружествата, които не се възползват от тази схема.

(187)

След допълнителното окончателно разгласяване ПТ заяви отново, че схемата за освобождаване от ДДС в Турция не представлява подлежаща на изравняване субсидия. По причините, изложени в горните съображения, този аргумент беше отхвърлен.

(188)

По отношение на освобождаванията от ДДС, от които се е ползвало дружеството Gumusdoga, Комисията изчисли печалба на време от два месеца. След окончателното разгласяване дружеството поиска разяснения относно начина, по който Комисията е определила периода от два месеца, като заяви, че е имало период от само един месец за приспадане на плащанията на ДДС. Както е посочено в съображение 42 от регламента за временните мерки, „получените по време на разследвания период ползи са се състояли само в печелене на време (два месеца), докато данъчните органи възстановят ДДС на дружествата“. По време на първоначалното разследване не бяха направени коментари относно това твърдение и Комисията не разполага с доказателства по досието, че системата на ДДС в Турция се е променила оттогава насам.

(189)

След окончателното разгласяване Gumusdoga заяви, че Комисията следва да отнесе данъчните намаления към различните продукти, посочени в сертификатите за инвестиционна подкрепа, на които се основават данъчните намаления.

(190)

Този аргумент беше отхвърлен, тъй като намаленията на подоходния данък са приходи за дружеството и следователно се отнасят към общия оборот на групата.

(191)

Що се отнася до подлежащата на изравняване субсидия за освобождаванията от ДДС и мита, ползата беше изчислена като полза, свързана с паричните потоци, за покупките по време на разследвания период в рамките на прегледа.

Таблица 5

Пропуснати приходи

(192)

Съгласно Закон № 5363 за селскостопанското застраховане (24) и Постановление № 2018/380 (25) относно рисковете, посевите и регионите, които ще бъдат обхванати от Пула за селскостопанско застраховане и ставките за подпомагане за премията за РПРП, производителите на продукти от аквакултури могат да се ползват от намалена застрахователна премия, покриваща загубите на рибни запаси и улов на пъстърва вследствие на множество възможни заболявания, природни бедствия, злополуки и др. Подпомагането от ПТ възлиза на 50 % от застрахователната премия.

(193)

Както беше потвърдено по време на първоначалното разследване (26) и при прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките, (27) ползата от тази схема е под формата на намаление на финансовите разходи, направени за застраховането на аквакултурите.

(194)

Схемата представлява субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент под формата на преки безвъзмездни средства от ПТ за производителите на пъстърва, както и „финансово участие“, тъй като получателите на субсидията се ползват от благоприятна застрахователна премия, която е далеч под равнището на предлаганите на пазара застрахователни премии за покритие на сравними рискове.

(195)

Схемата предоставя полза по смисъла на член 3, параграф 2 от основния регламент. Ползата се равнява на разликата между премиите, предлагани в контекста на търговска застрахователна полица, и субсидираната премия.

(196)

Подпомагането е специфично, тъй като предоставящият го орган и законодателството, в съответствие с което действа предоставящият орган, изрично ограничават достъпа до тези намалени премии само до предприятия, осъществяващи дейност в сектора на селското стопанство, и дори изрично визират рисковете, на които са изложени производителите на аквакултури.

(197)

По време на разследвания период в рамките на прегледа включеният в извадката производител износител Gumusdoga е получавал директни прехвърляния на средства от ПТ, които са били осчетоводени като приходи.

(198)

Комисията поиска информация относно всички вписвания за 2020 г. в тази приходна сметка и дружеството предостави данни за всяко вписване. Три вписвания бяха отбелязани като директни прехвърляния на средства, ограничени до износителите, както е посочено по-долу.

(199)

Първо, дружеството е получило средства по сметка „Aegean Exporters’ Association Support“ (подкрепа за Асоциацията на егейските износители), която според дружеството е свързана с подкрепата по отношение на въздушния транспорт. Това се урежда с „Президентски указ № 2552 за подпомагане на разходите за въздушен превоз на товари от 16 май 2020 г.“ за периода май—юли 2020 г. (28).

(200)

Второ, дружеството е получило средства по сметка „Ministry of Economy Export Incentives“ (стимули за износ от министерство на икономиката) („подкрепа за стимулиране на износа“). Дружеството посочи, че „с Постановление № 2014/8 (29) то има за цел да подкрепи предоставянето на възможност на предприятията, извършващи промишлени и/или търговски дейности в Турция, да придобиват сертификати за достъп до пазара и да гарантират участието си в световната верига на доставки“.

(201)

Трето, дружеството е получило средства по сметка „Exhibition Support Income“ (приходи в подкрепа на изложения). Дружеството посочи, че тази помощ се урежда с „Постановление № 2017/4 за подпомагане на участието в панаири в чужбина“, публикувано в Държавен вестник № 30031 от 7 април 2017 г. Съгласно това постановление износителите могат да поискат възстановяване на разходите от Генерална дирекция „Износ“ към Министерството на търговията за участие в търговски панаири, провеждани в чужбина, които са квалифицирани от Министерството на търговията като отговарящи на условията за подпомагане.

(202)

По отношение на първия вид безвъзмездни средства Комисията счита, че те зависят от осъществяването на износ, тъй като представляват възстановяване на разходите за транспорт при износ. Освен това износителят трябва да подпише ангажимент за износ и да възстанови безвъзмездните средства, ако изнесените стоки бъдат върнати в Турция. Също така схемата е специфична за износителите от определени сектори, сред които е и аквакултурата.

(203)

По отношение на втория вид безвъзмездни средства Комисията счита, че те също зависят от извършването на износ, тъй като представляват възстановяване на разходи, направени по сделки за износ, с цел достъп до чуждестранни пазари, като например разходи за сертифициране и контрол на качеството.

(204)

Що се отнася до третия вид безвъзмездни средства, Комисията счита, че и те зависят от извършването на износ, тъй като са предназначени за насърчаване на експортната търговия чрез търговски панаири в чужбина.

(205)

Тази схема представлява субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент под формата на преки безвъзмездни средства от ПТ за турски износители. Схемата предоставя полза по смисъла на член 3, параграф 2 от основния регламент.

(206)

Тези безвъзмездни средства зависят от извършването на износ по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент. Някои от тях са също така специфични по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) и член 4, параграф 3 от основния регламент, като се има предвид, че от документите, предоставени от оказалия съдействие производител износител, изглежда, че те са ограничени до определени промишлени сектори, като например този на аквакултурите. Поради това Комисията счита, че тези безвъзмездни средства подлежат на изравняване и са специфични.

(207)

Ползата се равнява на размера на приходите, получени и осчетоводени през разследвания период в рамките на прегледа.

(208)

След разгласяването Gumusdoga оспори решението на Комисията във връзка с прилагането на изравнителни мерки по отношение на тези три вида безвъзмездни средства.

(209)

За „Aegean Exporters’ Association Support“ (подкрепа за Асоциацията на егейските износители) (първия вид безвъзмездни средства) Gumusdoga заяви, че схемата не е свързана с продукта, предмет на прегледа, тъй като износът на продукти по кодове по ХС 0302, 0303 и 0304 за Европейския съюз не е включен в обхвата на подкрепата.

(210)

Комисията отхвърли това твърдение, тъй като подкрепата може да обхваща продукти от други кодове по ХС, които са част от обхвата на продукта при настоящото разследване, а именно кодове по ХС 0301 и 0305. Дружеството също така не предостави достатъчно информация, за да може Комисията да проучи кои групи на продукта са обхванати от подкрепата, получена по време на РПРП.

(211)

Gumusdoga също така заяви, че този първи вид безвъзмездни средства не е свързан с експортните продажби, предназначени за пазара на Съюза.

(212)

Комисията не оспорва, че тази схема не се отнася изключително до продукта, предмет на прегледа, поради което ползата, която дружеството е получило, бе отнесена към общия оборот от износ на групата, след което бе пропорционално разпределена за продукта, предмет на прегледа.

(213)

По отношение на подкрепата за стимулиране на износа (втория вид безвъзмездни средства) Gumusdoga заяви, че само едно от осемте заявления, включени в изчислението на ползата, се отнася до продукта, предмет на прегледа, и до РПРП. Вследствие на това то поиска от Комисията да преразгледа съответно изчислението на ползата и да отхвърли седемте заявления, които не се отнасят до продукта, предмет на прегледа, и до РПРП.

(214)

Комисията отхвърля това твърдение, тъй като ползата бе определена като прихода, осчетоводен през разследвания период в рамките на прегледа, като бе отнесена към общия оборот от износ на групата, след което бе пропорционално разпределена за продукта, предмет на прегледа.

(215)

Gumusdoga също така поиска от Комисията да не взема предвид ползата, произтичаща от „Exhibition Support Income“ (приходи в подкрепа на изложения) (третия вид безвъзмездни средства), тъй като тази схема не е специфична за определен сектор или дружество, нито е свързана с продукта, предмет на прегледа, или с РПРП.

(216)

Комисията отхвърля това твърдение, тъй като схемата зависи от извършването на внос и ползата, получена по време на РПРП, бе отнесена към общия оборот от износ на групата, след което бе пропорционално разпределена за продукта, предмет на прегледа.

Таблица 6

Директно прехвърляне на средства

(217)

По време на първоначалното разследване и при прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките Комисията установи, че производителите на пъстърва са се възползвали от преференциални заеми, включително:

(218)

Комисията разгледа преференциалното кредитиране на включените в извадката производители износители през 2020 г., включително заемите за селскостопанска дейност, експортните заеми и други схеми за отпускане на заеми, включително организираните от ПТ през 2020 г. в отговор на пандемията от COVID.

(219)

С Постановление № 2020/2015 се предвижда, че земеделските кредитни кооперативи (ЗКК) и T.C. Ziraat Bankasi A.S. („Ziraat Bankasi“) могат да отпускат нисколихвени заеми и бизнес заеми на производители от сектора на аквакултурите. Производителите на пъстърва могат да получават отстъпки от приложимите лихвени проценти, вариращи между 10 % и 80 %. Горната граница на кредита е 10 000 000 TRY. Постановлението обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2022 г.

(220)

ЗКК са частноправни субекти, създадени от земеделски производители (т.е. физически лица или правни субекти, които се занимават със селскостопанско производство) в Турция с цел подпомагане на техните финансови стопански нужди.

(221)

Ziraat Bankasi е земеделската банка на Република Турция, като тя е изцяло държавна. По време на първоначалното разследване нейните дялове са били собственост на подсекретариата на Министерството на финансите. От 2018 г. обаче нейният капитал е прехвърлен на Инвестиционния фонд на Турция (Turkish Wealth Fund) и както беше установено при прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките, той остава 100 % собственост на Инвестиционния фонд на Турция (30).

(222)

В съответствие с член 2 от Закон № 6741 относно създаването на дружество за управление на Инвестиционния фонд на Турция и изменения на някои закони Инвестиционният фонд на Турция е институция, свързана с президентството (31).

(223)

Съгласно член 13, параграф 2 от Постановление 2016/9429 на Министерския съвет председател на Съвета на директорите на Фонда е президентът на Републиката. Един от членовете на Съвета на директорите може да бъде назначен като заместник-председател от президента на републиката (32).

(224)

Както бе определено по време на първоначалното разследване (33), Ziraat Bankasi предоставя преференциални заеми за сектора на аквакултурите с цел насърчаване на земеделското производство и агробизнеса. За тази цел Министерският съвет ежегодно определя продължителността, процедурите и принципите на програмата, а Министерството на финансите прехвърля на Ziraat Bankasi останалата сума от плащането на лихвата, съответстваща на дисконтовия лихвен процент.

(225)

Поради това при първоначалното разследване беше установено, че на Ziraat Bankasi е разполагала с държавна власт въз основа на Постановление 2013/4271, което е заменено с Постановление 2020/2015 на същата основа.

(226)

Следователно T.C. Ziraat Bankasi A.S. продължава да разполага с държавна власт и Комисията продължава да счита, както и при предишни разследвания, че това е публичен орган.

(227)

По време на РПРП оказалите съдействие включени в извадката производители износители са имали неизплатени нисколихвени заеми от Ziraat Bankasi.

(228)

След разгласяването Gumusdoga заяви, че Комисията не следва да счита заемите за селскостопанска дейност от Ziraat Bankasi за подлежащи на изравняване, тъй като те са свързани с плащането на застрахователна полица, свързана с производството на други продукти, а не с продукта, предмет на прегледа.

(229)

Този аргумент беше отхвърлен, тъй като заемът е отпуснат на дружеството и няма доказателства, че дружествата в Турция обикновено имат достъп до подобни заеми. Освен това заемът не е бил обвързан с производството на други продукти, а само с покупката на застрахователна полица за конкретно стопанство.

(230)

Както бе определено по време на първоначалното разследване (34) и при прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките (35), Türkiye İhracat Kredi Bankası A.Ş („Eximbank“) е била лицензирана от ПТ на 21 август 1987 г. с Постановление № 87/11914 по реда на Закон № 3332 (36) относно експортните кредити и е изцяло държавна банка, действаща като инструмент на ПТ за стимулиране на износа в рамките на експортната стратегия на Турция.

(231)

Eximbank е получила пълномощия от правителството да подкрепя външната търговия и турските изпълнители/инвеститори, които работят в чужбина, с цел увеличаване на износа на турските предприятия и укрепване на международната им конкурентоспособност.

(232)

Комисията продължава да счита, че Eximbank разполага с държавна власт и следователно е публичен орган.

(233)

Закон № 3332, както и Резолюция № 2013/4286 (37) относно създаването на Eximbank представляват правното основание за експортните кредити, предоставяни чрез Eximbank.

(234)

Eximbank предоставя финансова подкрепа (или пряко, или чрез банки агенти, работещи срещу комисиона), като например зависими от осъществяването на износ експортни кредити преди или след експедиция, както и ориентирани към износ инвестиционни кредити за износители, с намерението да се повиши конкурентоспособността на турските износители на външните пазари.

(235)

Кредитите за ресконтиране се използват и от Eximbank за предоставяне на парични аванси на износителите въз основа на дисконтирането на полици и документи, свързани с експортните продажби (38). Правното основание за тези кредити са Принципите за изпълнение и циркулярното писмо относно кредитите за ресконтиране в областта на износа и услугите, свързани с чуждестранна валута (програма за ресконтиране) (39) и член 45 от Закона за централната банка.

(236)

В годишния доклад за 2020 г. на Централната банка на Турция (TCMB) се отбелязва, че целта на кредитите за ресконтиране е била „да се улесни достъпът на дружествата износители до кредити при благоприятни цени и да се увеличат резервите на CBRT“ (40).

(237)

Кредитите за ресконтиране се финансират от Централната банка на Турция, но се предоставят чрез турските финансови институции (публични, както и частни банки), действащи като агенти на TCMB. Лихвените проценти се определят от TCMB, а банките агенти се възнаграждават чрез комисиона, начислявана на получателите.

(238)

По време на РПРП включените в извадката оказали съдействие производители износители са имали непогасени нисколихвени експортни кредити, предоставени или директно от Eximbank, или чрез други публични или частни банки, действащи като агенти на Eximbank. Дружествата също така са се възползвали от кредити за ресконтиране, предоставяни от Eximbank или чрез други публични или частни банки.

(239)

Някои включени в извадката производители износители съобщиха за други заеми, взети през 2020 г. Комисията установи три схеми, използвани от включените в извадката производители износители, и поиска информация от правителството на Турция относно следните:

(240)

Схемата Can Suyu — Life Water е обща програма за отпускане на заеми, която е отворена за всички предприятия с ангажимент да продължат дейността си и да поддържат (а не да намаляват) броя на служителите, регистрирани в институциите за социална сигурност към края на февруари 2020 г. Програмата представлява заем за непрекъснатост на дейността, предоставен от правителството на Турция на Kredi Garanti Fonu и петте публични банки, които притежават акции в нея.

(241)

Схемата Ise Devam — Continue to Business е друга обща програма за отпускане на заеми, свързана с текущите дейности по същия начин като схемата Can Suyu — Life Water. Програмата представлява заем за непрекъснатост на дейността, предоставен от правителството на Турция на Kredi Garanti Fonu и петте публични банки, които притежават акции в нея.

(242)

Схемата IVME — Movement Credit е по-специфична схема за определени сектори на икономиката. Схемата беше обявена като част от финансовия пакет IVME (ускоряване) на 23 май 2019 г. от Министерството на хазната и финансите, заедно с три публични банки — Ziraat Bankasi, Halkbank и Vakifbank (41). Финансовият пакет за ускоряване на свой ред е част от дългосрочната икономическа политика на ПТ за държавата, изложена в Новата икономическа програма („Yeni Ekonomi Programi“).

(243)

В официалното съобщение се посочва, че с програмата се цели „подпомагане на сектори, които са силно зависими от вноса; външнотърговския дефицит; висока степен на принос за заетостта и високи приходи от износ или валута“. Според встъпителната реч на министъра на хазната и финансите „за финансовия пакет се възприема ориентиран към продуктите подход на финансиране. Това става не само чрез оценка по сектори, но и чрез финансиране на продукти с потенциал за положителен принос по отношение на външнотърговския дефицит. По този начин пакетът ще бъде насочен към повишаване на конкурентоспособността на съответните продукти на международните пазари и така ще бъде разкрит потенциалът за износ на стратегически продукти“ (42).

(244)

Основните дейности, които трябва да бъдат подкрепени, са „производството на суровини и междинни стоки; производството на машини и селското стопанство“. В областта на суровините и вносните стоки са набелязани 4 основни сектора: химични/медицински (фармацевтични) продукти, пластмасови и каучукови продукти, изкуствени и синтетични прежди и секторите за производство на хартия и картон (43).

(245)

В областта на производството на машини е установен списък на производителите на машини в рамките на някои кодове по NACE. Финансовият пакет включва заеми, предоставени на местни производители на машини от списъка с кодове по NACE, които инвестират в ново производство или увеличаване на капацитета, както и заеми за местни купувачи, инвестиращи в нови машини, произведени от същите производители. Пакетът е насочен към следните сектори:

(246)

Селското стопанство включва „животновъдство и производство на фуражни култури“, като по време на РПРП такива заеми са били предоставени на един включен в извадката производител износител за аквакултури. Условията на заемите очевидно са преференциални от гледна точка на предложения лихвен процент.

(247)

По отношение на двете общи схеми за заеми Can Suyu — Life Water и Ise Devam — Continue to Business въз основа на равнището на заетост в дружествата през февруари 2020 г. Комисията не откри доказателства, че тези схеми за заеми са специфични или подлежащи на изравняване.

(248)

За кредитната схема IVME обаче Комисията откри доказателства, че тя е ограничена до конкретни сектори и специфични дейности (както е посочено по-горе) и че пакетът от заеми е свързан с публичните банки Ziraat Bank, Halkbank и Vakifbank.

(249)

Комисията установи, че включените в извадката дружества са използвали само заеми по IVME, предоставени от Ziraat Bank и Halkbank. Поради това Комисията не разследва статута на Vakifbank при настоящото разследване.

(250)

В раздел 4.5.1 по-горе Комисията потвърди, че Ziraat Bank е публичен орган, на който е предоставена държавна власт.

(251)

Комисията счете, че Türkiye Halk Bankası A.Ş („Halkbank“) е публичен орган, на който е предоставена държавна власт, въз основа на публична информация, както и на информацията, предоставена от самата банка като част от отговора на въпросника за правителството, който включваше копия от годишните доклади за 2019 г. и 2020 г.

(252)

Halkbank е създадена от ПТ през 1933 г. Мустафа Кемал Ататюрк, който е заявил, че е „изключително важно да се създаде организация, която ще предоставя на собствениците на малки предприятия и на големите промишлени предприятия лесно и на невисока цена заемите, от които те отчаяно се нуждаят, с цел намаляване на цената на кредита при нормални обстоятелства“, е проправил пътя за създаването на Halkbank.

(253)

Halkbank е 77,9 % собственост на правителството чрез Инвестиционния фонд на Турция (45). Комисията отбеляза, че всички членове на управителния орган на банката са или са били държавни служители или са работили в други публични органи (46).

(254)

Комисията отбеляза например присъствието в управителния съвет на Maksut Serim, който през 2020 г. е бил старши съветник на президента на Република Турция, след като от 2003 г. до 2016 г. е бил главен съветник на министър-председателя на Република Турция.

(255)

Комисията също така отбеляза присъствието в управителния съвет на Sezai Uçark, който през 2020 г. е бил заместник-министър в Министерството на търговията.

(256)

Освен това Комисията отбеляза, че в устава на Halkbank ясно се посочва конкретната цел на банката да бъде доставчик на евтин достъп до финансиране за МСП, търговци и занаятчии (член 4, параграф 4) с участието на Министерския съвет на Република Турция.

(257)

В член 4, параграф 5 се разглежда възможността по-малко от 50 % от акциите на банката да бъдат публично притежавани: „В случай че процентът на публично притежаваните акции на банката спадне под 50 %, дейностите на банката, свързани с предлагането на кредитни механизми на търговци, както и на малки и средни промишлени предприятия, продължават да се осъществяват в съответствие с методите и принципите, които се определят от Министерския съвет“ (47).

(258)

Банката е създадена от правителството на Турция и има за приоритет нуждите на малките и средните предприятия (МСП), търговците и занаятчиите.

(259)

Както се посочва от самата Halkbank: „Тъй като приоритетът на Halkbank винаги е бил предоставянето на тази целева група на заеми при най-благоприятни условия, банката заслужава видното място, което е завоювала в сърцата на търговците, занаятчиите и МСП“ (48). В своите годишни доклади за 2020 г. и 2021 г. Halkbank се позовава неколкократно на ролята си на банка за публична политика, изпълняваща приоритетите на правителството.

(260)

Според официалното изявление за мисията на Halkbank в нейните годишни доклади ролята на банката е да „подкрепя растежа и развитието на Турция със съзнанието за социална отговорност и да бъде банка на хората, която създава значителна добавена стойност за всички заинтересовани страни“.

(261)

Тази мисия се осъществява на практика, както следва: „След като насочихме ресурсите си в съответствие с приоритетите на икономиката на Турция като част от нашата мисия „На първо място сме хора, а едва след това банка“, се съсредоточихме върху стопанската ни дейност в рамките на подход, при който се държи сметка за хората, обществото и околната среда“.

(262)

Например на стр. 52 от доклада от 2021 г. се посочва следното: „Банката […] отпусна заеми със субсидирана лихва в размер на 12,1 милиарда турски лири чрез Министерството на хазната и финансите на 500 хиляди търговци и занаятчии. Освен това в съответствие с президентски указ Halkbank продължи да отсрочва плащанията по заеми на търговци и занаятчии, чиито предприятия понесоха загуби, причинени от пандемията“ (49).

(263)

По-специално що се отнася до заемите по IVME, генералният директор Osman Arslan приветства „хармонията и силната координация между институциите, свързани с икономическото управление, за да се постигнат успешни резултати“, като добавя: „С решимост да постигнем целите на Новата икономическа програма тази година ще направим значителни разходи в тази област и ще положим големи усилия, за да предложим най-подходящите решения в отговор на търсенето от страна на нашите клиенти. През 2019 г. плащанията ни по заеми във връзка с иновативните ни продукти, като например финансовия пакет за ускоряване, ориентираните към заетостта заеми за предприятия,, заемите за икономическа стойност, заемите в рамките на кампанията за жилищно настаняване, потребителските заеми в рамките на кампанията, индексираните заеми, обвързани с овърнайт референтния курс за турската лира (TLREF), и заемите за превозни средства местно производство, достигнаха 30 милиарда турски лири“ (50).

(264)

Условията за кредит по IVME включват гратисен период, както и преференциален лихвен процент, който се определя като процентна надбавка (1—3 % въз основа на срока на заема) към нискорисковите държавни национални дългови ценни книжа (DIBS).

(265)

Лихвеният процент за заемите по IVME е определен в указанията на правителството за банките и се определя независимо от структурата на капиталовите разходи на банката, обстоятелствата във връзка с кредитополучателя или неговата кредитоспособност. Поради това се счита, че банките действат от името на правителството и изпълняват неговите указания.

(266)

По тази причина Комисията счете, че схемата за кредитиране по IVME подлежи на изравняване.

(267)

Както беше потвърдено по време на първоначалното разследване (51) и при прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките (52), преференциалното финансиране се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и член 3, параграф 2 от основния регламент.

(268)

Въз основа на констатациите от настоящото разследване Комисията стигна до заключението, че схемите за преференциално финансиране предоставят ползи на получателите, тъй като такова финансиране се предоставя при по-ниски от пазарните лихвени проценти, а именно при условия, които не отразяват пазарните условия за финансиране със сравним падеж.

(269)

Тези схеми за преференциално финансиране са специфични по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент, що се отнася до заемите за селскостопанска дейност, тъй като предоставящите ги органи или законодателството, в съответствие с което действат предоставящите органи, изрично ограничават достъпа само до определени предприятия.

(270)

Свързаните с износа кредити са специфични по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент, тъй като зависят от извършването на износ.

(271)

След разгласяването ПТ и Gumusdoga оспориха предприемането на изравнителни мерки по отношение на ползата, изчислена за свързаните с износа кредити, зависещи от извършването на износ, когато заемът е бил предоставен от частна банка.

(272)

Този аргумент беше изтъкнат и в контекста на предишния преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, в съображение 87, като Комисията отхвърли това твърдение в съображения 88 и 89 (53).

(273)

Комисията анализира внимателно предоставената от дружеството документация в търсене на доказателства, че тези заеми са били предоставени от частна банка, без каквато и да било намеса от страна на Eximbank или други публични органи, като се има предвид, че дружеството е заемало тези средства за износ на продукта, предмет на прегледа, при лихвени проценти, които са значително по-ниски от публикуваните от TCMB за заемите в евро.

(274)

Предоставената от дружеството документация не включваше споразумение за заем от съответната банка, нито доказателства, че съответната банка е предложила на дружеството определен лихвен процент по конкретна причина.

(275)

Така че не бяха открити доказателства, че тези заеми са били предоставени на пазарна основа, и аргументът беше отхвърлен.

(276)

Освен това дружеството Gumusdoga заяви, че Комисията е непоследователна в методологията, използвана за изчисляване на ползата от свързаните с износа заеми, тъй като някои от тези заеми не са включени в изчислението на общата полза.

(277)

Комисията отхвърли това твърдение. Единствената причина, поради която някои отпуснати от частни банки и обвързани с осъществяването на износ заеми не са включени в изчисляването на общата полза, е, че тези заеми са отпуснати в турски лири.

(278)

Gumusdoga заяви, че поради високата си кредитоспособност то е в състояние да получи благоприятни ниски лихвени проценти по своите отпуснати от частни банки и обвързани с осъществяването на износ заеми, и поради това Комисията не следва да включва в своите изчисления ползата, получена от такива заеми.

(279)

Комисията отхвърли този аргумент, тъй като референтните лихвени проценти, използвани за изчисляване на ползата, съответстват на средния лихвен процент по всички турски заеми, отпуснати през определен период от време и в определена валута. Тази средна стойност включва всички видове кредитоспособност.

(280)

Твърдението на Gumusdoga, че някои обвързани с осъществяването на износ заеми са били отпуснати при ниски лихвени проценти поради специфичните им условия, бе изтъкнато и по време на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките и бе отхвърлено по същите причини, като посочените по-горе. Gumusdoga не бе в състояние да докаже, че е получило обвързан с осъществяването на износ заем при нисък лихвен процент въз основа на кредитния си рейтинг или въз основа на преговори с дадена банка.

(281)

Комисията счете, че не съществува връзка между прилагането на изравнителни мерки по отношение на даден заем и равнището на кредитоспособност на определено дружество. Референтните лихвени проценти са използвани само за определяне на размера на ползата, произтичаща от заемите, а не за да се определи дали даден заем може да се счита за подлежащ на изравняване или не.

(282)

Поради това всички схеми за преференциално финансиране се считат за подлежащи на изравняване субсидии.

(283)

В съответствие с член 6, буква б) от основния регламент ползата от преференциалното финансиране беше изчислена като разликата между размера на платените лихви и сумата, която би била платена за подобен търговски заем. Като референтна стойност Комисията отново приложи среднопретегления лихвен процент по търговските заеми на турския вътрешен пазар въз основа на данни, получени от TCMB (54). Това е същата референтна стойност, използвана при първоначалното разследване и при всички предходни прегледи. Комисията разпредели ползата, свързана с експортните кредити, в зависимост от експортните продажби, докато заемите за селскостопанска дейност бяха разпределени в зависимост от общите продажби.

(284)

След разгласяването Gumusdoga постави под въпрос методологията, използвана за разпределянето на полза за обвързани с осъществяването на износ заеми. При разгласяването Комисията разпредели ползата, както следва:

(285)

След разгласяването Gumusdoga заяви, че всички заеми, попадащи в буква б), всъщност следва да бъдат отнесени към общия оборот от износ, тъй като всички те зависят и от извършването на износ на други продукти. Това твърдение е свързано със същото твърдение, направено от същия производител износител в съображение 92 от регламента за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките (55).

(286)

При прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките Комисията имаше възможност да отнесе ползата от някои обвързани с осъществяването на износ заеми към общия оборот от износ, когато бяха налице доказателства в подкрепа на това (56). Като се има предвид, че някои от тези заеми продължиха да бъдат в сила при настоящия преглед, Комисията стигна до същото заключение.

(287)

По отношение на тези заеми, които не бяха разгледани в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките, Комисията анализира документацията, която Gumusdoga предостави заедно с отговорите си на въпросника и последващите изявления.

(288)

Когато от тази документация бе установено, че заемът е зависил от износа на всички продукти, ползата бе отнесена към общия оборот от износ на групата. В останалите случаи ползата бе отнесена към оборота от износ на продукта, предмет на прегледа. Документацията, предоставена от Gumusdoga след разгласяването, която нямаше възможност да бъде проверена, не бе взета предвид.

(289)

След разгласяването двама включени в извадката производители износители посочиха технически грешки при изчисляването на ползата, които бяха коригирани. Комисията също така гарантира, че тъй като референтният лихвен процент се публикува всеки петък, той ще се прилага за заеми, започващи през следващата седмица, както това е приложено и според съображение 93 в регламента за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките.

(290)

Изчисленият размер на субсидията за включените в извадката производители износители по отношение на преференциалното кредитиране е, както следва:

Таблица 7

Финансиране

(291)

Комисията установи, че общият размер на подлежащите на изравняване субсидии в съответствие с разпоредбите на основния регламент е бил, както следва:

Таблица 8

Установен общ размер на субсидията

(292)

При разследването бяха потвърдени значителните промени в структурата и условията за прилагане на преките субсидии, предоставяни от ПТ на производителите на пъстърва, в сравнение с първоначалното разследване. По-специално, както вече беше установено при предишните прегледи, посочени в съображения 2 и 3, с Постановление № 2016/8791 (57) ПТ е въвело законодателна промяна по отношение на подкрепата за селското стопанство, която да бъде предоставена през 2016 г. В Комюнике № 2016/33 (58) относно подпомагането на аквакултурата подробно са посочени условията за отпускане на субсидии.

(293)

По същество и за разлика от първоначалното разследване, ако даден производител на пъстърва разполага с повече от един лиценз за добив (или „обект за развъждане на риба“) в една и съща потенциална морска зона, определена от министерството, в един и същ язовир или в едни и същи язовири, разположени в един и същ регион, които принадлежат на едно и също лице или на едно и също предприятие/дружество, тези лицензи или обекти за развъждане на риба се считат за един-единствен лиценз или обект, принадлежащ на съответното дружество, и преките субсидии трябва да се предоставят в съответствие с това тълкуване.

(294)

Тази законодателна промяна е запазена в указите от следващите години, както и в Указ 3190 за РПРП, посочен в съображение 57. Това показва, че промяната в структурата и прилагането на преките субсидии, предоставяни от ПТ, е останала в сила в продължение на няколко години и няма признаци, че ПТ възнамерява да направи допълнителни промени.

(295)

Освен това с изменение от 2019 г. (59) на схемата за пряко субсидиране допустимото количество за пряко субсидиране е ограничено до 350 метрични тона, т.е. намален е горният праг в сравнение с първоначалния разследван период. Същият горен праг е запазен през 2020 г. с Указ 3190. Както е посочено по-горе, разследването не показа никакви признаци, че тази практика няма да продължи.

(296)

При разследването бе установено също така, както е посочено в съображения 57—72, че ПТ все повече субсидира земеделските производители на пъстърва, като разделя ставките за подпомагане. Дружествата, които отглеждат пъстърва с всякаква големина в рамките на един и същ лиценз за отглеждане, са получавали ползи както по ставките на субсидията за „пъстърва“, така и по ставките на субсидията за „пъстърва с тегло над килограм“.

(297)

Счита се, че извършеното от ПТ преминаване от субсидиране на пъстърва с всякаква големина с една ставка към субсидиране както на пъстърва с всякаква големина, така и на „пъстърва с тегло над килограм“, е с дълготраен характер. През последните години тенденцията се е засилвала с бързи темпове, а от страна на ПТ няма признаци, че това няма да продължи. Това увеличение на ползите чрез плащания, извършвани по ставките за подпомагане за „пъстърва с тегло над килограм“, частично компенсира намаляването на получените ползи за „пъстърва“. Като цяло производителите на пъстърва продължават да бъдат пряко подпомагани от ПТ.

(298)

Комисията отбеляза, че общото равнище на субсидиране на продукта, предмет на прегледа, в турски лири за килограм износ за ЕС не е спаднало в същата степен като изравнителните мита, изчислени по време на РПРП. Това се дължи на спада на стойността на турската лира спрямо еврото от първоначалното разследване насам и на факта, че митото се изчислява въз основа на субсидията в турски лири за килограм, разделена на стойността CIF в турски лири.

(299)

Комисията обаче отбеляза също така, че успоредно със спада на стойността на турската лира спрямо еврото Турция е имала и периоди на висока инфлация. Следователно стойността на турската лира в държавата също е намаляла, а изплатените субсидии, които са останали непроменени в турски лири, са намалели в реално изражение. Поради това Комисията счете намаляването на изравнителното мито от първоначалното разследване за трайна промяна в обстоятелствата.

(300)

В становището си от 11 ноември 2021 г. DAO отбеляза, че са налице постоянни и редовни промени в схемите за субсидиране в Турция, поради което за евентуалните промени в размера на субсидията не може да се счита, че са с дълготраен характер. Износът на пъстърва от Турция продължава да подбива цените на промишлеността на Съюза и да причинява съществена вреда на промишлеността на Съюза. Поради това настоящият преглед следва да бъде прекратен и равнището на действащите мерки да бъде запазено.

(301)

В аргументите на DAO не са взети предвид значителните промени в структурата и прилагането на схемите за пряко субсидиране, установени по време на настоящото разследване. Възможните годишни промени в ставките на субсидията не са оказали въздействие върху заключенията, че обстоятелствата при първоначалното разследване са се различавали съществено и че направените промени са с дълготраен характер. По тази причина аргументите на DAO в това отношение бяха отхвърлени.

(302)

Поради това Комисията счете, че е налице промяна в обстоятелствата и че промените са с дълготраен характер. Комисията не получи коментари по този въпрос след разгласяването.

(303)

Въз основа на направените от Комисията заключения антисубсидийните мерки върху вноса на определена дъгова пъстърва с произход от Република Турция следва да бъдат изменени, за да се отчетат промените в обстоятелствата.

(304)

Антисубсидийните мерки бяха изчислени като процент от стойността CIF на износа на продукта, предмет на прегледа, за Европейския съюз по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(305)

След допълнителното разгласяване Gumusdoga поиска от Комисията да преразгледа изчислението на общия оборот на разследваната група от дружества, за да се включи оборотът на свързани дружества — извън тази група от пет дружества, имащи пряка връзка с нейните дейности по отношение на продукта, предмет на прегледа — но които са част от групата Gumusdoga.

(306)

Това искане беше прието и оборотът, свързан със съответните дружества, беше добавен към общия оборот на групата.

(307)

След разгласяването тримата включени в извадката производители износители заявиха, че Комисията е изчислила неправилно стойността CIF на експортните продажби на продукта, предмет на прегледа, за Съюза. Те заявиха, че Комисията следва да разглежда посочените във фактурите стойности DAP (доставено на място) като стойност CIF на тези продажби, и заявиха, че Комисията е направила това при предишни разследвания.

(308)

Комисията отхвърли тези искания. Стойността CIF на продажбите за Съюза бе използвана (както е посочено в съображение 297 по-горе), за да се определи процентът, с който следва да се увеличи цената на вноса, за да се отстрани въздействието на субсидирането. Това налага да се използва стойността CIF, тъй като това е стойността, декларирана пред митническите органи при внос в ЕС.

(309)

В съответствие със стандартната практика на Комисията, когато тази стойност CIF не е докладвана или когато доставката е с цена CIF на границата на Съюза, фактурната стойност е основата за определяне на стойността CIF. Когато фактурната стойност включва разходи след вноса (например за продажби на база DAP и DDP (доставено мито платено)), Комисията изчислява стойността CIF на тези сделки, като използва наличните доказателства. За продажбите на база DDP и някои продажби на база DAP стойността CIF бе известна и бе докладвана отделно в отговорите на въпросника, и поради това бе използвана. Всички използвани стойности CIF бяха включени в информацията, предоставена от страните, и бяха проверени по време на КПР.

(310)

Като се има предвид високата степен на съдействие при настоящото разследване, Комисията счете за целесъобразно да определи митото за цялата държава на равнището на най-високото индивидуално мито за включените в извадката производители износители.

(311)

Индивидуалните за дружествата ставки на изравнителното мито, посочени в настоящия регламент, се прилагат изключително за вноса на продукта, предмет на прегледа, с произход от Турция и произведен от посочените правни субекти.

(312)

Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на изравнителното мито не следва да се прилагат за този внос.

(313)

Дадено дружество може да поиска прилагането на тези индивидуални ставки на изравнителното мито, ако впоследствие промени наименованието на правния си субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията. То трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него ставка на митото. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, информацията за промяната на наименованието ще се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

(314)

С оглед на член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (60), когато дадена сума трябва да бъде възстановена вследствие на решение на Съда на Европейския съюз, лихвата, която трябва да бъде платена, следва да съответства на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране и публикуван в серия С на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден от всеки месец.

(315)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден с член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1037,